Abstract:Teacher qualification does not end with the completion of higher education. The qualification process extends through their pedagogical practice and involves increasing the scientific, pedagogical and methodical preparation and creating motivation for self-development and self-improvement of teachers. Improving professional skills, changing and developing professional attitudes and values are prerequisites for achieving positive changes in student personality and mastering of lasting knowledge, skills and habits through teachers’ influence.

Образованието е ядрото на развитие на личността и на обществото. Негова задача е да предостави пред всеки човек възможности за развитие на неговите заложби, таланти, творчески потенциал, отговорност за собствения животи постигане на лични цели.

Жак Делор, 1996

Един от най-важните показатели при изграждането на качествено образование е базовата педагогическа подготовка на учителите. В много от Европейските държави, включително и в България, се въведе „Обучение през целия живот“. Основния постулат, заложен в тази програма е „Качеството на образованието се определя преди всичко от качеството на носителя на знанията (учителите, преподавателския състав), който предава тези знания на обучаващите се с помощта на различни методики. … затова политиката по осигуряване на качеството започва с формирането на преподавателския корпус”( Господинов, Б., 2008,с.3)

В този смисъл България се ръководи от стратегическите документи, приети в рамките на Болонския процес, от Стратегия „Европа 2020” и Националната програма за развитие „България 2020”, които очертават няколко основни предизвикателства: широк достъп до висше образование, увеличаване до 2020 г. на относителния дял на завършилите висше образование сред младите хора на възраст 30-34 години; насърчаване на студентската и академичната мобилност; стимулиране на ученето през целия живот и придобиване на допълнителна квалификация и преквалификация на работната сила, което ще способства за нейното преструктуриране в отрасли с повишени потребности (Стратегия за УЦЖ 2014-2020).

На 46 сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда „За професионалното образование“ през 1962 г. е въведен принципът „образование през целия живот“ , според който обучението не е самоцел, а средство за развиване на професионалните възможности на обучаваните, като се вземат предвид съществуващите възможности за заетост и  им се предоставя  възможност да използват своите способности в максимална полза за себе си и за обществото. То  трябва да е насочено към развитието на индивида, особено ако се отнася до младите хора. Образованието е процес, който продължава през целия трудов живот на дадено лице в съответствие с неговите нужди като индивид и член на обществото (РЕКОМЕНДАЦИЯ №117 О Профессиональном обучении , 1991, с. 1344-1366).

През 1972 г. в Париж на Третата Международна конференция по образование на възрастните, в контекста на перманентното образование е представен доклад, в който са изложени основните положения на образователната парадигма, в основата на която е заложен принципа за учене през целия живот. (Непрерывное  образование,  https://ru.wikipedia.org)

В съответствие с терминологията, приета от ЮНЕСКО, съществуват три основни категории целенасочена образователна дейност:

♦ Формално образование – реализира се в официалните институции за образование и обучение и крайният му резултат са признатите дипломи и удостоверения за квалификации.

♦ Неформално образование – реализира се паралелно с основните образователни и квалификационни системи и обикновено не завършва с издаването на официален сертификат. То може да се осъществи на работното място или чрез дейността на граждански дружества и организации, или в групи като младежки организации, профсъюзи и политически партии. Може да се реализира и чрез организации и услуги, създадени за допълване на формалното образование – музикални, театрални или спортни класове, или частни уроци за подготовка за изпити.

♦ Информално образование – естествено съпровожда живота на всеки. За разлика от формалното и неформалното, това образование не е задължително и организирано, и може да не се осъзнава от самите индивиди като начин за получаване на част от техните знания и умения.(Василева, В.,2015,с.44)

ЮНЕСКО през 1980 г. формулира основните положения на ученето през целия живот:

• Образованието продължава през целия живот на отделния индивид;
• То води до системно придобиване, обновяване, усъвършенстване и развитие на знанията, уменията и отношенията и се превръща в необходимост в отговор на постоянно променящите се условия на съвременния живот с окончателна цел самореализация на отделния индивид;
• Образованието зависи от успешното му внедряване според нарастващите възможности на хората и тяхната мотивация да участват в самостоятелна учебна дейност;
• В същото време се признава значението на всички налични образователни влияния, включително формални, неформални и извън институционални; (Cropley, A.J.& all,1979)

От изложеното до тук става ясно че квалификацията на учителите не приключва със завършването на съответния университет. Голяма част от квалификационния процес продължава и през педагогическата им практика. Основните цели на квалификационния процес са:

• Повишаване на научната, педагогическата и методическата подготовка и създаване на мотивация за саморазвитие и самоусъвършенстване на учителите.
• Усъвършенстване на професионалните умения и промяна и развитие на професионалните нагласи и ценности.
• Постигане на положителни промени в личността на учениците и овладяване на трайни знания, умения и навици, чрез въздействие от страна на учителите. (Господинов, Б.2008, с.67-74)

Стратегията за Учене през целия живот (УЦЖ) работи с определението, използвано в Меморандума на ЕК за УЦЖ (2000), а именно: “всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите”, като обхваща всички форми на образование, обучение и учене – формално,неформално, самостоятелно – в които човек участва през целия си живот. (НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 ГОДИНА, 2013).

Високото  ниво на знания, възможност за иновации, адаптивност спрямо промените в естеството на работата и пълно социално включване са сред целите на националната политика за развитие до 2020 г.  Отличителен белег на българската стратегия за учене през целия живот е цялостният подход, обхващащ всички области на ученето. Този подход подпомага изграждането на съгласувана и адаптивна към промените система за образование и обучение, обхващаща ученето във всичките му степени, включително и ученето на възрастни във формално и неформално обучение и самостоятелно учене. Продължаващото  учене на възрастните налага използването на образователен подход, който да подпомага развитието им и да допринася за изграждането на мислещи, можещи и инициативни личности, способни да се справят с промените в съвременния живот. В този контекст се определят и новите ориентири за подобряване на качеството на образование чрез модернизиране на учебното съдържание и извеждане на съвременните ключови компетентности като основен фактор на промяната на хората.

С Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование се определя Държавният образователен стандарт за повишаването на квалификацията, за усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие.

Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от специализирани обслужващи звена, висши училища и научни организации, както и от обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени от министъра на МОН.

Ученето през целия живот е насочено към актуализиране или усъвършенстване на придобити и/или придобиване на нови допълнителни компетентности, което осигурява съответствие с професионалния профил на изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, с резултата и препоръките от атестацията му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика;

Процесът на планиране, координиране, управление и контрол на дейностите за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво.

На регионално ниво дейностите за професионална квалификация на педагогическите специалисти се планират и организират от регионалните управления по образованието, които разработват годишни планове за квалификация като част от годишния план в съответствие с националната и регионалната политика, координират и контролират изпълнението им.

На общинско ниво дейностите за развитие на ключови компетентности на педагогическите специалисти се планират и организират от общинската администрация в съответствие с общинската образователна политика.

На институционално ниво квалификация се осъществява от институциите в системата на предучилищното и училищното образование по план за квалификационната дейност като част от годишния план за дейността на институцията и в съответствие с политики и приоритети, определени в стратегията за развитието й. Контрол по изпълнение извършва директорът на институцията и след обсъждане в педагогическия съвет утвърждава правила за организирането и провеждането на вътрешно институционалната квалификация и участието на педагогическите специалисти в различни форми за повишаване на квалификацията (НАРЕДБА № 12, 2016,чл.42-44).

Квалификацията на педагогическите специалисти в зависимост от потребностите, целите и съдържанието на обученията се подразделя на:

• Въвеждаща – за педагогически специалисти, постъпили за първи път на работа в системата на предучилищното и училищното образование; за специалисти с прекъсване на учителския си стаж за повече от две учебни години, както и при промяна на учебните планове и учебните програми в училищата и на програмни системи в предучилищното образование . Въвеждащата квалификация е насочена е към усвояване на знания и формиране на умения, въвеждащи в професията и е ориентирана към адаптиране в образователна среда и за методическо и организационно подпомагане на педагогическите специалисти;
• Продължаваща – насочена е към непрекъснато професионално и личностно усъвършенстване на педагозите в рамките на ученето през целия живот. Целта е кариерното развитие на педагогическите специалисти и придобиване на по- висока професионално-квалификационна степен; успешната им реализация чрез участие в краткосрочни обучения за периодично актуализиране на знанията по съответния учебен предмет, за развитие на умения за преподаване на ключовите компетентности, за познаване и прилагане на иновативни подходи в образователния процес, за кариерно консултиране и ориентиране на учениците, за управление на образованието и др. Продължаващата квалификация се организира

Организационните форми, чрез които се осъществява продължаващата квалификацията са: курсове, семинари, професионални педагогически и психологически тренинги, школи, практикуми, лектории, специализации, свързани с методическата, педагогическата, психологическата подготовка на педагогическите специалисти. Продължаващата квалификация завършва с придобиване на  удостоверение за допълнително обучение/специализация или свидетелство за професионално-педагогическа специализация.

За участие в обучения за повишаване на квалификацията на педагогическия специалист се присъждат квалификационни кредити, като един квалификационен кредит се присъжда за  участие в обучение с продължителност 16 академични часа, подготовка, представяне и публикуване на доклад в специализирано издание;научна или научна-методическа публикация в специализирано издание.

Системата за натрупване на квалификационни кредити е мотивация за педагогическите специалисти участие в ученето през целия живот, поради това че предоставя възможност за кариерно развитие и придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен.

Съгласно чл. 229 от Закона за предучилищното и училищното образование от 1 ноември 2016 г. към сайта на Министерството на образованието и науката е създаден нов регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти : http://iropk.mon.bg (link is external). В регистъра е предоставена информация за обучаващите организации и програмите, които предлагат, формата и продължителността на обучението. Всяка организация обявява какви сертификати предлага, както и броя квалификационни кредити за всеки курс. Според  новия Закон за предучилищното и училищното образование и държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, те трябва да взимат минимум 3 кредита на всеки 4 години.

Според  Държавния образователен стандарт за повишаването на квалификацията, за усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие степените на професионална квалификация са пет, като най-високата е първа. Регламентирана е  и процедурата за тяхното присъждане.Постигнатите компетентности от всеки учител се отразяват в професионално портфолио, в което се отразяват постигнатите резултати.

Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентностите при последователно заемане на учителски длъжности, които са: учител, старши учител и главен учител. Основа за кариерно развитие са: учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионалноквалификационна степен, както и резултатите от атестирането.

Атестирането се осъществява на два етапа – самооценка и оценка от атестационната комисия, по 50 критерия от областите на компетентност. 20 от критериите се утвърждават от директора на училището след решение на педагогическия съвет в зависимост от вида на образователната институция и стратегията за развитието ѝ. Атестационната комисия определя крайната оценка от процеса на атестиране по петстепенна скала.

Квалификацията  на преподавателите се развива в следните аспекти:

• Усъвършенстване на професионалните качества и умения за общуване

Използването на ефективни комуникативни умения са в основата на ефективното преподаване. Един учител трябва да може да демонстрира подходящи писмени и устни комуникационни умения, както и да предава  съобщения чрез невербална комуникация. Яснотата в презентациите, обратната връзка, посоката на обучение и определянето на цели допринасят за способността на педагога да структурира и укрепва ученето. Комуникационните умения позволяват на преподавателя да постигне тези цели и да предаде ентусиазма на обучаващите се както по темата, така и по отношение на обучението. Учителят като учещ през целия живот непрекъснато усъвършенства комуникационните умения със ученици, родители и колеги.

• Учителите трябва да притежават умения за критично мислене, трябва да могат да задават подходящи въпроси, да събират съответната информация, да анализират ефективно и творчески тази информация, да стигнат до достоверни заключения. Освен това учителят трябва да умее да моделира и преподава процеса на критическо мислене и да вдъхновява учениците да бъдат отговорни граждани. Учителят като учещ през целия живот непрекъснато разширява практическите / опитни знания.
• Междуличностни умения

Учителят трябва да притежава междуличностни умения, които насърчават партньорското сътрудничество. В непрекъснатия процес на учене учителят трябва да е готов да потърси помощ или съвети от колегите си.

• Организиране и управление на класна стая

Организирането и управлението на класната стая представлява комплекс от дейности, изискващи ефективни умения и поддържащи афективни взаимоотношения. Учителят приема проактивен организационен и управленски стил, който включва интервенции и стратегии, предназначени да включват положителни очаквания, самооценка и растеж у учениците.

Учителите имат изключително важна роля в развитието на общото образование и на специфичните умения за работа на учениците. За да отговорят на променящите се изисквания, учителите имат нужда от добра подкрепа и възможности за непрекъснато професионално развитие, включително от това да развият собствените си умения за учене през целия живот и да си сътрудничат с колегите. Освен във формално и традиционно обучение би трябвало да участват и в други форми на непрекъснато професионално развитие, които са насочени към партньорско сътрудничество.

Учителската професия е ключова за обществото, тъй като се стреми да се справи със социалните промени. Учителите  трябва да бъдат обучени така, че да имат капацитета да се справят с многото предизвикателства, налагани от съвремието.

Литература / Reference:

1. Борисова, М. (2004). Агресивност и виктимност при непълнолетните, Сп. „Обществено  възпитание”, бр.5
2. Бояджиева Н, П.Митева, (2008). Гняв и агресивно поведение при децата. Превенция, технологии, методи за справяне, София,
3. Да се учим на ненасилие (Образователен подход за превенция на насилието), Помагало за учителя, (2004). Велико Търново
4. Закон за закрила на детето Обн., ДВ, бр. 48 от 13 Юни 2000г., в сила от 1.08.2016, изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016г.
5. Рангелова (2012).Педагогически проблеми на ресоциализацията на децата с девиантно поведение. София, стр. 57
6. Закон за предучилищното и училищното образование Обн., ДВ, бр. 79 от  10.2015 г., в сила от 1.08.2016.
7. Василева В. (2013). Насилието и агресията сред подрастващите, в.сп. Педагогически новости, с.50-67,URL: http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/ (посетен на 12.2016 г.)
8. Кривирадева, Б. и колектив (2012).Същност и особености на детето в риск. Фактори за поява на социално-педагогически риск, С. Издателство Софийския  университет  „Свети  Климент Охридски”  URL: https://www.researchgate.net/publication/312471626_Ssnost_i_osobenosti_na_deteto_v_risk_Faktori_za_poava_na_socialno-pedagogiceski_risk  (посетен 28.09. 2017).