Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Творческото дело на Ян Амос Коменски в Шарошпатак

Творческото дело на Ян Амос Коменски в Шарошпатак

доц. д-р Петър Петров,
prpetrov[at]uni-ruse.bg
гл. ас. д-р Юлия Дончева
jdoncheva@uni-ruse.bg
Русенски университет „Ангел Кънчев“

The creative work of Jan Amos Comenius in Sárospatak

Assoc. prof. Petar Petrov, PhD
Pr. assist. prof. Julia Doncheva, PhD,

Abstract: During the past 2012 marked 420 years since the birth of Jan Amos Comenius. In our opinion, this event is not marked appropriately in Bulgaria. This scientific communication is intended to stop a little and not so famous period of life and creative activity – stay in the Hungarian town of Sárospatak. The facts and details of his biography and creative work in this city are not so popular and less known areas of humanities research, and representatives of the educational community in our country.

Keywords: Jan Amos Comenius, creative activity, Hungarian town Sárospatak.

През изминалата 2012 година се навършиха 420 години от рождението на Ян Амос Коменски. По наше мнение това събитие не се ознаменува по подходящ начин в България. Настоящата статия има за цел да се спре на един малък и не толкова известен период от живота и творческата му дейност – пребиваването му в унгарския град Sárospatak (Шарошпатак). Изнесените факти и данни от неговата биография и творческо дело в този град не са толкова популярни и известни на специалистите от хуманитарните научни области, както и представителите на педагогическата общност в нашата страна.
В днешно време, когато чувстваме силното присъствие на неприятните последици от динамизирането и технологизирането на съвременния свят в дигиталната епоха е необходимо да се върнем назад във времето – преди повече от три века. Това е важна професионална посока на съвременните педагози, защото именно преосмислянето на педагогическите творения на Ян Амос Коменски ще предизвикат тяхната рефлексия към човека, отдал целия си живот на образованието и възпитанието. Да припомним факта, че той пътува 42 години в редица страни из Европа, за да реализира своите оригинални идеи за училищни реформи. Значителна част от тях осъществява в Полша, Англия, Унгария, Швеция, Холандия. Многообразието на примера, опита, творчеството на великия педагог могат да бъдат живец и стимул за професионално творчество и удовлетвореност от живота…защото е известна мисълта на Уналуно: „За да те обичат, не е необходимо да си непременно жив”.
Какво знаем за съвременният Шарошпатак? Ще направим кратък опознавателен поглед на малкото унгарско градче. Неговите жители са не повече от 16 хиляди, отстои на около 15 километра от границата със Словакия. Със своята забележителна природа, музеят на виното (в Токай) и старата архитектура този унгарски край привлича вниманието на туристи от цял свят.
От IX век в Шарошпаток съществува педагогически факултет за детски и начални учители, носещ името на Коменски (KOMENIUS). От няколко десетилетия той е в състава на университета в град Мишколц. До наши дни факултета продължава да носи и спазва традициите от времето на Ян Коменски. Изложена е богата колекция от произведенията на великия педагог, а в библиотеката може да се проследи съдържанието на публикации от чешкото списание „Ян Амос Коменски”, издавано до 1990 година на руски език. В него преобладават статии за творчеството и педагогическата дейност на Коменски с приоритет към философската проблематика. В градския музей, който е в съседство с Реформаторската гимназия, се намира паметната плоча на Ян Амос от която е видно, че на това място е било училището, в което той е бил учител. На въпроса, зададен към унгарските педагози, къде се е намирал домът му отговорът беше лаконичен: „в училището, там където са се раждали гениалните прозрения за бъдещото развитие на света и образованието”.
В началото е необходимо да се направят някои биографични уточнения за Коменски, относно личният му живот. Все още за негово родно място спорят чешките селища Нивнице, Комна и Ухерски брод. На гроба му, намиращ се в холанския град Наарден е записано като родно място Ухерски брод [5]. Но е разпостранено виждането, че е роден в Комна, откъдето е и неговият род. Вероятно истината е някъде по средата защото се ражда „в околностите между трите селища” [2]. Малко е известен факта, че Ян Коменски е кръстен на дядо си – унгарец по произход с името Janosz. От паметната плоча в реформаторското училище четем, че баща му се е казвал Szeges Janos.
В тогавашните бурни и сложни времена, освен историческите факти и обстоятелства, има известни основания, че привързаността му към рода го ориентира към малкото градче в Унгария – Шарошпатак. Но основна причина за промяната на местонахождението му след пребиваването му в полския град Лешно, е поканата на трансилванския княз Сигизмунд Ракоци и неговата майка Сузана Лорантфи. Неговият баща Ференц Ракоци (за когото „кралят на валса” Йохан Щраус – син, създава прочутия си „Ракоци марш”) организира и ръководи селско въстание, прераснало в общонационална въоръжена революция за освобождението на свободолюбивите унгарци от властта на Хабсбургите от Виена. За унгарската нация фамилия Ракоци е олицетворение на борбата за национално самоопределение, независимост и всеотдайност.
През пролетта на 1650 година Ян Амос Коменски приема поканата и пристига в тогавашното австро-унгарско градче. Предоставено му е удобно жилище, където кани и семейството си от Лешно. Братството му оказва покровителство и съдействие за реализирането на идеите относно пансофиско училище, които всъщност не успява напълно да осъществи. Доказан факт е, че през 1651 година в Шарошпатак сключва брак с третата си съпруга Яна Гюасова. Училището тогава се е намирало във френски манастир. Коменски не е имал намерения да открива ново училище и да направи своите идеи за училищна организация преди да бъдат готови учебниците на унгарски език, но това му решение предизвиква реакция на недоволство от страна на родителите, които имали желание техните деца да завършат, колкото се може по-бързо първите два класа.
Творческата дейност на Ян Коменски в Шарошпатак. Там Коменски живее 4 години. Това са неговите творчески години, в които той вече има европейска известност. Като начало на дейността му в този унгарски град се смята произнасянето на слово в местното училище през месец октомври същата година. Пребиваването му в Шарошпатак специалистите свързват с неговата основна идея прокламирана във „Велика дидактика” – създаване на обща теория за училището и училищното обучение. В действителност значителна част от разгледаните в този труд проблемни области на дидактиката намират реално превъплащение в научните му книги. Те са в основата и на речите, произнесени в училището в Шарошпатак: „За трудностите в пансофиското обучение”, „Идеята за светлото училище в Шарошпатак”, „Закони за добре организираното училище”, „Училище на сцената”, „Как умело да се използват книгите, главно средство в образованието” и други. С това се засилва и подчертава стремежа на Коменски да създаде модел на училище (сграден фонд, хранене на учениците, игрища за спортна дейност, печатница).
12a4Неговите идеи за организацията на училищния живот в Шарошпатак срещат и определена съпротива на част от учителите и родителите. Независимо от това основните принципи в реалните измерения на класно-урочната система са въведени именно там в шарошпаташкото реформаторско училище. Формулират се също така виждания на училище от нов тип за управление на училищните дейности. Голяма част от времето е отделено за установяване на режима за почивка, игри и учебен труд на децата. Коменски има специално отношение към училищните спектакли (театрална педагогика) пред родителите, в които участва като организатор и режисьор. Написал е десет книги с оригинални педагогически и методически идеи. От тях се отличава учебник (като методическо ръководство) допълнен с театрални пиеси, които учениците подготвили и представили в училището.
Педагогическите идеи от „Велика дидактика” всъщност представят и нови възгледи за взаимоотношенията между учители и ученици. Сблъсква се с поредица от разочарования, за да реализира пансофиския подход в обучението. Пансофизмът съставлява философията на педагогическите възгледи на Ян Коменски. Проектът за пансофиско училище със седем последователни класа, в самостоятелни класни стаи е замислен в Шарошпаток – четири класа за начални и три като основни. За всеки клас се предвиждат 1 200 часа учебни занятия в годината с регламентирано време за игри и ваканции. Точният вид на заглавието на произведението написано от него е: „Пансофиско училище, т.е. работилница за универсална мъдрост, отдавна намислено за създаване някъде в белия свят: сега щастливо създавано в Шарошпатак при унгарците…” [3].
В неговите творчески планове влиза и написването на учебник по роден език за шест от класовете. Намерението частично е реализирано, защото материалите разработени в Шарошпатак са изгорели при пожара в Лешно през 1656 год. Независимо, че са открити само първите три училищни класа, проектираният модел за организация на обучението е прогресивен за времето си. В модифициран вид се използва и в съвременното училище. В своите първоначални представи Ян Амос има за цел създаване на училище на „всеобщата мъдрост” и „работилница за човещина” – достъпно, желано, с предразполагаща обстановка, завладяно от положителни емоции, разбирателство и хармония във взаимотношенията между учители и ученици.
Всъщност този училищен проект представя пансофистка система за обединяване усилията на всички страни по света в името на образованието. Но, за да се постигне тази цел, трябва да се прокламира великата идея – за всеобщ мир по света. Проектът е продължение на написаната през 1639 год. книга „Обяснение на пансофиските опити”. В нея се съдържат ценни, но не толкова актуални за тогавашното време сентенции, тоест, изпреварили времето си, дошли от бъдещето, като например: за мир и разбирателство на хората по света; за висшата универсална мъдрост – образованието; за единство и хармония в познанието и образованието, за рационалното отношение на човека към себе си др. Всички тези идеи се преосмислят в периода на пребиваването в Шарошпатак. Основата на универсалната мъдрост – пансофията, според него, трябва да бъде образованието. Така пансофията ще синтезира човешкото познание като световна идея, то ще се хармонизира с морала, то ще се развива чрез отношението на човека към самия себе си.
Всяка училищна реформа, според Ян Коменски, трябва да се основава на достъпното и всеобщо образование. Природосъобразността той свързва със социалното предназначение на човешкият индивид: да опознава себе си като част от Бога, да се стреми с всичките си въжделения към него. Именно в това постоянно опознаване човек ще се развива като хармонична личност, тоест, самопознанието ще бъде важна функция и смисъл в земния живот. Земният живот в неговите представи се свързва с „училище на разумната душа”, в който човека постоянно опознава всички неща около себе си (чрез образованието), владее нещата в себе си (добродетелността), отнася себе си към Бога (религията). Природата е тази, която дава семената на науката, нравствеността и религията, но „те се придобиват чрез молитва, учене и труд”.
Продуктивно е творчеството на известния педагог в Унгария. В Шарошпатак Ян Амос Коменски завършва своята известна и уникална в световната педагогическа съкровищница книга „Orbis pictus” или „Сетивният свят в картини”. Тя се смята като първа детска енциклопедия, първи учебник, дидактическо средство с богати илюстрации, онагледяващи усвояването на учебния материал. Преиздаван многократно на различни езици „Сетивният свят в картини” се използва в редица европейски училища до края на IX век. Структурата на книгата е подобна на написаната през 1631 година ”Отворена врата към езиците” (универсален учебник по езиково обучение), която е преведена на 16 езика. Тя дава широки познания на детето по латински език с богати илюстрации за реалната картина на света. Според редица педагогически анализатори значимостта и славата, които двете посочени книги носят за Ян Амос Коменски, надвишават тези на „Велика дидактика”. Той е имал намерение да допълни книгата си „Orbis pictus” с нови глави за всички области в дейността на човека – мореплаване, добиване на въглища, книгопечатане и други. В увода посочва предназначението на изобразяване и название на най-важните неща и човешки действия в живота. Бил е убеден, че чрез новата книга ще увлече и ще ангажира учениците към усвояването на родния и на латинския език. През 1658 година творбата му, използваща се като универсален учебник по роден език и по латински, е преведена на много езици и се разпространява в много страни на Европа.
На основата на идеите залегнали в друга негова книгата „Отворената врата към езиците” са разработени 8 училищни пиеси, които са включени в известното му произведение „Училището като игра”, което е издадено в годината на напускането на Шарошпатак от Коменски. Пак там той започва писането на своя труд „Gentis Felicitas” – „Щастието на народа”, посветена на унгарския народ, техните национални и традиционни обичаи. Тази книгата той завършва при следващото си пребиваване в Лешно.
Своите педагогически идеи Коменски завещава на младите учители. При отпътуването от града през месец юни 1654 година учениците от местното училище го изпращат продължително време извън града с почитание и обич.
Творчеството, идеите, вижданията на този велик учен, за времето си не до там оценени, отдавна са надхвърлили мащабите на сегашното, те са напред в бъдещето – за развитието на мира, на образованието, като динамика и сътрудничество, като взаимопомощ и подпомагане. Идеи и цели залегнали в съврененните национални и европейски идеали.
Всичко това е част от целите за утвърждаване на нови тенденции в разработването на научното направление – педагогическа коменология (специализирано звено за обществени науки), която има за „задача да изследва възгледите на „учителя на народите“ за образованието, възпитанието, учебното дело, учителя и ученика“ [2], започнала своето развитие в края на XIX век, получила своя силен тласък в средата на XX век в Чехословакия, намерила своето подобаващо място и днес в целия Европейски съюз и извън него.
Великият педагог на света – Ян Амос Коменски е педагогически идеал на поколения педагози и изследователи в областта на образованието и възпитанието. Творенията на мъдреца ни връщат към миналото вече над 420 години, за да бъде силна проекцията към бъдещето, защото „духът” му все още витае и ще пребъде в организацията на училищния живот. Е и ще е фундамент за нови разработки, идеи и модели на обучение, възпитание и организация.

ЛИТЕРАТУРА

[1] Ванева, В. (2002), История на педагогиката, Русе.
[2] Коменски, Я. А. (1992), Избрани педагогически произведения, С.
[3] Коменский, Я. А. (1982), Избранные педагогические сочинения, М.
[4] Колев, Й. (2008), История на педагогиката, Шумен.
[5] Радев, П. (2013) Енциклопедия на науките за образованието, Пловдив.

Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев