Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Спортно-педагогически насоки при формирането на двигателните навици в учебния процес по физическо възпитание и спорт

Спортно-педагогически насоки при формирането на двигателните навици в учебния процес по физическо възпитание и спорт

Искра Илиева
Русенски университет „Ангел Кънчев“,
Медицински университет – Плевен
isilieva[at]uni-ruse.bg

Sport-pedagogical guidelines for the formation of motion habits in the physical education training process

Iskra Ilieva
Ruse University Angel Kanchev
Medical University – Pleven
isilieva[at]uni-ruse.bg

Abstract:The acquisition of motor skills and habits also requires focused work to develop functional, visual and strength symmetry, as well as maintaining the muscular balance of the body in the exercise and exercise. Sport-pedagogical guidelines in the formation of motor habits to achieve and maintain muscle balance are differentiated into different stages:
• The first stage of the initial study of the body posture in postures and body movements. The aim is, through proper demonstration and explanation, to learn the basis of the technique of postures and movements.
• The second stage is a stage of deep learning of motor action. During this stage, the aim is to achieve accuracy and smooth movement or to acquire primary motor skills to perform the motor action. Mastering the main unit of technology.
• The third stage is the stage of solidification and refinement of the motor action. It aims to consolidate the initial motor skills and to become an automated motor habit. This is achieved by repeatedly performing positions and movements in different conditions and variants. Coordination of the base, main unit and details of the technique.

Учебният процес по физическо възпитание има две тясно свързани страни: формиране и усъвършенстване на двигателните умения и навици и целенасочено развиване на функционалните възможности на организма на обучаваните.

В резултат на целенасочена, съзнателна двигателна дейност те управляват и контролират собствените си движения и на тази основа стигат до изграждане на двигателни умения и навици. За спортната педагогика е характерна холистичност в заниманията.

Холистичният подход е свързан с повишаване на нивото на осъзнаване и разбиране на принципите, върху които се гради човешкото здраве и благополучие. В този смисъл уникалността на всяка личност дава правото на избор за насоките в индивидуално развитие, което е неприкосновено.

Според Л. Петров (2011), Д. Пашкулев (2003) човек се развива на базата на вложените труд, воля, постоянство и упоритост. Придобитите личностни качества, двигателни умения и навици се изявяват в процеса на извършваната дейност. В този смисъл е необходимо да се реализира цялостният потенциал на индивида. Не е достатъчно, той да се доказва, колко е добър в дадената област, но и да получи необходимото признание за вложените труд и усилия.

Прави впечатление, че поведението на децата в днешно време е подчертано по-различно, а приспособимостта им към общоприетите норми е много по-ниска от тази на предходните поколения. Те искат да се отнасяме към тях като към равностойни възрастни. Разбират кое е правилно и кое не е, любознателни са. Когато родителите и учителите не им позволят да действат според техните собствени убеждения, това предизвиква у децата сериозна съпротива. Ето защо те трябва да бъдат внимателно насочвани към ефективно постигане на резултати не чрез заповеди, а чрез мотивиране.

Физическото възпитание в начална училищна възраст поставя основите за изграждане на осъзнато отношение към собственото тяло – външен вид (форма), качество на функциониране на органите и системите, постоянство и самодисциплина при самостоятелно организирани и планирани във времето спортни дейности. Придобитите в педагогическия процес знания, умения и навици се нуждаят от надграждане през целия живот. Зависимостта на развитието на способностите от дейността се определя от характера на отношението на индивида към тази дейност, от начините на включването в нея, от значението, което има дейността за цялата жизнена дейност на човека.

Холистичният подход, прилаган в спортните занимания има за цел стимулиране на възможностите на личността за поддържане и възстановяване на хомеостазата (баланса в организма).

Какво разбираме под холистични спортни занимания?

Спортните занимания са холистични именно тогава, когато преподавателят успее да създаде психологически комфорт в работната атмосфера. В този случай са изключително важни отношението към дейността и подходите за работа с учениците  (фиг. 1).

Отношението към дейността на учителя се предава и на занимаващите се. Апатията и безразличието  му води до незаинтересованост у занимаващите се. Когато са налице компетентност и отговорност в ръководенето на педагогическия процес, ще бъде постигнат положителен резултат при всеки ученик.

Подходите за работа мотивират учениците към активност и подпомагат качеството на извършваната дейност. Те трябва да бъдат съобразени с възрастта на участниците.

От съществено значение са, както собственото отношение към дейността,   така и мотивацията, подходите за работа в процеса на обучение (фиг. 2).

Ролята на холистичния подход в спортната дейност се свързва с възприемането на ученика като специална и неповторима личност, търсеща своя уникален стил за собствена реализация. Според Л. Петров (2011) холистичният  подход в обучението стимулира изграждането на интерес у обучаваните, удовлетворяване на възникналите им потребности и изграждане на умения за саморегулация на поведението.

Те трябва да продължават  спортната си дейност и след завършване на образованието си за:  усъвършенстване на двигателните си възможности и развитие; интелектуално усъвършенстване на личността си и холистична насоченост на мисловния процес.

Постигането на личните цели и резултати е строго индивидуален процес. Трябва да се отчита всеки положителен резултат, дори да е с минимална стойност да се окуражава. Знанията за въздействието на физическите упражнения върху отделните мускулни групи,  съзнателният контрол при всяко извършвано движение и действие водят до все по-задълбочено усъвършенстване на способностите. Механичното изпълнение на движенията затруднява постигането на следващия етап на развитие – на фините нива на съзнанието.

Компоненти за холистичност в спортните занимания

Фиг. 1. Компоненти за холистичност в спортните занимания

Заедно с физическото и психичното развитие на учениците нараства необходимостта от коректното им направляване към здравословни и полезни дейности, каквато е спортната дейност, чрез която се постига комплексно личностно, интелектуално и двигателно усъвършенстване.

Движението развива всички сетива, подобрява физическата дееспособност и координационните способности. Придобитите знания, умения и навици в спортната дейност влияят за поддържане на хомеостазата в организма.

Чрез организирания учебен процес по физическо възпитание се намират пътища за привличане на учениците към системна двигателна активност. Тя трябва да бъде богата на емоционални преживявания и интелектуална дейност. Ето, тук е нашата роля. Не е достатъчно да бъдат усвоени двигателни умения и навици и след това учениците да бъдат оставени на самообучение. Необходими и изключително важни са постоянните инструкции, внимание, контрол и въвеждане на нови знания и умения, надграждащи вече усвоените. Така се осъзнава и ползата от движението за развитието и усъвършенстването на тялото, ума и личността.

За да познава добре своите ученици, учителят трябва да осъществява редица подходи (по Хосе М. Бусета, 2000).

Последователност в приложението на подходите от учителя:

  1. Да поставя конкретни и реалистични цели;
  2. Общува делово и неоформално с децата;
  3. Осигурява приповдигната емоционална атмосфера и разнообразие на заниманията;
  4. Поощряването на всеки личен успех или критична оценка са гарант за обратна връзка между учител –ученик;
  5. Постоянното усложняване на учебния материал чрез индивидуален подход към всеки като неповторима личност стимулира ентусиазма в стремежа към самоусъвършенстването на участниците в учебния процес по физическо възпитание и спорт.

Комплексният характер на обучението по различните видове спорт в часовете по физическо възпитание въздейства както върху качественото развитие на всички мускулни групи и физическата дееспособност на подрастващия организъм, така и върху формирането на компонентите на личността.

Леката атлетика способства за развиването на волевите процеси, за усъвършенстването на временните (продължителност на  изпълнение, темп, ритъм), пространствено-временните (скорост) и силовите (динамична сила – взривна сила, силова издръжливост) характеристики на движенията. Гимнастиката въздейства върху пространствените параметри (положение на тялото, траектория, посока, амплитуда на движението) и статична сила, формира умения за овладяване на собствените движения, за съзнателно управляване на двигателния апарат.

Подвижните и щафетните игри са наситени с висока емоционалност и разнообразни естествено-приложни движения, съревнователен характер, който се изразява в колективни действия при игрово сътрудничество и борба за победа. Спортно-подготвителните и спортните игри включват по-сложни взаимодействия между състезателите, които изискват синхронизиране на индивидуалните технически умения с групови и отборни тактически действия за постигане на колективна победа. [2, 4]

Баскетболът е от спортните игри, в които се използват естествено-приложни движния и е налице пряко съприкосновение между играчите от двата отбора. Играта еволюира с непрекъснатото усъвършенстване на технико-тактическите похвати в защита и нападение. Тези два компонента изискват спортистите да предвиждат играта на противника, да реагират бързо и адекватно на ситуацията, да бъдат настъпателни и активни, за да са резултатни и да провокират постигането на грешки у съперника. Всичко това изисква висока психологическа подготовка и увереност, характерни за себеактуализиращите се хора.

Себеактуализацията, според А. Маслоу, се характеризира с възприемане на себе си и другите хора, такива, каквито са – с предимствата и недостатъците, което да насочва индивида към личностно усъвършенстване. То, Его, и Суперего си сътрудничат и са синергични. По-висшето и по-нисшето не са противоположни, а се намират в съгласие. Развиват се самоуважение и алтруизъм. Първото влияе върху формирането на индивидуалната същност и неповторимост на личността. Алтруизмът въздейства върху изграждането на единство в колективните действия с ефективна комуникация между отделните членове. Въздействието върху личността ще е положително и надграждащо тогава, когато се достигне до определено ниво на себеактуализация (до пълно оползотворяване на дарби, способности, потенциал). Постигането на определено равнище довежда до момент на удовлетворение на съответните потребности, което създава предпоставки за поставяне на нови цели по вертикала или по хоризонтала за изграждане на една постоянна и непрекъсната възходяща доминанта на разтеж и развитие на личността. [6]

Възпитаването на себеактуализацията на подрастващите чрез средствата на баскетболната игра, както в часовете по физическо възпитание и спорт, така и в учебно-тренировъчния процес в спортните секции ще повлияе положително  за подпомагане на новите социални функции на физическото възпитание и спорта. Те са систематизирани от Св. Димитрова (2005): реализационни, регулационни, бариерно-превантивни и стимулационно-престижни функции за адекватна подготовка на подрастващите в тази жизнено важна са тях и за обществото страна от развитието им. [1]

Формирането на себеактулизацията в начална училищна възраст успешно може да се съчетае с постепенното усвояване на технико-тактическите умения в баскетбола. Според Бил Фостър съчетанието на концентрация, себераздаване и вяра в собствените сили стои в основата на интензивността, която е адекватна на динамично променящите се ситуации в тази спортна игра и оказва съществено влияние върху ефективността на отборните действия за постигане на победа. [5]

Поставяне на началото на двата основоположни конструкта в метаадаптивната система на спортиста: евтимия (доброжелателност) и атамбия  (невъзмутимост) е от важно значение при формиране личността на подрастващите. Това трябва да стане целенасочено и постепенно, първоначално като психическо състояние, с тенденция да се оформи като стил на поведение, а в по-късен етап да се формира като философска позиция спрямо спорта и спортната дейност. Когато се постигнат, те изграждат специфичната мъдрост на спортиста, която е гарант за проява на благородство в спорта и на реализиране на успехи. [3] Дори човек да не достигне до нивото на високо спортно майсторство, ползата от постигнатата висша форма на евтимията и атамбията в личностния характер, ще допринесе значително за реализация във всяка една сфера от живота.

В баскетбола е характерно съприкосновението с противника. В началния етап на обучение, когато се достигне до изпълнение на усвоени технически умения срещу активен защитник, се появява психична бариера, която в голяма степен провокира извършването на грешки от нападателя. Не случайно при спортни състезания между отбори с относително еднакви физически и технико-тактически способности, побеждава този, който е по-добре подготвен психически. В това отношение себеактуализацията, особено на лидера в отбора, играе изключително важно значение. Но ако той по някакви причини, не е на игрището, личностните качества на другите състезатели са в процес на мобилизация и могат да доведат отбора до победа, независимо от трудната ситуация. Затова нашето мнение е, че още в часовете по физическо възпитание и спорт и учебно-тренировъчната дейност трябва де се работи и върху формирането на себеактуализацията, като важна част от личностната мотивация. Всеки участник в учебния и учебно-тренировъчния процес, с помощта на спортния педагог, трябва да достигне до високо равнище на личностно развитие. Всеки един човек е единствен и неповторим и с компетентното направление от ръководителя, ще съумее да реагира адекватно в трудна ситуация, преодолявайки психичната бариера с помощта на вече изградената мобилизационна готовност за успех, както личен, така и колективен.

 

Себеактуализацията за реализиране за адекватна спортно-педагогическа подготовка според предизвикателствата на съвремието

Фиг. 1. Себеактуализацията за реализиране за адекватна спортно-педагогическа подготовка според предизвикателствата на съвремието

Човек притежава богато съзвездие от качества, чието ранжиране определя неговата индивидуалност. Първите седем години не са достатъчни за формиране и възпитаване на личността. Това е процес, който протича през целия живот.

Учебният процес изисква намаляване на дистанцията учител – ученик, разбира се, в умерена степен, но достатъчно, за да повлияе формирането на личностната мотивация на подрастващите.  Всеки един ученик е важен. Едни се нуждаят от поощрение дори и за най-малкия напредък, други – за развитие на умения за овладяване на силната си емоционалност. Когато детето почувства обич, то се научава да дава обич; когато види творчество, се научава да твори и т.н. Така постепенно се поставя началото на формиране на себеактуализацията, чрез която човек започва да предизвиква нещата да се случват, а не да чака сами да се случат.

Психолого-педагогическата подготовка е част от спортно-педагогическата дейност.

Усвояването на двигателните умения и навици изисква и целенасочена работа за развиване на функционалната, визуална и силова симетрия, както и поддържането на мускулен баланс на тялото при извършването на упражнения и двигателни действия.

Прилагането на разработена педагогическа методика за постигане и поддържане на мускулен баланс дава възможност за превантивен контрол за неговото състояние. Необходимо е подрастващите да развият умения за самоконтролиране и саморегулация на физическото си състояние, за преждевременно предотвратяване на настъпването на неблагоприятни промени в опорно-двигателния апарат и последващ риск от здравословни проблеми. Педагогическата методика дава възможност да се постига функционална симетрия на мускулните групи. Основно значение за това е поддържането на правилна телесна позиция. (1, 4, 7)

Един от най-значимите механични фактори, при заемане на дадена поза, е нейната стабилност. Определя се от това дали проекцията на общия център на тежестта на тялото се намира в средата на опорната площ. Стабилността на позата зависи от статични и динамични фактори. Към статичните фактори се отнасят разположението на костните и ставните сегменти, както и пасивните сили, генерирани от ставните капсули и лигаменти. Динамичните фактори се определят от активното мускулно напрежение. (4)

Двигателното умение представлява придобита способност за съзнателно неавтоматизирано управление на движенията на основата на натрупания двигателен опит и знания. Проявява се в началния стадий на овладяване на техниката на физическите упражнения, когато движенията се изпълняват в най-общи линии правилно, с активното целенасочено внимание на обучавания или когато се извършва двигателна дейност, свързана с неочаквано възникнали двигателни задачи в сложна и изменяща се обстановка, каквато най-често предлагат игрите.

При многократно и стериотипно изпълнение на двигателните действия се изгражда двигателен навик.

Двигателният навик е система от рефлекторни двигателни действия, трайно усвоени, леко и свободно изпълнявани. Негова отличителна черта е автоматизацията. Автоматизираното изпълнение на двигателната дейност освобождава съзнанието от необходимостта за непрекъснат контрол. Това дава възможност вниманието да се насочи към резултатите, условията и ситуациите, възникващи по време на това изпълнение, което води до повишаване на неговата ефективност. Многократното изпълнение на двигателната задача осигурява стабилност и устойчивост на навика при неблагоприятни ситуации като: умора, емоционални преживявания и други.

Формирането на двигателния навик е свързано с определени физиологични, психологични и педагогически закономерности. От физиологична гледна точка двигателните навици представляват стройно изградена система от условно-рефлекторни връзки между анализаторите централната нервна система, мускулите и вътрешните органи.

Според класическата условнорефлекторна теория в процеса на изграждането на двигателните навици се очертават три фази, фигура 2:

  • Фаза на генерализация (ирадиация);
  • Фаза на концентрация (стабилизация) и усъвършенстване;
  • Фаза на автоматизация;
Фази на формиране на двигателния навик

Фиг. 2. Фази на формиране на двигателния навик

 Фаза на генерализация (ирадиация)

В началното обучение сигнализацията на зрителния, слуховия и двигателния анализатор е много силна. Възбудният процес в съответните центрове се разпространява (ирадиира) бързо, като обхваща широки зони от кората на главния мозък. Това създава нервна импулсация не само към необходимите за извършване на дадено движение мускули, но и към други. В същото време процесът на вътрешно задържане е слаб. В резултат се стига до несъгласуваност, тромавост и скованост на движенията. Те са неточни, груби, неадекватни. Между двигателния апарат и вътрешните органи липсва съгласуваност, а връзките между центровете на различните системи, свързани с осъществяването на движението не са уточнени. Липсва възможност за диференциране, поради голямата обобщеност на условните рефлекси. Налице са паразитни движения, (например, когато човек се учи да кара велосипед, се наблюдава прекалено стискане на кормилото, прехапване на устните и др.) Този етап може да се съкрати при наличието на значително висока физическа дееспособност и добра координация на движенията.

Фаза на концентрация (стабилизация) и усъвършенстване.

Подкрепянето на едни и неподкрепянето на други реакции по второсигнален път, постепенно засилва процеса на вътрешното задържане и ограничава възбуждането в точно определени зони. Ненужните за дадено движение нервни центрове постепенно се изключват от дейност. Излишните движения се отстраняват. Намалява се прекаленото напрежение на мускулите.

Постепенно движенията се освобождават от излишни компоненти, стават по-съвършени и се изпълняват с лекота, точност. Създава се двигателен динамичен стереотип, който постепенно се затвърдява. Този процес е характерен особено за цикличните упражнения: ходене, плуване, бягане и др., при които редуването на отделните фази е постоянно.

При спортните игри, при които се изисква гъвкавост в реакциите и бързи комбинации на място, стабилизирането на стереотипа в централната нервна система е по-бавно. Възможността за реагиране спрямо променящата се ситуация е свързана с подвижността на нервните процеси. Упражняването води до по-голямо стабилизиране на временните връзки на динамичния стереотип.

Фаза на автоматизация

Постепенното установяване на определен ред в появата на възбудни и задръжни процеси в нервните центрове, създават точност и плавност на движенията. Отделните елементи на двигателния навик започват да се редуват закономерно, по-съвършено. На всеки конкретен дразнител се реагира с установено движение. Основните части на двигателния навик се стабилизират. Усъвършенстват се тънкостите и подробностите. Двигателните и вегетативните процеси са напълно координирани.

Продължителното и системното повторение на движенията, засилва временните връзки на изградения двигателен стереотип и образуваният рефлекс не може да се наруши от неочаквани външни дразнители.

Затвърдяването на двигателния навик е относително и всяко продължително прекъсване води до намаляване на стабилността на динамичния стереотип. Ето защо редовното и достатъчно упражняване е необходимо условие за поддържане на системата от усвоени двигателни условни рефлекси. В тази фаза движенията се автоматизират. Това осигурява възможност те да се извършват и при понижено възбуждане в коровите двигателни центрове. Движенията се извършват автоматично и съзнанието се изключва при тяхното изпълнение. Автоматизацията на двигателния навик освобождава централната нервна система от излишно напрежение и дава възможност той да намери най-подходящото приложение.

Формирането на двигателните навици е свързано с определени физиологични, психологични и педагогически закономерности, които се намират в тясна връзка. Самият процес на изграждане на двигателния навик се разглежда като цикличен рефлекторен кръг с обратни връзки. Внасянето на по-точни и по-богати по съдържание понятия – модел, програма, информация, разширяват възможността за по-пълно изследване на физиологичните закономерности.

Във всички фази на този сложен, верижен, проприоцептивен двигателен рефлекс, протичат мисловните психологически процеси: възприемане, анализиране и синтезиране, запаметяване и възпроизвеждане. Те съответстват на ориентировъчната, изпълнителната и контролиращата роля на централната нервна система.

В процеса на обучение по физическо възпитание е важно учителят добре да познава основните педагогически закономерности свързани с формирането на двигателните навици на обучаваните от 3 до 10 години.

  1. Разучаването на новата двигателна задача да се осъществява в началото на основната част на педагогическата ситуация когато децата са бодри. Още в самото начало на обучението е необходимо да се създаде правилна двигателна представа за изпълнение на упражнението, което ще се разучава. За тази цел определена роля играе технически правилният, емоционално изразителен показ на упражнението. Чрез словесните методи на обучение да се разбере най-характерното за него. Важно е да се създаде интерес и насочи вниманието на обучаваните към основните моменти на упражнението последователно.
  2. Допуснатите грешки трябва да се отстраняват също последователно, като се започне от най-съществените и постепенно да се върви към по-незначителните. Препоръчва се те да се посочват конкретно, да се изтъква точно кое е грешното изпълнение, а не да се използват общи фрази „лошо“, „не е добре“ и т.н.
  3. Учителят трябва да знае, че тези, които добре са усвоили едно двигателно действие, лесно усвояват друго. Например деца, които знаят да карат ролери, лесно могат да се научат да карат велосипед, да изпълняват упражнения, изискващи развито чувство за равновесие и координация.
  4. Усвояването на разнообразни двигателни навици подпомага ориентирането в нова, непозната среда, в различни жизнени ситуации. С други думи двигателните навици си взаимодействат, като усвоеният двигателен навик благоприятства усвояването на нови двигателни навици.

Това положително влияние се нарича пренос. Изразява се в сходство във формата и съдържанието на двигателните навици. В практиката се наблюдава и отрицателно взаимодействие между тях. Неправилното обучение създава предпоставки за изграждане на неправилна техника на изпълнение и се усвояват неправилни двигателни умения и навици. Ето защо учителят трябва да работи целенасочено за правилното изграждане на двигателния навик, тъй като поправянето на грешката в техниката на дадено движение е много трудно, ако причината е отрицателното взаимодействие между двигателните навици.

Тези спортно-педагогически насоки се отнасят и до формирането на правилна телесна стойка и постигне на визуална, функционална и силова симетрия, както и мускулен баланс на тялото при изпълнението на движенията.

В спортно-педагогически аспект обучението преминава през няколко етапа.

Етапи на обучение, фигура 3:

  1. Начално разучаване
  2. Задълбочено разучаване и усвояване на двигателното действие
  3. Затвърдяване и усъвършенстване
Етапи на обучение по физическо възпитание и спорт

Фиг. 3. Етапи на обучение по физическо възпитание и спорт

 Начално разучаване. Непосредствената цел на този етап е изграждане на умение да се изпълни двигателното действие в неговия основен вариант, в най-общи линии. Обучаваните трябва да овладеят основата на техниката на новата двигателна задача. Формирането на първоначалното умение се характеризира със създаването на основата на динамичния стереотип в кората на главния мозък т.е., със създаване на система от двигателни рефлекси, съответстваща на основата на техниката на изучаваното действие.

Специфични особености на този етап са:

  • Недостатъчна точност на упражнението по отношение на неговите пространствени и времеви характеристики;
  • Неточност на мускулните усилия, неустойчивост на ритъма на двигателния акт, наличие на ненужни допълнителни движения, няма сливане (преливане) между фазите на сложното двигателно действие.

Тези особености се обуславят от ирадиацията на нервните процеси в кората на главния мозък, която довежда до включване на други центрове, наред с функционалните двигателни единици. Това външно се проявява в несъразмерност на мускулните усилия, напрегнатост, отклонение на движението от правилното направление и амплитуда. Това повишава умората и намалява работоспособността. Съобразно особеностите на този етап се поставят следните задачи:

  1. Да се формира цялостна представа за двигателния акт.

2.Да се попълни двигателният опит с елементите необходими за усвояването на новото двигателно действие.

  1. Да се постигне цялостно изпълнение на действието.

4.Да се отстранят ненужните действия, излишното мускулно напрежение.

Методиката на обучението на този етап е свързана с особеностите на дидактическите принципи и методи характерни за съответната степен на обучение. Начален момент в изучаването на действието се явява предварителното запознаване с него, чрез обясняване на особеностите му и чрез демонстрацията. Първо упражнението се показва в естествен вид, по възможност най-съвършен, а след това забавено с отдиференциране на главните фази. Обяснението на техниката трябва да бъде общо, кратко, с терминуване на отделните части на действието. След запознаването с двигателното действие, следва практическото му изпълнение от обучаваните. В съответствие със сложността на структурата му, то може да се изпълни цялостно – в основен, облекчен вариант или частично. Новото действие ще бъде по-точно и технически правилно изпълнено, ако обучаваните имат предварително натрупан богат двигателен опит.

Ръководейки се от принципа съзнателност и активност, учителят поставя задачата пред учениците обосновано, за да разберат какво трябва да изпълнят, как да го изпълнят и защо да го изпълнят. По този начин се осигурява програма за действие и психологична готовност за изпълнение на задачата.

Образното обяснение, статичната и динамичната демонстрация обезпечава нагледността на този етап. Достъпността на задачите се определя от сложността на структурата на двигателното действие, от физическите възможности на учениците и от богатството на двигателния им опит.

При началното разучаване е целесъобразно използването на разчленения метод. Системността при обучението на този етап се характеризира с необходимостта от определяне на оптимално количество повторения на задачите и величината на интервалите между тях.

Задълбочено разучаване и усвояване на двигателното действие и правилната техника. Целта на този етап е да доведе от първоначалното и грубо изучаване до точно отработено в подробности умение, което в да се превърне в навик за съвършено владеене на двигателното действие. На този етап се усвояват и уточняват детайлите на техниката на задачата. Уточняват се и времевите, пространствените и силовите параметри на отделните движения на сложния двигателен акт.

Продължителността на този етап зависи от структурата на двигателното действие, от общата и специалната подготовка на учениците и други. Характерна особеност на този етап е че обучаваните се насочват към собствена оценка на изпълняваното двигателно действие. Преходът от началото на изпълнението и самото изпълнение е свързан с изграждането на ориентировъчната основа на двигателното действие.

Задачите на етапа на задълбоченото разучаване са:

  1. Да се задълбочи разбирането за закономерностите на изучаваните движения;
  2. Да се постигне усвояване и уточняване на детайлите на изучаваните двигателни действия.
  3. Да се постигне слято, отчетливо, чисто изпълнение на двигателното действие в цяло.

Методиката на обучението на този етап също е свързана с посочените дидактически задачи и се обуславя от изискванията на дидактическите принципи.

Нагледността се осигурява с подбирането на такива методи и средства (статични и динамични демонстрации), които от една страна детайлизират възприетите по-рано образи, а от друга конкретизират общите понятия.

За осигуряването на достъпност и индивидуален подход е необходимо да се осигурява приемственост в задачите, да се отчитат особеностите на усвоения материал от всеки ученик.

Осъществяването на принципа системност се характеризира с постепенното увеличаване на броя на повторенията на двигателното действие в хода на урока. Педагогът трябва да следи външните признаци на умората. При появата им да включва интервали за отдих, за да не се разстройва доизграждащата се техника на движението.

На този етап цялостният метод се използва с предимство, а разчлененият играе спомагателна роля. Усвояването на детайлите на техниката е целесъобразно да се постига на фона на цялото, като вниманието на обучаваните се насочва към последователното усвояване на детайлите – първо по-важните и по-големите, след това по-второстепенните и по-малките. Въвеждат се и варианти задачи, с оглед постигане на най-добра диференцировка на основния вариант на двигателното действие.

По отнношение на постигане и поддържане на правилната телесна стойка на подрастващите, е необходимо педагога своевременно да коригира, както отделните положения на частите на тялото, така и в общата му цялост и координираност.

Затвърдяване и усъвършенстване. Целта на този етап е да се превърне изпълнението на двигателното действие в навик, да се изработят допълнителни умения и навици, да се приложи изученото двигателно действие в различни условия.

Характерни са два стадия на развитието на двигателния навик:

а) стадий на трайно затвърдяване на навика в основния вариант;

б) стадий на формиране на умения и навици в допълнителни варианти на двигателното действие.

В първият стадий се затвърдява трайно сложният динамичен стереотип съответстващ на основния вариант на техниката на изучаваното двигателно действие. Във втория стадий допълнително към основния вариант се изработват и затвърдяват допълнителни двигателни действия съответстващи на различни варианти на техниката.

Дидактически задачи на третия етап са:

  1. Да се затвърди усвоената техника на двигателното действие и усъвършенстване и уточняване на детайлите й.
  2. Да се доведат до необходимата степен на усъвършенстване индивидуалните особености на техниката.
  3. Да се осигури целесъобразно прилагане на усвоеното действие в различните външни условия, заедно с други двигателни действия.
  4. Да се осигури съвършено владеене на двигателните действия. В съответствие с посочените задачи и условията за изпълнението им се и методиката на този етап.

При реализирането на принципа съзнателност и активност, учителят има предвид, че когато умението преминава в навик, изкуственото концентриране на вниманието към отделните движения, често пречи за автоматизирането на двигателния акт. Да не се разбира, че ролята на съзнанието намалява. При решаването на много от задачите за усъвършенстване на двигателните действия, както и целия процес на обучение съзнанието има решаваща роля. Съзнателното прилагане на навиците в сложните условия на цялостната двигателна дейност се свързва все повече с тактическото мислене. Важно условие за постигане на високи резултати на този етап е насочването на обучаваните към творческо мислене.

Нагледността приема други форми. Постепенно се свеждат до минимум допълнителните средства и методи, които коригират отвън движенията (предметни ориентири, зрителни, слухови и др.). Това не се отнася до работата за овладяване на вариантите на техниката, до уточняване на детайлите и.

В зависимост от степента на затвърдяването на двигателния навик първостепенна роля в управлението на движенията придобива двигателният анализатор. Това създава предпоставки за придобиване и усъвършенстване на тактически умения и навици.

Принципът на достъпност и индивидуализация на този етап изисква да се има предвид, че всеки ученик има свой предел на възможностите си при решаване на задачи с различна сложност. С тези деца, които не издържат на продължителна работа по усъвършенстването на двигателния навик, трябва да се работи по-бавно и съобразно възможностите им.

Водещ е принципът за трайност и постепенно нарастване на трудностите и натоварването. Съгласно изискванията на принципа системност, затвърдяването и усъвършенстването на двигателния навик се осъществява като правило в условията на цялостното възпроизвеждане на двигателното действие.

Характерна черта в процеса на обучението е сливането му с процеса на развитие на физическите качества. В началото на етапа, когато динамичния стереотип още няма достатъчна трайност, се използва метода на стандартното упражняване при постоянни условия. По-късно при затвърдяване (усъвършенстване) на навика основно място заема променливото упражняване, в процеса на което действието се видоизменя и прилага в най-разнообразни условия: нарастване на физическите усилия, усложнени външни условия, съчетание с други действия и други. Прилага се метода разбор-обсъждане (елементи на техниката на движенията, пътищата за нейното усъвършенстване и т.н.), състезателният метод.

Самостоятелната работа в процеса на упражняването има съществено значение.

Между фазите на формиране на двигателните навици и етапите на обучение по физическо възпитание и спорт има тясна взаимовръзка, таблица 1.

Съобразно физиологичните особености и спортно-педагогическата методика първата фаза на генерализация съвпада с етапа на начално разучаване. Втортата фаза на концентрация и стабилизация се осъществява в етапа на задълбоченото разучаване на движенията и третата фаза на автоматизация се реализира в етапа на задълбочено разучаване.

Обучението в правилната техника е свързана със специално подбраните  средства на физическото възпитание и параметрите на движение.

Физическото възпитание като педагогически процес се осъществява чрез комплекс от средства (основни и допълнителни), чрез които се решават основните му задачи (образователни, оздравителни и възпитателни).

 

 

 

Фази на формиране на двигателни навици Етапи на обучение
Фаза на генерализация Начално разучаване

 

Фаза на концентрация усвояване и съзнателно вникване в движението, съпроводено с отстраняване на грешките от учителя
Фаза на автоматизация автоматизиране на двигателната дейност

 

Таблица 1. Взаимодействие между фазите на формиране на двигателните навици и етапите на обучение

31Средствата се прилагат под формата на определени дейности: игрова дейност, гимнастика като вид дейност, туристическа дейност, спортна дейност. Тяхната класификация определя основни и допълнителни средства. Основното средство е физическото упражнение, а допълнителните средства  са:

– хигиенни фактори

– природни сили

– физически труд (подготовка, пренасяне и подреждане на различни уреди и пособия: гимнастически пейки, гимнастически постелки, топки, обръчи, тояжки и др.)

Физическите упражнения са съзнателни, педагогически осмислени волеви движения. Те имат своя форма и съдържание, които са взаимно свързани.

Съдържанието включва въздействието, което физическите упражнения оказват върху човешкия организъм, както и отделните части, от които се състои.

Формата на физическите упражнения представлява съвкупност от отделните елементи на движението, които съставляват неговите параметри – пространствени, времеви и пространствено-временни характеристики: посока на движение, скорост, амплитуда, темп, положение на тялото и други.

Техника – съвкупност от взаимно свързани и целенасочени движения с висока ефективност, при минимална загуба на енергия (напр. бягане без движения на ръцете изиска повече енергия, тъй като съпротивителната площ се увеличава и се изисква повече енергия за придвижването. Ако се движат правилно ръцете, съпротивителната площ значително намалява, а и вече цялото тяло участва координирано. Така за придвижването разхода на енергия е по-малък). Компоненти на техниката:

Основа на техниката- съвкупност от относително неизменни, задължителни и достатъчни движения за решаване на определена двигателна задача.

Основно звено на техниката – най-важният и решаващ момент при изпълнението на дадено упражнение.

Например при скоковете – моментът на отскачането; при хвърлянето – това е финалното усилие.

Задължително е правилното усвояване на основата на техниката на дадено упражнение с оглед постигане на желания ефект и резултат.

Детайлите на техниката са второстепенни особености на движенията, които в повечето случаи зависят от морфологичните, функционални и други индивидуални особености на занимаващите се.

Допълнителните средства на физическото възпитание са естествените сили на природата, хигиенните фактори и физическият труд

Естествените сили на природата (слънце, въздух, вода), като допълнителни средства на физическото възпитание влияят благотворно върху развитието на човешкия организъм. В съчетание с физическите упражнения въздействат положително на протичането на биологичните процеси, нервно-хуморалната регулация, повишават съпротивителните сили на организма на човека. Въздействието им е комплексно в две насоки:

Като външна среда за нормално провеждане на учебния и спортно-педагогическия процес. При осигурени благоприятни условия ефективността на обучението се повишава. При много ниска или висока температура е наложително да се вземат мерки по отношение на физическото натоварване, дозировката, облеклото. От значение е и влажността на въздуха. Заниманията с физически упражнения при голяма влажност и висока температура могат да окажат отрицателен ефект върху организма на човека. Изследвания доказват, че ниското атмосферно налягане влияе благоприятно върху функционалните възможности на организма. По тази причина част от подготовката на спортистите пред отговорни състезания се провежда при високопланински условия.

ато средство за закаляване на организма, при строго спазване на определени изисквания свързани с методиката на провеждане на  закалителните процедури.

Закаляването е комплекс от мероприятия, насочени към повишаване на съпротивителните сили на организма към неблагоприятни фактори от различно естество. Свързано е с усъвършенстване на приспособителните му реакции към външни дразнители и температурни промени. Провежда се в съчетание с двигателната дейност.

Основни принципи на закаляването са:

А) Системност – въздействията имат ефект, когато се прилагат ежедневно.

Б) Постепенност – изисква постепенно увеличаване на силата на дразнителя и въздействието, като се вземат под внимание индивидуалните особености и нивото на подготовка на занимаващите се.

В) Непрекъснатост – закалителният ефект се намалява, ако се прекъсне предвидения режим на процедурите.

Допълнителните средства на физическото възпитание се прилагат при всички форми на занимания, с всички възрастови групи. Приложението им изисква да се спазват някои основни правила:

  • възрастта на занимаващите се;
  • физическото натоварване да е съобразено с температурата и атмосферните условия;
  • да се използва леко, удобно игрално облекло, осигуряващо свобода на движенията;
  • след заниманията тялото да се облива с вода или да се обтрива с влажна кърпа.

Хигиенни фактори

Ефектът от обучението по физическо възпитание и е по-висок при осигуряване на известни хигиенни изисквания. Те допринасят за укрепване на здравето и повишаване работоспособността на човека. В това отношение е от значение спазването както на санитарно-хигиенните изисквания, правила и нормативи, свързани с физкултурните салони, спортните площадки, уредите и съоръженията, така и на личната хигиена на занимаващите се.

Физически труд – средство за възпитаване на морално-волеви и личностни качества на човека. Понякога се използва като допълнително средство на физическото възпитание. Това е допустимо поради някои сходства, които има с въздействието на физическите упражнения. И при двата случая се извършват движения, влагат се усилия, насочени към реализиране на дадена задача, осъществява се физическо натоварване.

Посочените особености трябва да се вземат под внимание при използването на физическия труд като допълнително средство на физическото възпитание. В различните форми на обучение по физическа култура в детската градина трудът се практикува за поддържане и подреждане на материалната база за предстоящото занимание – гимнастически уреди, пособия, топки, въженца, сорса.

При SWOT анализ на усвояването на двигателните умения и навици се очаква да се обогатят спортно-педагогическите насоки. Това е модел за стратегическо планиране в бизнеса, който успешно може да се приложи и в обучението. Използва се за оценка на Strengths (силни страни), Weaknesses (слаби страни), Opportunities (възможности), Threats (заплахи), възникващи в проект или бизнес начинание. [17, 20] Тази техника е създадена от Albert Humphrey, ръководител на проект в периода 1960- – 1970 г. в Stanford University, използвайки данни за компании от Fortune 500. (Vasilev, J, N. Orloev, 2010).

Същите автори разглеждат приложението на креативен нелинеен SWOT анализ от гледна точка на личността. Те посочват изводите на Питър Дракър, „че при разработване на SWOT анализ се проявява истината около дълбокия субективизъм при дефиниране на силните (S) и слабите (W) страни, респ. на силните и слабите страни на личността. Характерно за човека е да си приписва убедено силни страни и да омаловажава или игнорира слабостите си.“

Много точно авторите Й. Василев и Н. Орлоев цитират препоръките на П. Дракър с оглед коригиране на последиците от слабите страни и вредните навици на личността, които възпрепятстват ефективността и резултатността „Първо, визиране и концентриране върху възможните слаби резултати в следствие на недостатъчно познание или пренебрежително и надменно отношение към познанието извън сферата на личната конкретна компетентност или извън дадената специалност. Второ, използване на „един-единствен начин”, според него, за анализ на „обратната връзка”. За целта Питър Дракър препоръчва при вземане на важно решение да се опишат очакваните последици, а във времето да се следи за съвпадането им с реалностите.

Действително една част от подрастващите подценяват правилното усвояване на двигателните умения и навици. Според тях, ако се постигне основната цел, напр. бягане по права, скок на дължина от място, реализиране на кош или гол в баскетбола и футбола, това е достатъчно. Емоционалното удовлетворение е действително от значение, но правилното изпълнение на техниката е важна за здравето и постигането на физическо съвършенства. Създаването на трайни интересни е от съществено значение. Учениците не винаги осъзнават значимостта на физическата активност за тяхното здраве. Поддържането на физическата дееспособност, двигателната координация изисква отговорно отношение, постоянство и целенасочени действия. Липсата на движение оказва влияние върху телесната стойка. Във физически аспект позицията на тялото е базова, тъй като е свързана с осъществяването на ежедневните дейности.

Стойката се оформя под влияние на външната среда, формира се като всеки двигателен навик и трябва да се поддържа, тъй като може да се промени както в положителен, така и в отрицателен аспект /Соколов Б., Маркова-Старейшинска Г, 1991/.

Н. Михайлова, И. Борисов и Т. Мегова (2012) представят функциите на гръбначния стълб, които са свързани с вътрешни и външни фактори. Друго съществено условие, необходимо за максималната стабилност на гръбначния стълб е добрата позиция на вертикалата през центъра на гравитация в статична изправена позиция.

К. Тахтаков (2012) създава устройство за превенция на гръбначни изкривявания. В тази връзка той представя видовете телесни стойки. „Различават се четири вида стойки. Те се означават с буквите А, В, С, D, като на всяка буква съответства и оценка. За стойка А — много добра, за В — добра, за С – средна и за D – лоша. Оценката се дава, като се проследява оста на тялото, положението на главата и раменете, формата на гръдния кош, равномерното протичане на физиологичните извивки на гръбначния стълб, линията на коремната стена и формата на долните крайници. Например при стойка А оста на тялото е права, раменете са изтеглени назад, коремът е прибран, главата е изправена. При стойка В оста на тялото е леко начупена, главата е малко напред и раменете са леко отпуснати. При стойка С и D тези показатели са силно влошени – оста е начупена, раменете са приведени и отпуснати, главата е наведена напред, гръдната кифоза е увеличена, коремът е увиснал, гръдната стена се спуска косо и изостава зад линията на корема (Соколов и Маркова – Старейшинска, 1991).

Позата се определя като разположение на костните и ставните сегменти на тялото в определен момент. Тя може да бъде статична, когато тялото е в покой – стоеж, седеж, лег; или динамична, когато тялото се движи и променя разположението на сегментите си.

Поддържането на правилната телесна стойка се осъществява от тонизирана и работеща мускулатура. Ето защо физическите упражнения и двигателната активност е необходимо да се практикуват всеки ден.

Ежедневните дейности, повтарящи се с еднакви последователност, интензивност и натоварване въздействат върху едни и същи мускулни групи за сметка на други. По този начин се проявяват изменения в опорно-двигателния апарат, тъй като едни мускули стават силно развити, а други – нефункционални. Например при кифоза силно съкратени са гръдните мускули, а е слаба гръбната мускулатура. При поясната лордоза е слаба коремната мускулатура, а при сколиозите (лява или дясна) има асиметричен мускулен дисбаланс. При получената вече сколиоза центърът на гравитацията е изместен встрани и ответната реакция на гръбначния стълб е извиването му на противоположната страна до балансиране на тежестта. (Н. Михайлова, И. Борисов и Т. Мегова, 2012).

Ако приемем, че на едно човешко тяло гръбначните извивки са напълно нормални и взаимното разположение между глава, гръбначен стълб, гръден кош и таз е правилно, то стойката му се определя основно от състоянието на мускулите и техните връзки. Ако мускулатурата е развита балансирано и силата на мускулите сгьвачи уравновесяват силата на мускулите разгъвачи, стойката ще бъде правилна. Положението на раменния пояс, ръцете и краката е в зависимост от степента на развитие и състоянието на тонуса на техните мускули. Основна роля във формирането на стойката има не абсолютната сила на мускулите, а равномерното им развитие и правилното съотношение на мускулната сила.

Подробното разглеждане на аспектите на правилната телесна стойка има за цел да се акцентира върху ролята и значението на физическото възпитание в промоцията за двигателна активност на студентите. Липсата на движение, ежедневните рутинни действия в комбинация с неправилен хранителен режим създават предпоставки за морфологични и функционални неблагоприятни за здравето промени. Решението на тези ситуации са планираните, целенасочени двигателни активности и спорт под ръководството на квалифицирани преподаватели.

Информираността, познанията за здравето и ролята на двигателната активност са в основата на глобалните препоръки на Световната здравна организация (СЗО), осигуряващи най- добрата профилактика в различните възрастови групи. Според документа се препоръчват честота и интензивност на натоварванията, съобразени с възможностите на индивида, за повишаване на здравния ефект. (Global recommendations on physical activity for health, World Health Assembly) СЗО определя физическата активност като всяко телесно движение, произведено от скелетните мускули, което изисква разходи на енергия – включително дейности, предприети по време на работа, игра, извършване на домакински задачи, пътуване и занимания за отдих. [19] Физическото възпитание е педагогически процес, който е планиран, структуриран, организиран и има за цел да подобри или поддържа компонентите на физическата дееспособност. [1, 2, 5, 6, 9, 11, 13 ]

В Бялата книга за спорта, изготвена от Европейската комисия е разгледана именно обществено значимата роля на спорта. Направени са препоръки за укрепването на общественото здраве чрез физическа активност – разработване на нови насоки за физическа дейност; изграждане на Мрежа за здравословна физическа дейност (HEPA) на ЕС, чрез формиране на по-малки и по-конкретни звена, насочени към здравословните аспекти; развитие на този приоритет в съответните финансови инструменти, включително в: Седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие (аспекти на здравето, свързани с начина на живот); Програмите за обществено здраве; Програмите за младежта и за гражданите; Програмата за обучение през целия живот.  Същият документ подчертава, че липсата на физическа активност увеличава случаите на наднормено тегло, затлъстяване и редица хронични заболявания като сърдечносъдови болести и диабет, които понижават качеството на живот. Бялата книга на Комисията „Стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването“ препоръчва за наложително предприемнето на активни мерки за преобръщане на тази тенденция. Спортът е привлекателен за хората и се възприема положително. Въпреки това, отчетеният потенциал на физическото възпитание и спорта за насърчаване на благоприятната за здравето двигателна активност, не винаги се използва пълноценно и е необходимо непрекъснато да се развива. [4]

Развиването на физическите качества действа благоприятно на физическото ръзвитие и физическата дееспособност. Задължително условие е педагогът да има неабходимите педагогически компетенции и своевременно да наблюдава и коригира неправилната техника в първи и втори етапа на обучение.

Двигателната дейност на човека е свързана с формирането на двигателни навици и с развиването на двигателни способности. В теорията на физическото възпитание двигателните способности на човека се наричат  физически качества. Това са бързина, мускулна сила, издръжливост, гъвкавост, ловкост и определят физическата дееспособност на човека.

Бързината е способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота за минимален период от време. Тя е комплексно качество, което включва в себе си три форми: Бързина на двигателната реакция – представлява латентното време от появяването на даден сигнал (светлинен, звуков, тактилен) до началото на ответното действие. Намира приложение при стартирането в леката атлетика, плуването, ските и други. Скорост на единичното движение – изразява се в способността на човека с отделни части на тялото да изминава определено разстояние за възможно най-кратко време. Например бърз удар при тенис на маса, крайното усилие при хвърлянето, разгъването на долните крайници при подскоците и други. Максимална честота на движенията – присъща е за цикличните движения, които се срещат при бягането, плуването, ските и други.

Характерно за тези форми на бързина е, че те до голяма степен са независими една от друга. Например човек може да е с много бързидвижения, но да няма бърза реакция.

Методика и спортно-педагогически насоки за развиването на физическото качество бързина:

  • За развиването на бързината се прилагат следните методи: повторен, игрови, състезателен, групов. Упражненията се изпълняват с максимални усилия, но леко, свободно, без излишно напрежение. При децата от предучилищна възраст се използват: пробягване под въртящо въже, щафети с бягане, подвижни игри, при които се реагира бързо на различни сигнали и други.
  • Дължината на отсечките за развиването на бързината при 3 – 5 годишните деца е 10 – 15 м , за 5 -7 годишните – 20 – 30 м.
  • Дозировката за първото полугодие е 3 – 4 пробягвания, а през второто – 5 – 6. Използва се бягане от различни изходни положения: седеж, лег, с гръб към посоката на бягане и др., бягане с различен темп над препятствия, с високо повдигане на бедрата, с широки крачки и други.

Посочените средства трябва да се прилагат съобразно възрастовите, морфологични и функционални особености на децата.

Спортно-педагогически насоки:

Техниката да е добре позната на децата, да се разнообразяват използваните средства и да се работи за всестранна физическа подготовка. Упражненията за бързина задължително да се редуват с интервали за отдих.

Мускулната сила се определя като способност на човека да преодолява външно съпротивление или да му противодейства чрез мускулни усилия. Тя в значителна степен влияе върху останалите физически качества. Според характера на проявление се различават следните форми на силата:

  • Динамична – проявява се в движение при определен режим на работа на мускулите;
  • Статична – при изометричен режим на работа на мускулните усилия.

Методика и спортно-педагогически насоки за развиването на физическото качество сила: – използват се повторния  и кръговия методи.

  • Най-подходящите за развиване на силата в този възрастов период са общоразвиващите упражнения с уреди, катерене, изтегляне по пейки, скокове, хвърляне на плътни топки 1 кг и други.
  • Подскочни упражнения – разнообразяват се с прескачане на уреди, скачане в дълбочина, скокове на дължина и височина.
  • Бягане на къси отсечки над ниски препятствия;
  • Общоразвиващи упражнения с плътни топки, торбички и други.
  • Хвърляне на плътна топка до 1 кг. Изпълнява се от различни
  • изходни положения.

Спортно-Педагогически насоки:

упражненията с уреди да се изпълняват с умерен темп с даване на паузи за отдих; да се редуват упражнения за разгъване и сгъване на мускулите; да се съблюдава правилно дишане при упражненията.

Издръжливостта е способност на човека да изпълнява продължително време непрекъсната работа, без да намалява нейното качество и ефективност. Издръжливостта е обща и специална.

  • Общата издръжливост е способност за извършване на продължителна мускулна работа с ниска интензивност.
  • Специалната издръжливост е характерна за различните видове спорт.

Методика и спортно-педагогически насоки за развиването на физическото качество издръжливост:  прилагат се равномерният, повторният и променливият методи.

Равномерният метод се характеризира с продължително изпълнение на определено упражнение с равномерна скорост. Извършва се голям обем от работа при сравнително малка интензивност. Подходящ е при развиване на общата издръжливост. Намира по-голямо приложение в предучилищна и начална възраст.

Повторният метод представлява повторно изпълнение на работа с субмаксимална и максимална интензивност. Между отделните повторения се дават почивки. Тяхната продължителност се определя от специфичните особености на използваните средства и вида спорт, както и от субективното чувство на изпълняващият. Методът е подходящ за развиване предимно на скоростната издръжливост.

Променливият метод се характеризира с непрекъснато редуване на работа с различна интензивност.

Средствата за повишаване на издръжливостта на децата от предучилищна възраст са продължително бягане с ниска интензивност (20 – 30 мин),  и подвижни игри в съчетание с естествено-приложни упражнения („Влак”, „Цветни автомобили”, „Бягане по виеща се пътека” и др. )

Спортно-педагогически изисквания :

  • Включване на емоционални задачи за стимулиране на продължителната работа.
  • Бягането се редува с ходене като се обръща особено внимание на дишането.
  • Да се следят външните признаци на умора.

Физическото качество гъвкавост е способността на човека за изпълнение на упражнения с голяма амплитуда. Гъвкавостта е активна и пасивна.

  • Активна гъвкавост – постигане на максимална амплитуда на движение чрез собствени мускулни усилия.
  • Пасивна гъвкавост – с помощта на външни сили – партньор, учител, терапевт.

Методика и спортно-педагогически насоки за развиването на физическото качество гъвкавост.

В предучилищна възраст се използват общоразвиващи упражнения в комплекси, изпълнявани в подготвителната част на занятието.

Дозировката варира от 6 до 15 пъти.

Спортно-педагогически насоки: Необходимо е да се избягват задните наклони от стоеж, тъй като децата са склонни към поясна лордоза.

Упражненията се повтарят по-често, с малка интензивност и по-рядко се използва допълнителна външна сила за увеличаване на амплитудата на движенията.

Ловкостта е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променящата се обстановка. Тя е комплексно проявление на координационните способности, степен на развитие на бързината, гъвкавост и скоростно-силови възможности. Проявява се по различен начин при различните видове двигателна дейност.

Методика и спортно-педагогически насоки за развиването на физическото качество ловкост. За развиването и усъвършенстването на ловкостта в спортно-педагогическата практика най-ефективен е повторният метод.

Спортно-педагогически насоки:

Използват се общоразвиващи упражнения, изпълнявани от различни изходни положения с различни уреди, амплитуда и скорост. Подходящи са следните упражнения:

  1. Изпълнение на познати упражнения в непознати съчетания и условия.
  2. Съгласувано изпълнение на упражнения и движения по двама, трима, по групи с различни уреди, хвърляне и ловене на топка, жонглиране.
  3. Упражнения, свързани с придвижване в условия на изменяща се обстановка (спортно-подготвителни игри).

Във връзка с усвояването на двигателните умения и навици, чрез Матрицата на SWOT анализа може да представят силни страни, слаби страни, възможности, заплахи/рискове, таблица 2.

 

SWOT АНАЛИЗ

 

В Ъ Т Р Е Ш Н А   С Р Е Д А

ПЛЮСОВЕ- STRENGHTS(S) –

СИЛНИ СТРАНИ

* Мускулен баланс; *Профилактика на гръбначните изкривявания;

*Симетрично развита и балансирана мускулатура;        *Физическо съвършенстване; *Здраве, тонус и нергия;  *Добра физическа форма; *Реална самооценка .

МИНУСИ -WEEKNESES(W) –

СЛАБИ СТРАНИ

*Адаптиране към физическите натоварвания; *Пренебрегване на разгряването в началото на педагогическата ситуация или урокът; *Пренебрегване на  заключителната част на  педагогическата ситуация или урокът  .

 

 

В

Ъ

Н

Ш

Н

А

 

С

Р

Е

Д

А

 

 

 

 

ВЪЗМОЖНОСТИ

OPPORTUNITIES (O)

*Емоционално разтоварване;

*Повишаване на двигателната култура;

*Знания и умения;

*Повишаване на физическата дееспособност.

 

S – O – Стратегии

Използване на възможностите за реализиране на плюсовете:

1.Реална самооценка на здравния и личностен статус;

2.  Поставяне на краткосрочни и дългосрочни цели.

3. Съставяне на план за реализиране на целите.

 

 

W – O – Стратегии

Преодоляване на слабостите за създаване на нови възможности

Практикуване на различна по вид двигателна дейност и задължителни комплекси от общоразвиващи упражнения за утринна гимнастика с периодична промяна на комплексите или натоварването.

 

ОПАСНОСТИ/

РИСКОВЕ

TREATMENTS (T)

възможни и в ежедневните дейности:

При неправилна техника – преумора; травми

 

 

 

S – T – Стратегии

Използване на  плюсовете за елиминиране на опасностите.

1.Проучване на източници за принципите на оптимално физическо натоварване.

2. Системни упражнения за развиване на физическите качества.

3. Упражнения за координация и баланс.

4. Кардио тренировки.

 

W – T – Стратегии

Използване на стратегии, които да предпазят слабостите да бъдат активизирани от заплахи

1. Задължителни упражнения за разгряване в подготвителната чест.

2.  Задължителни упражнения за стречинг в заключителната част.

3. Дозировка и физическо натоварване, съобразно възрастта и индивидуалните възможности.

 

Таблица 2 Матрица на SWOT анализ на усвояването на двигателните умения и навици

 

Спортно-педагогически насоки при формирането на двигателните навици за постигане и поддържане на мускулен баланс са диференцирани в отделните етапи:

  • Първи етап на начално разучаване на телесната стойка при положенията и движенията на тялото. Целта е чрез правилна демонстрация и обяснение да се разучи основата на техниката на положенията и движенията.
  • Втори етап етап на задълбочено разучаване на двигателното действие. През този етап се цели да се постигне точност и плавност на движенията или да се усвои първично двигателно умение за изпълнение на двигателното действие. Усвояване на основното звено на техниката.
  • Трети етап етап на затвърдяване и усъвършенстване на двигателното действие. При него се цели да се затвърди първоначалното двигателно умение и да се превърне в автоматизиран двигателен навик. Това се постига чрез многократно изпълнение на положенията и движенията в различни условия и варианти. Координация на основата, основното звено и детайлите на техниката.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Знанията са основа за активна познавателна дейност при изграждането на двигателните навици. Те могат условно да се разделят на две групи – общи и специални. Общите носят информация за същността, закономерностите на двигателната дейност, за изискванията, с чиято помощ се постига по-висока ефективност на учебния процес.

Специфичните знания подпомагат осмислянето на собствените движения, овладяването на правилна техника на изпълнение на елементите на дадена двигателна задача. Те способстват и за изграждане на правилно отношение и познания за конкретната същност на видовете дейности.

В резултат на целенасочена, съзнателна двигателна дейност практикуващите физическа активност управляват и контролират собствените си движения и на тази основа стигат до изграждане на правилни двигателни умения и навици, както и постсигане и поддържане на мускулен баланс.

Докладът отразява резултати от работата по проект No 2019-РУ-05, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Русенския университет.

Литература / Reference:

  1. Batoeva, M. (2006). Pedagogicheska psihologia, Sofia: Izdatelstvo „Askoni-Izdat” (Оригинално заглавие: Батоева Д. и кол. (2006) Педагогическа и психологическа диагностика, Аскони-Издат, Сф.).
  2. Boeva, B., V. Ivanova (2018) Teoretichni I metodicheski osnovi na fizicheskoto vazpitanie– parva chast, St. Z. (Оригинално заглавие: Боева Б., В. Иванова (2018) Теоретични и методически основи на физическото възпитание, Ст.З.)
  3. Димитрова Св. Съвременни проблеми на учебния процес по физическо възпитание и спорт, сп. “Спорт и наука”, изв. бр.1/2005, с. 37
  4. Evropeiska komisia (2008), Byala kniga na sporta.
  5. Kozhuharov, K., V. Kozhuharov (2006). Dvigatelna anatomia, Ruse: Izdatelska baza na RU „A. Kanchev“ (Оригинално заглавие: Кожухаров, К., В. Кожухаров (2006) Двигателна анатомия, Изд. База на РУ „А. Кънчев”, Рс).
  6. Mileva, E. (2009) Pedagogika na fizicheskoto vazpitaniee i sporta, Sofia: Izdatelstvo „Avangard Prima” (Оригинално заглавие: Милева, Е. (2009) Педагогика на физическата възпитание и спорта, Авангард Прима, Сф.).
  7. Кайков, Д. Спортна психология. Психологическа характеристика на спортната дейност., С., 1998
  8. Momchilova, A. (2017) Teoria i metodika na fizicheskoto vazpitanie i sporta, Ruse: Izdatelstvo „MEDIATEH-Pleven” (Оригинално заглавие: Момчилова, А. (2017) Теория на физическото възпитание и спорта, МЕДИАТЕХ – Плевен, Рс.).
  9. Маслоу А., Мотивация и личность”, С.Петербург, 1999г.
  10. Момчилова А. Сборник от игри за началния курс, Р., 2005;
  11. Пачова, Д. Пътят към здравето…или холистичният подход в медицината, 2007г., http://thegallery.dir.bg/
  12. Pencheva, V., Hr. Beloev, M. Fartunova, R. Kyuchukov. (2017) New Educational Platforms in Higher Education, PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE – 2017, volume 56, book 9, (Оригинално заглавие: Пенчева, В., Хр. Белоев, М. Фъртунова, Р. Кючуков. (2017) Нови образователни платформи във висшето образование, Научни трудове РУ и СУ, т.56, с. 10, стр. 9, Рс.)
  13. Попов Н. Евтимия и атамбия – два конструкта на личностовата метаадаптивна система, сп. “Спорт и наука”, бр. 6, С., 2001г., с. 3
  14. Rusev, R. (2006) Kibernetika i upravlenie na dvijeniata v sporta, Sofia: Izdatelstvo „GERA ART” (Оригинално заглавие: Русев, Р. (2006) Кибернетика и управление на движенията в спорта, ГЕРА АРТ, Сф.).
  15. Tahtakov, Kr. (2012) Ustroistvo za prevencia na grabnachni izkrivyavaniya i eksperimentalna ocenka na prilogimostta mu, avtoreferat, Sofia. (Оригинално заглавие: Тахтаков, Кр. (2012) Устройство за превенция на гръбначни изкривявания и експериментална оценка на приложимостта му, Изд. База на РУ „А. Кънчев”автореферат, Сф).
  16. Vasilev, J., N. Orloev. (2010) Creative non Linear SWOT Analysis, http://mech-ing.com/journal/Archive/2010/6/2.tehnologii/62_Jordan%20Vasilev.pdf, (Оригинално заглавие: Василев, Й., Н. Орлоев (2010) Креативен нелинеен SWOT анализ).
  17. World Health Organization, http://www.who.int/about/who-we-are/en/
  18. Метод SWOT анализа в стратегическом управлении, http://powerbranding.ru/biznes-analiz/swot/matrix/
  19. Хеенкамп, К. Децата на новото хилядолетие, Аквариус, С., 2003;
  20. SWOT analysis http://www.promise.org.uk/swot.htm
  21. http://www.holisticabg.com
Leave a Reply

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев