Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Психологически основания за приложение на анимативния подход в начална училищна възраст

Психологически основания за приложение на анимативния подход в начална училищна възраст

Докторант Живка Илиева
РУ “Ангел Кънчев“
ФПНО, катедра ППИ
zhilieva[at]uni-ruse.bg

Psychological grounds for application of the animation approach in primary school age

Zhivka Ilieva, Phd student
„Angel Kanchev“ University of Ruse
Faculty of Natural Sciences and Education
Department: Education, Psychology and History
zhilieva[at]uni-ruse.bg

Abstract:A serious challenge for teachers in the modern educational process is the low motivation for learning in students, which has an adverse impact on learning outcomes. In this regard, there is a need for teachers to choose an effective approach that stimulates the cognitive activity of students, and consequently to increase their learning success. One of the appropriate practical solutions is the application of the animation approach, which excites, stimulates and activates the participants in the educational activity. Its use in children of primary school age is especially relevant and appropriate, as in this period the foundations of literacy and learning are laid, which are essential for the realization of the personality in the future. The present study substantiates the place of the animation approach in the modern educational process in primary school and reveals its importance for the development of students through an in-depth analysis of the psychological and pedagogical characteristics of this age period.

ВЪВЕДЕНИЕ

Началният училищен етап се характеризира с много важни и значими за личността промени, които оказват влияние през всичките ѝ по-нататъшни етапи на развитие. През този възрастов период се поставят основите на грамотността, овладяват се умения за полагане на системен учебен труд, овладяват се компонентите на учебната дейност, развиват се нови черти на характера, усъвършенстват се психичните процеси у подрастващите, формират се и някои техни новообразувания. Постъпвайки в училище, детето приема нова социална роля, свързана с нов тип общуване, нови изисквания и правила, с които то трябва ежедневно да се съобразява. Подрастващите за първи път придобиват впечатления за училищния живот и дейност, изгражда се тяхното оценъчно отношение към училището като цяло. Затова е важно още в началото да се предостави възможност на ученика да изгради положителна нагласа към ученето и училищната институция, тъй като тя е предпоставка за неговата плавна адаптация към новите условия и е от съществено значение за мотивацията и успехите му в бъдеще.

Наред с всичко това трябва да се отбележи, че съвременните обучавани имат различни когнитивни способности в сравнение с предходните поколения, което обуславя нуждата от преосмисляне на педагогическите подходи, методи и средства. Учениците очакват знанието да е поднесено по интересен начин, да е атрактивно представено, искат да са активни участници в учебния процес, като предпочитат интерактивните методи на обучение. За тях е важно ученето да им носи удоволствие, да ги предразполага към самоизява и непринудено общуване. С особено внимание трябва да се подхожда към първокласниците, които смятат, че ученето ще е също толкова забавно, както играта е била за тях в детската градина, т.е. ще е съпроводено с много позитивни емоции – радост, интерес, изненада и т.н.

Споменатите възрастово-психологически особености и характеристиките на новото поколение налагат употребата на по-специфични подходи от началните учители, които да са ефективни, да подпомагат социализацията на малките ученици в новата училищна общност, като в същото време удовлетворяват техните очаквания и интереси. В тази връзка в обучението на учащите се от начална училищна възраст може да се използва анимативният подход. Той е сравнително нов подход, който обезпечава забавния характер на обучението, осигурява положителен емоционален фон на учебната дейност и стимулира мотивацията за учене у учениците. Тези негови преимущества благоприятстват не само за по-голяма ефективност в учебната дейност, но оказват позитивно въздействие върху приобщаването на децата към училищния живот.

Дидактическата анимация е интерактивен подход, който кореспондира най-близо с идеята за „учене чрез преживяване”. Той се изразява в обогатяване процеса на обучение с игрови, забавни, атрактивни елементи с оглед стимулирането на положителни емоционални преживявания у децата. Основните проявления на анимацията в началното училищно обучение са свързани с изкуството, хумора, играта, съвременните сюжети, творческите ситуации, груповите и колективни дейности, интерактивни методи, интегриране на междупредметни връзки и формиране на ключови компетентности. В резултат на радостните чувства се повишава процесуална и целева мотивация на учениците, вследствие на което се стимулира и стремежът им към познание, общуване, творчество и активност. Анимацията в образованието поражда незабравими моменти, приятелска, толерантна атмосфера, добро настроение, с което се създава подходяща подкрепяща среда за общуване и положителен емоционален облик на образователния процес и училището като цяло (Vitanova, 2007; Vitanova et al.,  2013; Dimitrova, 2017b).

Тези предимства на дидактическата анимация предопределят нейното приложение както в сферата на формалното, така и в сферата на неформалното образование у нас. През 1995г. Р. Василева и театралният режисьор А. Иванов основават образователен театър „Забавна Наука“, който предлага образователни спектакли за деца от начална училищна възраст, насочени към подобряване качеството на образователния процес по всички учебни предмети чрез драма методи на обучение. Друг учен, който създава анимационни проекти в сферата на началното образование, е М. Николова.  Те се реализират чрез образователни драма етюди, ролеви игри, драма инструменти за невербална връзка и сценарии за образователни представления в класната стая. Авторите на тези модели за групова социално-педагогическа работа изтъкват положително им влияние върху процесите на обучение и възпитание, тъй като успешно развиват социалната и емоционалната компетентност на децата от начална училищна възраст, творческото им мислене, създават условия за учене чрез участие, опит и преживяване. Посочените анимационни модели са значими не само за неформалното образование, но и за формалното, тъй като целите им са обвързани с подпомагане усвояването и затвърдяването на  определено учебно съдържание, заложено в ДОС. Реализацията им в училищния живот обаче е нелека задача, защото изискват сериозна предварителна подготовка, участие на професионални актьори, режисьор, сценарист, сценограф, педагози и други хора, които подпомагат проекта при изработката на декори, костюми и т. н. Това усложнява тяхното приложение и възпрепятства по-широката им употреба в педагогическата практика, въпреки благоприятното въздействие, което имат.

Друг фрагмент от учебно-възпитателната дейност в началното училище, предвид обогатяването ѝ с анимативни елементи, представляват разработките на Н. Попова. Тя създава примери на цялостно анимирани уроци и други форми на взаимодействие (дидактическа приказка-игра и дидактически спектакъл), основани на анимативния подход, които могат да се реализират в рамките на един учебен час и са сравнително по-лесни за изпълнение от споменатите по-горе анимационни проекти. Разработките включват учебно съдържание по български език и литература и математика, като придават нов облик на традиционния урок, превръщайки го в едно неповторимо интелектуално и емоционално преживяване за участниците. Забавните  моменти в хода на обучението предразполагат учениците за активно участие и ги вдъхновяват, създават условия за импровизация и свободна изява.

Важно значение за практиката, основана на анимативния подход, има апробираният от Зл. Димитрова методически модел от форми за педагогическо взаимодействие с анимативни елементи в обучението по физическо възпитание и спорт в детската градина и началното училище.  В проведеното изследване е доказано, че приложението на анимативния подход подпомага усвояването на социално-комуникативни умения за коопериране, подкрепя изграждането на положително отношение към спортната дейност, усъвършенства и развива двигателните качества, влияе върху активността на познавателните процеси, т. е благоприятства интелектуалното, личностното и физическото развитие на децата.

Предвид споменатите важни позитивни въздействия на анимацията –повишава мотивацията у учениците и ефективността на обучението, подпомага развитието на подрастващите и допринася за по-лесното им приспособяване към училищния живот и дейност, би следвало да се откроят онези психологически опори, които безусловно да докажат ползите от употребата на този сравнително нов подход в посочения възрастов период. Това налага да бъде разгледана задълбочено психолого-педагогическата характеристика на началната училищна възраст. Ще обърнем внимание на онези особености в психическото развитие на децата и педагогическите дейности, по отношение на които анимативният подход има благоприятно въздействие. При това ще откроим и някои трудности, които децата срещат в процеса на обучение, и възможностите за тяхното преодоляване посредством анимацията.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Непосредствено с постъпването си в училище детето тръгва по нов път, по-сложен, свързан със социализацията му в училищната среда и със социалното му развитие. В процеса на приобщаване към училищната общност у подрастващите се формират важни качества –  умения за общуване, способности за работа в екип, съобразителност, самостоятелност, дисциплинираност, съпричастност и др.  Тъй като това е изключително важен момент за формирането и усъвършенстването на детската личност, е необходимо да се познават социално-психическите механизми на социализацията. Според Л. Десев сред тях са социалната адаптация, идентификацията и психическото „заразяване“ (Desev, 1999).

Преходът към училищния живот е свързан с адаптацията на учениците в новите условия, която има важно значение за успешния старт в обучението им.  През този период на приспособяване, от една страна, подрастващите трябва да свикнат с новата социална роля и изискванията на училището, а от друга  страна, учителят трябва да опознае особеностите, потребностите, интересите и възможностите на всяко дете и да се съобрази с тях. Анимативният подход подпомага този процес, като осигурява плавен преход между играта, която е преобладавала до този момент в ежедневието на децата, и ученето – дейност, която ще се обособи като водеща в бъдеще. Използването на игрови и атрактивни елементи в учебния процес улеснява включването на детето в новите училищни взаимоотношения. Едновременно с това подходът предоставя възможност на педагога да опознае интересите, нагласите и очакванията на децата в класа,  улеснява  диференциацията на обучението и др.

В учебно-възпитателния процес често се случва монологичното изложение на учебния материал от страна на учителя да демотивира учениците и да ги обезсърчи, ограничавайки възможността им да споделят своето мнение, интересни случки, важни житейски събития, лични предпочитания и т.н. В резултат на това подрастващите загубват интерес към учебния процес,  активността им  спада, при което се затруднява и училищната им идентификация.

Нестандартните и забавни ситуации, подкрепящата и мотивираща среда, присъщи на анимативния подход, предоставят възможност за личностна самоизява на всеки участник. Свободната изява е предпоставка за  споделяне на собствен опит в групата (класа), създаване на приятелства, формиране на умения за сътрудничество и спомага за изграждане на училищната идентификация на участниците.

Положителният емоционален заряд, с който е наситена анимацията, предразполага към „психическо заразяване“ с радостни и добри чувства. А „В детството човек трябва да премине емоционална школа, школа на възпитаване в добрите чувства“ – казва известният педагог В. Сухомлински (по: Desev, 1999: 199).

Следователно може да се отбележи, че анимацията оказва благоприятно въздействие върху механизмите на социализацията, защото спомага за плавната адаптация на учащите се към училищния живот, училищната идентификация, а също е и предпоставка за „психическо заразяване“ с позитивни емоции.

Особено важно значение за психическото развитие и за социализацията на личността има и общуването. Една от съществените характеристики на началната училищна възраст е новият тип взаимоотношения, които се осъществяват – със съученици, учители и родители. Подрастващите взаимодействат помежду си при различни условия и по разнообразни поводи – в часовете, в междучасията, при чествания на различни празници и обичаи, при организирането на различни по характер спортни мероприятия и др. Всяко дете участва в тези дейности със своята индивидуалност, отличителни качества, различен темперамент, интереси и възможности. Това многообразие се отразява във взаимоотношенията на учениците, обогатява преживяванията и опита им.

Нов акцент във взаимоотношенията на подрастващите е ролята на учителя в педагогическото общуване. Тя е особено значима за децата, защото детерминира и управлява всички процеси в класната стая. Учителят е еталон на поведение, олицетворение на добрия пример, а неговата взискателност и воля се превръщат в закон за малкия ученик. Много често указанията и препоръките на педагога имат приоритетни позиции пред напътствията на родители или на други значими възрастни за детето.

Променят се и взаимоотношенията между децата и техните родители, близки, роднини. Възрастните стават по-взискателни към тях, имат по-големи очаквания и ги възприемат вече като пораснали. Родителите им възлагат и повече отговорности, стриктно следят за изпълнението на техните задължения като ученици.

Новите моменти в общуването на децата оказват влияние върху психичните им процеси, изискват по-голяма концентрация на вниманието, волеви усилия, самоорганизираност, регулиране на поведението, съобразителност, отговорно отношение и т.н.

Екипната или колективна дейност, която се реализира чрез анимативния подход, удовлетворява потребностите на децата от общуване.   Междуличностното взаимодействие в условията на свобода и радостни изживявания често обединява децата около една обща идея, чрез което се постига чувство за принадлежност към групата. Вследствие на това участниците съгласуват действията помежду си, обединяват силите си, регулират поведението си. Разнообразните развлекателни дейности провокират социалната активност на учениците, което оказва благоприятно влияние при адаптацията им към училищния живот.

Освен всичко това, чрез анимативния подход се пренасочва желанието на децата за участие и в други форми на групова работа, извънкласни и извънучилищни дейности. Според Зл. Димитрова, разгледана като процес в своя по-широк смисъл, анимацията може да се определи като средство за социализация на личността (Dimitrova, 2017a).

Друг момент с важно значение по повод приобщаването на учениците към училищния живот е социално-психическият климат. Той се определя от социалните чувства и психически отношения в колектива, които непосредствено влияят върху индивидуалната и групова работоспособност, върху творческите възможности и постижения, върху поведението на личността. Ведрата атмосфера в училищния клас е първостепенна социално-психологическа предпоставка за трансформиране на знанията в убеждения, за изграждане на мотивите за учене и подходящо поведение, за развитие на способностите на ученика, за формиране положителни черти на характера му. Поради тази причина е важно учителите да разпознават отличителните свойства на добрия психически климат в колектива, а именно: другарство, взаимопомощ, внимание, отзивчивост; удовлетвореност на ученика от общуването му със съучениците; положителен емоционален фон на общуване; по-висока социална активност, по-добра работоспособност на учениците и др (Desev, 1999).

В училище детето  се сблъсква с много трудности, свързани с усвояването на учебния материал и постигането на определени успехи в ученето, със спазването на задължителните правила в училищната институция, съобразяване с йерархията във взаимоотношенията, а също и с удовлетворяване на очакванията на възрастните, както и с много други предизвикателства, които трябва да преодолее по пътя си. Това оказва влияние върху емоционалната стабилност на ученика,  която се характеризира с повишена чувствителност и спонтанност в действията му. Неслучайно този момент от живота на детето се определя от някои психолози като „кризисен етап“. Успешната му социализация при тези обстоятелства е зависима от предоставянето на силна положителна подкрепа, душевно спокойствие и сигурност, свързани с психическия му комфорт, а също и със социално-психическия климат в класа.

Благодарение на дидактическата анимация неизбежните изисквания за високи учебни резултати и постижения не се усещат като стресиращи и задължителни, защото остават скрити зад привлекателните дейности и положителния емоционален фон, към които децата насочват вниманието си.  Свободата, забавата, развлечението, повишават настроението, създават бодра атмосфера, носят удоволствие, което предразполага децата към по-голяма инициативност и повишава работоспособността им. Следователно с помощта на дидактическата анимация учебно-познавателната работа се извършва в благоприятни условия, осигурявайки душевен комфорт на децата и добър социално-психически климат (Vitanova et al.,  2013).

В обобщение може да се каже, че анимацията подпомага процеса на социализация, защото съдейства за: училищната идентификация, адаптацията на подрастващите, психическото „заразяване“ на колектива с добри чувства, ползотворното общуване в групата, психическия комфорт на учениците, а също и за добрия социално-психически климат.

Важна особеност, която определя в голяма степен качественото своеобразие на началната училищна възраст и нейната психолого-педагогическа характеристика е преходът  към новата водещата дейност – ученето.

Постепенно играта отстъпва своето значимо място в живота на детето, но все още има много важна роля, защото подпомага формирането на учебната дейност. Основанията за присъствието на играта в учебно-възпитателния процес  са няколко:

  • Като цяло в структурата и своеобразието на отделните психични процеси на първокласниците все още преобладава образността, която е „остатък“ от предучилищната възраст, тясно свързана с играта. Затова в обучението на учениците от начална училищна възраст трябва да се употребяват много игрови похвати и разнообразни нагледни средства (Yordanov et al., 1986).
  • Споменахме по-горе и друго важно преимущество на игровите елементи – улесняват и подпомагат плавния преход от детската градина към училището и имат важно значение за адаптацията на малкия ученик.
  • Ученето ангажира много силно познавателната сфера на учениците, изисква големи волеви усилия, при което лесно се изтощават, а игровите дейности успяват да ги освободят от натрупаното напрежение и умора.
  • „Вътрешните мотиви за учене се формират най-добре чрез игрова и творческа дейност“ (Desev, 1999: 361).

Сред основните средства за реализиране на дидактическата анимация в процеса на обучение са: игрите, изкуството, хуморът, творческите ситуации, съвременните сюжети. Това обуславя приложението на анимативния подход в началното училище и му дава нови насоки, свързани с мотивацията на учениците за полагане на учебен труд, привличане на вниманието и психическото им разтоварване. На споменатите предимства ще се спрем подробно по-нататък в настоящия анализ.

Отбелязахме значимостта на началния училищен етап, предвид факта, че  се усъвършенстват психичните процеси у подрастващите, но и се формират някои техни новообразувания – волевост на психичните процеси и вътрешен план на действие. Наред с това трябва да се има предвид и  друга особеност на малките ученици – отличават се с относително по-голяма лабилност на психиката. Тази лабилност обхваща почти всички процеси: възприемането и вниманието, паметта и мисленето, чувствата и волевите усилия (Yordanov et al., 1986).

Това налага да се разгледат подробно психическите процеси – познавателни, емоционални и волеви и техните характерни особености на протичане в начална училищна възраст.

Познавателните психически процеси се отличават с това, че мисленето, вниманието и възприемането на малките ученици са подвижни, нуждаят се от известно разнообразие в поднасянето и представянето на информацията и изучаваните обекти. Най-силно тези особености се наблюдават при първокласниците, където сериозен проблем се оказва съсредоточаването им за по-дълго време.  На тях им е трудно да извършват едни и същи действия, да се концентрират върху дадена задача за дълго, да проследяват или да разсъждават върху едно явление или един процес през целия учебен час или през по-голямата част от него. Затова от учителите в първи клас се изисква да работят творчески, да използват различни средства за онагледяване, да редуват разнообразни дейности, които ангажират вниманието на децата и ги въвличат в активно участие (Yordanov et al., 1986).

За разрешаването на едни или други учебни задачи е важно волевото внимание на учениците. Атрактивно поднесената анимационна дейност успява да активизира както неволевото, така и волевото внимание на подрастващите. Заедно с това подбужда желанието им за участие в учебния процес. За да обосновем тези твърдения, ще разгледаме по-детайлно вниманието като психичен процес.

Вниманието се дефинира като концентрация на възприятието върху определен брой стимули (Siyman & Кеnriк, 1994: 154). Стимулът е социален фактор (предмет, явление, процес), който детерминира човешката жизнена дейност – подбужда, подтиква, активизира, насочва. Анимативните елементи привличат вниманието на учениците, защото са интересни, увлекателни и атрактивни, т.е. анимацията играе роля на външен стимул. Отражението на този външен стимулиращ фактор в съзнанието на личността, включването на неговото съдържание в наличната система от знания и преработката на цялата тази информация с оглед определена външна реализация е всъщност процес на превръщане на стимула в мотив (Desev, 1999). С други думи анимацията се преобразува във вътрешна подбуда за действие въз основа на възприетия стимул. Мотивите обаче възникват не само върху основата на човешкото възприятие, но и по повод на определени потребности и преживявания. Отбелязахме, че анимативните елементи в урока доставят удоволствие, радост, широко поле за общуване и изява, с което се задоволяват важни потребности на децата в начална училищна възраст. В заключение може да се каже, че анимацията е външен стимул, който се превръща в мотив въз основа на възприятия, удовлетворяване на потребности и позитивни преживявания. Всичко това дава обяснение защо анимацията привлича вниманието, подбужда и мотивира участниците за една или друга дейност. Следователно тя може да съдейства за съзнателно насочване и организиране на психичните процеси у учениците с оглед на определени учебни задачи и тяхното разрешаване.

Важен акцент в учебно-възпитателната дейност е интересът на децата, който е пряко свързан с вниманието, активността и инициативността им. Колкото по-голям и траен е интересът на учащите се, толкова по-голямо е желанието им за учене, високи постижения и самоизява. Поради тази причина поддържането на интереса у учениците е от съществено значение и за резултатите в процеса на обучение. Учителите трябва да умеят да провокират любопитство у учениците си, да се стремят знанието да е представено атрактивно,  да бъде увлекателно и интригуващо.

Тук трябва да се отбележи, че интересът към познанието при малките ученици не е формиран напълно, а негова съществена характерна черта е наличието на положителни емоции по отношение на познавателната дейност. Предвид това, за да бъде прието от учениците с желание, а не по принуда, ученето трябва да се съпътства от положителни емоционални преживявания (Vitanova et al.,  2013).

Дидактическата анимация има забавен и занимателен характер, осигурява позитивна емоционална нагласа, което е предпоставка за повишаване на интереса към обучението, а вследствие на това и за по-добри резултати. Системното ѝ и ефективно приложение може да подпомогне педагогическите кадри в тази насока.

Съществено значение за успеха на децата в ученето имат и уменията им да запомнят и възпроизвеждат учебния материал. Известно е, че паметовите способности се изявяват най-добре, когато учениците са активни участници в учебния процес и извършват практически действия. Освен това знанията се запомнят по-трайно и по-лесно, когато са придружени от силни впечатления  и ярки емоционални преживявания като радост, удивление, вдъхновение,  удовлетворение, чувство за хумор и др.

Анимативният подход спомага за по-лесното и трайно запаметяване на учебния материал, защото не само активизира участниците в дейността им, но  и осигурява положителното им емоционално-личностно отношение към изпълнението на поставените задачи, провокирайки споменатите душевни преживявания. В тази връзка ще обърнем внимание върху смисъла и стойността на чувствата в психолого-педагогически аспект.

Емоциите и чувствата обуславят емоционалните психически процеси и имат важно значение за развитието и формирането личността.

Във възпитателно-образователния процес чувствата изпълняват първостепенна роля. Филогенетически те възникват преди обособяването на мисловните процеси. Затова емоционалното въздействие върху чувствата е по-силно от теоретичното изложение по даден въпрос. Главните функции на чувствата в педагогическия процес са следните:

  • чувствата са най-силни в енергетично-динамичен съдържателен смисъл мотиви на поведение – пораждат у човека огромна енергия и го подтикват към определени действия или към пасивност;
  • служат като мост за преход от знания към убеждения – преподаване без емоционално въздействие върху чувствата т.е. с безразличие и равнодушие, поражда инертност и пасивност и се превръща в „интелектуален формализъм“;
  • бодрото, жизнерадостно настроение е фактор за повишаване на човешката работоспособност, производителност на труда и продуктивност на паметта;
  • стоят в основата на внушението и подражанието, самовъзпитанието и творческата дейност;
  • чувствата са най-силен обединяващ момент в колектива – единството в емоционалния живот води към единство във волята и единодействие;
  • чувствата са градивен материал за груповото и колективното настроение, т.е. участват при формирането на социално-психическия климат (Desev, 1999: 196).

Следователно трябва да се подчертае, че в учебния процес е задължително да участват и чувствата, защото в противен случай ученето се затруднява,  мотивацията на учениците спада, което е предпоставка за  по-ниски резултати.

Емоциите също влияят върху мотивационната сфера и регулират човешкото поведение. Положителните емоции одухотворяват, повишават продуктивността на човека, а отрицателните имат обратен ефект върху дейността му. Често пъти новите обстоятелства в училищната институция (отговорността, правилата, ученето, изискванията и т.н.) стават причина за поява на емоционалната нестабилност у учениците. В немалко случаи подрастващите изпитват страх, безпокойство, несигурност, вълнение, а понякога дори губят вяра в себе си и възможностите си. За да се преодолее това неблагоприятно емоционално състояние, е необходимо да бъдат подпомагани, насърчавани и поощрявани. Трябва също така да се създадат подходящи условия, предразполагащи децата да разкрият своите чувства, да се осигурят повече приятни преживявания, свързани с ученето.

Анимативният подход е „учене чрез преживяване“ и предоставя възможност за емоционално въздействие върху чувствата – да се изживеят, да се освободят, да се споделят, с което се подпомага емоционалното развитие на учениците. Благодарение на положителните емоции и весели чувства се превъзмогва психическата нестабилност у подрастващите и се повишава ефективността на учебно-възпитателния процес.

Освен това екипната дейност, осъществявана посредством анимативния подход, играе роля на регулатор на поведението на участниците. Груповият морал, който се формира с течение на времето в резултат на съвместните прояви, постепенно се уеднаквява с обществено приетите морални норми. По този начин в името на общата цел децата се научават да овладяват не само емоциите си, но и поведението си, т.е. анимацията съдейства за регулиране на емоционалните и поведенчески реакции на децата.

Волевите психически процеси са свързани с волята, мотивите, желанията и стремежите на човека. Те са основен механизъм за формиране личността на ученика и различни нейни свойства. Решаващо значение за обучението имат мотивите за учене и високи постижения. Веднъж изградени те се превръщат в главна движеща сила с оглед успешната реализация на подрастващите в училищния живот и дейност.  Поради тази причина е важно да се разкрият техните отличителни особености и факторите, които им въздействат (Desev, 1999).

Мотивите за учене имат следните характерни черти:

  • насоченост към знанието като непосредствен вътрешен подбудител за активност и към начините на придобиването му;
  • преодоляване напрежението и трудностите при решаване на учебно-познавателни и трудово-творчески задачи;
  • желание за непрекъснато усъвършенстване на собствените интелектуални възможности, стремеж към самообразование и самовъзпитание;
  • удовлетвореност от участието в познавателната дейност и самодейност и неудовлетвореност от постигнатото;
  • общо положително емоционално отношение към училището и свързаните с него обекти;
  • стремеж да се прониква в същността на изучаваните предмети и явления, да се разкриват техни сложни връзки, логически зависимости и закономерности (Desev, 1999: 358).

Мотивите за постижения и успех в учебната дейност зависят от следните главни фактори:

  • Наличие на способност, специална надареност;
  • Достъпни задачи за решаване;
  • Силна мотивация и големи волеви усилия;
  • Благоприятно психическо състояние на ученика;
  • Ведра, жизнерадостна психическа атмосфера в класа;
  • Стимулираща социална среда в семейството и извън него;
  • Щастлива случайност, добър шанс, добра сполука или късмет (Desev, 1999: 365).

От изложеното следва да се заключи, че дидактическата анимация стимулира мотивацията за учене и желанието на учениците за постигане на високи успехи. Това е така, защото:

  • Посредством дидактическата анимация знанията се придобиват по приятен, увлекателен начин, който съответства на очакванията на съвременните учащи се – да изпитват удоволствие, докато учат, да се изявят, да са активни участници и т.н.
  • Радостните моменти дават възможност на учениците да се справят с учебните предизвикателства, да преодолеят психическото натоварване, да се чувстват уверени и спокойни и имат стимулиращ ефект върху когнитивните процеси (Shulyga, 2019).
  • Повтарящата се радост допринася за формиране на активно отношение към трудностите, което има важно значение, предвид постепенното усложняване на учебния материал и разрешаването на по-трудни цели и задачи.
  • Интересът мотивира творческите стремежи и способности у децата, желанието им да изследват, да откриват самостоятелно нови знания, да обогатяват собствения си опит (Shulyga, 2019).
  • Всичко това превръща ученето в приятна и желана дейност, защото удовлетворява важни потребности у учениците и отговаря на техните очаквания. В същото време допринася за изграждането на положително отношение към училището като цяло.
  • Повишената мотивацията за учене, психическият комфорт на ученика, ведрата и жизнерадостна атмосфера в класа са предпоставка за високи постижения.

Посочените особености в познавателните, емоционалните и волеви процеси у подрастващите и благоприятното влияние на анимацията върху голяма част от тях – мисленето, паметта, възприемането, вниманието, чувствата, емоциите, мотивите и т.н., всъщност ни дават основание да изтъкнем общото ѝ позитивно отражение както върху едно от основните психични новообразувания – волевост на психичните процеси, така и върху преодоляването на трудностите по повод психическата нестабилност, характерни за разглеждания възрастов период.

Постепенно развитието и усъвършенстването на психичните процеси у учениците довежда до възможността да се реализират и най-висшите прояви на психиката – съзнанието и самосъзнанието. В структурата на самосъзнанието влизат няколко важни компонента, сред които е  самооценката, самоконтрола и саморегулацията (Yankulova, 2016).

Заедно с мотивацията самооценката и самоконтрола участват във формирането на учебната дейност. Вече посочихме ползите от анимацията по отношение на мотивацията за учене и нейното влияние върху саморегулацията и самоконтрола на поведението у учащите се, предвид общуването, груповия морал, общата цел, работата в екип и т.н.

Наред с това анимацията съдейства и за изграждане на положителна самооценка у подрастващите, тъй като забавното учене и вълнуващите преживявания създават неконкурентна среда за себеизразяване. Липсата на страх от грешки стимулира развитието на творческия потенциал. А свободната изява и творческото въображение подпомагат формирането на учебната дейност, важна за бъдещите успехи на подрастващите (Vasileva, 2004; Dimitrova, 2017b).

В заключение може да се посочи, че дидактическата анимация подпомага формирането и усъвършенстването на елементите на учебната дейност, защото повишава мотивацията за учене и високи постижения, самооценката на децата, подпомага самоконтрола. За да се постигне устойчивост на уменията за учене, от съществено значение е компонентите на учебната дейност да бъдат затвърдявани в процеса на обучение.

В структурата на психичната система като регулатори на поведението участват също така и психическите свойства на личността. Към тях спадат ценностната система и ориентациите, способностите, талантите, основни учебни умения, социалните навици и др (Yankulova, 2016).

Според Зл. Димитрова анимацията позволява качествени промени в ценностите на децата, предвид емоционално наситените положителни преживявания, като в същото време създава среда, която може да доведе до възпитаване на нови жизнени ценности, които могат да бъдат охарактеризирани с по-високо качество на организация на времето прекарано в образователни институции (Dimitrova, 2017b).

Това дава възможност анимативният подход да намери своето място и приложение при разрешаване на важни възпитателни задачи – формиране на нравствени норми, ценности и качества; изграждане и усъвършенстване на уменията за: поемане на отговорност, работа в екип, общуване  и др. и да съдейства за очертаване нравствения облик на личността.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направения анализ се вижда, че употребата на анимативния подход в процеса на обучение има значителни преимущества, защото оказва положително влияние върху цялостното формиране (познавателно, емоционално, волево) и развитие на учениците в начална училищна възраст, а също така благоприятства тяхното физическо и психическо здраве.  Освен това подпомага адаптацията и социализацията на подрастващите към училищния живот и дейност, формира позитивно отношение към училищната институция, което има съществено значение за тяхната бъдеща реализация и социално благополучие. От съществено значение е приносът, който има анимацията за повишаване мотивацията за учене и формирането на учебната дейност, при което се постигат по-високи резултати, а вследствие на това се подобрява и качеството на образователния процес. В същото време дидактическата анимация може да съдейства и за друг важен проблем на образователната система у нас – подобряване на възпитателните функции на училищните институции. Наред с това анимацията е в помощ и на компетентностния подход, даващ предимство на творческия урок, защото предполага проява на творчество в разнообразни и интересни ситуации, активно участие и непринудено взаимодействие. Предложеният анализ на психолого-педагогическата характеристика на началната училищна възраст и посочените ползи от употребата на анимативния подход обосновават мястото му в съвременния образователен процес и значението му за развитието на учениците.

 

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Василева, Е. (2004). Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
  2. Витанова, Н. (2007). Дидактическата анимация в процеса на обучение. Приемственост и перспективи в развитието на педагогическата теория и практика.  125 години предучилищно образование в България, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“- София.
  3. Витанова, Н., Попова, Н., Бояджиева, Н. (2013). Дидактическата анимация в началното училищно обучение (с. 127). Атанасова, В. (ред.). Шумен: Фабер.
  4. Десев, Л. (1999). Педагогическа психология. София: Аскони.
  5. Димитрова, Зл. (2017a). Анимативният подход в образователния процес по физическо възпитание и спорт в детската градина и началното училище. Бургас: Университетско издателство „Проф. д-р Асен Златаров“.
  6. Димитрова, Зл. (2017b). Проекции на анимативния подход в педагогиката. Education and Technologies, ART– BURGAS, 8, 33-37.
  7. Йорданов, Д., Жекова, Ст., Крумов, К. (1986). Педагогическа психология. София: Наука и изкуство.
  8. Сиймън, Д., Кенрик, Д. (1994). Психология. (с. 718). Паспаланова, Е. (ред.). София: НБУ.
  9. Шульга, И. (2019). Педагогическая анимация: учебное пособие для СПО. Москва: Юрайт.
  10. Янкулова, Й. (2016). Педагогическа психология. София: Парадигма.

 

REFERENCES:

  1. Vasileva, E. (2004). Savremennoto nachalno uchilishte – realnost I predizvikatelstva. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Оhridski“.
  2. Vitanova, N. (2007). Didakticheska animatsiya v protsesa nа obuchenie. Priemstvenost i perspektivi v razvitieto na pedagogicheskata teoriya i praktika.  125 godini preduchilishtno obrasovanie v Balgariya, Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Оhridski„.- Sofiya.
  3. Vitanova, N., Popova, N., Boyadzhieva, N. (2013). Didakticheska animatsiya v nachalnoto uchilishtno obuchenie (s. 127). Аtаnаsоvа, V. (red.). Shumen: Faber.
  4. Desev, L. (1999). Pedagogicheska psihologiya. Sofiya: А
  5. Dimitrova, Zl. (2017a). Animativniyat podhod v obrazovatelniya protses po fizichesko vazpitanie i sport v detskata gradina I nachalnoto uchilishte. Burgas: Universitetsko izdatelstvo „ Prof. d-r Asen Zlatarov“.
  6. Dimitrova, Zl.. (2017b). Proektsii na animativniyat podhod v pedagogikata. Education and Technologies, ART– BURGAS, 8, 33-37.
  7. Yordanov, D., Zhekova, St., Krumov, K, (1986). Pedagogicheska psihologiya. Sofiya: Nauka i izkustvo.
  8. Siyman, D., Kenrik, D. (1994). P (s. 718). Paspalanova, Е (red.). Sofiya: NBU.
  9. Shulyga, I. (2019). Pedagogicheskaya animatsiya: uchebnoe posobie dlya SPO. Moskvа: Yurayt.
  10. Yankulova, Y. (2016). Pedagogicheska psihologiya. Sofiya: Paradigma.

 

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев