Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Представяне на учебна информация по български език и литература, начален етап

Представяне на учебна информация по български език и литература, начален етап

Гл.ас.д-р Мила Гълъбова-Маринова
ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”-Филиал Враца
m.galabova-marinova[at]ts.uni-vt.bg

Presentation of educational information in bulgarian language and literature, initial stage

Dr. Mila Galabova-Marinova
Assist. Prof., University of Veliko Tarnovo-Branch Vratsa
m.galabova-marinova[at]ts.uni-vt.bg

Abstract:The educational process in active information environment gives rise to both dynamic attitudes in young students, and new forms of participation for their first teachers. In the teaching of Bulgarian language and literature in 1st – 4th grade the children`s receptive aspect chooses the seeking knowledge: alternative, heuristic, artistic, empirical, dialogical, digital, game. The design of modern language and literature education radically changes the classical presentation of linguistic and artistic information.

Съвременното педагогическо общуване предизвиква значителни промени във философията и методиката на обучение по български език и литература. Представянето на научна и художествена информация в начален етап на основна образователна степен изисква проектиране на урока по комплексния учебен предмет съобразно възрастта, психофизиологията и способностите на днешните малки обучаеми. В настоящето практиката на началното училищно образование у нас изпитва недостиг на действащи модерни стратегии и индивидуални дидактични техники за пропедевтично овладяване на теоретични знания. Професионалният опит на успешните педагози невинаги бива оползотворяван системно, трайно и пълноценно. Необходимо е конкретната педагогическа позиция своевременно да се фокусира и преосмисля съобразно търсещи и продуктивни стратегии.

През второто десетилетие на 21. век феноменът „образователно взаимодействие” действително преструктурира и оптимизира родноезиковото и литературното обучение в началните класове. Масовото разпространение на информационни и комуникационни технологии, прилагането на интерактивни методи при наличие на дигитални учебни ресурси и софтуер откриха различни възможности пред детското познание за езика, речта и художествената словесност. Фактори и условия като активните методи на преподаване и учене, електронните уроци и  алтернативните учебни комплекти за обучение по български език и литература за първи, втори, трети, четвърти клас 2016 г. – 2019 г. предоставиха перспективи към прагматична, приложно-практическа ориентация на обучението, характерна за начален етап. „Качественото съвременно образование в началните класове […] се осъществява чрез обучението по български език и литература от първи до четвърти клас. Затова съществено значение има качественото и методически коректно преподаване на учебното съдържание, прилаганите форми за самостоятелна дейност, контрол и проверка на овладените знания и как това ново учебно съдържание е поднесено, представено в алтернативните учебни комплекти за обучение по български език и литература.” (Georgieva, 2020: 388)

Предварителната подготовка на началния педагог и актуалното представяне на учебно съдържание в училищното всекидневие обикновено се оказват в дисбаланс между научно теоретичните и методически аспекти, от една страна, и приложните, от друга. В подобни случаи би трябвало да се предвижда прякото или косвено отражение на реални обстоятелства, да се оптимизира протичането на обективни процеси, да се предвиждат субективни характеристики и тенденции в сферата на началното образование. Фактически частнонаучните педагогически иновации насочват познавателния процес към придобиване на специфични метакогнитивни и социални компетентности. Известно е, че познанието в училище отразява индивидуалния личностен потенциал в ситуации на усвояване, развитие и надграждане на теоретична информация. Традиционното преподаване на знания чрез словесни методи всъщност е ограничено в обсега на класическата педагогическа реторика. Наблюдават се крайности в хода на словесното изложение, каквито са например прекалените или оскъдни речеви действия. Декларативното възпроизвеждане на термини и дефиниции не е уместно при овладяване на ефикасни стратегии и техники за неограничено творческо и евристично учене. Наистина същественото, най-важното се постига не само рационално, а и емоционално-психологически, т.е. не само чрез учителското монологично говорене, а също толкова резултатно чрез въпросите и възраженията на активно слушащи и откликващи учащи. Да припомним и конкретизираме по отношение на литературнообразователния процес: „Художествените текстове са многозначни и усилията се насочват към различните отговори, които те дават на проблемите […] В учебния процес диалогът с художествения текст е чрез учителя.” (Georgieva et al., 2011: 209)

Водещите познавателни и социокултурни стратегии в интегралния учебен предмет се постигат чрез обновяване на специфичните теоретични основи на обучението по български език и литература: динамично овладяване на българска реч в типични ситуации на общуване през училищното детство, изучаване на правоговор и правопис в практико-приложен план, ефикасно начално ограмотяване, компетентности по занимателно езикознание, усвояване на комуникативноречеви умения, адекватно възприемане на словесни изкуства, достъпни литературни наблюдения, формиране на начални езикови представи и пр. Етапът 2. – 4. клас е време, когато детското интелектуално търсене изпробва алгоритми и механизми на осъзнато словесно общуване в развиваща образователна среда. Успоредно с традиционното обяснение и коментар на учителя, утвърждаващата се педагогическа херменевтика, т.е. тълкуване, осъзнаване, интерпретиране, представя в различни аспекти учебното съдържание и подпомага осъзнатото възприемане. В началните класове не трябва да се подценява обстоятелството, че автоматизираното пораждане и възприемане на словесна информация често изпреварва разбирането и осмислянето. Това е една от причините да се предпочитат обучителни техники, които изключват механичното възпроизвеждане на знания. Още в началото на детската познавателна активност се формира нагласа за постоянно обогатяване на лексиката. Безспорен е приносът на лингводидактичните технологии за попълване, конкретизиране, употреба на лексикалния фонд в начална училищна възраст. Все по-често се прилагат психолого-педагогически еталони за селектиране на информация. По принцип йерархичното съотнасяне на словесните означавания в хода на урока диференцира, синтезира и систематизира. Занимателното детско учене мотивира просто и ясно същностни послания, изразявани не само със средствата на логическото мислене. Оформя се съзнателно отношение към знанието за всекидневна и артистична реч, преживявани не само образно и емоционално, а и в перспективата на рефлексивните действия за себеизразяване, духовно-нравствено и интелектуално израстване и самоусъвършенстване.

Изграждащата се индивидуалност, човекът и неговите светове получават повече цялостност и завършеност чрез подходящи „прототипи” на асоциативно словесна мрежа, логическа верига, аналогии, дилеми, елементарни съждения/изводи. Педагогическият специалист в ролята на въодушевения знаещ проявява емоционално-оценъчно отношение към ранната познавателна дейност в системата на формалното обучение, както в редица неформални обучителни ситуации. В това отношение новите образователни и възпитателни практики за начален етап променят не само профила, ролите и функциите на  учителя, но също така традиционното институционално общуване и интерактивното взаимодействие с родители, културни, научноизследователски и неформални общности в образователния и възпитателния процес. На преден план се визират стратегии за ефективна образователна комуникация вътре и извън класната стая, утвърждават се иновативни форми, технологии и методи на обучение, стимулират се  ранната познавателна и словесно-творческа дейност. Доминират критериите за уместност на информационно-теоретичните знания и максимална функционалност на развиващата среда, била тя външна или вътрешна, обективна или субективна, действителна или условна. Добрият опит и споделените съвременни практики отдават дължимото на индивидуалния стил в представянето на теоретична информация. Разбира се, важно значение имат и конкретните психофизиологически качества на обучаемите през периода на началната училищна възраст, техните познавателни способности, практически умения и компетентности за преобразуване на теоретично познание. Всъщност формирането на представи и пропедевтичното изучаване на понятия в етапа 1.- 4. клас оптимизира учебния процес благодарение на сетивно доловими визуализации, симулации, илюстративни еталони, дидактично-игрови модели. Предварителният методически анализ на началния педагог осигурява осмисляне, осъществяване и осъвременяване на класическите и съвременните принципи за научност, достъпност, съзнателност, активност, системност и последователност, единство между конкретно и абстрактно, връзка на теорията с практиката, нагледност и дидактична игра, мултисензорност, качествено усвояване на знания, умения и отношения, както и индивидуален, интегрален, комуникативноречев и компетентностен подходи. Подхранват се и се подкрепят детската обучителна проактивност в интелектуалната, нравствената и естетическата сфери.

Ефективното преподаване на комплексния учебен предмет „български език и литература” в началните класове извлича конкретно съдържание от проблематиката, третирана в съвременното литературно образование, лингводидактиката, теорията за свързаната, контекстна реч и пр. Специално „целите и съдържанието му [на съвременното обучение по български език в начално училище – б.м.] в началните класове се преосмислят, като се търсят възможности за подобряване на езиковата подготовка на малките ученици с оглед на формиране на основни ключови компетентности, с придобиване на ключови за целия образователен процес умения за четене, писане и разбиране на текст, изграждане на базовата грамотност като необходима предпоставка за овладяване на функционалната грамотност с цел свободно и успешно общуване, личностно и културно обогатяване и израстване на малките ученици.” (Yordanova, 2015: 62) Семантичните ядра на учебното съдържание и темите на уроци в предпочитаните дидактични комплекти (учебници, помагала и образователен софтуер) предоставят атрактивни и ефикасни способи за изява на рефлексивни способности в съответствие с възрастовите особености и интересите на учащите. Адекватно се осмислят учебните дейности разпознаване, пресъздаване, преобразуване, конструиране, редактиране, подбор на информация. Съществена роля имат и интелектуалните действия имитация, асоциация, акомодация, актуализация, приложение, репродуциране, интерпретиране и пр. Адаптираната теория на българския книжовен език, родната реч и словесност се овладяват в практико-приложен план, т.е. чрез разгръщане и надграждане на знания, възприемани през алтернативни източници: традиционни и електронни учебници, речници, справочници, сборници, енциклопедии; учебни и медийни дигитални средства; живо педагогическо общуване, първостепенно по важност в началните класове.

С основание може да се твърди, че съвременните теоретични основи на началното обучение по български език и литература концептуализират подобрена методология, изнамират и въвеждат динамични методологически стратегии, реализират пропедевтика и постепенно съзнателно усвояване на ученическия дискурс, т.е. детското словесно изразяване, взаимодействие и творчество. Ранното езиково чувство през първите учебни години откроява художествена и ритмизирана реч, въодушевява се от нейната мелодичност, интонационна изразителност, цялостно естетическо, нравствено-етично и духовно въздействие. В реални условия пределите на учебното съдържание по необходимост биват разколебавани и проблематизирани, за да удовлетворяват конкретни изисквания на невръстния познаващ човек. Алтернативите на традиционното инструктиращо преподаване издирват и осъществяват в иновативен аспект необходимото учебно съдържание при езиковото и литературното обучение в 1.- 4. клас. Участниците в учебния и възпитателния процес стимулират и проявяват потенциалните възможности на детската индивидуалност. Например при изучаване на художествен текст малките ученици общуват с образната художествена реч, създава се благоприятна атмосфера за разгръщане на тяхното словотворчество и креативност. Комбинативност, артистична фантазия, пресъздаващи словесни игри, импровизации, драматизирани монолози и/или диалози, ролеви симулации, съпътстващи изобразителни, пластични, жестомимични, музикални и др. творчески действия – това са по принцип характерните черти на типично детските репродуктивни и оригинално креативни изяви. Детската реч – подражание на лирически или епически произведения, рисунката по художествен текст, театрализираната игра обединяват реално и въображаемо, емоции и образи, представи, вълнения и преживявания. Най-сетне, според принципа на кумулацията, отначало произволно и непреднамерено, а впоследствие осъзнато, в условията на завършена, цялостно моделирана художествена аперцепция се пораждат асоциативни елементарно-логически процеси и конструкции, възникват предвидими или неочаквани аналогии, явяват се алогични или семантично игрови обрати, лексикално-мелодични експерименти с думи, словосъчетания, ритмични и римови съзвучия и пр. Сам по себе си художественият текст забавлява, увлича, обследва аналитично, преобразува рефлексивните познавателни процеси: съсредоточаване, запаметяване, асоцииране, аналогизиране, метафоризиране, разбиране, осъзнаване. Приложената съобразно спецификата на началното литературно образование словесна информация подхранва и формира първоначалните конструкти на специфичното детско възприятие, реагиране и мислене. В този смисъл споделям мнението, че „работата във виртуална среда дава много повече възможности на учениците, по-привлекателна е за тях и е по-близка до реалните условия на игра с приказния текст.” (Yocheva, 2016: 25)

Педагогическото изговаряне, прочит, проиграване на адаптиран спрямо детския възприемателен аспект художествен текст всъщност е единствен по рода си артистично-комуникативен процес, който реализира модерно образователно взаимодействие. Очевидна при тези обстоятелства става тенденцията към реабилитиране на детето в комуникативната позиция на активен познаващ субект. Естетическото въздействие на художествения текст за деца поставя малките слушатели и новите читатели в позиция на емоционално наситено съпреживяване, емпатия, отвежда към синестезия и синергия на изкуствата: словесно и словесно-изпълнителско, музикално и музикално-изпълнителско, театрално, сценично, филмово, изобразително, приложно. В последно време при наложителното за 2020 г. дистанционно обучение педагогическата комуникация постига по-висока резултатност при онлайн протичащи учебни дейности. Освен словото, т.е. класическото педагогическо събеседване, образователните мултимедии стимулират оригинални зрителни и звукови асоциации. Активизират се детското образно, логическо и латерално мислене, систематизира се наблюдението, визуализират се абстрактни понятия в обсега на лингвопрагматиката и адаптираното за възрастта литературно интерпретиране.

Към настоящия момент реалното училищно обучение по български език и литература в модернизирана психолого-педагогическа среда разкрива необходимост от преосмисляне на словесните методи като преобладаващ структурен компонент на съвременния урок. Иновативните тенденции и добрите училищни практики предлагат алтернативи за постигане на специфични информативно-познавателни цели, проблематизиращи дидактизма на статичното възприемане и меродавната реч на преподавателя. Потенциалът на 7-11-годишните се проявява в широк спектър от учебни ситуации, където се разгръща многопосочна, гъвкава и  освободена от стереотипи образователна комуникация. Дидактическата категория учебно съдържание се усъвършенства чрез алтернативни педагогически подходи, интензивно прилагани в сферата на разширеното през 2020 г. електронно обучение. Всъщност цялостното поведение на обучаващия се отдалечава от теоретизирането, особено през периода на началната училищна възраст, пребиваваща в синергията „знание-игра-опит-творчество-общуване-взаимодействие-развитие”.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език и литература в началните класове. – София: УИ „Св.Кл.Охридски”.
  2. Георгиева, М. и др. (2011). Обучението по български език и литература в началното училище. – Шумен: УИ „Еп.К.Преславски”.
  3. Йорданова, Д. (2015). За целите и съдържанието на съвременното обучение по бълг. език в началното училище. Съвременна хуманитаристика, №2, 62.
  4. Йочева, К. (2016) Модели на учебни ситуации за работа с вълшебна приказка в началното училище. Бълг. език и литература, №1, 25.

REFERENCES

  1. Georgieva, A. (2020). Savremenni proektsii na obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnite klasove. – Sofia: UI „Sv.Kl.Ohridski”.
  2. Georgieva, M. et al. (2011). Obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnoto uchilishte. – Shumen: UI „Ep.K.Preslavski”.
  3. Yordanova, D. (2015). Za tselite i sadarzhanieto na savremennoto obuchenie po balg. ezik v nachalnoto uchilishte. Savremenna humanitaristika, Vol. 2, 62.
  4. Yocheva, K. (2016) Modeli na uchebni situatsii za rabota s valshebna prikazka v nachalnoto uchilishte. Balg. ezik i literatura, Vol., 25.

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
Доц. д-р Багряна Илиева
Доц. д-р Валентина Василева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Гл. ас. д-р Галина Георгиева
Гл. ас. д-р Лора Радославова

Издател

Катедра Педагогика
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев