Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Надарените деца – стимул или проблем за българското образование?

Надарените деца – стимул или проблем за българското образование?

Ас. д-р Деница Алипиева,
Русенски университет „Ангел Кънчев“
d_al_alipieva[at]abv.bg

Gifted children – stimulus or problem for Bulgarian education?

Ass. PHD Denitsa Alipieva,
Rousse University „Angel Kanchev’’
d_al_alipieva[at]abv.bg

Abstract: Nowadays psychological and pedagogical problems of education and social work with gifted children show issues for early testing, identification of criteria and data of characteristics for cognitional, behavioral, social and emotional aspect of high achievers in the schools. This article accent of the drastic need for developing of the definition for giftedness and assessment and developing of educational system that could enhance the potentials of gifted individuals and threat their socio-emotional problems.

Keywords: gifted children, early testing, cognitional, behavioral, social and emotional aspect of high achievers the potentials.

Общество без таланти е като безцелно лутаща се маса от хора, на която липсва посока, знание и сила. Компетентността, креативността и любознателността винаги са били мощни фактори на прогреса на нацията и нейното оцеляване през вековете. Когато обществото не прави нищо за разпознаването, поддържането и развитието на своите надарени деца, бавно и трайно губи шансовете за своето бъдещо развитие. Надарените са енергични, внасящи промяната, модерността, новите технологии, науката в ежедневието, т.е. те са просоциалните, а не деструктивните лидери на обществото. Без тях то би загинало в рамките на столетие.

Какво обаче означава, да си надарен и талантлив? Дали просто не си добре подготвен, интелигентен над средно приетата норма в обществото или като дете си получавал лесно отлични оценки? Отговорът на този въпрос все още не е намерил своя еднозначен еквивалент в съвременното академично пространство. Съществуват много теории за същността на надареността, които се различават по идеите кои характеристики са отличителни за децата с високи способности, кой е водещият фактор за развитието им – наследствените заложби или обучението и влиянието на средата, и как могат да се усъвършенстват способностите през жизнения цикъл на човека. Проблемът за дефиницията се усложнява и от това, че различните общински и училищни политики допълнително внасят неяснота в понятието, като насочват възпитателните си въздействия спрямо конкретни, необходими за институциите потенциали на тези деца и дават свои определения. Инструкциите на обществеността относно това, какво означава да си надарен и интелигентен всъщност обслужват своите цели и се влияят от много социо-икономически и културни фактори.

Днес теоретиците избягват да дават определение за талант и способност. Те се облягат единствено на сигурни фактори като конкретно постигнати високи цели. Доказано е, че специалните способности са фактор за високи постижения сред младежта (Bainbridge, 2009; Nichols & Miller, 1984, Алипиева, 2012). Всъщност единствен сигурен маркер, че някой е способен и компетентен, е именно успехът при извършването на дадена дейност. В България Министерството на образованието и науката осигурява еднократна  финансова подкрепа на деца, участващи в международни олимпиади, състезания, конкурси или чрез едногодишни стипендии.

Остава нерешен въпроса за ранното идентифициране на даровитите, подкрепата на семействата им и специалното им обучение за пълната реализация на техните възможности. Съвременната образователна политика покрива нуждите на учениците, представящи се на средно ниво, без да отчита потребността на даровитите от разширяване и обогатяване на учебния материал, клубове по интереси, практически занимания и извънкласни дейности (Тодорова, 2011). Въпрос на индивидуална училищна политика и системна подкрепа от страна на семейството е развитието на таланта в днешно време. Единствено проектите по разработената програма „Сократ“ са насочени към своевременното откриване и подпомагане на образователните нужди на надарените ученици.

 

Актуалност на проблема

„Когато завърша средно образование, смятам да замина да се обучавам в чужбина…Предпочитам Англия или Германия…В бъдеще не мисля, че ще мога да реализирам себе си в България…В чужбина подкрепят интелигентните…“ (А. П., ученик в единадесети клас в МГ „Баба Тонка“ – Русе, участвал в множество олимпиади по математика и информатика и спечелил призови места).

Проведеното от мен проучване между ученици от гимназиите в Русе показа много аналогични ситуации. В Английска гимназия „Гео Милев“ съществуват паралелки от ученици, които използват чуждоезиковото обучение, за да покрият стандартните тестове по TOEFL, и да влязат в чуждестранен университет – обикновено в Западна Европа или САЩ. Около 90 % от тях не смятат да се върнат.

Проблемът за повишената емиграция сред българската младеж след влизането на България в Европейския съюз е документиран от множество проучвания (Бачийска, Савова, 2008). Обикновено образованието в български училища, които осигуряват академична подготовка на добро ниво, се използва като трамплин от даровитите деца за обучение и работа в западноевропейските страни. Това съдържа сериозен риск за постоянен и бавен интелектуален геноцид на българската нация, което да доведе до нейното мисловно и духовно избледняване в не толкова далечното бъдеще.

Този проблем поставя пред обществеността следните въпроси:

  • Насоченост на държавната политика към форми на специална закрила на даровитите деца и техните семейства;
  • Проучване на нуждите и психо-социалните особености на даровитите, които трябва да бъдат стимулирани в оптимална степен;
  • Ранно и своевременно диагностициране на общата надареност и специалните способности;
  • Изработване на методика за възможните прийоми за обучение и развитие на потенциалите чрез прилагането на индивидуален подход, който да стане приоритетен при работата с надарените деца;
  • Предоставяне в населените места и общините на максимален брой работилници, клубове по интереси, кръжоци, трупи и др., в които децата да тренират своите умения;
  • Образователно и професионално консултиране;
  • Предлагане на възможности за проследяване, тютърство и подкрепа на надарените след завършване на средно образование.

Тези въпроси трябва внимателно да бъдат анализирани след проучване на съществуващите нормативни документи, уреждащи въпроса за статута на тези деца, идентифициране на надареността сред подрастващите, преглед на съществуващите в Европейския съюз и САЩ подходи за работа с надарени деца и създаването на работеща политика за тяхната подкрепа, конкретизирана с българските условия.

 

Нормативни документи

След успешно осъществената Болонска реформа през 2010 г. се създава общоевропейско образователно пространство. Основна стратегия на тази реформа е икономическото процъфтяване на Европа въз основа на образованието, високите технологии и квалификацията (Лисабон, 2000). Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) провъзгласява като фундаментално правото на обучение на всеки, а Директива 1248 от 1994 г. посочва необходимостта от приемането на специални разпоредби в образователната система и политиката за даровитите. Препоръчителният характер на Директивата усложнява процеса на изграждането на общонационални стратегии за работа с тези деца, защото тя само залага общите цели при обучението им и същевременно дава възможност на европейските правителства сами да определят кои деца ще подпомогнат, какви образователни промени ще настъпят в бъдеще и на какво ниво (национално, регионално, общинско или училищно) ще бъдат контролирани и ръководени те. В момента в България се разработва Стратегия за развитие на надарените ученици, която все още не е влязла в сила. За съжаление българската политика спрямо надарените все още няма конкретни мерки за тяхната закрила.

 

Дефиниция за „надареност“.

Директива 1248 дава възможност на обществата сами да дадат определение за „надареност“ според конкретните социо-икономически и културни нужди на всяка нация. В резултат в повечето европейски страни (Германия, Австрия, Швейцария, Англия, и др.) няма приета дефиниция за надареност. Във Франция също няма установено становище – такова е прието само на експертно ниво, като за критерий се вземат високите постижения и успехи, нехарактерни за възрастта на дадено лице (Правна уредба за закрила на даровитите деца в законодателството на САЩ, Англия, Унгария и Германия, 2012). Въпреки липсата на дефинираност на понятието, все пак тези страни предприемат различни мерки и политики на регионално ниво за подкрепа на децата с изявени способности и техните семейства. Разработени са оперативни понятия, които да способстват първо за идентифицирането и второ за интегрирането на тези деца в общообразователните училища чрез различни набори от подходи. Официалните дефиниции акцентират върху необходимостта от специална образователна програма за децата, за които се смята, че са даровити, за да могат да развият способностите си и да бъдат полезни за обществото.

Общото понятийно звено, което обединява всички правителствени и академични определения за надареност, залага на вродения функционален ансамбъл от генни предразположения, които могат да се развият в дейността и постигането на много високи резултати в една или няколко области. За природата на тези генни предразположения се смята, че са функция на невротрансмитерите, които ускоряват нервните процеси в мозъчната кора и са особено високи при надарените (Palmers, 2011). Както типът нервна дейност, те се унаследяват от родителите и са фактор за проявата на бързина на реакцията, светкавичен и целенасочен ориентировъчен рефлекс, стабилност и устойчивост при усвояването на знания, концентрация на вниманието и др.

Ролята на обучението и подкрепата на дарбите на индивида се вижда в условното разделение на надареността на потенциална и актуална. Всъщност всеки от нас има генни предразположения за развитието на една или друга способност, но поради липсата на фактори в семейната и институционалната среда, или заради черти на характера като неустойчивост на интересите, слабоволие, понякога и мързел, не успява да ги реализира. Актуалната надареност  включва високите резултати в една или друга област, които индивидът постига чрез полагането на системни усилия, любознателност, заинтересованост и устоява целенасочена линия на поведение за овладяването до съвършенство на материала и/или дейността. Но тук трябва много добре да откроим ролята на способността – т.е. генното предразположение за извършването на една или друга дейност, пред нивото на подготовка. Ще дам пример с т.нар. „пълни отличници“ – това са деца, които полагат системно усилия, стараят се, учат, за да получат отлични оценки по всички дисциплини. Което и от тях да попитате обаче, ще ви каже, че не всички предмети може да овладее бързо и качествено. Винаги ще има една или друга дисциплина, която му е любима, защото я овладява бързо и я разбира. Не е възможно човек да се развива с еднакви темпове, и то на високо ниво, във всички сфери. Тези деца често отхвърлят социалните комуникации и общуването с връстници, тъй като нямат време за тях, защото трябва да се подготвят усърдно по различните предмети. За разлика от тях компетентните деца успяват бързо и ефективно да овладеят материала или дейността, без това да води до отдалечаване от страничните интереси и до стагнация на социалния живот. Разбира се, любимата дейност винаги ще остане на първо място.

Това корелира с теорията на Хауърд Гарднер за мултидименсионалната интелигентност и с идеята на Никълс за компетентността като настоящ капацитет, който ограничава ефекта от усилието по време на представянето на теста. Способността, като капацитет нараства от 10-та до 13-та година от живота на човека, когато се развиват и формално-логическите операции и уменията за саморефлексия и самомониторинг на преживяванията и дейността (Nichols, 1978; Nichols & Miller, 1984; Алипиева, 2012).

Както посочва Хриска Перфанова (2011), „Идеалният вариант е, когато потенциалната надареност (на основата на наличните заложби) се превърне в актуална надареност (чрез целенасочена дейност за проява на заложбите и развитие на способностите)“.

В повечето случаи терминът „надарен или талантлив“ се използва за деца, юноши или възрастни, които показват високи резултати или способности в интелектуалната, креативната, артистичната или социалната сфера /(Johnsen, 2004). За надарени се смятат и лицата, които имат високи постижения в специфични академични дисциплини като физика, химия, литература и т.н. Техните постижения като условие не бива да са продукт на училищното образование, а да надминават средностатистическата продуктивност на лицата от тяхната възраст. Надарените индивиди са тези, които демонстрират изключителна работоспособност и активност или компетентност в една или повече области. Тези характеристики обикновено се покриват само от около 10 % от учениците. Областите, в които развиват потенциалите си, са символната система (математика, музика и езици) и/или сензомоторните умения (рисуване, танци, спорт).

 

Характеристики на надарените деца

Разногласията в определенията на надареността водят и до спорове относно критериите за оценка на надарените в ранна възраст. Днес повечето от педагогическите психолози залагат на тестирането на интелигентността за оценка на общата надареност на подрастващите. Обикновено в повечето американски училища, като граничен критерий за надареност се приема стойност на коефициента на интелигентност над 130. Най-често използваните тестове за оценка на общата интелектуална надареност са Wechsler Intelligence Test for Children – Version III (WISC – III) и Stanford–Binet (Version IV). Много често прилагането на тези тестове обаче не достига до пълното идентифициране на надареността, тъй като не покриват всички възможни сфери на проявата на способностите на децата. Както вече посочих, детските способности се развиват неравномерно и често за сметка на една или друга. Така, тестовете за интелигентност особено във вербалната си част покриват критериите за обща култура, а не вродената интелигентност. Те не са добър критерий и за оценка на специалните способности в музикалната, артистичната, интраперсоналната и интерперсоналната сфери. От голямо значение е и кога, в какво състояние е било детето по време на попълването и кой специалист е провеждал пробите. Днес се разчита основно на педагогическите съветници в училищата или на психолозите към различните институции. Към тях обаче трябва да се предявят изисквания за добро познаване на методологията по извършването на пробите и известен опит за работа с надарени, за да могат да идентифицират успешно надареността от добрата подготовка.

Националната асоциация на надарените деца в САЩ акцентира върху прилагането на комплексни методики с висока надеждност прилагани спрямо различни източници (родители, учители, възпитатели, специалисти, работещи с детето и др.). Детето трябва да бъде наблюдавано дълго време и в различни ситуации (вкъщи, при самоподготовката, в учебните занятия, извънкласните дейности).

При оценката на надареността е необходимо да се вземат някои психо-социални, познавателни и езикови характеристики на надарените, които те проявяват още от ранна възраст. Дейвид Палмър (Palmer, 2011) посочва следните характеристики на надарените в следните сфери:

  1. Езикови способности – богат речник и способност да се учат нови думи с лекота; бърз говор; ранно, нехарактерно за възрастта използване на сложни понятия и правилно построени граматически изречения; усвояване на четенето преди училищна възраст; постоянен интерес и задаване на въпроси относно всичко, което са видели и чули, и очакване на обстойни обяснения; способност да се разбират многопосочни и двусмислени изказвания в ранна възраст; умения да се участва в разговора на възрастните и да се разбират нюансите в речта; умения да се променя тонът и стилът на говорене пред различните партньори в комуникация (например, да се говори по „детски“ с по-малките и да се използват сложни понятия с възрастните);
  2. Способност за учене – учат бързо и ефективно, без да полагат много усилия за това; проявяват тенденция към висока концентрация и фокусираност спрямо интереси и постоянно търсят информация за интересуващите ги обекти (например, животни, биология, космос и др.); задават въпроси, които показват инсайт и дълбоко познание на интересуващата ги материя; голям понятиен резервоар; отлична и услужлива памет; ранно развитие на моторни умения, изискващи баланс, координация и движение (конструиране на лего, пъзели и др.); креативност и оригиналност при интелектуалната активност; влекат ги дискусиите с по-големи деца или с възрастни относно интересуващите ги теми; познават особеностите на когнитивните си стилове и на запаметяване добре, за да могат да ги приложат успешно на практика; способност да се концентрират върху интересите си за дълго време; убеждение, че ученето е забавление и високо развити познавателни чувства;
  3. Емоционални и поведенчески черти – интензивността на преживените емоционални състояния е по-голяма в сравнение с тези на връстниците; проява на емпатия спрямо чуждите преживявания; бодрост, енергичност и постоянно състояние на търсене на новостите и изследване на околната действителност; способност да се мисли и говори бързо; ясно изразени лидерски потребности; способност да комуникират и да се свързват с по-големите деца и възрастните; обичат да остават сами и да се занимават с любимите си дейности или да мечтаят, мислят, пишат, четат и т.н.; влечение към естетиката и изкуството.

Таблица 1

Характеристики на надарените деца според Carol Bainbridge (2012)

Когнитивни характеристики Социални и емоционални характеристики Езикови характеристики Други черти
Голяма наблюдателностЛюбопитствоУслужлива паметВисока концентрация на вниманието

Трайни интереси

Умения за анализ и решаване на проблемни ситуации

Добре развити умения за абстракция, обобщение, анализ и синтез

Бързо и адекватно разпознаване на каузалните връзки между предметите и явленията в действителността

Интензивност и гъвкавост на мисленето

Развито и оригинално мислене

Отлични способности за вземане на решения

Учи се бързо без много наставления и тренировки

Богато и живо въображение

Заинтересованост към социални и философски проблемиОриентация към справедливостПерфекционизъмЕнергичност

Добре развито чувство за хумор

Вътрешна мотивация за обучение и за високи постижения

Общува добре с родителите, учителите и други възрастни

Богат речникВ повечето случаи започва да чете раноЧете бързоЗадава въпроси от рода: „Ами ако…?“, „Какво ще стане, ако…?“ Изпитва удоволствие при изучаването на нови нещаНаслаждава се на интелектуалната активностПредпочита книги и списания, нехарактерни за неговата възрастСкептичност, критичност и оценителност при наблюдаване на събитията в живота и спрямо резултатите от своите действия

Естествено, посочената класификация е условна. Много надарени деца могат да бъдат развити в една сфера, докато в другите да не са толкова добре проявени. Например, учениците с ясно показани тенденции към академичните сфери, могат да не развият толкова добре социалната сфера и уменията за общуване с връстниците. Не е задължително, когато си надарен, да бъдеш лидер. Някои деца не се научават да четат рано и не се отличават с високи резултати в училище. Други дори имат специфични училищни затруднения. Най-известен сред тях е Алберт Айнщайн, който в шести клас е трябвало да отпадне от училищната система, защото не е покривал стандартите ѝ. Това поставя въпросите за ранното тестиране на даровитостта и за правилното прилагане на индивидуалния подход в тяхното обучение.

Психо-социални особености в развитието на надарените деца

 Основните насоки, които характеризират развитието на надарените деца и техните способности са следните:

  • Проява на извънредни способности, дори талант – талантът е способността да показваш умения на необичайно за възрастта ниво;
  • Високи постижения – надарените по правило, но не винаги са успешни. Дори ако не получават добри оценки в училище, обикновено постигат високи резултати по тестовете за интелигентност. Те обичат да учат, запаметяват бързо и трайно, което им помага да успеят. Ако обаче надареното дете загуби мотивацията си за обучение, то може да понижи оценките си в училище и дори да отпадне от него;
  • Проявяват вътрешна мотивация за обучение и се характеризират с вътрешен локус на контрол – индивидите с вътрешен локус на контрол проявяват системност в поставената задача и са с ориентация към задачата и постигането на майсторство в извършената дейност (Nicholls, 1978, Маклилънд, 1985, Алипиева, 2012);
  • Успехът в дейността и самата активност развиват уменията за самооценка на децата, като способстват за по-ранното формиране на тяхната идентичност през юношеството и съставянето на житейски планове (Berzonsky, 1989, 1999; Алипиева, 2011);
  • Те могат да бъдат много емоционално и психически сензитивни поради присъщата им себекритичност и перфекционизъм (Palmer, 2012).

Много хора считат, че когато си надарен, интелигентен и талантлив, трябва да си перфектен и щастлив. Трябва да приемем обаче, че тези деца се различават много от връстниците си, което поражда много психо-социални проблеми. Всяко отклонение от средностатистическата норма може да доведе до социална изолация, чувство за неразбраност, неумения от страна на възрастните да работят с тях поради незнание и дори неправилно диагностициране на някои разстройства. Повишената интроспекция и чувствителността на тези деца, острата реакция спрямо несправедливостта в света и понякога бунтарските тенденции в поведението, съдържат сериозен риск за развитието на емоционални разстройства, маладаптивен перфекционизъм, усещането за експлоатираност и дори ранно отпадане от училище и включването в асоциални групи от връстници.

 

Подходи и методи за работа с надарените деца

Тези психо-социални особености на надарените изискват специален клъстер от образователно-възпитателни стратегии, психологични услуги в общността спрямо децата и техните семейства и подкрепа на институционално ниво на подрастващите. Навременното идентифициране на надареността и диагностицирането на възможните съпътстващи емоционални и социални проблеми трябва да станат приоритетни в образователната политика. Съществуват много международни организации, които подкрепят надарените деца и възрастни като МЕНСА, Швейцарската фондация за подпомагане на надарени ученици, програмата „Сократ“ и др. В различните страни са сформирани  неправителствени организации, предимно от родители на надарени деца, които подпомагат семействата на подрастващите със специални способности, предимно морално и чрез намирането на средства за реализацията на децата им. Най-известната от тях е C Call proposals.

Съществуват предимно два подхода на институционално ниво за работа с надарените: на законово равнище и чрез неправителствена подкрепа. Страните от Северна Америка и някои западноевропейски държави (Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Унгария) след въвеждането на операционални понятия за идентифициране на надарените прилагат различни политики на федерално ниво. Сред тях се приемат основно подходите за акселерация – преминаването в по-горни класове, когато учениците показват по-високи резултати за съответния клас (страните от немския кръг и САЩ) – и този за мултидименсионалността на човешките способности, който препоръчва обогатяване на учебната програма, създаването на клубове по интереси, кръжоци, театрални и музикални трупи и др. или индивидуалните учебни планове според потребностите на надарените (Чехия, Русия, Франция и Унгария). В някои от страните се създават и специални училища за надарени или децата са отделени в паралелки, които по-интензивно и обогатено изучават учебния материал (Белгия, САЩ, Германия, Русия).

Основните форми за подпомагане на даровитите ученици в европейските страни са:

  • Уреждането на различни състезания, конкурси и олимпиади в областта на науката, културата и спорта;
  • Провеждане на международни олимпиади във всички академични области;
  • Летни академии, тематични семинари, дискусии, курсове;
  • Пилотни училища, които се подпомагат и от фондации. В тях има специализирано обучение в различни области – музика, изкуство, занаяти, математически, лингвистични, литературни и природонаучни науки;
  • Издаване на специализирана литература с практическа и теоретическа насоченост;
  • Насърчаване на сътрудничеството между университетите за подкрепа на даровити деца;
  • Подпомагане участието в научни изяви в чужбина и краткосрочни специализации на млади учени и специалисти;
  • Отпускането на стипендии за отличен успех или при достигане на призови места на международни олимпиади и състезания;
  • Финансиране на конкурсна основа на нови научни изследвания на колективи от млади учени и др.

Тези ракурси на методологическа работа и подкрепа на децата и младежите  с изявени постижения и техните семейства в Европа и Северна Америка биха били добра отправна точка за развитието на специализирани програми за обучение на даровитите в българското образование. Основните проблеми, които стоят пред нас вече бяха изброени: липсата на добра идентификация и тестиране на даровитите на ранен етап, отсъствието на системна политика и методи за развитието на техните потенциали, която да бъде подкрепена на национално ниво.

Според проф. дпн Добринка Тодорова [2011] промяната на образователната политика трябва да започне най-напред с подготовката на добре подготвени и компетентни педагогически кадри във висшите училища в страната, както и предоставянето на квалификации за учителите в практиката, които ефективно да разпознават и да умеят да работят с надарените. Тя създава модел, по който преподавателите в основните и средните училища да прилагат успешно практики в учебно-възпитателната дейност с подрастващите с изявени способности. Тодорова разделя модела на три модула. В първия се определят особеностите на надарените деца, в които се отсяват специфичните черти, проблемите и трудностите, както и митовете при идентифицирането на нуждите на тези деца. Във втория се пристъпва към диагностицирането на надарените, като се отчитат техните интереси, общи и специални способности. В третия се акцентира върху развитието на надарените деца чрез внимателно проучване на закономерностите, условията, предпоставките и използваните процедури; усъвършенстването на технологиите за развитие в урока, в извънкласната и извънучилищната дейност; и изготвянето на индивидуални училищни програми според потребностите и особеностите на всяко дете.

 

Тези изводи налагат и разглеждането на някои практически въпроси, касаещи качеството на тестирането на способностите в училище, педагого-психологическите методи на преподаване  и образователното и професионалното ориентиране. Налагат се следните тенденции: първо, за ранно изследване на специалните способности на индивидите, дори в зората на тийнейджърството, което би било оценъчна основа за правилната ориентация на подрастващия при избора на учебно заведение за своето средно образование; второ, по-голямото разнообразие от извънкласни дейности, клубове по интереси, форуми и други форми на ученическо творчество, в които юношата да се чувства удовлетворен, успешен и да избере бъдещата си образователна и професионална реализация; трето, индивидуалният подход не е иманентна черта на работата единствено на децата със СОП или при изоставащите по дадена учебна дисциплина, а би следвало да се прилага и при децата със заложби или изявени постижения, за да се стимулира техния потенциал за развитие. За лицата с неизградени интереси и с риск от отпадане от учебна среда са необходими стратегии от образователни и психологически политики, целящи ориентацията им към дейности, в които те ще се чувстват успешни и част от социализиращи и педагогически интервенции за постигане на адекватно и здраво ниво на самооценката, спомагаща педагогическа среда и др.

Като заключение, ще припомня идеята на Ерик Ериксън (1968), че всяко общество е специфичен модус на психологически мораториум, където личностите активно търсят своето място, опитват да намерят идентичността си чрез правилно оценени според индивидуалността им и одобрени от социума избори. Но когато едно общество се намира в дифузия на ролите, когато няма ясно установени ценности, по които хората могат да се себеоценят и да се проектират в житейски план, тази задача става твърде трудна за реализация. Ето защо развитието на личността трябва да се изгражда не само в семейството, а и от различни институции като училището, медиите, общностите, общинските комисии за работа с младежта, като общонационална политика на един социум.

Литература/Reference 

1.    Алипиева Д., Статуси на идентичността (апробация на въпросника EIS на Allan Tan и колеги в извадка от български юноши на възраст 11 – 18 г.), Научни трудове на Русенския университет-2011, том 50, серия 6.2., стр. 55-63
2.    Алипиева Д., Фактори за формиране на идентичността, Сборник доклади от СНС -2012 г., ISNN 1311-3321, Русе, 2012 г., стр. 54-58
3.    Байчинска, К., Савова, С. Статуси на национална идентичност, мотивация за емиграция и ценности в юношеска възраст, 2008, http://bjop.files.wordpress.com/2008/10/krasimira-baichinskasavka-savova-doklad1.pdf
4.    Правна уредба за закрила на даровитите деза в законодателството на САЩ, Англия, Унгария и Германия , Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание, 2012
5.    Тодорова, Д. Изследователска програма за подготовка на бъдещите учители за идентификация и развитие на надарени деца, сп. „Образование“, 2001, кн.4
6.    Bainbridge, C. /2009/ What is a Gifted Child? http://giftedkids.about.com/od/gifted101/p/gifteddef.htm
7.    Berzonsky, M. D. The self as a theorist: Individual differences in identity formation. International Journal of Personal Construct Psychology, 2, 1989, p. 363 – 376
8.    Berzonsky, M. D. The self as a theorist: Individual differences in identity formation. International Journal of Personal Construct Psychology, 2, 1989, p. 363 – 376
9.    Nicholls, J. G. (1976). Effort is virtuous but it’s better to have ability: Evaluative responses to perceptions of effort and ability. Journal of Research in Personality, 10, 306-315.
10. Nicholls, J. G.& Miller, A. T. Development and its discontent: the differentiation of the concept of ability, Greenwich, 1984
11. Palmer, D. Gifted Kids : IQ testing and Gifted education, 2012
12. Palmer, D. How Schools Decide a Kid Is Gifted, 2012

3 Comments
  1. Проблем е да си надарен в България! За самия човек, който е надарен е проблем. Води се държавна политика срещу способните хора, иначе как ще има корупция и разни професори с нищо научна работа на високи постове. ТАКИВА ХОРА НЕ ТЪРПЯТ конкуренция- те я унищижават или психически или физически! Всичките ми познати професори с международна известност са низвергнати в България и с инсулти. Води се геноцид.

  2. От автора: Въпросът за успеха е много сложно понятие – аз лично познавам много хора с невероятен потенциал, но някои личностови особености или недостатъчно систематични в работата си, поради което не достигат високи нива в общественото признание. Познавам и много академични преподаватели, които са заслужили мястото си, но затова са положили огромен труд, който човек само ако е в системата е способен да разбере. Публикувах тази статия, за да подчертая, че в България липсва система за ранно тестиране и педагогическа и психологическа поддръжка на децата с проявени способности, за да можем в бъдеще да се похвалим с добри експерти на световно ниво. Акцентът не е върху защо, а върху как. Нищо друго не е повод за размисъл 🙂

  3. За съжаление още в ранна възраст училището/държавата със своите недомислени закони/ пречат на децата. Как един директор на едно основно и средно училище,който очаква децата да продължат да учат в неговото училище след 4-ти и 7-ми клас, може да иска да открие техните възможности и да ги подкрепя? Липсва желание на директорите да организират състезания и да участват учениците в такива. Дори им се пречи, за да може колкото по-малко деца и техните родители да разберат,че имат възможността да кандидатстват в специализирани доказали се в постиженията си училища,които могат да предоставят на децата по-високи постижения.
    Винаги когато в класа има някой,който не разбира материята класа изостава, а когато децата са подбрани като в едно математическо училище където те влизат с изпит има по-малък шанс за изоставане. Тогава класа върви напред и тези надарени деца ще се радват на по-бързо развитие.
    Борбата с директорите на основните училища е жестока,защото родителите виждат,че държавата нехае за техните надарени деца, и че са сами срещу всички.
    Разбира се,говоря само от личен опит и със сигурност има изключения, но се надявам някога изключенията да станат лошите директори,които не знаят как да управляват успешни училища!

Leave a Reply to Деница Алипиева

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев