Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Идеите на SOKA обучението

Идеите на SOKA обучението

Д-р Даринка Неделчева
ОУ „Иван Вазов“, Русе

The Ideas of SOKA Education

Darinka Nedelcheva

Abstract: The SOKA education blends the American pragmatism and the Buddhist philosophy and according to it the main aim of the education is the continuing happiness of the pupils. This theory does not propose class room techniques, but influences emotionally the teachers and pupils. Soka claims that the real education goal is to create a peaceful world and to develop individual potential of every pupil. The pedagogy of Soka education was developed by Tsunesaburo Makiguchi, a Japanese educationalist from the beginning of 20-th century. The Soka Gakkai organization was founded by a small group of pedagogues, devoted to social and educational reforms in Japan after World War 2. Makiguchi’s philosophy becomes the central credo of the many Soka school in Japan, founded by his followers Josei Toda and Daysaku Ikeda.

Key words: Education, Japna, Soka Gakkai and Daysaku Ikeda.

 

„Обучението трябва да насърчава хората, които интуитивно разбират и знаят с разума, сърцата си, с цялото си същество незаменимата стойност на човека и природния свят. Аз вярвам, че такова обучение въплъщава безкрайната борба на човешката цивилизация да следва една безпогрешна насока към мира.“

Дайсаку Икеда

Една свежа духовна перспектива за крайната цел на образованието ни представя SOKA обучението. Сока (от японската дума sozo, която означава to create value (да създаваш ценности). Смесвайки американския прагматизъм с будистката философия, целта на Сока обучението е продължаващото щастие на учащите. Тази теория въздейства емоционално и докосва сърцата и на учители, и на ученици, а не толкова предлага техники за класната стая. Със споделените идеи на философи и дейци от няколко култури, Сока утвърждава,  че истинската цел на образованието е да създаде един мирен свят и да развие индивидуалния потенциал на всеки ученик, така че да постигне тази цел.

Педагогиката на Сока обучението е развита от Цунесабуру Макигучи, японски педагог от началото на 20 век. Роден в 1871 година в бедно семейство в Ниигата, Япония, Макигучи трудно получава образование поради извънредната бедност на родителите му, които го изоставят на 6 години и затова той е осиновен от негови роднини. Въпреки че е финансово затруднен, той продължава да учи, докато работи, което му позволява в крайна сметка да завърши училище за учители в Хокайдо и да стане учител, като се посвещава на щастието на младите хора и осигуряването на еднакви възможности за непривилегированите деца. Когато Макигучи започва своята учителска кариера през 1893 година, Япония изгражда своята военна сила и имперска експанзия. Японското правителство контролира извънредно образованието и го моделира в услуга  и за задоволяване на националните и военни цели. Дори учебниците били стандартизирани, за да формират абсолютна лоялност към държавата и императора и да насърчават националния патриотизъм. Отделни индивиди били принуждавани да дават предимство на националния престиж, а не на тяхното лично щастие, и децата били обучавани в училище да изпълняват тази задача. Като протест срещу тази тенденция Макигучи защитава щастието на децата, като най-важен приоритет на образованието.

Теорията на Макигучи изпъква в среда, където много от съвременните му педагози били заети с представяне на западните теории в Япония. Тя била една от първите напълно отговаряща на японската идентичност образователни теории, представени някога от един директор на начално училище в Япония. Той публикува своята образователна, сътворяваща ценности система, като се опира на своята вяра, че целта на образованието е да води щастието на обучаваните и акцентира на хуманистичната педагогика. Тази негова философия е споделена от последователите му Хосей Тода и Дайсаки Икеда. Макигучи е силно повлиян от идеите на Джон Дюи и американските прогресивисти. През 1930-1934 г. Макигучи публикува своя четиритомен труд Sōka Kyōikugaku Taikei (Value Creating Education System,) за да докаже своята вяра, че обучението трябва да се провежда чрез диалог вместо с насила вкарвана информация у учащите се. Центрираната около ученика хуманистична философия, според него, определя целта на обучението – учащите да се водят към щастие. Обучението трябва да бъде насочено към създаване на ценности за индивида и обществото. Макигучи е пацифист и пламенно вярва в религиозната свобода и свободата на съвестта. Затворен от японските власти по време на Втората световна война, той умира в затвора през 1944 година. Организацията Сока Гакай е основана от малка група педагози, посветени на социални и образователни реформи в следвоенна Япония. След войната Сока Гакай се разраства, а философията на Макигучи става централно кредо за многото Сока училища в Япония, основани от неговите последователи Хосе Тода и Дайсаку Икеда.

Хосей Тода е преподавал в две от елементарните училища на Макигучи. В 1923 година той основава своето частно училище, за да приложи педагогическата теория на Макигучи свободно, без влиянието и намесата на правителството, оказвана в държавните училища.  Самият Макигучи казва, че това училище напълно покрива визията му за елементарно училище. На базата на своя опит в него Тода публикува „Дедуктивно ръководство по аритметика“ (Deductive Guide to Arithmetic), както и изключително популярното ръководство за самоподготовка с допълнение към училищните инструкции. С разрешението на Макигучи Хосей Тода издава „Системата на ценностно ориентираната педагогика“ (The System of Value-Creating Pedagogy). Тода е затворен заедно с Макигучи и след освобождаването му започва предварително планиране за системата от Сока училища, за да реализира идеите на Макигучи.

Дайсаку Икеда, след като 10 години работи под ръководството на Тода, започва директно да прилага идеите на Макигучи и Тода чрез изграждането на училищната система Сока. Той също пише много и участва непрекъснато в диалози с влиятелни мислители (като Арнолд Тоинби, Михаил Горбачов) за да популяризира хуманистичното обучение като сърцевина на продължителните, стигащи далече индивидуални и социални промени. Трудовете на Икеда са във формата на книги, есета, мирни предложения, речи и университетски лекции. Неговия принос за образованието тръгва от личния му опит, неговото собствено формално образование, прекъснато от войната и следвоенните премествания. През това време той продължава своето учене чрез ненаситно четене и участие в дискусионни групи. Поради невъзможност да завърши висше образование заради огромната си заетост, Икеда под тюторството на Тода усвоява широк кръг от знания от различни области. Те именно му внушават дълбокото убеждение да практикува и насърчава ученето през целия живот (формално и неформално). В неговите книги „Новата човешка революция“ и „Диалози с младостта“ може да се проследи реализирането на идеите на Сока обучението. Неговата образователна философия защитава един много центриран върху хората подход, който цели да изведе напред способностите и потенциала на децата, учителите, родителите и на самото общество. Неговата педагогика цени развитието на мъдрост повече от обикновеното натрупване на знания, както и състрадателната загриженост за благосъстоянието на света над тясното фокусиране само върху личните цели. В своите произведения Икеда се стреми  да излезе от идеологически рамки като прогресивен и традиционен. Неговата педагогика не  е предназначена за частична училищна реформа или защитаване на политически позиции.  Все повече хора споделят идеята на Икеда, че “победата на образованието е победа на народа“.

Каква е същността на Сока обучението? То е създадено за добруването на децата и един от идеалите му е радикална идея за промяна в японското общество, потиснато от фашисткия милитаризъм преди и по време на войната. Образователната философия на Макигучи, обърната към ученика, неизбежно провокира промяната на ролята на учителя. „Учителите трябва да слязат от трона, където са поставени като обект на обожание, да станат общи служители, които предлагат водачество на тези, които се стремят да се изкачат по стълбицата на учението. Те не трябва да бъдат господари, които представят себе си като образци, а като партньори в откриването на нови модели.“ Той очаквал учителите да бъдат служители, отдадени на техните ученици, а не да упражняват власт над тях, както най-често го правят. Образованието SOKA не е инжектиране на знания, а хуманистичен процес, който води към мъдрост и позволява на индивидуалния потенциал да разцъфне напълно, до най-високо възможно ниво.

Може би сърцевината на SOKA обучението е изискването да се цени индивидуалността на всеки ученик, за да могат учениците да бъдат щастливи и да изграждат едно добро бъдеще за себе си и за обществото. Високи са изискванията към качествата на отношенията между учител и ученик. Ключов елемент на SOKA е качеството на връзката между ученик и учител, усещането за грижа на учителите към учениците, тяхното усилие да оценят и развият индивидуалния характер и потенциал на всеки ученик. Икеда характеризира тази позиция чрез фраза, която може да бъде преведена като хуманистично, хуманно или човеко центрирано образование. Както той казва, хората са оформени от хора. Няма едно основно образование без сериозна връзка с живота и без вдъхновение. Дългът на учителя към характера и индивидуалните особености на всеки ученик е изключително важен в уравнението. Нивото на култура, което учителят постига чрез влияние и стимулиране на техните лични усилия се пренася от едно човешко същество към друго, от учител към ученик. По сходен начин Икеда подчертава значението на доверието между ученик и учител, отбелязвайки спада на това доверие, като основен фактор в агресивността на съвременните японски ученици. Доверието не може да бъде постигнато само от един човек, първо трябва да е демонстрирано от единия към другия, да е насочено към обучаващите се.  Сока изисква учителят да осъществи връзка на доверие в класната стая, а тя зависи от това, дали той самият може да повярва в своите ученици. Според Макибуци и Икеда да вярваш е добродетел и такава добродетел е най-силната връзка между двама души. Философията на Макигучи се корени в разбирането, че:

  • Целта на образованието е щастието на ученика през целия живот.
  • Мъдростта идва от осъзнаването, че целия живот е взаимосвързан.
  • Дълбокото уважение към ученика отключва вътрешно мотивираното учене.

Той вярва, че целта на обучението е да култивира щастието на обучаемите чрез подхранване на тяхното социално съзнание. Макигучи учи своите ученици как да мислят критически и да решават проблеми, а не само да приемат знанието като дадени факти. Той вижда ролята на учителя като водач, който дава възможност на учениците, като им помага да поемат отговорност за своето знание. Чрез такова опълномощяване на учениците Макигучи вярва, че индивидите ще могат да развият напълно своя потенциал, ще изграждат ценности в своя живот и в обществото, и по този начин ще постигнат щастие и ще съдействат за подобрението на обществото.

Центрове на Сока образование – детски градини, елементарни училища има в Канада, Бразилия, Тайланд, Южна Корея, Япония, САЩ, Китай, Индия, Сингапур. Дайсаку Икеда се счита за основател на SUA – Сока университети, а самият Икеда описва основаването на SUA като сбъдването на мечтите на Макигучи и Тода. В 1971 година Икеда основава Сока университет и той следва следните основни принципи:

  1. Да бъде най-доброто място за обучение в хуманистично образование.
  2. Да бъде люлка на нова култура.
  3. Да бъде крепост за мира на човечеството.

Сока университетът обучава студенти и отпуска стипендии, главно на реципиенти от Азия и развиващите се страни. В 1996 година Фидел Кастро получава почетна докторска степен в този Университет. През 1985 е основан женския колеж Сока в Токио. В Америка в Калифорния има Сока университет, чиято мисия е „да насърчава стабилния поток от  граждани на света, ангажирани да живеят, да водят един приносен живот с ударение върху принципите на пацифизма, човешките права и творческо съвместно съществуване на природата и човечеството“. В университета има бакалавърска степен по свободните изкуства с акцент в области на природните науки, хуманитаристика, социални и поведенчески науки и международни науки. Магистърските програми дават подготовка по образователен мениджмънт и обществени науки. Съотношението студенти – преподаватели е 9:1, като броят на студентите в една група е максимум 13. Предпочитат се семинарните методи. Изследователският център подкрепя изследвания на мирното човешкото развитие в Азиатския тихоокеански регион, включващ и граничните държави от Латинска Америка. Той отпуска грантове и стипендии за изследване на обществените и политически интеракции в такива области като интернационална сигурност, икономическо и социално развитие, образователни и културни реформи, защита на околната среда и човешките права. Центърът спонсорира също конференции, лекторски серии и студентски семинари, които разширяват и подкрепят изследователската активност. От 2005 година се издава и академично списание  Annals of Scholarship. Изненадващо за университет, тясно свързан с будизма, се предлага само една дисциплина, свързана с будисткото изкуство, а религията е включена за изучаване само в полето на хуманитаристиката. Студентите са длъжни да изучават две години чужд език и задължително един семестър трябва да учат в страната, чиито език са избрали (Франция, Испания, Япония, Китай) в третата си учебна година. Провеждат се така наречените Learning Clusters за три седмици, в които се изучават интензивно проблеми с важно съвременно значение. Обикновено се провеждат през есента и се работи в групи за сътрудничество всеки есенен семестър. Главната им цел е да се изработи „педагогически отговор“ и да се развият студентските умения за изследване, критично мислене и активна ангажираност със света. Обикновено завършват с изработването на проект, който се споделя с хора вън от кампуса. Според рейтинга от 2014 година Сока университетът е на първо място като най-интернационалния университет.

Същината на Сока обучението може да бъде видяна в 18-те училища в системата на Сока: 6 градини в Бразилия, Хонконг, Япония, Корея, Малайзия и Сингапур; две начални училища в Япония и два университета в Токио и Америка. Всички те са основани от Икеда. Днес Икеда е президент на Сока Гакай Интернационал, под егидата на Будистката организация, която има 12 милиона члена в 190 страни и територии. Идеите на Сока обучението се споделят в открити частни училища в Шенай (Индия); Ню Йорк (САЩ), Пекин (Китай).

Освен това много образователни програми, поддържащи хуманистичното образование, са създадени от Сока педагози. От 1995 година в Бразилия „Макагучи проект в действие“ обхваща 164 държавни училища, в Панама от 1999 е започнал също такъв проект. Идеите на Сока обучението са вдъхновили и доста извънучилищни инициативи, организирани от 34 Сока образователни консултативни центрове в Япония, в които повече от 800 доброволци овладяват психологически и педагогически компетенции. Повече от 360 000 родители и ученици са потърсили и получили съвети от основаването им през 1968 година.

В сравнение с другите подходи в обучението  Сока е повече междукултурен подход. Сока (създаващо ценности) обучение поставя човешкото същество в центъра и развитието на човечността във всеки индивид е негова цел. Абсолютно уважение на достойнството, на правото на достоен живот и отглеждане и възпитание на всяко човешко същество да твори, да изгражда своите ценности в собствения си живот и в обществото. За разлика от много други образователни реформи Сока обучението може да се опише като една образователна позиция, която допринася, но също надскача дискретното образователно поле на учебни програми, педагогика, идеология, професионално развитие и системи на организация. То е фокусирано върху ценности, водени от вярата във вродените способности на учениците и учителите. Учениците с помощта на учителите, които споделят техните надежди, доверие и ценности, ще са способни да постигнат лично щастие и да създадат едно мирно глобално общество.

 

Литература / Reference:

 

  1. Gebert, A&M. Joffee. Value Creation as the aim of Education: Tsunesaburo Makiguchi and Soka education.
  2. http://www.tmakiguchi.org/assets/images/Gebert_Joffee_rw_090120.pdf
  3. http://www.daisakuikeda.org/main/educator/edu/edu-04.html
  4. http://www.joseitoda.org/education/soka_edu.html
  5. http://whatissokaeducation.com/
  6. http://www.ikedacenter.org/about/education-fellows/bibliography
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев