Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Играта – форма за самоорганизация на децата от предучилищна възраст

Играта – форма за самоорганизация на децата от предучилищна възраст

Надие Карагьозова, докторант
Русенски университет

The play – form for self-organization of preschool age

Nadie Karagiozova, Ruse University

Abstract: This report examines the play as a form of self-organization in preschool children that serves as a good basis for opening up creative potential of children and provides opportunities for self-realization success in school and in life hereafter.

Key words: age, self-organization, creative potential, self-realization

 

ВЪВЕДЕНИЕ

            Бих дал криле на децата, но бих оставил детето   само да се научи да лети”

Габриел Гарсия Меркес

 

Проблемът за формиране на самостоятелни и творчески личности поддържа постоянна актуалност в педагогическата теория и практика. Съвремието ни с бързо променящото се ежедневие налага все по-нови изисквания пред личността, която трябва и е призвана да се справя със сложни задачи в многообразния свят.

Детето е в центъра на образователната и възпитателна система с неговата уникалност и неповторимост. Поради тази съществена причина, около него, неговите нужди и потребности се планират и градят дейностите, които влияят върху неговото развитие както като самостоятелна личност, така и като член на социума, който знае мястото и задълженията си. Оновна грижа на семейството и учебните институции е детото и най-доброто за него от страна на възрастните и специалистите. Възпитателното въздействие е в посока изграждане на умения и компетентности още от най-ранна детска възраст. За да могат децата да съпреживяват истинските неща в живота,  да се радват на красивото, да могат да планират и вземат решения, да търсят верния път за  постигане на желанията си, да се борят, да откриват, да съграждат, е необходимо отрано да бъдат научeни на самоорганизация,  която е  добра основа за успешна себереализация на по-късен етап от живота им. И всичко това се осъществява в и чрез играта, която е водеща и доминираща дейност в периода на детството. В подкрепа на казаното убедително звучат думите на Е. Петрова, „играта поставя  детето като субект в дейността  и дава възможност за проява на активност, която се възпитава в самостоятелност” [3]. Равнището на самостоятелност, продължава авторката, се определя от постигнатото творчество.  В нея самостоятелността е свързана не пряко с мисловната дейност, а със степента на овладяване на игрова култура. В игровата дейност водещ момент на самостоятелността е волевата целеустременост и въображаема ситуация като условие за проява на творчество.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Когато човек учи и работи с усърдие, той получава удовлетворение.  Средата, в която човек живее и се развива, учи и работи има създаден добър микроклимат и комфорт, той изпитва по-голяма увереност и по-голямо желание за творчество и себеразвитие.  През ранното детство  такъв комфорт създава играта. Тя е един от най-ефективните способи и форми за създаване на добър микроклимат, където детето се чувства свободно и самостоятелно. Играта е многостранно понятия. Тя означава занимание, почивка, развлечение, забава, съревнование, упражнение, тренировка, в процеса на която, възпитателните изисквания на възрастните към децата се превръщат в изисквания на децата към себе си, а това означава – активно средство за възпитание и самовъзпитание. Привлекателната и радостна игрова  дейност се явява  форма за самостоятелност и самоактивност на детето. В играта, поради нейният характер, детето може да прояви висока степен на самостоятелност и активност, каквито в други човешки дейности не е в състояние да осъществи. Така играта се оказва единствено достъпната за него дейност, на която то може да бъде самостоен субект.

Или казано още, водеща и доминираща дейност през ранното детство, играта създава условия за използване на психическата и физическа енергия на детето при решаване на различни казуси от ежедневието и най-вече при разбиране на сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра. Така те се доближават до реалния живот на възрастните и стават част от нея. Тя засилва мотивацията на всички участници по време на самата игра, където децата могат на практика да приложат, да разберат и интегрират по-пълно усвоените по-рано привички, навици и умения. 

Огромната роля на привичките за формиране на личността отбелязват: С. Л. Рубинщайн, Б. Г. Ананиев, А. А. Смирнов  и др. „Насочеността в поведението се създава в преодоляване на трудности и в удивителната проява на търпение”, отбелязва З. М. Мануйленко [по Е. Петрова]. В игровата дейност привичките създават устойчиви форми на поведение,  които се проявяват в неговите различни форми – организираност и самостоятелност. Силното желание на детето да играе и да участва в съвместна игра му помага да проявява взаимопомощ, отзивчивост, скромност и честност към партньорите си по време на игра [2].

Играта като форма за самоорганизация има предимство пред останалите,  форми, защото дава възможност да се осигурява преди всичко самият живот на децата, тяхната самостоятелност и активност. Свободните игри са мястото, където възниква истинската самостоятелност на децата от предучилищна възраст.

Проблемът за играта като форма за организиране на живота на децата е сред новите въпроси, които разглеждат изследователите. А. П. Усова  определя играта като форма за организиране на живота на децата от предучилищна възраст и посочва следните характерни черти на играта като форма за самоорганизация:

  • подрастващите доброволно се обединяват за игра;
  • децата са инициатори на игровия замисъл и на средствата за реализирането му;
  • в съвместната игрова дейност играещите сами си избират ръководителя и доброволно му се подчиняват;
  • всяко дете знае своето място в колективната игра;
  • в играта съществува съподчиняване, като всеки знае кого ръководи и на кого се подчинява.

В детското общество, у децата се създават умения да действат колективно и съвместно. Те се учат да си поставят обща цел, проявяват взаимен контрол при изпълнение на поетите чрез ролята и замисъла задължения, спазват правилата и последователността на игровото действие. В играещото детско общество започват да се проявяват механизмите на поведение, свързани със самооценката и самовъзпитанието. Също така се проявяват и първите елементи на самовъзпитание. В това общество се засилва и потребността от общуване, а доброволното участие в играта става предпоставка за проява на отзивчивост и взаимопомощ. Развитието на играта като форма за самоорганизация на децата дава възможност за създаване на играещ детски колектив. В зависимост от степента на развитие на познавателните процеси и спецификата на дейността могат да се използват различни форми за създаване на умения у децата да проектират предстоящата дейност. Посредством договарянето се решават едни от най-сложните възпитателни задачи, свързани с развитието на детската личност и формирането на детския колектив, защото така се:

  • формират умения за участие в поставянето на игров замисъл до започване на играта;
  • осъзнават се общите и значими за играещия колектив цели;
  • децата изразяват своето отношение при разпределение на ролите и се учат да мотивират избора на ролите, като се ръководят от изискванията на колектива и възрастните;
  • осмислят взаимодействията между играещите. Децата привикват на съподчинение и започват съвместно да виждат в перспектива развитието на играта и др.;

Организираност и самостоятелност, защо са толкова важни?  Защото са сред най-важните качества на личността, които придават устойчивост на поведението и оформят характера.  Тези две качества, помагат  на човека да прояви активност, инициативност и творчество при извършване на определени действия и дейности. Усвояването на тези качества още в предучилищна възраст чрез възпитателното въздействие на играта е най-ефективно и резултатно. В колективната игрова дейност самостоятелността се проявява като форма на взаимоотношение между децата и става необходимо условие за игра. Развитието на игровата дейност предполага способност да се мисли самостоятелно, да се планира игровия процес и самостоятелността при изпълнение на игровия замисъл. Създаването на условия за провеждане на самостоятелна игра дава възможност за възпитаване на качеството самостоятелност.

Какво включва самостоятелността? Самостоятелността има два основни компонента – активност и инициативност, които помагат на човека да взима самостоятелни решения при извършване на определи дейности и действия, като използва целия си познавателен ресурс. Как това се проявява при децата от предучилищна възраст? Ето как в научната литература е разгледан този въпрос.

„Убеждението за самостоятелност и доброволност създават у детето по-бързо потребност да действа нравствено даже и когато липсва изискване  и контрол от възрастните”,  пише Е. Петрова [2]. Според същия автор в играта са на лице обективни обстоятелства, като обществено мнение, взискателност на децата едно към друго и взаимна оценка, които създават насоченост на личността.  „Игровата дейност, като собствена дейност на детето от предучилищна възраст прави възможно не само развитието на другите дейности, но е и първата форма за създаване на детски колектив, макар и със своя собствена  специфична характеристика”. В условията на играта, според нея, се възпитават социални мотиви в поведението на децата, развива се оценката и самооценката, овладяват се нравствените  еталони на поведение [2]. За детската  самооценка, говори и Н. Витанова. Според авторката „оценката на собственото поведение е резултат на сравняването му с поведението на околните и осъзнаване на оценките, идващи от страна на членове на колектива“. Развитието на самооценката се отразява върху съзнателните усилия на детето да заеме по-благоприятна позиция между останалите деца чрез включване на собствените усилия за променяне и усвояване но определени форми на поведение, допълва  още авторката [4].

Казаното от предходните автори споделя и Й. Факирска. „Благодарение на колективния характер на играта у децата се развива умението да действат в общност и да се съобразяват с правилата и  изискванията на играещото детско общество. Те  придобиват умения съвместно да си поставят игровия замисъл, да полагат общи усилия за реализирането му, да организират обстановката за игра, да разпределят ролите, да общуват, като се ръководят от определени игрови и реални правила”, отбелязва авторката [6]. Тя посочва следните връзки и взаимоотношения, които се проявяват в играта, като своеобразна форма за организиране на живота на децата:

  • околна среда – дете – група;
  • дете – игра –  група – детско общество ;
  • субект – обект (при реализиране на игров замисъл)

Всяко дете в играта съдейства за развитие и изменение на структурата на групата, а  тя – на детското общество, формирано в групата”, четем  още от същия автор [6].

Друг източник отбелязва единството на игровата, учебната и трудовата дейност, които създават предпоставки за формиране на преднамерена, съзнателна оценка на собствените умения, самоконтрол и преодоляване на трудности [5].

„Играейки детето се учи да структурира своето време и дейности”, пише А. Велева. В тази дейност детето придобива опит да структурира времето си  и да се самоорганизира, посочва С. Иванов [по А.Велева].  В играта, отбелязва още А. Велева детето научавa много само за себе си. То научава за своите способности, като изпробва  границите на възможностите си в играта, и сравнявайки своите действия и резултати с тези на другите [1] .

 Наблюденията на педагозите и психолозите са сериозен аргумент да приемем, че играейки, децата се учат да управляват емоциите си и да се справят с тях. Освен това тя им помага да опознават и разбират света около тях. С играта и чрез нея, децата придобиват социални умения, учат се да градят взаимоотношения с околните, създават ценностната си система и чувството си за етика и морал, които са изключително важни и ценни качества на личността.   

С какво още играта се определя от изследователите като успешна форма за самоорганизиране на детския живот?   Това са етапите в развитието на игровата дейност и нейните функции.

Етапите на овладяване на самостоятелността в играта Й. Факирска [6] разглежда по следния начин:

  1. Децата овладяват привички да играят самостоятелно с играчки.
  2. Децата придобиват умения да организират игри при смяна на условията. Така се откъсват от автоматизираното действие с играчката и от определени подражателни контакти. Смяната на роли изменя не само позициите на главните  роли, но и на изпълнителите.
  3. Играещата група самостоятелно решава нови задачи за разширяване на съдържанието на играта, изменяне хода на новото действие, организиране на нова обстановка за игра.
  4. Преход към нова игра. Реализиране на новия замисъл чрез конкретизиране на нова тема, осмисля се новото съдържание и ходът на играта. Децата установяват нови правила.
  5. Проявата на самостоятелност се характеризира с творческо използване на опита. Те си поставят нова тема и създават условия за нейното развитие. Това е етап на самовъзпитание и саморазвитие.

Факирска разглежда и функциите на играта. Според нея „играта е основен вид човешка дейност, която се извършва в определена ситуация и е насочена към пресъздаването и усвояването на обществен опит, в който се формира и усъвършенства самоуправлението на поведението” [7]. Наред с развлекателните си функции, играта има и комуникативни, диагностични и корекционни функции, отбелязва авторката и акцентира върху развиващата функция на играта, защото в играта се осъществява самореализацията на личността. Чрез влизането в роля детето участва в човешката практика и упражнява реално поведение. Играта се явява отлично средство за социализацията на личността, защото позволява включване и участие  в системата на обществените отношения, усвояване на нормите на човешкото общество и практикуване на обществено поведение.

От същия автор разбираме, колко са важни игровите технологии в организацията на педагогическия процес. „В играта чрез постепенно нарастване на трудностите се дава възможност на детето да се предвижва напред в своето развитие и да се усъвършенства самостоятелно, т.е  да развива своите творчески способности [7]. Играта се основава на доброволното обединяване на децата, продължава авторката и удовлетворява непрекъснато растящата потребност от самостоятелност както при избора на дейности, така и при избора на  партньори, което доставя едновременно радост и удовлетворение на детето. „Играта стимулира детската инициативност и активност – конскрукти от голямо значение за цялостното формиране на личността”, отбелязва още Факирска [7]. Развитието на личността включва:

  • развитие на самостоятелност и инициативност;
  • саморегулация и стресов контрол;
  • адаптация към условията на средата;
  • общителност, честност, отзивчивост, толерантност, адаптивност и др.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Активното детство, в което има достатъчно място за игра и се създават възможности за това, е изключително богат ресурс, който води до многопланово развитие на детето. Играта е самостоятелна практика на детето. В нея детето проявява максимална активност, инициативност и самостоятелност. Самостоятелността е черта на характера, необходима за съвместния живот на хората и е трайно психическо образувание. Формирането на човешката личност започва още в ранното детство и продължава през целия съзнателен живот на човека.  Детската и юношеската възраст са уязвими към външни влияния и поради това най-лесно се поддават на изменения, които довеждат и до успешно образуване на редица ценни качества на личността, като самостоятелност, инициативност, дисциплина, отговорност, дружелюбност, толерантност и др. А успешна форма за тяхното формиране е играта, която създава условия за позитивна среда и добър микроклимат за цялостното развитие и разгръщане на потенциала на детската личност. Привлекателната и радостна игрова дейност се явява форма за самостоятелност и самоактивност на детето.

 

Литература / Reference:

  1. Велева, Ася., Педагогика на играта, Изд. МЕДИАТЕХ-Плевен, Русе, 2013
  2. Петрова, Е., Играта и нравственото формиране на детската личност, Изд. НП, София, 1975
  3. Петрова, Е., Интегративни функции на играта в педагогическия процес, ДИ. НП, София, 1986
  4. Петрова, Е и колектив, Игрова дейност в детската градина, ДИ „ Народна просвета”, София, 1977
  5. Предучилищна педагогика, УИ”Св.св. Кирил и Методий”, В.Търново, 1995
  6. Факирска, Й. Предучилищна педагогика. Съвременни проекции и проблеми, РУ, 2012
  7. Факирска, Й. Педагогически технологии за стимулиране на познавателната дейност на 5-7 годишните, София, 2009, с. 43
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев