Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Жертви на системата или защо децата в конфликт със закона все още не са деца в риск

Жертви на системата или защо децата в конфликт със закона все още не са деца в риск

Гл.ас.д-р Георги Георгиев
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
g.p.georgiev[at]ts.uni-vt.bg

Victims of the system or why children in conflict with the law are not yet children at risk

Chief Assistant Dr. Georgi Petrov Georgiev,
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo,
Faculty of Pedagogy
g.p.georgiev[at]ts.uni-vt.bg

Abstract:Although the problem with children in conflict with the law exists, it seems to be neglected, it is left in the countries of the main problems of modern society, and is missing from the daily discussed topics. Governors probably do not think that this category of children are actually children at risk or are secretly hoping to solve the problem themselves.

След три десетилетия от промяната на обществено-икономическия строй в България и в унисон с новите демократични промени, бе необходимо да се изменят и актуализират всички закони, правилници и други нормативни документи, които да отговарят на съвременните демократични ценности.

Естествено, съвременните законотворци стартираха промените с основния закон на страната – Конституцията (1991г.), след което бяха издадени и другите закони и подзаконови нормативни документи, свързани с уреждането на новият държавен строй. И така през 2000г. бе издаден нов Закон за закрила на детето, през 1998г. нов Закон за социално подпомагане и множество други подзаконови нормативни документи, които бяха пропити с демократични ценности и идеали и носеха белега на законотворчеството на Европейския съюз.

Вероятно поради останалите от тоталитарното управление на страната убеждения и виждания, че децата в конфликт със закона са вече „изгубена кауза“ или деца „втора ръка“, или поради липсата на законотворчески опит в тази насока, но приетият през 1958г. Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) е действащ и в момента. Приемливо е един закон да не бъде постоянно променян и актуализиран, но само ако отговаря на съвременните изисквания, норми, ценности и идеали. За съжаление Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не отговаря на съвременните изисквания за правораздаване при деца.

Възприетото в закона виждане, че с децата в конфликт със закона е необходимо да се работи само след извършена от тях противообществена проява или престъпление, и то работата да е с предимно корекционно-възпитателна насоченост, лишава тази категория деца от една адекватна и своевременна социално-педагогическа намеса и по този начин ги превръща в „жертви на системата“.

Историята, представена в настоящата статия е действителна, това е съдбата на едно дете, на едно семейство, на един живот. С оглед запазване на конфиденциалност имената в историята ще бъдат променени.

Образът на героя може да се възприеме като събирателен образ на всички деца, извършители на противоправни деяния.

Със Сашо се запознах, когато беше дванадесет-тринадесетгодишен и за първи път го бяха арестували за кражба на монети от кафе-автомат. В този момент аз бях дежурен в районното управление на МВР в родният му град. Ето неговата история.

Сашо живееше в малко китно градче, където всеки те познава и знае всичко за теб. За съжаление родителите на Сашо се бяха разделили от няколко години и той остана да живее при майка си. В опитите да се справи със суровия живот, майка му работеше на две места, само и само да не липсва нищо на детето, но за съжаление липсата на свободно време и възможност да контролира поведението на Сашо им изиграха лоша шега.

Останал без строгия родителски надзор, Сашо започна да дружи с по-големи момчета от него, започна да бяга от училище и да „граби от живота с пълни шепи“. Да но в този живот всичко се купува… И така, Сашо трябваше да си набавя от някъде финансови средства.

В града тъкмо навлизаха новите вендинг кафе-автомати и пред почти всяко магазинче или административна сграда бяха поставили по един такъв. След около месец от както бяха поставени, собствениците им започнаха да подават сигнали в полицията, че автоматите се разбиват и от тях липсват касетите със събраните средства. Впечатление направи факта, че всички автомати бяха разбити по идентичен начин – разбита е решетката под поставката за чаши и от там е извадена касетата с парите, което предполага извършителя да има тънка ръка, т.е. или е жена или е дете.

Случаите на взломни кражби от кафе автомати бяха по няколко на седмица, като липсващите суми от тях възлизаха на около 100-200лв. Собствениците и служителите на реда предприемаха различни прийоми, за да защитят собствеността си- от поставяне на камери за видеонаблюдение до затварянето им в специализирани сандъци, и разбира се това даде някакъв резултат, кражбите от кафе-автомати в града значително намаляха.

Въпросната вечер, когато бях дежурен в районното управление на МВР, се получи сигнал от охранителната система на едно от училищата в града, което означаваше, че някой е проникнал в сградата. Служителите извършили проверка и установили, че намиращият се в коридора кафе-автомат е разбит по идентичен с другите взломни кражби начин и заловили на местопрестъплението Сашо.

Тъй като Сашо бе непълнолетен, работата по случая бе възложена на инспектор Детска педагогическа стая от местното районно управление. И това бе момента, в който Сашо се сблъска със закона.

Съгласно действащото ни законодателство Сашо бе разпитан от инспектор Детска педагогическа стая. Тъй  като инспекторът е служител в системата на МВР, той няма социално-помагащи функции, а чисто оперативно-издирвателни и неговата цел е да се разкрие и документира извършеното престъпление. Той не възприема Сашо като дете в риск, а като брутален извършител на множество кражби. Съгласно действащото ни законодателство при разпит на непълнолетен не е необходимо да се уведомяват близки или социални служби, ако той се извършва от или в присъствието на инспектор Детска педагогическа стая.

Поради това, че майка му бе нощна смяна и не е възможно Сашо да бъде върнат на родителите му, същия бе настанен да пренощува в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Съгласно правилника на Дома, срокът за престой е до 24 часа, или до установяване на близки и роднини на детето, като Сашо престоява в институцията само през нощта и на сутринта е върнат на майка му. Социалният педагог, работещ в Дома, провежда кратка беседа със Сашо и оформя необходимите за предаването на детето документи.

Инспектор Детска педагогическа стая, в рамките на един месец извършва проверка по случая на Сашо, след което докладва събраните по преписката материали в Районната прокуратура.

Тъй като въпреки множеството посегателства над кафе-автомати, откраднатата сума не надвишава размера на две минимални работни заплати, деянието се декриминализира,[1] а и в предвид на това, че деянието е първо за Сашо, районната прокуратура изпраща материалите на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН), за разглеждане на възпитателно дело.

През този период от около един-два месеца Сашо е под напрежение, в невидение, незнаещ какво ще се случи с него, което го възпираше от извършване на нови посегателства.

Съгласно ЗБППМН постъпилият от прокуратурата сигнал се завежда от секретаря на комисията в нарочно описана книга[2]. Тъй като сигналът е постъпил от прокуратурата, секретаря на комисията незабавно докладва на нейният председател[3], който определя състава на комисията, която ще разглежда възпитателното дело. Възлага на друг член от местната комисия да изготви оценка на извършителя, която да включва личностните му особености, здравословно състояние, физическо и психическо развитие, семейна среда и семейни отношения, степен на полагане на грижи от страна на родителите, възраст и образование.

Уведомяват се писмено малолетния, както и неговите родители, в случая Сашо и неговата майка, както и дирекция „Социално подпомагане” за образуваното дело и за насрочената за разглеждане на делото дата[4]. Преди разглеждането на възпитателното дело председателят на състава предоставя възможност на заинтересованите лица да се запознаят с доклада на местната комисия и с доклада на дирекция „Социално подпомагане”, изготвен въз основа на Закона за закрила на детето[5].

Възпитателното дело се разглежда при закрити врата[6], като присъствието на малолетния извършител на деянието и на неговите родители е задължително[7]. При разглеждане на възпитателното дело правата и законните интереси на малолетния правонарушител се защитават от негов доверен представител или адвокат[8]. При липса на такъв представител, правата и законните интереси на детето се защитават от представител на съответната дирекция „Социално подпомагане”[9].

След откриването на заседанието председателят на състава разяснява на малолетния извършител правата му по възпитателното дело, деянието довело до образуване на делото, както и неговите последици[10]. След това поканва малолетния да даде обяснения, ако желае, като същия не може да бъде принуждаван в това[11].

Преди съставът на комисията да се оттегли на съвещание за вземане на решение по възпитателното дело, на малолетния извършител се дава възможност да изрази своето окончателно отношение към извършеното от него деяние[12].

След като възпитателното дело бъде разгледано и се вземат предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай, местната комисия постановява решение, с което налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 10 и 12 или прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13.

В конкретния случай като защитник на интересите и правата на Сашо се яви назначеният социален работник от дирекция „Социално подпомагане”, но само при провеждането на възпитателното дело, след което неговите ангажименти за евентуална работа с детето, като такова „в риск“ приключиха.

Местната комисия прецени, че тъй като това е първо деяние на Сашо е целесъобразно да му бъде наложена най-леката възпитателна мярка предвидена в закона, а именно „предупреждение“.

След приключването на възпитателното дело, Сашо не бе задължен да участва в никакви консултации, обучения или програми за преодоляване на отклоненията в поведението, не бе подложен на никакъв последващ институционален контрол и това до някаква степен му „даде криле“. Той вече се бе сблъскал със системата за детско правосъдие и бе направил своите изводи.

От този момент поведението му рязко се промени – отново започна да отсъства от училище, започна да търси компанията на лица от активния криминален контингент на града, започна да тормози и майка си. Коренно промени външния си вид и вече от едно стеснително момче започна да се облича екстравагантно, направи си хипи прическа, боядиса си косата в различни ярки цветове, сложи си лещи на очите, с които погледът му изглеждаше „стъклен“ и безличен. И разбира се, се върна към вече изпитаният от него начин за придобиване на средства – разбиването на кафе-автомати. Но, тъй като промяната е свързана с по-големи разходи Сашо започна да обикаля в съседните градове. Единствено си бе запазил „почерка“ на извършването на престъпните посегателства, което много бързо отвеждаше полицията до него.

И така смазаната бюрократична машина се задействаше отново. Сумата  не надхвърляше законоустановения минимум, и отново прокуратурата изпращаше материалите на местната комисия. При разглеждането на възпитателното дело, комисията предлагаше следващата по строгост възпитателна мярка, но липсваше последващата социално-възпитателна работа със Сашо за превенция на риска от рецидив.

Инспектор Детска педагогическа стая откри наблюдателно дело на Сашо, където чинно прибираше всяка следваща преписка, свързана с неговите противоправни деяния. Отбелязваше в статистическите си данни още едно разкрито престъпление, като по този начин се вдигаше процента на разкриваемост на районното управление .

А на Сашо, както на всички деца в конфликт със закона, бе гледано като на закоравял престъпник вече овладял занаята, и чакащи го да навърши пълнолетие, за да премине в „другата графа“ – на активния криминален контингент, където след поредното деяние ще бъде вкаран в затвора, защото вече е рецидивист. Никой не погледна на Сашо от друг ъгъл, на това объркано на прага на пубертета момче, че може би се нуждае от близък приятел, от възможност за говори с някого, от човек, който да го подкрепи… и в крайна сметка „системата“ отново победи – превърна Сашо в това, в което се превръщат повечето деца в конфликт със закона – в престъпник.

Може би липсата на ясна дефиниция и класификация на децата в конфликт със закона или липсата на тази категория деца, като „деца в риск“ в Закона за закрила на детето ги лишава от навременна социално-педагогическа подкрепа. Може би остарялото законодателство, свързано с правораздаването при деца, или стереотипните нагласи и етикирането им от страна на обществото ги принуждава да станат престъпници, но все пак те са нашите деца и имат право на едно по-добро бъдеще, на равен старт с всички свои връстници.

Според г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ България „Реформата в системата за детското правосъдие, която дълго време остава на заден план,  се отразява пряко върху съдбите  на хиляди деца и трябва да бъде ускорена. В центъра й трябва да бъдат поставени децата, защото те заслужават втори шанс. Зад всяко дете, попаднало в конфликт със закона, има дълъг списък от възрастни, които са се провалили в своите отговорности. Ние сме длъжници на тези деца. “.

Преобладаващата част от децата в конфликт със закона са жертви на неглижиране, много често придружено с физическо и друго насилие. Голяма част от тях са от семействата с нисък социален и образователен статус, живеят в бедност и често нямат реален достъп до общите и до социалните услуги.

Такива деца имат сериозни трудности в училище, наличен е висок риск от отпадане от училище, което заедно с принадлежността им към ниски социални слоеве, етнически малцинства и др. води до социално изключване и десоциализация.

Системата за правосъдие за деца функционира като връзка между органите за разследване и правораздаване, без връзка със системата за закрила на детето. Дейността на работещите с деца в конфликт със закона се основава на наказващия подход, без да се опира на познания за развитието на детето и неговите потребности.

Необходимостта от реформа по разглежданата проблематика в България е разпозната както на ниво професионалисти от цялата страна, така и от институциите. Свидетелство за това са приетите Концепция за младежко правосъдие и Пътна карта към нея.

Належащо е  приемането на минимални стандарти за обща концепция и методика за работа с деца с поведенчески проблеми, като се прилага гъвкав подход в работата с децата, съобразен с историята на проявите, ресурсите на детето и подкрепящата среда. Усилията да се насочат към адекватно включване на родителите  и училището като възможности за превенция на риска и към обучение на учителите по проблемите на деца с поведение в конфликт със закона (Петрова-Димитрова, Стойкова, 2014).

[1] Чл.9, ал.2 от НК – Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

[2] Вж. чл.16, ал.1 от ЗБППМН

[3] Вж. чл.16, ал.4 от ЗБППМН

[4] Вж. чл.16, ал.5 от ЗБППМН

[5] Вж. чл.21, ал.1, т.5 от ЗЗД

[6] Вж. чл.19, ал.5 от ЗБППМН

[7] Вж. чл.19, ал.1 от ЗБППМН

[8] Вж. чл.19, ал.3 от ЗБППМН

[9] Вж. чл.19, ал.4 от ЗБППМН

[10] Вж. чл.20, ал.1 от ЗБППМН

[11] Вж. чл.20, ал.2 от ЗБППМН

[12] Вж. чл.20, ал.7 от ЗБППМН

 

Литература / Reference

  1. Георгиев, Г. (2018). Потребностите на децата, като уязвими жертви в правораздавателната система на България. Сб. от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, Велико Търново, 16-17.11.2018г. Ред. В.Кутева–Цветкова. Велико Търново: Издателство Ай анд Би, 2018, с.268-2 ISSN: 2534-9317.
  2. Георгиев, Г. (2016). Децата в конфликт със закона, като съвременна рискова група. Сб. от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, Велико Търново, 18-19.11.2016г. Ред. В.Кутева–Цветкова.  Велико Търново: Издателство Ай анд Би, 2016, с.37-42. ISSN: 2534-9317.
  3. Социално включване на деца в конфликт със закона –нови модели и практики. Наръчник за професионалисти, Ред. Н. Петрова- Димитрова, София: Издателство, Институт по социални дейности и практики,2014, с.36-37.
  4. Конференция по проект на УНИЦЕФ „Подкрепа за деца в конфликт със закона, деца в риск и техните семейства“, https://www.unicef.org/bulgaria (посетен на 14.11.2019)

Leave a Reply

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев