Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Днешният литературно-образователен процес в начален етап

Днешният литературно-образователен процес в начален етап

Гл.ас.д-р Мила Гълъбова-Маринова
ВТУ „Св.св.Кирил и Методий” – Филиал Враца
milagalabova.uni.vt[at]gmail.com

The actual literary education in early stage

Assist. Prof. Mila Galabova-Marinova PhD
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo – Branch Vratsa
milagalabova.uni.vt[at]gmail.com

Abstract:Despite the continuing inertia, the targeted modernisation of the methodology for integral subject Bulgarian language and literature deepens. We do still do not have enough pragmatic landmarks and metacognition about the possibilities for innovative communication and pedagogical interaction in electronic environment. The adequate integration of new technologies in early literary training is naturally associated with pedagogical innovation. We need more practical options and didactic techniques with specific educational content.

Социокултурното и образователното пространство през второто десетилетие на 21. век представлява единствен по рода си фeномен от динамично променящи се реалности. Мащабното технологично обновяване на съвременната цивилизация изгражда глобална виртуална среда включително и за образователния процес, благоприятстващ индивидуалното развитие и самоусъвършенстване. Напредъкът на виртуалните технологии значително променя начините за изпробване и прилагане на педагогически функционални модели и подходящи иновативни практики. Известно е, че дигитализацията подпомага овладяването и разгръщането на съвременните информационни и комуникационни технологии. В частност постигането на ефективно електронно обучение изисква пораждане на оригинални идеи, гъвкаво мислене, качествена поддръжка и ползване на наличния учебен софтуер. (Georgieva-Lazarova, Lazarov, 2017) Констатира се обаче недостиг на актуални концепции за систематизиране и адаптиране на образователно съдържание към дигиталната насоченост. Резултатното приспособяване на педагозите към новата училищна среда изисква синхрон с постмодерната информационна реалност включително в сферата на литературно-образователния процес в начален етап.

Става очевидна потребността от усъвършенстване на педагогическите дигитални компетентности в прагматичен аспект. Освен това се увеличава дефицитът на специалисти по информационни и комуникационни технологии във вътрешноучилищната система. Същевременно модерните науки, изкуства и технологии трайно повлияват сегашния дизайн на училищното обучение. (Asenova, 2021) Постигането на иновативност в педагогическото всекидневие по литература/четене следва тенденция към активно реконструиране и преобразуване на действащите теоретични и приложни концепции и стратегии. Осъвременяване и усъвършенстване на преподаването и ученето вече са невъзможни без налична, редовно функционираща електронна среда. (Аleksieva, 2019)  Всъщност доказано резултатните познавателни структури отразяват профилите на нет-поколенията, пребиваващи сред прагматични  високотехнологични реалности.

Относно методологията на литературното обучение в етапа 1. – 4. клас. През последното десетилетие спецификата на детското естетическо възприемане, социокултурно общуване и литературно развитие в начална училищна възраст потвърждава необходимостта от внедряване на педагогически иновации. Въпреки продължаващата  инертност, в педагогическата мисъл и практика се задълбочава целенасоченото осъвременяване на методологията за интегралния учебен предмет български език и литература. В условията на разширено виртуално общуване методическият подход на учителя отразява въздействието на доминиращите аудио-визуални комуникационни сигнали, които проблематизират предишната хегемония на словесните дидактични методи и техники. Дигиталното всекидневие на днешните 7-11-годишни обучаеми променя техните психологически нагласи и очаквания в обучението. Интерактивният софтуер улеснява мултисензорните възприятия, осигурява по-високо равнище на осмисленост и пълноценно включване в училищния живот като цяло. Началноучилищната възраст недвусмислено предпочита виртуално участие и визуализиращо интерпретиране на литературни идеи, естетически и етични теми, семантични опозиции в текстовия свят, лирически образи, хумор.

Методологията на литературното обучение 1. – 4. клас все още не разполага с достатъчно прагматични ориентири и метапознание относно възможностите за иновативна комуникация и педагогическо взаимодействие в електронна среда. Не е цялостно разработен и популяризиран педагогическият инструментариум като единна система от дейности в литературното обучение 1. – 4. клас. Овладяването на езикови, литературни и социокултурни компетентности днес изисква практически умения и навици за търсене на информация, както и за ефикасно ползване на различни по вид цифрови ресурси и традиционни източници. (Ivanova, 2021)  Виртуално структурираната образователна среда актуализира и обогатява реалния учебен процес с широк диапазон от инструменти за изучаване на изкуства и специално на художествена литература за деца. Въпреки тези обстоятелства съществува трудно преодолима инертност при ефективното прилагане на дигитални ресурси в обучението по литература/четене, начален етап. В този смисъл един от пътищата към осъвременяване и педагогическа иновативност е преднамереното пораждане на нов тип психолого-педагогически отношения, т.е. ценностни ориентации, съждения и емоции. Друга надеждна траектория е повишаването на мотивацията за участие и обновяване в учебния процес чрез адаптирано усвояване на дигитална и медийна компетентност и системно внедряване на модерни технологии. По този начин се насърчават личностното развитие, независимото и нелинейното мислене у 7-11-годишните учещи. При непосредствено мултисензорно възприемане те разбират по-добре изучаваните авторски, авторизирани и анонимни произведения на словесното изкуство. Подобно интерактивно постигане на осъзнатост придава особена значимост на модерността в образователния процес.

Концептуалните стратегии за изграждане на адекватно естетическо и нравствено-етично поведение и познание на въображаемите литературни светове експериментират разнообразни интерактивни методи и техники, драма-обучение, творчески импровизации и учебни задачи. (Georgieva, А. 2020) Формират се елементи на гъвкаво, алгоритмично и креативно мислене, което преоткрива комуникативно-практическите цели на обучението. Всъщност стабилните мрежови комуникации в днешното начално училище подпомагат иновативното провеждане и управление на литературно-образователния процес в 1. – 4. клас. Целенасоченото използване на електронни средства за провеждане на литературни игри, наблюдения, упражнения, за наблюдение на анимации, аудио и видео дидактични ресурси постепенно се утвърждава и усъвършенства. Мнозина от днешните начални педагози успешно съвместяват традиционни и дигитални техники на разбиращо четене в клас, както и обучение чрез забавления в словесно-естетическа реалност. Освен това се разпространява постоянната употреба на мултимедийни технологии за съхраняване и представяне на художествена и научна информация.

Именно адекватното интегриране на съвременни технологии в литературното обучение естествено се свързва педагогическата иноватика. В мрежовото общество на знанието се разширява и нетрадиционната роля на учителя като мотивиращ и стимулиращ самостоятелно решаване на проблеми и изпробване на индивидуални стратегии на учене. Необходими са повече практически варианти и дидактични техники с конкретно образователно съдържание. Разбира се, към тях се причисляват и наличните интерактивни електронни учебници, но в редица ситуации ползването им не отговаря на изискваната съгласуваност с цялостния учебен процес. Редовно и системно, при това на различни равнища трябва да бъдат актуализирани съответни алгоритми за взаимодействие, да се апробират цялостни системи от учебни задачи, както и  диференцирани образователни програми за надарени и талантливи ученици. Съществено значение има повишената готовност за осъзнато разбиране при нови и неочаквани обстоятелства. (Georgieva, S. 2016)

Професионалната ангажираност на преподавателите в часовете по четене/литература, начален етап би трябвало да следва концептуално проектиране/дизайн на  по-добри обучителни практики в класно-урочната дейност. Литературно-образователният контекст предопределя функциониране според стандартните процедури за резултатно осъществяване на програмни социокултурни, комуникативно-практически и информационно-познавателни цели. Подобно постигане на осъзнатост придава особена ценност на модерността в образователния процес. Иновационните модели неведнъж предизвикват учителския професионализъм по време на усвояване в контекст, творческо обучение, нови технологии. Например рецептивните умения за слушане, четене и разбиране на художествен текст се усвояват в условия на  атрактивност и разностранно литературно общуване. Момичетата и момчетата в начална училищна възраст се ориентират в съдържанието на изучаваното авторско или фолклорно, респ. легендарно-митологично произведение предимно чрез непосредствено мултисензорно възприемане: чрез проектор, интерактивна дъска или монитор, драма техники, анимация за деца и др. (Kyurkchiyskа, 2012)

Словесността отново става достояние на детската психика и интелект. Изборът на адекватни методи и средства – мултимедийни презентации, софтуерни продукти за художествена информация,  артистично-игрова визуализация на въобразена реалност и др. –  осигурява усъвършенстване на литературно-комуникативните умения и отношения. Педагогическите специалисти  се доближават и идентифицират в известна степен с детския аспект спрямо словесно изразявани смислови структури.  Съобразно държавните образователни изисквания за учебно съдържание и действащите програми по български език и литература се преследват по-висока ефективност и степен на включване в учебния процес.

Естетическото познание предоставя възможности за ранна проява на детската неограниченост и независимост. Различните гледни точки в коментар, диалог или обсъждане, бързо разчупват изчерпани тълкувателни стереотипи. Задълбочава се тенденцията към гъвкави функционални решения за преподаване с опора на сетивния опит през началните учебни години. (Yоrdanovа, 2013) Иновативни арт-педагогически механизми синхронизират емоционалното и рефлексивното, например в ученето чрез забавление и преживяване. Върху теоретико-приложна основа се въвеждат интегрален, синергетичен, STEAM подходи. Въпреки това продължава въздействието на методическата инертност в дейностите и продуктите по съставяне картинен план на текста, съчинение по серия от илюстрации, словотворчески игри и др.

Всъщност може да се твърди, че промяната и напредъкът при действително модерна педагогическа комуникация зависят от изграждането на познавателни интереси в новите реалности. Така един бинарен урок ще обогати представата за приказния жанр или за поезията с прослушване на фрагменти от балет, импресия или мюзикъл. Обновена междупредметна интеграция ще задълбочи детското естетическо възприемане и съпреживяване на света  при включване на е-ресурс с музикална творба, при съпоставяне на литературни произведения от читанката със звукови картини на сезони, природни явления и др. (Baichevа, Yоrdanovа, 2014: 452) Освен това литературно-естетическото изграждане на образи по асоциации, творческото преразказване или осъвременяването на сюжетна история/повествование несъмнено биха се утвърдили в качеството на иновативни практики. Специфична значимост притежават проектирането на учебни сценарии за художествено възприемане (при изразяване на идеи и откриване на връзки между мотиви и действия на герои), както и създаването на игрови и сценични форми по изучаван художествен текст. Резултатен естетико-познавателен процес в условията на интернет пространството не би бил постигнат без съпреживяване чрез словесно, изобразително, музикално, танцово, театрално изкуство. (Churukovа, 2010) Мултимедийни ресурси за българската и световната класика и за съвременната литература за деца изпълват електронното съдържание на днешните читанки.  В нови литературно-комуникативни ситуации се работи по  илюстриране на епизоди от изучавано произведение, достъпен репертоар за театрални ателиета с влизане в роля на герои от приказка, музициране и др. Насърчават се  визуалните и асоциативните възприятия в синтез със словесните. Днешното детско четене, търсене и преобразуване на информация по различни изкуства „се вглежда” и в периодични издания на хартиен и електронен носител („Приказки за четене” в   dechica.com , „Бърборино”, Акълчета (google.com) и др.), както и панорамни приказки с подвижни елементи и издателски поредици („Във вълшебната гора” – римувани и ритмувани приказки). Освен това литературната образованост проличава в първите опити за самостоятелен подбор на книга, музика, анимационен филм за свободното време. (Petrovа-Vаsilева, 2021)

Интерактивно се изграждат и развиват ключовите умения за слушане и четене с разбиране на художествен текст, укрепващи заедно с творческо писане, рисуване, моделиране, музициране, драматизиране. Чрез изобретателни, често непредвидими дидактични стратегии, методически варианти и „инструменти” се формират елементарни представи за основни нравствени категории и духовни ценности, индивидуално преживявани и осмисляни от подрастващите. Игровите методи и похвати доставят  естетическо удоволствие и активизират емоционалната отзивчивост, например в работилница за куклен театър, декори, маски и реквизит, осъвременени форми на театралнопедагогическо взаимодействие, образователни задачи с добавена реалност, обновени литературни игри (словотворчески задачи, словесни ребуси, игрословици, кръстословици, литературни загадки) и др. Редица продуктивно-интерпретативни дейности вдъхновяват словесно-творческите способности на детската индивидуалност.

В съответствие с възрастовите особености се задълбочава читателското възприемане при  интерактивно естетическо взаимодействие. Специално адресирани към неопитните читатели са иновативните методически модели, които затвърдяват и автоматизират основни процеси в рефлексивната дейност, т.е. разбиране – осмисляне – затвърдяване – приложение. Придобитите познавателни умения водят към все по-самостоятелни разсъждения, творчески асоциации и евристични хрумвания. (Zdravkova, 2013)  Непосредствените детски впечатления започват да се позовават на подборно четене, сюжетен казус с водеща смислова догадка, характеризиране на герой по предложени опорни думи, аргументирано изразяване на отношение. Словесните видове, интерпретирани в образователния етап 1. – 4. клас, възпитават духовни ценности, естетически вкус и нравствено-етични качества

Конструктивисткият обучителен дизайн и естетическата насоченост на днешното литературно образование предразполагат към експериментиране на вариативно-динамични технологии за изучаване на художествен текст. Подборът и структурирането на учебното съдържание оптимизират познавателните структури, наситени с креативност, проактивност, синергия, многомерност. Съвременните методически идеи и концептуални модели, както и стойностните педагогическите практики в днешната социокултурна ситуация се стремят преимуществено към иновативност. Ползотворни са онези стратегии, които предлагат модерни перспективи и  дискусионно знание за детето и света на словото. Сред водещите  тенденции в обучението по български език и литература/четене е реализацията на отвореност и гъвкавост при планиране, подготвяне и представяне на всеки качествен урок. Литературно-образователните потребности на обучаемите в начална училищна възраст трябва да бъдат обект на актуални изследователски проучвания и педагогическа проникновеност в действителния училищен живот.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Алексиева, Л. (2019) Електронни ресурси в обучението в началните класове. София: Рива
  2. Асенова, В. (2021) Началният учител и онлайн обучението/Сб. Традиции и иновации в предоставянето на социална услуга. Шумен: УИ
  3. Байчева, Б., К. Йорданова (2014) Възможности за интердисциплинарно обучение чрез музика, български език и литература/Образование и технологии, №5, с. 452
  4. Георгиева, А. (2020) Съвременни проекции на обучението по български език и литература в началните класове. София: УИ
  5. Георгиева, С. (2016) Разбирането като педагогически проблем. Русе: УИ „А. Кънчев”
  6. Георгиева-Лазарова, С., Л. Лазаров (2017) Педагогика на 21-ви век. В. Търново: УИ „Св. св.Кирил и Методий”
  7. Гълъбова, М. (2015) Детското четене (Читателски компетенции в детството). В. Търново: Фабер
  8. Здравкова, С. (2013) Съвременният образователен процес за овладяване на четенето/иновационни проекции/Традиции и иновации в началното образование. Юбилеен сборник. София: УИ „Св. Кл. Охридски”
  9. Иванова, Н. (2021) Формиране на умения за четене с разбиране и извличане на информация от различни източници чрез обучението по БЕЛ в начална училищна възраст. София: УИ „Св. Кл. Охридски”
  10. Йорданова, Д. и др. (2013) Уроците по български език и литература в І – ІV клас. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”
  11. Кюркчийска, В. (2012) Образователните софтуерни продукти в часовете по български език и литература в 1. – клас/ Педагогика, №6, с. 993-1001
  12. Петрова-Василева, Р. (2021) Съвременната детска книга като проекция на света и поглед в бъдещето. Сб. доклади от кръгла маса, 9-11 юни 2021, Сливен:  Жажда
  13. Чурукова, Л. (2010)Интегрирано обучение в началните класове. Благоевград: ЮЗУ „Н. Рилски”

 

REFERENCES

  1. Аleksieva, (2019) Elektronni resursi v obuchenieto v nachalnite klasove. Sofiya: Riva
  2. Asenova, V. (2021) Nachalniyat uchitel i onlaĭn obuchenieto/ Traditsii i inovatsii v predostavyaneto na sotsialna usluga. Shumen: UI
  3. Baĭcheva, B., K. Ĭordanova (2014) Vŭzmozhnosti za interdistsiplinarno obuchenie chrez muzika, bŭlgarski ezik i literatura// Obrazovanie i tekhnologii, №5, s. 452
  4. Georgieva, А. (2020) Sŭvremenni proektsii na obuchenieto po bŭlgarski ezik i literatura v nachalnite klasove. Sofiya: UI
  5. Georgieva, S. (2016) Razbiraneto kato pedagogicheski problem. Ruse: UI „A. Kŭnchev”
  6. Georgieva-Lazarova, S., L. Lazarov (2017) Pedagogika na 21-vi vek. V. Tŭrnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodiĭ”
  7. Galabovа, М. (2015) Detskoto chetene /Chitatelski kompetentsii v detstvoto/.V. Tŭrnovo: Faber
  8. Zdravkova, S. (2013) Sŭvremenniyat obrazovatelen protses za ovladyavane na cheteneto/inovatsionni proektsii. – Traditsii i inovatsii v nachalnoto obrazovanie. Yubileen sbornik. Sofiya: UI „Sv. Kl. Okhridski”
  9. Ivanova, N. (2021) Formirane na umeniya za chetene s razbirane I izvlichane na informatsiya ot razlichni iztochnitsi chrez obuchenieto po BEL v nachalna uchilishtna vŭzrast. Sofiya: UI „Sv. Kl. Okhridski”
  10. Yоrdanovа, D. i dr. (2013) Urotsite po bŭlgarski ezik i literatura v Í – ÍV klas. V. Tŭrnovo: UI „Sv. Kiril i Metodiĭ”
  11. Kyurkchiĭska, (2012) Obrazovatelnite softuerni produkti v chasovete po bŭlgarski ezik i literatura v 1. – 4. klas. Pedagogika, №6, s.993-1001
  12. Petrovа-Vаsilева, R.(2021)  Sŭvremennata detska kniga kato proektsiya na sveta i pogled v bŭdeshteto. dokladi ot krŭgla masa, 9-11 yuni 2021 g., Sliven: Zhazhda
  13. Churukova, L. (2010) Integrirano obuchenie v nachalnite klasove. Blagoevgrad: YUZU „N. Rilski”

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев