Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Дисциплината, като част от нравствените отношения между педагогическите специалисти и възпитаниците

Дисциплината, като част от нравствените отношения между педагогическите специалисти и възпитаниците

Гл.ас.д-р Георги Георгиев,
ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”
Педагогически факултет
g.p.georgiev[at]uni-vt.bg

The discipline as part of the lucian relations between pedagogical specialists and professionals

Chief Assistant Dr. Georgi Petrov Georgiev
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo Faculty of Pedagogy
g.p.georgiev[at]uni-vt.bg

Abstract:One of the main components of moral relations in the pedagogical process is the discipline that reigns in the educational environment. The existence or absence of such a situation has a huge influence on the relations between pedagogical specialists and graduates. All teachers, whether from primary or secondary school, regardless of their professional experience, face the enormous challenge – discipline. The key to creating a positive atmosphere in the educational and learning environment is to specify what the expectations of the graduates are towards the pedagogical specialists and vice versa, what they expect from the alumni

Винаги съществуват въпроси, които педагогическите специалисти си задават, свързани с лошото поведение на възпитаниците и това как да постъпят, за да преустановят това поведение, как да мотивират възпитаниците и да ги вдъхновят за една промяна. Отговорите на тези въпроси идват с разбирането на основните концепции за поведението, а именно възпитаниците избират своето поведение; крайната цел на поведението им е да удовлетворят своята потребност от принадлежност и лошото им държание цели постигането на една от четирите непосредствени цели – внимание, власт, отмъщение или избягване на неуспеха.

Разглеждайки идеята, че възпитаниците сами избират своето поведение, можем да посочим множество примери за това как едни и същи възпитаници постоянно закъсняват за час, не предават на време домашното си, мърморят под носа си, а други имат желание да останат след часовете, да помогнат в организирането на някое мероприятие и т.н. Чудейки се защо това се получава така, отговора е много прост – защото те сами избират как да се държат. Наличието на правила за вътрешен ред в учебните заведения и тяхното познаване от възпитаниците не може да промени поведението им, ако самите те не решат да променят поведението си. Не съществува човек или ситуация, които биха накарали някой да се държи по определен начин, ако самия той не го желае. След като сме разбрали, че поведението на възпитаниците се основава на избор, можем да започнем да влияем върху решението им как да се държат.  

Схващането, че крайната цел на поведението на възпитаниците е да се задоволи потребността от принадлежност може да се посочи, като фундаментално. Потребността да принадлежиш към някоя група е основна социална потребност на всеки индивид. За да изпитат чувство на принадлежност към учебното заведение възпитаниците трябва да се чувстват способни да изпълняват поставените им задачи, по начин, който отговаря на стандартите на учебното заведение. Те трябва да вярват, че могат успешно да комуникират със съучениците си и с педагогическите специалисти, като при тях от основно значение е потребността, че са значими за групата. Възпитаниците, които се държат лошо имат същата крайна цел като възпитаниците, които се държат добре, а имено да задоволят потребността си от приобщаване, демонстриране на значимост за групата. Осъзнавайки тези потребности можем да помогнем на неудовлетворените възпитаници да намерят начин за постигане удовлетворение. Потребността от принадлежност може да обясни защо някои възпитаници показват в училище поведение, което е коренно различно от тяхното поведение в къщи, както в положителен, така и в отрицателен аспект. Това се обяснява с чувството за значимост в групата – в семейството, в класа, в спортния клуб.

Разбирането, че възпитаниците избират да се държат лошо, за да постигнат една от четирите цели, също се основава на желанието им да намерят мястото си в групата, да се приобщят. Това, което те целят е:  

Внимание – някои възпитаници избират лошо поведение, за да получат допълнително внимание.

Власт – при тази цел възпитаниците искат да покажат, че никой не може да ги командва и отказват да се съобразяват с правилата и реда в учебното заведение.

Отмъщение – тази цел се поражда с желанието за възмездие за отправено истинско или въображаемо оскърбление. Обект на отмъщението могат да са както педагогическите специалисти, така и съучениците.

Избягване на неуспеха – някои възпитаници искат да предотвратят несполуките си, които се повтарят често. Те смятат, че не могат да отговорят на изискванията, които училищната институция има към тях, поради което избират поведение на затваряне в себе си. Смятат, че по този начин няма да са център на внимание, ще бъдат забравени и неуспехите им ще останат в миналото. 

Ако внимателно се изучава и изследва лошото поведение на един възпитаник, то със сигурност ще се разкрие непосредствената му цел. Независимо дали лошото държание има за цел да получи внимание, власт, отмъщение или да избегне неуспеха е необходимо да се реагира, и то не само за момента на проявата, а да се изгради по-дълготрайно и ефективно взаимодействие за елиминиране на лошото поведение.   

Няма единно решение, което може да се приложи към всички проблеми с поведението на децата. Разглеждайки един правилник за вътрешния ред на едно учебно заведение ние виждаме, че при нарушаване на вътрешния ред, нарушението се отбелязва в дневника и в ученическата книжка на възпитаника. Отбелязването на нарушението ще мотивира ли възпитаника да влиза навреме в час, да не тича по коридорите, да се държи прилично? Разбира се, че не. Дисциплината трябва да съответства на лошото поведение. Както всеки възпитаник избира своето поведение на основата на уникална комбинация от причини и цели, така и последствията трябва да са на базата на индивидуални решения, съответстващи на конкретните прояви. 

За да се разгледа обективно лошото поведение на възпитаника, така че да се определи неговата цел, и да се изберат адекватни механизми за интервенция е необходимо да се премине през няколко етапа.

  1. 1. Конкретизирайте подробно лошото поведението – преди да предприемете каквито и да е било действия и интервенции за прекратяване на лошото поведение на възпитаниците, трябва точно да определите, кои поведения ви безпокоят най-много. Трябва да изведете само две-три поведения, които ви причиняват най-големи неприятности, а не всяка една постъпка.
  2. Установете каква е целта на лошото поведение – след като обективно сте конкретизирали лошите постъпки на възпитаниците, е необходимо да се определи каква е целта им, съгласно посочените по-горе.
  3. Определете способите за намеса, съобразно лошото поведение – намесата трябва да има за цел да се преустанови за момента лошото поведение на възпитаника, както и да му повлияе за в бъдеще да избира подходящо поведение. За да бъде ефективна намесата, тя трябва да бъде неочаквана, в момента на лошото поведение, както и да е сигурна, т.е. да съответства на конкретната проява.
  4. Изберете начини и средства за поощрение – внезапната намеса при проява на лошо поведение е само временно решение, което води до моментно прекратяване на този тип поведение, но не води до преустановяване на лошото поведение в бъдеще. Необходимо е предприемане на мерки за поощряване, които да изградят у възпитаника висока самооценка и да доведат до сътрудничество в отношенията.

На следващо място ще изведем характеристиките на видовете поведение на възпитаниците, съгласно тяхната цел, както и техники за интервенция за справяне с лошото поведение.

На първо място ще разгледаме характеристиките на поведението, което се стреми към внимание. Всяко едно социално същество се нуждае от определено количество внимание, за да се чувства приобщено към определена социална група. Възпитаниците, които се държат лошо с цел да получат внимание, са от този тип хора, на които нормалния обем внимание не им стига. Могат да се определят два типа поведение, целящо внимание:

Активно поведение, което се стреми към внимание – в литературата се разглеждат т.нар. механизми за получаване на внимание. Те могат да бъдат най-различни, като например почукване с предмет по чина, спъване на съучениците си, правене на различни гримаси, говорене в час, непрекъснато искане на помощ дори и за лесни задачи. При липса на адекватна интервенция от страна на педагогическите специалисти това поведение води до нарушаване на отношенията в педагогическия процес. 

Пасивно поведение, което се стреми към внимание – и този тип възпитаници използват механизми за получаване на внимание. Въпреки, че не нарушават правилата в клас и не пречат на съучениците си, те също търсят внимание но пасивно. Това са мудните възпитаници, които още не са извадили учебника си, докато техните съученици вече изпълняват възложената им задача. Но тази пипкавост те проявяват само в учебно-възпитателния процес, извън него те не са флегматични и се движат и реагират нормално. Интервенцията при този тип поведение е по-трудна от активния тип поведение.  

След като изведохме основните характеристики на поведението търсещо внимание, ще представим и способите за посредничество, полезни за възпитаниците, които избират да получават внимание чрез лошото си поведение. За по-доброто представяне на способите, същите ще ги групираме в няколко групи:

1 група – Сведете вниманието до минимум – тук са включени разнообразни техники, които могат да повлияят на възпитаниците да прекратят поведението си.

  • Не обръщайте внимание на поведението – в много случаи това се оказва ефективен способ, тъй като липсата на реакция от ваша страна, унищожава отплатата, която възпитаниците търсят, а именно допълнително внимание;
  • „Хвърлете им едно око” – тази техника само регистрира лошото поведение на възпитаниците, без да има словесен контакт. Възпитаниците знаят, че това което правят е неправилно и знаят, че вашия поглед значи „престани”;
  • Застанете наблизо – физическата близост е друга техника, която помага да се сведе до минимум поведението, което търси внимание;
  • Споменете името на възпитаника – тази техника дава възможност за най-минимално зачитане на лошото поведение, което се прекратява тъй като е постигната част от целта – внимание;
  • Изпратете знак – в училищната среда от години се използват вече утвърдили се невербални средства за комуникация, като вдигнат показалец на ръката, който означава „внимание” или „замълчете”;
  • Подайте бележка – тъй като лошото поведение търсещо внимание няма да изчезне като с магическа пръчка, може да си подготвите предварително бележки с послание, като: „Моля те да престанеш да правиш това”. Без да прекъсвате работата си, само оставете бележката на чина на възпитаника, който се държи лошо;
  • Изпратете „Аз-послание” – тази техника ни позволява да предоставим конкретна информация относно лошото поведение и неговия ефект върху останалите. Например може да се използва фразата „Иване, като говориш със съученика си по време на преподаване на урока, аз се дразня, загубвам мисълта си. Моля те престани”. „Аз-посланието” съдържа някои основни компонента. На първо място то съдържа обективно описание на поведението, което пречи: „като говориш със съученика си”, на второ място предава чувствата ви: „аз се дразня”, следващия компонент съдържа вредата, която това поведение нанася: „загубвам мисълта си” и на последно място е молбата: „моля те престани”. „Аз-посланията” показват на възпитаника как се чувствате, като при поведение което търси внимание излагането на чувствата ви по такъв начин се превръща в търсената отплата за лошото поведение.

Тези техники могат да се използват както поотделно така и в съчетание с други от тази група. 

2 група – Узаконете поведението – очарованието на забраненото се крие точно в това, че е забранено. Тук ще посочим някои техники които да узаконят поведението.

  • Превърнете поведението в урок – тази техника цели да обезсърчи извършването на даден тип лошо поведение, като превърне в урок. Например когато възпитаниците подхвърлят в час хартиени топчета от смачкани листи, може да се ангажират възпитаниците в провеждане на експерименти с тях, като се изучават техните траектории, времевите и пространствените им характеристики, като експериментите се документират със записки. След провеждането на няколко седмичен експеримент, този тип лошо поведение вече ще е изчезнал;
  • Разгърнете поведението до краен предел – тази техника е ефективна при много от досадните поведения. Например помолете възпитаник, който не стои на мястото си да стои прав цял час, а от този, който не спира да говори може да поискате да ви направи едночасов аудио запис с негови думи;
  • Накарайте всички да се присъединят към поведението – когато всички участват в лошото поведение, възпитаника търсил внимание вече губи своето удовлетворение, тъй като не получава никакво специално внимание. Удоволствието от извършването на деянието е изчезнало, тъй като същото е било узаконено;
  • Договорете снижаване на постъпките – тази норма е свързана с това да се позволят предварително уговорени прояви на конкретно лошо поведение, но само на тези които са договорени и то при условие, че ще намаляват ежедневно. Например ако лошото поведение на даден възпитаник е свързано с това да се оригва в час, може предварително да се договорят броя на оригванията за деня и всеки път когато тази постъпка бива извършена, преподавателя я регистрира с тире в края на дъската. Необходимо е ежедневно да се предоговаря все по-ниска норма. Тази техника постига ефект, тъй като дава необходимата допълнителна доза внимание, което кара възпитаниците да се чувстват приобщени.

3 група – Направете нещо неочаквано –лесно може да се прекрати поведение търсещо внимание, като извършите нещо неочаквано.  

  • Загасете светлината – това една доста стара техника, при която без да е необходимо да се казва каквото и да е, само се спира светлината в стаята за няколко секунди;
  • Изсвирете един тон – това е прийом предимно на учителите по музика, тъй като разполагат с музикални инструменти, но могат да се използват всякакви инструменти, като звънче, дайре, барабанче. Просто в момента на лошо поведение изсвирете един тон или акорд;
  • Говорете тихо – да се изпада в истерия, когато възпитаниците се държат лошо, не само добавя „масло в огъня”, но и отчуждава възпитаниците, тъй като те губят чувството си на приобщеност към социалната група на училището. Когато се говори тихо възпитаниците трябва да се напрягат за да чуват, което ги отвлича от лошото поведение;
  • Променете гласа си – промяната на интонацията в говора, използването на необичайни модели на говорене и дори неразбираем език, говоренето монотонно, с по-нисък или висок глас ще отвлече вниманието на възпитаниците, които се държат лошо с цел да получат внимание;
  • Използвайте кратки забележки – всяка навременна и шеговита забележка ще преустанови лошото поведение на възпитаника, но само ако е казана забавно и без сарказъм, без да го обижда и злепоставя;
  • Временно прекратете дейността си – възпитаниците много добре знаят какви са техните и вашите задължения. Когато прекъснете дейността си (преподаване, изпитване и т.н.) за няколко минути, това изпраща много ярко послание към възпитаниците да променят поведението си. Честото прекъсване на заниманията ще доведе до натиск от страна на съучениците към тези с лошо поведение, тъй като и те са потърпевши от това поведение.

4 група – Отвлечете вниманието на възпитаника – няма живо същество, което да може да прави няколко неща едновременно и то за по-продължително време. Поради тази причина може да се отвлече вниманието на възпитаника посредством някои от следните способи.

  • Задайте директен въпрос – в момент на лошо поведение задайте директен въпрос към възпитаника, като например какви са последните указания които сте дали, какви са неговите виждания по дискутирания проблем и т.н. Задаването на директен въпрос не само отвлича вниманието на възпитаника от лошото поведение, но и го фокусира към извършваната от класа дейност;
  • Помолете за услуга – може да накарате възпитаника да отиде да донесе нещо, което е извън класната стая или да занесе някакъв документ на колегите ви. Използването на тази техника по-продължително време, ще бъде възприета от добрите ученици като награда за лошото поведение, затова трябва да се използва рационално;
  • Променете заниманието – ако няколко възпитаника се държат лошо с цел да получат внимание е удачно да смените заниманието, което ще отвлече вниманието им от постъпката. Накарайте ги да почистят чиновете си, да извадят други пособия и др.

5 група – Регистрирайте доброто поведение – вместо да реагирате директно на лошото поведение на някой възпитаник и така да го удостоите с внимание, което е неговата цел, може да кажете нещо позитивно за някой съученик, който стои близо до него и се държи добре, по този начин вие регистрирате добрата постъпка, която получава вашето внимание.

  • Благодарете на възпитаниците – може да изкажете благодарност на някой възпитаник, който прави точно това, което изисквате от класа, например че е съсредоточен в поставената задача, че си е отворил учебника и решава задачата и т.н. Тази техника е ефективна само ако описвате обективно и конкретно желаното от вас поведение. Използването на благодарност трябва да се прецизира, тъй като прекомерната употреба към конкретни възпитаници, може да доведе до отчуждението на съучениците им от тях, тъй като ще бъдат провъзгласени за „любимците на преподавателя”.
  • Изведете от анонимност възпитаниците, които се държат добре – може на дъската или на специално подготвен постер да записвате имената на възпитаниците, които се държат добре, като по този начин не само подкрепяте доброто поведение, но и изпращате послание към тези които се държат лошо да спрат.

6 група – Преместете възпитаника – в повече от случаите възпитаниците търсещи внимание, обичат да демонстрират лошото си поведение пред публика. Когато отделим възпитаниците от тяхната аудитория, те загубват интерес към проявата, тъй като се отнема част от удовлетворението им.

  • Сменете мястото на възпитаника – понякога преместването на възпитаника на друго по-отдалечено място в класната стая е достатъчно. Докато възпитаника се премества, не е необходимо да го удостоявате с още внимание, а трябва да продължите заниманието си, като по този начин намалявате публиката, която той търси.
  • Определете си място за размисъл в част от класната стая, която се намира извън зрителното поле на възпитаниците по време на час, определете място за размисъл, където може да изпращате възпитаниците, които се държат лошо. На това място може да поставите специален стол, пейка или друга вещ, която да се използва само за това предназначение. Изпращането на мястото за размисъл дава възможност на възпитаника, който се е държал лошо да преосмисли поведението си и начина по който ще се държи след като се върне на мястото си. Не трябва да се злоупотребява с времето, което възпитаника ще стои на мястото за размисъл, според педагогическата практика около пет минути са напълно достатъчни.

При използването на която и да е техника от посочените в шестте групи е необходимо педагогическите специалисти да се съобразяват с възрастта на възпитаника и с това кое според тях ще даде най-добър резултат, както и със собственият им стил на нравствени отношения.

Ако използваните техники не дават желания от вас резултат и възпитаниците продължават с лошото си поведение, тогава направете преоценка на целите, тъй като лошото им поведение може да не цели получаване на внимание, а вероятно целта е власт или отмъщение. 

На следващо място ще разгледаме характеристиките на поведението, насочено към власт. Възпитаниците търсещи власт всячески се опитват да демонстрират, че не педагогическите специалисти определят правилата, а те самите. Техните предизвикателства спрямо преподавателите могат да бъдат демонстрирани, както в явното неспазване на установените правила, като закъсняване за час, неизпълнена задача, шумене докато другите работят, така и чрез незначителни действия, като мърморене под носа, високомерното изпълнение на поставената задача. Търсещите власт възпитаници действат предимно при наличието на публика, което затруднява педагогическите специалисти при избора на интервенция, тъй като при евентуална публична загуба това може да допринесе до загуба на авторитет. Също както при поведението целящо внимание и при поведението търсещо власт има активна и пасивна форма.     

Активно поведение за печелене на власт – една от формите на активно поведение за печелене на власт са пристъпите на лошо настроение. Могат да се дадат множество житейски примери за такова поведение, което наблюдаваме около нас, но не му обръщаме внимание или не го приемаме като такова. Децата не губят настроението си, те ни манипулират с него. В по-ранна училищна възраст демонстрацията на лошо настроение може да е чрез плач, ритане, търкаляне по земята, отказ да се изпълни определена задача. Това поведение никога не се случва, когато детето е само в класната стая или е в най-отдалечения ъгъл на двора на училището. Пристъпът на лошо настроение цели да манипулира възрастния и той да се подчини на изискванията на детето. Друга форма на поведение целящо власт са словесните атаки. Тази форма се използва предимно от възпитаници от по-горните курсове, които отговарят на преподавателя дръзко, неучтиво и предизвикателно. Те разполагат с хиляди вариации на тема „не можете да ме накарате да го направя”. Друга разновидност на словесните атаки е „синдрома на адвоката”. Възпитаниците, които използват това поведение са будни и красноречиви, не използват груби и дръзки изрази, но се уповават на псевдологиката, като обяснение за лошото си поведение. Първоначално тези възпитаници могат да направят добро впечатление, но постоянните сблъсъци с това поведение води до изтощение и разочарование от постоянната им словесна еквилибристика.     

Пасивно поведение за печелене на власт – както и при активното поведение, така и тук съществуват няколко разновидности на пасивно поведение целящо печелене на власт.  Една от разновидностите е т.нар. тихо неподчинение – възпитаниците използващи тази техника са забелязали, че при демонстриране на явно лошо поведение си навличат две неприятности за една и съща постъпка – първо за това, че не се подчиняват и второ, когато преподавателя застане срещу тях в директен двубой. Вместо това те с усмивка и с привидна охота заявяват това, което преподавателя иска да чуе, но правят това което са решили. По този начин те предизвикват преподавателя и показват, че няма да изпълнят желанието му, като изпълнението им може да е толкова завоалирано, че да не показва истинската си същност, а именно борба за власт.  Възпитаниците използващи пасивно поведение за печелене на власт демонстрират двусмислено поведение, тъй като думите им говорят едно – че ще изпълнят задачата, а действията им друго – в крайна сметка не изпълняват. 

Етикиране на пасивните търсачи на власт – ако се замислим над поведението на възпитаниците пасивно търсещи власт, ще открием че думите които всъщност използват са лъжа. Тъй като е рисковано да се определи някого като лъжец, особено в детска възраст, се използват т.нар. етикети за да се оправдае несъответствието между това което казват и това което вършат пасивните търсачи на власт. Етикетите прикриват желанието за власт, като го правят да изглежда като черта на характера, която възпитаника трудно може да преодолее. 

  • етикетът „мързелив” – използва се от пасивните търсачи на власт, като оправдание за несвършената работа, но вместо директно да влязат в конфронтация, че не желаят да изпълнят поставената задача, те изказват съжаление, че не са успели тъй като са мързеливи.
  • етикетът „забраван” – друг способ е използването на фразата „Забравих да го направя!”, като по този начин няма да си навлекат неприятности, както ако директно отговорят „Отказвам”. Забравянето свързано с поведението насочено към власт се случва само когато е трябвало да се изпълни нещо неприятно.    
  • етикетът „малък обхват на вниманието” – използването на този прийом от възпитаници пасивно търсещи власт, както и със забравянето, се прилага избирателно само по отношение на задачи, които те не желаят да изпълнят. Тези, които го използват са открили, че по този начин намаляват своята натовареност и избягват прекомерната близост с преподавателите, те сякаш витаят в облаците и не могат да се концентрират, независимо какво прави класа или педагогическите специалисти.
  • етикетът „с ниски постижения” – в случая целящите власт показват, че те сами ще преценят какво точно ниво на познание ще постигнат. Възпитаниците използващи тази стратегия могат за показват различни постижения по различните предмети, като в тяхното съзнание те постигат точно това което целят. Ниските постижения са начин възпитаниците да демонстрират пасивно поведение за власт.

Възпитаниците чието поведение цели внимание или власт, могат да бъдат възхитителни, когато не проявяват лошо поведение. Не така стоят нещата с тези, чиято цел е отмъщение. Тези възпитаници често са намръщени и нацупени, дори и когато не атакуват, но са готови да „изригнат” и при най-малката провокация. Целящите отмъщение възпитаници търсят възмездие за действителна или предполагаема обида отправена към тях. Това поведение често следва това целящо власт, особено ако педагогическите специалисти са реагирали на постъпката с демонстрация на сила. Демонстрацията на сила решава моментно лошото поведение, но неизбежно довежда да по-неприятния вариант на лошото поведение, а именно търсенето на отмъщение.  Не всяко поведение целящо отмъщение е в следствие от конфронтация за власт с преподавателя. В някои случаи то може да се породи от чувство за отблъскване от страна на преподавателя, без то да е преднамерено, в други може да е в следствие на нанесена им обида от техните родители, други преподаватели или връстниците им, такива на които те не могат да отмъстят. Тогава преподавателя се превръща в мишена, която е на разположение.

Една от формите на поведение на активно отмъщение са преките физически атаки – увеличаващото се насилие около нас не пощади нито една институция, в това число не остана чужда и за училищата. Насилието над педагогически специалисти вече не е само сън, а една нечувана реалност, която витае в училищните коридори.  Друга форма на активно поведение целящо отмъщение са индиректните физически атаки – в своя изблик на гняв възпитаниците постигат индиректно физическо отмъщение, като счупят или увредят нещо, с което ще засегнат педагогическите специалисти. Наблюдават се и словесни психологически атаки, които често пъти се проявяват като заплахи, обиди или критики. Тяхното предназначение е чрез манипулация да накарат преподавателя да се чувства наранен и виновен. Едни от най-често използваните разновидности на психологическата атака са: „Вие сте най-лошия учител”, „Нищо не се научава от този предмет”, „Добре, че тези знания няма да ми трябват за да вляза във ВУЗ”, „Има ли изобщо някой да се интересува от предмета Ви”. Разбирането, че това е форма на поведение целящо отмъщение ще спести на педагогическите специалисти безсмислените словесни битки, в които те ще влязат за да убедят възпитаниците си да променят поведението си.  

В повечето случаи поведенията, които целят отмъщение са активни, но има и един вид пасивно поведение целящо отмъщение – затварянето в себе си. При този тип поведение възпитаниците са мрачни, необщителни, изолират се от останалите съученици. Въпреки опитите на педагогическите специалисти да контактуват с тях, те всячески ги отхвърлят, като по този начин целят да ги наранят. Възпитаниците получават своето отмъщение – въпреки огромния арсенал от техники и способи да осъществят контакт с тях, педагогическите специалисти остават без отговор, чувстват се виновни, изчерпани и наранени от постоянното отхвърляне. 

След като изяснихме основните характеристики на поведението търсещо власт или отмъщение, ще представим средствата за контрол и справяне със ситуациите целящи това. Както при способите за интервенция при възпитаниците целящи внимание, така и тук същите ще бъдат групирани в няколко категории. Някои учени (L.Albert) оприличават поведенията целящи власт или отмъщение на изригване на вулкан. Конфронтацията протича през етапи, като тези на изригване на вулкан – стадий на тътнеж, когато възпитаниците използват дразнещи постъпки, за да предизвикат конфронтацията. След като педагогическите специалисти са се подали на заигравката, следва взривът – изблик на неприлични думи и поведение, и на края се достига до стадия на стабилизиране, когато се прави опит да се възвърне нормалната атмосфера в отношенията и да се предотвратят бъдещи конфронтации.

При така описаните етапи на протичане на конфронтацията, съответстват и определени техники за интервенция и справяне с всеки отделен стадий.

Стадий на тътнеж – Елегантно напускане на сцената – в повече от случаите ако тази техника се използва рационално до стадий на изригване не се достига. Този стадий предупреждава за наближаването на сблъсъка с пълна сила. Предупреждението може да се открие в изражението на лицата на възпитаниците, в езика на тялото или думите им. Предизвестяването на настъпващата буря може да се открие и в пренебрегването на училищните правила и инструкции, което те извършват с усмивка. Техниката за елегантно напускане на сцената е специфичен дипломатически ход, който позволява на всички замесени в конфронтацията да съхранят репутацията си. Тук няма победител и победен, като се предоставя възможността за стилно оттегляне от напрегнатата ситуация. Оттеглянето от страна на педагогическите специалисти трябва да стане грациозно, като се избягват прояви на враждебност, сарказъм и обиди, тъй като това поведение ще доведе до „взрив” в поведението от страна възпитаника.  

  • Признайте властта на възпитаника – никой педагогически специалист не може да накара някой да направи нещо против волята му, докато той самия не реши, че трябва да го направи. Вместо да се губи време в тази загубена кауза, може да се признае властта на възпитаника, като му се признае, че не може на сила да бъде принуден да извърши нещо. Като привидно се откаже контрол и командване над него, той вече няма срещу какво да се съпротивлява и ситуацията се успокоява, което дава възможност за по нататъшна подкрепа в бъдеще за избор на подходящо поведение. Признаването на властта довежда до успокоение на ситуацията, тъй като това е признание за еднаквост на всички в класната стая, за липса на превъзходство на едни над други, което води след себе си по-голямо сътрудничество от страна на възпитаниците.
  • Отстранете публиката – когато има аудитория, която следи развръзката на ситуацията, нивото на конфронтацията неизменно ескалира. Може някои ситуации да не позволяват отстраняване на публиката, но тогава педагогическите специалисти дипломатично трябва да отложат конфронтацията, до момент в който публиката вече ще си е отишла. Липсата на зрители обезсмисля конфронтацията и тя вече не представлява интерес.
  • Оставете нещата без последствие – предизвикателството от страна на възпитаниците винаги цели някакви конкретни действия от страна на педагогическите специалисти. При оставяне без последствие на отправеното предизвикателство може временно да се отложи конфронтацията, но е необходимо да се подбере подходящия момент, когато ситуацията за справяне с проблема е по-добра, като например липсата на публика, по-малко натовареност и т.н. За отлагане на конфронтацията могат да се използват някои ефективни реплики като: „Нямам желание да разговарям точно сега по този проблем”, „Може да си прав, но нека поговорим друг път”.
  • Назначете среща – когато за първи път установите контакт с определени възпитаници, ги уведомете, че при желание от тяхна страна за лични разговори е необходимо да се определи среща с дата и час извън установеното учебно време, която записвате в бележник. При опит на възпитаник да ви конфронтира извадете бележника и запишете дата и час за лична среща с него, която сте договорили в момента, като не обръщате внимание на предизвикателството, а продължавате с заниманията си.
  • Използвайте техники за озадачаване – при вербална атака от страна на възпитаниците те атакуват умението на педагогическите специалисти за „активно слушане”, като по този начин доказват важността на тяхното твърдение. При използването на тази техника педагогическите специалисти дават такъв отговор на предизвикателството отправено към тях, сякаш то не е от значение. Най-ефективните форми на тази техника са съгласяването с възпитаника или промяната на темата. Когато възпитаниците направят обидно изложение, най-малкото което очакват е педагогическите специалисти да се съгласят с тях, например ако е отправена обида, че са най-лошите специалисти, то може да се отговори просто „Може би си прав” и да се изиска от възпитаника да продължи с учебната дейност. При продължаващи нападки и съответно съгласие от страна на педагозите, възпитаниците разбират, че не могат да ги въвлекат в конфронтация и се отказват от предизвикателствата си. Друг прийом е смяната на темата – при предизвикателство от страна на възпитаниците, може рязко да се смени темата, като разговора се изведе извън официалната насоченост, като например за времето, за вчерашния мач или да се разкаже някоя шега. Ако предизвикателството продължава, педагогическите специалисти могат да повтарят едни и същи реплики, които са извън темата, докато възпитаниците не разберат, че няма да бъдат удостоени с вниманието да влязат в конфронтация.

Стадий на изригване – Използвайте прекъсването – ако една конфронтация не е могло да бъде прекъсната в първия стадий, то тогава взривът наближава, като най-мъдрото решение е бързото отстраняване от пътя му. Понякога отношенията целящи отмъщение пропускат първия стадий и е необходимо да се действа незабавно „тук и сега”, без да се размишлява да произхода на това поведение. 

  • Прекъсване на мястото на провеждане на заниманието – в зависимост от мястото – класна стая, спортна зала и др. е необходимо да се определи място за прекъсване, което да е извън полезрението на останалите възпитаници. Това може да е пространство в помещението, което е оградено с пиано, библиотека, подвижен параван и др., като тази техника е подходяща предимно за деца в начална училищна възраст.
  • Прекъсване в друго помещение – голям ефект се постига при прекъсване, при което възпитаника се премества в друга класна стая на възпитаници от същия или по-горен курс. Техниката е ефективна, тъй като възпитаниците от друг клас няма да проявят интерес към провокацията и така няма да бъдат публика на някого, когото не познават и най-вероятно ще го пренебрегнат. Вероятността възпитаника да продължи да се държи лошо намалява, тъй като му се отнема наградата, а именно вниманието на съучениците. Целесъобразно е преместването да бъде в клас на връстници или на по-големи възпитаници, за да види тяхното „зряло” поведение.
  • Прекъсване в специална стая – може да се определи специално помещение, което да се използва за прекъсване и временно изолиране от съучениците, но то трябва да е под постоянно наблюдение. Това помещение може да се използва като междинна стъпка между прекъсването в друга класна стая и изпращането при педагогическия съветник.
  • Прекъсване в кабинета на педагогическия съветник – в учебни заведения, където няма педагогически съветник за тази стъпка може да се използва кабинета на директора. Тази мярка трябва да се използва само в краен случай или при толкова лошо и злонамерено поведение, при което междинните стъпки са безмислени.
  • Прекъсване в къщи – тази най-тежка техника за прекъсване по възможност трябва да се избягва, тъй като много често през деня в дома на възпитаника няма възрастни и той остава без надзор и може да си навлече неприятности. Още повече, че съвременното разбиране на възпитаниците е, че да не си на училище е награда, а не наказание.  

Съществува и вариант, при който възпитаниците отказват да отидат на мястото за прекъсване, като идва ред на педагогическия такт. Ако педагогическите специалисти продължат да настояват, те предизвикват по-нататъшна съпротива и отказ да се изпълни каквото и да е било. По-ефективно е да се предостави възможност за личен избор, при който възпитаника да реши дали да се държи подобаващо или да се отправи към мястото за прекъсване. Ако първоначално възпитаника се съгласи да се държи добре, но продължи с лошото си поведение, то тогава му се съобщава, че явно неговия избор е такъв и той трябва да отиде до мястото (стаята) за прекъсване. Това, че е предоставено право на избор на възпитаника и той е постъпил по този начин, обикновено обезврежда конфронтацията, тъй като няма натиск от страна на педагогическите специалисти спрямо него.

Определянето на продължителността на паузата също е от решаващо значение. Идеята, която стои в основата не е да изолираме възпитаниците в продължение на часове, а да ги накараме да преосмислят поведението си, като преживеят няколко минути неудобство. При определяне продължителността на паузата също е от значение да се даде право на избор на възпитаника, като му се предложи прекъсването да е дотогава, докато той е готов да се върне и да се държи подобаващо. Ако след това прекъсване възпитаника продължи с лошото си поведение, тогава педагогическите специалисти определят мястото и времето на прекъсването, като не се дава право на избор на възпитаника, тъй като той вече го е пропилял.   

Стадий на стабилизиране – Определете последствията  – всеки познава  третият закон на Нютон, който гласи че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие, който важи не само във физическия свят, а и при нравствените отношения в педагогическия процес. Възпитаниците са напълно запознати с характера на отношенията в учебно-възпитателния процес и изискванията за прилично поведение. Те са наясно, че всяка лоша проява (действие) води след себе си и определени последствия (противодействие), дори и с негативни последици. Последствията трябва да бъдат конкретни и да отговарят на лошото поведение, като същите могат да се изберат еднолично от педагогическите специалисти или да се помолят възпитаниците за някои предложения. При втория вариант възпитаниците се чувстват значими, тъй като са въвлечени в процеса на вземане на решения, и сътрудничат с по-голяма охота.

Всички възпитаници трябва предварително да са запознати с изискванията, които имат педагогическите специалисти спрямо тях, относно начин на общуване, поведение в клас, начин на прекъсване на учебния процес и т.н. и съответно какви последствия биха произтекли, ако те изберат да нарушат правилата. Последствията се представят по-добре като изявления „когато-тогава” т.е. на възпитаниците им се разяснява, че когато направят „това” (конкретно лошо поведение), ще им се случи „това” (специфичното последствие). Предложеният модел на представяне на последствията се счита за по-добър от модела „ако-тогава”, тъй като възпитаниците възприемат „ако-тогава” като заплаха и изискванията няма да бъдат изпълнени.

За да бъде едно последствие ефективно, то трябва да отговаря на конкретното лошо поведение, т.е. да бъде свързано с него, произтичащо от него. Друго изискване за ефективност на последствието е то да е основателно и не на последно място, да не уронва достойнството на възпитаника. Както вече изяснихме всяко едно последствие трябва да е свързано с лошото поведение, т.е да има логическа връзка между действие (лошо поведение) и противодействие (последствието), например ако възпитаник постоянно накланя стола си на задните крака и така стои в час (лошото поведение), може да бъде помолен през останалата част от часа да стои прав (последствията). Така у възпитаника се утвърждава правилото „когато-тогава” и той разбира, че губи правото си да стои на стола, ако го накланя назад. Ако на този възпитаник му се наложи друго последствие, като например да бъде лишен от междучасие или да остане след часовете, той губи връзката между действията и последствията, тъй като те не са логически свързани. 

На следващо място последствието трябва да бъде основателно, т.е. както е в закона на Нютон, то трябва да е съразмерно по сила на лошото поведение. Последствието трябва да се използва с възпитателна цел, а не с цел наказание или изтезание, например ако един възпитаник е написал името си с флумастер на чина на който седи, основателно последствие е да бъде накаран да изчисти чина си. Неоснователно последствие е да бъде накаран да изчисти и други надраскани чинове в класната стая, въпреки че не са надраскани от него, тъй като по този начин не се затвърждава модела „действие-последствие”, а се увеличава риска от враждебност и отказ от сътрудничество.

И не на последно място последствието трябва да бъде уважително, като се съхранява самооценката на възпитаника, без да се отправят обвинения, укори или да се отправят морални присъди. По-скоро последствието трябва да бъде представено вежливо, лишено от отрицателни емоции и да предава точно фактите.

Въпреки, че досега разглеждахме последствията, като начин за справяне с лошото поведение, някои биха казали, че това е един вид наказание за лошата постъпка. Действително ако едно последствие не отговаря на изискванията да е последователно, основателно и уважително то се превръща в наказание. Разликата между последствие и наказание се изразява в това, че наказанията не са свързани с лошото поведение, а се избират произволно, както и това, че не са основателни, а несправедливи. Те пораждат у възпитаниците чувство на враждебност, омраза, съперничество, противопоставяне, като по този начин правят невъзможни хармоничните нравствени отношения в педагогическия процес.

  • Загуба или отлагане на право на действие – когато възпитаниците постоянно закъсняват за час или нарушават работата, като губят времето в несвойствени дейности, могат да „заплатят” за загубеното време, като бъдат лишени от дейност, която те харесват. Например да останат след часа толкова време, колкото са закъснели или са загубили в несвойствени занимания, като при продължаване на това поведение, времето от което те се лишават се увеличава. Неоснователно би било лишаването на възпитаника от посещение на някои любими негови часове, тъй като това вече не е последствие на лошото поведение, а е наказание за него.
  • Загуба или отлагане на право да ползва определени предмети – когато възпитаниците злоупотребяват с оборудване, книги, спортни пособия или с предмети, които са донесли от дома си, може да им бъде забранено ползването им, но за разумен период от време.
  • Загуба или отлагане на достъп до някои места – когато възпитаниците се държат лошо на определени места в училището – училищния двор, столовата и др. може да им бъде забранен достъпът до тези места, но също за разумен период от време.
  • Отказ от взаимоотношения с други възпитаници – когато възпитаник се държи лошо, за да спечели публика, може за кратко да се откажат взаимоотношенията със съучениците му, като се използват посочените по-горе техники за пауза.
  • Администриране на взаимоотношенията – при наличие на крайно лошо поведение, при което педагогическите специалисти са в задънена улица, може да се поиска среща с педагогическия съветник или директора, като целта е да се изготви цялостен план за действие на всички ангажирани с учебно-възпитателния процес.

При някои от случаите на лошо поведение е необходимо и осъществяване на взаимоотношения с родителите и взаимопомощ от двете страни. В следващия раздел ще разгледаме подробно нравствените отношения между педагогическите специалисти и родителите. В други случаи, при които лошото поведение е на границата да се превърне в асоциално е необходимо взаимодействие както и със специалистите в лицето на психолози, педагогически съветници, социални работници и др., така и с полицията, като задължение на педагогическите специалисти е да продължат взаимоотношенията си с възпитаника с цел повишаване на самооценката му и намиране на позитивен начин да се чувства значим за групата.

И накрая ще разгледаме и характеристиките на поведението, което цели избягване на неуспеха. Тази цел на лошо поведение много трудно се забелязва от педагогическите специалисти, тъй като възпитаниците целящи избягване на провал обикновено не пречат в клас, не отнемат от времето, не причиняват неприятности. Проблемът при тях е, че рядко взаимодействат с педагозите и със съучениците си, остават в страни от това което се случва с целия клас, затварят се в себе си, а това пречи на тяхната социализация и на успешното усвояване на учебния материал.

За разлика от останалите видове лошо поведение, при които активната страна е по-ясно изразена и може да се оцени целта им, то при поведението целящо избягване на неуспех, активното поведение се проявява рядко. При този тип поведение проблемът не е в това което прави възпитаника, а точно обратното – в това което не прави. Единствено, като активно поведение целящо избягване на провала може да се приеме пристъпа на фрустрация. Той цели изпускане на парата и отдалечаване на вниманието от предстоящия провал, тъй като са започнали изпълнението на дадена задача, но не са могли да успеят да достигнат до собственото си удовлетворение, и в крайна сметка се достига до пристъп. Фрустрацията може да бъде изразена чрез повишаване на тон, хвърляне на предмет, разплакване и др., като целта им е чрез емоционалният изблик да избегнат директната среща с провала си.

Преди всичко поведението, което цели избягване на неуспеха е пасивно, като възпитаниците използват различни прийоми за постигането му. Някои възпитаници използват отлагането, като способ за избягване на неуспеха, въпреки че са способни. При постигане на ниски резултати при положени усилия, чувството за неудовлетвореност завладява възпитаниците и те възприемат отлагането на изпълнението на определена задача до последния момент, тъй като са сигурни в неуспеха си. Друг вид на поведение целящо избягване на неуспех е недовършването на определен проект или задача. По този начин се избягва оценяването на извършеното и се предотвратява провала. Някои възпитаници развиват временна неспособност с цел избягване на неуспеха, например възпитаник който е с добри способности в часовете по български език и математика, но е по-пълничък и часовете по физическо възпитание го затормозяват, внезапно получава главоболие или друга болежка, която ще го извини от часа. Така като не участва в часа, той няма да достигне до поражение. Промените в образователния стандарт и приемането на наредба за приобщаващото образование2, което се основава на приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете, въз основа на оценка на индивидуалните му потребности и включване на ресурси, насочени към създаване на възможност за развитие във всички аспекти на живота, неволно помага на възпитаниците целящи избягване на неуспех. Имитацията на намалени способности е законно извинение за възпитаника да се оттегли от извършването на дадена дейност и да престане да се опитва да постигне удовлетворителен за него резултат. По този начин държат педагога на разстояние от тях и избягват по-нататъшно поражение.             

След като направихме описание на поведението целящо избягване на неуспеха ще посочим и някои стратегии за успешна интервенция. Както вече посочихме този тип поведение се проявява от възпитаници, които не вярват в собствените си възможности, не се чувстват способни и вероятно не знаят как да внасят своя принос в групата и по този начин да се чувстват значими. На първо място посредничеството, което педагогическите специалисти трябва да окажат на тези възпитаници е те да се почувстват способни.

Първата стратегия за справяне с проблема на възпитаниците, които се страхуват от неуспех е трансформиране на методите за обучение. За тази цел се препоръчват използването на следните техники:

  • използване на конкретни учебни материали и подпомагано от компютър обучение – голяма част от възпитаниците, особено в начална училищна възраст, възприемат по-добре учебния материал, когато им се представя с материали, които могат да видят, да пипнат, с които могат да работят. Те трябва да бъдат привлекателни за децата и да ги стимулират сами да работят с тях. С навлизането на аудиовизуалните технологии в образованието, компютъра е допълнително учебно пособие, което предава ново измерение на методите на преподаване. Възпитаници, които имат по-ниски постижения, поради действителен неуспех, получават особено голяма помощ от тях, тъй като използването им позволява поемането на риск за извършване на някое действие, което не биха предприели с традиционните материали на обучение.
  • преподаване поетапно на учебния материал – тъй като възпитаници, които се боят от неуспех лесно се объркват от големи по обем задачи, може да се избегне тяхната пасивност, като се раздели задачата на по-малки фрагменти, които прогресивно да се допълват и развиват. По този начин се намалява вероятността за допускане на грешка и дори такава да бъде допусната, тя по-лесно може да се коригира и отстрани. По този начин увереността у възпитаниците нараства и те постигат цялостно изпълнение на задачата, без да се боят от настъпването на неуспех.

В много от случаите възпитаниците, които показват поведение целящо избягване на неуспех, са попаднали във водовъртежа на неуспеха. Те многократно са се опитвали да изпълнят до край и да достигнат до правилното решение на поставената задача, като по този начин удовлетворят собствените си потребности, но в повечето случаи те се провалят. Това може да се дължи на пропуски в знанията по някой предмет, които правят по-нататъшната работа трудна и обезпокоителна. Постоянното им лутане в кръговрата на неуспеха води до загуба на увереност в собствените им възможности, до спад на мотивацията им, което води до продължително и слабо представяне и още по-сигурно затъване в собствената им несигурност. В този момент възпитаниците не са способни сами да излязат от този водовъртеж, необходимо е педагогическите специалисти в ролята си на наставници да ги подпомогнат да развият своите основни умения, като по този начин да възстановят увереността им и заедно да преодолеят чувството за страх от неуспеха. Някои от формите за осигуряване на наставничество е оказване на допълнителна помощ от страна на педагогическите специалисти под формата на индивидуално обучение. Това ще доведе до допълнително натоварване на педагогическите специалисти, но е една от най-успешните стратегии за справяне с проблема на децата целящи избягване на неуспех. При възпитаници, които още не са стигнали „дъното” на водовъртежа може да се използва и техниката за осигуряване на наставничество от страна на съучениците, които да влязат в ролята на ментори и да ги подпомагат за възвръщане на увереността им.

Попаднали във водовъртежа на неуспеха възпитаници, чиито поведение цели избягване на неуспех, често развиват негативен модел на отношение спрямо себе си, което изразяват, чрез отрицателни изказвания за себе си. Изправяйки се пред задача, която предизвиква някаква трудност с решаването ѝ, този тип възпитаници машинално започват да се самонавиват, че не могат да се справят с решението, тъй като е твърде трудно за тях. Подобно негативно и обезкуражително мислене се превръща в модел на поведение, който постиска  инициативата на възпитаника и пречупва мотивацията му за учене. Педагогическите специалисти могат да помогнат за превръщане на негативните вътрешни послания в позитивни посредством използването на някои техники:

  • поставете позитивни надписи в стаята – в класната стая на място където възпитаника, целящ избягване на неуспех има пряка видимост (за предпочитане е да са в близост до дъската, където погледът му ще се сблъсква с труднорешимата задача и посланието), поставете надписи с позитивни послания. Четенето на позитивните послания въздейства на подсъзнателната нагласа на възпитаника, като по този начин постепенно намалява неувереността и се повишава мотивацията за работа. Позитивните надписи трябва да са няколко и да се сменят редовно, например „Можеш, ако мислиш, че можеш!”, „Мога да го направя!”, „Ще успея с малко усилие” и т.н.
  • две за едно – в повечето от случаите негативното отношение към себе си възпитаниците изказват гласно и чрез подценяващо се изказване. Тази техника изисква създаването на правило при направено подценяващо изказване от страна на възпитаника спрямо себе си, той да направи две „надценяващи” или позитивни изказвания за себе си. По този начин се помага на възпитаниците да се съсредоточат върху начина по който се изказват за самите себе си, както и да се трансформира негативното отношение, което има за себе си в позитивно.

Независимо от целта на лошото поведение – за внимание, власт, отмъщение или за избягване на неуспех, е необходимо не само еднократна интервенция за справяне в момента с лошото поведение, а и използването на по-продължителни стратегии за поощрение, като изграждане на увереност, концертиране на вниманието върху минали успехи, превръщане на ученето в нещо значимо, възнаграждаване на постиженията и т.н.

За по-лесното диференциране на целите на лошото поведение, ще ви представим и сигналите, които педагогическите специалисти получават при различните типове лошо поведение. Реакцията на преподавателя спрямо поведението на възпитаника целящ власт е чувството на раздразнение и досада, при възпитаника целящ власт, са по-скоро – яд, фрустрация и страх. Към възпитаник целящ отмъщение, чувствата са нехаресване, обида и омраза, докато при възпитаника целящ избягване на неуспех са преди всичко професионална загриженост.

Накрая ще ви представим и примерен план за действие при лошо поведение в няколко стъпки:

  1. Диференцирайте с точност лошото поведение, като опишете обективно лошите постъпки: ……………………………………………………………
  2. Определете целта на лошото поведение: ……………………………
  3. Изберете най-подходящите техники за интервенция: ………………
  4. Изберете способи за поощрение:
  • Способен: ……………………………………………………………………
  • Свързва се: …………………………………………………………………
  • Допринася: ………………………………………………………………….

 

Литература / Reference:

 

  1. Albert 1996: Albert, Linda. Cooperative discipline. United States. American Guidance Service.
  2. Кларк 2013: Кларк, Р. Край на скуката в час. София. Издателство „Изток-Запад”.
  3. Кривцова 2004: Кривцова, С.В. Учитель и проблемы дисциплины. М., Генезис.
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев