Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Демократичният образователен модел и българското училище

Демократичният образователен модел и българското училище

Гл. ас. д-р Даринка Неделчева
Русенски университет „Ангел Кънчев“
dnedelcheva[at]uni-ruse.bg

The democratic educational model and the bulgarian school

Assist. Prof. Darinka Nedelcheva, PhD
University of Ruse „Angel Kanchev”
dnedelcheva[at]uni-ruse.bg

Abstract:The Bulgarian education system follows democratic principles and goals and fits within the overall framework of democratic education, but our contemporary schools are facing a series of challenges. They need to provide an education, which prepares youths for their future professional realization, while simultaneously giving them the necessary tools to live full lives as individuals and citizens of a democratic society. This article examines the various approaches to enacting democratic educational policies and positioning the Bulgarian school according to the relationship between democracy and education. The aim is to establish the need for the democratization of education, which would lead to more success in achieving the modern goals for schools and catering to the needs of the pupils. The article explores potential applications of several aspects of the democratic educational model based on freedom.

Въпросът за демократичното образование е особено актуален в  настоящето за всички страни, които се управляват от някаква форма на демократична система. Демокрацията като концепция предлага на гражданите равни права, достойнство, индивидуална свобода и различни международни организации са ангажирани със защитата на демократичните ценности и практики. От началото на ХХ в. се разработват редица теории и изследвания за връзката между демокрацията и образованието, а демократичното образование присъства в педагогическата наука и образователната практика. В последните години автори предупреждават за криза в демократичното образование. Статията разглежда различните подходи в провеждането на демократичните образователни политики и позиционирането на българското училище съобразно отношението между демокрация и образование. Целта е да се обоснове необходимостта от демократизиране на учебно-възпитателната практика, което би довело до по-успешно изпълнение на съвременните цели на училището и удовлетворяване потребностите на учениците. Потърсени са възможностите за приложение в масовото училище на някои аспекти от модела на демократичното образование, базирано на свободата.

При изграждането и функционирането си българската образователна система следва демократични принципи и цели и по този показател се вписва в рамката на демократичното образование, а съвременното ни училище, подобно на много други, е изправено пред редица предизвикателства. То трябва да предостави образование, което да подготви подрастващите за бъдеща професионална реализация, като същевременно им даде необходимите инструменти за пълноценен живот като личности и като граждани на демократично общество. Демократичното общество се изгражда от свободни и отговорни граждани със съответните компетенции в областта на гражданското образование. Затова гражданското образование е част от националните учебни планове и програми за общо образование във всички европейски страни, което потвърждава необходимостта му за насърчаване на хармоничното съвместно съществуване и взаимноизгодното развитие на индивидите и общностите, в които живеят. Настоява се за ранно обучение на по-малките ученици за това как да се отнасят към другите хора и как да  действат по социално приемлив и отговорен начин, като се предполага, че така ще се формират ценности, които ще залегнат дълбоко в съзнанието на децата. В горните степени акцентът се поставя върху компетенциите, свързани с личното развитие, междуличностните взаимоотношения, критичното мислене и демократичното действие[1].  Законът за предучилищното и училищното образование от 2015 г. урежда връзките и отношенията между участниците в образователния процес и институциите, като се основава на принципите за право на образование за всички, ориентираност към интересите и мотивацията на учениците, възможност за приложение на компетентностите на практика, равен достъп до качествено образование, равнопоставеност и недопускане на дискриминация и др. Сред основните цели на училищното образование са:  интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите и способностите му; придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности[2]. Ефективното обучение по демокрация, въпреки демократичната законова рамка и въвеждането на задължително гражданско образование за подрастващите от всички образователни степени, е възпрепятствано от прилагания модел на обучение и възпитание, основан на отдавна остарялата класно-урочна система и засилената регулация и стандартизация. Демокрацията е не само управленска рамка, а и набор от ценности, което е много важна част от смисъла ѝ, трябва да гарантира спазването на човешките права в обществото, в т.ч. и на децата. В образователните политики властите следват утвърдени подходи, които обаче и в световен мащаб се разминават с очакваните резултати.

Edda Sant изследва множество публикации от периода 2006-2017 г. и извежда три подхода в демократичните образователни политики, следващи различни концепции за отношението между образованието и демокрацията. Първият подход е образование за демокрация. В този случай демокрацията се интерпретира като универсален императив, а образованието – като инструмент за постигане на целта. Разбирането е,  че образованието може да допринесе за подобряването на бъдещото общество. Този подход дълго време доминира в държавните образователни политики и присъства в повечето съвременни образователни системи. Образованието на гражданите е учебна цел, понякога е учебен предмет, а образователните политики  създават условията и изискванията към учениците да овладеят знания за демократичните институции и процедури, за демократичните ценности, за човешките права. Очакванията са учениците да станат знаещи и мислещи граждани. В новите демокрации се очаква гражданското образование да насърчи демократизацията на обществата, в утвърдените демокрации се подчертава необходимостта от съзнателни и по-активни граждани. Очаква се образованието да бъде основен инструмент за социална мобилност. Най-значимите политики за образование за демокрация са политиките за масово образование.

Вторият подход е образование в рамките на демокрацията, който се дефинира като осъществяване на легитимен контрол от страна на възрастните над образованието в рамките на демокрацията. В случая, демокрацията не е нормативен императив, а по-скоро политическа система, която ефективно осигурява управлението на елитите и гарантира свободата на индивидите. В баланса между права и отговорности се набляга на първото. Подходът образование в рамките на демокрацията разбира образованието и демокрацията като независими една от друга сфери. Политиките за избор (на училище – родителите и учениците са потребители), стандартизация, оценка и отчетност се прилагат в много страни и на различни образователни нива и са  израз на разбирането за това, че образователните институции трябва да бъдат отговорни пред обществото, а образователните стандарти отразяват ангажимента към идеята за качествено образование за всички.  Въпреки популярността на тези практики в много държави, има основателни критики към този подход, защото се създава нормативна рамка, основана на индивидуализъм и конкуренция. Съществува консенсус, че тези образователни политики, макар и съществуващи в демократични системи, не отговарят на демократичните принципи или цели.

Третият подход се определя като образование чрез демокрация и това е предпочитаната рамка за повечето демократични педагози, които имат сходни позиции във възгледите си за неговите демократични ползи. Този подход разбира демокрацията и образованието в тяхното единство. Автори на образователните политики са самите членове на общността, а изработването им е в процеса на вземане на общи решения. Образованието чрез реализиране на демократични практики се основава на участието и равенството на родители, граждани, учители във вземането на образователни решения. Този подход има по-ограничено присъствие в разпространените образователни практики – реализира се предимно като алтернатива на масовото училище и чрез въвеждането на някои елементи в последното. В настоящия момент демократичното образование следва да бъде актуализирано и препоръките за демократична образователна практика са насочени към два от посочените по-горе подхода – образование за демокрация и образование чрез демокрация.  Към третия подход – образование в рамките на демокрация и съответната образователна практика, авторите не предлагат промени, не защото няма нужда от такива, а защото не откриват съответствие с демократичните принципи и цели (Sant E., 2019).

Образователните политики в България през последните 30 години, въпреки заявения стремеж за демократизиране на училището и декларираната цел за подготовка на свободни и активни граждани, поставят в центъра ненадеждни за постигането на целите практики – засилена регулация, стандартизация, всеобхватна отчетност и контрол. Взети заедно, се отразяват неблагоприятно на целия образователен процес, а оттам и на личностното развитие на всяко дете. Подобно образование е предназначено за всички в рамките на демокрацията, но е различно от ценностите на демокрацията – свобода, избор, равенство в правата и отговорностите, зачитане на различията. Образованието при тези условия е само формално демократично. Оттук следва, че в сегашния си вид българското училище не може да изпълни зададените му нормативно демократични цели, но може да се демократизира след промяна на образователните политики по отношение на регулацията и стандартизацията, както и да се позволи на родителите реален избор – не само на училище, но и на различно образование за техните деца. В настоящият момент общинските, държавните, частните, иновативните, специализираните и неспециализираните училища са подчинени на строга единна нормативна уредба за учебния план, общообразователната подготовка, оценяването и др..

В образователната практика на основата на различни политически и философски концепции са се утвърдили варианти на модели на демократично образование.  Набиращи популярност (вече в над 40 държави по света[3]) са демократичните училища, известни още като свободни. Смисълът на термина „демократично училище“ е училище, което осигурява образование, базирано на свободата.  С принципите и целите си и съответстващо им образование чрез демокрация те са един възможен отговор на все по-нарастващата потребност училището да подготвя свободни, активни и отговорни граждани. Демократичните училища от този тип възникват като алтернатива на традиционното масово училище, а в историческата рамка се открояват няколко водещи демократични училища – „Съмърхил“ в Англия, „Съдбъри Вали“ в САЩ и „Брандес“ в Израел.

Като първо демократично училище е признато училището Съмърхил, основано от британския психолог и педагог Алекзандър Нийл през 1921 г. Училището е организирано въз основа на принципа на абсолютната свобода на децата. А. Нийл вярва, че целият живот се състои в това – да намериш своето щастие и, следователно, своя интерес в живота. Затова образованието трябва да бъде подготовка за живота. Учебното съдържание се ограничава до основните предмети, предвидени са разнообразни художествени дейности и ръчен труд. Ученето е доброволно – учениците избират дали и кога да посещават часовете, кои предмети да изучават и по колко да учат. Играта има водеща роля, защото според виждането на А. Нийл тя развива емоциите на детето, а върху тях се изгражда интелектът. В училището се обучават деца от 4 до 16 години, разпределени в три разновъзрастови групи, като във всяка група разликата във възрастта е приблизително три години. Съмърхил е демократично по форма, самоуправляващо се училище, тип интернат. Всички въпроси, свързани с обществения живот на училището, включително наказанията за нарушаване на установените правила, се решават с гласуване на общи седмични събрания. Всички имат равни права – гласът на шестгодишния ученик е равен на гласа на шейсетгодишният учител. А. Нийл пише: „Бъдещето на Съмърхил като такова, вероятно, няма голямо значение, но бъдещето на идеите на Съмърхил имат огромно значение за човечеството. Новите поколения трябва да имат шанса да израснат свободни“ (Нийл, А., с.45). Оценките за образователните и възпитателните практики са противоречиви, но училището продължава да привлича ученици от различни държави и континенти. Критиките най-често са за занижено качество на академичното образование, за това, че децата сами избират дали да влязат в час, за липсата на постоянни и добре подготвени учители. Както справедливо отбелязва Peter Hobson, Съмърхил не е отговорът на всичките ни образователни проблеми и вероятно не би бил подходящ за всички деца.  Въпреки това, предлага нещо ценно – алтернатива на традиционната образователна система, показва на практика какво всъщност означава образование, основано на свободата на детето и демократичните принципи (Hobson, P., 2016).

60-те години на ХХ в. са времето, когато Съмърхил вдъхновява много педагози и общности от цял свят да разкриват подобни училища. През 1968 г. малка общност около университетските преподаватели Даниел Грийнбърг, Хана Грийнбърг и Мимси Садовски основава училището Съдбъри Вали в САЩ, което също се превръща в модел за възникналата впоследствие цяла мрежа от подобни училища. Първоначалната идея на основателите е премахването на задължителните часове  и проектирането от учениците на собствени учебни планове, като правят избор от множество предложени учебни курсове, така че да усвояват с желание материала, който би бил важен за тях. В опит да се елиминира  авторитарната позиция на учителите и администраторите, характерна за традиционното училище, на учениците се предоставят значителни права във вземането на решенията, касаещи вътрешното функциониране на училището – конкретно, дейностите, различни от учебните. Скоро става ясно, че „частичната“ демокрация не удовлетворява учениците, а интересът към часовете е краткотраен. Концепцията е преосмислена през първите една-две години и постепенно училището се превръща в напълно функционираща демократична институция, в която учениците притежават същите основни права като възрастните: свобода на действие, ограничена само от граници, установени със съгласието на общността. В Съдбъри Вали принципите на демократичното образование се издигат до ново ниво – веднъж годишно се провежда училищно събрание за преизбирането на учителите и директора и тези, които не получават мнозинството от гласовете, са сменяни[4].

През 1987 г. в Хадера, Израел, Яков Хехт основава училището „Брандес” за деца на възраст от 4 до 18 години – първото, което се нарича „демократично“ (за предходните предпочитаният термин е „свободни“).  Терминът е приет от всички училища, които прилагат същите принципи, а от 1993 г. по инициатива на Хехт през две години се провежда Международна конференция за демократично образование („(не)Възможното образование“, 2018). Хехт основава Институт за демократично образование в Израел, който се фокусира върху реформи в системата на държавните училища чрез принципите на демократичното образование. В рамките на този институт, Хехт създава факултет за демократични учители в Израелския университет. През 2010 г. Хехт е съосновател т. нар. „Образователни градове – изкуството на сътрудничеството“ – организация, работеща за превръщането на образователните системи в централен инструмент за растеж на градовете, в които те съществуват. Към 2016 г. в Израел функционират 30 демократични училища, а близо 40% от другите училища в страната са в процес на демократизиране. При идването си в България за Втората национална среща за свободното развитие на образованието (20-21.02.2016) споделя: „Това, което се опитах да направя, беше да изградя училището като микрокосмос на онова, което представлява светът извън училището. При нас училището включва и служителите, и родителите, и учениците. Те решават какво да учат, как да го учат и с кого“. Учебния план се изготвя от самия ученик и, по думите на Хехт, стремежът е да се постигне пресечната точка между таланта на всеки ученик и неговата мотивация, което да му даде по-ясна представа за неговото бъдеще[5]. Структурата на училището е демократична, като тази в Съмърхил, но включва и влиянието на отделното семейство върху процесите, протичащи в училище. В центъра на всички процеси е свободният избор на детето. Идеята е, че съсредоточавайки се върху избора и определяйки собствените си лични и социални цели, развивайки силните си страни, детето ще е способно да ръководи живота си съобразно тези цели (Хехт, Я., 2013).

В България все повече хора търсят за децата си образование, различно от предлаганото в масовото училище. Общности от родители проучват образователните практики по света, инициират дейности за популяризирането им и се организират за реализиране на демократично образование, основано на свободата.  През 2014 г. в България е основано сдружение „Общност за демократично образование“, а година по-късно е и първият опит за реализиране на свободно образование у нас – Център за демократично учене[6]. От 2016 г. функционира частно училище „Демократично образование Варна“, основано също от родители, вдъхновени от примера на А. Нийл и инициативата на Я. Хехт за създаване на свободни училищни общности[7]. Елементи от модела на демократичното образование чрез свобода присъстват в някои частни училища. Като цяло, и в държавните, и в частните училища се отчитат трудности за прилагането на демократични подходи към образованието в България, произтичащи от прекалено стриктната регулация в тази област. Изцяло независими форми се развиват най-вече извън формалното образование – предимно в образователни центрове, които предлагат алтернативни образователни услуги.

Броят на демократичните училища в развитите страни нараства с всяка изминала година, което може да бъде обяснено освен с търсене на алтернативи на масовото традиционно училище, но и с осъзнаването на значението на действащата демокрация като предпоставка за подготовката на  децата за пълноценен живот на граждани в демократично общество, което има потребност от хармонични, осъзнати и отговорни личности. Повечето училища, основани на свободата, са частни, а в този дух се реализира и домашното обучение. Демократичното образование може да приеме множество форми, вариращи от демокрация на ниво клас или група до демокрация на цялото училище. В редица държави се предприемат стъпки за демократизиране на обществената образователна система чрез въвеждане на елементи от демократичното училище.

Демократичният модел на образование се крепи на ценностите, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на децата[8] : зачитане свободата, достойнството и правата на всяко дете; доверие в разума и съвестта на всяко дете; равнопоставеност на децата и възрастните; зачитане правата на децата за свобода на убежденията и изразяването им; подкрепа за свободното развитие на личността на всяко дете; зачитане правото на родителите да избират вида образование на децата си; право на мнение, свободно изразяване на убежденията и др.

Целите на всяко демократично училище се определят от общността, която го подкрепя. За училището „Брандес“ на Я. Хехт те са:  образованието да съдейства на ученика в създаването и придобиването на средства, които да му помогнат да осъществи собствените си цели; да учи на зачитане на човешкото достойнство и уважение към личността (Хехт, Я., 2013). Подобни са формулировките на целите и на други демократични училища и винаги са насочени към личностното развитие и взаимоотношенията в общността:  младите хора да имат възможност да придобият всички знания, умения и способности, от които се нуждаят, за смислен, самоопределен и социален живот[9].

В основата на образователния процес в демократичното училище стоят принципите: демократично самоуправление; свобода, свободен избор и отговорност; уникалност и индивидуалност; близка връзка между деца, учители и родители. Учениците участват в изработването на общите правила и санкциите при неспазването им. Решават конфликти и водят преговори. Всички решения се гласуват на общо училищно събрание, в което участват равнопоставено деца и възрастни. Учениците са свободни да изразяват мнения и да правят предложения за нови дейности и проекти, решават дали ще се изучават задължителни предмети и кои да са те. Сами (или с участието на родителите) избират какво, как, кога и с кого да учат. На практика, ученикът изготвя учебния план и учебната си програма, управлява своя учебен процес, сам определя целите си и  носи отговорност за изборите и решенията си. Ученето е непрекъснато и навсякъде, осъществява се в най-различни форми и начини: игра, наблюдение, разговор, беседа, преживяване, експеримент, лично изследване, проектна дейност, индивидуални уроци, групови занимания, във и извън учебната зала.

Учителят в демократичното училище уважава и зачита детето като равноправна личност.  Не дава готови решения, а се стреми да провокира самостоятелно търсене и мислене. Той е съветник на детето в неговия индивидуален път на учене и развитие, присъства активно в живота му, подкрепя го в откриването на интересите и целите му.   Учителят е свободен в избора на системи и методики, като се съобразява темпото и стила на учене на учениците, с възможностите за активното им участие. Поставя рамката на предлаганото учебно съдържание и заедно с учениците обсъжда възможности за неговото разширяване според проявените интереси, поставя определени изисквания за своите часове.

В демократичното и базирано на свободата образование ключово е доверието. Движеща е вътрешната мотивация, стремежът е към запазване уникалността на всяко дете и откриването и развитието на собствените му таланти. Този подход на свободно (самоинициирано, естествено, самонасочено) учене се основава на разбирането, че хората са естествено любопитни и имат вродено желание да учат и да се развиват, а оставени свободни и с нужната подкрепа, те ще преследват своите интереси енергично и с удоволствие, като по този начин ще се учат сами и съвместно с други. Приема се, че деца, чието достойнство е зачитано в процеса на социализацията, се научават да зачитат автономията и достойнството на другите (Morrison, K. A., 2008).

Kristen Morrison обобщава ползите за личното развитие на децата през погледа на привържениците на демократичното образование чрез свобода. Свободата и избора на децата да изучават това, което ги интересува, осмисля ученето, те са по-ангажирани, а това обуславя трайност на знанията и развитие на способностите за критични разсъждения и анализ. Засвидетелстваното доверие и предоставената свобода развиват независимост, по-силни интереси и по-добро качество на работата, учениците по-често се справят с предизвикателствата. Учениците стават по-зрели, самодисциплинирани, вътрешно мотивирани, осъзнават стойността на ученето отвъд неговата полезност за получаване на добра работа.  Децата, на които е предоставяна свобода и възможност за избор, биха били по-добри граждани на демократичната общност, защото са се научили как да познават себе си, да преговарят с другите, да откриват и формулират проблеми, имат  нагласа за промяна,  слушат и са съпричастни с другите, всички смятат себе си за ценни и важни за обществото. Участието в управлението на училището, споделянето на властта стимулира желанието и въображението за промяна, като същевременно създава опит и умения за това (Morrison, K. A., 2008). Може да се направи извода, че ключово за демократичното образование, базирано на свобода, е не усвояването на определено учебно съдържание, а развитието на личността и усвояването на социални, емоционални и интелектуални компетентности.

Не може да се отрече, че българската образователна система има своите постижения в демократизирането си чрез въвеждането на демократични елементи и процедури: право на образование и право на избор на училище, гражданско, здравно, интеркултурно и екологично образование,  избираеми предмети, избор на учебници, ученически съвети, ученическо самоуправление, ученически парламент, обществен съвет, училищно настоятелство, родителски актив, клубове по интереси, допълнителни занимания за даровити ученици и изоставащи, центрове за подкрепа на личностното развитие и др. Проблемът е, че в голямата си част тези достижения остават на формално ниво и не се превръщат в ефективни инструменти за подобряване на личностните и учебни резултати от образованието. В много отношения традиционните училищни практики у нас са противоположни на демократичния модел на образование и разликите се открояват в следните направления (по Михова, М., 2016) (Табл. 1):

 

Демократично училище Масово училище

 

Демократично самоуправление – ученикът участва в управлението на ежедневните дейности в училището равноправно с възрастните Структурата на училището е йерархична, ученикът е изключен от вземането на решения.
Ученикът е субект на ученето си. Ученикът е обект на обучението.
Голяма свобода в дейността на учителите и учениците. Ограничена свобода  в дейността на учителите и почти липсваща свобода в дейността на учениците.
Ученикът е отговорен за собственото си учене – избор на съдържание, форми, методи, срокове. Организацията на обучението е по Държавните образователни стандарти за учебен план и общообразователна подготовка.
Учениците са вътрешно мотивирани и активно участват в обучението. Учениците са предимно външно мотивирани.
Зачитат се емоционалните и социалните измерения на ученето,  не се дава превес на когнитивните. Ученето е ориентирано изцяло към съдържанието на обучението, предимството е на когнитивните характеристики на ученето.
Обучението на учениците е ориентирано към живота – сега и после. Целта на обучението е подготовката за външното оценяване под формата на тест.
Богата и пълноценна образователна среда, провокираща активност и творчество. Пълноценно структурираната образователна среда не е приоритет.
Обучението се осъществява на основата на принципите на цялостното обучение, прилага се интегративен подход. Обучението е  на основата на учебните предмети, основна форма на обучение е урокът.
Проверката и оценката не е обособена като самостоятелен елемент от процеса на обучението, няма селективна роля. Спазва се стандарт за оценяване на резултатите от обучението,  резултатите от изпитите имат роля в селектирането и ранжирането на учениците.
Обучението в хетерогенни по възраст групи. Обучението е по класове.
Планирането на обучението е  диалогичен процес до постигането на     договор между учителя и учениците. Планирането на обучението се извършва от учителя на основата на нормативните документи.

Табл. 1

 

В настоящия етап иновативните училища са компромисът между алтернативните и масовите училища за преодоляване недостатъците на масовото училище и за смекчаване крайните решения на алтернативните училища. Съществувайки и ако отчитат положителни учебни и личностни резултати, алтернативните и иновативните училища могат да предизвикат държавната образователна система към внедряване на иновативни решения. Това е пътят за превръщането на масовите училища в адекватни за потребностите на съвременното общество. Пример за масово образование, функциониращо на принципите на иновативните училища, е училищното образование във Финландия (Михова, М., 2016).

Могат да се набележат насоки за задълбочаване на връзките между образованието и демокрацията в масовото училище, като се приложат някои от практиките на демократичното училище, базирано на свобода:

  • По-рационално използване на избираемите часове – например: ученикът да може да избира от няколко, които се предлагат от училището за съответния клас – така може да се събират ученици от различни паралелки, но с общи интереси и потребности; напреднал ученик по даден предмет да може да посещава избираем час на по-горен клас.
  • Възможност за избор на темите, формите и начините в избираемите часове;
  • Участие на учениците в изготвянето на правилата на класа, в тяхната промяна, общо вземане на решение при нарушаването;
  • Сформиране на групи за решаване на конфликти в класа чрез водене на преговори.
  • Ученикът съвместно с учителя да изготви план за ученето и напредъка си по конкретен предмет, да си постави цел и срок за изпълнението ѝ (при трудности в обучението или при засилен интерес) – изпълнението да се обсъжда съвместно, като се включва и родител;
  • Учениците да имат възможност да избират проектите, по които ще работят, както и екипите; да предлагат теми за проекти;
  • Учителите да предоставят възможност за групова работа, като в групите се включват ученици от различни възрасти, например I-IV клас.
  • Ученикът да самооценява знанията си и да има право да избира дали да изпълни или не домашна работа, като договаря това с учителя.

Разбира се, този списък с предложения може да бъде продължен и обогатен, съобразно опита на учителите, целите, които са си поставили, състава на класа и конкретните условия в училището. Но е важно да се търсят начини за мотивиране и активизиране на учениците, да се осъзнаят те като съучастници в образователния процес, да се учат да управляват собствения си живот.

Процесът по демократизиране на българското училище може да бъде значително улеснен, ако държавната власт позволи истинска децентрализация на образователната система и преосмисли политиките за регулация и стандартизация. Например: държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка да се освободи от прекалената детайлизация и да се запази за ниво образователна степен; държавният образователен стандарт за рамковия учебен план да определи области на познание вместо учебни предмети и да позволи повече избираеми часове, без да поставя условия за учебното съдържание; да се премахне оценяването в неговия селективен вид в начален етап на основното образование; да се даде по-голяма свобода на частните училища за избор на алтернативно образование. Тези и други промени ще освободят училищата и работещите в тях професионалисти да съставят учебни планове и учебни програми по класове, съобразно потребностите, способностите и напредъка на учениците си.  Ще се разширят възможностите за демократизиране и хуманизиране на учебния процес, на учениците ще се осигурят условия не само да заучават демократичните правила и ценности, а да практикуват ежедневно демокрация.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Михова, М. (2016) Иновативните училища в контекста на Закона за предучилищно и училищно образование (2015)Сб. от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, 18-19 ноември, 2016, В. Търново.
  2. МОН. Закон за предучилищното и училищното образование [PDF] https://www.mon.bg/bg/57 [достъпване 04.10.2021].
  3. (Не)Възможното образование (2018) Сборник [PDF] https://odo.bg/sbornik2/ [достъпване 04.10.2021].
  4. Нийл, А. Съмърхил – възпитание чрез свобода. Прев. Снежа Благова [PDF] https://mravkite.weebly.com/ [достъпване 04.10.2021].
  5. Хехт, Я. (2013) Демократичното образование. Историята на едно начало. Прев. Гаяне Минасян. София: Издателство „Изток-Запад“.
  6. Hobson, P. (2016) A.S.Neill. In book: The Routledge Encyclopedia of Educational Thinkers (pp.275-279) Edition: 1 Chapter: A.S.Neill Publisher: Routledge Editors: Joy A. Palmer.
  7. Morrison, Kristan A. (2008) “Democratic Classrooms: Promises and Challenges of Student Voice and Choice, Part One.” Educational Horizons, vol. 87, no. 1, [Sage Publications, Ltd., Phi Delta Kappa International], pp. 50–60, http://www.jstor.org/stable/42923743. [Accessed 18.10.2021].
  8. Sant E. (2019) Democratic Education: A Theoretical Review (2006–2017). Review of Educational Research. 89, No. 5, pp. 655–696. doi:10.3102/0034654319862493 [Accessed 17.10.2021].

 

REFERENCES

  1. Hecht, Y. (2013) Democratic Education: A Beginning of a Story. Translated by Minasyan. G. Sofia: East-West Press (Оригинално заглавие: Хехт, Я. (2013) Демократичното образование. Историята на едно начало. Прев. Гаяне Минасян. София: Издателство „Изток-Запад“.
  2. Hobson, P. (2016) A.S.Neill. In book: The Routledge Encyclopedia of Educational Thinkers (pp.275-279) Edition: 1 Chapter: A.S.Neill Publisher: Routledge Editors: Joy A. Palmer.
  3. Mihova, M. (2016) Innovative schools in the context of the Preschool and School Education Act (2015) [Paper Presentation]. In “Pedagogical education – traditions and contemporaneity”. International Scientific Conference, Veliko Tarnovo. (Оригинално заглавие: Михова, М. (2016) Иновативните училища в контекста на Закона за предучилищно и училищно образование (2015) Сб. от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, 18-19 ноември, 2016, В. Търново.)
  4. Ministry of Education and Science (n.d.) Preschool and School Education Act [PDF] Available at: https://www.mon.bg/bg/57 [Accessed 04.10.2021] (Оригинално заглавие: МОН. Закон за предучилищното и училищното образование [PDF] https://www.mon.bg/bg/57 [достъпване 04.10.2021])
  5. Neill, A. Summerhill – Education through freedom. Translated by: Blagova, S. [PDF] Available at: https://mravkite.weebly.com/   [Accessed 04.10.2021]. (Оригинално заглавие: Нийл, А. Съмърхил – възпитание чрез свобода. Прев. Снежа Благова [PDF] https://mravkite.weebly.com/   [достъпване10.2021])
  6. Sant E. (2019) Democratic Education: A Theoretical Review (2006–2017). Review of Educational Research. 89, No. 5, pp. 655–696. doi:10.3102/0034654319862493 [Accessed 17.10.2021]
  7. The (Im)Possible Education (2018) Collection [PDF] Available at: https://odo.bg/sbornik2/, [Accessed 04.10.2021]. (Оригинално заглавие: (Не)Възможното образование (2018) Сборник [PDF] https://odo.bg/sbornik2/ [достъпване 04.10.2021]

 

[1] Гражданското образование в училищата в Европа.  https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/e0f2801c-184c-11e8-ac73-01aa75ed71a1/language-bg

[2] Закон за предучилищното и училищното образование, 2015 г. https://www.navet.government.bg/bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf

[3] Списък на държавите и карта на разпространението на демократичните училища

http://www.educationrevolution.org/store/findaschool/democraticschools/

[4] Greenberg, D. Assuming Excellence.  https://sudburyvalley.org/article/assuming-excellence

[5] Разговор за свободното образование. БНТ, Култура.БГ, 19.02.2016 https://www.bnt.bg/bg/a/razgovor-za-svobodnoto-obrazovanie

[6] Сдружение „Общност за демократично образование“. https://odo.bg/about_us/

[7] ЧСУ „Демократично образование Варна“. https://www.demokratichno.com/

[8] Всеобща декларация за правата на човека. https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=32

[9] Списък на демократичните училища с линкове на уебсайтове. http://www.educationrevolution.org/store/findaschool/democraticschools/

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев