Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Гражданска и социална компетентност при възприемане на света в начална училищна възраст

Гражданска и социална компетентност при възприемане на света в начална училищна възраст

Ас. д-р Евдокия Стефанова
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”
evdokiya_22[at]abv.bg

Civil and social competence of students in perceiving the world in primary school age

Ph.D Evdokiya Stefanova
University of Veliko Turnovo St. Cyril and St. Methodius
evdokiya_22[at]abv.bg

Abstract:The work examines the civil and social competence in the interaction Human-Society and Human-Nature, bringing the basic aspects of the concepts to the fore as well as the integrative connections with other fields of education. An analysis based on the results of a study with students on the examined subject is carried out, with an emphasis on the sixth key competence and its importance for building an image of the world.

Изграждането на картина за света е продължителен процес, който започва с раждането и трае през целия живот. Предучилищната и началната училищна възраст са два специфични периода от развитие на човека, които са белязани от целенасочено възприемане на природни дадености и социални сфери на заобикалящата ни действителност.

Учебно-възпитателната работа по Околен свят в начална училищна възраст представлява продължение, дострояване на ориентирането на децата в природната и социалната среда. Новите знания са свързани с тематичното съдържание възприето през предучилищната възраст. Новото е по посока на знанията, които стават по-широкообхватни като обем и по-задълбочени, а подготовката преминава към по-специализираща за реалния живот на учениците, като едновременно с това се полагат основите за овладяване на природни и социални науки от по-горните класове – Човекът и обществото, Човекът и природата, История и цивилизация, География и икономика и др.

Учебният предмет Околен свят създава предпоставки за ориентиране в действителността, осигурява непрекъсната актуалност на познавателния процес, стремеж за въвеждане на детето в живота и неговата социализация, като същевременно с това непрекъснато се разширява кръгозора на децата.

В съдържателен план, учебният материал при възприемане на света в първи и втори клас се свързва с възприемане на реални житейски ситуации от близката обкръжаваща детето среда, създават се предпоставки за взаимодействие в различен контекст (ученик-ученик, ученик-учител, ученик-природни обекти, ученик-действителност, ученик-общество и др.), което формира в голяма степен социализацията на децата и изграждане на култура на поведение – социална компетентност. Същевременно с това се поставят основите на гражданското формиране на детската личност, което съобразно представеното учебно съдържание върви от частното – опознаване на „Аз-а”, преминава през възприемане на собствената си индивидуалност като член на група (приятелски кръг, принадлежност към клас или училище и др.) и достига до осъзнаване на по-глобални понятия, като „жител” на родното място и се стига до „гражданин” на своята Родина. Най-висока степен е възприемането на личността като гражданин на света, но за нейното осмисляне е необходим по-дълъг период (Юлзари, 2006).

Опознаването на собствените сили и възможности започва още в най-ранна възраст и продължава през целия живот. Принадлежността към група също води своето начало от предучилищната възраст, но в първи  и втори клас придобива нови измерения. Детето не е член от групата в детската градина, а от класа, формира нови приятелства, променя се позицията му във взаимоотношенията с учителя. Настъпват много изменения, за които допринася обучението по Околен свят, за това да не нарушават нормалното развитие на детето, а точно обратното, то да премине този период на адаптация по-плавно и безболезнено. В началото на началната училищна възраст най-ясно изразено е изграждането на позицията жител на родното място, като постепенно се преминава към полагане основите на последния елемент – гражданска позиция. Тази специфика на учебното съдържание в обучението по Околен свят всъщност представя пътя, който изминава ученикът към своята социализация в новата училищна среда и формирането на гражданска компетентност, като ключови моменти от по-нататъшното развитие на детето и изграждането му като личност със своя позиция, идеи, интереси и др.

В настоящата студия се обръща поглед към шестата ключова компетентност от Европейска референтна рамка – гражданска и социална, като се прави опит да се изведе съдържателната характеристика на термина и се анализират аспекти от същността на двете понятия. Извършва се проучване със студенти, като се цели определяне на познавателните им възможности по разглежданата проблематика.

Целта на студията е да се проучи в педагогическо изследване отношението на студентите – бъдещи педагози към европейските ключови компетенции и тяхното ядро – социалната и гражданска култура, като нагласа за структурирано образователно съдържание по учебния предмет Околен свят във връзка с образователните стандарти за първите две години от началния етап на образование.

От така формулираната цел, произлизат следните основни задачи:

  1. Извършване на теоретичен анализ на понятията „гражданска компетентност” и „социална компетентност” в съдържателен план.
  2. Извеждане на интегративни връзки с други ключови компетенции и образователни области, като приоритетни при взаимодействието човек-общество-природа в Околен свят за социалната и гражданска компетентност на подрастващите.
  3. Осъществяване на теоретичен анализ в съдържателен план на държавните стандарти и учебните програми по Околен свят за първи и втори клас.
  4. Анализ на резултати от проведено изследване със студенти за формиране на граждански и социални компетенции в обучението по Околен свят.

 

  1. Теоретични основи на понятията социална и гражданска компетентност

1.1. Определяне същността и значението на термина „компетентност” и връзката му с понятието „компетенции”

През последните десет години от издаването на Европейска референтна рамка, редица автори анализират и дефинират понятието „компетентност” и отделни ключови компетенции. Образователната реформа в българското училище, която имат значителен ръст през последните две години, също въвежда осемте  компетенции, които са заложени в тази Европейска директива, като основополагащи за образователната ни среда. За някои от тях се създават отделни стратегии на национално ниво.

По данни на Евредика (www.eacea.ec.europa.eu) до края на 2012 г. има национални стратегии по предприемачество и гражданско образование само в Белгия, Дания и Норвегия, а България насочи вниманието си към реформа в тази насока през 2016 г., когато излезе наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Преди този период действат образователни стандарти за гражданско образование, но както тогава, така и сега, заедно с екологичното, здравното и интеркултурното образование, така и гражданското в периода на предучилищната и началната училищна възраст са интегрирани области като най-висока степен на вграждане в учебното съдържание имат в обучението по Околен свят, Човекът и обществото и Човекът и природата.

Трудно е да се определи, коя е водеща ключова компетентност? Може обаче със сигурност, тези осем ключови по своята същност компетентности, да се определят като основни по своята същност, взаимно допълващи се, които преплетени в едно цяло допринасят за изграждане на младото поколение в грамотни, достойни граждани не само на страната си, но и на света.

Преди отделните термини гражданска и социална компетентност  да бъдат анализирани, трябва да се дефинира самото понятие „компетентност”  и неговото отношение към тях, защото в по-голямата част от научните интерпретации, понятието се отъждествява с термина „компетенции”.

През последните години редица автори проучват въпроса за значението и съдържателните характеристики на понятието „компетентност” и „компетенции”. Различните формулировки са в две основни насоки. Според една част от научните разработки, двата термина се възприемат като синоними, а в другата се разграничават. Компетенцията се характеризира като многостранно понятие, което се отнася до различни дейности, докато „компетентността” я интерпретират, като съвкупност от компетенции, отнасящи се до определена област.

В настоящата студия „компетентност” се разглежда, като по-висока степен на осъзнатост на система от „компетенции” и степента на тяхното проявление в конкретен учебен предмет – Околен свят.

Без да се спираме на трактовката от отделните автори, може да се обобщи, че повечето разглеждат понятията „компетенция-компетентност”, като съотношение между цел и постигнат резултат, а други определят компетентността, като резултат от натрупани компетенции.

Анализът на множеството определения показва, че компетентността може да се дефинира точно само, когато става дума за конкретна дисциплина, което е в основата на разработката.

Компетенциите не могат да бъдат постигнати напълно, защото изразяват динамиката на средата (Панова, 2013). Съгласно дефиницията на TENCompetence, компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събитие или задачи, които възникват в конкретни ситуации и области. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят същото се случва и с компетенциите, т. е. те имат предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития (Томов, 2011; Панова, 2013).

За да се определи най-точно компетенцията, може да се използва схемата на „айсберг”, която се състои от видима (повърхностна) част (знания, умения и придобит опит въз уснова на правилното приложение на усвоените знания в практически ситуации) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни качества, интереси и индивидуални особености). Макар и скрита, тази част оказва най-силно влияние на поведението, което е „видимо” на повърхността. Ако се приемат компетенциите, като способности, то те не могат да бъдат вродени, а такива, които се развиват, чрез натрупване на знания, развитие на умения и опит.

Повърхностните компетенции (знания, умения и опит), сравнително по-бързо и лесно се развиват, но не са достатъчно устойчиви, докато дълбоките компетенции (мотиви, ценности, интереси и свойства) се оценяват и развиват трудно, но са устойчиви. Те лежат в основата на айсберга на личността.

Компетенциите на основата на Аз – концепцията са по средата на айсберга на личността. Това са нагласите и в известна степен ценности. Те  могат да се променят чрез позитивно развитие, но  при повече време и усилия (Фигура 1).

 

Фигура 1 – „Модел на Айсберг”

Д. Гюров определя „Аз-компетенцията“ като самоутвърждаване и взаимодействие с другите. Според автора, тя обхваща „по-частни компетенции като саморегулация, себевъзприемане, автономия, способност за отстояване на мнение и за преодоляване на кризи, адаптивност (преходи от семейството към: детска ясла, детска градина, начално училище)”. (Гюров, 2010, с. 44)

Във всички формулировки ясно се очертават знанията, уменията и отношенията, като елементи на компетентността. Но тези понятия трябва да се различават. По своята същност, обединени в едно цяло, те образуват по-високата степен на осъзнатост.

Според Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот знанията са „резултат от усвояване на информация в процеса на учене, уменията са способности за прилагане на знания при изпълнение на задачи и решаване на проблеми,” а компетентността се определя, като „доказана способност за използване на знания, умения и личностни или социални дадености в работни или учебни ситуации, в професионално и личностно развитие” (Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, 2008, с. 11).

Руските учени С. Шишов и В. Кальней смятат, че понятието „компетентност” се намират в една област с понятието „умение”, но въпреки това между тях има различия, т. к. умението се приема като действие в специфична ситуация, а компетентността се свързва с определени характеристики, които се проявяват в дейността и могат да се извлекат, когато се наблюдават съответните умения и действия (Шишов, Кальней, 2000).

Ако се приеме тяхното твърдение, то уменията представляват компетентност в действие, а то само по себе си е породено от компетентността, т. е. тя също поражда умение (фигура 2).

Фигура 2 – Взаимодействие „умение-компетентност”

 

От друга страна, макар и двустранен този процес изисква и определени знания. В своята статия, Г. Бонева синтезира някои от основните определения по изясняване на съдържателната характеристика на понятието, като анализира редица автори, от твърдението на Мак Кленланд, че компетентностите са „базови личностни характеристики, които детерминират ефективността на действията“ (Жуков, 2004, с. 102) до твърдението на Д. Шон (Жуков, 2004, с. 105), който ги разглежда като „сложно образувание на две равнища:

  • на първо равнище „знание в действие“
  • на второ равнище с диференциация на два компонента:

а) рефлексия в действие;

б) рефлексия за действието” (Бонева, 2009, с. 14).

В обяснителни бележки към Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, след дълго обсъждане от всички страни участващи в разработването й, с цел утвърждаване на начин за категоризиране на резултатите от обучението, да се прави разлика между понятията знания, умения и компетентност. Въпреки това се препоръчва тези три понятия да са обект на колективно осмисляне, защото компетентностите включват конкретни умения, а те от своя страна съдържат някои определени форми на знания (Обяснителни бележки към Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, 2008).

В този смисъл, това твърдение може да се онагледи схематично в следната последователност:

 

Информация-знания-практика-умения-способност-компетентност

Представянето на информацията, дават възможност за изпълнение на всички стъпки по тази верига. Но начинът на предаването е този ключов момент, който определя нагласите на децата за протичане на познавателния процес. Осигурява се възможност за приложение на придобитите знания, в практически задачи, чрез които учениците демонстрират разнообразни умения и способности, достигайки до най-връхната точка, обединяването им около дадена компетентност (Стефанова, 2017).

Ако приемем развитието на ученика като “процес на движение от низше (просто) към висше (сложно) (Философски речник, 1977, с. 495) с конкретна спираловидност, породена от надграждането на знания в отделните класове, то компетентността, като съвкупност от компетенции също има определена стъпаловидност (на знания, умения, отношения, нагласи, ценности), която завършва с обединяването им около една конкретна способност.

Всеки процес на развитие има начало (възприемане на информация, преработване и трансформиране на усвоени знания в умения, приложени в практически задачи, с проявено отношение към конкретната дейност) и край (способност за осъзнаване на собствените сили и възможности, проява на отговорност при изпълнение и изпитване на удовлетвореност от постигнатия резултат) (Учебник по педагогика, 2011, с. 109).

Компетентността в дадена област е способност, която от своя страна е породена от външни и вътрешни условия на развитието на индивида. По своята същност те са противоположности, които взаимно се обуславят. Съществува едно постоянно противоречие, което се изразява във въздействието на външни изисквания, изразяващи се в наследствени белези и черти на характера, въздействие на околната среда, възпитание и обучение и способността на човек да ги удовлетвори в даден момент (Андреев, 1998).

Важно място за формиране на компетентности заемат възпитанието и обучението, които предполагат да се осъществяват в качествена образователна среда, осигуряваща непрекъснато надграждане „с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация” (www.minedu.government.bg, 2006, с. 9). Същевременно, попадайки в такава среда, учениците трябва да реализират дейности и да постигат резултати, да задоволяват потребности и др. без да пречат по някакъв начин на останалите, уважавайки техните „житейски планове”( www.minedu.government.bg, 2006, с. 15).

Независимо че още няма пълно единодушие между учените относно съдържателната характеристика на двойката понятия „компетенция-компетентност”, в разработката се приема твърдението, че компетентността е широко понятие, съдържащо в себе си личностни качества изградени от компетенции (Стефанова, 2016).

В студията се обобщават отделните компетенции в обучението по Околен свят, които заедно формират гражданската и социалната компетентност на учениците в края на началния етап от обучението им.

В България действа „Национална квалификационна рамка за учене през целия живот”, в която децата от предучилищна възраст попадат в нулево ниво и в края на този период трябва да придобият:

„Знания – има начални представи за заобикалящия свят, познава последователността при изпълнение на познати задачи, познава необходими средства за първоначално обучение.

Умения – изпълнява с разбиране прости задачи, изразява чрез своето творчество усвоените начални  представи за заобикалящия свят, използва познати материали при изпълнението на задачи.

Компетентности

  1. Самостоятелност и отговорност

– участва активно в прости, познати дейности, умее да изпълнява задачи под ръководството на възрастен, познава последствията/резултатите от собствените си действия.

  1. Комуникативни и социални компетентности

– разбира и предава кратка, несложна информация в устна форма, работи в група като проявява толерантност към останалите деца в групата, започва да изразява своята самостоятелност като нова социална роля” (Национална квалификационна рамка за учебене през целия живот на РБългария, 2012, с.2-3).

Учениците от първо ниво-начален етап на основна образователна степен, края на периода следва да придобият:

Знания

  • „Притежава основни общи знания за околния свят, необходими за по-нататъшно обучение и учене през целия живот – темите за професията, трудът на хората в моя роден край и др.
  • Знае основни правила за природо-съобразен начин на поведение – темите в училище, дома и на улицата.
  • Притежава елементарна обща култура отношение към възрастен, учител, другар и др.

Умения

  • Притежава практически умения, необходими за изпълнение на еднотипни прости задачи.
  • Умее да прилага придобити знания за изпълнение на конкретна учебна задача.
  • Прави правдоподобни предположения по събрани данни от заобикалящия го реален свят.

Компетентности

  1. Самостоятелност и отговорност

– работи под пряко наблюдение, като използва инструкции или образец.

– с помощта на учителя избира подходящи информационни средства за решаване на образователна задача самостоятелно в/или в група.

– оценява с помощ собствените си действия и действията на другите.

  1. Компетентности за учене

– учи или работи заедно с другите за събиране и обмен на информация. 3.Комуникативни и социални компетентности

– изгражда чувство на увереност и умение за устно и писмено общуване.

– Умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите” (Национална квалификационна рамка за учебене през целия живот на РБългария, 2012, с.2-3).

В този документ ясно се очертават граждански и социални компетентности, като водещи за реализирането на учениците на пазара на труда. Откроява се значението на социализацията, гражданската позиция и активност в обществения живот в неговия цялостен смисъл (в дома, в училище, в колектив и др.), като основни за изграждане на личностната идентичност на индивида, независимо от неговите индивидуални, етнически, езикови и културни особеност и различия.

За да участват активно в непрекъснато променящия се свят, учениците трябва да притежават необходимите знания, да прилагат в практиката придобити умения, като проявяват отговорно отношение към себе си, другите и дейностите, които извършват, да демонстрират активна гажданска позиция и личностни качества, определящи тяхната цялостна култура, като висша степен на проявление – компетентност.

 

1.2. Съдържателна характеристика и аспекти на гражданската и социалната компетентност

Според Европейска референтна рамка социалната (обществена) и гражданската компетентност включват всички форми на поведение, които трябва да усвоим, за да участваме ефективно и конструктивно в социалния живот, както и да разрешаваме конфликти, когато това е необходимо. Междуличностните умения са необходими, за да общуваме ефективно с един или повече хора, като са приложими както в обществения, така и в личния живот” (www.gimn-popovo.com, с. 7).

Като ключова компетентност, тя съдържа в себе си определени знания, умения и отношения, които обединени в едно цяло, изграждат съдържателната характеристика на понятието.

Знанията се отнасят до изграждане на познания за общоприети правила на поведение в различните общества и общи представи за лица, групи, общества или култури. Изграждат се знания за поддържане на здравословен стил на живот (www.gimn-popovo.com).

Възприемат се основни граждански права и понятия свързани с тях, като демокрация, гражданство и други, от конституцията на страната и международни документи, като Хартата на основните права в Европейския съюз. Опознават се правителствени политики и основни фигури в националната и местната власт, ролята и задълженията на институциите. Последната група знания към тази компетентност се отнася до познаване на основните исторически събития, тенденции и фактори, процесите на емиграция и имиграция, както и малцинства в Европа и света (www.gimn-popovo.com).

Уменията, които се отнасят до гражданска и социална компетентност се свързват със „способност за конструктивно общуване в различна социална среда (уважавайки гледните точки и поведението на околните; съзнаване на индивидуалната и колективна отговорност)… доверие и симпатии в околните, … изразяване на позитивно и градивно отношение в случай на слабост или объркване (контролиране на агресията, насилието или склонността за самоунищожение, … прояви на уважаване и разбиране на културната идентичност при междукултурни контакти на Европа с останалия свят,  прояви на приемане и разбиране на други гледни точки, породени от различия,.. способност за водене на преговори и участие в квартални/обществени дейности, както и вземане на решения на национално и европейско ниво, гласуване на избори и добри езикови умения” (www.gimn-popovo.com, с.7-8)

Отношенията са по посока на показване на интерес и уважение към околните, стремеж за преодоляване на стереотипи и предразсъдъци, склонност към компромиси и почтенност, като едновременно с това отстояваме правата си. Към тази компетентност се отнася и чувство за принадлежност към даден район, държава, ЕС, Европа или света като цяло, което е в основата на обучението по Околен свят и Човекът и обществото в началната училищна възраст.

Готовност за участие при вземането на демократични решения на всички нива, склонност към доброволчество и участие в граждански дейности, подкрепа на социално слаби или хора в неравностойно положение. Изразяване на готовност за уважение на околните и техните права и склонност към реакция срещу анти-обществени действия. Разбиране и възприемане на различията в ценностните системи на различните религиозни и етнически групи и определяне на принципа за равнопоставеност, като водещ в обществените отношения (www.gimn-popovo.com).

В своя студия, П. Конакчиева определя социалната култура при ориентирането в света за предучилищна възраст,  като съвкупност от умения за изслушване на значимите възрастни и връстниците, сътрудничество между децата, аргументиране на собствени позиции, като се отчитат чувствата на другите и толерантно отношение към различия в религиозна, езикова, национална и културна принадлежност, проява на чувство за снизходителност, преодоляване на съперничество и възможност за решаване на конфликтни ситуации (Конакчиева, 2011).

По отношение на гражданската култура, авторката я определя като „формиране на гражданско съзнание, социално-ориентирано поведение, уважение към общочовешките ценности, възпитаване в патриотизъм и в толерантност към другостта и различието, ….проява на лична свобода, с поемане на отговорност за себе си и другите, с познание и отстояване на своите права, свободи и отговорност, с осъзнаване на отношенията с околните, с овладяване на адаптивни механизми за активно и конструктивно социално участие в ежедневни и празнични ситуации, със съпричастност и отвореност към демократичния свят” (Конакчиева, 2011, с. 153).

П. Конакчиева определя гражданската и социална култура като съвкупност от умения и отношения, като в дадената трактовка ясно се отличават взаимовръзките между двете понятия. Макар и формулирани като два отделни термина, в трактовката им се открояват допирни точки по отношение на:

  1. Осъществяват се в детската общност, която в най-тесен смисъл не само за предучилищна, но и за начална училищна възраст се състои предимно от „значимите” възрастни (родители и учители) и обкръжаващата ги приятелска среда (връстниците от детската градина или клас).
  2. Толерантност и уважение към различията на другарчето, по отношение на религия, етническа и национална принадлежност, спазване на традиции, обичаи и култура.

Изграждането на умения за правилно поведение по отношение на общуването е аспект на социалната компетентност, докато ако се отнася за действия и постъпки, те се свързват с гражданската компетентност, поради тясната връзка на отговорностите, които се крият зад тези актове на действие или бездействие. Отстояването на права, свободи или отговорности се изразяват осъзнато отговорно отношение към задълженията и свободата на детето, като бъдещ гражданин.

От една страна детето се самоусъвършенства, което е част от социализацията му като личност, докато от друга – това допринася за формиране на правилна гражданска позиция и демонстриране на отговорно поведение при прояви на личностна свобода.

П. Конакчиева определя гражданската и социална култура, като „системни и многокомпонентни образование” структурирани от елементи, които като ориентири определят целта, задачите, съдържанието и ефикасността на образователната дейност, а гражданската и социалната компетентност е един от тези елементи, която се определя като „особена организация на предметно-специфичните знания, позволяваща вземане на ефективни решения, реално и целесъобразно използване на знания при решаване на проблеми.” (Конакчиева, 2011, с. 157).

В сферата на общуването се крие социалната компетентност, а когато става въпрос за поведението – гражданската компетентност. Д. Гюров и В. Гюрова  определят гражданската компетентност като обусловена от социалната. Авторите определят компетенциите за самоутвърждаването, мотивация, опознаване на партньори и формиране на индивидуална и групова идентичност, като основна персонална компетентност, която включва в себе си и си взаимодейства със социалната компетентност, като друга основна група пряко обвързана с тази. За елементи на социалната компетентност посочват взаимодействие в социален контекст,  ценностно ориентиране, поемане на отговорност и работа в екип (Гюров, Гюрова, 2013).

В своя студия, П. Конакчиева разглежда гражданска и социална култура на 5-7 – годишните и гражданското образование в предучилищна възраст. В нея позовавайки се на Програмата на съвета на Европа „Образование за демократично гражданство”, авторката посочва, че „гражданското възпитание в тази възраст се разглежда като направление в социализацията на личността” (Конакчиева, 2011,  с. 124). „Определя се като аспект на социално-личностното развитие, който се разглежда като динамичен процес не само на придобиване на индивида към националната и правна култура, но и чрез постоянно откриване и утвърждаване на детето като социален субект.  … Акцентира се върху възпитаване на съзидателно отношение към общочовешките ценности при откриване на собственото място в заобикалящия свят” (Конакчиева, 2011, с. 124-125).

В своя статия, Б. Стоименова и др., анализират понятията гражданска и социална компетентност, като от дефиницията на Европейска референтна рамка правят извод, че „общественатa компетентност е по-скоро свързана с постигането на личностно и обществено благополучие, докато гражданската – с ефективното взаимодействие с другите в общественото пространство. Става ясно, че елементите, изграждащи тези компетентности, са свързани с придобиването на определени знания, развитието на умения и формирането на отношения (Стоименова и др., 2008, с. 15).

Въпреки, че са взаимно свързани и се припокриват в много аспекти, в настоящата студия се изясняват двете понятия, в опит да се търсят прилики и различия. В Европейска референтна рамка също се дават отделни определения въпреки, че са включени като обща – шеста ключова компетентност.

Обществената компетентност включва лични, междуличностни и междукултурна компетентност и всички форми на поведение, които могат хората да участват по ефективен и конструктивен начин  в социалния и професионалния живот, и по-специално във все по-разнообразни общества, и за решаване конфликт, когато е необходимо, докато гражданската компетентност позволяват на хората да участват пълноценно в гражданския живот, основан на знанието за социални и политически и структури.

Социалната компетентност е свързана с лично и социално благополучие, което изисква разбиране на това как лицата могат да осигурят оптимално физическо и психичното здраве като ресурс за себе си и семейството си. За успешно междуличностно и социално участие от съществено значение е да се изгради поведение и обноски общоприетите в различните общества и среди.Основните умения на тази компетентност включва: – способността да се общува конструктивно в различни среди;- да се показва толерантност; -да се разбират различни гледни точки; – да се преговаря и създава доверие;- да се чувства съпричастност;- да се справят със стреса и чувството на неудовлетвореност и изразяването им по конструктивен начин; – да се прави разлика между личните и професионални сфери.Компетентността се основава на отношението на сътрудничество, увереност и почтеност. Лицата следва да имат интерес от социално-икономическото развитие и междукултурна комуникация, да ценят многообразието и уважават другите, да са подготвени както за преодоляване на предразсъдъците, така и за правенето на компромиси (keyconet.eun.org).

Социалната компетентност като конкретизация на понятието „компетентност” се определя като способност да се изпълнява многообразие от социални роли позволяваща на човека да участва в междуличностни отношения с останалите индивиди в социума.

С. Сарийска свързва социалната компетентност с пълноценно приобщаване към социалния свят, а то от своя страна включва социални способности (Сарийска, 2015).

В свое изследване авторката определя социалната компетентност като „съвкупност от различни подгрупи способности: приемане на социални ценности, чувство за персонална идентичност и позитивна самооценка, интерперсонални способности, умения за регулиране собственото поведение в зависимост от социалните очаквания (самоконтрол), планиране и вземане на решения” (Сарийска, 2015, с. 357).  Тези подгрупи са:

1.1. Саморегулация – изразяваща се в способност за контролиране на емоциите, преживяванията, реакциите и оценяване тези на останалите в условията на взаимодействие с тях.  Учениците изпитват, радост, гняв, обиждат се или са привлечени от другата страна, страхуват се или са обидени. Изпитват смесени чувства, преодоляването на които е способност на социалната компетентност.

1.2. Интерперсонално познание и способности – отнасящи се до разбиране на потребностите и емоциите на другия, активиране на собствените такива, решаване на конфликти и проблеми и др., без да се накърняват правата на другите.

1.3. Позитивна идентичност – вътрешно осъзнаване на компетентността. Отнася се до способността на ученика да преодолее неуспеха и изпитването на позитивни чувства, следват целите си и имат реална самооценка.

1.4. Интернализирани социални ценности – свързва се чувството за принадлежност към дадено цяло. Това предполага равенство, отговорност, справедливост, честност, здравословен стил на живот и др.

1.5. Планиране и вземане на решение – способност за правилен избор (Сарийска, 2015, 359-361).

Т. Кавел разглежда социалната компетентност като съвкупност от много равнища, всяко от които изградени от по три компонента: социално приспособяване, социално изпълнение и социални умения (Колева, 1998, с. 16).

Според Д. Горалник на функционално равнище социалната компетентност се свързва с развитието, т. к. е представена чрез постигането на социални цели, които са в основата на развитието на детето (Guralnick, 1990).

В своя статия, С. Сарийска разглежда подкрепящи стратегии за развитие на социалната компетентност, като анализира различни мнения на автори, условно ги дели на четири групи:

– организиране на средата;

– натуралистични стратегии;

– планиране на рутинни активности;

– интервенции с висока интензивност (Сарийска, 2015).

Като най-силно впечатление прави първата – организиране на средата – свързана с взаимодействието, което се осъществява в определена среда, която има своите специфики и организация. Способността да се пригоди отделния индивид към тези особености е елемент на социалната му компетентност. Според С. Сарийска организацията на средата включва „пространство, време, обекти и емоционален климат, съдържанието на които може да се изменя за да се създаде оптимална среда за разгръщане на социалната компетентност” (Сарийска, 2015, с. 362).

Според Е. Дол основните характеристики на социалната компетентност са (лична независимост и социална отговорност) и включените в тях съставки, като способност човек сам да си помогне в личностните ангажименти, като сам ръководи социалните си отношения. Социалната отговорност към самия себе си, към другите хора и цялата общност. Способността човек сам да ръководи социалните си отношения…проявява социална отговорност към самия себе си, към другите хора и обществото (Колева, 1998, с. 15; Недялкова, 2004, с. 157).

Л. Андреева посочва, че социалната компетентност се състои в познание за себе си, за другите и за социалните ситуации. Социално интелигентните деца са когнитивно по-находчиви, защото са по-способни да намират начини за адресиране на проблемни ситуации към конкретен социален партньор и за конструиране на план или стратегия за решаване на проблем (Андреева, 1998, 285-290).

Ван Ек и Ж. Трим, от своя страна, разглеждат социалната компетентност като елемент от комуникативната компетентност, която според тях има следната структура – езикова, социолингвистична, дискурсна, стратегийна, социокултурна и социална компетентност (Y. Van Ek & Y. J. Trim, 1990) .

Интересно е мнението на В. Гюрова, която включва социалната компетентност, като аспект на интеркултурната. Към понятието „интеркултурна компетентност” и авторката включва (Гюрова, 2004, 122-129):

  1. Предметно и процесуално-съдържателно ориентирани компетенции;
  2. Социални компетенции, подразделящи се на: емпатийна, комуникационна, неконфликтна и интеркултурно-тематична способност за взаимодействие с другите;
  3. Самоопределящи индивидуалността компетенции – саморефлексия, ролева дистанция, толерантност и саморегулиране в интеркултурен контекст.

Важно е да се определят аспектите на гражданската и социална компетентност в начална училищна възраст, защото това е основен ориентир за реализиране подбора и структурирането на учебното съдържание по Околен свят.

Като аспекти на социалната компетентност могат да се изведат:

  • Светът на Аз-а;
  • Общуването в различни условия на средата и със съвкупност от различни индивидуалности, които се обединяват по даден критерии (принадлежност към група) – семейство, връстници в училище, взаимодействие учител-ученик и др.;
  • Ориентиране в разнообразието на околната среда;
  • Участие в здравословна среда и безопасно движение по пътищата, правилно поведение при бедствия, аварии и катастрофи;
  • Възприемане на празници и обичаи;
  • Други.

Социалната компетентност има значение по отношение на всички сфери на живота. Тя спомага за успешната социализация на човека и интегрирането му в обществото, а това от своя страна е от съществено значение за неговото пълноценно и навременно развитие.

Друг важен момент е, че децата овладяват социалната си компетентност още в най-ранна възраст. Според Ш. Зауш-Годров тя се „появява благодарение на изучаването на определен набор от поведенчески актове и модели за социално доминиране. Това от своя страна позволява на детето да поддържа активни отношения със заобикалящите го” (Зауш-Годров, 2004, с.70).

В настоящата студия социалната компетентност се разглежда като съвкупност от знания за различните групи, общества и техните специфики, умения за общуване с тях и положително отношение към съвкупността им от различие при взаимодействие с тях. В този смисъл, всяка група, клас, прослойка, общност и др. е част от голямото общество, но сама по себе си, има определи индивидуалности и различия, които я определят като единствена. Следователно, по-горе посочените знания, умения и отношения, могат да се определят като способности за взаимодействие в частното и съвкупност от компетенции за активни действия в общото, които нарастват в по-висока степен на проявление – обществена компетентност.

Гражданската компетентност се основава на знанията за концепциите за демокрация, справедливост, равенство, гражданство и гражданското права, включително и как те се изразяват в Харта на основните права на Европейския Съюз и международни декларации и как те се прилагат от различни институции в местно, регионално, национално, европейско и международно нива. Тя включва познаване на съвременните събития, както и основните събития и тенденции в националната, европейската и световната история. Осъзнаване на целите, ценностите и политиките на социални и политически движения. Познаване на европейската интеграция и на структурите на ЕС, основните цели и ценности, осъзнаване на разнообразие и културни идентичности в Европа.

Уменията за гражданска компетентност са свързани със способността:- да се ангажираме ефективно с други в публичното пространство;- да показваме солидарност и интерес към решаване на проблеми, които засягат местното население и  общественост. Това включва критично и творческо отражение и конструктивно участие в общността или квартални дейности, както и вземане на решения на всички нива, от местно до национално и Европейско равнище, по-специално чрез гласуване;- за пълното спазване на правата на човека, включително равенство като основа за демокрация;- за признателност и разбиране на разлики между ценностните системи на различни религиозни или етнически групи. Поставяне основите за позитивно отношение, чувство за принадлежност към нечии местност, страна, ЕС и Европа като цяло и към света, и желание да участват в демократичния живот на всички нива на вземане на решения. Това включва също така демонстриране на чувство за отговорност, разбиране и зачитане на споделените ценности, които са необходими, за да гарантират, сближаването на общността, като например зачитането на демократичните принципи (www.keyconet.eun.org). Включване в граждански дейности, подкрепа за социално разнообразие и сближаване и устойчивото развитие, проява на готовност за зачитане ценностите и неприкосновеността на личния живот на другите.

Гражданската компетентност се свързва със способността на всеки човек да се интегрира в обществото, осъзнавайки себе си като индивидуална личност със свои собствени интереси, възможности и предпочитания, без да пренебрегва тези на останалите. Децата осъзнават, че са индивиди със своята полова принадлежност, социално положение и др., принадлежащи към едно общо цяло по отношение на клас, семейство, общност, общество. Това разбиране се разширява в трети и четвърти клас като се акцентира върху възприемане на национална и културна принадлежност. Надграждат се представите, като ученикът не е само част от малки групи, а гражданин на своята родина, гражданин на Европа и света.

Като тясно свързана с гражданското образование, гражданската компетентност, според Европейска референтна рамка се отнася до способността на хората да участват пълноценно в гражданския живот, който е изграден от знания за социални и политически структури. Това от своя страна изисква умения за вграждане и разбиране на особеностите в тях и позитивно отношение към гражданското многообразие.

Аспектите на гражданската компетентност са пряко свързани със знанията уменията и отношенията, които са в основата на термина. По специално се отнасят до:

  1. Светът на Аз-а.
  2. Способността да се проявяват и осмислят понятията, като демокрация, справедливост, равенство, права и отговорности.
  3. Познаване на обществени институции и дейността им, на местно, регионално и национално ниво.
  4. Знания за значими национални и световни исторически събития, политически движения, организации и др.
  5. Умения за участие в граждански и местни организации, общности и други форми на обществени дейности.
  6. Изразяване на активна гражданска позиция по важни въпроси, свързани с развитието на страната, Европа и света или застрашаващи живота и нормалното съществуване на човечеството.
  7. Разбиране многообразието в ценностните системи на хората и зачитане правата и различията в отделни контексти (културни, религиозни и др.) на хората.

Според Програмата „Младежта в действие”, гражданската компетентност е „способност за осъществяване на ефикасна връзка и оказване на въздействие върху обществените институции и използването на възможностите, предоставени от Европейския съюз” (www.civicoproject.eu, с. 10).

Тази формулировка лежи в основата и на обучението по Околен свят, Човекът и обществото и Човекът и природата. Детето се възприема като субект при общуването. В първи клас започва да осмисля правата и отговорностите си, чрез учебното съдържание по Околен свят. Осъзнава полови и възрастови различия, докато представите му се разширят в трети и четвърти клас по отношение на възприемане на историческо развитие на родината, значение на опазването на планетата и заобикалящата го природа, за живота и здравето му и това на човечеството, разнообразието от култури, традиции, обичаи и др.

Като произлизат от гражданското образование, съобразно водещите му цели и задачи, в обучението по Околен свят, Човекът и обществото и Човекът и природата, учениците придобиват следните компетенции, които в края на началната училищна възраст формират гражданската им компетентност:

  • Познават своите права и отговорности, като ученици и какво могат да изискат от училището и обществените институции;
  • Различават знаци за нарушаване на правата, прояви на насилие и други животозастрашаващи действия и ситуации, като ги определят като неправилни и имат способността на оказват помощ и подкрепа, ако са свидетели на такива;
  • Участват във вземане на решения и поемат отговорност по отношение на активно участие в клас, училище, обществени мероприятия и др.;
  • Проявяват уважение към хора с различни възгледи, вяра, етническа принадлежност, език, история и др., като проявяват интерес за опознаването им без да омаловажават своите.

Връзката на гражданската и социалната компетентност произлиза по отношение на:

  • Липсата на социализация в обществото, ограничава проявата на гражданска позиция на индивида;
  • От една страна е личностната реализация на човека по отношение на способността да се развива и общува съобразно приетите норми на поведение в една здравословна среда. От друга страна е формирането на разбиране за равенство (полово, етническо и др.) и недискриминация, придружени от осмисляне на националната култура, като част от европейската и тази на света.
  • Светът на Аз-а е глобално понятие, което обединява в себе си съвкупност от компетенции в различни области, което дава основание да се приеме като аспект, както на социалната, така и на гражданската компетентност.
  • Възприемането на празници и обичаи е свързано с обществената компетентност, но то по своята същност е аспект и на гражданската, тъй като включва не само национални, официални и битови празници, но и традициите свързани с тях, както и многообразието им в обществата, които населяват държавата ни.
  • Гражданската и социалната компетентност развиват чувство за принадлежност към родното място, Родината, Европа и света.

По своята същност, при анализа ясно се очертават и две основни различия, отнасящи се до това, че социалната компетентност предшества гражданската, тъй като обществената се проявява още след раждането в процеса на възприемане на света, докато формирането на гражданската позиция започва след постъпването в училище и надграждането на знания за род, нация, култура, политика и тяхното многообразие в света.

Важен момент от личностното развитие са индивидуалните особености и различия, които оказват влияние върху формирането на социална и гражданска компетентност. Като водещи фактори на въздействие се открояват:

  • семейството;
  • социалната прослойка;
  • качеството на обучение;
  • достъп до комуникации;
  • средства за информация и нейното съдържание;
  • възпитание (нравствено, естетическо, здравно, екологично и др.);
  • вътрешна мотивация за вграждане в обществото и комуникация;
  • нагласи и очаквания при възприемане на света и степента на тяхното разминаване;
  • психологично състояния.

Всичко това има важна роля при определяне на социалните ценности на ученика и степента на тяхното проявление в компетентност.

Анализът на двете понятия ясно показва, че те са взаимно свързани, но имат и своите индивидуалности и специфики, ясно открояващи се в аспектите на съдържателната им характеристика. Обобщението на някои формулировки, далеч не изчерпва разглежданата проблематика. Съществуват още много изследователи, които разглеждат гражданската и социалната компетентност, но прави впечатление, че обществената е по-силно интригуваща, докато гражданската се свързва предимно с гражданското образование.

Като обща ключова компетентност и част от цялостното изграждане на личността, тази шеста компетентност по своята същност има интегративни връзки не само помежду си, но и по отношение на останалите седем.

 

  1. Някои компетенции, които в социокултурната среда се разглеждат и в отношението човек-общество-култура

  В Европейска референтна рамка се разглеждат осем ключови компетентности, които се определят като взаимносвързани и допълващи се. В този смисъл може да се изведе гражданската и социалната като една от водещите, което се потвърждава и от конкретни интегративни връзки с останалите по отношение на:

 

  • Комуникативна компетентност– според Европейската референтна рамка е „способност да се изразяват и анализират мисли, чувства и факти в устна и писмена форма (слушане, говорене, четене и писане), и да се общува в подходящата езикова форма в разнообразен социален и културен контекст — образование и обучение, в работата, у дома и в свободното време” (www.gimn-popovo.com, с.1).

В този контекст, това е основен аспект от социализацията на децата, особено в начална училищна възраст, когато общественият кръг се разширява, променят се взаимоотношенията учител-ученик. В първи клас детето претърпява цялостна промяна, като постъпва в нова приятелска среда, има нова социална роля – „ученик” със своите отговорности и задължения, които с годините се увеличават. Без комуникативна компетентност, детето не може да общува, да създава социални контакти, не може да участва в учебния процес и да развива елементарни умения за работа в екип и сътрудничество, което лежи в основата на неговата социална компетентност.

В този смисъл се откроява ясна интегративност и известни не малко допирни точки с обществената компетентност, която от своя страна спомага за изграждане и на гражданската. Социализацията и интегрирането в разнообразието на обществото спомага за изграждане на активна гражданска позиция, толерантност, демократичност и редица други знания, умения и отношения свързани с цялостното формиране на бъдещите граждани, в лицето на учениците.

– знанията, отнасящи се до комуникативната компетентност са свързани не само с различните форми на устно общуване, но и с неезиковите стилове на комуникацията  (мимики, жестове, интонация). Тя има и друга насоченост, която също има допирна точка с шестата ключова компетентност, а именно опознаване на разнообразните „езикови и комуникативни форми, характеризиращи различни периоди във времето, географски области и социални групи” (www.gimn-popovo.com, с. 2).

– умения – освен способността за общуваме в различна форма, към компетентността за общуване на роден език се  включва способността да се изслушва и да не се пренебрегва чуждата гледна точка, което е неизменна част от социалната компетентност и в по-висока степен и на гражданската, защото способства за проява на толерантност, търпение и др.

– отношения – създаването на позитивно отношение към родния език и признаването му като потенциален източник за личностно и културно обогатяване са пряко свързани с комуникативната компетентност, но са и връхна точка по отношение на социалната. Докато изграждането на увереност пред разнообразна по своята същност публика и позитивно отношение към междукултурния диалог, са водещи за гражданската компетентност.

 

Общуване на чужд език – отнася се до същите способности, като комуникативната компетентност, но по отношение на чужд език, различен от родния.

Тази компетентност изисква и познаване на културата, традициите, нормите на носителите на езика – междукултурни компетентности (www.gimn-popovo.com).

Владеенето на тази компетентност премахва езиковата, религиозната, междуетническата и междукултурната бариера. Тя се свързва с познаване на различни културни аспекти, езиково разнообразие в социалните среди.  В този смисъл, внимателното вглеждане в учебното съдържание по Околен свят и Човекът и обществото е насочено към изграждане на социализация, насочена към изграждане на индивидуална готовност на децата, за включване в обществото и самостоятелност при справяне в конкретни житейски ситуации, независимо от етническа, езикова и междукултурна принадлежност.

Тази компетентност е насочена предимно към владеене на чужд език, но  включва и познание на различни култури, традиции и обичаи. Учебното съдържание по Околен свят предвижда интегриране на интеркултурно образование. Учениците възприемат празници и обичаи на различни етнически общности.

Спецификата, и всъщност най-голяма връзка със социалната и гражданска компетентност, се крие в отношенията, застъпени в тази област, а именно  различаване на културните различия, но без да се поддават на техните стереотипи и проява на интерес към езиците като средство за междукултуроден диалог и вратичка към света.

 

Математическа грамотност и основни компетентности в областта на науката и технологиите –„способността да се извършват математически изчисления в различни форми, за да се решават всекидневни задачи… желанието да се използват съществуващи знания и методология с цел да се даде обяснение на заобикалящата ни природа и приложение на тези знания … с цел да се видоизмени заобикалящата среда в зависимост от желанието и нуждата на човека” (www.gimn-popovo.com, с. 3).

Интегративната връзка е по отношение на придобитите знания, свързани с разбиране на връзката между технологията и други сфери, като научен прогрес, обществото (ценности, морал), културата или околната среда и умения, изразяващи се в способност за извършване на математически изчисления, с цел да се разрешават ежедневни проблеми, което е от съществено значение за справяне с всекидневни ситуации. Способността за анализ, разсъждение и представяне на резултатите също има отношение към обществената компетентност.

 

Дигиталните компетенции – „включват умелото и правилно използване на електронни средства в работата, в свободното време и с цел комуникация. Тези компетенции са свързани с логично и точно мислене, обработване на голям обем от информация и развиване на добри комуникационни умения. На начално ниво уменията по ИКТ /информационни и комуникационни технологии/ включват употребата на мултимедийни технологии с цел да се извлича, оценява, съхранява, създава, представя и обменя информация, както и да се комуникира посредством Интернет” (www.gimn-popovo.com, с. 5-6).

Съвременното общество е белязано от развитието на технологиите и средствата за комуникация. Това изисква една не само дигитално компетентна личност, но и трайна способност у човека за подбор и структуриране на получена информация, възможност за комуникации чрез всички средства и пътища за предаване и приемане. Опасностите в интернет пространството изискват прояви на предпазливост, умения за съхранение на информация и редица други качества, които са тясно свързани с обществените и граждански компетенции на населението.

 

Умения за учене – „“Умението да учим” е желание и умение да организираме и контролираме процеса на учене както в индивидуална, така и в групова форма. Към него спада способността да използваме времето ефективно, да разрешаваме проблеми, да натрупваме, обработваме, оценяваме и усвояваме нови знания, както и да прилагаме тези нови знания в различна среда: у дома, на работа, докато се учим или образоваме” (www.gimn-popovo.com, с. 6-7).

Определението ясно показва, че тази компетентност също е тясно свързана с обществените и гражданските компетентности на ученика. Човек се учи, докато е жив и желанието му за този вид дейност е въпрос на лична мотивация и правилно изградени стереотипи. Необходимо е индивида да осъзнава значението на ограмотяването и ползите от него за по-нататъшната му реализация и развитие като личност. Освен това тази компетентност се отнася до умения за самоконтрол, дисциплина и общуване, като „част от процеса на обучение чрез подходящи методи (интонация, жестове, мимики и т.н.), с цел подпомагане на устната комуникация, както и чрез приемане и изпращане на различни съобщения чрез мултимедия (писмено или говоримо, чрез звуци, музика и т.н.)” (www.gimn-popovo.com, с. 7).

– отношенията  са свързани с желание за промяна и развитие, лична мотивация и увереност в успеха, адаптивност и гъвкавост към средата, групата, условията и др., което отново е допирна точка до социализацията и стремежа на индивида към нея.

 

Инициативност и предприемачество – „способността сами да предизвикваме промени и умението да приветстваме, поддържаме и да се пригаждаме към новостите, породени от външни фактори. Предприемчивостта предполага поемане на отговорност за собствените действия – позитивни или негативни, да изградим стратегия и да определим цели, които да постигаме, и да сме мотивирани за успех” (www.gimn-popovo.com, с. 9).

Само хора с трайно изградена социална и гражданска компетентност могат да се реализират и пригодят към динамична среда, която е под постоянно въздействие на външни фактори. Необходими са умения за планиране, организиране, анализиране, комуникация, работа в екип, гъвкавост и други, които са неизменна част от шестата ключова компетентност.

Въпреки, че инициативност и предприемачество е предимно компетентност насочена към дейности от дадена професионална сфера, ако става въпрос за началната училищна възраст, то също се създават условия за реализиране и показване на способност за бърза реакция и положително отношение към промените и оценка на ситуацията, поемане на разумни рискове, прояви на склонност към инициативност и положително отношение към промяната и новото.

 

Културни компетентности – „оценка и способност за креативното представяне на идеи, преживявания и емоции с помощта на различни средства: музика, езика на тялото, литература и пластични изкуства.” (www.gimn-popovo.com, с. 10)

Интегративни връзки се открояват по отношение на:

Знания – отнасящи се до основни познания в областта на културата като част от човешката история, вкл. национално и европейско културно наследство и мястото им в света. Изграждането на културните предпочитания и значението на естетиката в ежедневието е водещ момент от шестата ключова компетентност, породен от многообразието и широкоспектърността на културата.

Умения – способността за артистичен изказ с помощта на различни средства според вродените индивидуални способности е свързана с проява на личен интерес, умение за собствен избор и креативност. Освен това участието в различни културни мероприятия, независимо дали като участник или зрител, спомагат за приобщаването на личността и социализацията.

Отношения – уважение към различното в разнообразните културни дейности,  оформяне на естетическа нагласа и траен интерес към културния живот. Важен момент е способността на индивида да изразява чувство за идентичност и същевременно с това уважение към останалите.

Възприемането на световното културно наследство дава възможност за изграждане на по-пълна и реална представа за неговото разнообразие и специфика, което от своя страна спомага постигането на уважение, толеранс и чувство за принадлежност към дадена култура.

 

  1. Гражданска и социална компетентност в обучението по Околен свят

Обучението по Околен свят в първи и втори клас се осъществява по 1 час, седмично, като общо за учебната година са предвидени 32 учебни часа. По новите изисквания те са в съотношение приблизително 60% за нови знания, 30% за затвърдяване и обобщение на придобитите знания и останалите един час за първи клас и два часа за втори, са предвидени за входяща и изходяща диагностика.

Прави впечатление, че въпреки изходното ниво в подготвителна група и осъществяването на диагностични процедури по определяне готовността на детето за училище, само една малка част от авторските колективи, се осмеляват да предложат входяща диагностика. Макар че не се предвиждат от Държавните образователни стандарти часове за подобни изследователски процедури, редица експериментални изследвания на учени, не само в областта на педагогиката, но и психологията и дидактиката, доказват че това може да се прави въпреки липсата на ограмотяване, чрез подходящ диагностичен инструментариум.

Учебният материал е насочен към обогатяване на сетивно-познавателния опит на учениците за близката до тях природна и социална среда. Изграждат се „основополагащи компетентности, .. формират се социални и граждански умения, насочени към устойчиво развитие и здравословен начин на живот” (Учебна програма по Околен свят за втори клас, 2016, с. 1).

Според Държавните образователни стандарти, Околен свят за първи и втори клас включва шест области на компетентност:

  • Роден край;
  • Човекът и неговата среда;
  • Национално и културно наследство;
  • Човекът и здравословният начин на живот;
  • Природно разнообразие;
  • Откриване на света.

Последната се отнася до обучението в първи клас, а липсва във втори клас, докато възприемането на природното разнообразие започва именно тогава, а отсъства през първата година. Но всички те, взети заедно, се отнасят до взаимодействието на ученика с близката до него природна и социална среда. Познавателният кръгозор на детето става по-широко обхватен, по-обемен и задълбочен. Едновременно с това се извършва и една съществена подготовка на ученика за реалния живот, което се осъществява чрез взаимодействието човек-общество в характерната за обучението по Околен свят в първи и втори клас действителна среда. Учебният предмет осигурява възможност за създаване на условия, при които детето не само е в реална обстановка, но и може да се включва в живота, да се справя с конкретни житейски ситуации, да решава битови въпроси и по този начин да формира своята социална компетентност.

Цели на обучението по Околен свят са:

  • „Систематизиране на представите и жизнения опит на учениците за околната среда;
  • Изграждане на интегрирано познание за заобикалящия природен и социален свят като среда за живот;
  • Формиране на умения за проучване на промени в околната среда чрез откриване на данни, факти и процеси и явления;
  • Формиране на знания и умения за опазване на собственото здраве и за справяне в критични ситуации;
  • Формиране на стремеж към опазване на околната среда” (Наредба 5 за общообразователна подготовка, 2015, с. 79).

Държавните образователни стандарти посочват връзки с ключовите компетентности, като по отношение на граждански и социални се определят в:

  • Роден край – предвидените резултати от обучението са насочени към възприемане на новата институция – училище и близките до средата на детето – семейство, роден край и улица. Познанията се надграждат по посока на права и задължения в училище, семейството и живота като цяло. Осмисля се още една принадлежност на ученика, освен тази към училищната среда, а именно значението и мястото му в своя род и Родина.

Учебното съдържание в първи клас е представено от частното към общото. Тръгва се от близките представи на ученика и заобикалящата го социална среда – семейство, учители, приятелски кръг и други, към формиране на по-задълбочени представи, като род и родствени връзки, национална принадлежност и опознаване на родината, които се надграждат и през следващите години, когато се изучава Човекът и обществото, История и цивилизация, География и икономика.

В тази възраст познанията имат предимно битов характер с ясно очертана преобладаваща социална компетентност, което от своя страна полага основите за формиране на гражданска компетентност, отнасяща се до демонстриране на гражданска позиция, познаване на своята култура, бит, традиции, права и задължения не само вече като ученик и дете, член от конкретно семейство, но като гражданин на своята държава и света.

  • Човекът и неговата среда – като очаквани резултати се предвижда учениците да познават важни обществени и природни обекти, трудовата дейност на хората през отделните сезони и изменения в природата, свързана с тях. Тези знания в Държавните стандарти не предвиждат да имат взаимовръзка с формирането на гражданска и социална компетентност, но въпреки това не може да не се отбележи тяхното съществено значение, породено от няколко основни моменти:
  1. Познаването на природни и обществени обекти и сгради разширява знанията на учениците за родния край и родината, обогатява историческите им познания, което полага основите за по-нататъшно изграждане на умения за участие в дейността на обществените институции;
  2. Възприемането на природната среда е пряко свързано с изграждане на екологична култура, което е елемент от социализацията на ученика;
  3. Познанията, свързани с трудовата дейност на хората създават условия за изграждане на трудолюбие, полагане основите за професионално ориентиране и най-важното осъзнаване значението и важността от трудовата дейност, като средство за препитание, участие в живота, възможност за професионална реализация и др.

В тази област на компетентност ясно се открояват знания за безопасни места и предвижване на пътното платно, осъзнаване на опасни за живота и здравето ситуации и формиране на умение за правилна реакция и безопасно справяне с тях, умения за демонстриране на общоприети правила на поведение в обществото. Откроява се възможност за интегриране на здравно образование, безопасност на движение по пътищата и реакции при бедствия и аварии, които обогатяват учебното съдържанието по Околен свят, особено в първи клас. Учениците възприемат правилно поведение при кризисни ситуации в дома, в училището, на улицата, сред природата и др. Обсъждат се природни бедствия и правила за справяне с тях.

  1. Национално и културно наследство – очакваните резултати са насочени към формиране предимно на гражданска компетентност, свързана със създаване на чувство за национална принадлежност, чрез възприемане на националните символи (знаме, химн и герб), официални празници, известни личности и събития, които обогатяват представите и способстват за изграждане на активна гражданска позиция в ежедневието. В тази област се включват и битови празници, които имат предимно социална насоченост и се отнасят до социализацията на детето и възможностите му за участие в празници и тържества, демонстрирайки познания за традиции и обичаи свързани с тях. В този смисъл има силно изградена интегративна връзка с интеркултурното образование, породена от възможностите на съдържателните единици в тази насока, да включат многообразие от традиции, обичаи и празници на все по-голямото разнообразие от етноси в нашата страна.

В следващите три области на компетентност не се предвижда формиране на гражданска и социална компетентност, въпреки че както вече се спомена, възприемането на природното разнообразие е тясно свързано и с екологичното възпитание на учениците и с изграждане на желание да опазват природата чиста. Те осъзнават необходимостта от нейното съхранение и даровете, които ни предоставя, за да живеем пълноценно и здравословно. Екологичната култура е част от цялостното формиране на личността и това по своята същност определя до голяма степен и социалната компетентност на човека и неговата гражданска позиция по отношение опазването на света.

Гражданските и социалните компетенции по своята същност включват елементи от екологично, здравно и интеркултурно образование. Това ясно се откроява при анализиране на интергративните връзки в учебното съдържание.

Опазването на околната среда е тясно свързано с разбирането за необходимостта от водене на здравословен начин на живот и осъзнаване на важността от благата на природата за съществуването на човека. В първи и втори клас екологичното образование е по посока на обсъждане на човешко поведение, което застрашава живота на планетата и формирането на определени граници при използването на природните дадености, с цел тяхното опазване. Учениците изразяват чувства от срещата с природата. Учебният предмет предполага възможности за организиране на екскурзии за наблюдаване на природни явления, процеси, изменения и влияния на почвата, въздуха и слънчевата светлина върху живите организми. Като човешки същества, които всекидневно използват тези дадености, чрез обучението по Околен свят, децата осъзнават факти и зависимости, които не могат да бъдат заменени с други, което от своя страна формира представи за значимост и потребност от опазването им.

Водещ акцент в тази възраст е разделното събиране на отпадъци, замърсяването и видовете замърсители, по отношение на въздействието им върху човешкото здраве и формиране на правилно поведение на учениците в тази насока. Стимулира се участие в кампании и дейности за почистване на улици, паркове, игрища и други места. Това дава възможност за общуване и обединяване на децата в една обща кауза, провокирана от интереси и едновременно с това участва в поставянето на основите на гражданска компетентност, тъй като подобни прояви допринасят за благото на всички граждани.

В първи и втори клас по Околен свят учениците придобиват знания за правилна реакция при случаи застрашаващи живота им или опасни за тяхното здраве. Това препокрива областта на компетентност по здравно образование „Психично здраве и личностно развитие”, в която за начална училищна степен, в резултат на обучението си, подрастващите трябва да придобият знания, умения и отношение за: заявяване на собствени желания и чувства, като осъзнават, че човек може да постъпи по различен начин в дадена ситуация.

„Безопасност и първа помощ” е област на компетентност включена в образователните стандарти по отношение на здравното образование, в която също се поставя акцент на правила за безопасност по време и след злополука, различаване на рисковани поведения и основни умения за оказване на първа помощ при одраскване, изгаряне, ожулване и други. Учениците трябва да изразяват собствено мнение в негативни ситуации, без да се страхуват, че може да сбъркат. По Околен свят тези моменти са водещи в теми, отнасящи се до област на компетентност „Човекът и неговата среда”. Учениците възприемат основни хигиенни правила, които в стандарта за здравно образование са в отделна културно-образователна област „Лична хигиена, където е предвидено формиране на умения за поддържане на лична хигиена, не само по отношение на тялото, но и на облеклото, работното място, дома, зъбите, венците и устната кухина, очите, ушите, осъзнаване на необходимостта от спазване на дневен режим и редуване на труд с почивка, важността на хранителния режим, правилна стойка по време на час  и носене на раница. Всичко това е включено в учебното съдържание на обучението по Околен свят в първи и втори клас в област на компетентност „Човекът и здравословен начин на живот”.

Област на компетентност „Хранене” изисква учениците да имат умение да класифицират храните, като осъзнават и обясняват значението и видовете им за здравето. Учениците придобиват знание за разграничаване на вредните продукти и следват елементарни правила за здравословно хранене, като отчитат важността му за своето развитие.  По Околен свят тези компетенции се свеждат до познаване на основни правила за здравословно хранене. В първи клас се предвиждат специални теми, в които освен култура на хранене и основните хранителни съставки за детския организъм се предвижда и групиране на различни продукти по признака произход (растителни или животински).

Във втори клас се възприемат и основните части на човешкото тяло, което се припокрива с първия очакват резултат от обучението по област на компетентност от здравното образование – „Физическо развитие и дееспособност”. Учениците осъзнават значението на физическото възпитание и спорта, двигателните упражнения и активност в ежедневието като важен фактор за тяхното здраве. Опознаването на сетивните органи е по посока на тяхното предназначение и хигиенни правила за опазването им.

Изграждането на компетентност по всички тези области определени в програмата по Околен свят и здравно образование, формират общи правила за здравословен начин на живот, отнасящи се до лична хигиена, дневен режим, здравословно хранене, закаляване и спорт и др.

Интегрирането на интеркултурното образование е тясно свързано не само с учебния предмет Околен свят, но и с гражданското образование. Съществуват допирни точки за начална училищна възраст, които се изразяват в:

  • Познаване на различни измерения на културата и осъзнаване на необходимостта от взаимодействие с тях, с цел обогатяване на личната идентичност, без да се пренебрегва значимостта на собствената култура;
  • Разпознаване на културно-специфични характеристики на различни етнически общности;
  • Демонстрира толерантно отношение към представители от други културни общности;
  • Развива умения за взаимодействие и сътрудничество в мултикултурна среда, без да проявява дискриминация;
  • Възприема национални и европейски документи свързани с човешките права (Наредба 5 за общообразователна подготовка, 2015, с. 52-56)

В Държавните образователни стандарти гражданското образование е обединено с обществената компетентност, което ясно личи още в първата област на компетентност „Междуличностни отношения”, където предвидените очаквани резултати са свързани с общуването на детето в условия на многообразие от различия (по посока на пол, раса, възраст, етническа принадлежност и др.) и изграждане на способност за демонстриране на толерантно отношение, сътрудничество и уважение към това различие (Наредба 13 на МОН, 2016). По Околен свят много съдържателни единици осигуряват възможност за разширяване на познанията за многообразието от професии и дейности свързани с тях, което от своя страна допринася за осъзнаване на промени при взаимоотношения, свързани с порастването.

В Област на компетентност „Социална среда” децата от началната училищна възраст възприемат училищния живот в неговата цялост и многообразие, като определят мястото си в него. Това са едни от първите теми, предвидени в първи клас по Околен свят. Първокласниците се адаптират в новата учебна среда, като в съдържателните единици посветени на училището се възприемат професиите и разположението на сградата, права и задължения в клас и междучасие. След разглеждане на училището и семейството се преминава към родния край, докато плавно се стига до Родината. В тези теми се отделя внимание на други елементи от гражданското образование, а именно разбирането за равенство, някои от основните институции и тяхната роля и значение за хората, постигане на обществено благополучие и умения за общуване, чрез формиране на нагласи за разбиране на чуждо поведение.

Неслучайно определянето на целите в Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование на тези четири области, са дадени общо, т. к. интеркултурното, здравно и екологично образование са част от гражданското образование и обединени заедно формират гражданската и социална компетентност на личността.  Силните им интегративни връзки в изложения анализ показват ясно междупредметното им вграждане при взаимодействието на учениците от начална училищна възраст с природата, обществото и света и се доказва от водещите цели на обучението по Околен свят за втори клас, които са (Учебна програма по Околен свят за втори клас, 2016, с. 1):

  • обогатяване, систематизиране и обобщаване на сетивно-познавателния опит на учениците чрез разнообразни дейности за ориентиране в заобикалящия ги природен и социален свят;
  • развитие на познавателния потенциал и на познавателната активност на учениците чрез овладяване на разнообразни стратегии за учебна дейност;
  • стимулиране и развитие на детските интереси и способности, формиране на личността на детето;
  • изграждане на съвременни ключови компетентности.

Основни социални и граждански компетентности в обучението по Околен свят за първи клас са насочени към формиране на умение за изразяване на лична позиция и приемане на чужди гледни точки, коментиране на различни модели на поведение и възможност за подбиране на правилното, като се разграничават прояви на взаимопомощ, толерантност, уважение и съпричастност като правилни. В тази възраст се опознава в по-голяма степен района, в който детето живее, близки природни и обществени обекти, някои обществени институции, преобладаващи в родното място и националните символи на България.

Последното е обект на изучаване и във втората година, когато знанията се допълват, възприема се столицата, известни личности свързани с миналото на родния край или Родината, знанията се разширяват и по отношение на семейството, като се усвояват родствени връзки. Продължава формирането на правилно поведение на обществени места.

В основата на обучението стои формирането на една не само компетентна, но и здрава личност. Затова се отделя не малко внимание и на този водещ аспект от ключовата компетентност на учениците, отнасяща се до водене на здравословен начин на живот, стремеж за опазване на околната среда и правилна реакция в ситуации, застрашаващи живота и здравето им и това на останалите (при бедствия, аварии, катастрофи или движение по пътищата). В тази връзка образователната реформа през последните две години е по посока на изграждане на една нова, девета ключова компетентност, изграждане на умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт. По своята същност и съдържание тя е тясно свързана с обществената компетентност и може да се разглежда като елемент от структурата й, насочен към интегриране на здравното образование в учебния процес по природни и обществени науки.

Проследяването на интегративни връзки, анализирането на учебните програми и развитието във формирането на социални и граждански компетентности има отношение не само към образователния процес, но и към участниците в него. Взаимодействието човек-общество и човек-природа е част от обучението за начална училищна възраст и като такова има пряко отношение към бъдещите педагози.

 

  1. Анализ на резултати от анкетно проучване със студенти

За установяване на познанията на студентите по разглежданата проблематика, се проведе анкетата, в която участват 45 студенти от специалност Предучилищна и начална училищна педагогика (експериментална група), които освен предвидените по учебен план часове по Методика на обучението по човек-общество и човек-природа имат още една дисциплина, в която се обръща внимание само на гражданските и социалните компетентности при възприемане на света в предучилищна и начална училищна възраст по Околен свят, Човекът и обществото и Човекът и природата.

Резултатите им са съпоставени с 42 студенти, които освен изучаваната методика, нямат допълнителни дисциплини насочени към разглежданата проблематика.

В началото на своето обучение, студентите не могат да формулират определения на тези понятия. Имат частична представа за съдържателната характеристика на граждански и социални компетенции, а 80 % от обучаваните не са запознати с европейските директиви и осемте ключови компетентности.

В края на обучителния курс се наблюдава значителен ръст на познанията им по разглежданите проблеми. Голяма част от студентите (75%) в експерименталната група, могат да дадат определение за шестата ключова компетентност, изразяват мнение, анализират и тълкуват понятията. В контролната група се наблюдава ръст от 5 % по отношение на възможностите им да разграничат гражданската и социалната компетентност в съдържателен план (диаграма 1). Анализът дава основание да се твърди, че двата термина се различават от студентите, но значително по-трудно е да се формулира гражданската компетентност. На този въпрос половината от бъдещите педагози дават кратки или непълни отговори, докато за обществената компетентност са по-изчерпателни.

 

Диаграма 1. Усвояване на понятията

 

Голяма част от анкетираните в двете групи (80,46%) смятат, че е необходимо формиране на гражданска и социална компетентност още в най-ранна възраст, като само 5,75% не дава подробна формулировка защо. Същият е процентът и на студенти, които имат противоположно отношение (5,75%) на този въпрос, а останалите 13,79% не могат да изкажат мнение по тази тема.

Като по-съществени конкретизации за необходимостта от ранно формиране на гражданска и социална компетентност, студентите посочват връзката и с поемането на отговорност и все по-честата необходимост от това в днешните условия. Уменията за решаване на конфликти и толерантността към различните етнически общности, също е важен и съществен елемент, който в съвременното общество изисква ранно и ефективно участие в социалния живот. Необходимо е демонстриране на способност да се вземат бързи и важни решения в разнообразни ситуации, което е още един съществен момент, изискващ започването на този дълъг и иначе труден по своята същност процес още в ранното детство. Друг, важен за съвремения училищен живот момент, е честата проява на агресия, която според 5% от студентите се дължи на ниско възпитателно въздействие в семейството, слабо изразена личностна култура, породена от преобладаването на лоши примери в обществото, които вземат превес над добродетелните.

Една част от анкетираните свързват социалната компетентност с ефективно участие във всички сфери на живота, а гражданската със степента на тази активност и пълноценност в гражданския живот.  Съвременните условия изискват децата да познават своите права и отговорности, задължения и принадлежност. На това мнение са 6,7% от анкетираните, като от съществено значение според 12,64%, е осъзнаването и изграждането на ясна представа за нивото на формиране на социална  и гражданска компетентност у всяка личност.

Отговорите на следващия въпрос изясняват мнението на студентите по отношение на това дали трябва да се възприемат като едно цяло двете понятия или да се разглеждат като две отделни компетентности. Става ясно, че въпреки наличието на 100% активно отношение на този въпрос, решението му остава неизяснено, тъй като 47% от анкетираните смятат, че трябва да се прави известно разграничаване, а останалите 53% ги възприемат като взаимно свързани термини, които се допълват.

В свободен отговор 6,7% определят двете компетентности като едно цяло, отнасящо се до понятието „обществена компетентност” и изразяващо се до всички форми на поведение, а то от своя страна започва своето формиране още след раждането и продължава през целия живот. Въпреки приблизително равния резултат, прави впечатление, че всички анкетирани имат отношение по въпроса, за разлика от предишния въпрос.

В експериментална група, провеждането на семинарни упражнения и допълнителния лекционен курс, разнообразен от тренинги, помага на студентите да покажат положителни резултати при определянето на теми от учебното съдържание с ясно изразени социална (86%) и гражданска (80%) компетентност, докато в контролна група се наблюдава частична способност да се отработи този въпрос, като 45% (за социална компетентност) и 40% (за гражданска компетентност) от студентите дават верни предположения, като посочват една, до две теми, а едва 21% от тях осъществяват пълна формулировка на въпроса с три предложения за теми от учебното съдържание (диаграма 2).

Диаграма 2 – Способност за определяне на теми от учебното съдържание по Околен свят отнасящи се към гражданската и социалната компетентност

Като най-лесно се оказва определянето на социална компетентност, като се посочват теми, отнасящи се до семейството, здравето на човека, училището, празници и обичаи, професии и др. (таблица 1)

 

Таблица 1 – Теми, подходящи за развитие на социална компетентност в обучението по Околен свят

 

Теми Брой

отговорили

Дом и семейство 40
Здравето на човека 35
Училище 39

 

Според студентите, гражданската компетентност се свързва предимно с теми свързани с родното място и родината, като отново се включват празници, традиции и обичаи и училището, което прави впечатление, че поради възприемането на права и задължение в тези тематични единици има връзка и с двете компетентности (таблица 2).

 

Таблица 2 – Теми подходящи за развитие на гражданска компетентност в обучението по Околен свят

 

Теми Брой

отговорили

Родния край и родината 76
Празници, традиции и обичаи 80
Училището 55

 

Гражданското образование се оказва трудно за възприемане от студентите. В контролната група половината от студенти (50 %) могат да посочат в какви форми на работа се осъществява обучението за тази област в начална училищна възраст, докато в следствие на допълнително придобити знания на лекционния курс, в експериментална група 91,11% от бъдещите педагози, не срещат трудност при определянето им. Освен това те добре познават съдържанието на гражданското образование и разпределението му по области на компетентност, докато в контролната група едва 20 % от студентите могат да се справят с това.

От осемте ключови компетентности в обучението по Околен свят най-голямо приложение, според студентите, намира комуникативната, гражданската и социалната, умение за учене,  умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт, културната компетентност и умения за изразяване чрез творчество. Останалите – дигитална, математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите, технологии и предприемачество и накрая комуникативна компетентност на чужд език са сред най-рядко срещаните в учебното съдържание за първи и втори клас по този учебен предмет.

Студентите дават по повече от един отговор, тъй като както вече се спомена, ключовите компетентности са взаимно свързани и не може да се говори за формиране само на една компетентност (таблица 3).

 

Таблица 3 – Разпределение на броя студенти посочили съответната компетентност

Компетентност Брой отговорили
Комуникативни компетентности на роден език 80
Компетентност за общуване на чужд език 3
Математическите компетенции и основни познанията в областта на природните науки и технологии 10
Дигитални компетентности 35
Умения за учене 70
Граждански и социални компетентности 78
Инициативност и предприемачество 15
Компетентности в областта на културата и творчески и изяви 65
Умения за устойчиво развитие и здравословен начин на живот 68

 

Почти всички студенти смятат, че в обучението по Околен свят се развива предимно комуникативната компетентност, поради естеството на работа с тази възрастова група. Нивото на ограмотяване е ниско, а осъществяването на учебния процес изисква преобладаване на словесни методи. Установяването на нивото на придобити знания също става предимно чрез устно изпитване и осигуряване на възможност за участие в обясняване, разказ, беседа и други, в които преобладава комуникацията и възможността за словесно изразяване на мнение (диаграма 4).

 

Анализът на Държавните образователни стандарти по този учебен предмет показва, че най-силно застъпена е деветата по своята същност компетентност, свързана с умения за подкрепа на устойчивото развитие и здравословен начин на живот и спорт. Обобщаването на учебното съдържание също показва високо съдържание на междупредметни връзки със здравното образование. Ако приемем умението за здравословен стил на живот, като елемент от втората по важност в стандарта – гражданска и социална компетентност, то те ще имат значителен превес в обучението по Околен свят. Следващи най-често срещани са, както и студентите определят – уменията за учене, заедно с комуникативната компетентност. Според нормативната база културната компетентност и математическата компетентност се проявяват в значително ниска степен, докато дигиталната компетентност и уменията за общуване на чужд език, почти нямат приложение в учебното съдържание.

В практическа задача, студентите разработват план-конспект и правят анализи на наблюдавани уроци, като в методическата част от своята разработка описват основните параметри на урока – област на компетентност, вид на урока, цел, задачи, очаквани резултати, използвани методи, средства и похвати, предварителна подготовка на участниците в педагогическото взаимодействие. След това се преминава към изложение на учебния материал. По-голямата част от студентите в контролната група – 60%, не могат да се справят с определяне на компетенциите, които се формират в избраната от тях тема, а 50% от тях бъркат понятието област на компетентност с ключова компетентност. В експериментална група се наблюдава повече от 80% успеваемост в тази насока.

 

Заключение и изводи

От направения теоретичен анализ и проучените литературни източници, които далеч не изчерпват разглежданата проблематика, може да се констатира, че социално компетентната личност е креативна и пълноценно се интегрира в обществото и неговото разнообразие. Лесно се адаптира съобразно стимулите на средата, като проявява отговорно отношение в конкретни ситуации. Възприема се „чуждото”, без да се потъпква Аз-ът и обратно, задоволяват се лични нужди, без да се пренебрегват останалите.

Диаграма 4 – Компетентности

Постъпването в училище е една нова форма на адаптация, която се осъществява благодарение на придобита вече социална компетентност и нейното надграждане по отношение на степен на адаптация в новата среда и приятелско обкръжение, постепенното изместване на игровата дейност с учебната, усъвършенстване на стратегии за целенасочено взаимодействие с околните, като се демонстрира самостоятелност, личностна идентичност, изразена в трайна осъзнатост на индивидуални потребности, отговорност, нужди и тяхното задоволяване без да се нарушават тези на останалите. Изграждане на доверие не само в собствените сили и възможности, но и при взаимодействие с останалите в социума.

Важна роля за социалните ценности на ученика и степента на тяхното проявление в компетентност са фактори като принадлежност към социална прослойка, семейна среда, качество на обучение, ниво на достъп до комуникации и технологии, съдържание на средствата за информация, които се възприемат, вътрешна мотивация за вграждане в обществото, нагласи и очаквания при възприемане на света и степен на тяхното разминаване, психологическо състояние, нравствено и естетическо възпитание и др.

Теоретичният анализ показва необходимост от възприемане на двете понятия гражданска и социална компетентност, като взаимно свързани и допълващи се, тъй като съвкупността от социални компетенции, са в основата не само на изграждането им до по-висока степен на осъзнатост – социална компетентност, но са важна част от формирането и на гражданската компетентност. Същевременно с това тези две понятия имат и свои специфики и различия, които са тясно свързани със съдържателната им характеристика.

Макар и да се разглеждат като взаимно свързани и в единство от европейски и национални образователни стратегии, гражданската и социална компетентност имат известни различия. Анализът на двете понятия и учебните програми при възприемане на света за начална училищна възраст, дават основание да се констатира, че обществената компетентност се формира и проявява значително по-рано, преди постъпването в училище, а гражданската се проявява след този период, като с времето взема значителен превес.

Друга съществена разлика между двете понятия се откроява по отношение на анализа им в съдържателен план. Прави впечатление, че значително повече автори разглеждат социалната компетентност, която се свързва с многообразие от понятия като социална култура, социална грамотност, социо-културна компетентност и др., докато гражданската компетентност се отнася предимно до гражданското образование и се изследва от значително по-малко автори.

Гражданските и социални компетентности имат интегративни връзки в различна степен не само с останалите ключови компетентности, но и с различни сфери на образованието (здравно, интеркултурно, екологично, безопасно предвижване по пътищата и превенция при бедствия, аварии и катастрофи), които се проявяват в съдържателните аспекти на понятията.

Обучението по Околен свят, Човекът и обществото, Човекът и природата са водещи учебни предмети за началната училищна възраст, в които се формира гражданска и социална компетентност с всички нейни форми на проявление. Като съвкупност от взаимодействие на човек-общество-природа в първи и втори клас се разширява социалната среда на ученика и започва формирането на гражданска позиция.

Анализът на държавните образователни стандарти дава основание да се констатира, че взаимодействието човекът-природата в обучението по Околен свят допринася в най-ниска степен за формиране на гражданска и социална компетентност. Предвидените знания се свързват предимно с екологичното образование, което е породено от интегрирането му.

Задълбоченото теоретично проучване на социалните и гражданските компетентности със студенти на лекционни курсове и отработването на практически задачи в семинарни упражнения, позволява да се разшири познавателният кръгозор на бъдещите учители  за Гражданското образование и да се стимулира желание за разнообразяване на учебния процес, като се търсят многообразни форми на интегриране на различни области на познания, допринасящи за изграждане на здрава и компетентно активна личност у ученика.

Голяма част от студентите в експериментална група показват добри познания не само за гражданската и социалната компетентност, но и за останалите ключови компетентности. Имат изградена способност да ги различават и откриват прилики, като анализират съдържателни единици от учебното съдържание по Околен свят. Това развива способности за откривателство и креативност в професоналната им реализация.

Работата с бъдещите педагози дава основание за констатиране на добри познания в края на обучителния период, което се дължи на провокиране на интереса им към разглежданата проблематика и изследователските им амбиции, предоставяне на адекватно и достъпно образование по важни теми, които да допълват и надграждат опита, познавателния им обхват и създават положително отношение и любов към професията.

Резултатите от проведената анкета със студенти, ясно показват, че трябва да се разгърне учебният план на дисциплината в насока формиране на ключови компетентности и отработването им на практически упражнения, като се даде възможност за допълнителни форми на работа, избираеми и факултативни дисциплини, които да дават възможност за реализиране на това.

 

Литература / Reference:

 

  1. Андреев, М. (1998) Педагогическа социология. С., НП
  2. Андреева, Л. (1998) Социално познание и муждуличностно взаимодействие, София.
  3. Бонева, Г. (2009). Компетентностен подход към образованието и новата образователна парадигма. Сп. Педагогика, 9–10, 12–27.
  4. Гюров, Д. Гюрова, В. и др. (2013) Първи учебен свитък за едногодишно специализирано обучение във висши училища с цел придобиване на допълнителна квалификация/преквалификация по позиция № 2 Детски учител/Начален учител, Мобилност на педагога и модулна интеракция в единната система „детска градина–начално училище“, моделни технологии за учителя на XXI век, МОН.
  5. Гюров, Д. (2010) Педагогическо взаимодействие. Иновационен модел за изграждане на единна социално-педагогическа система „Детска градина – училище”, София, УИ „Св. Климент Охридски”.
  6. Гюрова, В. (2008) Игрова култураи европейски компетенции в предучилищното образование чрез предружената от педагога игра, Предучилищно възпитание, № 6, с. 12
  7. Гюрова, В. И колектив. (2006) Интерактивността в учебния процес. София, Европрес.
  8. Гюрова, В. (2004) Интеркултурна компетентност и игрова култура в периода на ранното детство. В: Сто и двадесет години предучилищно възпитание.
  9. Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот. 2008, Люксембург: Служба за официални публикации на Европейските общности. [Електронен  ресурс].URL:  https://ec.europa.eu/ploteus/sites/ eac-eqf/files/broch_bg.pdf
  10. Европейска референтна рамка, (2005) Брюксел, [Електронен  ресурс]. URL: keycompetenceskit.eu
  11. Закон за предучилищно и училно образование от 1 август 2016 г. на МОН, [Електронен  ресурс].URL: mon.bg
  12. Колева, М. (1998) Социалното развитие на детето. Педагогически условия, Литера.
  13. Конакчиева, П. (2011) Педагогически модел за възпитаване на социална и гражданска култура при ориентиране на три – петгодишните деца в света, Педагогически алманах, бр. 1
  14. Конакчиева., П. (2011) Педагогически модел за възпитаване на социална и гражданска култура при ориентиране на пет – седемгодишните деца в света, Педагогически алманах, бр. 2
  15. Наредба № 5 за общообразователна подготовка от 30.11.2015 г. на МОН [Електронен ресурс].URL: https://www.mon.bg
  16. Наредба № 13 от 21.09.2016г. за гражданско, здравно, екологично и интеркуртуно образование [Електронен  ресурс].URL: https://www.mon.bg
  17. Насърчаване на гражданската компетентност сред учениците CIVICO / ГРАЖДАНИ Наръчник за учители – 510496-LLP-1-2010-1-IT-COMENIUS-CMP [Електронен ресурс].URL: http://www.civicoproject.eu
  18. Национална квалификационна рамка за учене през целия живот на РБългария, 2012 г. [Електронен  ресурс].URL: https://strategy.bg/ StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=719
  19. Национална програма за развитие на българското образование 2006–2015, [Електронен ресурс].URL: https://www.government.bg /opencms/export/sites/mon/documents/programa_obrazovanie.pdf, с. 9, с. 15.
  20. Недялкова, Х., (2004) Формиране на елементи на социална компетентност у 5 – 7-годишните деца чрез възпитание в техните права: В – Сто и двадесет години предучилищно възпитание.
  21. Обяснителни бележки към Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, 2008 [Електронен ресурс].URL: https://ec.europa.eu/ ploteus/sites/eac-eqf/files/brochexp_bg.pdf
  22. Панова, Ю. (2013) Разбиране и прилагане на компетентностния подход при изучаването на дисциплината „Дирижиране от клавир”, Национален форум „Орфеева дарба”, УИ „Св. Климент Охридски”, София. [Електронен ресурс].URL: http://www. uni-sofia.bg
  23. Програма „Младежта в действие” 2007 – 2013 [Електронен ресурс].URL: http://www.mlodziez.org.pl/program/youthpass/kompetencjekluczowe-Kompetencje_spoleczne_i_obywatelskie
  24. Сарийска, С. (2015) Структура на социалната компетентност и стратегии за нейното развитие, Пловдивски университет Паисий Хилендарски, Интердисциплинарен научен форум – Образование общество личност. 30-години педагогически факултет, с. 357-365, ISBN 978-619-202-032-3
  25. Стефанова, Е. (2016) Автореферат за придобиване на образователна и научна спетен „доктор”, ВТУ [Електронен ресурс].URL: www.uni-vt.bg
  26. Стефанова, Е. (2017) Дигитална компетентност на учениците от начална училищна възраст при взаимодействието човек-общество и човек-природа, Интернационален журнал, бр. 16, Скопие, с. 323-329. ISSN 1857-923X
  27. Стоименова, Б. Василева, Б. Легурска, М ., Цветкова, Н. (2008) Интегритивно развитие на обществени и граждански компетентности в учениците от прогимназиален етап (по БЕЛ, история и цивилизация, английски език), София. [Електронен ресурс].URL: https://www.diuu.bg/ ispisanie/broi14/14kt/14kt1.htm
  28. Томов, Т. (2011) Разработване на компетентностни модели, или какво поведение е неолходимо за успешно трудово представяне, ИК „Труд и право”, София
  29. Учебник по педагогика, ВТУ, (2011) [Електронен ресурс].URL:  www.com/wp-content/uploads/2011/01/uchebnik-po-pedagogika.pdf
  30. Учебна програма по околен свят за първи клас 2016 [Електронен  ресурс].URL: https://www.mon.bg
  31. Учебна програма по околен свят за втори клас 2016 [Електронен  ресурс].URL: https://www.mon.bg
  32. Философски речник, София, 1977, с. 495
  33. Юлзари, С. (2006) Лекционен курс, Русе
  34. Guralnick, M. J. (1990). Social competence and early intervention. Journal of Early Intervention, 14(1), 3 – 4.
  35. Van Ek, Y. and J. Trim. Threshold Level (1990). Strasbourg, Concil of Europe Press
  36. Жуков, Ю., А. Ерофеев, С. Липатов.( 2004) Методы практической социальной психологии. Москва
  37. Зауш-Годрон, Ш. (2004) Социальное развитие ребенка, Русия, с. 70
  38. Шишов С., В. Кальней, (2000) Мониторинг качества образования в школо. Москва.
  39. [Електронен  ресурс].URL: http://gimn-popovo.com/ documents/ zaedno/ramka.doc
  40. [Електронен ресурс].URL: http://www.eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/145BG.pdf
  41. [Електронен  ресурс].URL: http://www.keyconet.eun.org/social-and-civic
  42. [Електронен  ресурс].URL: http://www.bg.wiktionary.org/

 

Приложение

А Н К Е Т А

Уважаеми студенти, с настоящата анкетна карта, Ви каним да вземете участие в експериментално изследване, което е насочено към съвременния проблем за  формиране на гражданските и социалните компетентности.

Попълването се извършва като заградите с кръгче избрания отговор и запишете ясно и четливо мнението си при отговора на свободните въпроси.

 

  1. Дайте определение на понятието „Гражданска компетентност” ……………………..

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

  1. Дайте определение на понятието „Социална компетентност” …………………………

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

  1. Трябва ли да се формират граждански и социални компетентности още в най-ранна възраст и защо?

А) Да, защото………………………………………………………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………………

Б) Не, защото…………………………………………………………………………………………………………. ………………………………………………………………………………………………………………………………

В) Не мога да преценя …………………………………………………………………………….

 

  1. Трябва ли да се различават гражданските от социалните компетентности и защо?

А) Да, защото ……………………………………………………………………………………………………….. ………………………………………………………………………………………………………………………………

Б) Не, защото  ……………………………………………………………………………………………………….. ………………………………………………………………………………………………………………………………

В) Не мога да преценя ……………………………………………………………………………………………

 

5.Посочете три  теми от учебното съдържание по Околен свят, в които водеща е социалната компетентност.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

  1. Посочете три теми от учебното съдържание по Околен свят, в които водеща е гражданската компетентност.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

  1. Подредете компетентностите по възходящ ред, като имате предвид, кои са водещи в обучението по Околен свят.
  • комуникативна компетентност;
  • компетентности в областта на чуждите езици;
  • математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
  • дигитална компетентност;
  • умения за учене;
  • социални и граждански компетентности;
  • инициативност и предприемчивост;
  • културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;
  • умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

 

  1. В какви форми се осъществява гражданското образование в начална училищна възраст?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

  1. Посочете една от областите на компетентност на Гражданското образование и опишете очакваните й резултати предвидени в Държавните образователни стандарти.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев