Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Взаимозависимости между удовлетвореността от учителския труд и индивидуално-демографски фактори

Взаимозависимости между удовлетвореността от учителския труд и индивидуално-демографски фактори

Гл. ас. д-р Ваня Динева
E-mail: vdineva[at]uni-ruse.bg
Русенски университет „Ангел Кънчев“

Interrelations between Teachers’ Job Satisfaction and Personal Demografhic Factors

Assist. Prof. Vanya Dineva, PhD
University of Ruse „Angel Kanchev“

Abstract: With sample of 71 teachers are checked interrelations between teachers’ job satisfaction and certain personal demographic factors. The results show that there is a statistically significant relationship (p <0.01) between the level of teachers’ job satisfaction and weekly work load, salary satisfaction, teaching subject, a feeling of emotional and physical comfort/discomfort at work.

Key words: teachers’ job satisfaction, personal demographic factors

 

Трудовата дейност е основна за човека, заема значителна част от неговия живот и е насочена към създаване на социално значими материални и духовни ценности. При това в зависимост от личните цели, ценности и постигнати резултати може да се наблюдава по-малка или по-голяма степен на удовлетвореност свързана с положителни персонални преживявания вследствие на задоволени актуални потребности.

Удовлетвореността от работата изпълва със смисъл човешкият живот и създава емоционално комфортна база за взаимодействие с околния свят. Тя има важно значение в сферата на педагогическата дейност особено в условията на съвременните реформи в българското образование, поставящи на изпитание позитивната нагласа на учителите по отношение на техния професионален труд.

В специализираната литература дефинициите на удовлетвореността от труда, формулирани от отделните автори, отразяват различията в подходите им към това понятие като една от най-често цитираните се свежда до постигането на удоволствие или позитивно емоционално състояние, породени в резултат от оценката на работата на индивида.

Един от важните аспекти на удовлетвореността от педагогическия труд е нейното повлияване от различни фактори.

Според Bavendam (2000) това са стреса, трудовите стандарти, взаимодействията с колегите и учениците, професионалната автономия, адекватното управление на училището, възможностите за напредък и лидерство.

Skaalvik&Skaalvik (2013) се фокусират върху чувството за принадлежност към училищната общност, социалната подкрепа, трудовата ориентация, автономията, емоционалното изтощение.

Badri et al. (2013) посочват като прогнозиращи фактори потребността от труд, типа на училището, пола, възрастта, общия хорариум, преподаваните учебни дисциплини, класа в който се преподава, националността на учителя, трудовото възнаграждение, поведението на учениците, отношенията учители – родители, колегиалната съгласуваност, професионалната автономност, организационната култура на училището, социалната подкрепа и др.

Видно е, че различните автори посочват сходни фактори (с определена по-силна или по-слаба значимост), въздействащи върху удовлетвореността от труда. В това отношение определен интерес предизвиква въпроса: „Дали нивото на последната е във взаимовръзка с някои индивидуално-демографски фактори?“, чийто отговор може да създаде предпоставки за по-нататъшно развитие на практико-приложните възможности на разглежданата проблематика.

Целта на настоящото проучване е да се установи наличието/липсата на връзка между удовлетвореността от учителския труд и определени индивидуално-демографски фактори.

Обект на проучването са 71 учители (цялата съвкупност) от средно профилирано училище в гр. Русе.

Предмет на проучването е взаимовръзката между индивидуално-демографските фактори възраст, пол, семейно положение, педагогически стаж, преподаван учебен предмет, седмично натоварване, удовлетвореност от получаваната заплата, извършване на административна дейност, класно ръководство, чувство за емоционален и физически комфорт/дискомфорт по време на работа и нивото на удовлетвореност от учителския труд.

Поставени са следните задачи:

  1. Да се установи нивото на удовлетвореност от учителския труд;
  2. Да се провери наличието/липсата на връзка между посочените по-горе индивидуално-демографски фактори и нивото на удовлетвореност от учителския труд;
  3. Да се извърши статистически анализ на резултатите.

Използван е методът на пряката анкета, чието основно предимство е събирането на обективна индивидуална информация. Анкетната карта е подготвена специално за целите на изследването, за което на изследваните лица е предоставена информация, както и инструкция за начина на попълване. Изрично е подчертано уверението за анонимност. Статистическата обработка на резултатите е извършена със SPSS 13.0. Приложен е честотен и непараметричен анализ, а за измерване силата на връзката са използвани коефициенти от корелативен тип, даващи възможност да се установи дали същата е закономерна и не е случайна.

Данните сочат, че най-голям е делът на удовлетворените от своя труд (40.8 %), следвани от тези, които са и удовлетворени и неудовлетворени (26.8 %). Само 5.6 % са абсолютно удовлетворените, а 1.4 % – абсолютно неудовлетворените (табл. 1.)

 

Таблица 1. Разпределение на учителите по показателя удовлетвореност от труда

Ниво на удовлетвореност от учителския труд Учители (%)
абсолютно удовлетворен 5.6
силно удовлетворен 8.5
удовлетворен 40.8
по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен 9.9
и удовлетворен и неудовлетворен 26.8
по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен 7.0
неудовлетворен
силно неудовлетворен
абсолютно неудовлетворен 1.4

 

В изследването са включени както мъже, така и жени. Представителите от женски пол са най-често срещания резултат – 74.6 %, което обуславя и техният по-голям дял по отношение удовлетвореността от труда:

– удовлетворени – 33.8 %;

– и удовлетворени и неудовлетворени – 18.3 %;

– силно удовлетворен – 7.0 %;

– абсолютно удовлетворен – 4.2 %.

Възрастта на изследваните лица е от 20 до 65 години, разпределени в 5 възрастови групи. 29.6 % са на възраст между 50 и 59 години и това е най-често срещаният резултат. След тях са изследваните във възрастова група 40 – 49 години (25.4 %), следвани от представителите между 60 – 65 години (18.3 %) и 30 – 39 години (14.1 %). Най-незначителен е процента при възрастовата група 20 – 29 години (12.7 %). По този показател се отчита най-висока удовлетвореност от труда във възрастовата група между 50 и 59 години, следвани от тези между 30 – 39 години (табл. 2.). Само при 5.6 % от учителите между 50 – 65 години се регистрира абсолютна удовлетвореност, което вероятно може да се дължи на тяхното професионално утвърждане и привързаност към училищната институция.

 

Таблица 2. Разпределение на възрастта спрямо удовлетвореността от труда

Ниво на удовлетвореност от учителския труд Възраст (%)
20–29 г. 30-39 г. 40-49 г. 50-59 г. 60-65 г.
абсолютно удовлетворен 1.4 4.2
силно удовлетворен 1.4 4.2 1.4 1.4
удовлетворен 5.6 9.9 7.0 11.2 7.0
по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен 1.4 1.4 2.9 2.9 1.4
и удовлетворен и неудовлетворен 4.2 1.4 7.0 9.9 4.2
по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен 1.4 2.9 2.9
неудовлетворен
силно неудовлетворен
абсолютно неудовлетворен 1.4

 

Най-много от изследваните са семейни (66.2 %), следвани от несемейните (14.1 %), разведените (11.3 %), които никога не са имали брак (5.6 %) и вдовец/вдовица (2.8 %). Подобно е положението по отношение делът на семейните представители спрямо останалите относно удовлетвореността от труда:

– удовлетворени – 28.2 %;

– и удовлетворени и неудовлетворени – 16.9 %;

По-голям е делът на учителите, които преподават специален предмет 64.8 %, а останалите – общообразователен. Удовлетвореността от работата е по-силно изразена при преподавателите по специален предмет.

Седмичното натоварване варира от 5 до 30 учебни часа. Най-голям процент (47.9 %) са със заетост между 21 и 25 часа, 23.9 % между 16 и 20 часа, а 18.3 % между 26 и 30 часа. Сходен е делът и на регистрираните резултати по отношение удовлетвореността от труда (табл. 3.).

 

Таблица 3. Разпределение на седмичната натовареност спрямо удовлетвореността от труда

Ниво на удовлетвореност от учителския труд Седмична натовареност с учебни часове (%)
5 – 10часа 11 – 15часа 16 – 20часа 21 – 25часа 26 – 30часа
абсолютно удовлетворен 1.4 4.2
силно удовлетворен 2.9 1.4 2.9 1.4
удовлетворен 4.2 2.9 2.9 23.5 7.0
по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен 4.2 2.9 2.9
и удовлетворен и неудовлетворен 9.9 14.0 2.9
по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен 4.2 2.9
неудовлетворен
силно неудовлетворен
абсолютно неудовлетворен 1.4

 

От гледна точка на педагогическия стаж най-често срещаният резултат е между 21 – 30 години (33.8 %), следван от 1 – 10 години (26.8 %), 11 – 20 години (18.3 %), 31 – 40 години (15.5 %), 41 – 45 години (5.6 %). Най-удовлетворени от своя труд са педагозите, които практикуват професията между 21 – 30 години. Резултатите отчитат сравнително високо ниво на удовлетвореност при по-малък професионален стаж между 1 – 10 години (табл. 4.). Може да се предположи, че това вероятно се дължи на амбицията за професионално утвърждаване.

 

Таблица 4. Разпределение на педагогическия стаж спрямо удовлетвореността от труда

Ниво на удовлетвореност от учителския труд Години педагогически стаж (%)
1 – 10 г. 11 – 20 г. 21 – 30 г. 31 – 40 г. 41 – 45 г.
абсолютно удовлетворен 1.4 2.9 1.4
силно удовлетворен 2.9 2.9 1.4 1.4
удовлетворен 14.0 4.2 14.0 7.0 1.4
по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен 2.9 4.2 1.4 1.4
и удовлетворен и неудовлетворен 5.6 4.2 12.6 2.9 1.4
по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен 1.4 1.4 2.9 1.4
неудовлетворен
силно неудовлетворен
абсолютно неудовлетворен 1.4

 

По-малка част от учителите са класни ръководители (28.2 %), а повечето нямат ангажименти с административна дейност (56.3 %). При тях удовлетвореността от работата е по-силно изразена.

Значително голям е делът на изследваните (67.6 %), които не са доволни от получаваното възнаграждение за положения от тях труд. Независимо от този факт по-голямата част от педагозите са удовлетворени от работата си (табл. 5.). В този смисъл може да се предположи, че вероятно се касае за формирана принадлежност към учителската професия.

 

Таблица 5. Разпределение на трудовото възнаграждение спрямо удовлетвореността от труда

Ниво на удовлетвореност от учителския труд Удовлетвореност от трудовотовъзнаграждение (%)
Да Не
абсолютно удовлетворен 5.6
силно удовлетворен 5.6 2.9
удовлетворен 12.7 28.1
по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен 1.4 8.5
и удовлетворен и неудовлетворен 4.2 22.5
по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен 2.9 4.2
неудовлетворен
силно неудовлетворен
абсолютно неудовлетворен 1.4

 

При средна честота на контактите с ученици и колеги 22.5 % от изследваните споделят за появяващо се от време на време чувство на дискомфорт, а 39.4 % – за умерено чувство за емоционален и физически комфорт. По отношение на работата регистрираните резултати сочат, че първите са и удовлетворени и неудовлетворени, а вторите изпитват удовлетвореност.

При обработката на данните от изследването се установи статистически значима връзка (р<0.01) между нивото на удовлетвореност от учителския труд и седмичното натоварване, удовлетвореността от трудовото възнаграждение, преподавания учебен предмет, чувството за емоционален и физически комфорт/дискомфорт по време на работа. За силата на връзката са показателни стойностите на коефициентите от корелативен тип, вариращи в интервала 0.578 – 0.849 и даващи основание тя да се интерпретира като умерена към висока.

Може да се предположи, че установените зависимости са конкретно свързани с типа на училището, в което работят изследваните лица (сравнително не голям брой ученици (по-малко от 500), подбор на ученици на конкурсен принцип, индивидуално обучение по специален предмет). Вероятно за по-високата удовлетвореност от труда (въпреки неудовлетворителното заплащане и по-голямото седмично натоварване ) са определящи индивидуалните резултати, които учениците постигат в хода на учебния процес (благодарение на своите учители по специален предмет), защото те са обвързани със строго персонални постижения в съответното професионално направление, а не със средния успех от обучението. Това предполага необходимостта от последващо по-задълбочено проучване на факторите, влияещи върху удовлетвореността на педагогическия труд.

 

Литература / Reference:

 

  1. Стойков, И. Педагогическа и възрастова психология. Фабер, Велико Търново, 2011.
  2. Хагур, Ф. Категория „удовлетворенность трудом“ в социологическом измереннии. Теория и практика общественного развития, №8, 2011.
  3. Штольберг Р. Социология труда. Москва, 1982.
  4. Abele, A., J. Cohrs, D. Dette. Integrating situational and dispositional determinants of job satisfaction: Findings from three samples of professionals. The Journal of Psychology, №140 (4), 2006.
  5. Badri, B., J. Mohaidat, V. Ferrandino, T. Murad. The Social cognitive model of job satisfaction among teachers: Testing and validation. International journal of Educational Research, № 57, 2013.
  6. Bavendam, J. Effective Management through Measurement. Special Reports. Managing Job Satisfaction. Bevendam Research Incorporated Special Reports, Vol. 6, 2000.
  7. Skaalvik, E., S. Skaalvik. Teachers’ perceptions of the school goal structure: Relation with teachers’ goal orientations, work engagement, and job satisfaction. International Journal of Educational Research, № 62, 2013.
  8. Turnur, T. Predictors of Teachers’ Job Satisfaction in Urban Middle Schools. Chapel Hill, 2007.
  9. Van Maele, D., M. Van Hautte. The role of teachers and faculty trust in forming teachers’ job satisfaction: Do years of experience make a difference? Teaching and Teacher Education, №28, 2013.
  10. Winfrey, D. How Teachers Perceive their Job Satisfactions is Influenced by their Principals’ Behaviors and Attitudes Related to Race and Gender. ProQuest LLC, 2009.
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев