Abstract: The professional qualities of the director are a key tool for achieving intragroup synergy. The leadership skills, communication abilities, managerial functions of the managing head are essential for building a successful vision of the educational institution and maintaining an effective educational process. The director is the highest in the hierarchy of the school institution, and based on what knowledge, skills and competencies he possesses, what kind of working climate he creates, the interpersonal relationships in the team of pedagogical specialists, as well as the overall educational atmosphere, depend.

Keywords: director, leader, competencies, education, management

ВЪВЕДЕНИЕ

Съвременното българско образование е поставено пред своя динамичен етап на адаптиране на нови учебни програми с цел тяхното качествено и ефективно репродуциране. Директорите на образователни институции имат нелеката задача да са ръководители и лидери, които едновременно да спомогнат за плавния преход към реализирането на закономерни и ефективни практики, от една страна, а от друга – да сплотяват своя екип от педагогически специалисти за ползотворен и успешен работен процес. Училището днес трябва да отговаря на функциите и визията на съвременен образователен процес, за да се пригоди към промените и предизвикателствата на образователната среда в един непрекъснато променящ се дигитален и глобален свят. Професионалните качества на директора в условията на динамични преобразувания са предизвикателство, което изисква постоянно квалифициране и надграждане на личностни и професионални качества в контекста на реализирането на мениджърски и лидерски умения и компетенции (Radev, 2008).

Директорът е носител на множество характеристики, които изграждат неговата успешна личност. Той трябва да притежава лидерство, авторитет, предприемачески умения и новаторски подход. Доброто му познаване на социално-икономическите аспекти на образователната система му позволява да използва в пълния капацитет материалната база и човешкия ресурс от специалисти, с които разполага.

Директорът – визия и перспектива на училищното образование

Персоналното ниво на компетентност в управлението спомага директорът да се утвърди като способен администратор и управленец в ядрото на общата управленска квалификация. Иновативните подходи, които вгражда в образователните практики, спомагат той да израсне като носител на визия в перспектива, т.е. училищната институция не се възприема като застинал статичен конструкт, а като динамична система, която непрекъснато трябва да се обновява, за да функционира ефективно на ниво образователно-възпитателен процес.

Директорът е призван да бъде откривател на нови възможности и перспективи, като за тяхното реализиране е важно постоянното сътрудничество със звена и структури на образователната институция. Качествената управленска дейност се осигурява посредством триадичния модел институция – директор – педагогически специалист, като, за да се реализира съществен процес на взаимноизгодно сътрудничество, за директора е необходимо да развие сензитивност, знания, умения, които да спомогнат за обединяването на хората и за усилената мотивираност от труда им (Mitropolski, 1991). Директорът по презумпция е носител на умението да общува, част от богатата организационна култура на диалогичност и на поведенческа способност за реализиране на добри комуникативни практики.

Директорът е визитка на образователната институция, която представлява.

Лидерство и стилове на управленски решения като императиви в образователния дискурс

Повишаването на квалификацията на директора е ключ към развиването на неговите лидерски качества и умения. Те спомагат за предотвратяване на конфликтни ситуации, породени от емоционална интелигентност на личността, различната атмосфера на работната среда, неяснотата на ролите, лошата комуникация и липсата на подкрепа от колеги и ръководство (Leung, 2010, с. 8). Всяка една образователна организация има за цел да съблюдава качеството на бъдещите специалисти и да изгражда конкурентен екип на базата на непрекъснатото самоусъвършенстване и разширяване знанията на педагогическия състав. Лидерските умения на директора съответстват на лидерските стилове и тясната взаимосвързаност с качественото развитие на педагогическия състав. Оформят се три модела на лидерско поведение (Lilova, 2016: 224 – 235):

• принцип на оптимално ръководство – директорът съчетава освен демократичен, но и партисипативен модел на управление, който се ръководи от гледната точка на служителите в образователния процес. Мнението им оказва благотворно въздействие и спомага за развиването на потенциалните им умения и поемането на споделени отговорности;
• ситуационно лидерство – ръководи се от принципа на вариативността, т.е. невъзможно е да се приложи един-единствен модел на управление, тъй като динамиката на обучение и взаимодействие в учебно-образователния процес изисква гъвкавост и многообразие при взимането на важни решения;
• комбинативно лидерство – съчетаемостта от директивно и подкрепящо лидерство се използва при индивидуално-личностен подход на управление. Директорът използва моделите в зависимост от компетенциите на педагогическия специалист и нивото на проконтролиране на процесите в образователната институция.

К. Левин извежда три основни стила на лидерско поведение, които способстват за целенасоченото създаване на различна работна атмосфера (Levin, 2000):

• авторитарен (автократичен) стил – решенията се взимат самостоятелно, без да са съгласувани с останалата част от педагогическия състав. Предимството е, че бързо, недвусмислено се взимат управленски решения, а недостатъкът на този тип управление е, че работи в посока демотивираност на служителите и обезценяване на тяхното мнение;
• демократичен (подкрепящ) стил – изграждат се отношения, основани на доверие и взаимопомощ. По този начин педагозите се чувстват мотивирани, съпричастни и емпатични към изразяването на по-силна лоялност и ангажираност към своите колеги и работния процес. Като недостатък се отбелязва по-бавната реализация на текущите проблеми заради общото взимане на решения и изслушването на различните гледни точки на служителите;
• либерален (делегиращ) стил – директорът вменява на своите подчинени равнопоставеност във вземането на важни решения. Той позволява да определят своите цели, задачи и начини за работа.

          Във времето се доказва, че висококвалифицираните и мотивирани служители изграждат прогресивно поставените цели и успяват да влияят положително върху дееспособността и холистичното развитие на своите възпитаници.

Лидерството се учи и човек изгражда своите лидерски качества и умения в условията на притежаване на голям авторитет сред своите подчинени. Наравно с това директорът трябва да притежава мениджърски умения (Madjirova & Tasheva, 2002), които да са в синхрон с организаторските му и анализационни компетенции, тъй като и мениджмънтът, и организационната компетентност са две страни на един и същи феномен (Drakar, 2001), наречен професионализъм. По този начин се постига ефективно управление (Drakar, 2002) и високи икономически резултати, основани на опита, принципите на работа и целенасочената продуктивност и резултатност.

Оттук изведените научнообосновани твърдение може да се направи изводът, че директорът лидер трябва да притежава следните качества и умения за сплотяване на екипа и за вменяването на общи отговорности в образователно-възпитателния процес:

• адекватност при вземането на организационни решения – независимо от професионалното мнение на всички педагогически специалисти, пряко участващи в учебния процес, е важно директорът като ръководител и лидер да има способността за правилно и бързо решение на наболели проблеми. Това е най-важният инструмент в организационния ритъм на образователната институция;
• комуникативна компетентност – умението на директора да слуша и изслушва своите подчинени, да преценява внимателно и прецизно всяка една гледна точка, е от съществено значение за динамиката във вътрешногруповите взаимоотношения;
• педагогическа и психологическа компетентност – всяка една образователна организация се нуждае от лидер с педагогически и психологически умения. Тези качества спомагат за формирането на иновационните идеи и креативния усет, за осигуряването на плодородна почва, в която ще се разгърнат потенциалните възможности и прогресивните качества на педагогическите специалисти;
• екипна работа – уважителното отношение и консенсусното вземане на общи решения са в основата на ефективната управленска практика. Директорът лидер притежава качества като скромност, търпеливост, емпатичност, вежливост. Той разчита на взаимното доверие и компромиси, за да може да изгради функциониращ и способен екип от професионалисти;
• умение за самокритичност и смекчаване на конфликтите – тези качества способстват правилната оценка и самооценка на директора. Когато един лидер може да признае грешките си и да се поучи от тях, то той дава пример за добър наставник и ръководител пред своите подчинени. Конфликтите възникват винаги, когато има неразбирателство между членовете на екипа.

Емоционалната интелигентност на директора е способността му да притежава качества като „самоконтрол, усърдие и настойчивост“ (Golman, 2011: 10), както и умението да бъде творец на мотивацията си, за да я предава на своя екип.

Професионално-личностен профил на директора

Успешният и високоефективен директор притежава висока емоционална интелигентност, мотивация, готовност непрекъснато да се обучава и усъвършенства, проява на търпимост и толерантност, умения за ефективно общуване. Тези характеристики на личността може да бъдат съотнесени в две основни групи:

• личностни качества – търпеливост, общителност, емпатия, висок морал. Неговите нравствено-етични умения помагат да се превърне в успешен ментор и съветник, който поставя на високо място в личностното си развитие човечността.
• професионални качества – притежава развити компетентности като конфликтна, комуникативна, социална, междуличностна, които спомагат за реципрочния процес на качествено взаимодействие. Едновременно с това е стратег и комуникатор, координира дейностите по развитие на педагогическия персонал и поверената му институция.

          Като пълноправен участник в образователния процес директорът изпълнява следните функции, разписани в Закона за предучилищното и училищното образование[1]:

• ръководи образователната дейност в институцията в рамките на правомощията, разписани в държавния образователен стандарт;
• контролира и организира цялостната дейност в съответствие с правилника за устройството и дейността;
• сключва, изменя и прекратява трудови договори с педагогическия и непедагогическия персонал;
• съдейства за повишаването на квалификацията на служителите и тяхното кариерно развитие;
• организира процеса по атестиране на педагогическите специалисти и при необходимост изработва методическа и организационна подкрепа;
• представлява институцията пред всички законови органи спрямо предмета на своята дейност и в съответствие с отпуснатите му правомощия.

Мениджърските функции на директора са отражение на неговата професионална реализация, като неговите придобити способности на професионален педагог спомагат той да участва ефективно във всички звена на учебно-образователния процес. Той е действена натура, която съумява да постигне градивна комуникация и качествени взаимоотношения с всички заинтересовани страни. Определението, което в Закона е разписано, за същността на директора го разглежда като „орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование“[2] В този недвузначен смисъл се придават чисто административни функции, без да се разгледат качествата, уменията и емоционално-личностните черти за длъжността. В същия закон се разглеждат и необходимите компетентности, които задават професионалния профил на личността, като съвкупност от „знания, умения и отношения“ (пак там). Акцентира се върху управленските компетентности, които включват набор от умения за работа в екип, планиране и организиране на дейности, комуникативни способности за разрешаване на проблемни ситуации. В този смисъл необходимите умения за професионалната реализация на директора са:

• лидерски умения – директорът е вдъхновител и мотиватор на своя екип. Успява да делегира отговорности и да създава положителен работен ритъм в средата;
• комуникативни умения – директорът е активен събеседник и отличен комуникатор. Способността му да изслушва своите подчинени и да разбира техните потребности спомага за изграждането на ефективни междуличностни взаимоотношения;
• организационни умения – отговорностите в управлението на документацията и човешкия ресурс, правилното приоритизиране на задачите са от първостепенно значение за формирането на качествено директорско портфолио;
• умения за решаване на конфликти – поддържането на градивни взаимоотношения с училищния персонал, с родителите и учениците е от фундаментално значение за изграждането на доверие. Въз основа на него се създава една позитивна и подкрепяща училищна среда, основана на взаимопомощ и сътрудничество. Междуличностните умения са най-ефективният инструмент за диалогичност, сътрудничество и увереност във всяко едно начинание.

Конкретните компетентности, които трябва да притежава ръководителят, са обобщени в четири целеви компонента: управленска дейност, субординационни отношения, качествено управление на човешкия ресурс и ръководна дейност (Esp, 1993: 36). За да бъде успешен в своята ръководна роля, директорът трябва да притежава освен управленски функции, но и да е носител на т.нар. трансформационно лидерство – „ключов фактор за успешното реализиране на ролята и функциите“ (Кostova, 2004: 81) на педагогическия ръководител. Този тип лидерство включва освен управлението, организацията и контрола на образователната среда, но и тясното взаимодействие със социокултурните фактори. Директорът освен професионално, е и социално ориентиран с цел изграждане на междуличностни взаимоотношения и рефлексивен опит със заобикалящата го действителност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съвременният директор на образователна институция е съвкупност от градивен потенциал, който съвместява в себе си качества на мениджър, лидер, реформатор и стратег. Благодарение на развития си потенциал изгражда доверие у своите подчинени педагогически специалисти и спомага за разгръщането на иновативни практики с висока ефективност и конкурентност. Най-важната задача на един директор е да бъде успешен медиатор между всички заинтересовани страни, за да спомогне за развиването на човешкия потенциал и за сплотяването на екипната работа. Инвестирането в съвременни подходи и стратегии, изграждането на иновативни практики, от една страна, и от друга – засвидетелстването на уважение, взаимопомощ, толерантност, превръщат директора в човек с лидерски умения.

ЛИТЕРАТУРА

1. Голман, Д. (2011). Емоционалната интелигентност. София: Изток-Запад.
2. Дракър, П. (2001). Практика на мениджмънта. София: Класика и стил.
3. Дракър, П. (2002). Ефективното управление. София: Класика и стил.
4. Костова, П. (2004). Директорът и трансформационното лидерство. // Педагогика и методика. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.
5. Левин, К. (2000). Разрешение социальных конфликтов. Санкт Петербург: Речь.
6. Лилова, Ел. (2016). Директорът на училището – симбиоза между мениджър и лидер. // Педагогика. 88 (2).
7. Маджирова, К., Ташева, Ст. и др. (2002). Директорът на училището и ефективният мениджмънт. София.
8. Митрополитски, М. (1991). Директорът – мениджър. // Управление на образованието. 11, София.
9. МОН. Закон за предучилищното и училищното образование. (онлайн). https://www.navet.government.bg/bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf (достъпване 16.06.2023).
10. Радев, Пл. (2008). Основи на вътрешния училищен мениджмънт. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”.
11. Esp, D. (1993). Competence`s for School Management. London: Routledge.
12. Leung, Y. (2010). Conflict Management and Emotional Intelligence. Doctoral dissertation. Southern Cross University: Lismore, NSW.

REFERENCES

1. Golman, D. (2011). Emotsionalna inteligentnost. Sofia: Iztok-Zapad.
2. Drakar, P. (2001). Praktika na menidzhmanta. Sofia: Klasika I stil.
3. Drakar, P. (2002). Efektivno upravlenie. Sofia: Klasika I stil.
4. Kostova, P. (2004). Direktorat i transformacionnoto liderstvo. // Pedagogika i metodika. V. Tarnovo: UI „Sv. Sv. Kiril i Metodii“.
5. Levin, K. (2000). Razreshenie socialnah konfliktov. Sankt Peterburg: Rech.
6. Lilova, El. (2016). Direktorat na uchilischteto – simbioza mezhdu menidjar I lider. // 88 (2).
7. Madzhirova, K., Tasheva, St. i dr. (2002). Direktorat na uchilishteto i efektivniqt menidzhmant.
8. Mitropolitski, M. (1991). Direktorat – menidzhar. // Upravlenie na obrazovanieto. 11, Sofia.
9. Zakon za preduchilishtnoto i uchilishtnoto obrazovanie (online). https://www.navet.government.bg/bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf (dostapvane 16.06.2023).
10. Radev, P (2008). Osnovi na vatreshtniq uchilishten menidzhmant. Plovdiv: UI „Paisii Hilendarski“.
11. Esp, D. (1993). Competence`s for School Management. London: Routledge.
12. Leung, Y. (2010). Conflict Management and Emotional Intelligence. Doctoral dissertation. Southern Cross University: Lismore, NSW.

[1] Закон за предучилищно и училищно образование, 2015 г. https://www.navet.government.bg/ bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf).

[2] Закон за предучилищно и училищно образование, 2015 г. https://www.navet.government.bg/ bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf).