Abstract:Dynamic development of public life puts new demands on each educational system. Changes in training should begin higher education at university, applying contemporary ways of learning in students. This requires a change in the training of teaching staff at the university. One way is by introducing akmeology in the preparation of teachers. Akmeology is new science part of psychology. It studies ways to reach the „peak“ in the development of a person. Therefore the purpose of this article is to present akmeology as science and defining the basic features and how it can be implemented in the educational activity of the student-teachers.

1. Въведение

Динамичното развитие на обществения живот поставя нови изисквания пред всяка образователна система. Промените в обучението трябва да започната от висшето образование, като се прилагат съвременни начини на обучение при студентите.

Професионалната реализация на съвременния учител зависи от предварителната подготовка на студентите във висшето училище. Това изисква промяна в начина на подготовка на студентите в университета. Трябва в единство да се прилагат висока степен на теоретична, методическа подготовка и личностни качества, придобити в процеса на обучение. Решаването на тази задача изисква нов конструкционен подход за висококачествена подготовка на младите педагогически специалисти. Тъй като професионализма на един учител е не само „превърнато в професия занимание”, а и като висока степен на умение” (Rechnik po psihologiya, 1989: 707). Всичко това е предмет на изучаване на сравнително новата науката акмеология.

Последните 10-12 години са време на разчупване на традиционния стил в изучаване на учителя и неговите професионално – личностни качества. Този процес върви бавно, с усилия за надмогване  на силното влияние на стила по пътя на опита. Затова един от начините е чрез внедряване на акмеологията при подготовката на учители. Акмеологията е дял от психологията и нова наука. Тя изучава начините за достигане на „връх” в развитието на дадена личност.

Затова целта на настоящия труд е да се представи акмеологията като наука, като се определят основните и характеристики и как може да бъде внедрена в педагогическата дейност на студентите-бъдещи учители.

За постигане на целта се решават слените задачи:

• Проучва се и се систематизира теоретичната постановка за акмеологията като наука.
• Проследява се начина й на приложението в педагогическата дейност на студентите-бъдещи учители.

Хипотезата на изследването е, че ако в обучението на студентите-бъдещи учители се приложи акмеологията не като наука, а като подход на обучение, то нивото на успеваемост сред студентите ще е много по-високо и всеки един от тях ще достигне своя връх в развитието си преди да се е потопил в училищната среда. Така професионалната кариера на студентите ще има висок старт и проблемите, с които ще се сблъскат в практиката си ще бъдат незначителни.

Обект на настоящото изследване са студентите-бъдещи учители по технологично обучение.

Предметът на изследването e акмеологията като наука и приложението й в педагогическата дейност, като критерий за техния професионализъм.

 

2. Изследователски проблем

Науката „акмеология” е  дял от психологията и сравнително нова за научното познание.

Етимологията на понятието „Акмеология” е с гръцки произход от думите „akme” – което означава „връх” и „logos” – слово, учение, наука. Затова акмеологията е наука, която изследва закономерностите и механизмите, които обезпечават възможностите на всеки индивид да достигне своя връх на развитие (Кузьмина, 2001). Тя изучава закономерностите и принципите на човешкия потенциал при достигане на най-високото му ниво на развитие.

Акмеологията е наука за достигане на връх в човешкото развитие – висша степен на развитие. 

За първи път понятието акмеология е въведено от Н. Рыбников през 20-те години на XX в. [2], но едва през последните две десетилетия е предмет и обект на изследване на много науки. Той за първи път използва акмеологията като раздел на възрастовата психология. В началото теоретичните основи на акмеологията били заложени в руската философия, а експерименталните основи в медицината, социологията и психологията (Kozlova, 2007).

В античните източници понятието „акме” означава висша точка, време на разцвет в живота на човека и неговото творчеството. В съвременната литература акмеологията се разглежда като наука, чрез кояте се постига „период на разцвет”, който характеризира професионалната дейност на човека. Чрез акмеологията се определят не само начините за достигане на връх в професионалните възможности, но и как дълго да се удържи на това равнище.

В зависимост от областта на приложение акмеологията се дели на различни видове – педагогическа, управленческа, политическа, военна, медицинска и др., но за целите на настоящото изследване предмет на разглеждане е само педагогическата акмеология.

Под „акме” в педагогическата професионална дейност се приема устойчиво и успешно получаване на високо равнище за решаване на задачи, определящи съдържанието на дейността на специалиста в една или в друга област.

 

Педагогическата акмеология като наука се характеризира с непрекъснатото усъвършенстване на професионалната дейност на педагога. Затова предмет на педагогическата акмеология се явяват закономерностите, условията, факторите и стимулите за самореализация на творческия потенциал на човека, развитието на творческата му готовност към предстоящите дейности при достигане на връх в професионалната му кариера.

Б. Г. Ананьев в своя труд „Човек като предмет на познание” определя мястото и значението на акмеологията в системата от науки за човека в следния ред „педагогика – акмеология – геронтология”. Това обстоятелство определя принципа на развитие на човека, при анализа на психофизическите функции, психическите процеси, психическите свойства и състояния на човека. Затова първоначално акмеологията се развивала като раздел от възрастовата психология, но постепенно се обособява като самостоятелна наука, изучаваща различните страни на от живота на човека, характеристиките на неговата психика, условията за неговото възпитание и образование, различните способи и технологии за осъществяване на своята професионална дейност, както и различните фактори повишаващи професионалното майсторство за достигане на връх в неговия професионализъм. Въз основа на това много често Акмеологията затова се отъждествява с понятието „професионализъм”, тъй като тя анализира различни технологии в професионалната дейност.

Разгледана Акмеологията като педагогическа категория „изучава развитието на човека в степен на зрялост и достигането на върха на развитие то му като природен субект (индивид), като личност и като субект на дейността (главно като професионалист)” (Akimova, 2012). Според това определение всеки човек по различно време достига своята интелектуална зрялост, която определя неговия връх на развитие. Основната задача на акмеологията е определяне на оптимални фактори и условия, които позволяват на човека в степен на зрялост да бъде определен като индивид, личност и субект на дейността, достигнал своя връх на развитие. Затова под термина „акме” в педагогическата дейност се разбира успешното решаване на сложни задачи свързани с професионалната дейност (педагогически, психологически, социални, технически и т.н.)

Приложена акмеологията в педагогическата дейност налага използването на три основни подхода при обучението на студентите (фиг. 1): личностно-ориентиран, компетентностен подход и проблемно-базиран подход.

Фиг. 1 Подходи за достигане на акмеологически резултати в педагогическата дейност

• Първият подход, които се налага при приложението на акмеологията в педагогическата дейност е личностно-ориентиран подход.

Личностно ориентираният подход представлява изследване и съобразяване с индивидуалните особености на всеки обучаван с цел развиване на положителните и преодоляване на отрицателните индивидуални особености. В резултат на това се постига общо подобряване на учебната работа, както и всестранно развитие на обучаваните. Индивидуалните различия са безгранични, но личностно ориентираният подход е насочен преди всичко към онези индивидуални особености, които имат пряко значение за усвояване на знанията, уменията и навиците. В процеса на обучение трябва да се имат предвид следните индивидуални различия: характер на протичане на мисловните процеси; равнище на знанията и уменията; работоспособност; равнище на познавателната и практическата самостоятелност и активност; отношение към ученето; равнище на волевото развитие и др.

За пълноценното реализиране на индивидуалния подход на обучение значение имат някои основни предпоставки на умствения труд. Умствените сили и възможности не са еднакви. Няма учащ, към който могат да се приложат всички закономерности на обучението и възпитанието. Няма еднакви за всички обучавани условия за успех. Важно е да се определи на какво е способен всеки обучаван в даден момент от учебната дейност и как ще се развиват неговите умствени способности по-нататък.

• Втория подход, които се налага при приложението на акмеологията в педагогическата дейност е компетентностния подход. Има много публикации свързани с него, но най-точния понятиен апарат е определен от О. Е. Лебедев „Компетентностния подход е съвкупност от общи принципи, определящи целите на образование, подбора на съдържание на образованието, организацията на образователния процес и оценката на образователните резултати“ (Lebedev, 2004). Според автора компетентностния подход трябва да присъства при определяне структурата на образованието, при подбора на учебно съдържание, при организиране на учебно-възпитателния процес и при оценяване на резултатите от образованието, които са важни фактори за постигане на високи професионални резултати и важен елемент на акмеологията.

Присъствието на компетентностния подход при определяне структурата на образованието е задължително, защото компетенциите, които се заложат като очакван резултат са свързани със способностите на обучаемите за самостоятелно решаване на проблеми в различни сфери от човешката дейност, на основата на социалния опит.

При подбора на учебното съдържание компетентностния подход също играе много важна роля. Въз основа на него се формират конкретни знания и умения у обучаемите, които са предпоставка за адекватното търсене и решаване на проблеми в изучаваната професионална област.

Според С. Добрева компетентностно ориентирано обучение е педагогическа интеракция, базираща се на три основни дейностни модела: преподаване – учене – оценяване. „Този триединен модел актуализира взаимовръзката преподаване – оценяване, учене – оценяване. Ефективността на трите взаимосвързани горепосочени дейности модела е в пряка зависимост от качествата на педагогическото общуване, чиято характерологичност е в полезрението на педагогическата и методическата литература през последните десетилетия. Ефективността на това общуване е разчетена от педагозите в контекста на различни критериални парадигми, отнасящи се както до спицифичните дидактико-възпитателни функции (създаване на оптимални условия за учебно-възпитателна дейност, за изграждане на хуманни взаимоотношения между учители и ученици), така и до общата функционалност на общуването като тип речемисловна дейност със свои комуникативни, информационни, когнитивни, емотивни, конативни, креативни и други функции“ (Dobreva, 2018: 34-35).

 

При организацията на учебно-възпитателния процес чрез компетентностния подход се формират у обучаемите способности за бързо вземане на решения при различни ситуации в изучаваната професионална област. „Формиращото оценяване интерпретира оценъчните дейности като процес, в който със споделена активност и отговорност се включват субектите на педагогическия дискурс – учителят и учениците“ (Dobreva, 2017: 281).

Компетентностния подход при резултатите от образователния процес е предпоставка за анализ на равнището на образованост на всеки обучаем.

Компетентностния подход се базира на три основни нива на сформираност, които могат да се определят като негови елементи. Това са ключовите компетенции, компетентност и компетенция, които определят равнището на образованост.

• Третия подход е проблемно-базирания подход.

Проблемното обучение не е нов метод на обучение в педагогическата литература. Той датира още от времето на Сократ, който в своите беседи го използва за стимулиране на мисленето, самостоятелно откриване на истините, разкриване на противоречията. Идеята за проблемното обучение произлиза от стремежа на великите педагози като Я. А. Коменски, Ж. Ж. Русо, И. Г. Песталоци, Ф. А. Дистерверг, К. Д. Ушинский и др. да преобразуват процеса на обучение в процес на познание, като се цели развитие на умствените способности на обучаемите. Проблемното обучение е възникнало като резултат от стремежа на педагогическата практика не само за натрупване на знания и умения у обучаемите, но и за стимулиране на самостоятелното им мислене. Затова този вид обучение може да бъде наречено и развиващо.

Чрез приложението на проблемно-базирания подход в обучението на студентите се активизира мисловната дейност на обучаемите, като се поставят в ситуация да търсят, решават и откриват информация, факти, явления, условия и т.н., които ги обобщават в логически умозаключения. Този подход предполага получаване на нови знания и умения като функция от наличните знания свързани с дейности за получаването на нови. Знанията и уменията се отличават с голяма широта и трайност, защото са придобити при интелектуална активност на обучаемите, висока съзнателност и мотивация при която се развиват и творческите им способности. Затова този вид обучение има особен тип на организация на учебните знания, в които обучаемите решават проблеми, като овладяват самостоятелно редица знания и умения в изучаваната област. По този начин се активизира мисловната дейност на учениците и се формират творчески способности у тях които са елемент на акмеологията.

За да се постигне висок професионализъм на второ място педагога трябва да има професионална готовност за реализация на такъв тип дейност.

Формирането на професионална дейност се подчинява на акмеологичестия подход. Той е в основата на личностно-професионалното развитие на педагога и неговия професионализъм. Авторите А. А. Деркача, Н .В. Кузьминой и др. (Derkacha, 2002; Kuzymina, 2008). Разглеждат акмеологичестия подход като основа за професионалната готовност и професионалното израстване на педагога. В своите трудове те изясняват връзките между професионализъм, акмеологически фактори и условия и  продуктивност на личността.

Професионалната готовност е понятие, което характеризира дейността на човека да упражнява дадена професия. Тя се формира най-вече по време на обучението на студентите в университета. Съществуват много и разнообразни изследвания за „професионалната готовност” като психологическа категория и повечето автори използват термина като „готовност към професионална дейност”. Например Ю. П. Поваренков обобщава различни определения и обобщава „готовност към професионална дейност е сложно цялостно личностно образование, в чийто състав се включват: морално-волевите качества на личността, социално значими мотиви, практически умения и навици, знания за професията, общотрудови навици и умения …. психологически функции и способности, необходими за трудовата дейност” (Ilyin, 1999: 11).

Най-пълно определение за професионална готовност прави В. А. Сластенин, който я разглежда като съвкупност от потребности за упражняване на учителска професия от една страна и научно-теоретични и практически компетенции от друга страна. Затова той в своите трудове разграничава понятието „готовност” от понятието „компетентност”, които определят професионализма на един учител (Slastenin, 2007).

Според различните автори професионалната готовност се подчинява на различни принципи в образователния процес. Независимо от различието в принципите В. Т. Солеутова определя четири компонента, определящи структурата на професионалната готовност (Soleutova, 2012):

• Мотивационна готовност – този вид готовност, като компонент на професионалната готовност определя желанията за работа в педагогическа среда; убежденията за справяне с работата и необходимост от реализиране на дейността).
• Когнитивна готовност – това е съвкупността от теоретични и практически знания и умения свързани с педагогическата професия.
• Способност за реализация – към този компонент спадат личностните качества, които трябва да притежава един учител и способности за да реализира педагогическата дейност).
• Решимост като черта на характера.

 

Заключение

В заключение може да се обобщи, че е много важно да присъства акмеологията в образованието на студентите. Те се развиват в целия си период на обучение в университета, но най-много тогава когато се приложи акмеологията в образователния процес. Тя е важна част в педагогическата дейност на студентите, защото е един от най-важните фактори за развитието на човешката личност и достигане на високо професионално ниво. Чрез различните подходи, елементи на акмеологията се стимулира мисловната дейност на студентите и се активизира познавателната им дейност; повишава се интереса им към изучаваната област; пренасят се вече усвоените знания и умения в различни ситуации; формират се творчески способности. Чрез акмеологията се провокират личностните нагласи и потребности за упражняване на даден вид професия (в частност педагогическа). Без нея  е не мислимо да се постигне добър професионализъм при студентите.

ЛИТЕРАТУРА

1. Акимова, О., Г. Соломина и др. (2012). Педагогическая акмеология. Екатеринбург.
2. Ананьев Б. Г. (2000). Человек как предмет познания. .- Москва: Наука.
3. Деркача, А. (2002) Акмеология.Учебник под общ. ред. Деркача А.А.— Москва: РАГС.
4. Добрева С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литература. – Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”.
5. Козлова, Н. (2007) Психолого–акмеологическое знание в системе высшего профессионального образования. Учебное пособие. – Томск: ТПУ.
6. Кузьмина Н. В. (2001). Акмеологическая теория повышения качест-ва подготовки специалистов образования. – Москва: Исследовательский центр проблем качества подготовки специалистов.
7. Кузьмина Н. В. (2002). Предмет акмеологии. – Санкт-Петербург: Политехника.
8. Кузьмина Н. В. (1990). Профессионализм личности преподавателя. – Москва: АПН.
9. Кузьмина Н. В., Пожарский С.Д., Паутова Л. Е. (2008). Акмеология качества профессиональной деятельности специалиста.— СПб., Коломна, Рязань,
10. Лебедев О. Е. (2004). Компетентностный подход в образовании. Школьные технологии № 5, 3-12.
11. Речник по психология. София: Наука и изкуство, София, 1989.
12. Сластенин, В. А., (2007) Педагогика: учеб. пособие для студ. высш. пед. учеб. Заведений. – Москва: Издательский центр «Академия».
13. Солеутова, В. Т., (2012) Состояние профессиональной готовности учителей начальной школы к внедрению инноваций. Електронн ый журнал „Вестник новосибирского государственного педагогического университета”, № 3 /том7/ <http://cyberleninka.ru/article/n/sostoyanie-professionalnoy-gotovnosti-uchiteley-nachalnoy-shkoly-k-vnedreniyu-innovatsiy>
14. Dobreva, S. (2017). Educational potential of the review of students’ written text. SocioBrains. International scientific refereed online journal with impact factor. Vol. 35, June 2017, 278 – 285.

 

REFERENCES

• Akimova, O., G. Solomina i dr. (2012) Pedagogicheskaya akmeologiya. – Ekaterininburg.
• Ananyev B. G. (2000). Chelovek kak predmet poznania .-Moskva: Nauka.
• Derkacha, A. (2002).Akmeologia. Uchebnik pod obsht. red. Derkacha A.A.— Moskva: RAGS.
• Dobreva, S. (2018). Rechevoto povedenie na uchitelya kato ekspert ocenitel na uchenicheskite pismeni tekstove v obuchenieto po balgarski ezik I literature. Shumen. Universitetsko izdatelstvo “Episkop Konstantin Preslavski”.
• Kozlova, N. (2007). Psihologo–akmeologicheskoe znanie v sisteme visshego professionalynogo obrazovania. Uchebnoe posobie. – Tomsk: TPU.
• Kuzymina, N., (2001). Akmeologicheskaq teoriya povisheniya kachestva pdgotowki specialistov obrazovaniya. – Moskva: Issledovatelskii centar problem kachestva podgotovki specialistov.
• Kuzymina N. V. (2001). Akmeologicheskaya teoria povыshenia kachest-va podgotovki spetsialistov obrazovania. – Moskva: Issledovatelyskiy tsentr problem kachestva podgotovki spetsialistov.
• Kuzymina N. V. (1990). Professionalizm lichnosti prepodavatelya. – Moskva: APN.
• Kuzymina, N., S. Pozharskii, L. Pautova. (2008). Akmeologiya kachestva profesiobnalnoi deqtelnosti specialista. SPb, Kolomna, Ryazan.
• Lebedov О. Е. (2004). Kompetentnostnii podhod v obrazovanii. Shkolnae tehnologii, 5, 3-12.
• Rechnik po psihologia. – Sofia: Nauka i izkustvo, Sofia, 1989.
• Slastenin, V. A., (2007). Pedagogika: ucheb. posobie dlya stud. vissh. ped. ucheb. Zavedeniy. – Moskva: Izdatelyskiy tsentr «Akademia».
• Soleutova, V. T., (2012) Sostoyanie professionalynoy gotovnosti uchiteley nachalynoy shkolы k vnedreniyu innovatsiy. Elektronniy zhurnal „Vestnik novosibirskogo gosudarstvennogo pedagogicheskogo universiteta”, 3 /tom7/ <http://cyberleninka.ru/article/n/sostoyanie-professionalnoy-gotovnosti-uchiteley-nachalnoy-shkoly-k-vnedreniyu-innovatsiy>
• Dobreva, S. (2017). Educational potential of the review of students’ written text. SocioBrains. International scientific refereed online journal with impact factor. Vol. 35, June 2017, 278 – 285.