Abstract:The philosophical ideas and teaching of Peter Dunov (called the Master) have been attracting the community attention in our country for years. In his philosophy we can find a rich pedagogical material, which allows building of a pedagogical system. Recently, attempts have been made in this direction as most of them solely based on the work of Peter Dunov. In the present study, I have set the goal to structure the pedagogical ideas of Peter Dunov, based on both his and materials from his followers, as some of them have been presented to the pedagogical community for the first time. Another contribution of the study is the description of modern theoretical concepts and practices and their application in the pedagogy in our country, and the accent is on its principles and methods. In conclusion, we can say that a new pedagogical phenomenon has been born in our country, which we can conditionally call „Peter Dunov’s Pedagogy“.

УВОД

Началото на XX в. се характеризира с появата на прогресивни идеи в областта на философията, религията, психологията, педагогиката. В търсенето на нов тип възпитание и образование, което да отговаря на потребностите на обществото, мнозина педагози разработват модели, които прилагат в различни учебно-възпитателни заведения (приюти, училища, детски градини, центрове). Това течение, познато като Реформаторска педагогика, Движение за свободно възпитание, Лига за ново възпитание, се характеризира с поставянето на детето в центъра на образователната среда, следване на принципа на Свободата в учебно-възпитателния процес, прилагане на индивидуален подход, учене сред природата, учене чрез преживяване и опит. Сред основните представители изпъкват имената на Мария Монтесори, Рудолф Щайнер, Селестен Френе, Георг Кершенщайнер, Блонски, Александър Нийл, Жан-Овид Декроли, Елен Кей и др. Превръщането на детето в свободна и творческа личност е тяхна основна възпитателна цел, като техните идеи и методи привличат интереса на педагози и образователни дейци у нас. В педагогическото ни пространство се оформят както поддръжници, така и критици, а също и призоваващи към сдържаност и умереност спрямо реформаторските идеи. По същото време в България, Петър Дънов развива и представя своето философско-приложно учение сред хора от различни прослойки на обществото, като голяма част от тях стават негови ученици, последователи, симпатизанти, но също и критици. В своите беседи и разговори, нареченият от своите последователи „Учителя“, представя възгледите си за духовно насочен, природосъобразен и социално ангажиран живот. Основано на християнски и общочовешки ценности и принципи, учението на Петър Дънов привлича много хора със своята дълбочина, духовна, но и житейска насоченост, като в същото време изразните средства се отличават с яснота, самобитност, достъпност, познание и дори хумор. В него можем да открием отглас от началното християнство, богомилството, мистицизма, а също и сходства с философски и религиозни учения като Будизъм, Зороастризъм, Теософия, Антропософия и др. В своите публични беседи и индивидуални разговори Петър Дънов засяга теми от различни сфери на живота – религия, философия, здраве, наука, изкуство, екология, а също и възпитание и образование – като на последните две многократно отделя специално внимание. Според него именно възпитанието и образованието са основни житейски цели: „Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. Образователният процес се занимава с всестранната подготовка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.“ (Dunov, 2007: 65). Още в първата си книга „Науката и възпитанието”, публикувана през 1896 г., Петър Дънов представя свои възгледи за възпитанието, образованието, развитието на човека. Все пак е важно да се каже, че в неговото наследство липсва написан и съставен труд посветен на педагогически модел, система, с ясно обозначени същност, цели, принципи, методи и т.н. Това, което е налично по тези въпроси трябва да се търси и извлича от голямо по обем писмено наследство, като само беседите са над 4000. В опита за извеждане и систематизиране на подобен педагогически модел, би трябвало да се проучат и спомени, разкази, протоколи, публикации от негови последователи свързани с педагогически идеи и тяхното прилагане.

Публикуваните през последните години книги, беседи и други материали, свързани с творчеството на Петър Дънов, позволява неговите идеи отново да придобият актуалност и да привлекат вниманието на педагогическата общност у нас. Забелязва се и стремеж към систематизиране на тези идеи и тяхното структуриране в теоретико-приложен модел. През 2011 г., под съставителството на Слав Славов, излиза от печат „Слънчева педагогика”, която е опит да бъдат събрани, чрез цитати и извадки от беседи, идеите на Петър Дънов за възпитанието и образованието. Резултат от съвместна работа на група педагози е и публикуваната от мен през 2017 г. книга „Петър Дънов за възпитанието“[1], чиято цел бе именно систематизиране и структуриране на педагогическите възгледи на Петър Дънов, така и на опита и познанията на съвременни български педагози. Други книги, заслужаващи внимание, са излезлите през настоящата 2020 г. „Слънчева педагогика опорни точки на възпитанието“ и „Слънчево възпитание – път към доброто“, чиито автори също правят опит за структуриране и систематизация на педагогическите идеи на Петър Дънов на основата на свои теоретични изследвания и практически опит. В областта на изследванията може да се посочи книгата „Паневритмия, здраве и благополучие. Един български модел за двигателна активност“ (Chervenkova, 2013), в която са представени резултати от изследване върху оздравителния ефект от практикуването на създадената от Петър Дънов Паневритмия. Интересът към личността, учението и по-специално към педагогическите възгледи на Петър Дънов е засвидетелстван и в излезлите множество материали, статии, студии и дисертации, публични дебати, конференции, както и поставянето му на второ място в класацията за най-значимите българи на Българската национална телевизия. Освен от кръга на последователите, интерес проявяват и академичните среди като преподаватели с авторитет в областта на педагогиката участват в научни форуми и публикуват различни материали и изследвания. Темата се представя и обсъжда със студенти от педагогическите специалности в университети в страната.

През 2011 г. и 2020 г. в гр. София, отварят врати и първите детски школи за деца от 3 до 6 години, а през 2015 г. е открито и първото училище, прилагащо педагогическите методи и принципи на Петър Дънов, частно училище в Пловдив също анонсира прилагането на негови методи, като например Паневритмията. Методите и принципите на тази педагогика биват възприети и прилагани и от редица учители в тяхната професионална практика в училище.

Както и да бъде наречена една педагогическа система, за нейното съществуване, прилагане, изследване, самобитност е потребно да бъдат изяснени основополагащи въпроси, като тези свързани с целите, философията, принципите, понятията, методите. Именно тази необходимост ме подтикна към избора на целта на настоящата публикация, а именно да представя и структурирам основни теоретико-приложни измерения на методите и принципите в педагогическите идеи на Петър Дънов. В труда са използвани материали, както от Петър Дънов (какъвто е подходът в повечето публикации по темата), така и от негови ученици и последователи (приживе и съвременни), представени са и аспекти от практическото приложение на тези идеи в съвременна образователна среда. Обект на настоящото изследване са педагогическите идеи на Петър Дънов, а предмет методите и принципите, на които те са основани. За постигането на целта си поставих следните задачи:

• Да проуча литературни източници по темата – както от Петър Дънов, така и от негови ученици и последователи;
• Да направя проучване сред съвременни педагози, последователи на Петър Дънов, относно осмислянето и приложението на принципите и методите залегнали в неговите педагогически идеи;
• От анализа на събраната информация да структурирам основни теоретико-приложни аспекти на методите и принципите изграждащи тази педагогика.

Съобразно целта и задачите, използвах следните изследователски методи:

• анализ на литературни източници;
• фокус-група;
• интервю;
• анализ и синтез.

Работата във фокус-група бе осъществена през 2013 г., както и през настоящата 2020 г. Работата във втората фокус-група бе осъществена в педагогическа среща в столично училище през месец март под надслов „Педагогическите идеи на Учителя и тяхното приложение днес – 2020“. Участниците в срещата бяха разделени в три групи – История, Принципи, Методи в Педагогиката на Петър Дънов, като моята задача бе свързана с това да бъда модератор на тематичната група за принципите. Проведените интервюта са в периода 2019-2020 г. сред възпитатели и педагози, прилагащи педагогически практики по модела на Петър Дънов. Целта бе в посока изясняване на същността, естеството и практиките в приложението на педагогическите принципи и методи. В настоящия труд са анализирани и протоколи от педагогически срещи на последователи осъществени още приживе, публикации на близки ученици на Петър Дънов, както и съвременни публикации по темата, включващи информация както за идейно-философските основи, така и за някои практически измерения в прилагането на методите и принципите.

Както бе споменато по-горе, Дънов не оставя в наследство авторски труд, който да служи за модел и база при структуриране на неговата педагогическа система, като напр. тези на Мария Монтесори и Рудолф Щайнер. За да бъде изградена тя, е необходимо да се проучи обстойно неговото богато наследство, идеите и практиките на негови ученици и на базата на подобен анализ, да се обоснове модел на тази педагогика. Това дава и известна свобода в интерпретации, тълкувания, гледни точки и систематизирането на подобен модел притежава доза субективност. Нагледен пример за това са и опитите за формулиране на общоприето наименование, като освен споменатото вече „Слънчева педагогика“, което е и може би най-разпространено, но не и утвърдено и прието от всички, можем да срещнем и други – „Училище живот“, „Педагогика на Любовта“, „Педагогика на живата природа“, „Слънчево възпитание“. Всичко това показва, че в средите на педагозите последователи на тази идея все още липсва единомислие по отношение на името и някои структурни и съдържателни особености, част от които ще бъдат разгледани в настоящия труд. Условно ще използвам наименованието „Педагогика на Петър Дънов“ като събирателно включващо педагогическите идеи и практики на Дънов и неговите последователи.

 

ИДЕЙНА ОСНОВА И МЕТОДИ В ПЕДАГОГИКАТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

За живота и творчеството на Петър Дънов е известно и публикувано много и за това ще се съсредоточа върху педагогическите аспекти в неговото наследство[2]. Роден е нa 11 юли 1864 г. в село Xaдъpчa, близo дo гр. Bapнa. Майка му е Добра Георгиева, а баща му е Koнcтaнтин Дънoвcĸи, който e свещеник и първият български учител във варненска околия, а по-късно взема и дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Πeтъp Дънoв зaпoчвa образованието си в ocнoвнoтo yчилищe в poднoтo мy ceлo, пpoдължaвa в мъжĸaтa гимнaзия във Bapнa, а по-късно зaвъpшвa Aмepиĸaнcĸoтo нayчнo-бoгocлoвcĸo yчилищe в Cвищoв. Една година работи в с. Хотанца, Русенско, като проповедник и учител в Евангелското съботно училище. През 1888 г. той се записва като студент в Семинарията „Дрю” в град Медисън, щата Ню Джърси. Приет е като peдoвeн cтyдeнт в Бocтънcĸия yнивepcитeт, oт ĸъдeтo ce диплoмиpa през 1893 г. Cлeд диплoмиpaнeтo cи зaвъpшвa и eднoгoдишeн ĸypc пo мeдицинa. Завръща се в България през 1895 г. и се установява във Варна. През 1926 г. полага началото на бъдещото братско селище „Изгрев“ (на територията на днешния софийски квартал със същото име), където изнacя беседи пред свои последователи, живее,  общува с тях и прилага свето учение.

Творчеството на Петър Дънов може да бъде разделено на 1) авторски публикации, 2) стенографирани беседи и разговори, 3) преразказано, описано от негови ученици и последователи, всичко събрано в:

• Беседи – над 4000;
• Писма, статии, книги;
• Стенографски записки и протоколи от срещи, събития, разговори, описание на спомени;
• Молитви и молитвени формули;
• Упражнения и Паневритмия;
• Песни и музика – над 150 творби.

За себе си и своята философия Петър Дънов пише следното: „Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание.“^[3] Приеман, възхваляван, но също и отричан, критикуван и заклеймяван, той дава своя принос в българския културен живот, включително и в педагогическото ни пространство. В съществена част от неговото наследство се разглеждат въпроси свързани с познанието за човека, принципи, методи и практики за възпитание, развитие и усъвършенстване. Така например, в своята първа книга с недвусмисленото заглавие „Науката и възпитанието” Дънов посочва: „Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието.” (Дънов, 2007: 21). Главна роля за тази промяна имат двете институции – семейството и училището: „Единствената надежда за подобрението на личния и обществения живот е във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да се хванат ръка за ръка, за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие.”  (Dunov, 2007: 183). Сред неговите сподвижници има не малко педагози и някои от тях стават едни от най-близките му ученици – Боян Боев, Милка Периклиева, Невена Неделчева, Весела Несторова, Олга Славчева, Михаил Иванов и др. Те приемат за своя мисия развитието и прилагането на педагогика, основана на идеите на своя учител. Първи сериозен опит за систематизиране и структуриране прави Боян Боев, който в труда си „Учителя за образованието“ представя педагогическите идеи на своя Учител, включвайки също свои възгледи и опит, а също и други педагогически модели като тези на Рудолф Щайнер, Мария Монтесори и др. Книгата се превръща в настолна за педагозите последователи на Дънов. Освен нея, Боян Боев публикува още и сборник с материали по педагогически теми в тритомно издание „Акордиране на човешката душа“, както и множество статии по педагогически въпроси. Друга ученичка на Дънов, Милка Периклиева, издава книжките „Игри и песни: Ръководство за детски и основни учители“,  „Практиката ми в детската градина“. Интерес представлява и делото на Михаил Иванов във Франция (известен и като Омраам Микаел Айванхов), който също е ученик на Петър Дънов. Иванов придобива широка популярност в страните от тогавашния западен свят и за мнозина се превръща в духовен учител и авторитет. Макар и оспорван и критикуван в средите на последователите на Петър Дънов, за педагогическата общност интерес биха представлявали неговите възпитателни и образователни идеи и практики, които несъмнено са повлияни силно от неговия духовен учител Дънов. В книгата „La Pedagogie initiatique“ можем да намерим събрани множество лекции на Иванов по въпроси за възпитанието и образованието на децата. Друга книга с педагогическа насоченост е романът „Марта“ на Невена Неделчева излязъл през 1946 г. Организираното приложение на педагогическите идеи на Петър Дънов започва през 30-те години на ХХ в., когато в тогавашното селище „Изгрев“, в близост до София, се организира детски клуб. В печатните издания на създаденото от Петър Дънов „Бяло братство“ (като вестниците „Житно зърно“, „Братство“, списание „Сила и Живот“) биват публикувани и редица материали по педагогически въпроси. От страниците на вестниците научаваме, че учителите, последователи на Дънов, често организират педагогически сбирки. След като Петър Дънов напуска този свят и при настъпилата промяна в политическата обстановка в България през 1944 г., тези дейности затихват. Педагогическата активност на неговите последователи след този период се изразява предимно в организиране на детски лагери, индивидуална работа с деца на отделни учители, отпечатани са и наръчници за работа с деца, като например „Ритмични игри за деца от предучилищна възраст“ на издателство „Медицина и физкултура“ през 1957 г. с автор Милка Периклиева, през 1962 г. книжката „Ритмични игри“ от същия автор и издателство. Независимо от посочените дейности, и преди, и след 1944 г., трудно можем да говорим за сериозно популяризиране и прилагане на педагогическите идеи на Петър Дънов.

Макар и липсата на авторски педагогически труд да е факт, то наред с беседите, в своите срещи с учители и възпитатели Дънов дава конкретни напътствия и разяснения по различни педагогически въпроси. Подкрепя ги в написването на материали и книги, както и организиране и провеждане на учебно-възпитателни дейности. Така например, по спомен на Невена Неделчева, той дава насоки и пояснения за съдържанието на нейния педагогически роман „Марта“. Милка Периклиева описва как Петър Дънов подкрепя и идеята за създаването на детски клуб на територията на братското селище (Krustev, 2005/2006). В други разговори той подканя своите ученици да организират училища и детски центрове, в които да се обучават и възпитават деца по неговите принципи и методи: „Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите… Могат да ни дадат едно начално училище с четири отделения, една прогимназия и една гимназия; две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Без да се вдига шум, ще се приложи новият метод, по който може да се възпитава занапред. И така, след като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ. Материалът, който ще се изучава, ще бъде същият, какъвто е в програмата за всички училища, но разликата е, че ще се преподава по нов начин.“ (Boev, 2000, p.290) В думите „новият метод“ вероятно има предвид не конкретен метод, а по-скоро цялостен модел, който той предлага, и задача на учениците му е да извлекат, структурират, опишат и приложат този модел. По този въпрос Дънов казва следното: „В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното“. (Boev, 2000: 291) В изпълнение на тази задача Боян Боев публикува споменатата по-горе книга „Учителя за образованието“, в която извежда педагогическите принципи и методи на модела, особеностите на детските възрастови периоди, профила на учителите прилагащи този модел, дава конкретни методически указания, а също и насоки за структурата и организацията на училището. Основни акценти са поставени върху нравственото, естетическото, здравното възпитание. Специално внимание авторът отделя на съобразяването с особеностите на възрастовите периоди при възпитанието и обучението. Човешката душевност Боев разкрива в следните проявления – мисли, чувства, воля, като работата в тези три направления, както поотделно, така и съвместно, е ключова в учебния и възпитателен процес. Детството е разделено на три периода от по 7 години, като през всеки период един от душевните елементи взема превес над другите два, в следната последователност:

• 0-7 г. (първи период) – воля – чувства – мисли;
• 7-14 г. (втори период) – чувства – мисли – воля;
• 14-21 г. (трети период) – мисли – воля – чувства. (Boev, 2011)

Според Боев, през периода от раждането до 7-та година възпитателят трябва да активизира чувствата и мисловните процеси чрез волевата активност на детето. През следващия период, за да активира мисловната дейност, учителят е добре първо да въздейства на чувствата и емоциите на децата. В тази връзка той подчертава, че: „Ако на едно дете от втория период – т.е между 7-14 години – му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито.“ (Boev, 2011: 87) От наблюдения и интервюта, проведени в центрове за работа с деца между 3 и 7 години, в които се прилага Педагогиката на Петър Дънов, установих, че тези идеи се прилагат като акцент е поставен именно върху физическите активности, включващи игри, занимания на открито, трудови дейности, чрез които се цели подкрепа на физическото развитие и свързаните с него усилие, старание, упоритост и други качества на волята. През втория период 7-14 години в учебните заведения, чрез дейности като – Паневритмия, песни, танци, упражнения, свирене на музикални инструменти и др.  бива подкрепяна чувствената и емоционална сфера, усета за хармония, ритъм, красота, спокойствие, ред и чистота.

Специално внимание Боев отделя и на здравословния и природосъобразен живот, което включва не само физическото здраве, но и работа върху душевното и духовно състояние и развитие. В тази връзка са и формулираните от днешни последователи цели на Педагогиката на Петър Дънов като: “да създаде условия за развитие и проявление на положителния физически и душевно-духовен потенциал на детето/човека.“ (Ranev, 2017, p.27), както и „да внесе светлина в ума, топлина в сърцето и сила на духа.“ (Slavov & Slavova, 2020: 54). Според Стойчев и Сойчева чрез тази педагогика се формира нова „слънчева култура“ „чрез специална подготовка и упражнения, нов начин на мислене, на живот и възпитание“. (Stoichev & Stoicheva, 2020: 91)

Наред с установяването на периодите в детското развитие, с трите прояви на човешка душевност, тази педагогика е основана и върху разбирането, че човек е изграден от четири структури, а именно – Съзнание, Самосъзнание, Подсъзнание и Свръх съзнание. В тази връзка Петър Дънов казва следното: „Подсъзнанието и свръх съзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкият дух. Съзнанието и самосъзнанието представят другите два полюса – единият означава човешкото сърце, а другият – човешкият ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.“ (Dunov, 1949: 203), „подсъзнание означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. ….. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието — новото. ….. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота.“, „Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието.“ (Dunov, 2006: 360-361). Имайки предвид тази структура и особено душевните прояви на мислите, чувствата и волята, всеки възпитател, прилагащ Педагогиката на Петър Дънов, би трябвало да съобрази методите и целите, ориентирани към някоя от тези подструктури.

В приложен план Петър Дънов подчертава значението на развитието на сетивата: „Според мене, за да се самовъзпита, човек трябва да започне от своите пет сетива – от осезание, обоняние, вкус, слух и зрение, или обратно – от зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Същевременно той може да прави различни пермутации. Изобщо докато човек не разбере вътрешния смисъл на сетивата си, той не може да ги възпита.“ (Dunov, 2012a: 441-460). Дънов засяга и въпроси свързани с различни похвати, чрез които можем да окажем подкрепа в развитието на определени качества и умения на детето чрез сетивата: „Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята. Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.“ (Dunov, 2009a: 576-577). В свои беседи Дънов дава разяснения и относно приложението на методите. Според него всеки възпитател трябва да е приложил метода първо над себе си, преди да го прилага на децата. Подчертава и значението на индивидуалния подход в подбора на методите, което предполага те да бъдат съобразени с индивидуалността, възрастовия период, личните качества и възможности на детето. В беседата си „Педагогически правила“ Дънов съветва да се започва от материалното, обективното, видимото и да се върви към непознатото, невидимото (Dunov, 2001). Възпитателният процес да бъде насочен към вътрешния съзнателен свят на детето: „Ако ние съзнаем този факт, трябва да дойдем до онова истинско вътрешно възпитание, иначе всяко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говорим за възпитание без съзнание, то е дресировка.” (Dunov, 2001: 197). В прилагането на методите Дънов и неговите последователи отдават голямо значение и на работата със символите. Символите биват извлечени от природни обекти и явления, случки, събития, преживявания, приказки, текстове и чрез тях се цели възприемане на възпитателни послания, учебно съдържание, познание за света и себе си. В Педагогиката на Петър Дънов тези разбирания са определящи за подбора, приложението на методите и цялостната организация на образователната среда. В нейния контекст, без подобна основа, приложението на даден метод би било механично и непълноценно.

В своите беседи Дънов засяга и въпроси свързани с конкретни методи за възпитание, самовъзпитание, преподаване. Негови ученици и последователи също разглеждат темата. Направеният преглед на литературата разкрива богат набор от възпитателни и дидактически методи характерни за тази педагогика. Тук ще обърна внимание върху разбирания на ученици на Дънов и на днешни последователи, върху основните от тях. Според Боев основните методи са: труд, метод на съпоставяне и уподобяване, разказ, изкуство, грижа за някого, или нещо, личен пример, онагледяване, наблюдение, опит, упражнение, поощрение, пример, сравнение, игра, самонаблюдение, самоанализ, внушение, Паневритмия. В своята книга „Практиката ми в детската градина“ Милка Периклиева откроява методите – приказка, драматизация, самоанализ. В наскоро излязлата книга „Слънчева педагогика опорни точки на възпитанието“ авторите посочват следните методи –  мълчание, наблюдение, анализ и самоанализ, внушение и самовнушение, работа с цветовете, дихателни упражнения, резонанс, художествено слово, чистене, работата с водата, служене и помощ, поощрение, разходки и екскурзии сред природата и др. (Slavov & Slavova, 2020). Същите автори групират методите по следните признаци:

• Според характера си – механични и органични;
• Според проявлението – външни и вътрешни;
• Методи на светлината – свързани със знанието, ума, опита, въздуха, светлината, огъня;
• Методи на топлината – свързани с любовта, обичта, чувствата, водата;
• Методи на силата – свързани с духа, тялото, волята, свободата, земята, минералите;
• Комплексни (универсални) методи – музика, Паневритмия.(Slavov & Slavova, 2020)

В работна фокус-група, чиято работа съм описал в книгата „Петър Дънов за възпитанието“, изведените методи бяха групирани по следния начин:

• Методи за изучаване на детето – наблюдение, анализ на документи – (астрологична карта, рисунка, характеристика, медицински документи и др.), беседа, анкета, въпросник, тест.
• Възпитателни методи / Методи на словото – разговор, лекция, убеждение, поука, беседа, обсъждане, споделяне.
• Възпитателни методи / Методи на творческото мислене и съзнанието – наблюдение, размишление, съзерцание, молитва, работа с Цветните лъчи, изкуство – пеене, музика, танци, конструиране, театър, проблемна ситуация, изследване/проучване, внушение (чрез мисли, желания, постъпки), общуване с Природата.
• Възпитателни методи / Методи на движението– Паневритмия, игра, спорт, туризъм, гимнастика, дихателни упражнения, труд.
• Възпитателни методи / Методи на житейския опит (за придобиване на опитност) – хранене, работа, изучаване на природата и околната среда, грижа, пример, въздържание.
• Методи подкрепящи доброто поведение – поощрение; пример; ограничение, мълчание, забележка, прилагане на последствията, гласуване на доверие (даване на отговорност).
• Методи за развиване на самовъзпитанието и съзнанието – мълчание, отсъствие на действие/ говор, молитва, телепатично / или контактуване с душата, косвено въздействие.
• Учебни методи – наблюдение, поставяне на задача – обяснение, инструктаж, работа по проект, разсъждаване, игра, повторение, разказ, работа, инструктаж, онагледяване. (Ranev, 2017)

 

В представените методи има както утвърдени педагогически, така и нетрадиционни, като например – Паневритмия, анализ на астрологична карта, работа с цветните лъчи, съзерцание, молитва, телепатично контактуване с душата и др. Ако методи като съзерцание, молитва, анализ на астрологична карта можем да срещнем и в други възпитателни и психологически школи, то Паневритмията и работата с цветните лъчи са методи, които са присъщи за Педагогиката на Петър Дънов. Особено е значението на Паневритмията, която може да бъде описана като танц в кръг, в средата на който се намират музиканти. Участниците изпълняват определени танцувални движения под съпровод на музика и песни. За последователите на Дънов, Паневритмията е комплексен метод за възпитание, със силно положително въздействие върху здравното и физическо състояние, душевния мир, духовната сила, добродетелите, естетическото чувство. В интервю с ръководител в частно училище, в което Паневритмията се преподава като свободно-избираем предмет, ми бе споделено наблюдението, че почти всички деца, които са избрали тази дейност, са имали някакво травматично преживяване в семейството (развод, загуба). Заключението на специалиста бе, че Паневритмията оказва терапевтично въздействие над тях:  „Тези деца, които са избрали Паневритмията, сякаш имат нужда от нещо приятно, успокояващо. Те са по-лабилни и чувствителни от другите. Тези, които нямат такива семейни проблеми, повече избират спортовете – футбол, таекуондо.“ Сходен терапевтичен ефект констатира и Червенкова в своето дисертационно изследване. В него авторката отчита, че „В резултат на началното обучение по Паневритмия лицата от ЕГ (експерименталната група – бел. моя) имат значимо понижение в изразеността на следните показатели, отразяващи негативни психологически състояния и качества: ситуативна и личностна тревожност, възприет стрес, депресивност, агресивност и негативни емоции.“ (Chervenkova, 2012: 14). Същата авторка откроява и цялостния оздравителен и възпитателен ефект на Паневртимията. (Chervenkova, 2013).

Методът „работа с цветните лъчи“ е основан върху написаната от Петър Дънов книжка „Завета на цветните лъчи“, в която включва подбрани текстове от Библията, свързва ги с конкретен цвят, ден от седмицата и определени добродетели. Работата с цветовете, според Петър Дънов, може да подпомогне придобиване и развиване на определени качества и способности у човека (Dunov, 1999). Освен четенето на подбраните текстове и въображаемото обливане с конкретния цвят, влиянието на цветовете може да бъде осъществено и чрез използване на елементи от обзавеждането, облеклото, цветовете в рисунките, изучаване на цветовете в природните обекти. Така чрез връзката цвят-качество, се цели възпитателно въздействие върху детето. Подобен метод можем да срещнем и във Валдорфската педагогика, като тук има известни различия в позициите на Петър Дънов и Рудолф Щайнер. Според Дънов, ако искаме да подсилим волята у детето е добре то да работи с червения цвят, като за целта  червеното да бъде акцент в околното пространство, вещите, облеклото и така да се стимулира възприемането на цвета. От своя страна Рудолф Щайнер препоръчва влянието на червения цвят, като вътрешно състояние, да се стимулира чрез неговия противоположен цвят във външното обкръжение на детето. Ето какво казва той по този въпрос: „Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото – оранжево–жълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздейства върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие.“ (Shteiner, 2010: 91). Характерни методи, носещи творческия отпечатък на Дънов, са упражненията (физически, дихателни, музикални), изкуството (музика, пеене, драматизацията и др.), трудът, играта. Те са от голямо значението в приложението на тази педагогика и днес, като наред с оставените от Дънов, днешни негови последователи създават нови песни, приказки, мелодии, упражнения, които се прилагат в работата с децата. От описаното може да бъде обобщено следното:

• Идейно-теоретичната и практическата основи на тази педагогика са положени в учението на Петър Дънов.
• Педагогическите идеи на Петър Дънов са допълнени, разработени и прилагани от негови ученици, както приживе, така и от днешни последователи.
• Отдавайки водещо значение на развитието на добродетелите, творческия потенциал и цялостното (физическо-душевно-духовно) развитие на детето, Педагогиката на Петър Дънов се оформя като педагогическа система със силен фокус към хуманността и възпитанието. Този фокус определя главната насока в нейното теоретико-приложно съдържание с акцент в нравственото, естетическо, здравно, екологично, трудово, физическо, интелектуално възпитание. Това я отличава от модели съсредоточени главно върху качественото преподаване и академичната подготвеност на учениците.
• Личността на учителя е от също толкова голямо значение, както и тази на ученика. За правилното прилагане на методите и принципите на тази педагогика е необходимо учителите и възпитателите, не само да ги познават, но и да имат необходимите качества, нагласи, умения, които да прилагат в учебно-възпитателния процес и в живота си като цяло.

 

От представеното би могло да се заключи, че тази педагогика се отличава със свои специфики, които я приближават по смисъл и съдържание до други алтернативни модели, но в същото време притежава свой самостоятелен, характерен облик. Този облик е отразен в разбиранията за устройството на детето и човека, наличието на специфични методи и особености в тяхното приложение, чрез които се цели одушевяването на учебно-възпитателния процес и разгръщане на положителния потенциал. В тази педагогика биват включени традиционни, нетрадиционни и специфични за нея методи, като при тяхното структуриране и подбор се разкриват известни различия сред отделни представители което внася трудност в опитите за систематизирането им.

 

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ПЕДАГОГИКАТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Както бе споменато по-горе, учението си Петър Дънов основава на общочовешки и  християнски принципи, ценности и добродетели. Сред основните добродетели можем да посочим – честност, търпение, доброта, съпричастност, грижа за природата, любознателност, справедливост, смелост, целеустременост, смирение, прошка. Всяка от тях би могла да бъде припозната към по-обща и универсална идея като например – честността към Истината; добротата към Любовта; любознателността към Мъдростта. Именно в тези крайни нива, октави и идеи стои разбирането за изходното, ръководно начало което наричаме Принцип. Многократно в своите беседи, Петър Дънов упоменава, че основните принципи в неговото философско учение са именно – Любовта, Мъдростта и Истината: „Съществуват три главни принципа: принципът на любовта, на мъдростта и на истината. И до днес още те не са разбрани, затова често смесват любовта с чувствата. Любовта ражда живота, а проява на живота е движението. Животът организира формите. Значи, и формите са под закона на любовта. Който разбере любовта, като принцип, ще разбере и нейните видоизменения. Щом разбере любовта, той ще приложи методите на живота, изявен в движението. Ако не може да приложи тези методи в движението, той не може да ги приложи и във външните форми, произлезли от движението. Вторият принцип – на мъдростта, има отношение към светлината и знанието, както и към човешкия ум. Който вярва в ума, ще се ползва от знанието, което придобива чрез него. Същото може да се каже и за сърцето, за душата и за дух (Dunov, 1949: 11). Цялостната концепция на Педагогиката на Петър Дънов е изградена върху приложението и оживяването на тези три принципа, като в своите беседи той задълбочено и подробно изяснява техните характеристики и проявления, като например: „Обект на Любовта е животът. Обект на Мъдростта е светлината. Обект на Истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно.” (Dunov, 2012: 403). „Обект на Мъдростта е Светлината – тя е в човешките умове; без Светлина в умовете няма разбиране.“ (Dunov, 2012, p.402), „И тъй, обект на Любовта са Животът и Чистотата, а мястото е в човешкото сърце.“ (Dunov, 2012: 404), „Душата е създадена да бъде свободна, за да може великата Истина да проникне в нея.“ (Dunov, 2012: 409). Наред с разясненията на Дънов, интерес представляват и възгледите за принципите на неговите последователи. За тази цел прегледах текстове от негови ученици, а също и проведох интервюта и дискусии сред негови последователи педагози. Основните резултати от анализа на събраната информация ще представя на следващите редове. Най-общо характеристиките на трите основни принципа могат да бъдат представени така:

• Принципът на Любовта се характеризира чрез проявите на обич, топлина, човещина, доброта, чистота. Любовта е свързвана с проява и развитие на чувствата, емоциите, желанията, сърдечните функции, естетическото чувство, красотата, хармонията, музиката. Орган на Любовта е сърцето. В социален план символ на Любовта е майката.
• Принципът на Мъдростта се характеризира чрез яснота, разумност, простота, дълбочина, знание, информация. Мъдростта е свързвана с мозъчните функции, мисълта, интелекта, развитието на знанието, паметта. Орган на Мъдростта е устата. В социален план символ на Мъдростта е бащата.
• Принципът на Истината се характеризира чрез Свободата, честност, доверие, откровеност, светлина. Истината се свързва с действието, волята, избора, морала, тя има отношение към човешките отношения, действия, постъпки. Орган на Истината са очите. В социален план символ на Истината се проявява в детето.

Прилагането и оживяването на трите принципа се осъществява посредством конкретни прояви в поведението на учителя, организацията на средата, подбора и представянето на учебното съдържание, дидактическите пособия и др. Така например, принципът на любовта се проявява във фактори от средата като температура, чистотата, меките тонове в цветовете, боравене с предмети и материали събуждащи усещането за топлина, мекота, радост. Поведението на учителя предполага да използва думи, тон, движения, поглед изразяващи спокойствие, мекота, красота и хармония. В общуването с децата любовта се засвидетелства и чрез проявата на грижа, съпричастност, съчувствие, хумор, усмивка, даване на възможност децата да споделят и обсъждат чувствата и емоциите си. Подобни примери могат да се дадат и за останалите принципи и техните характеристики. По този начин те оживяват в общуването и се проявяват на различни нива в мисълта, чувствата и поведението на учителя. За прилагането на принципите Петър Дънов дава и конкретни насоки, като например на въпрос, отправен от учители, той пояснява: „Може ли децата от четиринадесетгодишната си възраст нататък да бъдат учители на родителите си, например с даване на правилни съвети? Трябва ли родителите им да ги слушат и да взимат съветите им под внимание? – Ако детето говори Истината, майката трябва да приеме тази Истина, но трябва да се пази детето да не разбере, защото у него може да се събуди гордост.“ (Dunov, 1995: 193). Относно същия Принцип на Истината и свързаната с него свобода, Петър Дънов казва следното: „Майките трябва да се съобразяват с вкуса на децата си, например какви дрешки те обичат да носят, защото всяко дете си има свой индивидуален вкус за обличане. Ако изопачавате този вътрешен вкус на детето, вие го развращавате. Не изопачавайте вкуса на детето, а го оставете да се развива естествено.“ (Dunov, 2008: 189).

Как се проявяват тези принципи в учебно-възпитателната реалност днес? В наскоро проведено интервю с ръководител на детски център,в който се прилагат педагогическите идеи на Дънов, проявлението на тези принципи оживява при работата с децата посредством активиране на трите душевни същности – Любовта (сърцето) – Мъдростта (ума) – Истината (волята), които са (цитирам) „посредници на тези принципи“. Конкретни примери за работата с тях ми бяха дадени с упражнения, песни и игри, чрез които се активират отделните техни характеристики, като чрез определени движения, звуци, думи биват стимулирани съответните душевни зони и така даден принцип бива проявен. Такова например е дихателно упражнение, в което децата „обливат“ тялото си с ръце произнасяйки следното послание: „Светли като Слънцето, чисти като водата, силни като планината.“ Както бе представено по-горе (в частта за методите),  педагозите свързват светлината с ума, знанието и Мъдростта, водата с обичта, чувствата и Любовта, силата с тялото, волята, свободата, земята, минералите и Истината. Голяма част от използваните упражнения са разработени от Дънов, но също и от самите педагози. Така, чрез конкретни дейности и занимания в отделните предмети, педагозите търсят проявата на трите принципа и считат, че се оказва ползотворно въздействие върху ученето, поведението, душевното състояние на децата. Върху резултатите бе и един от въпросите, който отправих: Имате ли механизъм за изследване, проучване, проследяване на резултатите от прилагането на принципите? Отговорът, който получих бе, че това става главно чрез – обратната връзка от родителите, наблюдения на децата и анализ на специално разработен за целта инструмент. Въпросният инструмент е наречен „Карта на качествата“ и е под формата на таблица за проследяване на развитието на детето по следните критерии и показатели:

1. Сфера на ума (с показатели: любознателност, устойчивост на вниманието, гъвкавост на вниманието, лесно запаметяване, въображение, творчество, възприемчивост, наблюдателност, умение да мисли/разумност, самостоятелност, аргументиране на собствено мнение).
2. Сфера на сърцето (с показатели: позитивна нагласа; емоционална стабилност; позитивна комуникация с децата, позитивна комуникация с учители и др., общителност, споделяне на преживявания, толерантност и взаимопомощ, позитивно отношение към растения и животни и др.).
3. Сфера на волята (с показатели: физическо здраве, физическа активност, хармонични движения, фина моторика, включване в трудови дейности/трудолюбие, самообладание, спазване на правила, твърдост/упоритост, действие без отлагане, отговорност и др.). Като към всеки показател има скала за измерване на състояние и промяна. (Stoichev & Stoicheva, 2020: 130)

Чрез този инструмент педагозите са си поставили за цел да изследват особеностите в развитието на децата и да планират последваща подкрепа. В него можем да разпознаем заложени прояви на когнитивната, емоционалната и поведенческа сфери, които педагозите свързват съответно със сферите на мислите, чувствата/емоциите и волята.

В организираната фокус-група през месец март 2020 г. бяха включени учители, директори от частни, общински училища и педагози на частна практика от София и страната. Една от разискваните теми бе за принципите в Педагогиката на Петър Дънов. Повечето от участниците познаваха наименованията, но изпитваха затруднение да опишат съдържателните и практически измерения на Любовта, Мъдростта и Истината. Едва когато бяха изведени по-горе посочените характеристики, участниците започнаха да дават примери и обяснения относно тяхната проява в образователна среда. Бих направил извод, че по отношение на основните принципи не малка част от педагозите изпитват затруднение относно тяхното осмисляне и представяне в практически план. В същата група към посочените три принципа педагозите добавиха и следните две групи:

1. Принципи на Природата (познати и като Херметически) – Принцип на разума; Принцип на съответствието; Принцип на трептенията (или движението); Принцип на полярността; Принцип на ритъма; Принцип на причината и следствието; Принцип на единството и сродството.
2. Педагогически принципи от Боян Боев – Любов; Свобода; Опит; Навременност; Следване на методите на Природата.

Така наречените „Принципи на Природата“ бяха изведени и от други последователи в проведена фокус-група през 2013 г. В свои беседи Петър Дънов разглежда тези принципи, негови ученици също ги описват и коментират. Така например Влад Пашов пише следното: „Учителя нарича седемте херметични Принципа седем Принципа на Природата, т.е. Принципи, по които Природата работи. Затова сложих заглавие Седемте Принципа на Природата. Учителя на много места изнася тези Принципи цялостно, като ги формулира накратко. На други места поотделно говори за един или друг Принцип. Според моите проучвания на беседите има цели беседи върху един или друг Принцип. Смятам, че има беседи за всеки един от седемте Принципа, защото както казах, Учителя ги нарича Принципи на Природата, а Той изнася Учението на Природата,…“ (Pashov, 2007: 27). В книги, посветени на Паневритмията тези принципи са разгледани в контекста на цялостната структура и заложената символика в Паневритмията (Zlatev, 2005), (Stoichev, 1997). Въпросът за това как се проявяват в учебно-възпитателния процес, бе поставен и в двете фокус-групи, като във втората те бяха само упоменати, но до тяхното разглеждане не се стигна, докато в първата група те бяха разгледани по-подробно и за това тук ще представя накратко резултатите от първата фокус-група.

1. Принцип на разумността – зад всичко сътворено стои едно разумно начало. Всяко действие, цялото учебно-възпитателно съдържание в клас, трябва да е съобразено с природата, природните и човешки закони. Децата да почувстват и разберат, че цялата Природа и хората, са създадени под въздействието на свързани помежду си – принципи, закони, отношения, взаимовръзки и тяхната видима проява е представена в живата материя. Така у детето да се създаде усещането за сигурност, спокойствие, благоговение и в същото време – любознателност, интерес, стремеж към знание и мъдрост. Детето да схване, че всичко в природата и неговия живот има свой вътрешен смисъл, който то би могло да изследва и следва. Това е основа за схващане и разбиране на вътрешните взаимоотношения между събития, хора.
2. Принцип на съответствията – между всички неща има подобие. Учебно-възпитателното съдържание да бъде изградено в идеята за общата връзка между отделните предмети. Всяка наука разглежда нещо специфично в общото познание, което е единно в своята същност. От възпитателна гледна точка, у децата да залегне разбирането за общата неделимост и връзка между човек и природа, човек и Космос, човек и човек. Правейки добро, ще получаваме добро.
3. Принцип на трептенията или движенията – нищо не е в покой, всичко се движи. Необходимо е учебното съдържание да бъде съобразено с хода и индивидуалния ритъм на всеки ученик. Тук е в сила приложението на индивидуалния подход в обучението и възпитанието. Чрез учебното съдържание детето може да изучава Природата именно чрез трептенията и движенията на природните обекти и явления, които го заобикалят. Например: когато едно тяло взаимодейства с друго тяло, как се изменят неговите трептения? Когато на един човек, в спокойно състояние, му повлиява друг, как се изменя неговото трептение, състояние, движение?
4. Принцип на полярността – всичко в Природата е двойствено, поляризирано. Съобразявайки се с този принцип учителят трябва да се стреми да приведе в хармония тази двойственост у детската същност, която не бива да се отхвърля или отрича, а напротив, да се превърне в потенциал за учителя при взаимодействието с детето. В същото време детето да разбере, че нещата в Природата имат своите различни проявления – както добри, така и лоши – и да се научи да ги разпознава и насочва в градивна насока, а не да потиска и изкривява тяхното проявление. Пример за прилагането на този принцип са и следните насоки от Петър Дънов: „Новото учение препоръчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само с момченца, а да дружи и с момиченца – това действа отлично. Дружбата на добри момченца с момиченца е много добро възпитателно средство. Започнете ли да ги отделяте от най-ранната им възраст, вие ги развращавате, внасяте между тях чувства, каквито имат и възрастните.“(Dunov, 2008, p.189). „Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото по майчина”. (Boev, 2000: 283).
5. Принцип на ритъма (или периодичността) – всичко в Природата е ритмично и има своята периодичност. Дневният, седмичният, годишният ритъм в училище трябва да е съобразен с основните климатични промени в природата. Това предполага и организация на учебните предмети спрямо дневния режим, т.е. кое време на деня е по-подходящо за определени занимания и дейности (например, мисловната дейност е по-активна сутрин, а по-късно емоциите и физическата активност). Годишният ритъм се определя и чрез народните празници и свързаните с тях обичаи, ритуали, чествания, които е необходимо да бъдат втъкани в учебното съдържание и дейности. Ритмичността е включена и в седмичното разпределение в детски центрове прилагащи тази педагогика, като дните от седмицата са свързани с конкретна планета, музикален тон, цвят, храни, качества и дейности, които педагозите вземат предвид в организацията на заниманията. (Stoichev & Stoicheva, 2020: 141).
6. Принцип на причините и последствията – всичко в Природата си има разумните причини. Чрез този принцип, децата да възприемат идеята, че всичко в Природата, живота, обкръжаващата действителност си има своето разумно обяснение. Добре е детето да разбере, че този принцип работи и в обратна посока – от вътре на вън и водеща е идеята за крайния резултат (последствието), което предпоставя и действията (причините). В същината му стои и идеята, че в поведението си човек проектира своите намерения, нагласи, мисли. Т.е. не само поведението на учителя има възпитателно влияние, а и неговите причини и мотив във вътрешния му свят. Същия принцип задава и гледна точка върху тълкуването, разбирането и реакциите спрямо конкретно поведение на детето, а именно то да се разглежда като следствие от вътрешна разумна причина, която често е по-съществена и ключова. Следователно промяната в поведението е следствие на опознаване и промяна на причините.
7. Принцип на единството (или сродството) – всички неща в Природата са родствени, тъй като в основата им седи единството. Този принцип регулира и човешките взаимоотношения и можем да го разкрием в идеята, че ако искаме да постигнем положителни резултати, то трябва да ги подхранваме със съответните стимули (като стимул не се разглежда само оценка, награда, но и демонстрирано отношение и вътрешна нагласа). В учебния процес принципът се проявява посредством повишаването на мотивацията за учене чрез постигане на успехи. Т.е. на детето трябва да даваме задачи, съобразени с неговите индивидуални възможности, интереси, потребности и таланти. Този принцип води до разбирането за единната същност на всички живи същества и хората на земята. Поради това и методи основани на конкуренцията, съревнованието не са препоръчителни. Добре е детето да разбере, че успехите на един, са успехи на всички, както и загубата на един, е загуба на всички. В съответствие с този принцип е насоката, която дава Петър Дънов да се обръщаме с положително послание към децата: „Докато детето вярва, че учителят не лъже, последният има авторитет. Усети ли, че учителят лъже, последният вече няма авторитет пред детето. Същото е и с родителите. Никога не говорете в отрицателна форма: „Не прави това, не прави зло!“ А казвайте: „Прави добро!“ Вместо думите „Не лъжи!“, кажи: „Говори истината!“ Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното“ (Dunov, 1992: 48).

Наред с така наречените „основни“ и „природни“ принципи, последователите на Петър Дънов открояват и друга група които са с по-фокусирана педагогическа насоченост. В книгата „Учителя за образованието“ и в други свои публикации Боян Боев ги нарича „образователни принципи“ – Любов, Свобода, Опит, Навременност, Следване на методите на Природата. За Принципа на Любовта Боев казва следното: „Всички следващи методи, които имат за цел да събудят дейната любов в детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да не се приготовлява за любовта, а да я живее. Това значи: практикуване любовта. Тя да бъде среда, атмосфера, в която детето да расте“, „Детето учи любовта чрез дейност. Това, което човек е опитал, ще го научи, а това, което не е опитал, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта.“ (Boev, 1943: 42) „В третия образователен период (гимназиалният), освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал, това е вече проява, качество на любовта.“ (Boev, 1943: 44) Тук можем да видим насоки, съобразени с посочените по-горе качества и характеристики на любовта, а също и правилото за съобразяването с възрастовия период. Видимо е припокриването на два принципа – този на Любовта и този на Опита, от което можем да изведем и заключенията, че Любовта е по-общия принцип, в който другите се съдържат, както и това, че принципите не живеят свой самостоятелен живот, а са във взаимовръзка по между си. За принципа на Любовта Михаил Иванов (ученик на Петър Дънов) говори за някои рискове при прекомерното обгрижване на децата, като проекция на родителската си любов: „Това е, което много родители не са разбрали. Под предлог, че обичат децата си, те никога не ги оставят да си изпатят, да се изгорят малко, за да получат урок. При най-малкия инцидент те са там, за да оправят всичко. Ами не, това не е любов и не така работи Господ или природата.“ (Aivanhov, 2001: 127), а за опита следното: „Ако детето първо иска да разбере, преди да действа, никога няма да направи нищо. То трябва да действа, преди да разбере, …“ (Aivanhov, 2001: 172).

В разбирането си за свобода и свободно възпитание, Боев споделя, че само когато детето е поставено в условия на свободен избор и възможност за себеизразяване „само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество.“ (Boev, 2011: 78), но и че „под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред, никаква точност“ (Boev, 2011: 79). По отношение на принципа Навременност, Боев пояснява: „Навременността в педагогическата област трябва да се разбира в две отношения: а) Детето минава през три образователни периода, които коренно се различават, и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието. б) Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата“ (Boev, 2011: 79). Същият принцип бе дискутиран и във втората фокус-група, като за него участниците дадоха следните примери: „Учителят да реагира навреме при възникнала ситуация, без да отлага. Понякога намесата е навременна, когато е на по-късен етап, т.е. навременността не означава на момента“, „Подборът на учебното съдържание да бъде съобразен с потребностите, възрастовия период на децата и особеностите на времето, в което живеем, т.е. да бъде обвързано с опита и преживяванията на децата.“ Принципът за Природосъобразност Боев обяснява с това, че всички методи във възпитанието и обучението трябва да бъдат проучени, почерпени и приложени, съобразно природните закони и методите, чрез които действа природата. Боев привежда примери с природни явления, чрез които обосновава причинно-следствените връзки, ритмичността, съответствието, разумността във всички природни явления от което може да се заключи, че този принцип в голяма степен обхваща по смисъл и съдържание посочените по-горе Природни принципи. (Boev, 2011: 94-99).

В проучването на публикации от ученици на Петър Дънов попаднах и на други принципи – на Добродетелта, на Правдата, мъжкият и женският принцип, трудовият принцип, принципът на красотата и др. Така например, Георги Пампоров, ученик на Петър Дънов, публикува материал със заглавие „Принципите на педагогиката“ в който посочва следните – Принципът на активността, Принципите на нагледността, Трудовият принцип.  Тук няма да ги разглеждам, тъй като те по своя смисъл и съдържание допълват или се съдържат във вече посочените, като и самият автор заключава: „И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината, а природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.“ (Pamporov, 1928: 90). Като обобщение на темата за принципите бих извел следното:

1. Принципите, на които е подчинена Педагогиката на Петър Дънов могат да се разграничат на три групи – Основни (Любов, Мъдрост, Истина), Природни (седем), Образователни (от Боян Боев).
2. Принципите имат различни нива на проявление – те работят и се проявяват в материалния свят, душевността и духовността на човека. Те се проявяват в мислите, чувствата, волята и съобразно възрастта, индивидуалността, ситуацията, времето, целите.
3. Принципите работят в единност – макар и всеки да притежава своята самостоятелност и особености, принципите се вплитат един в друг и се разглеждат като единение на едно общо първоначално.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

На няколко пъти в текста обърнах внимание, че Петър Дънов не е оставил системен труд, който да послужи за модел при изграждане на педагогическа система и определена методика. Независимо от този факт, в неговите беседи и творчество можем да намерим пребогат материал, който да послужи за изграждането на подобна педагогическа система. Така например, в своите спомени Боян Боев описва: „Мнозина братя и сестри бяха учители. Те прилагаха методите на възпитание, които Учителят даваше, а когато идваха при него, споделяха своите опитности. Учителят ги слушаше с голямо внимание, развиваше и допълваше това, което беше дал, запознаваше ги с методите на Разумната Природа, като посочваше и как да се приложат те в училище. Така постепенно той положи основите на новата педагогика.“ (Dunov, 1992: 47) Тези основи можем да намерим в принципите и методите изграждащи тази педагогика. В практически план, в България от години са отворили врати училище и детски центрове в които се прилагат те и изследвания върху приложението им биха дали светлина относно тяхната ефективност. Интерес биха представлявали и проучвания относно подготовката и обучението на учителите, както и организационно-процедурният характер в прилагането на методите и принципите (напр. вътрешни политики, правила, методика, технологии, учебни помагала, система за контрол и мониторинг).

В настоящия труд се опитах да анализирам и структурирам основни теоретико-приложни аспекти на Педагогиката на Петър Дънов с акцент върху нейните принципи и методи, като в този резултат има отглас и от колективна работа, предвид проведените интервюта, фокус-групите и споделените в тях гледни точки, примери и разсъждения. В крайна сметка този труд дава светлина върху една нова (или обновена, възобновена), българска, педагогическа реалност позната и като – Училище Живот, Слънчева педагогика, Слънчево възпитание, Педагогика на Любовта, Педагогика на живата природа и др. Както и да е наименована, тя е педагогика основана на учението на Петър Дънов. В педагогическата теория и практика са познати множество модели, течения, системи. Независимо как ще бъдат категоризирани – традиционни, алтернативни, иновативни, класически, религиозни, светски, държавни, частни – те поставят развитието на човека като своя цел. Различията между тях се съсредоточават главно в следното:

• Идейно-философски основи;
• Цели и задачи;
• Принципи и методи;
• Учебни и възпитателни технологии, форми, средства;
• Организация на учебно-възпитателната среда.

По всеки един от тези показатели в Педагогиката на Петър Дънов можем да намерим сходства и допирателни с други модели, но в същото време да разкрием и нейните приноси и достойнства, самобитност, самостоятелност. Тези й характеристики се определят от специфичните за нея – принципи, методи, разбирания за човешката същност и др., оставени в творческото наследство на Петър Дънов и неговите последователи. Акцент в тези идеи и практики е поставен върху проявите на нравственото, естетическо, здравно, екологично, трудово, физическо, интелектуално, гражданско възпитание. Основните цели в обучението и възпитанието са любовта към природата, стремежът към знание и усъвършенстване, развитие на добродетелите и творческите заложби и, в крайна сметка, осъществяване на положителния личностен потенциал. Въпреки тези достойнства, бих посочил и някои спорни моменти, несъвършенства, както и рискове при нейното приложение. Те са свързани главно с известна неяснота и необоснована научност на някои от методите, преекспониране на учението и личността на Петър Дънов, рискът от утопично-нереалистични представи и нагласи. Друг недостатък е разминаването във възгледите сред педагозите последователи на Дънов в резултат на което, липсва утвърден, основополагащ и приет педагогически модел и система. Организации и учители работят по свои стандарти и методики, които, макар основани на творчеството на Дънов, притежават субективна гледна точка, прочит и приложение. Това прави спорно и дискусионно приемане на разбирането за установен, единен модел. Вероятно представителите на тази педагогика, а също и педагогическата общност като цяло, ще търсят отговор на тези, ще повдигат нови въпроси и това е естественият път на развитие. Колко успешно ще се развие и осъществи, зависи от различни фактори, но независимо как ще се приеме, същественото е, че е налице български, педагогически принос, подкрепен теоретично и практически, като проверката на времето ще установи неговата ефективност. „Сега, аз не засягам педагогиката, като вас. Това, което ви говоря, са основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много неща ни останаха тъмни. Аз се радвам за тия неща, които остават тъмни, понеже върху тях ще работите. Ще дойде ден, когато тия неща ще ви станат светли, ясни. По това ще позная, че сте работили.“ (Dunov, 2001, p.200).

ЛИТЕРАТУРА

1. Боев, Б. (1943). Учителят върху образователните проблеми. Житно зърно, № 2.
2. Боев, Б. (2000). Акордиране на човешката душа. Част 2. – София: Бяло братство.
3. Боев, Б. (2011). Учителя за образованието. – София: Бяло братство.
4. Дънов, П. (1949). Условия за растене. – София.
5. Дънов, П. (1992). Изворът на доброто. – Варна: Роял-77.
6. Дънов, П. (1995). Извънредни беседи 1920. – София.
7. Дънов, П. (1999). Завета на цветните лъчи. – София: Бяло братство.
8. Дънов, П. (2001). Младежки събори. Сборник. – София: Жануа ’98.
9. Дънов, П. (2002/2003). Педагогическа лекция. Изгревът на Бялото братство. т.XVII. София.
10. Дънов, П. (2006). Допирни точки в природата. – София: Бяло братство.
11. Дънов, П. (2007). Науката и възпитанието. – София: Университетско издателство.
12. Дънов, П. (2008). Мировата Любов.1919–1921.- София: Бяло братство.
13. Дънов, П., (2009а). Високият идеал. – София: Бяло братство.
14. Дънов, П. (2009b). Новият живот. – София: Бяло братство.
15. Дънов, П. (2012а). Великото и красивото. – София: Бяло братство.
16. Дънов, П. (2012b). Сила и живот. т.VI. – София: Захари Стоянов. Бяло братство.
17. Златев, К. (2005). Учението на Бялото братство. част II. – София: Бяло братство.
18. Кръстев, В. (2005/2006). Изгревът на Бялото Братство. т. XXIII. – София.
19. Пампоров, П. (1928). Принципите на педагогиката. Житно зърно, №3.
20. Пашов, В. (2007). Исторически път на Бялото Братство през вековете. т.7. Авир.
21. Ранев, А. (2017). Петър Дънов за възпитанието. – София: Изток-Запад.
22. Славов, С., Славова, С. (2020). Слънчева педагогика опорни точки на възпитанието. – София: Бяло братство.
23. Стойчев, А., Стойчева, А. (2020). Слънчево възпитание – път към доброто. – София: ТриЗвучие.
24. Стойчев, Г. (1997). Паневритмия. Мъдрост, Философия, Откровение. – София: Хелиопол.
25. Червенкова, Л. (2012). Изследване на психофизическото въздействие на Паневритмията. Автореферат. – София.
26. Червенкова, Л. (2013). Паневритмия, здраве и благополучие. Един български модел за двигателна активност. – София: Университетско издателство.
27. Щайнер, Р. (2010). Тайната на четирите темперамента. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията. – Стара Загора: Даскалов.
28. Aivanhov, M. (2001). La pédagogie initiatique. Prosveta. (https://aryanalibris.com/index.php?post/Ivanoff-Mikhael-La-pedagogie-initiatique – посетен към 11.2020)

 

REFERENCES

1. Boev, B. (1943). Uchitelqt varhu obrazovatelnite problem. Jitno zarno, Vol
2. Boev, B. (2000). Akordirane na choveshkata dusha.part 2. – Sofiq: Bialo Bratsvo.
3. Boev, B. (2011). Uchitelq za obrazovanieto. – Sofiq: Bialo Bratsvo.
4. Dunov, P. (1949). Usloviq za rastene. Sofiq.
5. Dunov, P. (1992). Izvorat na dobroto. – Varna: Royal-77.
6. Dunov, P. (1995). Izvunredni besedi. 1920. –
7. Dunov, P. (1999). Zaveta na tzvetnite lachi. – Sofiq: Bialo bratstvo.
8. Dunov, P. (2001). Mladejki sabori. – Sofiq: Janua ’98.
9. Dunov, P. (2002/2003). Izgrevatna Bialoto bratstvo. t.XVII. Pedagogicheska lektziq. –
10. Dunov, P. (2006). Dopirni tochki v prirodata. – Sofiq: Bialo bratstvo.
11. Dunov, P. (2007). Naukata I vazpitanieto. – Sofiq: Universitetsko izdatelstvo
12. Dunov, P. (2008). Mirovata liubov. 1919-1921. – Sofiq: Bialo bratstvo.
13. Dunov, P. (2009а).Visokiat ideal. – Sofia: Bialo bratstvo.
14. Dunov, P. (2009b). Noviat jivot. – Sofiq: Bialo bratstvo.
15. Dunov, P. (2012а). Velikoto I krasivoto. – Sofiq: Bialo bratstvo.
16. Dunov, P. (2012b). Sila I Jivot. t. VI. – Zahari Stoqnov. Bialo bratstvo
17. Zlatev, K. (2005). Uchenieto na Bialoto bratstvo. II. – Sofiq: Bialo bratstvo.
18. Krastev, V. (2005/2006). Izgrevat na Bialoto bratstvo. t.XXIII. –
19. Pamporov, P. (1928). Printzipite na pedagogikata. Jitno Zarno, 3.
20. Pashov, V. (2007). Istoricheski pat na Bialoto bratstvo prez vekovete.7. Avir
21. Ranev, A. (2017). Petar Dunov za vuzpitanieto. – Sofiq: Iztok-Zapad.
22. Slavov, S. Slavova, S. (2020). Slancheva pedagogika oporni tochki na vazpitanieto. – Bialo bratstvo.
23. Stoichev, A., Stoicheva, S., (2020). Slanchevo vuzpitanie – pat kum dobroto. – TriZvuchie.
24. Stoichev, G. (1997): [Stoichev, G. (1997). Panevritmiq Mudrost, Filosofia, Otkrovenie. – Sofiq: Heliopol.
25. Chervenkova, L. (2012). Izsledvane na psihofizicheskoto vazdeistvie na Panevrytmyata. Avtoreferat. –
26. Chervenkova, L. (2013). Panevrytmya, zdrave I blagopoluchie. Edin bulgarski model za dvigatelna aktivnost. – Sofiq: Univesritetsko izdatelstvo.
27. Shteiner, R. (2010). Tainata na chetirite temperamenta. Vazpitanieto na deteto ot gledna tochka na Antroposofiqta. – Stara Zagora: Daskalov.

[1] Първоначалното заглавие бе „Слънчева педагогика, съвременен прочит на педагогическите идеи на Петър Дънов“, но поради патентно право върху името „Слънчева педагогика“, заглавието бе променено.

[2] По-подробно вж. официалния уебсайт на Общество Бяло Братство: https://beinsadouno.org/

[3] По-подробно вж. „Протокол от разпит“ публикуван на официалната интернет страница на Общество Бяло Братство: https://beinsadouno.org/protokol-ot-razpit/