Abstract: The modern lifestyle, the new-age internet communications, the busy school curriculums and extra-curriculum activities, the reduction of the time children spend outdoors, all these factors limits their involvement in physical games and their motoric activity.
The Goal of the research is determine the influence of being overweight on the adequate problem-solving of the educational tasks that are in the curriculum of the PE lessons and the correlation to other school subjects.

Повишаването на жизнения стандарт, голямото разнообразие на висококалорични хранителни продукти, нерационалното хранене и хиподинамията водят до физически изменения в над 1/3 от българските деца. [3,4].  Натрупването на излишна телесна маса като резултат от всичко това се превръща във важен медико-социален проблем. Непрекъснато нараства броят на децата, чието тегло надвишава нормалното. Налице е глобална тенденция към затлъстяване на децата. Наднорменото тегло е хранителният проблем сред децата на развиващото се поколение. Широко разпространен е тежкият характер на епидемията, който води до тенденция към преминаване в по-сериозни болести [7,8].  От проведени проучвания [15,17] се наблюдава, че 25% от децата със затлъстявания са предразположени към диабет до около 5-тата си годишна възраст.

Съвременният начин на живот, съвременните интернет комуникации, натоварените училищни учебни програми и извън урочни занимания, намаляват времето за прекарване на децата на открито, ограничава тяхното участие в подвижни игри и с това намалява общата им двигателна активност. Като противодействие на негативните тенденции нараства ролята и значението на физическото възпитание и спорт, чиято главна задача е да подготвя здрави и жизнеспособни личности. Децата с добро физическо развитие и физическа подготовка по-бързо овладяват новите движения, проявяват инициатива, творчески участват в игрите, като действат бързо и резултатно с по-ефективни и икономични действия. И обратното при отклонения от нормалното физическо развитие процесът на формиране на двигателни умения и навици се затруднява. Това понижава настроението и интереса на децата към занимания с физически упражнения, с което се намалява и двигателната им активност.[1,18,19].
От предварително направени проучвания се установява, че ниската физическа натовареност и консумацията на висококалорични храни повишава риска от затлъстяване[15]. Наблюдава се тенденция за намаляване на възрастта на заболяванията в резултат на неправелен двигателен и хранителен режим.

Целта на разработката е да установим влиянието на наднорменото тегло върху качественото решаване на образователните задачи в урочвана работа по физическо възпитание и спорт и взаимовръзка с други образователни предмети.

За постигане на целта си поставихме за решаване следните задачи:

1. Да  се   изследва  морфологичното развитие на ученици от Ш клас и се установят случаите на наднормено тегло, като се приложи нов, съвременен индекс.
2. Да се проучи функционалното състояние на изследваните деца.
3. С помощта на количествени и качествени критерии да се оцени степента на решаване на образователните задачи, съобразно действащото училищно програмно съдържание.
4. Да се проследи успеваемостта на изследваните ученици по основните общообразователни предмати.
ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Констативно-диагностичното изследване бе проведено през учебната 2016-2017г., като обект на изследване бяха физическите и функционални показатели на ученици от трети клас-9-10 годишна възраст.

Проследиха се показателите за физическо развитие: ръст, тегло, жизнена вместимост.

Функционалното натоварване проследихме чрез „стъпаловидната проба”-като се отчетоха пулсовите показатели след преключване на натоварването и след периода на възстановяване.

Данните бяха обработени статистически с помощта на стандартните формули заложени в програмния продукт на Microsoft Excel 2000.

 

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Получените данни след статистическа обработка са представени в таблица 2. 

Таблица 1

№	тест	n		Статистически параметри
		Гр.1	Гр.2	Х		S		V%
1	ръст	80	22	134,7	136,1	5,4	4,5	4,0	3,3
2	тегло	80	22	29,6	38,1	4,0	4,8	13,4	9,9
3	Ръстови-теглови индекс	80	22	16,4	26,4	1,6	1,2	9,6	4,5
4	Жизнена вместимост	80	22	1655	1585,9	266,8	145,0	16,1	9,1

 

Фиг.1

 

На фиг.1 са изразена средните стойности на антропометричните показатели на изследваните ученици. Прави впечатление, че не се наблюдават сравничелни различия във ръстовия показател. Средните стойности на гр.1 са Хср.=134,7см., а гр.2 Хср.=136,1см По-голям интерес за нас представлява вторият основен показател за физическо развитие – теглото. При този показател се вижда, че втората група се характеризира със значително по-висока средна стойност Х=50кг. в сравнение с първа група Х=29,6кг.

Разликата е подкрепена и от много голяма статистическа достоверност Р1 = 99,9% /табл.2/. Хистограмата за разпределението на теглото е с лява асиметрия и 81% попадат   от   първи   до   пети   интервал   от   43кг.   до   52,31   кг. /фиг.2/

 

 

Таблица 2

Стойности на t – критерия на Стюдънт за показателите, характеризиращи морфологичното развитие

№	Показатели	t	Рt
1.	Ръст	1,4	71,6 %
2.	Тегло	20,3	99,9 %
3.	Ръстово – теглови индекс	20,2	99,9 %
4.	Жизнена вместимост	1,2	75,6 %

 

За да вникнем по-дълбоко в проблема, задължително трябва да се интерпретира индексът на телесна маса. Той ни дава информация за правилното съотношение между височината на децата и тяхното тегло.

Естествено, основното наше изследване е насочено към разкриване на аномалии по отношение на наднормено тегло. За изследваната възрастова група съществуват доста големи трудности предвид на това, че индекса на Кетелет /използван в нашето изследване/ макар и приет от СЗО все още не е приложен за качествена оценка в национален мащаб. Поради тази причина не можем да направим сравнителен анализ между получените ни данни и тези за страната и ще осъществим това между нашите две групи.

Средната стойност за група Х1= 16,4 кг. показва, че като цяло групата попада в диапазона „поднормално тегло’1. Това може би се дължи на факта, че учениците с по-високи стойности на теглото са обособени отделно.

Втора група, където X2 – 26,4 кг. попада в диапазона наднормено тегло. Относително по-голям процент на вариация се забелязва в група 1У= 9,6%, което ни дава основание да смятаме, че тук попадат и деца с индекс под 15. В подкрепа на това е и размаха на извадката, където Хт1П= 13 /Табл.1/

Данните      се      подкрепят      с      висока      статистическа достоверност Рt=99,9% /табл.2/

Хистограмата на разпределение на променливата величина теглово-ръстов индекс ни информира за разсейването на признака в групата с наднормено тегло. Потвърждава се нормалното Гаус-Лапласово разпределение, като се наблюдава лява асиметрия с подчертан ексцес на кривата. До четвърти интервал попадат 77% деца, като стойностите на индекса са групирани около 25- 27,2. /Фиг.2/

 

Фиг.2
Силата и еластичността на дихателната мускулатура и бронхиалната проводимост изследвахме с показателя жизнена вместимост.

Стойностите показват известно преимущество на първа група. Малко по-ниската X за група 2 е с по-малък коефициент на вариация V=9,1%. Горната граница на ранга достига едва 1900 кубически сантиметра. Интересна съпоставка може да се направи с националното изследване от 1970г., където X на изследваната извадка е 1903,6 кубически сантиметра. Това може би се дължи на факта, че при децата с наднормено тегло диафрагмата е с по-висок стоеж, намалена е респираторната й подвижност поради отложените мазнини в гръдната клета и коремната кухина. Така се ограничава общата вместимост на белите дробове.

Разкритите особености на морфо-функционалното развитие имат връзка с решаването на образователните задачи, тоест с обучението на учениците в двигателни действия, предвидени в учебната програма. Ние се спряхме основно на упражненията мост от тилен лег и свит лицев прескок през скрин, висок 80 см.

Сравнявайки средните качествени оценки, проличава по-добрата двигателна подготовка на учениците от първа група. За първото упражнение /мост от тилен лег/ те имат оценка много добър 4,80, а тези от група 2- среден 3,40. При упражнението свит лицев прескок през скрин средната оценка за първа група е много добър 4,80, а за втората група среден 3,10. /табл.5/

По тези показатели вариативността и при двете упражнения е относително висока и се предопределя от високите стойности на размаха. Със значително висока статистическа достоверност Рt=99,9 за двете групи при изпълнение на първо и второ упражнение се потвърждават данните и тяхната интерпретация, /табл.6/

До тук анализирахме успеваемостта на децата от двете групи по физическо възпитание и спорт и установихме, че тези с наднормено тегло се справят с предложените им двигателни упражнения на средно ниво.

Когато наблюдаваме успеваемостта на учениците от първа и втора група по останалите общообразователни предмети /табл.5/ се вижда, че тя е приблизително еднаква. Средните стойности на успеха по Човек и природа X = 5,4; Четене X = 5,2; Английски език Х=5,1 и за двете групи са едни и същи.

Прави впечатление, че втората група изпреварва съучениците си от група 1 с минимална разлика по предметите Български език, Чужд език и най-вече по Математика- много добър 5,4 срещу 5,1. Единствено по Човек и общество първа група има леко предимство- 5,2 към 5,0.

 

Таблица 3

№	тест	n		Статистически параметри
		Гр.1	Гр.2	Х		S		V%
1	Мост от тилен лег	80	22	4,8	3,4	0,8	0,6	17,1	17,3
2	Свит лицев прескок на скрин	80	22	4,8	3,1	0,8	0,6	16,8	20,4
3	Успех по български език	80	22	5,1	5,2	1,0	1,0	20,4	18,5
4	Успех по природознание	80	22	5,4	4,9	0,9	0,8	16,8	14,7
5	Успех по математика	80	22	5,1	5,4	0,9	0,6	18,4	10,9
6	Успех по четене	80	22	5,2	5,2	0,9	0,9	17,5	17,6
7	Успех по родинознание	80	22	5,2	5,0	0,8	0,8	16,3	16,7
8	Успех по чужд език	80	22	4,9	5,0	1,0	0,9	19,6	17,8
9	Успех по английски език	80	22	5,1	5,1	1,0	1,0	20,0	20,0
10	Общ език	80	22	5,2	5,1	0,8	0,7	15,4	13,7

 

Коефициентът на вариативност и за двете групи е висок и приблизително еднакъв, което се доказва и от размаха на извадката. При общия успех за годината по всички учебни предмети отново се наблюдават почти едни и същи стойности- много добър 5,2 за група 1 срещу много добър 5,17 за втора група.

При сравняване средните стойности на двете групи се забелязват минимални разлики и по всички общообразователни предмети и това не ни дава основание да ги приемем като статистически достоверни Рt<99,9.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение можем да обобщим, че учениците от първа група се характеризират с показатели за физическо развитие, които са типични за българското население и за „съответната възрастова група“. Установените стойности дават основание да приеме, че върху 78% от изследваните ученици факторите на акселерацията влияят затихващо.

От направеното изследване установихме,че своето задоволително функционално състояние, средно ниво на изпълнение на двигателните задачи по физическо възпитание и спорт, учениците с наднормено тегло компенсират с по-високи резултати в останалите общообразователни предмети. Според нас, това се дължи на по-голямото време, което децата отделят за подготовка на домашните работи и уроците. Това от своя страна още повече намалява тяхната подвижност, двигателна активност, което пък води до все по-голямо увеличаване на и така високата телесна маса. Оттук и отрицателните последствия, тласкащи до влошаване здравето, самочувствието, духа им. А от наднорменото тегло до затлъстяването има една крачка, която с всеки изминат ден тези деца скъсяват.

 

Литература / Reference:

1. Алипиева, В., Маргаритов, В. Съвременни критерии за оценка на хармоничното физическо развитие при ученици от началните класове, сп.ВФК, 1990, кн.8,с.ЗЗ.
2. Ауева, Г., Стойкова,Р. Оптимизиране на физическата дееспособност на ученички с наднормено тегло, сп. ВФК, кн.3, с. 511 – 513. 1991 г.
3. Балабански,Л. Хранене и обменни заболявания, МиФ, С, 1990г.,с.174
4. Бояджиев, Вл. Хигиенни проблеми на съвременното училище, МиФ,С. 1988.
5. Брогли, Януш, Л. Петкова. Статистически методи в спорта,МиФ,С. 1988.
6. Гаврийски,В. Двигателен навик – от шаблона на Крестовников до съвременни данни и представи, сп., ВФК, 1993, кн.4-5, с.41-44.
7. Дамянова,М. Затлъстяване в детската възраст, МиФ, С, 1990, с.91-97.
8. Князев,Ю.А., В.Картелишев. Затлъстяване в детската възраст, МиФ, С, 1989, с.36.
9. Костов Д., Джелепов, Н. Физкултурни упражнения и комплекси против затлъстяване, МиФ, С, 1984, с.23.
10. Лушина,В. Полнота-враг здоровья. Физическая культура в школе, 1996, кн.7, с.56-58.
11. Михов, Хр. И сътрудници. Честота и фактори на затлъстяването от 3 до 14 години в някои селища на Пловдивски и Смолянски окръг, Педиатрия, С, XXIV, 1985, с.ЗО
12. Мостовая, Л.А., С.П.Петраш. Ожирение у детей и подростков, Киев, „Здоровья“, 1982, с.51-59
13. Николов, Гаврил. Обездвижването – враг №1, М и Ф, С, 1990,с.4
14. Станимирова, Н. и сътрудници. Сравнителни епидемиологични проучвания на затлъстяването в детско-юношеската възраст в гр.Плевен, IV Национален, конгрес по затлъстяване, Варна, 1988, с.36
15. Слънчев,П. и колектив, Физическо развитие, физическа дееспособност и нервно-психична реактивност на населението на България, II нац. Изследване, 1980-82, С, 1982
16. Стефанов,С, Антропометрия и соматоскопия, М и Ф, С. 1989, с.15
17. Ташев, Т., А. Меретиев. Хранене и затлъстяване, материали от междуна-роден симпозиум по затлъстяването, Варна, 1992, с.4-6
18. Ханджиев, Светослав. Излишните килограми, МиФ, С. 1987, с.10
19. Цанев,А., Вл. Христов, Затлъстяване, М и Ф, С, 1989, с.53-56.