Abstract: The article refers to the digital natives, the digital immigrants and the problem of persistent influence, escalating accessibility and massive applicability of social media and technology in the modern society. This allows us to look for ideas how the new media can become a kind of a pedagogical innovation relying on the tradition, and to promote the socialization of children and adolescents – the digital natives with tradigital thinking.

Key words: social media, digital natives, digital immigrants, tradigital people, tradition, innovation, evolution

Динамичната еволюция на човечеството рисува портрета на собственото си стремително развитие с пъстрота от космополитен език, глобален поглед към света, натрупване на факти, знания и практики, обогатяване и развитие на науката, техниката и цивилизацията, усъвършенстване на обществото и рефлексия за човешкия потенциал като безграничен. Подобно разбиране за актуалното развитие на човечеството охарактеризира фасадата на настоящия “ню ейдж”, в чиито измерения изразително се откроява и екзистенцията на технократизъм и киборгизация. Днес техносферата се явява изначална естествената среда на съвременника, а техническите средства и технологиите са неосъзнат ерзац на човешките му възможности. Според А. Белов новият технически човек, при евентуална глобална техническа катастрофа, не би оцелял без техническите си “патерици”. За да бъде предотвратен подобен ретрограден сценарий, от еволюция към деволюця, от деформация на обществото и духовни кризи, е необходим отговорен хиперметропичен поглед към педагогическите измерения и социализиращите функции на съвременната технологична среда, за да не се допусне тя да се окаже своеобразен супресор за социализацията на подрастващите поколения. Наложително е и детайлирането на отличителните специфики на поколенията родени след 1991г. (емоции, начин на мислене, стил на учене и др), за които споменатата технологична среда съществува априори, за разлика от предшестващите ги поколения, за които тя е апостериори, след усилие за адаптиране към нея. Подрастващото поколение трябва освен да е грамотно, образовано и да репродуцира знания по химия, математика, история, изкуства, т.н., да има фундаментална подготовка за приложимостта на получените знания в житейските предизвикателства, да не бъде ординарен консуматор на културата, а и нейн изкусен генератор. Зрялото поколение трябва да моделира една своеобразна “покана” за съзнателно пожелана еволюция, която да е адекватна на младото поколение, да го предпазва от разрушителни интелектуални и емоционални навици, и да го изгражда като ерудиран, осъзнат, уверен, конструктивен и почтен Аз, отчитайки особеностите му. Осъществяването на това се явява мултивалентен гарант за предаването и финеса на цивилизацията, културата, човешките ценности, съхранението на социума и цялото човечеството – най-отговорния ангажимент на улегналите поколения.

Социалните медии – последният “ню ейдж” на цивилизацията

В далечните минали епохи стихийната социализация и симбиотично поверяване на естествено натрупан опит за оцеляване се осъществява в скромните границите на битуването в семейството. По-късно този миопичен обхват открива нови социални хоризонти чрез появата на пазарите, където хората обменят не само стока, но и идеи, обогатявайки познанията и опита си едни от други.  Скоро след това линиите на социалното пространство продължават да се разширяват от общуването на хората в храмове и на празнични събития, където се осъществява и удовлетворяването на вродения човешки стремеж за общуване. Изоморфният характер на тези социални предели започва да избледнява и да се одухотворява дълбоко, чрез появата на книгопечатането, вестниците и приноса на радиото и телевизията за трансфериране на идеи сред много голям кръг хора (Вж. Хр. Макаков, 2005) За да достигне още по-далечни социални измерения, човечеството, развива познанията и науката, като през 1991г. създава и Интернет. Четири години по-късно възникват първите социалните медии, а днес те се явяват грандиозен “ролер костер”, който някои хора свързват с очарователни и вече незаменими емоции, а у други той поражда усещания за несигурност, страх и нежелание, предимно обусловени от ограничени предварителни убеждения. Подобни диспозиции сякаш остават второстепенни пред колосалните размери на същността на феномена “социални медии”, който размества устоичивите пластовете на познатото до сега общуване и на практика осъществява фундаментална метаморфоза на интеракцията и социализацията на хората през XXI век.

Днес вече не е особено удивително, че в социалните медии социалният субект непрекъснато общува активно като паралелно с това има възможностите оживено да заявява себе си, показвайки семейния си статус и качество на живот, да се формира, отстоява и самоактуализира чрез средства за информиране, учене и проследяване на минали и модерни тенденции в науката и изкуствата,  да се улеснява икономически при търсене на работа, изгодно закупуване на стоки и услуги, спестявайки време и разход на енергия, да прави банкови операции и всякакви други дейности от сериозен избор на лекар до развлекателно планиране на почивка и забавления, да флиртува, да демонстрира отношение на симпатия, безразличие или антипатия, да апелира духовните си копнежи и да може да споделя социалните си успехи, настроението и емоциите си…всекидневно. Социалните медии са нова неотменима част, трайно настанена във всекидневното битие на съвременника и охарактеризират неговата ежедневна култура. Тези медии се явяват темпорален проблем в новата епоха, който далеч надвишава прерогативите на технологиите и оказва влияние пряко върху личността и социализацията й.

Социалните медии са “група от Интернет базирани приложения, които се основават на идеологическите и технологически основи на Web 2.0 и които позволяват създаването и обмена на потребителско генерирано съдържание.” (A. Kaplan, 2010) Година по-късно H. Mansfield определя социалните медии като “Интернет средство, което осъществява свързването на потребителите с приятели, близки, членове на семейства и други хора от групи по интереси”. Далеч по-описателна е постановката на J. Kietzmann и K. Hermekens, които обясняват социалните медии като зависещи от мобилни и уеб-базирани технологии, за създаване на високо интерактивни платформи, чрез които индивидите и общностите споделят, съвместно създават, обсъждат и променят съдържания.

През последните години вече съществуват много определения на понятието социални медии и продължават да се създават нови такива от съвременни автори и заинтересовани организации. Въпреки чисто словесните специфики в интерпретациите е трудно да се открият сериозни семантични различия, поради което в настоящата статия под “социални медии” ще разбираме обективизирането на понятието в съкратен вид, под формата на трите им най-важни характеристики, а именно неотменимите компоненти, които категоризират тези медии като социални – технологии, реални потребители и интеракция. Последните два компонента са живи по своята същност и са реални разлики и особености, отличаващи социалните медии от традиционните масови медии.

Според редица автори E. Agichtein, C. Castillo, D. Donato, A. Gionis, G. Mishne и други, социалните медии се отличават от масовите/традиоционните медии в редица аспекти като качество, обхват, полезност, автентичност, тъй като дават възможност на всеки потребител да прояви индивидуално творчество, да се конкурира с други, да заявява себе си, да подкрепя други потребители, да се усеща свързан със социално медийната общност и да общува в нея, с атрактивните възможности които тя предоставя. През 2012 година A. Hausman представя таблично сравнение между социални и традиционните (масови) медии, но то изглежда твърде тенденциозно по отношение на първите и касае главно присъствието на рекламите, които през последните две години вече трайно намериха своето място и в социалномедийното пространство. Съществуват и твърде крайни твърдения, че масовите медии ще престанат да бъдат използвани. Признаваме, че в момента актуалността им е снижена, поради интереса към социалните медии, но едва ли биха спрели да съществуват. Най-съществената разлика между двата типа медии е по отношение на комуникацията – масовите медии имат подчертано монологичен характер, въпреки че напоследък и те търсят връзка и сътрудничество с публиката си, и поддържат страници в социална платформа. Дори и така, сравнени с тях социалните медии имат контрастно диалогичен характер, който създава усещане за човешкия фактор приобщеност. J. Bernoff също дава подобна интерпретация за демократизирането на комуникацията, която придобива по-освободен характер и не е контролирана от професионални редактори, издатели, фотографи, писатели, режисьори, продуценти и всякакъв медиен елит. Авторът описва мас медиите като недемократични и затворени за потребителите им. Това е една от главните причина поради която съвременникът има афинитет към социалните медии, тъй като той желае да бъде забелязан, видян, да споделя мислите, които минават през ума му, ястията, които вкусва, емоциите, които изпитва и всичко, което му се случва всекидневно. Той има възможност да се усети своеобразен творец, а не мълчалив информационен рецепиент и публика на маргинализирано изкуство. Още през 2003 година S. Godin прогнозира, че скоро ще бъде съвсем естествено и дори очаквано, всеки интелигентен човек, (дори и не до там такъв) да има медийна платформа, където да може да споделя, нещата които го вълнуват с целия свят.

Базирайки се на прилагането на набор от теории в областта на медийните изследвания и социалните процеси, A. Kaplan и M. Haenlein създават класификация, определяща шест основни типа социални медии: съвместни проекти (collaborative projects) като Wikipedia; блогове и микроблогове (blogs and microblogs)  като Twitter; съдържателни общности (content communities) като YouTube; сайтове за социални контакти/социални мрежи (social networking sites) като Facebook; виртуални игрални светове (virtual game-worlds) като World of Warcraft; виртуални социални светове (virtual social worlds) като Second Life.

Според присъствието на технологиите и социалните медии в ежедневието на хората, M. Prensky обособява четири категории хора: “Чужди за дигиталното” (Digital Aliens) – хората над 65 годишна възраст, за които социалните медии са крайно абстрактни; “Дигитални имигранти” (Digital Immigrants) – хората, достигнали своята зряла възраст, без да са познавали дигиталните технологии; “Адаптиращи се към дигиталното” (Digital Adaptives) – дигиталните технологии се появяват в юношеската им възраст; “Дигитални жители” (Digital Natives) – живота им е немислим без дигиталните технологии и биха се отказали от всичко друго, но не и от употребата им. В настоящата реалност, имаме основание вече да акцентираме само върху две от тях, а именно  – “дигитални жители” и “дигитални имигранти”.

Дигиталните жители

Голяма част от света на съвременните подрастващи се съдържа в малка кутийка, която носят в джоба си – всички техни контакти, достъп до всевъзможна информация, възможност за контакт с хора като тях  от цялата планета, в реално време и на един “клик” разстояние. Това ново оформено поколение израства с много по-различно съзнание от това на родителите си и на по-предшестващите поколения, тъй като технологичната среда за него е естествена среда. Образованието на дигиталните жители, представлява интерес за D. Oblinger и J. Oblinger, R. Junco и  J. Mastrodicasa, B. Pletka, J. Palfrey и U. Gasser, W. Sturgess и N. Howe, а през последните четири години и за някои български изследователи.

В публична реч през 2013 година, M. Prensky говори за учениците, живеещи в света на XXI век, които трябва да бъдат подготвени за успех и реализация именно в условията още на началото на XXI век. Изследователят с основание твърди, че не е адекватно децата на настоящия век да се образоват по начин по, който са образовани хората преди това. Поради това акцент се поставя на това кои точно са съвременните ученици, как те да бъдат “ангажирани” (не в смисъл на обременяване с изисквания от страна на възрастните, а на взаимно и съзнателно пожелано обвързване) и как това ангажиране да е прогресивно във времето. Днешните подрастващи, израстват в интеракции с компютри и смартфони, те общуват помежду си със съобщения и чат, използват платформи за споделяне, сайтове където закупуват стоки или продават такива, обменят опит и се учат от Wikipedia, YouTube и Интернет търсачки, създават аватари и живеят чрез тях във виртуалния социален свят Second Life, играя онлайн и т.н. Отчитайки тази реалност, Prensky настоява съвременните професионалисти в областта на образованието да познават този свят и да знаят какво се случва в онлайн живота, в който подрастващите са изцяло социално и емоционално потопени. Речта му завършва с тезата, че и най-изкусния лектор вече е скучен за настоящите подрастващи, които се интересуват от групова работа, работа по проекти, работа по случаи, активности свързани с дискусии и интеракция, които ги карат да се усещат свързани в общност. Самите подрастващи не желаят, а и не трябва да се изисква от тях, да се адаптират към миналото.

В своя труд “Образователни стратегии за Нет поколението” R. Berk, отчетливо обособява 20 типични специфики, охарактеризиращи дигиталните жители: 1) техническа грамотност; 2) информиране от търсачките в Интернет; 3) интерес към мултимедийни средства; 4) генериране на Интернет съдържание; 5) скоростни действия; 6) учене по индуктивен път; 7) учене чрез метода на пробите и грешките; 8) мултитаскинг; 9) краткосрочно внимание; 10) визуално комуникиране; 11) стремеж към социална интеракция “лице в лице”; 12) стремеж към емоционално споделяне; 13) културна толерантност и мултикултуризъм; 14) подчертан афинитет към работата в екип и сърудничеството; 15) стремеж към добро качество на живот; 16) усещане на натиск, за да успяват; 17) потребност от обратна връзка; 18) стремеж към постоянно удовлетворение; 19) бързи реакции и очакване за такива от другите; 20) предпочитание към писането на клавиатурата, отколкото на ръка.

Съобразяването с тези характеристики има своите основания, тъй като ако се вземат под внимание от професионалистите в сферата на образованието, биха могли да се създадат адекватни съвременни образователни стратегии, които да са атрактивни за дигитално инициираните поколения и да отговарят на начина им на мислене и стил на учене.

Дигиталните имигранти

Към 2015г. учителите на дигиталните жители и всички професионалисти в образованието са адаптиращи са “дигитални имигранти”. Според Oxford English Dictionary това са “всички онези хора, които са родени или отгледани преди времето на широката употреба на дигиталните технологии”. През 2001г. Prensky ги нарича “хората, които са с единия крак в миналото”. Те са родени преди 1990 година, предпочитат да пишат на ръка, дигиталния език се явява чужд за тях и те полагат усилие да го научат, за разлика от дигиталните жители, за които той е “майчин” език.

Голяма част от дигиталните имигранти разпечатват документи, за да ги редактират, принтират електронните си кореспонденции, обаждат се по телефона за да получат конфирмация, че са се справили успешно с изпращането на електронно писмо. В същото време по-голямата част от дигиталните имигранти изпитват истинка наслада да държат книжно тяло и да разлистват фините му хартиени страници.

В зоната на комфорт на дигиталните инигранти, мултитаскингът не присъства и те не могат да проумеят как е възможно едновременно да се учи качествено и да се гледа телевизия, защото за тях ученето не е забава, а е целеустремено усилие, целенасочено напрягне, упорит труд и усърдна работа. Тези хора вярват, че методите с които са обучавани и възпитавани са най-подходящите методи за обучение и възпитание за днешните ученици – дигиталните жители. Психиката, емоциите, стила на учене и други особености на тези хора вече са дълбоко проучени и добре познати на човечеството, за разлика от особеностите на техните сънаследници – дигиталните жители.

В наши дни разгледаните по-горе дигитални жители (учениците) и дигитални имигранти (учителите) са заедно в училищните коридори и класни стаи. Всяка от тези две категории си служи с познатите й средства и инструменти – учителите предпочитат да работят с книги и хартиени носители, а учениците фаворизират технологиите, социалните медии и платформи. За да се постигне и реализира актуална на съвремието социализация чрез образованието, е необходимо учениците и учителите да “говорят” на един и същ език. Възможно ли е учителите изцяло да се трансформират в технични хора и да забравят книгите, обучавайки само чрез технологии? От друга страна може ли да се очаква, учениците да преустановят употребата на технологиите, с които са израснали и да учат само от учебници? Подобни крайности звучат твърде полярно, а вече може би и нелепо.

Tрадигиталните хора

В края на 2014г. S. Sreenivasan говори за разделението между дигиталните жители и дигитални имигранти. Според него въпреки, че двете категории хора имат различно мислене, те се оказват симбиотично полезни едни за други. Едните със смелостта и дързостта си при оперирането с технологиите, а другите с увереността в намирането на перспективи, мъдрост и дълбоко разбиране за живота. Последните умеят акуратно да видят и преценят потенциала и възможните рискове на социалните медии, за разлика от дигиталните жители, чиито поглед стига само да консумацията на потенциала им. По отношение на технологиите и социалните платформи дигиталните имигранти задават въпроси и е възможно да се усещат недостатъчно уверени, но въпреки това точно те са хората, които знаят от къде се появяват технологиите и се замислят до къде могат да доведат те.

През 2008 година възпитаникът на университета Stanford, настоящ преподавател в университета Columbia и администратор на наградите Пулицър, Sig Gissler въвежда понятието “tradigital” –  “традигитален” (съчетание от думите традиционен и дигитален), за да обозначи хората, които обучават днешните поколения чрез комбинацията от традиционни и иновативни дигитални методи. Sreenivasan обяснява, че тези хора разбират всичко онова, което индустрията създава, начина по който го прави и уменията които се изискват за това, но в същото време имат и разбирането как да го предадат на новите поколения, които не се замислят за произхода на технологичната среда, тъй като тя е естествена за тях и я приемат за гарантирана даденост. Точно поради това в съчетанието “традигитален”, думата “традиционен” е позиционирана пред “дигитален”. С основание може да се твърди, че т.нар. “традигитални” хора имат далеч по-дигитално мислене, дори в сравнение с мисленето на дигитално генерираните поколения. Изследоватят завършва разсъжденията си по въпроса с необходимостта от това съвременния изследователски поглед да бъде насочен не към отрицание или симпатизиране на едните или другите, а да се фокусира върху човешката индивидуалност при двете категории хора и реалния им принос за духовното и материално благосъстояние и съхранение на човечеството.

В крайна сметка основния таргет на съвременното рацио за технологиите е да изпълняват функциите си – да фасилитират живота на хората, без да ги изолират в имагинерен дигитален  вивариум и да корозират социалното развитие на личността.

Традигиталните хора се онези, които се стремят да запазят консонанса между изискванията на съвременното общество и образователните цели. Те осъзнават, че педагогическата теория се нуждае от реновиране, а утвърдената педагогическа система изисква преразглеждане и частично реорганизиране. Тези хора са готови да положат усилия да приемат предизвикателството за осъвременяването на образователната система, съчетавайки изпитаната, добре работеща традиция, с форми и методи на обучение и възпитание, отчитащи адекватно новия стил на мислене и учене на днешните ученици – дигиталните жители.

Традигиталните хора вярват, че в работата на учителите безспорно опората трябва да бъде доказаната класика, но за да останат най-компетентните фигури за учениците, учителите трябва и да актуализират професионалния си портрет, да “сверят часовниците” си, да “изпият кафето си за събуждане” и да са готови подобаващо и уверено да се включат в Бъдещето. В Новата епоха именно учителите са отговорните професионалисти, които ще предотвратят деволюцията в еволюцията, като за това трябва да използват мъдростта на миналите “епохи”, говорейки на съвременния език на дигиталните жители. Според футуриста A. Toffler е необходима система на образование обърната към бъдещето, имаща за цел да проучи и обобщи как ефективно и законно да се търси и обработва съдържание онлайн. Подобно е и мнението на М. Цветкова, която смята, че “противоречието между “стара” и “нова” култура трябва да се разреши не чрез противодействие, а чрез хармонизиране в името на младото поколение”.

Историята твърди, че човечеството е имало и други гениално технократични цивилизации, които са надминавали настоящата. Вероятно съвременникът формира сегашната, воден от някакъв технически атавизъм. (Вж. А. Белов, 2002) Цивилизацията преминава през различни етапи от развитието си, но дали ще продължава да разгръща потенциала си и да еволюира, или пък отново ще деволюира поради духовни или други кризи, е отговорен ангажимент на зрелите поколения. За да се съхранят младите поколения и да бъдат научени да съхраняват следващите, по-улегналите поколения трябва да намерят “приемателния” език, с който да се докоснат до съвременните подрастващи.

Поредното високо стъпало върху което се намира настоящото човечество, в лицето на технологиите, е импозантния феномен социални медии, безвъзвратно завладял физиологичното и психичното на малките, но в бъдеще големи хора. Положителните социални и психологически ефекти на новите медии трябва да бъдат екстрахирани в полза на човечеството, чрез акуратното отчитане и проучване на феномена “социални медии” и чрез поставяне началото на съобразено, умерено, но вече официално присъствие на тези медии в поне малка част от училищния живот на съвременните подрастващи.

Твърде рисковано е съвременните професионалисти в образованието да бъдат дезинтересирани или инертни за това, което се случва в този дигитален социален свят на учениците и да не се стремят към превенция на ретроградност, мислейки този свят за адиабатическа тера инкогнита.

Осезателно е, че само “традиционното” в педагогиката вече не е адекватно на “ню ейджа”, в който живеят подрастващите. От друга страна иновацията сама по себе си е крайно недостатъчна да ги изгради с необходимите предиспозиции.

Всъщност дали изобщо е уместно да има изкуствена сепарация между традиция и иновация, или и педагогиката следва своя еволюция? За да следва развитието на човечеството (което в никакъв случай още не е приключило), педагогиката трябва да коагулира традиции и иновации, превръщайки ги в неделим монолит.

Традигиталните педагози са професионалистите, които  следва да съхранят класиката, но да я модернизират, да й предадат съвременен облик, адекватен на учащите в XXI век и в същото време компонирайки иновацията, да импортират в основите й класика и традиции. По този начин родените дигитални жители, ще се формират с традигитално мислене и ще се създаде един разумен, с дълбоко устойчиви корени и модерна фасада, хабитат на традигитални хора, които на свой ред да бъдат гарант за приемственост и унаследяване на натрупания цивилизационен капитал, човешки опит, богата култура и изобилие от ценности, в името на добруването и благополучието на Homo Sapiens – разумният човек.

Литература / Reference:

1. Белов, А. (2002). Антропологический дедектив. Москва.
2. Макаков, Хр. (2005). Начала в мениджмънта. Стара Загора.
3. Цветкова, М.(2009). Информационна култура. София.
4. Agichtein, E., C. Castillo, D. Donato, A. Gionis, G. Mishne. (2008). „Finding high-quality content in social media“. WISDOM – Proceedings of the 2008 International Conference on Web Search and Data Mining.
5. Berk, R. (2009).Teaching Strategies for the Net Generation. Columbia.
6. Bernoff, J. (2009). Why Markets Have Trouble With Full Douplex Social Technology. Transformative Dialogues: Teaching & Learning Journal, Volume 3, Issue 2.
7. Godin, S. (2003). Purple Cow: Transform Your Business by Being Remarkable. Portfolio.
8. Hausman, A. (2012). 16 Differences Between Traditional Media and Social Networking. Hausman Marketing Letter.
9. Howe, N., W. Strauss. (2009). Millennials Rising. Random House Inc.
10. Junco, R., J. Mastrodicasa (2007). Connecting to the net.generation: What higher education professionals need to know about today’s students. Washington, DC: Student Affairs Administrators in Higher Education (NASPA).
11. Kaplan, M., М. Haenlein. (2010). „Users of the world, unite! The challenges and opportunities of social media“.Business Horizons 53.
12. Kietzmann, J., K. Hermkens. (2011). „Social media? Get serious! Understanding the functional building blocks of social media“. Business Horizons 54.
13. Mansfield, H. (2011). Using Social Media for Social Good: Q&A
14. Oblinger, D., J. Oblinger. (2005). Educating the Net Generation.EDUCAUSE.
15. Palfrey, J., U. Gasser. (2008). Born digital: Understanding the first generation of digital natives. NY: Basic Books.
16. Pletka, B. (2007). Educating the net generation: How to engage students in the 21st century. Santa Monica, CA: Santa Monica Press.
17. Prensky, M. (2001).Digital natives, digital immigrants. On the Horizon 9.
18. Sreenivasan, S. (2014). Digital natives vs. digital immigrants. https://www.youtube.com/watch?v=n_9gI0B4nS4
19. Toffler, A. (2006). Revolutionary Wealth. Knopf.