Abstract: This paper discusses one particular aspect of teaching. Consciously authors use the term „action“ rather than „occupation.“ They are attached to the understanding that teaching should not be seen only as a profession but as a specific and multifarious human activity integrates various aspects of different professions.

Key words: research, indicators, empirical analysis, teaching, activity, student assessment

Познай себе си и така ще разбереш

Вселената и Боговете!

Надпис на храма на Аполон в Делфи

Специфика на преподавателската дейност е нейната интердисциплинарност и психическа комплексност, както и безусловните  съдържателна и технологична всеобхватност. Не е необходимо някакво специално задълбочаване, за да се каже, че основно преподавателят трябва да владее професионалното направление “дидактик”, за да ръководи, организира и насочва в определена посока съвкупната, главно интелектуална, психическа дейност на своя обект, в нашия случай, студентската аудитория. Той е длъжен да се проявява и като възпитател, доколкото чрез своите въздействия формира определени психически, качества, образувания и компентности у студентите. Преподавателят ползва, и по пътя на социалната интеракция, предоставя определена информация с определено съдържание. По тази причина, той трябва да е професионалист в областта на дисциплината, която преподава, т.е. да е историк, или математик, или физик, или изявяващ се в други социални или природни науки, обслужващи съдържанието на учебния процес. Не е възможно преподавателят да излъчва информация с определено съдържание, без той предварително, интроспективно и съзнателно, в дълбочина и цялостност, сам да я владее, както и да я преработва в удобен за предоставяне на аудиторията вид. Между впрочем, в действителност, упражнявайки дейността си, преподавателят е провокиран да прилага различни професии – на организатора-фасилитатор на интелектуалната и социалната дейности на аудиторията, на социалния психолог, владеещ общуването със студентите, на социалния педагог, решаващ техните психически проблеми, на информатика, притежаващ компетенции в областта на съвременните презентационни технологии, методи и средства, на артиста, използващ разнообразието от похвати на вербалната и невербалната комуникации и още, и още.

Най-общо казано, дотук направихме бегъл и непълен опит да набележим професионаолните области, до които преподавателят се докосва в целокупната си дейност. Освен това, тук нямаме никакво намерение да обсъждаме конгломерата и изключителното разнообразие от чисто човешки личностни качества и компетенции, които успешният преподавател би трябвало да притежава – морални, познавателни, когнитивни, интелектуални, социални, организационни и т.н. Те определят добрия преподавател като комплексна и психически завършена личност.

Реално погледнато, основна и същностна особеност на преподавателската дейност е това, че всичко, което притежава в себе си като информация, компетентности, общуване, качества и свойства, преподавателят изявява и предоставя на своята аудитория. Тя, от своя страна, в процеса на интериоризиране на преподавателската информация и въздействия, формира у себе си определени психически образувания, заложени като психически-формиращ смисъл на процеса на обучението, изобщо. Съответно, обучаващата се аудитория не е, не може и не трябва да изпада в ролята на пасивен реципиент (получател, консуматор) на преподавателските въздействия. Тя се отнася субективно специфично, своеобразно и активно към тяхното осъществяване.

Оценките от студентите към преподавателя протичат непрекъснато в реалността на учебния процес. Те изразяват субективната позиция на аудиторията, нейната роля на най-верен и най-важен критерий за пълноценността и качеството на преподавателския труд. Оценката, в този смисъл, е един от същностите аспекти на взаимодействията и взаимоотношенията “преподавател – студенти”. Именно на този аспект е посветен настоящия материал.

Цел на представеното по-долу изследване е да се констатира съдържанието на оценката на студентите за работата на преподавателите им, като се очертаят нейните параметри и значимостта на всеки един от тях.

Без да се стремим да провеждаме подробен теоретичен анализ на оценката, е необходимо да споделим някои методологически постановки, определящи я като психическо явление и като междуличностен процес. Подчертаваме използваното определение “междуличностен процес”, защото в същността си оценката е психично явление, което функционира само в условията на междуличностните отношения най-малко между двама индивида. В този смисъл, първата теоретична поставка за оценката е това, че тя трябва да се разглежда като субект-обектно явление, като субект-обектен процес. Чрез нея субектът, т.е. авторът на оценката, изразява своето осъзнато отношение към действията и качествата на обекта, т.е. реципиента на оценката. Същата е израз на зависимостите между субекта и обекта в процеса на оценяването.

От друга страна, чисто психологически погледната, оценката е израз на психическата активност както на субекта, така и на обекта. Обектът изявява своята активност, когато, чрез действията и въздействията си, афишира, екстериоризира своите качества и особености. Активността на оценяващия субект се проявява в това, че той съзнателно възприема въздействията на обекта, интерпретира тяхното съдържание и формира определена личностно отношение към качествата на обекта, заложени в неговите действия. В резултат на това съзнателно интерпретиране на обектните въздействия, чрез оценките си, субектът дава израз на своето по-конкретно или по-цялостно отношение към обекта на оценката. Налице е логическата верига: качества на обекта – отношение на субекта – оценка на обекта.

Друг теоретичен аспект на оценката е този, че тя представлява процес на дълбоки личностни преживявания както за субекта, така и за обекта. Тази страна на оценката е особено типична за взаимодействията преподаватели-студенти, където студентите са в ролята на субект на оценката, а преподавателят, със своята дейност, е в ролята на неин обект. Израз на студентските преживявания са емоциите, чувствата, настроенията, които те изпитват, възприемайки думите, действията, жестомимиката, позата и другите средства за вербалното и невербалното общуване, които преподавателят използва в хода на учебния процес. С други думи, чрез преживяването на контакта с преподавателя си, студентите формират у себе си неговия образ, който образ превръщат в предмет на активните си личностни оценки.

Как преподавателят преживява оценките на студентите си? Тук нещата стоят малко по-особено, бивайки донякъде по-дълбоки и по-сложни. Защо? Защото няма преподавател, който да е незаинтересован, апатичен или безгрижен по отношение на това как е възприеман и оценяван от студентите си. И това съвсем не е въпрос на суетност или самовлюбеност. Преподавателят посвещава усилията и компетенциите си на каузата да формира определени знания и качества у своите студенти и, с оглед на това, чувствителността му към техните оценки е психически закономерна и обоснована. Колкото и високи да са интравертността, независимостта и самовглъбеността на преподавателя и, съответно, колкото и да е ниска неговата самокритичност, а високо чувството му за независимост и личностна ненакърнимост, още веднъж трябва да се каже, че няма и не може да има преподавател, който да е равнодушен към това как студентите му го възприемат и оценяват. Това е така, защото в същността си учебният процес е социален, изпъстрен с непрекъснати междуличностни взаимодействия, при реализирането на които субектите в тях проявяват качествата и особеностите си, което, от своя страна, води до споделянето на социални отношения и оценки.

Какво, в общи линии, представлява преподавателят като обект на студентските оценки? Как изглежда той в очите на студентите си? Към кои качества на преподаването, осъществено от преподавателя, студентите са по-чувствителни и ги приемат като по-значителни и впечатляващи? Как би изглеждала стълбицата на преподавателските качества, изградена чрез обобщаването на оценките на студентите? С очертаването на подобна стълбица, може би ще успеем да оформим портрета на успяващия, въздействащия, приетия от студентите преподавател.

Стремяхме се стратегията на изследването ни да бъде ясна и конкретна. Тя се състоеше в следното: формулирахме определени показатели, които набелязваха различни страни на процеса на преподаването и очертаваха “портрета” на проявяващия се пред студентите преподавател. Представяхме пред тях тези 7 на брой показатели. Функцията на показателите беше да ориентират студентите в това какво трябва да оценяват в преподавателската дейност, извършвана пред тях. С тези показатели студентите съобразяваха собствените си оценки. Самото оценяване се извършваше  по време или след изслушването на съответната лекция.

Технологията на изследването представляваше един вид гласуване, подаване на определен вот от студентите. Изработихме два вида бюлетини – с надпис “Да” и с надпис “Не”. Изработихме също и урна за събиране на бюлетините, която представяхме пред аудиторията в началото на оценяваната лекция. В урната студентите можеха да пускат бюлетините си или в края на първия час, или в края на втория, или и в двата случая. Естествено бюлетините “Да” и “Не” раздавахме на всеки студент в началото на първия час, като желаещите в междучасието можеха да си вземат сами допълнителни бюлетини. Процедурата на гласуване бе приета от студентите като атрактивна и те с удоволствие се възползваха от правото си да участват в нея.

Списъкът със седемте показателя, също в началото на първия час, експонирахме на бялата дъска и тази експонация стоеше по време на двата часа лекции. На аудиторията поставяхме следната инструкция: “Студенти, в днешните два часа ще участвате в един експеримент. От Вас се иска да оцените моята (на преподавателя) работа. На презентацията пред Вас са демонстрирани 7 показателя, които очертават работата ми и по които Вие можете да я оценявате. Всеки един показател фиксира определен конкретен неин аспект. Само показател № 7 – “Общ” – не сочи определен аспект, а отразява работата ми като цяло. Всеки показател Ви ориентира в това какво може да оценявате в преподаването, кои са неговите страни и аспекти. Всеки от Вас има по два бюлетина – един “Да” и един “Не”. Моля, докато слушате лекцията или в нейния край, на гърба на съответната бюлетина да отбележите впечатленията си от моята работа. Отразявайте впечатленията си със свои думи като отбелязвайте не толкова съответния показател, а Ваши мисли и оценки във връзка с него. В една бюлетина може да отбележите мисли по повече от един показател. Показателите само Ви ориентират, но не Ви задължават да ги посочвате буквално. Естествено, положителните си впечатления отбелязвайте на гърба на бюлетина ”Да”, а отрицателните на “Не”. Оценките са напълно анонимни – не поставяйте никакви знаци, белези или и инициали, освен датата и групата. Всеки от Вас може да използва по повече от една бюлетина, може да участва в оценяването и с двете бюлетини”. Осъзнаваме, че инструкцията в известен смисъл бе многословна, но трябваше да сме сигурни, че студентите са наясно с експерименталната процедура на гласуването.

След като студентите поставяха бюлетините си в урната и напускаха залата, ние събирахме бюлетините и пристъпвахме към тълкуването на отбелязаните мисли. Всяко свободно споделено студентско мнение отнасяхме към съответен показател и така се получаваше “снимката” на студентската оценка относно преподаването в съответната лекция. Това беше и акцентът на тактиката на нашия експеримент – да анализираме и разтълкуваме споделените мисли, оценъчни съждения и впечатления на студентите и да достигнем до определена интерпретация на тяхната конкретна, и цялостна оценка за преподавателската работа. Тази интерпретация, когато я отнесем към оценките на цялата извадка, ще ни доведе до обобщения, подредени в определена рангова скала, вид на на студентската оценка за преподавателската работа.

От друга страна, процедурата на гласуване разкри пред нас още една възможност. Знаейки кога (отбелязаната дата) и от кого (отбелязаната група) е извършено гласуването, можехме да съотнесем неговите резултати към темата на съответната лекция и към собствените (на преподавателя) впечатления за работата си. Така се получаваше възможност за корелация между оценките на студентите и самооценката на преподавателя. Това правеше “снимката” на студентската оценка по-цялостна и завършена. Тя придобиваше значение за стремежа за самоусъвършенстване на преподавателя като му помагаше да се самооцени и да осъзнае качеството на собствената си дейност. Но, самооценката на преподавателя е предмет на друга тема.

В изследването участваха 72 студенти от ПНУП и НУПче (редовна форма на обучение) и ПНУП (задочна форма на обучение). Изследваните студенти регистрираха всичко 139 оценъчни съждения, които ние анализирахме. Статистическата обработка беше елементарна – търсеше се процентното съотношение на броя на положителните оценки към общото число оценки – 139. Така се получаваше коефициента на студентските оценки Х, изчислен по формулата:

Х = брой оценки по показател №  (139 х 100 /в %)

Тук е моментът да направим една важна забележка. Правихме статистическа обработка само на регистрираните положителни оценки – тези на гърба на бюлетин ”Да”. Защо? Не защото е липсвало отрицателен вот. Но, първо, защото той беше далеч по-незначителен от положителния – всичко 9 бюлетини “Не” и, второ, защото той беше изцяло общ, т.е. неидентифициран, не по някакъв конкретен показател, а само по показател “Общ” (№7). По такъв начин, конкретни, статистически обосновани изводи по отрицателната студентска оценка не можеше да се направят, освен това, че студентите не осмислят и трудно се ориентират в конкретните отрицателни аспекти на преподавателската работа, а я оценяват изобщо като недобра. Достигаме до заключението, че студентското отрицание може да се определи като неконкретно, за разлика от одобрението, което е конкретно и обосновано.

В изследването си апробирахме и предлагаме на внимание следната система от показатели на студентската оценка за преподавателската работа. Всеки отделен показател имплицира дадена страна от процеса на преподаване. За внасяне на повече яснота, към всеки показател посочваме въпросите, на които отговаря съдържанието му и които обясняват какво предполага неговата същност.

 

Показател №1: Съдържание на материала.

Какво научават студентите? За какво получават информация?

 

Показател №2: Владеене на материала.

Преподавателят проявява ли сигурност в боравенето с информацията? Проявява ли той лекота и непринуденост при представянето на иформацията? Преподавателят изглежда ли убедителен при нейното поднасяне?

 

Показател №3: Стил на преподаване.

В каква обстановка преподавателят поставя студентите си при преподаването? Какви средства използва, за да доведе информацията до разбирането на студентите? Какво е качеството на въздействията на преподавателя върху студентите, представяйки им информацията? Какво е качеството на възприемането и осъзнаването от студентите на иформацията в процеса на нейното преподаване?

 

Показател №4: Стил на общуване.

Как взаимодейства, как комуникира преподавателят със студентите? Как се чувстват студентите по време на лекцията? Как те преживяват социалната си роля “студент”?

 

Показател №5: Стил на изразяване (език).

Как словесно се изразява преподавателят? Как изглежда неговата реч?

 

Показател №6: Активизиране на аудиторията.

Каква е позицията на студентите, участващи в процеса на преподаване? Предизвиква ли се по някакъв начин тяхната познавателна и интелектуална активност? Трябва ли да изказват гледни точки, мнения или решения по време на преподаването? Имат ли възможност практически да интерпретират теорията?

 

Показател №7: Обща оценка.

Липса на каквито и да е аргументи за оценката.

 

Какви съдържателни параметри на студентските оценки  констатирахме след регистрирането на впечатленията и мненията на участващите в изследването 72-ма студенти? Всичките изказани от тях 139 оценъчни съждения бяха внимателно анализирани и, според съдържанието на всяко едно от тях, бяха отнесени към съответен показател. Така седемте показателя придобиха конкретен съдържателен вид. Към всеки показател принадлежаха определени студентски съждения, по които можеше да се индикира съдържанието на студентските оценки. Констатираните, по такъв начин, съдържателни параметри придават на цялото изследване определен практико-приложен вид, доколкото ориентират читателя в това какво студентите ценят и уважават в работата на преподавателя, какво ги впечатлява положително в нея и какво неотклонно желаят да съществува във всяка една изнесена пред тях лекция. Как изглежда системата от съдържателни параметри по различните показатели?

 

Съдържателни параметри по показател №1: Съдържание на материала

–    важност на информацията за професията на учителя;

–    интересна информация;

–    практико-приложност на информацията;

–    връзки на получаваните знания с реалния живот.

 

Съдържателни параметри по показател №2: Владеене на материала

–    разбиране от преподавателя на материала;

–    задълбоченост при представянето на материала;

–    разкрива се същността, най-важното в информацията;

–    логическа структура при изложението на знанията;

–    подреденост на информацията;

–    систематизираност, неразпокъсаност на мисълта на преподавателя;

–    изчерпателност, без навлизане в излишни подробности;

–    актуалност за детската възраст и работата в детската градина;

–    актуалност за работата в семейната среда;

–    преподавателят излъчва вътрешна убеденост и компетентност при боравенето с информацията.

 

Съдържателни параметри по показател №3: Стил на преподаване

–    логични, ясни и конкретни обяснения;

–    любопитна информация;

–    разбираема и достъпна информация;

–    убедителност чрез изясняване на теоретичните постановки;

–    убедителност чрез примери от практиката и реалността на професията;

–    занимателност, атрактивност на информацията;

–    лекота и непринуденост при представянето на информацията;

–    онагледяване и използване на оригинални презентации;

–    липса на претоварване с информация – редуциране на обема на информацията до възможностите на студентите за нейното осмисляне;

–    преподавателят не чете от записки, а свободно и непринудено говори;

–    преподавателят не диктува информацията, а предлага интерпретации и собствено претворяване на нейното съдържание;

–    внасяне на общочовешки смисъл в информацията – примери от живота и за живот.

 

Съдържателни параметри на показател №4: Стил на общуване

–    преподавателят по никакъв начин не накърнява самочувствието на студентите;

–    преподавателят дава сигнали за дружелюбност, добронамереност и колегиалност;

–    преподавателят улавя, отчита и реагира правилно на сигналите за промяна на настроението и предотвратява умората на студентите;

–    прояви на доброта, разбиране и нормално човешко отнишение къв студентите;

–    преподавателят се стреми да пхредизвиква положителни емоции у студентите;

–    преподавателят използва хумор, на моменти е забавен и занимателен;

–    преподавателят е усмихнат и весел;

–    преподавателят е облечен добре, има привлекателен външен вид.

 

Съдържателни параметри на показател №5: Стил на изразяване (език)

–    ясно и точно изразяване

–    конкретен език;

–    разбираемо слово, лесно осъзнаване на на информацията;

–    липса на абстрактна и неразбираема терминология, а когато има такава, тя се обяснява на момента;

–    богат на изразни средства език – красота и атрактивност на изразяването;

–    емоционален език;

–    добри невербални изразни средства – жестове, мимика, поза, лицеизраз и др;

–    моменти на хумор и развлекателност в изразяването на преподавателя.

 

Съдържателни параметри на показател №6: Активизиране на аудиторията

–    в определени моменти преподавателят провокира мисълта на студентите;

–    в определени моменти преподавателят търси гледните точки на студентите;

–    поставят се въпрос и проблеми за решаване;

–    преподавателят търси обратна информация от студентите за разбирането им;

–    преподавателят умело комбинира теоретичното съдържание с практически примери;

–    преподавателят, във връзка със съдържанието на лекцията, поставя задачи за претворяване в практиката на студентите;

–    преподавателят отделя време, за да отговори на студентските въпрос;

–    използват се презентации с проблемно съдържание, което се решава в хода на лекцията;

–    използваните презентации провокират проблемност и изискват вземане на решения от студентите.

 

Съдържателни параметри на показател №7: Обща оценка

–    добър преподавател;

–    харесван от студентите преподавател;

–    препоръка към преподавателя да продължава по същия начин.

 

Какво показват стойностите на коефициентите на студентските оценки? Техният емпиричен анализ ще направим, ползвайки данните от посочената по-долу аналитична таблица (Таблица 1) и произтичаща от нея стълбица на преподавателските качества (Фигура 1).

Таблица 1. Аналитична таблица на студентските оценки

(стойности на показателите)

Показател №	Съдържание на показателя	Брой получени оценки	Коефициент на студентските оценки (Х)
1	Съдържание на материала	11	7,9 %
2	Владеене на материала	14	10,1 %
3	Стил на преподаване	34	24,5 %
4	Стил на общуване	31	22,3 %
5	Стил на изразяване (език)	9	6,5 %
6	Активизиране на аудиторията	10	7,2 %
7	Обща (неконкретизирана) оценка	30	21,5 %
Всичко:		139	100 %

Скалирането на показателите представено в аналитична таблица и стълбицата на преподавателските качества показват следното: най-голямо е относителното тегло на показател №3 – “Стил на преподаване” с коефициент на оценка 24,5%. Това недвусмислено показва, че студентите демонстрират чувствителност към начина по който се преподава, към използваните от преподавателя средства за представяне на информацията, към това как те преживяват въздействията му и каква е цялостната обстановка в хода на оценяваната лекция. Близко до показател №3 са стойностите на показател №4 – “Стил на общуване” – с неговите 22,3%. Ние очаквахме, че този показател ще регистрира първото място, доколкото е свързан с чувствителността на студентите към това как преподавателят се отнася към тях. Но се оказа, че те отдават по-голямо значение на майсторството на преподавателите да представят програмния материал, което е същността на показателя “Стил на преподаване”. Фактът, все пак, че “Стил на общуване” е на второ място показва, че студентите изискват колегиалност в отношението на преподавателя към тях, атмосфера на позитивност, спокойствие и емоционалност в общуването. Следващ по значимост е показател №7 – “Обща оценка” с 21,5%, което фиксира цялостното, недиференцирано одобрение за преподавателя. Следващите показатели № № 2, 1, 6, 5 са със приблизителни стойности, твърде по ниски от анализираните вече три показателя. Тяхното подреждане – владеене на материала (№2), съдържание на материала (№1), активност на аудиторията (№6) и стил на изразяване (№5) – отразява градацията в значимостта на мнението на студентите за преподавателската работа.

 

Гореизложените количествени и качествени данни ни дадоха отговори на много въпроси, но и поставиха още толкова нови. Преподавателят се нуждае от студентската оценка за дейността си, тогава когато иска да погледне „вътре в себе си“, чрез очите на тези, които обучава и възпитава. Тези, които искат и ще усвоят преподавателската дейност на ниво  „По-добър от учителя си!“.