Abstract: This paper presents a generalized analysis of the activities, functions and social mission of the community educators at the Local Commissions for Combating Antisocial Behavior of Minors and Juveniles. By examining the professional status, qualifications and practices of the specialists, their main tasks and methods of work are outlined in accordance with the legal framework. As a result, it is established that the community educator plays a key role in the process of resocialization through correctional, educational and preventive activities, while simultaneously supporting the child, the family and the institutional network. The study focuses on the achievements of the model – high commitment of educators, psychologists and social specialists, development of good practices such as mentoring – but also reveals problems related to motivation and human resources. The conclusions made confirm the significant contribution of community educators to building new models of behavior in children, to preventing relapses and to establishing child-friendly justice.

Keywords: antisocial behavior, juvenile justice, socio-pedagogical support.

Въпреки архаично звучащото определение „обществен възпитател”, може да се приеме, че това са най-ценните и работещи на „терен” специалисти, които са пряко ангажирани с корекционно-възпитателните и превантивни дейности, свързани с малолетните и непълнолетни правонарушители. При все, че осъществяват и мерки по надзор, основната им дейност, която е предвидена в ЗБППМН е превантивна, а именно когато е необходимо да се предотврати безнадзорност или извършването на противообществени прояви[1].

Работата с подрастващите с девиантно поведение трябва да се извършва от специално обучени специалисти – възпитатели, класни ръководители, психолози, социални работници (Vasileva, V. 2021:56), което от своя страна въвежда изискването за обществени възпитатели да се определят лица с необходимата образователна подготовка и опит[2]. Последното изследване на дейността на обществените възпитатели сочи, че по професионален статус, най-голям процент от обществените възпитатели са педагози, в т.ч. и педагогически съветници и учители. На второ място се нареждат психолозите, следвани от социални педагози, юристи и лекари. В отделни случаи като обществени възпитатели са привличани бивши служители на МВР, медицински сестри, социални работници от ОЗД, здравни медиатори към общините, служители в общинска администрация, активисти на НПО и други[3].

Според трудовата заетост на обществените възпитатели на първо място са работещите в сферата на образованието, следвани от пенсионери, безработни и студенти. Част от обществените възпитатели работят в социалната сфера, в здравеопазването, в съдебната система, психолози, психиатри и юристи на частна практика, медици, специалисти по младежки дейности в общинската администрация, специалисти, работещи в кризисни центрове, в преходни жилища, ЦОП, ЦНСТ, сътрудници на НПО[4]. Анализът на трудовата ангажираност на обществените възпитатели за пореден път потвърждава негативната тенденция за нежелание от страна на специалистите да осъществяват извънтрудова дейност, която граничи с доброволчество, имайки предвид възнагражденията, които се изплащат съгласно действащата нормативна уредба. Наличието на основна група от пенсионери, ангажирани с дейността на обществения възпитател, показва на първо място липса на заинтересованост от страна на държавата за децата в конфликт със закона, на второ място липса на мотивация на специалистите, притежаващи професионални компетенции за обществена ангажираност и не на последно място води до нарушаване на концептуални правила за щадящо децата правосъдие.

Разработената от ЦКБППМН методика за работата на обществения възпитател определя целта, задачите, целевите групи, функциите, принципи и форми на работа, техники и екипи при водене на случай, като е съобразена със специфичната педагогическа и корекционно-възпитателна дейност, която те извършват. Целта ѝ е да подпомогне обществения възпитател в практическата му работа с деца с девиантно поведение, както и взаимодействието му със семейството на детето[5].

При изпълнение на своите задължения, общественият възпитател е длъжен:  

• да оказва на родителите или на лицата, които ги заместват, помощ във възпитанието на малолетните и непълнолетните;
• да съдейства за правилното организиране на обучението, труда и почивката на малолетните и непълнолетните;
• да следи за поведението на малолетните и непълнолетните и да полага грижи за правилното им насочване;
• да сигнализира компетентните органи, когато съществува опасност за физическото или психическото развитие на малолетния или непълнолетния;
• да поставя за решаване социалните проблеми на малолетния или непълнолетния пред съответната дирекция „Социално подпомагане”;
• да представя информация на съответната дирекция „Социално подпомагане” за решаване на социалните проблеми на малолетния или непълнолетния[6].

При изпълнение на служебните си задължения, обществения възпитател притежава и редица правомощия свързани с това:

• да посещава малолетния или непълнолетния в неговото жилище, в училището или на местоработата му;
• да обръща внимание на родителите или на лицата, които ги заместват, за неизпълнение на задълженията им;
• да изисква необходимите сведения, свързани с възпитанието на малолетния или непълнолетния от родителите или лицата, които ги заместват и от учебните заведения;
• да поставя пред местната комисия въпроса за поведението на малолетните или непълнолетните, на родителите им или на лицата, които ги заместват, за прилагане на съответните мерки[7].

Регулативният орган в лицето на Централната комисия за БППМН въвежда и изисквания към личността и експертизата на обществените възпитатели.

Необходимо е лицата, желаещи да осъществяват дейност като обществен възпитател да притежават качества като човечност, отговорност, честност, искреност, добронамереност, принципност, толерантност, справедливост, да не бъде лишен от чар, да има авторитет. При взаимодействието си с детето е нужно да проявява търпение, уравновесеност, да бъде състрадателен и емпатиен към чувствата на другите. Ценни са и качества като коректност, точност, компетентност, взискателност, позитивен начин на мислене. Не на последно място е желанието за работа с деца, наличието на ясна мотивация за постигането на целите, реална самооценка, самоконтрол и висок морал[8].

Въведени са и изисквания към знанията, уменията и компетентностите на обществените възпитатели. Необходимо е те да разполагат със знания свързани с:

• психолого-педагогически особености на детско-юношеската и зрялата възраст; специфики на девиантното и делинквентно поведение; основи на човешките взаимоотношения; характеристики на личността /потребности и мотивация, чувства, емоции и емоционални дефицити, интереси/;
• характеристики на семейната система – роли на членовете на семейството, стилове на възпитание, функции на семейството, връзки и отношения в семейството, равновесие и конфликти в семейната система;
• същност и методи на работа на обществения възпитател;
• нормативна база – закони и други нормативни документи;
• институции (държавни и неправителствени), работещи с деца и техните семейства – правомощия, компетенции, отговорности, дейности и предлагани услуги;
• особености на различните етноси и култури[9].

Уменията на специалистите са диференцирани в две основни групи – комуникативни и професионални умения.

Към комуникативните умения, необходими за ефективното изпълнение на дейностите, свързани със спецификата на работата, обществения възпитател трябва да притежава умения за:

• водене на разговор, активно слушане, специфики на вербалната и невербалната комуникация;
• изграждане и запазване на доверителен контакт;
• оказване на емоционална подкрепа – разпознаване, приемане, назоваване, отразяване на позитивните и негативните емоции и чувства /радост, привързаност, страх, несигурност, омраза и др./;
• решаване на конфликтни ситуации;
• посредничество;
• работа в екип;
• подходи при работа с деца.

От гледна точка на професионалните умения, необходими за пълноценно и адекватно решаване на всеки един казус е необходимо обществения възпитател да владее умения за:   

• изграждане на партньорски взаимоотношения както с детето и неговите родители, така и с останалите специалисти, работещи по случая;
• провеждане на интервю;
• проучването на потребностите, оценка на нуждите, точно дефиниране на актуален проблем;
• изработване на корекционно-възпитателин план;
• взимане на обективни решения при реализирането на корекционно-възпитателния план;
• организационни умения;
• мотивиране на детето и неговите родители за активно включване при осъществяване на корекционно-възпитателния план;
• водене на консултативен процес;
• спазване на етичните принципи при работа с деца;
• спазване на професионалните граници;
• дискретност и пазене на професионална тайна;
• работа с документация – анализ и изработване[10].

Основната дейност на обществения възпитател е свързана с реализиране на индивидуална или групова корекционно-възпитателна работа с малолетни или непълнолетни правонарушители, на които съответната Местна комисия за БППМН е наложила възпитателна мярка „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател”. Въпреки това обществените възпитатели изпълняват и дейности, свързани с превенцията, оценката и корелацията на девиантното поведение на децата. Социалната им работа се реализира в три аспекта – педагогически, психологически и административен (Полихронов, Д. 2023: 60).

В дейността си обществените възпитатели взаимодействат с родителите, инспекторите от ДПС, училищните ръководства, класните ръководители, педагогическите съветници, психолози, социални работници, лекари, специализирани институции, неправителствени организации[11]. Може да се приеме, че те са специалистите, които обединяват ресурсите на обществото за възпитание и подкрепа на децата с противоправно поведение.

Основната цел на обществения възпитател е чрез активен контакт, прилагайки корекционно-възпитателна и превантивна дейност, да постигне промяна и ресоциализация в поведението на малолетния и непълнолетния правонарушител, както и да предпазва детето в риск.

Спецификата на дейността на обществените възпитатели изисква диференциране на основните им задачи, в зависимост от направлението на дейност – превантивна или корекционно-възпитателна.  

По отношение на задачите, свързани с корекционно-възпитателните дейности, се изисква обществения възпитател:

• да анализира случая;
• да изработи корекционно-възпитателен план, съобразен със спецификите на конкретния случай;
• да планира и организира дейностите по прилагане на корекционно-възпитателния план;
• да мотивира детето и неговото семейство за отговорно и активно включване в процеса на промяна;
• да взаимодейства с останалите компоненти на микро и макро средата, които имат пряко отношение към решаването на проблема;
• да подбере и приложи форми, методи и средства за об­щуване с конкретното дете;
• системно да измерва и оценява ефективността на постигнатата промяна с детето;
• да подпомага родителите или на лицата, които ги заместват, в превъзпитанието на детето;
• да подпомага изграждането и развитието на социални умения у детето;
• да полага усилия за промяна в ценностите и ориентациите на детето;
• да подпомогне детето при изграждането на нови модели на поведение и модели на общуване, които да са привлекателни и значими за него[12].

Превантивните цели, поставят пред обществения възпитател следните задачи:

• да осъществява дейности с детето и неговите родители за предотвратяване на повторно извършване на противообществени прояви;
• да повиши информираността на детето в различни насоки – здравна и сексуална просвета; изграждане и развиване на битови умения; знания за гражданското общество;
• да подпомогне изграждането и развитието на умения за самопомощ в различни ситуации;
• да подпомогне за по-пълноценно ангажиране на свободното време на детето;
• да сигнализира на компетентните органи, ко­гато съществува опасност за физическото или психичното развитие на ма­лолетния /непълнолетния[13].

Обект на въздействие на обществения възпитател са деца с противоправни прояви и различни девиации в поведението, както и такива, които са предразположени към асоциални поведенчески модели. Броят на децата, с които работи един обществен възпитател се определя от секретаря на местната комисия за БППМН. Законът предвижда максималният брой деца, с които работи един обществен възпитател да не надхвърля седем, с което се цели ефективност и отдаване на специалиста при решаването на всеки конкретен случай.

Законодателят изрично е визирал кои деца задължително са обект на работа на обществените възпитатели, а именно: 

• непълнолетни, освободени от наказателна отговорност и ненастанени във възпитателно училище-интернат;
• непълнолетни, осъдени условно или на наказание без лишаване от сво­бода;
• непълнолетни, изтърпели наказание лишаване от свобода или освободени предсрочно;
• малолетни и непълнолетни, чийто престой във възпитателно училище-интернат и социално-педагогически интернат е прекратен;
• малолетни и непълнолетни с наложена мярка „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател”[14]

В зависимост от конкретната ситуация местната комисия може да определи обществен възпитател и на други малолетни и непълнолетни, за които съществува сериозна опасност за тяхното развитие и възпитание[15]. Може да се приеме, че това са деца, които изпитват затруднения в своята социализация, на базата на трудности при възприемането на обществените норми и интегрирането им в собствената им ценностна система. Често пъти това са деца, отглеждани и възпитавани в условията на криминогенно-виктимен риск, изпитващи трудности в общуването и адаптацията.

Към целевата група на обществения възпитател се включват и родителите на детето, които също са обект на неговата дейност.

Функциите на обществения възпитател очертават специфичната роля, която той играе както за конкретното дете и неговите родители, така и за обществото като цяло:

• корекционно-възпитателна – спомага за интегриратне нормите и изискванията на обществото в ценностна система на детето; провокира активизирането на ресурсите за развитие на личността му;
• диагностична – изучава медико-психологичните и възрастови особености на човека, неговите интереси, условията на живот, способности за общуване, какви позитивни или негативни въздействия оказва средата върху личността;
• организационна – организира социално-педагогическата дейност с конкретното дете и неговите родители;
• превантивна – привежда в действие социално-правови, юридически и психологически механизми за превенция и преодоляване на негативни въздействия, като в същото време оказва социално-терапевтична помощ на имащите нужда.
• посредническа – подобрява връзката дете – семейна среда, дете – училищна среда, дете – социална среда;
• подкрепяща – дава професионална подкрепа на детето и неговото семейство за справяне с възникнал проблем;
• прогностична – включва дейности по прогнозиране и проектиране на процеса на социално развитие в микросоциума;
• защитна – умението на обществения възпитател да използва правовите норми за защита на правата и интересите на личността (Vasileva, V. 2024:110).

При осъществяване на дейността си обществените възпитатели се ръководят от основополагащите принципи на социално-педагогическата помощ и подкрепа, а именно:

• поставяне на детето в центъра на работата;
• поверителност и дискретност;
• зачитане достойнството на детето – уважение към личността му; приемането му като индивид, а не като случай или категория;
• толерантност и съобразяване с характеристиките на всяко дете по отношение на пол, възраст, етнически произход, религиозни, културни, езикови и други особености;
• екипност и междуинституционално сътрудничество. Изграждане на социални мрежи;
• индивидуален подход при избора на интервенци;
• утвърждаване на хуманни взаимоотношения между родителите и де­цата;
• поставяне на детето в активна позиция по отношение на планираната промяна;
• прилагане на методи, основани на реални и актуални потребности;
• разглеждане поведението на детето, отчитайки причинно-следствените връзки със средата, в която расте[16].

Формите на работа на обществения възпитател се уповават на основните методически схеми в социалнопедагогическата помощ и подкрепа и се отнасят преди всичко до организацията на конкретната практическа работа и до количеството и социално-психологическите характеристики на контингента на работа. В зависимост от конкретния случай, обществения възпитател използва трите основни форми за работа:

• индивидуална – работа се фокусира върху личността на детето, което не означава напълно игнориране на личността от социума;
• работа със семейства – работи се с отделни членове на семейството, с цялото семейство или с т.нар. разширено семейство в посока заздравяване на семейните връзки и повишаване на родителския капацитет;
• работа с групи – сформирана общност от хора, с ясно изразени цел, задачи, интереси, структура на работа и т.н., обикновено с терапевтична насоченост и непосредствена комуникация.

Процесът на общуването е в основата на цялостната работа на обществения възпитател. Чрез него се постига връзката между специалиста и детето. Прилагането на всички компетенции на водещия по случая способства за по-успешното постигане на краткосрочните и дългосрочните цели. Владеенето на по-богат набор от комуникативни умения и техники осигурява на обществения възпитател по-висока ефективност в работата му.

Общуването се улеснява от:

• искреност и автентичност в разговора;
• уважение към събеседника;
• толерантност към чуждото мнение и чувства;
• внимателно изслушване на събеседника;
• коректност при отстояване на дадена позиция;
• съпричастност;
• емпатия;
• доброжелателност;
• инициативност;
• непосредственост;
• откритост;
• противопоставяне на мнения, а не на личности.

Общуването се затруднява от:

• сравнението със себе си или близките си;
• „четене” /догаждане мислите на другия;
• „репетиране” на собствените реплики;
• избирателност към това, което говори другият, според конкретния интерес;
• предварително съставяне на мнение за говорещия;
• ангажираност предимно със собствените мисли;
• споделяне на личен опит и преживявания, отъждествявайки се със събеседника;
• слабите умения и на двете страни за ефективно общуване;
• и двете страни не вярват в силата и възможностите на общуването;
• противопоставяне на личността и омаловажаване;
• стремеж да бъдеш винаги прав, съревнование и налагане;
• внезапни смени на темата или неприемането й на сериозно;
• липса на доверителна връзка;
• авторитарност, агресия и пренебрегване;
• заповеди, поръчения, заплахи, критики, обвинения, осъждания, диагнози, назидания, нравоучения, оценки, квалификации, етикети и готови съвети[17].

Като ефективен подход и метод за социална подкрепа на рискови групи деца в общността, предимно с асоциално поведение, девиантни и противообществени прояви, при който са установени високи резултати за преодоляване на деструктивното им поведение и подобряване на социалното им функциониране, някои учени извеждат менторството, като алтернатива на наказателните мерки (Zlatkova-Doncheva, K. 2018:98).

Дейността на обществените възпитатели е ключов елемент в системата за превенция и възпитателна подкрепа на деца в риск. Със своя професионализъм и личен подход те допринасят за социалната адаптация и положителната промяна в поведението на малолетните и непълнолетните с противообществени прояви.

Резултатите от изследването потвърждават значимата роля на обществения възпитател като основен субект в системата за ресоциализация и превенция на противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните. Въз основа на анализа се извеждат следните основни изводи:

• Установено е, че общественият възпитател реализира основната цел на своята дейност, свързана с подпомагането на социалната адаптация и промяната в поведението на децата в конфликт със закона. Акцентът пада върху активния контакт, изграждането на доверителни отношения и индивидуализирания подход, които гарантират устойчивост на постиганата промяна.
• Резултатите сочат, че възпитателите ефективно изпълняват поставените им задачи, като разработват и прилагат корекционно-възпитателни планове, мотивират децата и техните семейства, съдействат за развитието на социални умения и предотвратяват рецидив на девиантното поведение. Изследването допринася със систематизация на тези задачи и тяхното обвързване с реалните резултати от практиката.
• Общественият възпитател съчетава корекционно-възпитателна, превантивна, диагностична, посредническа и защитна функция, като чрез взаимодействие със семейството, училището и институциите обединява ресурсите на различни социални среди. Тази интердисциплинарна роля осигурява по-висока ефективност на възпитателните мерки.
• Разработката обобщава професионалния профил, личностните качества и компетентности на обществените възпитатели, очертава съществуващите предизвикателства, свързани с ниската мотивация и ограничената ангажираност на млади специалисти, и предлага перспективи за усъвършенстване на практиката чрез въвеждането на добри модели като менторството.

В заключение, приносът на изследването се изразява в по-тясното обвързване на целите, задачите и функциите на обществения възпитател с конкретните резултати от неговата дейност. Това потвърждава, че общественият възпитател е не само изпълнител на възпитателни мерки, а активен социално-педагогически специалист, чиято работа има ключово значение за утвърждаването на хуманно и щадящо детско правосъдие.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Василева, В. (2021). Девиантното поведение сред подрастващите като проблем на социално-педагогическата работа. В: Педагогически новости, 10(1), с.53-59.
2. Василева, В. (2024). Подготовка на студентите-социални педагози за работа с деца с девиантно поведение. В: Педагогически новости, 13(1), с.108-115.
3. Златкова-Дончева, К. (2018). Менторството и децата в риск. Бургас: ЛИБРА СКОРП.
4. Полихронов, Д. 2023. Социалните, психолого-педагогическите и правните понятия в контекста на превенцията и корекцията на девиантното поведение. София., УИ „Св. Климент Охридски”.

REFERENCES:

1. Vasileva, V. (2021). Deviantnoto povedenie sred podrastvashtite kato problem na sotsialno-pedagogicheskata rabota. V: Pedagogicheski novosti, 10(1), s.53-59.
2. Vasileva, V. (2024). Podgotovka na studentite-sotsialni pedagozi za rabota s detsa s deviantno povedenie. V: Pedagogicheski novosti, 13(1), s.108-115.
3. Zlatkova-Doncheva, K. (2018). Mentorstvoto i detsata v risk. Burgas: LIBRA SKORP
4. Polihronov, D. 2023. Sotsialnite, psihologo-pedagogicheskite i pravnite ponyatia v konteksta na preventsiyata i korektsiyata na deviantnoto povedenie. Sofia., UI „Sv. Kliment Ohridski”.  

---

[1] Вж. чл. 41, ал.1 от ЗБППМН

[2] Вж. чл. 42, ал.1 от ЗБППМН

[3] Вж. Изследване на дейността на обществените възпитатели (анализ на резултатите), 2015: 3

[4] Вж. Изследване на дейността на обществените възпитатели (анализ на резултатите), 2015: 3

[5] Вж. Методика за работа на обществения възпитател, с.1 

[6] Вж. чл. 43 от ЗБППМН

[7] Вж. чл. 44 от ЗБППМН

[8] Вж. Критерии за подбор на обществени възпитатели и оценка на постигнатите резултати, с.1

[9] Пак там.

[10] Вж. Критерии за подбор на обществени възпитатели и оценка на постигнатите резултати, с.1

[11] Вж. Методика за работа на обществения възпитател, с.3

[12] Вж. Методика за работа на обществения възпитател, с.4

[13] Пак там.

[14] Вж. чл.41, ал.1 от ЗБППМН

[15] Вж. чл.41, ал.2 от ЗБППМН

[16] Пак там.

[17] Вж. Методика за работа на обществения възпитател, с.6