Abstract: The article reveals the essence and contemporary dimensions of the cybersocialization phenomenon. By means of a theoretical analysis of literary sources and a survey, the main agents (real, virtual and cyber agents) of the cyber socialization of modern digital children were investigated. The stages of children’s cybersocialization are presented: contemplative, cognitive, active and creative. The possible results of systematic work on the formation of adaptive models of behavior in cyberspace are described.

Keywords: cybersocialization, agents of cybersocialization, means of cybersocialization, psychological-pedagogical support in the process of cybersocialization

За да разкрием същността на киберсоциализацията, нейното многообразие и основни характеристики е необходимо да изясним някои основни понятия, свързани със социализацията, социалната интеграция и социалната адаптация на личността в традиционните им форми.

Проблемът за социалната интеграция на личността е един от основните в различни научни познания, като социологията, социалната педагогика, психологията и др., въпреки което липсва ясна дефиниция на концептуалния апарат. Различните научни направления извеждат различни дефиниции.

Обобщавайки възгледите на изследователите, пряко свързани с проблемите на интеграцията, стигаме до извода, че има много теории, които основно могат да бъдат сведени до два подхода:

а) теории за развитието и функционирането на една социална система като цяло, като съвкупност от комплексни взаимовръзки между различните подсистеми общества; 

б) теории за появата и развитието на взаимоотношенията между индивида и обществото – асимилация на ценностно-нормативната система на обществото. 

Няма обаче една съгласувана и единна теория, която да обясни какви основания са универсални за интеграцията както на индивида, така и на обществото като цяло. Концепцията за „социална интеграция” може да се види, от една страна, като процес на активно включване на индивида в социалния живот на обществото, а от друга – като процес на активно овладяване от страна на индивида на социални норми и ценности (Georgiev, G. 2019:188).

Изясняването на същностните характеристики на киберсоциализацията, изисква изясняването и на понятията социализация и социална адаптация.

Руският психолог Г. М. Андреева описва социализацията като процес на навлизане на индивида в социалната среда, овладяване на социалните влияния, запознаване със системата на обществените отношения. Андреева идентифицира две форми на социализация: социализация като адаптация към определени социални условия и социализация като интеграция в определена среда – последната предполага активно навлизане в обществото (Andreeva, G. 1983:125).

Т. Минев приема виждането, че социализацията е процес на усвояване на социално утвърдения опит от човека и преди всичко системата от социални роли. В процеса на социализация се стига до формиране на такива индивидуални образувания като личност и самосъзнание. В рамките на този процес се осъществява усвояване на социални норми, умения, стереотипи, социални установки, приети в обществото форми на поведение и общуване, варианти на жизнен стил. По време на своето социализиране човешкият индивид усвоява определена система от знания, норми, ценности и умения, позволяващи му да функционира в конкретните измерения на социума (Minev, T. 2012:8).

Според Д. Полихронов съвкупността от всички форми на човешка активност, изразени в конкретен акт на поведение формира общосоциалното поведение. В зависимост от характера на проявите на общосоциално поведение те може да се разделят на общественополезни, общественонеутрални и общественоопасни (Polihronov, D. 2023: 26-27).

В своите разработки Ем. Рангелова приема виждането, че адаптацията е конкретен израз на съответствие на вътрешната структура и функции на организма с обкръжаващата го външна среда, която в процеса на еволюцията е формирала структурата на организма. Според авторката социалната адаптация е процес на приспособяване на човека към социалната среда, чрез усвояване на обществено-историческия опит, присъщ на дадена общност (Rangelova, Em. 2000: 63).

В научната литература много често понятието социална адаптация и социализация се разглеждат като равнозначни. Действително те са свързани по между си, имат много общи черти и взаимно си влияят. За да може една личност да постигне баланс със социалната общност, е необходимо тя да бъде изпълнена със социално съдържание до такава степен, че да има претенции да изисква равновесие с обществото. В този смисъл може да се приеме, че процесът на социализацията е част от процеса на социалната адаптация (Rangelova, Em. 2000: 64). 

Процесът на социализация се характеризира с неговата перманентност и многообразие, съобразно постоянно променящите се норми (социални, морални и правни) в традиционните общества. В същото време с навлизането на съвременните информационни и комуникационни технологии и в частност глобалната мрежа, се създава ново социално и информационно образувание, което е универсално пространство за свободно общуване.

Това е нова форма на социална реалност, която изисква притежаването на нови качества и ценности от личността, които да са в унисон с основните форми на социално взаимодействие във виртуалното пространство на интернет. Киберпространството вече играе ключова роля в социализацията на съвременните деца и юноши, както и във формирането на ценностната им система.

Необходимо е предприемането на целенасочени и специфични по своята същност и характер дейности, които да създадат възможност за преодоляване на евентуални дефицити и развиване на такива способности и умения у децата, които да ги подготвят за успешна интеграция в социума, в обществото (Zlatkova-Doncheva, K. 2018: 229) и в киберобществото.

Развитието на социалните интернет мрежи зависи от целевата аудитория на техните потребители, като без съмнение може да се приеме, че най-активната част по отношение на използването им са юношите и младежите. Социалните сайтове се превръщат в техни водачи в едно постоянно трансформиращо се общество, както и в мощни канали за формиране на общи стилови тенденции и предпочитания.

В световен мащаб съществуват огромен брой социални интернет мрежи, които предоставят възможност за осъществяване на безпроблемна социална комуникация в киберпространството, което от своя страна неизменно води до възникването на феномена „киберсоциализация“ (социализацията на човек в киберпространството).

За целите на настоящата разработка приемаме дефиницията, изведена от Плешаков, че киберсоциализацията е „процес на качествени промени в структурата на самосъзнанието на индивида и потребностно-мотивационната сфера на индивида, протичащи под влияние и в резултат на използването на съвременни информационни и комуникационни цифрови и компютърни технологии от човек в контекста на усвояване и възпроизвеждане на култура в рамките на личния живот“ (Pleshakov, V. A. 2011: 24). 

Както изяснихме в началото на разработката същността на социалната интеграция на личността е пълноценното ѝ вграждане в обществото и приобщаването на човека към социалните условия. Процесът на киберсоциализация на личността допълва облика ѝ, чрез взаимодействието и общуването на човек с други хора, използвайки съвременните информационни и комуникационни технологии, което значително разширява полето на социалните отношения. Наблюдава се тенденция за прехвърляне на много сфери на дейност и взаимоотношения на хората в киберпространството и постепенното отмиране на традиционните им събратя, което от своя страна ни дава основание да разглеждаме този аспект на социалността като отделна характеристика на човешкия живот – киберсоциалност.

Киберсоциалността се превръща в основата на човешкия социален живот в киберпространството, което е верига от взаимосвързани, външно наблюдавани социални действия, например в интернет средата. Човешкият социален живот в киберпространството е съпроводен от спазване или нарушаване на съответните приети морални, социални и правни норми (Voinova, O.I., Pleshakov, V.A. 2018: 32).

Киберсоциализацията на личността се осъществява в контекста на използване на възможностите на съвременните информационни и комуникационни технологии и взаимодействието ѝ с т.нар. агенти за киберсоциализация (реални, виртуални и киберагенти).

Ако приемем, че агентите на социализацията за хората са всички личности, организации и институции, с които контактува социализиращият се в традиционното общество, то агентите за киберсоциализация могат да бъдат диференцирани по следния начин:

Агенти за киберсоциализация от първи ред – личности, с които човек взаимодейства чрез киберпространството, използвайки неговите ресурси, като тук се обособяват две подгрупи:

Истински агенти на киберсоциализацията това са хора, които са запознати от условията на реалния живот, които съставляват непосредствената среда на човек, с които той взаимодейства и в киберпространството.

Виртуални агенти на киберсоциализацията това са хора, познати само в киберпространството, с които човек взаимодейства само в киберпространството.

Агентите за киберсоциализация от втори ред (киберагенти) са по-голямата част от киберсоциализационните фактори, които са специфични ресурси на киберпространството, които човек използва в процеса на киберсоциализация, които по една или друга причина са станали значими за него (Voinova, O.I., Pleshakov, V.A. 2019: 8).

От тази позиция бихме могли да обобщим, че агентите на киберсоциализацията на дадена личност са предпочитаният от него браузър за сърфиране в интернет, електроннатапоща, търсачката на интернет средата, блоговете, които човек поддържа и/или чете, форумите на интернет средата, където човек участва в обсъждането на определени теми, определени онлайн магазини, където човек предпочита да прави покупки, социални интернет мрежи, които той избира, използването на определени средства за бързи съобщения (месинджъри), както и любими мрежи за споделяне на файлове, компютърни (и/или конзолни) игри, които той предпочита да играе и т.н. 

Киберсоциализацията вече се превърна в неразделна част от цялостната социализация на личността.Човек, овладявайки необятността на интернет средата, се включва в процеса на киберсоциализация, в контекста на който се развиват и комуникационни умения, усвояване от индивида на поведенчески модели, психологически нагласи, социални норми и ценности, знания, умения, които му позволяват да функционира успешно както в киберпространството, така и в реалният живот. За да се изследва пълноценно това влияние, е необходимо да се знае структурата на това явление и по-специално да се познават неговите агенти, при взаимодействието с които възниква киберсоциализация (Voinova, O.I., Pleshakov, V.A. 2019: 10).

Актуалността на темата се определя от неизследваните в своята същност аспекти на феномена „киберсоциализация“, както и от липсата на достатъчно теоретични и практически разработки на проблема в специализираната литература.

Целта на изследването е да се разкрие същността и съвременните измерения на феномена киберсоциализация, в т.ч. и основните агенти играещи ключова роля в киберсоциализацията на подрастващите.   

Във връзка с така изведената цел, могат да се откроят и следните задачи: Да се дефинират основните понятия, свързани с проблемите на киберсоциализацията, като се позовем на теоретични разработки в това направление. Да се изведат основните агенти на киберсоциализацията – реални, виртуални и киберагенти, които оказват най-съществено влияние върху този процес у децата.

Предмет на изследването са агентите при взаимодействието с които възниква киберсоциализацията при подрастващите, а обект – участниците в този процес (91 юноши и младежи).

Методическият инструментариум включва: теоретико-аналитично интерпретиране на литературните източници, количествени, базирани на анкетно проучване и качествени, основани на интервю и беседи.

За целта на изследването е проведено анкетно проучване с писмена, частично стандартизирана анкета на 91 юноши и младежи. Разпределени по възраст 5% са между 8 и 12-годишна възраст, 68% са между 13 и 16-годишна възраст и 27% между 17 и 18-годишна възраст. Разпределени по пол – 53% са момчета и 47% – момичета.  

Въпреки повсеместното навлизане на интернет технологиите в ежедневието на хората, малка част от тях осъзнават, че информационните и комуникационни технологии и в частност глобалната мрежа, не са само техническа новост, която донякъде улеснява и обогатява живота на човека, а представлява един паралелен свят, в който ние ежедневно прекарваме значителна част от времето си.

За съвременните дигитални деца това е втора вселена, в която те живеят, учат, развиват се и осъществяват немалка част от ежедневните си дейности. Необходимо е те да бъдат подготвени за този глобален свят, като се подготвят  и приспособяват към традиционните условия на живот, което се постига с процеса на киберсоциализация. За аналоговите им родители, това е трудно разбираемо и в повечето случаи те приемат с негативизъм времето прекарано пред компютъра, но това е неизбежно, виртуалния свят е там и ние трябва да подготвим децата си да се справят и с неговите предизвикателства.

В процеса на изследване се проучи на каква възраст децата за първи път са имали достъп до мобилно устройство (телефон, лаптоп, компютър) или до интернет, като диференцирането е съобразено с възрастовата периодизация на децата. В предучилищна възраст достъп до мобилни технологии са имали 5% от респондентите, в начална училищна възраст – 58%, в средна училищна възраст – 16% и в горна училищна възраст – 21%. Прави впечатление, че няма респонденти, които да са посочили, че са имали достъп до мобилно устройство в периода на ранното детство.

Педагогическата целесъобразност на използването на интернет технологиите не е свързана единствено с възрастовите характеристики на личността, а и с времето прекарвано пред мобилни устройства и дали това време не измества основния вид дейност, съобразно психологическите особености на децата. При 63% от анкетираните са въведени стриктни правила за използване на дигиталните технологии, включващи времетраене, режим на ползване, ограничаване на сайтове с неподходящо съдържание и др., като при всички контролът се осъществява от родителите (или лицата, които ги заместват). При посочилите, че нямат строго установени правила за използване на мобилни устройства 58% са момчета.    

Изследвайки основните агенти на киберсоциализацията при подрастващите се изследваха и основните видове дейности, за които децата използват глобалната мрежа. Най-често съвременните деца използват интернет за получаване на информация и за игри (79%), следвани от възможностите за общуване (68%), за учене (63%) и за да публикуват в различни сайтове (53%). Не са изненадващи резултатите, тъй като по-голямата част от потребителите в киберпроствантстото го използват именно за получаване на информация и за общуване.

Като основен браузър за разглеждане на информационни ресурси в глобалната мрежа, анкетираните са посочили Google Chrome (90%), а като спомагателни Mozilla Firefox и Safari (по 5%). Тези резултати са напълно естествени, предвид популярността на браузърите и безвъзмездното им използване.  

Всички анкетирани лица са посочили, че имат профили в онлайн социални мрежи, като най-голям процент респонденти (84%) са регистрирани в YouTube, следвани от Facebook и TikTok (79%), Instagram (73%), Facebook Messenger (68%) и Twitter (5%). Електронна поща използват 84% от респондентите, като най-често използваните доставчици за имейл услуги са gmail.com (83%), следвани от аbv.bg (81%), mail.bg (75%) и dir.bg (23%).

Изследвайки истинските агенти за киберсоциализация от първи ред се установи, че значителна част от респондентите (94%) поддържат контакти в реалния живот и в киберпространството своите приятели и съученици, като на второ място се нареждат контактите с членовете на семейството (37%). Няма респонденти, които да са заявили, че не разполагат с истински агенти на киберсоциализация.

Прави впечатление, че основната част от изследваните лица (74%) не разполагат с виртуални агенти на киберсоциализацията, т.е. такива, с които не се познават в реалния живот. От посочилите, че взаимодействат с лица само в киберпространството 60% са момчета и всички са в горна училищна възраст.

Информираността на респондентите относно евентуалните заплахи, които крие глобалната мрежа е значителен (74%), като основен източник за получаване на такава информация анкетираните са посочили своите съученици (38%), следвани от родителите учителите (по 31%). Прави впечатление, че при получаване на евентуална заплаха в интернет основния процент от респондентите (63%) биха споделили този факт с родителите си, 21% с приятел или съученик и 16% не биха споделили с никого. Нито един анкетиран не е посочил, че ще сподели за получена заплаха с учител или друг педагогически специалист.     

От изложеното могат да се направят следните изводи:

• От гледна точка на възрастовата периодизация и психологическите особености на детето, първоначалният контакт с мобилните технологии при основният процент изследвани лица е педагогически целесъобразно.      
• Буди притеснение фактът, че 1/3 от подрастващите нямат въведени правила за използване на информационни и комуникационни технологии, което може да има негативен ефект върху киберсоциализацията им.
• Потвърждават се световните тенденции, че основно киберпространството се използва за търсене и получаване на информация и за общуване.  
• Децата са запознати с факта, че интернет не е безопасно място и при евентуални заплахи биха потърсили помощ от родителите си. Не са обнадеждаващи фактите, че децата не биха потърсили съвет на педагогически специалисти при получени заплахи в мрежата, което може да е в следствие на спад в педагогическия авторитет или демонстрирана ниска дигитална компетентност.  
• Като основни агенти на киберсоциализацията на съвременните дигитални деца могат да се изведат следните:
• Агенти от първи ред – истинските агенти на киберсоциализацията са представители на най-близкото обкръжение на децата – родителите и приятели (съученици). С виртуални агенти на киберсоциализацията взаимодействат предимно деца от горна училищна възраст.   
• Агентите от втори ред (киберагенти), могат да бъдат класифицирани по следния начин: 
• Google Chrome е агент от гл.т. на приложен софтуер, използван за търсене на информация в интернет.  
• You Tube, Facebook, TikTok, Instagram, Facebook Messenger, Twitter са агенти от гл.т. на онлайн социални мрежи, в които децата общуват.
• gmail.com, аbv.bg, mail.bg, dir.bg са агенти от гл.т. на доставчици на електронна поща. 

Процесът на киберсоциализация е динамичен процес и като такъв изисква определен набор от социални адаптори, от усвоени социални роли и модели на поведение в обществото извън Мрежата, с които подрастващите не разполагат в изобилие. Тук ролята на педагогическите специалисти и родителите е ключова, тъй като децата се нуждаят от психолого-педагогическа подкрепа в процеса на киберсоциализация, която трябва да се разбира като целенасочен процес на формиране, развитие и поддържане на адаптивни модели на поведение на подрастващите в киберпространството. Педагогическото взаимодействие с учащите е невъзможно без да се имат предвид особеностите на мотивационната им сфера (Vasileva, V. 2015: 8).

Целта на психолого-педагогическата подкрепа в процеса на киберсоциализация е да се създадат условия за благоприятна киберсоциализация на подрастващите, които да могат да се адаптират в информационното общество чрез конструктивна комуникация в глобалния интернет и самореализация чрез дигитално творчество.

Както всяка една целенасочена педагогическа дейност, така и подкрепата в процеса на киберсоциализацията трябва да бъде съобразена с възрастовите и психологически особености на децата, като за целите на настоящата разработка приемаме направената от Захарьящева класификация на етапите в процеса на киберсоциализация:    

Първият етап е съзерцателен, съответства на предучилищния възрастов период.

Вторият етап е познавателен, той съответства на начална училищна възраст.

Третият етап е активен, той съответства на средна училищна възраст.

Четвъртият етап е творчески, отговаря на горна училищна възраст (Zaharyyashteva, O. A., 2019: 18).

Първи етап – съответстващ на предучилищния възрастов период. В този период настъпват бурни промени в психическото развитие на детето. Водещата вид дейност е игровата. Същността на играта се състои в това, че тя отразява различни страни от живота, особеностите на отделни социални взаимоотношения и някои професии. Играта поставя началото на активната социализация на детето (Stoykov, I. 2001: 191). Игровата дейност на детето може да се дублира в киберпространството, но тъй като социалните взаимодействия (родител-дете, дете-дете, учител-дете) са ключови при развитието на детето в този възрастов период, не е препоръчително прехвърлянето на водещата за децата дейност в киберпространството.

На този етап функциите на педагогическите специалисти трябва да са насочени към установяване на правила за използване на дигиталните технологии в предучилищната институция, конструктивното използване на технологиите при реализацията на педагогическите ситуации, както и подпомагане на родителите за създаване на условия за благоприятна киберсоциализация. Родителите, като най-значими възрастни в този период, трябва да установят ясни и разбираеми от децата правила за използване на дигиталните технологии.

Втори етап – съответстващ на начална училищна възраст. Този период е белязан с множество промени, които оказват влияние върху психичното и личностно развитие на детето. Най-значимите от тях са промяната на дневния режим, междуличностните отношения в училище, отношенията с началния учител, смяната на водещия вид дейност – играта се заменя с учене (Stoykov, I. 2001: 193). Промяната на водещия вид дейност е и основополагаща в познавателния етап от киберсоциализацията на децата, затова е важно децата да овладеят дигиталните средства за познание, което ще разшири и образователните им възможности.     

Тук ролята на педагогическите специалисти е да обучават децата в основите на културната комуникация, да запознават децата в извънкласни дейности със структурата на глобалния интернет и етичните норми на дигиталната комуникация. Родителите е необходимо да оптимизират правилата за използване на съвременните технологии, да увеличат времето за използване на дигиталните технологии за образователни и развлекателни цели, да контролират дейностите на детето във виртуалното пространство.

Трети етап – съответстващ на средна училищна възраст. В научната литература този етап от живота на човека се разглежда като най-критичният и се приема като най-труден от гледна точка на организацията и ръководството на учебно-възпитателната дейност. Този етап е от съществено значение за физиологичното и психично развитие, за формиране на личностните качества, тъй като интензивно се усвояват нравствени ценности, формира се активна социална позиция, цели и социални идентификации (Stoykov, I. 2001: 200). В този период като водеща дейност може да се определи общуването с връстници, което в съвременните условия се отразява и в плоскостта на глобалната мрежа. На тази възраст тийнейджърите интензивно овладяват социалните мрежи, създават собствени акаунти и ги управляват.  

Основните функции на педагогическите специалисти на този етап са да информират родителите и децата за безопасна работа в интернет, да провеждат беседи в часовете на класа, на родителските срещи, да разработват брошури заедно с учениците, да информират за правните аспекти на използването на Мрежата. Ролята на родителите е да се установят правила за използване на интернет на базата на доверителни отношения, постепенно отслабване на контрола и формиране на самоконтрол на тийнейджъра по отношение на дейностите в интернет.

Четвърти етап – съответстващ на горна училищна възраст. Водещата дейност през този възрастов период е учебната и трудово-професионалната, като успоредно с това се формират нови личностни качества, свързани с насочеността на личността, професионалните интереси, самосъзнанието и идеалите. Психологически център в мислите и чувствата на юношата е изборът на професия. Новата социална нагласа променя и отношението му към целите, задачите и съдържанието на учебния процес  (Stoykov, I. 2001: 209).

Функциите на педагогическите специалисти са също кариерно ориентиране, дигитални дейности по проекти съвместно с учениците и подкрепа на учениците в техните творчески проекти, а ролята на родителите е да минимизират контрола в социалните интернет мрежи и да подкрепят творческите проекти на децата в интернет.

В ранна детска възраст, когато водещата дейност е общуването със значим възрастен, не се препоръчва въвеждането на детето в дигиталния свят.

Професионално организираната психолого-педагогическа подкрепа на децата и юношите в процеса на киберсоциализация е в основата на безопасността им в киберпространството, а също така допринася и за решаването на проблема с формирането на личността в дигиталното общество.

Все още не са изчерпателно проучени механизмите на киберсоциализацията на личността, но в своята съвкупност факторите, агентите и средствата на киберсоциализацията представляват непосредствената социализираща среда на киберпространството, в рамките на която се осъществява процесът на човешката киберсоциализация.

Без сериозни претенции за общовалидност на резултатите от направеното изследване, смятаме, че то може да послужи за основа на нови такива.

ЛИТЕРАТУРА

1. Андреева, Г., 1983. Социална психология. София., Издателство Наука и изкуство.
2. Василева, В. 2015. Формиране на мотивация за учене у учениците. В: Сборник  „Мотивация и интереси към ученето“. Б. Илиева (Ред.)  Русе, Издателство МЕДИАТЕХ, 5-9.
3. Воинова, О. И., Плешаков, В. А., 2019. Об агентах и средствах киберсоциализации „Homo Cyberus“’а // Электронный научный журнал Homo Cyberus. 1 (6), 7-12. [Прегледан на 15 март 2023]. На разположение: http://journal.homocyberus.ru/Pleshakov_VA_Voinova_OI_1_2019
4. Воинова, О.И., Плешаков, В.А., 2018. Личность и киберсоциум: становление киберсоциальности и классификация людей по степени интегрированности в киберсоциум // Электронный научный журнал  Homo Cyberus. 1 (4), 29-37. [Прегледан на 15 март 2023]. На разположение: http://journal.homocyberus.ru/personality_and_cybersocium_formation_of_cybersafty_and_classification_of_people_according_to_the_extent_of_the_integration_into_the_cybersocim    
5. Георгиев, Г., 2019. За социалната интеграция на личността. В: Сборник  „Педагогическото образование – традиции и съвременност“. В.Кутева–Цветкова (Ред.) Велико Търново: Издателство Ай анд Би, 187-192.
6. Захарьящева, О. А., 2019. Основы психолого-педагогического сопровождения детей в процессе киберсоциализации // Электронный научный журнал Homo Cyberus. 1 (6), 17-22. [Прегледан на 17 март 2023]. На разположение: http://journal.homocyberus.ru/ZahariyashchevaOA_1_2019
7. Златкова-Дончева, К., 2018. Менторството и децата в риск. Бургас., ЛИБРА СКОРП
8. Минев, Т., 2012. Проблеми на ресоциализацията: теория, методика, практика. В.Търново., Издателство Фабер.
9. Плешаков, В. А., 2011. Теория киберсоциализации человека. М.: МПГУ; „Homo Cyberus“.
10. Полихронов, Д. 2023. Социалните, психолого-педагогическите и правните понятия в контекста на превенцията и корекцията на девиантното поведение. София., УИ „Св. Климент Охридски”, 106 с. 
11. Рангелова, Ем., 2000. Педагогически проблеми на ресоциализацията на деца с девиантно поведение. София., Издателство Комливес-ЛМ.
12. Стойков, И., 2001. Педагогическа и възрастова психология. В.Търново: Издателство Faber.

REFERENCES

1. Andreeva, G., 1983. Sotsialna psihologia. Sofia., Izdatelstvo Nauka i izkustvo
2. Vasileva, V. 2015. Formirane na motivatsia za uchene u uchenitsite. V: Sbornik  „Motivatsia i interesi kam ucheneto“. B. Ilieva (Red.)  Ruse, Izdatelstvo MEDIATEH, 5-9.
3. Voinova, O. I., Pleshakov, V. A., 2019. Ob agentah i sredstvah kibersotsializatsii „Homo Cyberus“’a // Эlektronnыy nauchnыy zhurnal  Homo Cyberus. 1 (6), 7-12. [Pregledan na 15 Mart 2023]. Na razpolozhenie: http://journal.homocyberus.ru/Pleshakov_VA_Voinova_OI_1_2019
4. Voinova, O.I., Pleshakov, V.A., 2018. Lichnosty i kibersotsium: stanovlenie kibersotsialynosti i klassifikatsia lyudey po stepeni integrirovannosti v kibersotsium // Эlektronnыy nauchnыy zhurnal Homo Cyberus. 1 (4), 29-37. [Pregledan na 15 Mart 2023]. Na razpolozhenie: http://journal.homocyberus.ru/personality_and_cybersocium_ formation_of_cybersafty_and_classification_of_people_according_to_the_extent_of_the_integration_into_the_cybersocim   
5. Georgiev, G., 2019. Za sotsialnata integratsia na lichnostta. V: Sbornik  „Pedagogicheskoto obrazovanie – traditsii i savremennost“. V.Kuteva–Tsvetkova (Red.) Veliko Tarnovo: Izdatelstvo Ay and Bi, 187-192.
6. Zaharyyashteva, O. A., 2019. Osnovы psihologo-pedagogicheskogo soprovozhdenia detey v protsesse kibersotsializatsii // Эlektronnыy nauchnыy zhurnal Homo Cyberus. 1 (6), 17-22. [Pregledan na 17 Mart 2023]. Na razpolozhenie: http://journal.homocyberus.ru/ZahariyashchevaOA_1_2019
7. Zlatkova-Doncheva, K., 2018. Mentorstvoto i detsata v risk. Burgas., LIBRA SKORP
8. Minev, T., 2012. Problemi na resotsializatsiyata: teoria, metodika, praktika. V.Tarnovo., Izdatelstvo Faber.
9. Pleshakov, V. A., 2011. Teoria kibersotsializatsii cheloveka. M.: MPGU; „Homo Cyberus“.
10. Polihronov, D. 2023. Sotsialnite, psihologo-pedagogicheskite i pravnite ponyatia v konteksta na preventsiyata i korektsiyata na deviantnoto povedenie. Sofia., UI „Sv. Kliment Ohridski”, 106 s.
11. Rangelova, Em., 2000. Pedagogicheski problemi na resotsializatsiyata na detsa s deviantno povedenie. Sofia., Izdatelstvo Komlives-LM.
12. Stoykov, I., 2001. Pedagogicheska i vazrastova psihologia. V.Tarnovo: Izdatelstvo Faber.