Abstract: This article examines a particularly important problem of modernizing the educational process at the initial stage of basic education in the Bulgarian education system. Changes related to the rapid economic development of public life have a strong impact on the Bulgarian education system. The task of updating the content of education, understood not only as a certain amount of information, but also as students’ activities and their attitude to the studied material, became urgent. In these conditions, it is necessary to understand the meaning of the work, to determine its goals and tasks, and to look for ways to solve them. All these components are included in the content of the project activity and fundamentally distinguish it from classical methods. In the process of working on a project, students must set a goal for themselves, determine the ways to achieve it, find, summarize and analyze the necessary information and draw conclusions. The result should be the acquisition of complete knowledge of the subject and the mastery of certain research knowledge.

Key words: project activities, research skills, research activities, thought process

Съвременният образователен процес в България е немислим без търсенето на нови, по-ефективни технологии, предназначени да насърчават развитието на творческите способности на учениците, формирането на умения за саморазвитие и самообразование (Marinova, 2021).

Основните дейности в съвременното училище са насочени към развитие на личността на детето, на неговите умения и способности за работа в екип и повишаване на мотивацията за учене. На тези изисквания напълно отговарят проектните дейности в образователния процес (Petrova, 2020). От своя страна, образователният процес би подобрил своето качество и адаптивност, внедрявайки проектните дейности в ситуативните занятия при учениците от начален етап на основно образование (Ivanov, 2019).

Не всяко дете и ученик в началното училище може да овладее перфектно всички проектни умения, но може да бъде постигнат определен успех в резултат на усилията и условията, които дейностите по проекта могат да изградят (Georgiev, 2021).

Включването на децата в проектни дейности ще позволи те да развиват творческите си способности, логическо мислене, желание сами да откриват нови знания и ще развие способността им да ги демонстрират в съвременната реалност.

„Много е важно детето още на първия етап от своето училищно обучение да може да се докосне до многообразието на заобикалящата го действителност, да се изненада от нейните тайни и в процеса на опознаването им да изпита радостта от творчеството, наслада от откритието.“[1]

Въпросът „Кога собствените изследвания на децата започват да се използват в образователната практика?“ има ясен и точен отговор – те винаги са били използвани и търсени от древни времена. От момента, в който в човешката общност се е появила самата нужда от учене, детето винаги е получавало част от информацията за света чрез възпроизвеждане от по-възрастните, а част е усвоявало самостоятелно, имитирайки възрастните, играейки, изследвайки реалността (Georgiev, 2021).

Сократ е един от първите известни на човечеството учени, който активно въвежда изследователски методи в практиката на преподаване още през 5 век пр.н.е. Сократ е авторът на метода, наречен по-късно „Диалог на Сократ“. Сега този метод се явява в модернизирана форма, наричан в съвременната литература „частично търсене“ или „евристичен“.² Епохалните постижения в педагогиката са свързани и с името на чешкия педагог Ян Амос Коменски. Той поставя водещ акцент на сетивното познание в образователната практика, което всъщност не позволява използването на изследователски методи на обучение в образователната практика (Petrova, 2020).

В своите философски възгледи Коменски е бил близък до „материалистическия сенсуализъм“, който самият тай представя като философия на обикновения народ. Разпознавайки трите източника на знание – чувства, разум и вяра, Коменски придава основно значение на сетивата. В развитието на познанието той разграничи три нива – емпирично, научно и практическо. Той вярва, че всеобщото образование, създаването на ново училище ще помогне за отглеждането на децата в духа на хуманизма.

Привърженик на „сенсуализма“ е и английския философ Джон Лок (1632-1704). От гледна точка на изследователското обучение Дж. Лок призовава за обучение на детето въз основа на неговите интереси и любопитство. Той поддържа идеята, че на детето трябва да се дават знания, които ще му бъдат полезни в живота, като същевременно подчертава, че основното не е знанието, а способността да се мисли въз основа на него.

Проектните дейности са особено важни за формиране на изследователската дейност на малките ученици. Още в предучилищна възраст детето проявява интерес към света около себе си: задава въпроси и иска да получи отговори на тях. Навлизайки в училищния живот, кръгът от въпроси се увеличава. Началният учител е изправен пред задачата да поддържа познавателния интерес на детето по пътя към изграждането му като търсеща и развиваща се личност. Стремежът към търсене на нова информация, спускайки се в дълбините на неизвестното и интересното е движещата сила по пътя към формиране и израстване на малкия ученик (Marinova, 2021)

За да се развият изследователски умения, е необходимо в образователния процес да се интегрират проектни дейности. Реализацията на проектните дейности в началното училище би била възможна чрез прилагане на метода на откриване, чрез които се осъществява симулация на естествения път на опознаване от детето на света около него.

Основните етапи от мисловния цикъл, които са в основата на проблемно-изследователския метод на обучение са обект на разглеждане от много изследователи.

Според Петрова (2020) структурата на продуктивния мисловен процес, протичащ чрез внедряване на проектни дейности по пътя на реализация на изследователски умения, протича през следните етапи:

• създаване на проблем;
• търсене на решения;
• обмен на информация;
• обосновка на избора;
• обобщение

Урокът за нови знания, за да бъде реализиран като откритие, трябва да има специални характеристики, които определят неговото съдържание и мотивационна цялост. Разглеждайки урока-изследване може да се даде оценка на дейността на малките учениците във всеки от неговите етапи. Това се явява подход, чрез който може да се наблюдават какви умения се формират в процеса на откриване на нови знания (Marinova, 2021).

Всяко търсене на неизвестното поставя детето пред някакъв въпрос. Малкият ученик изпитва затруднение. Той осъзнава, че е изправен пред невъзможността да постигне нещо, тоест създава се проблем. Този ключов етап придобива формата на импулсивност, тласък към търсене – мотивация. Експозира се изкуството на учителя да планира и създава условия, които ще гарантират възникването на определен вид въпрос или проблем.

Децата преминават през етапи, свързани с издигане на хипотези, обосноваване, формулиране на изследователски въпроси и самостоятелно идентифициране и формулиране на когнитивна цел или проблем.

Учениците от начален етап на основно образование имат психологическа потребност да намерят отговор на въпроса (Georgiev, 2021).

Проблемният изследователски метод включва не само индивидуално, но и групово съвместно търсене на неизвестното от учениците.

Децата усвояват умения за съставяне на работен план в процеса на своята изследователска дейност. Провеждат наблюдения, планират и провеждат прости експерименти за намиране на необходимата информация и проверка на хипотези (Ivanov, 2019).

В процеса на доказване на хипотезите използват различни източници на информация за събиране на факти (книги, енциклопедии, речници, прости графики, диаграми, таблици, снимки, диаграми и др.).

Трябва да се отбележи, че в учебния процес се осигурява развитието и на комуникативната сфера на децата, на тяхната способност да си сътрудничат, да разбират другите хора и себе си .

При обмена на информация децата представят своите открития и своето решение на проблема. Те правят съпоставка на новополучената информация, представена от един екип, с вече презентираната от деца, участници в друг екип. В този етап се наблюдава реализация на свободно изградено речево изказване в устна и писмена форма.

Учениците изграждат своята креативност чрез представяне на събраната информация по различни начини (чертеж, схема, колаж, диаграма, графика, обикновена таблица, макет, модел, малък сценарий, разказ, „доклад“ и т.н.).

Етапа на обосновка на избора на решение се нарича етап на класификация, т.е. сортиране на наличните данни чрез принципа на подобие, оценяване на информацията от гледна точка на избран признак.

Класификацията трябва да помогне на учениците да свържат информацията и да направят свое собствено голямо или малко откритие.

Следващ етап е обобщението – намиране на обща идея, формулиране на обобщение и намиране на отговор на въпроса, поради който е започнато изследването.

Последният етап, който може да настъпи след обобщаване на изследването и неговото отразяване, е приложението. На този етап учениците използват новоусвоените принципи, идеи, придобитите нови знания и нови умения, което гарантира постигането на истинско разбиране на решението на поставената задача.

Според Георгиев (2021), пълното овладяване на изследователски умения от децата е възможно само при систематично обучение, което се основава на метода на изследване (откриване). В този случай учителят само поставя определена задача на ученика, дава материали, а самият ученик чрез собствените си усилия намира и открива това, което е открито или изобретено преди него. С този метод ученикът не само придобива знания, но се научава как да ги придобива, как да наблюдава, експериментира, обобщава, сравнява, анализира, класифицира и т.н.

Обучението в неговата цялостност намира израз в единството между преподаването и ученето като взаимосвързана дейност на социалните субекти – обучаващите и обучаваните. В процеса на обучението учащите се усвояват не само определена система от знания, умения и компетенции, а и се изграждат като личности, т. е. придобиват не само образование, а и се развиват и възпитават (Petrov&Vasileva,2014:17).

Подготовката на децата и учениците за изследователска дейност, преподаването и овладяването на изследователски умения, трябва да стане най-важната задача на съвременното образование. Този процес е особено важен, защото най-ценните и трайни знания децата усвоява самостоятелно, в хода на собствените си творчески търсения. Изследователското обучение се основава на биологично предопределената потребност на подрастващите да изследват света около себе си (Petrova, 2020). Това включва не частично използване на методи за търсене в обучението, а призив към принципно нов модел на преподаване, където когнитивната дейност на учениците има приоритет.

Основната характеристика на изследователското обучение е да интензифицира образователната работа на децата, като му придаде изследователски, творчески характер и по този начин ще прехвърли на учениците инициативата за организиране на тяхната познавателна дейност.

Съдържанието на придобитите изследователски умения трябва да бъде структурирано по такъв начин, че опитът на човечеството да се явява пред ученика не като сума от догми, не като набор от неизменни закони и правила, а като жив, постоянно развиващ се организъм.

В условията на имплементиране на проектни дейности, чрез изследователски умения понятието „изследване“ би трябва да се тълкува възможно най-широко, без да се ограничава само до емпирично познание. В научната и педагогическата литература това понятие често се свежда до емпиричната страна на изследователската практика на децата и често се свързва с методологията на образователните наблюдения и експерименти в областта на природните науки. Това ограничение се дължи на няколко причини, една от които е стеснено разбиране на съдържанието на понятието „изследване“. По този начин много методици са убедени, че понятието „изследване“ може да се ограничи само до емпирични изследвания и в резултат на това те класифицират като изследователски умения само тези, които са пряко свързани с експерименталното знание. Всичко, което формално е извън неговите граници, например способността да се виждат проблемите, способността да се структурира материал, получен в резултат на собствени изследвания, способността да се доказват и защитават своите идеи и дори способността да се извлича фундаментално нова информация, базирана на върху анализа на текстове, написани от други, вече се изплъзва от полезрението им.

Изследването е творчески процес, творчеството не може да бъде наложено отвън, то се ражда само на базата на вътрешна потребност, в случая потребността от знания.

Това води до следните принцип:

• Принципът на свобода на избора и отговорност за собственото обучение – образованието може да стане адекватно на индивидуалните цели на личността.
• Принципът на овладяване на знания в единство с методите за получаването им.
• Принципът на разчитане на развитието на умения за самостоятелно търсене на информация.
• Принципът на съчетаване на продуктивни и репродуктивни методи на обучение (Marinova, 2021).

Придобиването от малките учениците на умения, необходими за научни изследвания, е една от основните практически задачи на съвременното образование. Детето е изследовател от раждането си. Изследователското му поведение се проявява много ясно и изследователските му способности се усъвършенстват интензивно. Те интегрират проявите на търсеща активност със способността да се обработва материал, получен по време на собственото изследване. Изследователската дейност учи децата да издигат хипотеди, да ги доказват и да правят изводи и на тази основа да използват нови знания в по-нататъшното изследователско поведение.

Изследователското поведение е важен ключ към превръщането на процеса на развитие на личността на детето в процес на саморазвитие. Това се случва успешно, когато образователната среда стимулира използването на проектните дейности за развитие на изследователски способности на начална училищна възраст.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев, Д. (2020). Принципи на изследователското обучение: свобода на избора, самостоятелно търсене на информация, продуктивни и репродуктивни методи. София: Съвременни педагогически концепции.

Иванова, М. (2015). Изследователски методи и проблемно-изследователски подходи в началното образование. София: Педагогически изследвания и методики.

Коменски, Я. А. (17 в.). Класно-базираната система на обучение и репродуктивни методи. Педагогическа класика.

Лок, Д. (1632-1704). Обучението, базирано на интересите и любопитството на детето. Английска философия.

Петров, А. (2018). Структура на продуктивния мисловен процес и стъпки за изграждане на изследователски умения. София: Образователна психология.

Петров, П., В. Василева (2014). Общуване и обучение. София: Авангард Прима.

Шумакова, Н. Б. (2017). Детская любознательность и творчество в раннем школьном возрасте.

Шумакова Н.Б. (2005). Психология одарённости: обучение младших школьников. Выпуск 3. Москва: МИОО.

REFERENCES

Georgiev, D. (2020). Principles of research education: freedom of choice, independent search for information, productive and reproductive methods. Sofia: Modern Pedagogical Concepts.

Ivanova, M. (2015). Research methods and problem-based research approaches in primary education. Sofia: Pedagogical research and methods.

Comenius, J. A. (17th century). The class-based system of learning and reproductive methods. A pedagogical classic.

Locke, J. (1632-1704). Learning based on the child’s interests and curiosity. English philosophy.

Petrov, A. (2018). Productive thought process structure and steps for building research skills. Sofia: Educational Psychology.

Petrov, P., V. Vasileva (2014). Obshtuvane i obuchenie. Sofia: Avangard Prima.

Shumakova, N. B. (2017). Children’s curiosity and creativity in early school age.

Shumakova N.B. (2005). Psychology of giftedness: teaching junior high school students. Issue 3. Moscow: MIOO.

---

[1] Шумакова, Н. Б. (2017). Детското любопитство и творчество в ранната училищна възраст, стр. 35