Abstract: In recent years, the reforms in the education system in our country are related to the integration of the competence model in training. Researchers on the issue share that although the process of its introduction has advanced, there is still a need to improve the model both in terms of regulations and in terms of its practical application. Among the main disadvantages reported is insufficient methodological support for teachers. It is necessary to provide specific methodological guidelines and practical guidelines for the formation of key competencies in adolescents. It is necessary to highlight new methods, approaches, practices that will facilitate the specialists in conducting the training not only in the classroom, but also in the extra-curricular organizational forms. The purpose of the present development is to present an up-to-date method, accompanied by practical examples and methodological guidelines, which will assist teachers in the formation of key competences in primary school-age students in interests.

Keywords: key competencies, animation approach, competence approach, primary school, interest activities.

ВЪВЕДЕНИЕ

За съвременния образователен процес у нас формирането на ключови компетентности у учениците е приоритетен и актуален въпрос, който през последните години поражда все повече дискусии. Общественият интерес вече е насочен не само към резултатите в образователната система, но и към полезността на придобитите знания и умения по време на обучението. Счита се, че в днешния динамичен свят формирането на способности за успешна реализация в живота и труда е от решаващо значение както за личностното благополучие на всеки човек, така и за прогреса на обществото като цяло. Това схващане провокира нови тенденции в образователните политики на много страни, а също и у нас, свързани с въвеждането на компетентностния модел в обучението. Водеща е концепцията, че въвеждането на модела ще обезпечи успешния преход в обучението, което до скоро бе насочено към овладяване на голям обем фактологични знания, към придобиването на ключови компетентности, необходими за пълноценна реализация на подрастващите в съвременните условия на живот.

Предвид това през последните години интегрирането на компетентностния подход стои в основата на реформата в училищното образование в България. Нововъведенията намират отражение в редица държавни документи като стратегии, закони, наредби, учебни програми и др, които регламентират включването на компетентностния модел във формалното образование и обосновават мястото и значението му в педагогическия процес на образователните институции. Промените са отразени в Национална стратегия за учене през целия живот, Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Наредба за Общообразователната подготовка, Наредба за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала и др.

Въвеждането на компетентностния модел освен промени в нормативната база изисква и нови практически решения. Огромна е отговорността на учителите, които трябва да реализират промените в практически план, подбирайки адекватни способи и форми на обучение с оглед формиране на желаните компетентности у своите ученици. За да се улесни процесът на навлизане и утвърждаване на компетентностния модел в практиката, МОН публикува в сайта си допълнителни ресурси в помощ на педагогическите специалисти под наименование Компетентностен подход, съдържащи четири книги – Компетентности и образование, За прехода от знания към умения, Компетентностите и референтните рамки, Практикум[1]. Въпреки това реализирането в действителност на всички изисквания и препоръки, описани в нормативните документи и помощните материали на МОН, с оглед постигане на съответните резултати – прилагане на компетентностния подход за придобиване на ключови компетентности у подрастващите, се оказва трудна задача за учителите. Причините за това са различни. Голяма част от тях са посочени в проучването и мониторинговия доклад „Ключови компетентности и умения за успех – от закон към практика“[2] на сдружението „Образование България 2030“. Съществен акцент в разработените материали представлява критичния анализ на всички нормативни документи, с които се регламентира компетентностния модел у нас, споменати по-горе като закони, наредби, стратегии и др. Без да претендираме за изчерпателност, ще посочим накратко някои изводи от анализа:

В учебните програми:

• Липсват реални практически насоки за учителите по отношение развитието на ключовите компетентности у учениците. Представени са примерни дейности и междупредметни връзки, които на практика не гарантират системното развитие на дадена компетентност.
• Преобладава схващането, че обучението по даден учебен предмет способства за придобиването и развитието на точно определена компетентност, близка по същност до преподаваната предметна област, което е погрешно.

В Наредбата за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала:

• Едно от изискванията е учебникът да осигурява условия за формиране на ключовите компетентности, конкретизирани в съответната учебна програма, и възможности за практическото им прилагане. Не става ясно обаче как да се създадат тези условия?
• Няма конкретни указания или препоръки за издаване на нови учебници, книжки и помагалата, които да отговарят на нуждите и промените, произтичащи от навлизането на компетентностния модел.

В Наредбата за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и Стратегията за развитие на педагогическите кадри:

• Професионалната подготовката на учителите с оглед внедряване на модела в учебния процес не е припозната от управляващите като важен инструмент. Едва 3% от всички одобрени програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти са свързани с формирането на ключови компетентности у учениците.

      В ЗПУО, Наредбата за приобщаващо образование и Наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование:

• Въпреки че заниманията по интереси попадат извън обсега на общообразователната подготовка по съответните учебни предмети, то очакваните резултати от тяхното осъществяване видимо кореспондират с ключовите компетентности. В дейностите по интереси учителите трябва целенасочено да работят за разгръщането и развитието на таланта и уменията на учениците в различни области – наука, технологии, изкуство, спорт др.

      Обзорът на материалите позволява да се обобщи следното: в нормативните документи не са уредени механизмите и инструментите за ефективното приложение на компетентностния модел в практиката. Поражда се необходимост от цялостен план за интегриране на компетентностния модел в учебния процес. Целесъобразно е да се работи за усъвършенстване на учебните програми, за адаптиране на учебните ресурси – книжки, учебници, помагала, за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти по темата. Учителите са главна движеща сила в процеса на реализиране на компетентностния подход в обучението и важен фактор за постигане на очакваните образователни резултати. Затова би следвало да се обърне по-сериозно внимание на тяхната подготовка и да се обезпечи необходимостта от представяне на добри, работещи и ефективни примери, модели, подходи, които да се отличават с практическа полезност и значимост. И на последно място, но не и по важност, може да се отбележи, че заниманията по интереси са мощен инструмент за развитието на ключовите компетентности на всеки ученик.

Публикуваните книги в сайта на МОН демонстрират желанието на управляващите да предоставят допълнителна подкрепа на учителите и да ги улеснят при въвеждането на компетентностния модел в практиката. Оказва се обаче, че дори и в книгата Практикум[3], чието заглавие генерира известни очаквания в тази насока – да са публикувани полезни материали, които да подпомагат съществено работата на учителя при планирането и осъществяването на учебния процес, представената информация има повърхностен характер. Липсват конкретни практически модели, няма разработени образци на уроци/ситуации, подходящи ресурси, потребни сайтове, не са споделени ефективни решения, добри практики и т.н. Вместо това информацията е твърде общо, уклончиво, повърхностно представена и има пожелателен характер.

Например част от възможностите за приложение на компетентностния подход в обучението са:

• Да се планират междупредметни връзки по определена тема;
• Да се осъществяват различни форми и гъвкави модели на комуникация с колеги и родители, общности и социални партньори и др.

В книгата Практикум [4] са поместени въпроси с цел провокиране на творческото мислене на педагогическите специалисти и пораждане на конкретни решения, идеи, които да са реално приложими в различни учебни ситуации. Например:

          Как може да използвате вече изученото по друго образователно направление/учебен предмет, за да повишите мотивацията за учене на децата/учениците?

Ако преподавате български или друг език, как може да развиете математическите компетентности на учениците си чрез учебното съдържание и дейностите в ситуациите/урока. А гражданските компетентности?

След въпросите са споменати някои практически възможности като:

Отделни компетентности могат да бъдат интегрирани във форми и методи като групова и/или екипна работа, работа по проект и други – напр. планиране и управление, работа с други хора и др.

В рамките на педагогическите взаимодействия, в зависимост от поставените учебни и игрови задачи, може да се прилага учене чрез опит, мобилизиране на ресурси, мобилизиране на другите.

Според нас това са твърде общи пожелателни насоки, които нямат нужната детайлност и задълбоченост, а въпросите не гарантират ефективни отговори или успешни решения, водещи до конкретни резултати. В материалите липсват примерни дейности и методически указания, няма описание на успешни образователни практики и образци, които да са в полза на учителите при осъществяване на учебно-възпитателната работа в класната стая. За педагогическата общност остават неразрешени едни от най-важните въпроси, касаещи приложението на компетентностния подход в обучението. Как, по какъв начин, чрез какви дейности, подходи, методи, средства или модели да формират една или друга ключова компетентности у учениците?

В заключение може да се отбележи следното: очевидна е необходимостта от нови подходи, добри практики и модели, придружени със съответните методически указания, които да подпомогнат учителите при внедряването на компетентностния модел в обучението. Важна част от училищните дейности с оглед формирането на умения у подрастващите са заниманията по интереси. Макар че попадат извън обсега на общообразователните предмети, те са определени като ефективно средство не само за приобщаването на учениците, но и за придобиването на ключовите компетентности. Редно е осъвременяването на педагогическия процес по повод овладяването на знания, развитието на умения и изграждането на отношения да започне още в началния етап и да продължи убедително в по-горните образователни нива. Предвид всичко това нашият изследователски интерес се насочи към разкриване на уместен поход и подходящи идеи, които да са в полза на педагогическите специалисти при осъществяването на дейностите по интереси в началното училище. Целта на настоящата статия е да представи актуален способ, придружен с практически примери и методически насоки, който да подпомогне учителите при формирането на ключови компетентности у учениците в начална училищна възраст в заниманията по интереси.

ИЗЛОЖЕНИЕ

В последните години се обръща все по-голямо внимание на въздействието и ползите от приложението на анимативния подход в обучението. Изследователи от различни страни, а също и у нас, отчитат неговите преимущества по отношение привличане вниманието, ангажираността и активното участие на подрастващите в училищните дейности. Посочва се, че употребата на анимативния подход води до постигане на по-високи учебни резултати и повишава ефективността на учебно-възпитателните процес. Благоприятно е въздействието на анимацията в обучението на учениците от начален етап по различни учебни предмети – български език и литература, английски език, физическо възпитание и спорт и др. Обогатяването на учебната дейност с анимативни елементи, от една страна, задоволява потребностите на малките ученици от общуване, радостни моменти и самоизява, а от друга, способства за успешното овладяване на учебния материал и формирането на важни умения. Споделяме мнението, че анимативният подход отговаря на съвременните изисквания, предявявани към обучението, по повод въвеждането на компетентностния модел. А именно – интерактивно взаимодействие между участниците, осъществяване на междупредметни връзки, учене чрез опит, учене, основано на творчески ситуации, проблемни въпроси, работа в екип и др. Считаме, че употребата на анимацията в извънкласната работа с цел придобиване на желаните компетентности у учениците е подходящо практическо решение за началното училище. Предвид това по-долу предлагаме конкретни идеи за реализация, основани на анимативния подход. Примерите са придружени с методически насоки и описание на работните етапи.

Проект „Училищен вестник“

Кратко представяне на проекта: Проектът е подходящ за ученици от 2., 3. и 4. клас и в него се интегрират знанията и опитът на подрастващите по всички учебни предмети, изучавани в началното училище. Крайният продукт от проектната дейност е създаване на училищен вестник. Вестникът може да се отпечата на хартиен носител или да се качи в сайта на училищната институция, за да е достъпен онлайн. Алтернативен вариант е да се направи „Училищен блог“.

Цели:

• приложение на придобитите знания и умения от обучението по различните учебни предмети в нови ситуации с оглед създаването на творчески продукт – вестник;
• формиране, развитие и усъвършенстване на ключовите компетентности, заложени в общообразователната подготовка на учениците – компетентности в областта на българския език; математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитална компетентност; умения за учене; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт;
• разширяване знанията и мирогледа на учениците;
• удовлетворяване на: интересите на децата в предпочитани от тях области; потребностите на подрастващите от общуване, изява, радостни преживявания и атрактивни занимания в училище.

Очаквани резултати:

• да се формират и усъвършенстват уменията на учениците за търсене, подбор и систематизиране на информация от различни източници;
• да се развият творческите способности на подрастващите чрез приложение на усвоените знания и умения в нови ситуации с оглед създаването на нов творчески продукт;
• да се усъвършенстват познавателните процеси – памет, мислене, въображение, възприятие и т.н., и мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, абстрахиране, обобщаване, класификация, систематизация;
• да се усъвършенстват уменията за общуване и работа в екип – поемане на отговорност и проява на инициативност, склонност към изслушване и защита на лично мнение, оказване на помощ и толерантно отношение към другите, проява на прецизност при изпълнението на задачите, развитие на способности за презентиране на краeн продукт (резултат) и др.;
• да се развият способностите за оценка, самооценка, самоконтрол и саморегулация;
• да се придобият нови знания и умения предвид тематичната насоченост на проекта;
• да се формират трайни убеждения, собствени възгледи, позиции, отношения по определени въпроси, проблеми, ситуации.

Участници: ученици от 2., 3. или 4.клас.

Необходими материали: вестници, списания, енциклопедии, книги, технически устройства (таблет, компютър, лаптоп).

Предварителна подготовка: педагогът изготвя план за работа и програма с тематично разпределение за часовете, в които ще се реализира дейността; подготвя материали – подходящи вестници и списания за еталон, интернет източници, енциклопедии, книги.

Етапи на работа и методически насоки:

1. Представяне на проекта. Педагогът споделя идеята на проекта с децата и ги мотивира да се включат в реализацията ѝ. Чрез кратка беседа учителят акцентира върху значението, целите и задачите на вестника като средство за масова информация. Желателно е да се предостави възможност на децата да споделят житейския си опит по темата – да кажат какви вестници и списания са виждали, чели, какво ги е впечатлило най-много, какво им харесва, какво не, защо и др. Желанието на учениците за включване в дейността се активизира чрез словото и ентусиазма на учителя, който им съобщава, че ще влязат в ролята на журналисти, репортери, дизайнери, фотографи, редактори и ще си направят сами свой вестник – забавен и интересен. Насърчава ги и споделя с тях, че всеки ще участва активно в това предизвикателство, като ще може да избира информация, към която проявява любопитство и желание за опознаване, ще има свободата да избере другарчетата, с които да работи и др.
2. Обсъждане на идеи за атрактивни рубрики. Подходящо е педагогът да използва метода мозъчна атака, като постави въпроса „Какви рубрики да включим в нашия училищен вестник? Дайте предложения за заглавия. Целта е децата да генерират множество идеи за подходящи категории. По този начин учениците могат да споделят своите виждания, нагласи и предпочитания, творчески хрумвания, да се почувстват важни и значими в предстоящата дейност.

Подходящи примери за рубрики: Тема на броя; Направи си сам – предмети за бита, ежедневието, ученето; Здравословно – съвети и правила за здравословен начин на живот; Вкусни рецепти; Постижения, отличия и награди в училище; Добрият пример около нас; Интервю с….; Времето; Празничен календар; Любопитни факти от света; Горещи новини; Важни съобщения; Новини от България; Новини от света; Новини от гр./с. …; Растения; Животни; Забележителности; Опазване на природата; Кръстословица; Судоку; Гатанка; Загадка, чиито отговор да се публикува в следващия брой; Лабиринт; Открий разликите; Логически задачи; Правопис: Как се пише? Литература за деца – приказка, басня, стихотворение, народна песен; Свободно време; Вицове за деца; Любими игри; Интересна книга; Хубав филм; Модни тенденции; Снимка на броя; Издател; Екип; Редактор.

По преценка на педагога, ако децата изпитват затруднения и нямат достатъчно идеи, впечатления или представи по въпроса, то може да им се покажат различни варианти на вестници, които да ги улеснят в подбора на рубриките.

• Формиране на работни екипи, избор на заглавие и оформление на вестника. Броят на екипите зависи от броя на рубриките и участниците в мероприятието. При разпределението на учениците в групите е препоръчително да се спазват два основни принципа – на доброволност и свобода. От една страна, правото на избор и непринуденото участие в дейностите подпомага включването на учениците в работния процес и е предпоставка за проява на по-голяма автономност и отговорност. От друга страна, свободата при вземането на решения, общуването в екип, целенасочената творческа дейност в името на крайния резултат засилват чувството на значимост у подрастващите.

След като се уточнят екипите, се пристъпва към избор на ръководител за всяка група. Той трябва да участва активно в разпределението на задачите, да състави план за работа, да подпомага работния процес с оглед създаването на крайния продукт (рубрика/и), да следи дали поръченията се изпълняват в съгласувания срок, да предаде изготвените от екипа произведения на главния редактор и дизайнера.

В тази фаза се обсъждат и основните характеристики на вестника: периодичност на издаване; формат; фонов цвят на страниците и рамка; шрифт на основния текст и на наименованията на рубриките – вид, големина, цвят; заглавие на изданието. Определя се кой ще поеме ролята на главен редактор, кой ще отговаря за предпечатна подготовка, избира се и графичен дизайнер. Тези отговорни позиции може да се поемат и от по-големи ученици. За целта е желателно да се изготви план за работа и презентация на проекта, които да се представят пред училищната общност. Популяризирайки мероприятието, участниците в него може да открият още привърженици на идеята – педагогически специалисти, по-големи ученици от 5., 6. или 7. клас, които да се включат в екипната работа. Така ще се обменят ценни идеи, опит и различни гледни точки. Дори би могло да се потърсят и спонсори на изданието.

• Работа по проекта. Това е най-същественият етап, в който участниците в начинанието трябва да си сътрудничат активно и ползотворно, да проявят отговорно отношение към поетите ангажименти и да ги изпълняват в срок. Дейността на учениците е свързана предимно с търсене, подбор и преработка на информация от различни информационни източници. Трудът на всеки от екипа е важен и значим за общия резултат. Ролята на учителя, ръководещ проекта, е подпомагаща. Той е по-скоро фасилитатор, организатор, съветник. Педагогът трябва да осигури приятна работна атмосфера, позитивно настроение, да улесни работния процес, като напътства учениците, когато имат трудности и колебания.
• Отпечатване (публикуване) на вестника. В този етап е важна ролята на главния редактор, дизайнера и лицето, отговарящо за предпечатната подготовка. Желателно е на последната страница на вестника да се публикуват имената на всички участници, като се обособят по екипи.
• Анализ на резултатите. Обсъждат се силните и слабите страни в качеството на крайния продукт, споделят се трудности, преживявания, впечатления, заинтересоваността на читателите. Подходящо е да се организира училищен конкурс, чрез който да се проучи мнението на заинтересованите страни по отношение на избрани въпроси. Например учениците от училището да гласуват за: най-интересен брой, най-любопитна рубрика, най-атрактивно интервю, най-хубава приказка, най-интригуваща новина и др. Препоръчително е в края на проекта да се поощрят всички участници, като им се връчат грамоти и материални награди, може да се организира среща с журналист, редактор или дизайнер, да се направи почерпка, изготвена по рецептите от вестника и др.

Проект „История в комикс“

Кратко представяне на проекта: Проектът е подходящ за ученици от всички начални класове. Целта на проектната дейност е учениците да създадат свой комикс. Идеята може да се популяризира и утвърди в училищната практиката чрез организирането на изложби, конкурси, тематични вечери и др.

Цели:

• развитие на творческите способности и въображението на учениците;
• затвърдяване на придобитите знания и умения от обучението по български език и литература, изобразително изкуство и др. и приложението им в нови ситуации с оглед създаването на творчески продукт – комикс;
• формиране, развитие и усъвършенстване на ключови компетентности в областта на българския език; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; инициативност и предприемчивост; социални компетентности и др.
• удовлетворяване потребностите на подрастващите от интересни и атрактивни занимания, от самоизява и радостни преживявания, свързани с ученето и училището като цяло.

Очаквани резултати:

• да се развият творческите способности и въображението на подрастващите чрез приложение на усвоените знания и умения в нови ситуации с оглед създаването на нов творчески продукт;
• да се усъвършенстват познавателните процеси и мисловни операции – въображение, възприятие, анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и др;
• да се развият способностите на учениците за изразяване чрез изобразителното изкуство;
• да се усъвършенстват уменията за общуване и работа в екип чрез обсъждане на идеи и творчески хрумвания, вземане на решения, проява на взаимопомощ, поемане на инициатива и отговорност и др.;
• да се развият способностите за оценка, самооценка, самоконтрол и саморегулация;
• да се придобият нови знания и умения, свързани с основната тематична насоченост на проекта;

Участници: ученици от 1., 2., 3. или 4.клас.

Необходими материали: детски комикси и книжки, набор от интересни факти за комикса, пособия за рисуване – флумастери, моливи, пастели, цветни химикали, блокови листи и др., ножица, лепило, телбод, перфоратор, шнур, мултимедия.

Предварителна подготовка: педагогът изготвя план за работа и програма с тематично разпределение за часовете, в които ще се реализира дейността; подготвя материали – интересни детски комикси и книжки, които да послужат за пример на учениците; подходящи картини, по които децата да създадат свои истории.

Етапи на работа и методически насоки:

1. Представяне на проекта пред децата. Педагогът споделя с учениците идеята си за предстоящата дейност. Предлага им да си измислят интересна история и да я разкажат накратко в картинки и текст, като направят комикс. Посредством беседа се установява дали децата са чели комикси, харесват ли им, какви комикси предпочитат, разисква се какво отличава комиксите от другите произведения и др. Подходящо е в процеса на обсъждане педагогът да използва мозъчната карта като метод, за да онагледи най-важните характеристики на комикса – история, картини, текст, герои, текстови балончета, ключови моменти, близък, среден и далечен план на изобразяване на героите и действието и други съществени детайли, които се генерират в хода на беседата.
2. Провеждане на упражнение с нагледен пример. За целта педагогът е подготвил предварително няколко картини, които представя пред децата чрез мултимедиен проектор. Поставя им задача да си измислят история по илюстрациите, която след това да разкажат. Насочва ги чрез въпросите: Кои са изобразените герои? Какво правят? Къде се развива действието? Какво може да ги е накарало да побягнат? Уплашени или радостни са? и др. Впоследствие учителят приканва учениците да изберат чрез гласуване най-интригуващата сред споделените истории. Предлага им да съчинят репликите на героите и ги записва в текстовите балони над картините.

Източник на илюстрациите: https://uchiteli.bg/interesting/komiksite-okurazhavat-decata-da-chetat-poveche/6669

Същинска част на работата по проекта „История в комикс“. При организирането и провеждането на този етап педагогът трябва да вземе под внимание възрастта на децата, способностите им и придобития опит, като основа за реализиране на дейностите в хода на проекта и ефективно разпределение на времето. По преценка на учителя осъществяването на идеята може да се възложи като групова работа – във 2. и 3. клас, а в 4. клас като работа по двойки, а по желание и като самостоятелна дейност. Заниманията в екип са предпоставка учениците свободно да обменят оригинални идеи и творчески хрумвания, да се приучат на взаимопомощ и сътрудничество, инициативност и отговорност с оглед постигането на крайния резултат. За да се постигне желаната ефективност от проектната дейност, е важно да се подходи находчиво при разпределението на задачите между участниците. Допустима е прецизна и деликатна намеса от педагога, който да улесни децата в това отношение. Желателно е при сформиране на екипите да се насочи вниманието на подрастващите към техните заложби и интереси. Хубаво би било във всяка група да има дете с наклонност към изобразителното изкуство, което да се заеме с рисуването на картинките, друго само да ги оцвети, трето да измисли репликите на героите, четвърто да подвърже страниците или да оформи корицата на комикса и т.н.

Преди същинската работа по създаването на комиксите педагогът съставя план за работа, към който учениците да се придържат.

План

1. Измислете интересна история, която има начало, основна част и край.
   1. Начало: Кога и къде ще се развива действието? Кои ще са героите?
   1. Основна част: Какво ще се случи?
   1. Край: Как ще завърши случката?
2. Измислете имена на главните герои и начина, по който ще изглеждат.
3. Подберете моментите от историята, които искате да пресъздадете, и репликите на героите, така че комиксът да бъде интересен, забавен и разбираем.
4. Добавете заглавие на комикса.
5. Изберете формàта на комикса и начина на прикрепяне на листите – с лепило, с телбод, с перфоратор и шнур.
6. Оразмерете работни полета върху листовете, които ще използвате за рисунките.
7. Определете формата на балончета за речта на героите и за техните мисли.
8. Обсъждане на резултатите. В този етап децата разменят комиксите си, разглеждат ги, четат ги и интерпретират историите, разказани в тях, споделят своите впечатления и оценки. След тази фаза е желателно произведенията да се изложат на видно място в училището, за да намерят нови читатели, да се предизвика интереса и на останалите ученици към създаването на подобни творчески продукти, да се обогатят представите на подрастващите за начините на изразяване посредством изкуството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Регламентирането на ключовите компетентности в рамките на закона не гарантира ефективното им приложение в учебния процес в училищните институции. Необходим е цялостен подход за тяхното интегриране в преподаването и ученето в класната стая. Нужно е педагогическите специалисти да бъдат своевременно подпомагани с актуални методически насоки и адекватни практически указания, за да се постигне желаната цел – преподаване с фокус върху развитието на знания, умения и отношения. На този етап от интегрирането на компетентностния модел у нас осезаемо се забелязва потребността от споделянето на нови подходи и работещи решения по отношение на практиката. Считаме, че представените идеи за реализация в заниманията по интереси, основани на анимативния подход, ще бъдат от полза на учителите и ще улеснят тяхната работа. Споделяме мнението, че употребата на анимацията в извънкласните дейности е естествено продължение на натрупания опит до момента и ще обогати педагогическото познание за феномена.

Предложените идеи биха могли да се реализират и в петте дни от учебното време, които задължително трябва да се използват за проектни и творчески дейности съобразно Наредбата заорганизация на дейностите в училищното образование.

---

[1] https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/kompetentnosten-podhod/kompetentnosten-podhod-2/

[2] https://edu2030.bg/key_competences/

[3] https://www.mon.bg/nfs/2019/12/iv-book.pdf

[4] https://www.mon.bg/nfs/2019/12/iv-book.pdf