Abstract: The paper reviews competences for the high school teacher in the modern context of digital society where information and communication technologies are necessary tool for performing everyday activities. The teacher may use the concept of Life Long Learning to upgrade their capacity to communicate and to teach. Of utmost importance is this valid for tutors in Informatics and Information Technologies subjects for they have not only to apply new skills in rapidly developing technologies but to be prepared to share that knowledge and to develop competences of students.

Keywords: Competences, High School Education, Life Long Learning, Teaching, Informatics and Information Technologies

ВЪВЕДЕНИЕ

Образованието и обучението са многостранни процеси – те не протичат само еднопосочно между обучаващия и обучавания (учителят предава дадена информация на ученика), нито дори и двупосочно (учителят изпитва ученика, ученикът показва определени способности, разказва учебно съдържание), а – по-скоро – многопосочно: учителят разказва урока, но същевременно използва нагледни материали, примери, показва определени действия; използва определени изразни средства в комуникацията си с учениците, представя лица и предмети; позата и маниерите му са съответстващи на комуникационната ситуация в клас. На учителя е възложена опосредстваща роля: между учебното съдържание и обучаемите; между институцията на училището и учениците; между поколението, което представлява, и това, което той обучава. Той изпитва предизвикателства от различни страни – от изискванията на обществото (родители, външна среда) към обучението на учениците; от поведението на учениците (заинтересованост, ученолюбивост, поведенчески прояви); от изискванията на училищното ръководство (за успеха на учениците, за успеваемостта на външни оценявания, за участия в извънкласни дейности, в проекти и др.под.).

В съвременното общество учителят е поставен и пред още едно предизвикателство – бързото развитие на информационните технологии. Това, от една страна, дава отражение на учебното съдържание – включват се нови предмети в общообразователната подготовка (информатика, информационни технологии, компютърно моделиране), в специализираната подготовка (напр. компютърна графика, програмиране); от друга страна, това се отразява на дидактическите средства – разработват се уеб-базирани ресурси, електронни учебници, презентации, тестове; от трета страна, това се отразява и на технологичното оборудване в училищата – създават се компютърни кабинети, STEM кабинети, учебните кабинети се снабдяват с нов тип презентационна техника – ултракъсофокусни мултимедийни проектори, електронни дъски; на следващо място, това се отразява и на възможностите, способностите и технологичното снабдяване на самите ученици – те разполагат с високотехнологични средства за комуникация, постоянна връзка с интернет, бърз достъп до информация, способност за бърза обработка и обмен на данни, възможности за работа с определени програмни продукти и приложения.

Следователно, учителят е нужно да наваксва и бързо да се адаптира към променящата се технологична среда, за да може адекватно и пълноценно да осъществява функцията си в училище. Това важи с още по-голяма сила за преподаването по информатика и информационни технологии, с тази особеност, че той трябва и да разбира, и да прилага, и да показва и демонстрира, и да обяснява същността на техниката, на работата с нея, на програмните продукти и приложенията, чрез които тя се управлява, да разбира глобалните технологични процеси и тенденции. Всичко това дава отражение върху компетентностния модел на учителя по информатика и информационни технологии.

1. Компетентностната характеристика в контекста на развитието на ИКТ

Компетентностната характеристика представлява система от компетентности, които в своята съвкупност, взаимна свързаност и допълване дават възможност на лицето да осъществява определени дейности, да решава определени задачи, да участва активно и ефективно в определени отношения. Необходимостта от изграждане на компетентностна характеристика на учителя по информатика в съвременното дигитално общество произтича от това, че учителят по информатика е фигура, която като част от учителския колектив участва активно в образователния процес. Той следва да предаде на обучаваните съвкупност от знания, да формира и развие у учениците система от умения, както и да утвърди у тях компетентности във връзка със същността на информационните технологии, техните възможности, функции и предназначение, както и за възможностите за тяхното управление и интегриране в живота на личността и общностите, за възможностите за повишаване на качеството на живота на отделната личност, на колективите, в които тя участва, но и в обществото като цяло. Съвременното общество вече не само изпитва нужда от внедряване и прилагане на информационните и комуникационни технологии, но става зависимо, свързано, стабилно именно чрез тях, което формира нов тип общност, нов тип култура, нов тип индивидуализъм – от една страна, зависим от съществуването и прилагането на тези технологии, но от друга страна, способен да ги използва ефективно за задоволяване както на индивидуалните си потребности, така и за постигане на резултат и ефективност в участието му в обществото. Т.нар. дигитално общество се основава на информационните технологии – то ги прилага активно в ежедневието за осъществяване на важни и основни функции на общността – планиране, контрол, ръководство – където общуването, базите от данни, техният обмен, систематизиране и анализиране, вземане на управленски решения заемат съществено място. Дигиталната личност, формирана чрез активното използване на информационните и комуникационни технологии, придобива нов облик като член на обществото, извършва важни ежедневни и специфични дейности чрез прилагане на тези технологии, осъществява свои обществени функции (напр. участие в избори чрез електронно/машинно гласуване, подаване на заявления чрез платформи за електронно управление, подаване на данъчни декларации, електронно разплащане и др.).

Тази дигитализация на обществото принуждава човек да е подготвен за новите технологии, за тяхното използване, за тяхното прилагане и участие в обществените дейности (напр. видеонаблюдение, видеоконферентни връзки, обучение от разстояние в електронна среда). За да бъде подготвен за това, той трябва да има и съответстващо образование – образование, което да отчита присъствието, използването и управлението на тези технологии за задоволяване на различни нужди на личността и обществото. От друга страна, самото образование като активна дейност по предаване на знания, умения и компетентности трябва да бъде съответстващо на тенденцията за прилагането на новите технологии. Адаптирането на образованието към дигиталното общество изисква и развиването на съответстващи на тези нужди знания, умения и компетентности у лицата, които провеждат обучението – учителите, и особено учителите по информатика и информационни технологии. За да могат самите учители да се адаптират, но и да бъдат адаптивни в хода на осъществяването на преподавателската си дейност, те трябва да разполагат със съответни компетентности. Те се отнасят към няколко етапа във връзка с тяхната дейност – преди да бъдат учители (т.е. в процеса на изграждането им като професионалисти), по време на осъществяването на учителската дейност (т.е. в процеса на работа като професионалисти), на следващи етапи в своята дейност (т.е. в процеса на развитието им като заети лица – реинтеграция на пазара на труда).

Необходимостта от прилагане на ИКТ в обучението зависи и от ролята, която тези технологии играят за развитието на самата личност на обучаемия още от най-малка възраст, а за училищното образование – още от началното образование (Tuparova & Kaseva, 2016: 324).

Върху формирането на компетентностите на учителите по ИКТ оказват влияние различни фактори, които могат да бъдат разделени в две основни групи:

• Фактори на вътрешната среда – нормативни изисквания към професионалната квалификация, към учебната дейност и съдържание, знания, умения и способности у учениците преди да започнат да се обучават по ИКТ. Учениците на съвременния етап представляват дигитално поколение, което е част от самото дигитално общество (живеят във виртуална среда, метасвят, комуникират чрез социални мрежи и т.н.) и обучението им трябва да отчита тяхното място в дигиталното общество, но и да съдейства за ефективното им включване и участие в него (Voinohovska, 2021: 13);
• Фактори на външната среда – развитие на информационните технологии, предизвикателства от здравен характер (пандемията), от социален характер (дигитализация на обществото), от политически характер (образователната политика, нуждата от адаптивна работна сила, от вътрешна и международна мобилност). Идеята за учене през целия живот е част именно от външните фактори. Тя е залегнала в Препоръка 2008/С 111/01/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (заменена през 2017 от нова препоръка[1]). Тази препоръка има за цел да даде възможност за развиване и признаване на знания, умения и компетентности на европейските граждани, което да им осигури ефективна международна мобилност (както и във вътрешния пазар на ЕС). Тази идея е развита на национално ниво в Стратегията за учене през целия живот[2], приета от Министерския съвет през 2014 г. (решение на МС №12 от 10.01.2014 г.)

2. Видове компетентности на учителя по ИИТ

Компетентностите на учителя по ИИТ са проекция на ролята му в образователния процес, позицията, която заема в обществото, но и на спецификата на отделните предмети, които той преподава. Те могат да се разпределят на следните видове:

• По специалността (предмета) – по ИКТ

Предметите, по които се обучават средношколците в областта на ИКТ, са информатика и информационни технологии. В тази група могат да попаднат и предмети, в които се внедряват тези технологии, преподавани в специализирани училища – не само информатика, но и компютърна (рекламна) графика, програмиране, компютърна анимация, 3D моделиране, изкуствен интелект, роботика или мехатроника, машини с ЦПУ.

• Професионални – като учител

Учителят по информатика и информационни технологии трябва да разполага със знанията, уменията и компетентностите на учителя въобще – със способности да предава определено съдържание (същността на обучението), с качества да предаде ефективно това съдържание и да формира действителни знания и умения у обучаваните (дидактични, методически компетентности на учителя), но и със способности да развива личността на учениците си (активна позиция, съзнателно отношение, спазване на изискванията за сигурност, защита на базите данни, на личните данни, защита от киберпрестъпления, спазване на етичните норми във виртуалното пространство).

Във връзка с развитието на професионалните компетентности на учителя по ИИТ следва да бъде споменато, че той зависи и от прилагането на нови, модерни, атрактивни, алтернативни и ангажиращи обучаваните методи и подходи на обучение. Един такъв е използването на проекти, вкл. и в обучението по ИИТ (Petrova, 2015: 138), с което се постигат допълващи цели към основните цели на методичните единици.

• Социални – като участник в процеса на обучение

Учителят по информатика и информационни технологии, като участник в процеса на обучение, трябва да притежава и определени социални компетентности – които го представят като гражданин, като член на обществото – добросъвестност към работата, като отношение към останалите членове на обществото, вкл. и към самите ученици, ангажираност със значими обществени проблеми – околна среда, войни, бедност. Така той ще представлява и пример за тях.

• Комуникативни – като участник в процеса на общуване в училище

Учителят по информатика и информационни технологии трябва да притежава важни комуникативни умения – представящи го като участник в процеса на общуване, като част от самия процес на обучение. Образованието – обучението – е преди всичко общуване – чрез вербалната комуникация, чрез невербалните средства (особено важни по отношение на поведението на личността, т.к. те допринасят за по-добро възприемане на изразните средства – ръкомахане, походка, тикове, жестове, мимики, гримаси), чрез информационните технологии – пример за тяхното ползване, отношението към самата технология, към приложението ѝ (напр. в обучение в електронна среда – синхронно или асинхронно), към прилагането ѝ в процеса на обучение, към съхранението и поддръжката ѝ; чрез участието на учителя в групови комуникации – процесът на стандартното обучение в нашите училища е именно такъв: учителят е формален лидер на група, в която се осъществява процесът на обучение – тук изключително важно се проявяват именно качествата на учителя като участник в групова комуникация – да може да ръководи, да насочва, да балансира, да тушира конфликти, да поддържа внимание, да постига ефективност в общуването.

• Личностни – като пример за възпитание

Учителят по информатика и информационни технологии, като всеки учител, трябва притежава и съответни личностни компетентности – съвкупност не само от лични качества, но и от целенасочено развити качества, умения, знания, с които да представлява положителен пример пред обучаемите – като поведение, като отношение към себе си, към околните, към тези, които той обучава, към тези, с които съвместно работи, към ръководните кадри, към обществото като цяло, към живота в общество.

3. Релевантност на отделните умения към преподаването по информатика и информационни технологии

Необходимостта учителят по информатика и информационни технологии да усвои и развие посочените компетентности се отразява и върху учебните планове и програми на институциите, занимаващи се с обучение на учители – бакалавърски и магистърски програми, програми за следдипломна квалификация (вж. напр. магистърска програма „Информатика и информационни технологии в образованието” в Русенския университет[3]).

Важно да се посочи във връзка с формиране на ключови за педагозите компетентности още в процеса на тяхното обучение е задължителната учебна практика и хоспитиране. В контекста на различни предизвикателства – развитието на информационните технологии и пандемичната обстановка – самото хоспитиране трябваше да се нагоди така, че да могат да се постигнат нужните резултати от студента-педагог и да се осъществи ефективно обучението на учениците от базовото училище (Racheva & Racheva, 2021: 29). По повод осъществяването на хоспитирането обучаваният педагог (но и базовият учител) трябва да разполагат с достатъчно умения за боравене със съответните платформи (Zoom, Google Meet, BigBlueButton). С тези и много други платформи и приложен софтуер може да се осъществява обучение от разстояние, а тяхното внедряване в образователната среда може да служи за решаването на множество конкретни задачи на процеса на преподаване (Asenova & Vasileva-Ivanova, 2021: 32, 33-37; Zdravkova & Vasileva-Ivanova, 2021: 43).

За да се стигне до ефективното внедряване на нови програмни продукти и платформи в обучението, е необходимо учителят и по информатика и информационни технологии да е развил в достатъчна степен умения за работа с тях. Съществено предизвикателство за него е напредъкът на тези технологии, които вече дават възможност за осъществяване на много дейности от едно устройство, дори от преносимо устройство (личният смартфон), което поставя въпроса доколко са нужни компютри и компютърни кабинети – нещо, което допреди няколко години бе основа на обучението в областта на ИКТ.

Дигитализацията на обществото и създаването на метасвят и виртуална реалност, прилагането на изкуствения интелект в различни дейности могат да доведат до ориентиране на образованието към една (засега) атрактивна и модерна форма на обучение – дистанционната. Въвеждането на дистанционна форма на обучение, която е предвидена и за училищното образование (чл. 106, т. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование[4]) изискват специфични компетентности от учителите (Vasilev, 2021: 21-29). Към това може да се добавят и необходимите умения, които могат да бъдат развити у обучаемите чрез образователни игри. Предимствата на игрите като част от дигиталните компетентности на учениците се наблюдават в различни посоки (Voinohovska, 2021a: 17-20), но изискват и специфично участие от преподавателя, за да се постигне баланс между развлекателния аспект на игрите и образователните нужди (Voinohovska, 2021a: 20).

Бъдещото развитие на проблема с дигитализацията изправя както образованието, така и учителя по ИКТ пред нуждата бързо да се адаптират и да бъдат „в крак с времето“. Бурното развитие на технологиите и дигитализацията на обществото (обучение от разстояние в електронна среда, електронно управление /e-governance/, електронна търговия /e-commerce/, електронен обмен на данни и осъществяване на дейности в електронна /виртуална/ среда /създаване и подаване на документи чрез електронни системи или подписване с квалифициран електронен подпис/) поставят нови предизвикателства пред образованието, но и пред учителите по предметите от тази област. Създаването и прилагането на изкуствен интелект пък поставят под заплаха самата система – нужна ли е тя, щом вече имаме такъв интелект, който много лесно може да бъде използван; нужни ли са учителите, щом бързо и лесно можем да достигнем до знанието и без да е необходимо да го заучаваме.

Заключение

Дигитализацията на образованието поставя предизвикателства пред училищната система, които се отразяват в компетентностната характеристика на учителя по информатика. Бързото развитие на информационните и комуникационни технологии представляват проблем пред обществото, пред системата на образование, пред личността на учителя по предметите от тази област, пред обучаемите. Възможността за лесен достъп до тези технологии могат да поставят учителя в положение на „догонващ” в процеса на прилагане на технологиите, но може да поставят материята от образователното съдържание и в положение на „анахронизъм” (напр. да се провежда обучение по операционни системи или програмни продукти от по-старо поколение).

Пандемията от covid-19 наложи за известно време прилагането на обучение от разстояние в електронна среда – оценките за това обучение са противоречиви, но ефектът от това обучение със сигурност зависи и от индивидуалното отношение на обучаващите и обучаемите – редовното и пълноценно запълване на времето за електронно обучение, добросъвестно присъствие в учебните часове и извършване на поставените задачи.

В заключение, можем да изразим твърдението, че учителят по информатика и информационни технологии е изправен пред особено предизвикателство – от една страна, да бъде достатъчно адаптивен към бурното развитие на технологиите и бързо да научава и усвоява работата с нов софтуер и комуникация в онлайн среда; от друга страна, да може бързо да внедрява нововъведенията в технологиите в процеса на обучение (било чрез информация за тези технологии, било чрез прякото им включване в образователния процес), за което ще му е нужно и институционалното съдействие от страна на училището в лицето на неговото ръководство, за да може материалната база на училището да съответства на нововъведенията. От трета страна, новите нужди на обществото за пълноценно развитие на личността, широтата на образованието и развитието на множество компетенции у учениците налагат прилагането на STEALM подход към обучението – холистично образование, което да направи личността бързо и ефективно адаптивна към бързо изменящата се среда в обществото (Alipieva, 2021: 35). В унисон с идеята за учене през целия живот, неговите умения могат да бъдат доразвивани и усъвършенствани, с което да му се осигури максимална приспособимост към новите или изменящите се условия на работното място и в обществото.

ЛИТЕРАТУРА:

Алипиева, Д. (2021). Развитие креативността на учениците чрез подхода STEALM. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.2., стр. 32-38.

Асенова, Ю., Р. Василева-Иванова (2021). Добри практики за дистанционно обучение в България. Ресурси, инструменти и платформи за разработване на онлайн тестове на тема уравнения. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.4., стр. 31-41.

Василев, Ц. (2021). Сравняване на няколко безплатни опции за синхронно дистанционно учене при пандемични условия. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.1., стр. 21-29.

Войноховска, В. (2021). Дигитални образователни ресурси за насърчаване на креативни педагогически практики. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.1., стр. 13-16.

Войноховска, В. (2021a). Процеси и модели за създаване на дигитални образователни игри. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.1., стр. 17-20.

Здравкова, П., Р. Василева-Иванова (2021). Разработване на онлайн тестове по тригонометрия със СмарТест. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.4., стр. 42-49.

Петрова, Р. (2015). Ролята на проектите в обучението по информатика и информационни технологии. Научни трудове на Русенския университет, т. 54, серия 11, стр. 137-139.

Рачева, Ж., Д. Рачева (2021). Алгоритъм за реализиране на хоспитиране в електронна среда. Научни трудове на Русенския университет, т. 60, кн. 6.4., стр. 27-30.

Тупарова, Д., М. Касева (2016). Информационните технологии в началните класове – състояние и перспективи. Сп. „Педагогика”, т. 88, бр. 3, стр. 320-337.

REFERENCES:

Alipieva, D. (2021). Razvitie na kreativnostta na uchenicite chrez podhoda STEALM. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.2., p.p. 32-38.

Asenova, Y., R. Vasileva-Ivanova (2021). Dobri praktiki za distancionno obuchenie v Balgaria. Resursi, instrumenti I platformi za razrabotvane na onlain testove na tema uravnenija. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.4., p.p. 31-41.

Vasilev, Tz. (2021). Sravnjavane na njakolko bezplatni opcii za sinhronno distancionno uchene pri pandemichni uslovija. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.1., p.p. 21-29.

Voinohovska, V. (2021). Digitalni obrazovatelni resoursi za nasarchavane na kreativni pedagogicheski praktiki. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.1., p.p. 13-16.

Voinohovska, V. (2021a). Procesi i modeli za sazdavane na digitalni obrazovatelni igri. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.1., p.p. 17-20.

Zdravkova, P., R. Vasileva-Ivanova (2021). Razrabotvane na onlain testove po trigonometrija sas SmarTest. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.4., p.p. 42-49.

Petrova, R. (2015). Roljata na proektite v obuchenieto po informatika I informacionni tehnologii. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 54, book 11, p.p. 137-139.

Racheva, Zh., D. Racheva (2021). Algoritam za realizirane na hospitirane v elektronna sreda. Nauchni trudove na Rusenskija universitet, Vol. 60, book 6.4., p.p. 27-30.

Tuparova, D., M. Kaseva (2016). Informacionnite tehnologii v nachalnite klasove – sastojanie I perspective. Pedagogika. Vol. 88, book 3, p.p. 320-337.

---

[1] Обн. Официален вестник на ЕС С 189/15.07.2017.

[2] https://lll.mon.bg/uploaded_files/strategy_LLL_2014_2020.pdf

[3] https://www.uni-ruse.bg/Departments/IIT/Pages/mag_IITO.aspx

[4] Обн. ДВ, бр. 79/13.10.2013, посл.изм. и доп. ДВ, бр. 27/29.03.2024.