Abstract:The current article defines the term „active empathy“ and introduces the results of long-term experimental study of its formation among pupils in primary school by the means of art. The goal of the study is to examine, expand and improve the possible pedagogical approaches and methods to the formation of active empathy among pupils.

Key words: active empathy, students, art

В съвременната педагогическа психология има подчертан интерес към личностно-ориентираното обучение, което е силно повлияно от принципите на хуманистичната психология и педагогиката на сътрудничеството. В този контекст със своята значимост изпъква необходимостта от формиране и развитие на активни емпатични умения у учениците още от начална училищна възраст. Емпатията е важна и съществена за развитието на малките ученици понеже благодарение на нея те разбират по-добре преживяванията, отношенията, състоянията и активностите, както на своите връстници, така и на възрастните, с които общуват. Уменията на учениците да съчувстват, да съпреживяват и да изразяват съпричастност към другите е фактор, който оптимизира взаимодействията между субектите на професионално-педагогическото общуване още в начална училищна възраст. Всичко това разкрива актуалността и практико-приложната значимост на настоящата статия.

Понятието „емпатия“ се използва за пръв път в психологията от Е. Титченер в смисъл на „сливане“, „съчувствие“ и „емоционално отреагиране“.  В следващите периоди от развитието на психологията като наука разбирането за това явление евоюлира и в наше време в него се влага смисъл на: психичен процес, който помага да се разберат чуждите преживявания; механизъм на познанието; човешка активност, допринасяща за оптимизирането на междуличностното общуване; проява на особен вид внимание към другите хора. Смята се, че емпатията се намира в тясна връзка със сродните й механизми – съчувствие и взаиморазбиране (С. Жекова, Е. Пенчева 1989). Чрез съпреживяването хората откликват на емоционалните си състояния, по-добре разбират преживяванията си един от друг.

Р. Вердербер и К. Вердербер (2003: 90) определят емпатията като „преживяване на чувства, мисли и нагласи на другия човек“. Те посочват три варианта на проявите на емпатията: емпатично реагиране (преживяване на емоционални реакции, сходни с действителните или очакваните прояви на емоциите на другия човек), приемане на перспективата (представяне на себе си на мястото на другия) и симпатическо реагиране (чувство на загриженост, съучастие, състрадание, насочени към другия човек поради попадането му в определена ситуация).

Емпатията се разглежда от някои автори и като важно професионално качество за представителите на редица професии, между които без съмнение са професиите на психолога и педагога. Благодарение на емпатията те усъвършенстват своята сензитивност и умения за слушане. К. Роджърс във всичките си трудове подчертава значението на емпатията за установяването на доверителен контакт между хората. Той пръв описва емпатичното внимание и слушане, като разяснява, че те се базират на сливането между емпатията и идентификацията. С. Джонев (1996 т. 2: 16) пише: „Емпатията е не само явление, тя е качество на личността. Със своята адекватност по отношение на преживяванията на другия тя представлява достоверна права и обратна информация за него, чийто източник е у самия познаващ индивид“. Според Й. Начев (2009: 210) „Когато в междуличностните отношения поне от едната страна е налице готовност да се разбере вътрешния мир на събеседника, определяме процеса на комуникиране като емпатично общуване. При него съществува стремеж да се улови психическото и емоционалното състояние на човека в конкретния момент и отношението му към другите участници в процеса на комуникиране“. В „Речник по психология“ Л. Десев (2010: 145) пише: „Емпатия (от англ. еmpathy – съчувствие, съпреживяване, умение да се поставиш на мястото на другия) – емоционална отзивчивост, чувствителност към преживяванията на другите хора, приобщаване към техния емоционален живот, разбиране и споделяне на психическите им състояния и преживявания.“   Показател за значението на емпатията за междуличностното общуване е, че към нейното изследване са насочват творческите си търсения редица български психолози, като: С. Жекова, Е. Пенчева (1989), Х. Живкова (1998), Р. Стаматов (2001), които са написали монографични проучвания за това явление. В техните трудове се изследва качествената природа на емпатията, нейните структурни характеристики и процесуалния й характер. В консултативната психология и психотерапията емпатията се дефинира като помагащо алтруистично поведение възникващо в резултат на чужди преживявания и целящо да се окаже помощ на хората, имащи нужда от такава.

От написаното следва, че емпатията е способност на индивида да отразява правилно преживяванията на другите хора, да им съчувства, като отчита техните състояния и мотиви, ценностни ориентации и установки и да им демонстрира това със средствата на речевата и неречевата комуникация. Тя се разграничават физиологични, кинестични, афективни и мотивационни процеси. Следователно тя е сложно психично образувание, което се изгражда от познавателен, емоционален и поведенчески компонент. Първият се изразява в правилното тълкуване на преживяванията на партньорите, вторият се проявява в съчувствие на емоционалното им състояния, третият в демонстрирането на това съчувствие чрез използване на „езика на тялото“ или подходящи глаголни форми. Например, аз виждам, че днес си много радостна или очите ти изглеждат тъжни. В зависимост от обстоятелствата е възможно да доминира една от посочените страни. Необходимо е да се подчертае, че проявите на емпатията се обуславя от ценностните и мотивационните нагласи на личността.

За постигането на целта и задачите на настоящата статия използваме понятието „активна емпатия“. Тя представлява действен социалнопсихологичен процес, които се изразява чрез следните три спосособности: 1. Способност за определяне и разпознаване на чуждите емоционални състояния, преживявания и отношения. 2. Способност в някаква степен за отъждествяване с тях чрез подходящо емоционално отреагиране и съпреживяване. 3.  Способност за намирането и реализирането на адекватен начин на преживяваните емоции и чувства с цел оказване на психологическа помощ. Активната емпатия се характеризира с афективно реагиране на чувствата с чувства, което спомага за отразяване на уникалната неповторимост на другите хора, като по този начин им се оказва действена психологическа помощ. Формирането и развитието на активната емпатия предполага: 1. Наличието на определено общо ниво на емпатия и подходящи теоретични знания, както за нея, така и за сродните й понятия като „емоции“, „емоционална интелигентност“, „идентификация“, „рефлексия“ и др. 2. Социално-желани емоционални и познавателни мотиви и най-вече устойчиви и еднозначни въздействия от страна на обществото. 3. Възпитателни и дидактични методи за използване на емпатията в учебния процес и за нейното реализиране и усъвършенстване.

В настоящата публикация се представят резултатите от дългогодишно изследване за формиране на активна емпатия у учениците от начална учлищна възраст чрез средствата на изобразителното изкуство проведено от З. Карман. Обект на изследването са проявите на активна емпатия на учениците от начална училищна възраст чрез похватите и методите на изобразителното изкуство. Предмет на изследването е формирането на активна емпатия у учениците от начална училищна възраст чрез похватите и методите на изобразителното изкуство. Целта на изследването е разкриване, разширяване и усъвършенстване на възможните педагогически подходи и методи за формиране на активна емпатия у учениците от начална учлищна възраст чрез средствата на изобразителното изкуство. Задачите, които се поставят за реализиране на целта,  са следните: 1. Да се разкрият основните характеристики на   активната емпатия.  2. Да се разработи и апробира експериментален модел за формиране на активна емпатия у учениците от начална училищна възраст чрез средствата на изобразителното изкуство. Хипотезата на изследването намира израз в следните допускания: Рисуването и рисунката като специфичен начин на отразяване на реалността може да има значително влияние върху подобряването на активната емпатия на учениците от начална училищна възраст. В процеса на изобразителната им дейност те могат да усъвършенстват своите емпатични способности. Допуска се, че възприемането и прякото наблюдаване на дадено природно явление (в случая – наводнение) въздейства положително при правилното предаване на същото явление чрез избора на цветовете и използването им като изразно средство за предаване на  състояния, чувства и емоции в рисунката (страх, напрежение и тъга) и този избор на цветове носи повече сведение за спонтанното изразяване и за експресивността на рисунката. За постигането на целта на изследването, решаването на поставените в него задачи и проверката на хипотезата му са използвани комплекс от методи адекватни на неговия предмет.

Изследват се еднократно едни и същи психични особености на представители на  различни групи лица. Подборът на изследваните лица не е по случаен принцип. Контингентът на участващите в изследването ученици са от реално съществуващи класове от една и съща възраст от три различни училища. (ЕГ – експериментална група и КГ-1 – контролна група от ОУ „Св.  П.  Хилендарски“ – с.  Езерче, община  Цар Калоян и КГ-2 от ОУ „И.  С.  Тургенев“ – гр.  Разград), КГ-3 и  KГ-4 (ученици от 3 и 4 клас на СОУ „Л. Каравелов“, кв. Аспарухово – гр. Варна).

При подбора на методите на изследването бяха спазвани следните принципи: изследователският инструментариум да бъде достъпен и понятен за изследваните лица т.е. да бъде съобразен с техните възрастови особености; изследователските процедури да не бъдат по-продължителни от 30 минути, за да не се преуморяват и разсейват опитните лица, защото това се отразява негативно на върху резултатите от проучването; по време на изследването се следеше за самостоятелното и индивидуално отговаряне на поставените въпроси. Родителите на учениците бяха уведомени за провеждането на изследването и те изразиха съгласието си децата им да участват в него. Основните методи за събиране на първичната емпирична информация са наблюдението, беседата, диагностициращия експеримент, експертната оценка и анализа на продуктите на дейността.

По време на провеждането на изследването се съществи включено системно наблюдение – преди периода на изследването, по време на изследването и след това за проследяване на ефекта от експерименталното въздействие. Целта на наблюдението е диагностициране на проявите и развитието на активната емпатия чрез анализа на рисунките на участниците в изследването и реакциите им по време на процеса на рисуване и обсъждането на получените резултати.  Проведеното наблюдение бе насочено към решаването на следните задачи: да се направи статусна диагностика на  групите изследвани лица; да се провежда процесуална (текуща) диагностика през целия период на изследването при експерименталната група; да се осъществи заключителна диагностика чрез индиректно и директно наблюдение. В плана за наблюдение на активната се открояват следните етапи: 1. Осигуряване на достъп до средата за наблюдение, получаване на разрешение от директорите на училищата в гр. Разград и кв. Аспарухово, гр. Варна и уговорка с представител от обучителния център за ученици във връзка с провеждането на експеримента с рисунките – гр. Разград. 2. Установяване на процедурата за наблюдение. 3. Подготовка на техническото оборудване – фотоапарат, телефон за звукозапис, пособия за рисуване и др. 4. Провеждане на самото наблюдение. 5. Запис и отчет на резултатите от наблюдението.

Беседата като метод за събиране на първична емпирична информация бе използвана  за въвеждане в задачата за рисуване на тема „Наводнение“, а също за уточняването на определена информация както от изследваните лица, така и от хора, които добре познават психичните им особености (родители, приятели, учители и др.). Главното при нея е, че се обръща внимание на естествеността, на непринудеността на обстановката, на междуличностния контакт между участниците в изследването. При беседата с изследваните лица в максимална степен бе проявена търпеливост, доброжелателност и умения за индивидуализиран подход.

Ексретната оценка и анализа на резултатите от дейността се използват за установяване на разликата в рисунките на изследваните групи ученици,  рисували на тема „Наводнение“.

В ЕГ са включени 11ученици, но са анализирани 7 рисунки. В КГ-1 има 15 ученици, в КГ-2 – 12 ученици от ОУ „И. С. Тургенев“ – гр.  Разград, в КГ-3 и  KГ-4 (16 ученици от 3-ти и 16 от 4-ти клас на СОУ „Л.Каравелов“  от кв. Аспарухово на гр. Варна).

Първият етап на изследването започна през месец април на 2010 г.,  когато учениците от ЕГ бяха във втори клас. На тях бе представена темата „Природни бедствия“ чрез използване на иновационни и интерактивни методи и технологии: открит урок; презентация; ситуативна игра; демонстрации за правилното положение на главата по време на земетресение; междупредметни връзки на учебния предмет „Изобразително изкуство“ с други форми на изкуството като  музика и художествен текст. Със същите ученици бяха проведени два конкурса. Един за рисунка на тема „Моите спомени от наводнението в Цар Калоян през 2007 година“ и друг конкурс за написване на съчинение по преживяване на тема тема „Моите спомени от наводнението в Цар Калоян през 2007 година“.

  По време на открития урок бе направена връзка с изученото в часа на класа за природните бедствия (часовете за Гражданска защита). Използвани бяха и междупредметни връзки с музиката, като учениците пяха песни за природните бедствия и за Гражданска защита, разучени в часа на класа. По време на часа бяха проведени много занимателни и обучителни игри. Проведено бе практическо упражнение за правилната позиция на тялото по време на земетресение,  като сериозно внимание бе обърнато на положението на главата – да е наведена надолу и прибрана между коленете. Това бе постигнато чрез една от занимателните задачи в презентацията, където учениците трябваше да открият правилното поведение на децата по време на земетресение от показаните картини. Те сами излизаха и демонстрираха правилната позиция на тялото и главата. Освен правилно поведение, учениците трябваше да откриват и неправилното от картините. Например „Къде не трябва да се застава по време на наводнение?“.  В презентацията бе използван и реален авторски клип от голямото наводнение в гр. Цар Калоян през 2007 г. Децата споделиха своите тъжни спомени от него.

Този урок продължи във времето, като бе осъществена междупредметна връзка с Изобразително изкуство, Български език и литература. В часовете за отдих на учениците от ЕГ (3 клас за учебната 2011/12) бе зададена тема да изразят чрез рисунка и съчинение по преживяване своите спомени от трагедията по време на голямото наводнение в Цар Калоян през 2007 г. За оценяване на най-добрите рисунки бе избрано жури от 3-ма ученици, които въз основа на написаните предварително на дъската критерии трябваше да изберат най-сполучливите, а те са: спазена ли е темата „Голямото наводнение в Цар Калоян през 2007 г.“; използвани ли са подходящи цветове; как е композирана рисунката; предадено ли е с повече образи наводнението; отразено ли е достатъчно подробно природното бедствие; завършена ли е рисунката. Най-хубавите и добре построени съчинения учениците прочетоха на глас пред целия клас. Така чрез междупредметната връзка с изобразителното изкуство и български език, бяха установени прояви на активната емпатия, емоционалното възприятията и яркостта на спомените на учениците за   природното бедствие, сполетяло ги на такава ранна възраст.

 

Таблица №1

Сравнителен анализ на рисунките на ЕГ, КГ-2, КГ-3 и  KГ-4 за наводнението по отношение на детайлите на рисунките 

ИЗСЛЕДВАНА  ГРУПА		ЕГ		КГ-2		КГ-3		КГ-4
	ДЕТАЙЛИ ОТ РИСУНКИТЕ	БР	%	БР	%	БР	%	БР	%
1.	Наклонени (полегнали), счупени или изкоренени дървета	6	85,7%	1	8,33%	8	50%	9	56,25 %
2.	Дървета, потънали във водата	6	85,7%	2	16,7%	7	43,75%	8	50%
3.	Брой на изобразените къщи- 1 къща	0	––-	4	33,3%	6	37,5%	5	31,25 %
4.	Брой на изобразените къщи- 2 и повече от 2 къщи	7	100%	6	50 %	2	12,5%	6	37,5%
5.	Къщи, потънали във вода	6	85,7%	4	33,3%	7	43,75%	10	62,5 %
6.	Деца в къщите, на терасите или по покривите, викащи за помощ	5	71,4%	1	8,3%	4	25%	4	25 %
7.	Коли, потънали във вода	6	85,7%	2	16,7%	9	56,25%	6	37,5 %
8.	Изобразяване на тъмни облаци, дъжд, светкавици	3	42,8%	8	66,7%	15	93,75%	11	68,75%
9.	Изобразяване на слънце	0	0 %	1	8,3%	0	0 %	0	0 %
10.	Животни и хора,потънали във вода	1	14,2%	0	0 %	8	50%	12	75 %

 

Анализ по показател 1 от таблица №1:  Наклонени (полегнали), счупени или изкоренени дървета.

50 % от участниците в КГ-3 и 56,25 % от участниците в КГ-4 са изобразили в рисунките си наклонени, счупени или изкоренени дървета. От Таблица 1 се вижда, че при учениците от ЕГ процентът също е висок – 85,7% , а при  КГ-2 – 8,33%. Това може да се обясни с факта, че наклонените дървета в рисунките поначало се интерпретират като отражение на миналото и преживени силни емоции. Счупеното дърво пък говори за голям шок от силни преживявания и емоции. Падналите клони се тълкуват като крайна негативност и депресия. Този така важен детайл присъства у голям процент от ЕГ и КГ-3 и КГ-4, защото наводнението като природно бедствие е оставило трайни и незабравими лоши спомени у децата. Едно от нещата, което свързват с думата „наводнение“, един от най-характерните белези за  наблюдавалите това природно бедствие, се очертават наклонените (паднали, изкоренени или счупени) дървета. Факта, че са го преживели и видели този така характерен детайл доказва, че наблюдаваното бедствие се отразява по-детайлно, с повече истински елементи в рисунката, така,  както е било всъщност. Само 8,33% от учениците от КГ-2 са отразили този детайл в рисунките си, най-вероятно, защото за тях този така характерен белег не е толова важен, понеже не са го преживели и не са били преки свидетели на това природно бедствие.  Изкоренените, наклонени и изпочупени дървета са натоварили силно и емоционално учениците от ЕГ, КГ-3 и КГ-4, оставили са трайни следи в техните спомени, затова присъстват като важен  детайл в техните рисунки, което пък дава пълнота, яснота на изобразяваното бедствие.

Анализ по показател 2 от таблица №1:   Дървета, потънали във водата.

Преобладаващата част от ученицте от ЕГ – 85,7%, 31,25 % от КГ-3 и 50 % от КГ-4 са изобразили дърветата, потънали във вода,  докато при КГ-2 този процент е по-нисък – 6, 7%. Както вече бе посочено при анализа и тълкуването на наклонените, счупени (изкоренени, полегнали) дървета, така и наличието на този детайл в по-голяма част от рисунките на ЕГ, КГ-3 и КГ-4 може да се обясни еднозначно с интерпретирането на първия показател. Това доказва, че експериментираните ученици рисуват по-детайно и предават по-реално даденото природно бедствие, тъй като са били свидетели на такова, отколкото КГ-2.

Анализ по показател 3 от таблица №1:  Брой на изобразените къщи – 1 къща.

При ЕГ няма нито една рисунка, в която да има само една къща т. е. всички са нарисували по две къщи,  а при КГ-2 този брой е 4,  което означава 33,3%., при КГ-3 е 37,5% и КГ-4 е 31,25%. Изобразяването на къща застрашена от прииждащите води трябва да се тълкува като много показателен признак и фундаментален елемент при представяне на такова бедствие като наводнението.

Анализ по показател 4 от таблица №1:  Брой на изобразените къщи – 2 и повече от 2  къщи.

От Таблица №1 става ясно, че 100 % от ЕГ са нарисували по две къщи при поставената им задача,  а учениците от КГ-2 – 50 %; КГ-3 12,5 %, КГ-4 37,5 %. По-голямата численост на къщите в рисунките на експериментираните може да се обясни с факта, че същите имат предимство в детайлното и експресивно представяне на бедствието, защото са го наблюдавали, а не само слушали, чели от книга или гледали от филм като учениците от  КГ-2.

Анализ по показател 5 от таблица №1:  Къщи, потънали във вода.

Този детайл е много интересен и показателен в изследването, защото както при анализиране на наклонени, счупени и изкоренени дървета (показател 1), така и тук процентът при ЕГ е 85, 7%,  докато при КГ–2 той е 33, 3%. В рисунките на ЕГ къщите са наводнени, почти потопени, някои изцяло във вода. При КГ-3 е 43,75 %, а КГ-4 – 62,5 % . Много е реалистично това изобразяване, защото гледайки и сравнявайки  реалните фактическите снимкови материал от наводнението става видно, че те са досущ еднакви и предадени с подробности – дърветата изкоренени, къщите във вода.

Анализ по показател 6 от таблица №1: Деца в къщите, на терасите или по покривите, викащи за помощ.

Голяма част от учениците от ЕГ – 71, 4 % са изобразили  в рисунките си деца, викащи за помощ, а КГ-2 само 8, 3 %. Тази драстична разлика в процентно съотношение между двете групи, може да се дължи на преживения силен психичен шок у ЕГ. По техни разкази и такива на други деца, свидетели на наводнението, най-уплашени били децата и наистина са викали за помощ. В съчиненията, които писаха учениците от ЕГ, споделят уплахата, описват бедствието като ужасяващо и страшно. С особено силно впечатление са децата, живеещи в близост до реката, както пишат и те в съчиненията.  Всички хора и деца и възрастни казват, че тази уплаха все още я има у тях, и при всеки по-обилен валеж, започват да се притесняват, дори и да не спят, дежурят, докато отмине тревогата (вестник „Стандарт”от 16 август, 2008 г. ).

В 71, 4% от рисунките на ЕГ има застъпен този много потресаващ и показателен елемент, докато при КГ-2 процентът е 16, 7%. Тук се доказва връзката на превантивната подготовка на ЕГ (провеждането на открит мултимедиен урок с много практически упражнения, демонстрации;откриване на правилно и неправилно поведение от илюстрации по време на наводнение;провеждането на изходящ дидактически тест) с Изобразителното изкуство. В случая обучаваните от ЕГ са овладели и запомнили основното правило по време на наводнение: Да не заставаме под мостове, подлези,  надлези, а ако сме в къща, да търсим най-високото място в нея-покрива или по-горния етаж. Това е основната причина на която се дължи най-вероятно факта, за ниския брой рисунки с деца на покрива на КГ-2, която освен, че не е била свидетел на такова бедствие, но и не е била обучавана иновационно и интерактивно при запознзване с тази тема. При КГ-3  и КГ-4 изследвания показател 6 е 25 %.

Анализ по показател 7 от таблица №1: Коли, потънали във вода.

Също като показател 1,  2 и 5 , в които процентът  на ЕГ е 85, 7 %,  и тук, при анализа на този,  в 85, 7 % от рисунките на ЕГ присъства елемента коли, потънали във вода. При КГ-3 е 56,25 %  и КГ-4  е 37,5%. Това е така, защото потъналите във вода и преобърнати коли в действителност, са направили силно впечатление на учениците от ЕГ, КГ-3 и КГ-4, когато са наблюдавали наводнението. Относително малък е процентът на рисунките на учениците от КГ-2 – 16,7 % . Но това е обяснимо, защото не са били преки свидетели на това бедствие, за да го отразят детайлно и подробно като тези, които са го наблюдавали.

Анализ по показател 8 от таблица №1:  Изобразяване на тъмни облаци, дъжд и светкавици.

Тъмните облаци и дъждът в детските рисунки се интерпретират като тревожност и силно безпокойство. Интересен е фактът, че тук процентът на КГ-2 е по-висок – 66, 7% в сравнение с този на ЕГ-42, 8%. Това може да се дължи на факта, че именно с тези детайли – дъжд и облаци КГ-2 свързват наводнението. Тоест това, което те знаят за наводнението се свежда до основно дъжд и облаци.  Но това далеч не е така. Ако си представим една рисунка само с дъжд и облаци в нея, едва ли ще се досетим,  че е изобразено наводнение,  ако няма допълнителните елементи:  наводнени къщи; полегнали и изкоренени дървета; коли, потънали във вода и деца, викащи за помощ.

При КГ-3 този показател също се прявява  в 93,75% от рисунките и при КГ-4 в 68,75 % от тях.

Анализ по показател 9 от таблица №1: Изобразяване на слънце.

По принцип слънцето в детските рисунки се тълкува другояче, но в случая слънцето не е типично за рисунка на наводнение. Поради тази причина най-вероятно в нито една от рисунките на ЕГ, КГ-3 и КГ-4 няма изобразено слънце (0 %), а в 1 от рисунките – 8, 3% на КГ-2 има. Учениците от ЕГ свързват слънцето със слънчево настроение и приятни емоции, а наводнението за ЕГ, КГ-3 и КГ-4 далеч не е такова, затова не присъства този елемент никъде.

Анализ по показател 10 от таблица №1: Животни и хора, потънали във вода.

Едно от децата от ЕГ (14,2%) е добавило много интересен и показателен елемент,  отговарящ на реални моменти от наводнението, а именно – животно, удавено във водата. При КГ-3 е 50%, а при КГ-4 е 75%. Прави особено впечатление, че нито един ученик от КГ-2 не е отразил този детайл в своите рисунки. Реалните факти от наводнението в Цар Калян през 2007 г.  са, че освен много удавени животни, има и 8 жертви на хора,  в памет на които е издигнат паметник в центъра на града. Една от жертвите е дете на 7 години от с. Езерче.

Сравнителният анализ на рисунките на участниците в ЕГ,  КГ-2, КГ-3 и КГ-4  в зависимост от използваните цветовете за пресъздаване на  наводнението също предоставя ценна информация за особеностите на активната емпатия. Връзката цвят – емоция е известна отдавна на психолозите и се използва за диагностика именно на определени емоционални състояния. Най-често тя се основава на анализ на цветовите предпочитания (Алексиева 2000, Занков 2005, Маркова 2005, Минчев 2000, Чешмеджиева 2012 и др.). Според специалистите използваните цветове в детските рисунки са много показателни за психиката на техните автори, за доминиращите им отношения, нагласи и настроения. Преобладаването на определени цветове в рисунките е признак, че у авторите им има афинитет към психичните състояния или свойства, чийто символи са тези цветове.

От таблица 2 става ясно, че учениците от ЕГ представят наводнението така: 100% от тях използват повече наситени цветове, докато пък КГ-2 – само 8,3%  са използвали  наситени цветове. В 71, 4 % от рисунките на ЕГ преобладава наситено синият цвят, при КГ-3 е 62,5% и КГ-4 – 43,75% , а при КГ-2 той се наблюдава  едва в 16,7% от рисунките. Също много характерен цвят за рисунките на учениците от ЕГ е червеният цвят и съчетанието му с кафяво и други тъмни цветове –71,4%, а при КГ-2 този процент е едва 16,7%.

Интересен е фактът,че при КГ-3 и КГ-4 процентът е еднакъв при използването на тази смесица от цветове – 68,75%. Това съчетание на много червено с други цветове е индикатор и признак за преживяване на депресия. Освен това използването на прекалено много червено в рисунките се интерпретира като състояние на тревожност и емоционално напрежение. Тези психични състоятия са били типични за малките ученици по време на наводнението в гр. Цар Калоян през 2007 година.

Преобладаващите наситено сини нюанси – в рисунките на ЕГ–71,4 % говорят за липса на настроение или висока чувствителност., а само 16,7% от КГ-2 са използвали наситеното синьо при предаване на наводнението. Това е така най-вероятно, защото не са така емоционално натоварени и напрегнати, както ЕГ, КГ-3 и КГ-4. Затова КГ-2 в 83,3% от рисунките изобразява бедствието с бледо син цвят.

Жълтият и оранжевият цвят в рисунките на ЕГ (42,8%) е използван дотолкова, колкото да се предаде понякога фона на къщите. При КГ-2 процентът на използване на тези цветове е 33,3%. При КГ-3 е 18,75%, а при КГ-4 12,5% и то само за изобразяване на светкавиците, които силно са впечатлили най-вече  КГ-3  и КГ-4.

В резултат на направения анализ на използваните цветове в рисунките се потвърждава установеното от цитираните вече автори, че предпочитанието на определени цветове пред други цветове, се свързва с актуално преживявани емоции, чиито индикатори в рисунката са именно съответните цветове. Откроява се и другия важен извод, че възприемането и прякото наблюдаване на дадено природно явление от ЕГ, КГ-3  и КГ-4 е предоставя повече и по-разнообразни възможности при изразяването на активната емпатия чрез средствата на изобразителното изкуство. Точното предаване на явлението наводнение се осъществява чрез  избора на цветовете и използването им като изразно средство за предаване на състояния, чувства и емоции. (В анализираните рисунки това са състоянията страх, тревожност, депресия, напрежение и тъга.) Използваните цветове помагат за по-детайлното и цялостно възприемане на рисунките. Чрез тях по-добре се изразява тяхната експресивност. Това понятие в изкуствата, според П. Чешмеджиева (2008) „означава художествена изразителност, но по отношение на детската рисунка го разглеждаме и като свобода на изказа, и като преживяване, като емоция, изказана с езика на тялото или пък с думи (децата често си говорят, когато рисуват, съчиняват цели истории, след като са завършили рисунката, която ги е вдъхновила), като отношение към изобразяваното – красивото и доброто се рисуват красиво, а грозното и лошото се рисуват грозно, небрежно, като се деформират. Експресивността носи живот на картината. Тя проявява детските мисли, чувства, настроение, отношение.“ В този смисъл тя е важен белег и на активната емпатия.

Таблица 2

Сравнителен анализ на рисунките на ЕГ, КГ-2, КГ-3 и  KГ-4 за наводнението по отношение на цветовете в рисунките 

ИЗСЛЕДВАНА  ГРУПА                           ЕГ				КГ-2		КГ-3		КГ-4
	ЦВЕТОВЕ  В  РИСУНКИТЕ	БР.	%	БР.	%	БР.	%	БР.	%
1.	Използване на бледи цветове	1	14,2%	11	91,7%	2	12,5%	0	0 %
2.	Използване на по-наситени цветове	11	100%	1	8,3%	14	87,5%	16	100 %
3.	Преобладава повече наситено синият цвят	5	71,4%	2	16,7%	10	62,5%	7	43,75%
4.	Син цвят,  но много блед	0	0 %	10	83,4%	0	0 %	0	0 %
5.	Преобладава червеният, кафевият (съчетание на червено с други тъмни цветове-черно)	5	71,4%	2	16,7%	11	68,75%	11	68,75%
6.	Жълт или оранжев цвят	3	42,8%	4	33,3%	3	18,75%	2	12,5 %
7.	Зелен цвят	4	57,1%	5	41,7%	3	18,75%	4	25 %

 

През вторият етап изследването продължи през годините, до учебната 2012/13 година, когато учениците от ЕГ бяха вече в пети клас. През месец май 2013 г. бе проведено изследване  и  с ученици от втори и трети клас от ОУ „И.  С.  Тургенев“ – гр.  Разград (КГ-2), които не са били преки свидетели на природното бедствие наводнение. Те бяха помолени да нарисуват рисунки на тема „Наводнение“ и да изобразят това,  което са чували и знаят за природното бедствие от училище,  филми и разкази. Рисунките на учениците,  наблюдавали наводнение (ЕГ) и рисунките на учениците, които не са наблюдавали наводнение КГ-2 бяха предоставени на две групи лица от гр.  Разград в обучителен център за ученици по различни предмети.  1.  Предложено бе на ученици и възрастни,  обучаващи се при професионален учител по изобразително изкуство да разпределят предварително разбърканите рисунки в две групи:  на деца, наблюдавали наводнението и на ненаблюдавали. 2.  С друга група лица – ученици и възрастни от същия център, но не участващи в обучение по изобразителното изкуство, проведохме същия експеримент.

Третият етап продължи през учебната 2013/14година, като с учениците от ЕГ бе повторен експеримента с рисунки. Бяха помолени да се върнат в спомените си назад във времето- в злополучната 2007 година, и сега като по-големи ученици в 5 клас, да се опитат да нарисуват отново своите преживявания  от бедствието след 7 години.

В края на месец март на 2016 г., проведохме следващият пети етап от лонгитюдния експеримент с ученици от СОУ „Л. Каравелов“ от кв. Аспарухово, гр. Варна. Целевата група за изследване бе избрана от това училище, защото през 2014 г. учениците, учащи там, също стават свидетели на природното бедствие наводнение. Контролната група (КГ-3), които участват в експеримента е трети клас (16 ученици) и (КГ-4) е четвърти клас (16 ученици). И на тях като на КГ-2 им бе поставена задача да рисуват на тема „Моите спомени от наводнението в Аспарухово през 2014 г.“.  Предварително им бяха дадени инструкции, че могат да рисуват с различни материали, тоест избора е техен. Стигнаха до извода, че наводнение най-добре може да се предаде с водни бои, отколкото с флумастери и моливи. Класните ръководители и на двата класа споделиха, че  досега не им е поставяна такава тема след ужаса и травмата, на която са станали свидетели.  След края на поставената рисувателна задача, бе проверено как се възприемат чужди детски рисунки на ученици, свидетели на наводнение. Проведен бе и с тях експеримент под формата на игра. Задачата на участниците в него  бе да се опитат да разпределят предоставените им рисунки на две групи: на рисунки на деца, наблюдавали наводнение и на рисунки на деца, ненаблюдавали наводнение. Учениците от КГ-3 успяха да отделят 6 от 7 правилни рисунки (85,7 %) , а КГ-4 5 от 7 правилни рисунки (71,4 %). Последва беседа, като предварително заеха най-добрата за тях поза (на земята – седнали, легнали, други до експериментатора). С тяхно разрешение бе направен звукозапис на разговора. Започнаха да разказват за това къде са се намирали по време на наводнението, как са се почувствали, задаваха въпроси и за особеностите на наводнението в Цар Калоян, за реакциите и чувствата на ученици по време и след природното бедствие. В резултат на проведения експеримент се обогати активната емпатия и емоционалния опит на учениците. Те преживяха своеобразен катарзис и явно в определена степен отреагираха на негативните си чувства. По време на провеждането на експеримента участниците в него имаха възможност да изразят своите емоции (както чрез средствата на изобразителното изкуство и играта, така и вербално), да проявят съпричастност и съчувствие.

Експеримента с  разпределяне на рисунките на две групи се проведе и с учители от специализация по психология към ДИКПО – гр. Варна през месец юли 2016 година. В техните отговори най-голямо внимание се обръщаше на колите в рисунките на децата, на дърветата, на викащите за помощ деца. Впечатляваха се дали на рисунките има изображения на вятър, буря, дъжд, облаци и как те са изразени чрез използваните цветове в рисунките Всичко това разкрива, че те като експерти обръщат внимание на показателите, които са анализирани  в таблица № 1. От 7 рисунки, те откриха и разпределиха правилно 5, т.е. 71,4 %.

Изводи: 

1. Получените резултати и направените им анализи напълно потвърждават предположенията при формулирането на хипотезата на изследването. Проучването към този етап показва, че при ученици, които са били преки свидетели на дадено природно бедствие (в случая–наводнение), степента на експресия, точност, цветова гама и др. в техните рисунки се отличава от рисунките на тези, които не са го наблюдавали.
2. При експеримента с разпределянето на рисунките на две групи, при различните изследвани лица (от гр. Разград и гр. Варна) процентите са почти идентични. Това доказва, че когато в дадена рисунка има повече типични елементи за активната емпатия пресъздадени със средствата на изобразителното изкуство (наклонени, счупени дървета; коли; хора и животни, потънали във вода; деца, викащи за помощ; характерните за бедствието цветове) преживяванията на авторите им се разпознават вярно и точно от лицата, които я възприемат и анализират. Следователно, когато дадено явление е избразено с повече подробости, с правилно подбрани цветове и детайли с цел предаване на някакво емоционално чувство, то експресивността на рисунката е видна и може да бъде различена от всеки човек, без значение дали той има опит в областта на изобразителното изкуство или не.
3. Използването на иновационни и интерактивни методи в обучението, междупредметните връзки с Изобразително изкуство, Музика, Български език и литература, имa потенциал за повишаване качеството и ефективността на учебния процес с цел не само формиране на ключови компетентности у учениците за действия при природни бедствия, но и развиване, стимулиране на активната емпатия на малките ученици.
4. Проведената изследователска работа имаше и формиращ ефект. Тя допринесе за подобряване самочувствието на учениците и обогатяването на социалната им опитност при евентуален сблъсък с извънредни ситуации. Изобразителната дейност с разнообразните си средства и форми, приложени в оптимална среда, води до разширяване на възприятията и представите на децата, като по този начин се развива не само творческото им въображение, но и активната им емпатия.
5. Резултатите и заключенията от проведеното изследване могат да бъдат ценни при провеждането на специални курсове, семинари, както и в обучението на учители. Описаният подход за формиране на активна емпатия със средствата на изобразителното изкуство може да помогне на бъдещите специалисти – студенти и младши учители, работещите в практиката на помагащите професии (психолози, социални работници, възпитатели в образованието) за тяхното професионално усъвършенстване.

 

Литература / Reference:

1. Алексиева, Е. (2000) Рисунките в психологическите изследвания на личността. София.
2. Вердербер, Р., К. Вердербер (2003) Психология общения. Санкт Петербург.
3. Десев, Л. (2010) Речник по психология. София.
4. Джонев, С. (1996) Социална психология. София.
5. Жекова, С., Е. Пенчева (1989) Съпреживяването. (Емпатията в педагогическата практика). София.
6. Живкова, Х., (1998) Емпатията в социалните взаимоотношения. София.
7. Занков, О. (2005) Развитие и диагностика на изобразителните способности на децата от предучилищна и начална училищна възраст. В. Търново.
8. Маркова, Д. (2005) Диагностични възможности на детската рисунка. София.
9. Минчев, Б. и др. (2000) Ръководство за изследване на детето – І част. С., 2000, 231.
10. Стаматов Р. (2001) Емпатията. Пловдив.
11. Чешмеджиева, П. (2008) Зависимост на експресивността на рисунката при 5–6-годишните деца от спонтанността в изразяването. Научни трудове на Русенски университет „А. Кънчев“.
12. Чешмеджиева, П. (2012) Развитие на изразителността в детската рисунка чрез изкуството при възпитанието на 4–6-годишните деца. Автореферат на дисертация. Шумен.