Abstract:The article is devoted to the problem of teacher work motivation. There are presented different research ideas on the factors affecting it. Based on studied literary sources, an attempt has been made to draw the most frequently mentioned factors.

Изследванията в научната литература върху факторите оказващи въздействие върху трудовата мотивация на учителите се провеждат от няколко десетилетия, предимно в областта на мениджмънта на образованието и образователната психология (educational psychology).  Много изследователи свързват тяхното възникване със създаването на теориите за мотивацията на Е. Маслоу и Ф. Хърцбърг, когато под тяхно влияние започва да се търси спецификата на проявлението им при учителите под формата на характерни за учителската професия потребности и мотиватори. Впоследствие този интерес продължава и по отношение на други от новосъздадените теории за човешката мотивация. През 80-те г.м.в. се правят и първите опити за създаване на теории за трудовата мотивация на учителите. Понастоящем в изследванията върху учителската мотивация са се оформили няколко основни изследователски области – мотивация за избор на учителската професия,  фактори за трудовата мотивация на учителите, връзка мотивация на учителите – мотивация на учениците и демотивация на учителите. Една от областите върху които се концентрира най-голям изследователски интерес, както в миналото, така и сега е за факторите, които оказват влияние върху тази мотивация.  Това е свързано със значимостта на проблема за практиката на училищното управление – от мотивацията на учителите зависят техните трудови постижения, а оттам и резултатите в дейността на самите училища. Познаването на факторите може да допринесе за създаването на ефикасни мотивационни политики на различните нива на управление – национално, регионално и училищно.

В специализираната литература трудовата мотивация на учителите се разглежда в два взаимосвързани, но все пак обособени етапа – мотивация за избор на учителската професия (pre-service teachers motivation) и  етап на практикуващите учителската професия (in-service teachers motivation). В настоящата статия анализът на факторите е насочен към практикуващите учителската професия, като под термина „фактор” най-общо следва да се разбира комплекс от сили, които въздействат върху даден обект (явление, процес), вследствие на което в него настъпват определени промени.

Както при останалите професии факторите, въздействащи върху трудовата мотивация на учителите се обособяват в две основни групи – вътрешни и външни фактори. Към вътрешните фактори най-често се причисляват потребностите, ценностите и интересите, а външните фактори се свързват с различни променливи като социален статус на учителската професия, условия на труд, отношения с колеги, училищно ръководство, ученици, родители и др. Някои изследователи обособяват и трета група от фактори, в която включват алтруизма. Следва да се отбележи, че провежданите изследвания  в близкото минало и понастоящем (Lortie,1975; Mansfield, Woznitza, Beltman, 2012; E. Richardson, 2014; Muller, Aliata, Benningholf, 2009; Watt et al. 2012; Baie, 2008; Han, Yin, 2016, Burkhart, Freeman, 1991 и др.) върху избора на учителската професия и оставането в нея показват наличието на два основни фактора – алтруизъм и желание за работа с деца.

Въпреки спецификата, свързана с националните особености изследванията, провеждани в различни страни показват сравнително сходни резултати по отношение на факторите, които оказват влияние върху трудовата мотивация на учителите, като най-често се посочват условия на труд, професионална автономия, график на работа, заплащане, кариерно развитие, признание, отношения с колеги, ученици, родители и др. Например на основата на проучени литературни източници H. Ipec и M. Kanatlar посочват като най-важни такива фактори автономията в работата, обратната връзка, комуникацията в училище, заплащането, професионалното развитие, институционалната подкрепа, училищните стандарти, училищния климат, класовете, в които се преподава, училищните ресурси и улеснения, колективното трудово договаряне, колегиалните отношения, копирането между учителите, учителските роли, определени от колегите и администрацията, учителските очаквания за потенциала на учениците, постиженията на учениците, отношенията с учениците, политиките по заплащане и обратна връзка, училищно лидерство и административна рамка за вземане на решения, възнаграждения, обезщетения, сигурност в работата, материална среда в училище, подходяща среда за преподаване, наличие на средства, улесняващи преподаването, равнище на стрес, методи на преподаване, възможност за финансиране на проекти, натоварване в работата, социален статус в работата, имидж на учителите в местната общност (Ipec, Kanatlar, 2018, 27). Безспорно това е един твърде изчерпателен комплекс от фактори, но би следвало да се търси възможност за тяхното класифициране, защото силата на въздействието им върху трудовата мотивация на учителите не е еднаква.

1. Marcinkeviciute определя факторите влияещи върху учителската мотивация по следния начин (Vanagas, Cizikiene, 2015, 248):

• мотивиране от потребности;
• мотивиране чрез себеизразяване – признание, интересна работа;
• мотивиране от социални мотиви – солидарност, комуникация, сигурност;
• мотивиране чрез статус – успех, лидерство, постигане на цели, кариерно развитие;
• мотивиране от работата и от живота в организацията – социална и професионална мобилност, преодоляване на статусни проблеми и на психически дискомфорт.

Изхождайки от мотивационната теория на очакванията S. Goksay и T. Argon публикуват данни от проведено интервю с учители по отношение на очакванията им към професията. Най-силно изразени са очакванията по отношение на административната подкрепа и физическата среда в училище (Goksay, Argon, 2015, 149).

1. Boru също публикува данни от проведено емпирично изследване чрез интервю с учители. Посочени са следните основни фактори на вътрешната и външната мотивация на учителите (Boru, 2018,771-772):

-фактори на външната мотивация – национална образователна политика (качество на физическата училищна среда и на учебните материали), директори на училища (справедливост и комуникативни умения), колеги (колегиални отношения, коопериране в работата, солидарност);

-фактори на вътрешната мотивация – успех в работата, нематериална подкрепа, личностни характеристики.

Факторите на средата, които въздействат върху трудовата мотивация на учителите биха могли да се класифицира и по следния начин:

• фактори на външната училищна среда – социален статус на учителската професия, политики на МОН към учителите, социални фактори (трудова заетост, средна работна заплата, демографски тенденции, образователна, възрастова и етническа структура на населението в района в който се намира училището);
• вътрешно училищни фактори – заплащане, организация на работа, тип лидерство на училищния ръководител, материална база на училището, оценяване на трудовите постижения, отношения с колегите, учениците и родителите.

В  публичните училища са сравнително ограничени възможностите за материално мотивиране на учителите, което се отбелязва от много изследователи. Например S. Lourmpas и A. Dakapoulou посочват, че за директорите на училища в Гърция е непривично мотивирането с икономически средства, (Lourmpas, Dakapoulou, 2014, 3362). а D. Guglielmi, C. Panari, S. Simbula, G. Mazetti пишат, че както и преди един век учителите се сблъскват с ниски заплати и недостатъчно ресурси в училище (Guglielmi et al.,2014, 1842). Ограничените възможности за материално мотивиране предизвикват необходимостта от използване на нематериални средства. Именно това предизвиква интереса на изследователите към факторите, които въздействат върху т.н. нематериална мотивация (intangible motivation). Изследвайки влиянието на нематериалните фактори върху мотивацията на учители от училища във Вилнюс R. Vanagas  и A. Urmanaviciene ранжират тези фактори по следния начин (Vanagas  и Urmanaviciene, 2015, 257):

• най-силни фактори – постижения на учениците и мотивация на учениците;
• силни фактори – уважение и доверие от страна на учениците, интерес към учебния предмет, възможности за себереализиране на учителите, благоприятен психологически климат в училище;
• сравнително по-слаби фактори – уважение и доверие от страна на ръководителите на училището;
• най-слабо – възможности за квалификация и за кариерно развитие.

По-синтезирана представа за факторите влияещи върху мотивацията на учителите може да се получи чрез обобщаване на посочените такива в литературата. Това е подход, който се използва често и един от последните, базиран върху проучването на много литературни източници е на J. Han и H. Yin ((Han, Yin, 2016). Обобщавайки  факторите, посочени като влияещи върху трудовата мотивация на учителите (Marcinkevicite,2010; Goksay, Argon. 2015; Boru, 2018; Gueltekin, Akar, 2014; Viseau, 2016; Bjekic et al.,2014; Muller et al.,2009; Ipek, Kanatlar, 2018; Vanagas, Cizikiene, 2015; Vanagas,  Urmanaviciene, 2015) се получи следното разпределение на основата на абсолютната честота (брой на присъствие на даден фактор в отделните класификации):

• училищен климат             7
• самата работа             6
• условия на труд             6
• постижения на учениците             6
• отношения с колегите             4
• комуникация в училище             4
• признание                         3
• алтруизъм                         3
• сигурност на работното място             3
• отношения с ръководството на училището             3
• кариерно развитие             3
• професионално развитие             3
• стрес             3
• призвание за работа като учител             3
• екипна работа и коопериране с колегите             3
• участие при вземането на решения             3
• възможност за интелектуално стимулиране на учениците 3
• гъвкав график на учебните занятия             2
• себереализация             2
• мотивация на учениците             2
• институционална подкрепа             2
• полза от учителската професия             1
• училищна среда             1
• професионална етика             1
• класове, на които учителят преподава             1
• интерес на учениците към учебния предмет             1
• трудова среда в училището             1
• училищни стандарти             1
• натоварване в работата             1
• организационна култура             1
• организационна справедливост             1
• оценяване на трудовия принос             1

Според получените данни в класификациите най-често се включват факторите училищен климат, самата работа, условията на труд и постиженията на учениците. Училищният климат включва в своето съдържание отношенията на учителите с колегите, с училищното ръководство, с учениците и родителите им и поради това не е учудващо, че е включен в много от класификациите. Още Ф. Хърцбърг включва самата работа сред мотиваторите в своята мотивационна теория, а впоследствие тя заема основно място в теорията за характеристиките на работата на Д. Хакман и Г. Олдхам. Поради това не е учудващо, че при учителите, където висок относителен дял от упражняващите професията са я избрали водени от желанието да работят с деца основен мотивационен фактор е самата работа. В тази връзка е полезно да се припомни една мисъл на Роланд Вио, който разглежда работата в клас като най-важният мотивиращ фактор за учителите и по този повод посочва, че „ако класът не е, или вече не е стимулираща среда за учителя, то неговата мотивация няма как да бъде назначена”(Viau,2004,14).

Недостатъчното финансиране на системите за средно образование е стар болен проблем, който се отразява върху условията на труд в училище и независимо от напредъка в някои страни нещата очевидно все още са далече от желаното равнище. Постиженията на учениците също представляват силно действащ мотивационен фактор.

Прави впечатление доста челната позиция на фактора комуникация в училище, което не е случайно. В съвременното информационно общество организационната комуникация изпълнява изключително важна роля. Достатъчно е само да се спомене, че с информацията се свързва един от източниците на организационната власт. Върху комуникацията в училище влияят много променливи, като тип лидерство, организационна култура, големина на училището, комуникационни компетентности на директора на училището, обратна връзка и др. и те би следвало да се използват целесъобразно.

В периода след 2000 г. в изследванията върху учителската мотивация се обръща завишено внимание на връзката между мотивацията на учителите и тази на учениците. Понастоящем се приема, че мотивацията на учениците представлява един от най-силно въздействащите върху учителската мотивация фактори. А взаимовръзката мотивация на учителите – мотивация на учениците се е превърнала в едно от основните направления на изследвания в областта на учителската мотивация.

Връзката между мотивацията на учителите и учениците се определя от бинарния характер на педагогическото взаимодействие – за да постигне необходимите педагогически цели учителят взаимодейства с учениците. Постигането на  желаните резултати обаче зависи не само от полаганите от негова страна усилия, но и от тези на учениците, включително и от равнището на тяхната мотивация за учене.

Според J. Han и H. Yin връзката между учителската мотивация и мотивацията на учениците е отдавна призната в специализираната литература, а най-широко използваната теоретична рамка при нейното изследване е теорията на самодетерминацията Е. Диси и Р. Райън  (Han, Yin, 2016, 9). Р. Рио посочва, че учителят влияе върху мотивацията на учениците чрез типа на междуличностните отношения, които има с тях,  чрез неговото чувство за честност и справедливост, уважение към индивидуалните различия, култура, емпатия той въздейства върху нея като се самоинвестира в тяхната работа. Учителската мотивация ще бъде положителна, ако:

1.се валоризира, това, което се преподава;

2.учителят може да преподава, така, както желае;

3.учителят чувства, че има контрол върху своето преподаване.

При слабо влияние на преподаването върху учениците учителят се демотивира (Viau, 2004,9-10).

1. Santisi, P. Magnano, E. Hichy, E. Ramaci също приемат, че мотивацията в преподаването е свързана с благополучието в класната стая, високата мотивация на учениците, добрите постижения на учениците и връзката преподаване – учене (Santisi et al.,2014,1227). U. Sciefele приема връзката между учителската мотивация и мотивацията на учениците за емпирично потвърдена и отхвърля срещащата се в литературата идея, че „само активиращите познавателната дейност на учениците учителски практики и ориентацията към педагогическо майсторство оказват влияние върху релацията учителска мотивация – мотивация на учениците” (Sciefele, 2011,116).

Въпреки наличието на много сходства, факторите въздействащи върху трудовата мотивация на учителите в отделните училища не винаги съвпадат, съществуват различия както по отношение на броя на факторите, така и по отношение на тяхната сила. С оглед на това при училищното управление е необходимо да се отчита действието на конкретните фактори и политиката в областта на мотивирането на бъде съобразена с тях.

Литература

Boru, N. (2018) The Factors Affecting Teacher Motivation. –International Journal of Institution, 4

Goksay, S., T. Argon (2015) Teachers Views on Performance and Reward in the Framework of Expectancy  Theory. –Journal of Educational Science Research, 2.

Guglielmi, D., C. Panari, S. Simbula, G. Mazetti (2014) It is possible to motivate teachers ? The role of organizational identification. –Procedia, 116.

Han, J., H. Yin (2016) Teachers motivation: Definition, research development and implications for teachers. –Cogent Education, 3.

Ipek, H., M. Kanatlar (2018) Factors Affecting EFL Teacher Motivation. –Journal of Qualitative Research in Education, 2.

Lourmpas, S., A. Dakapoulou (2014) Educational leader and teacher’ motivation for engagement in innovative programmes. The case og Greece. –Procedia, 116.

Santisi, G., P. Magnano, Z. Hichy, T. Ramaci (2014) Metacognitive strategies and work motivation in teachers: an empirical study. –Procedia, 116.

Sciefele, U. (2017) Classroom management and mastery-oriented instruction as mediators of the effect of teachers motivation on student motivation. –Teaching and Teacher education, 1.

Vanagas, R., J. Cizikiene (2015) Motivating factors for teachers: case study analysis. – Society, Integration, Education, 2.

VanagasR., D. Urmanaviciene (2015) The Impact of Intangible Factors of the Employees of Educational Institution. – Society, Integration, Education, 2.

Viau, R.(2004) La motivation: condition au plaisir d’apprendre et d’enseigner en contexte scolaire. 3-e Congres des chercheurs en Education. Universite de Sherbrooks. – https://projetadef.files.wordpress.com/2011/12/la_motivation.pdf ползван на 05.11.2018г.