Abstract:The professional portfolio is a modern technology for recording the achievements of pedagogical specialists. It helps to build the overall vision of the teacher by registering in the registers of his professional career development the self-assessment of professional achievements. The portfolio is a reflexive auto-assessment document that tracks the experience, qualification, innovative practices and motivation to practice the teaching profession.

ВЪВЕДЕНИЕ

XXI век поставя нови доминанти пред съвременния педагогически специалист. За да бъде адекватен, гъвкав и приспособим към условията, е необходимо постоянно да се квалифицира, да обогатява своя професионален и личностен профил и да е подготвен с предизвикателствата на новото поколение ученици.

Учителското портфолио е един от най-важните компоненти за постигане на професионална реализация при директори, учители и педагогически специалисти. То е своеобразна визитна картичка за постигнатите резултати на ниво ефективност, компетентност, квалификация и изговаря същностните законосъобразни действени корелати на училищния специалист.

Учителското портфолио е съвременна иновационна технология за оценка на постигнатите резултати в професионалната реализация на  учителя, то е своеобразен каталог на постиженията – мерило за успеха на учителя.

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

Още през епохата на Ренесанса терминът портфолио се е употребявал в смисъл на папка или албум с картини, докато в съвременния контекст се дефинира широкоспектърно. От една страна, се разглежда като набор от документи, материали, дори инструменти за постигане на определена научно-образователна цел, от друга – като документация за определена сфера на професионална реализация, от трета страна – като метод за атестация на преподавателя и като цялостна съвременна образователна технология, чиято цел е да оценява развитието на педагогическия специалист в етапите на неговото кариерно израстване (Pavlov, 2003: 206; Gyurova, 2006; Gyurova, 2008: 51).

Професионалното портфолио се установява в научното поле като „съвременна образователна технология, която отразява връзката между теорията, научното познание и педагогическата практика“ (Petrov & Atanasova, 2001: 15). Не по-малко изчерпателна дефинативна характеристика дава Я. Тоцева спрямо същността на професионалното портфолио, а именно „иновационен инструмент за разпознаване и диференцирано оценяване на качеството на дейността“ на педагогическия специалист, като отново го поставя в научния конструкт на технологията (Toceva, 2018: 339). Разглежда се като базисен инструмент за формирането на оценка и самооценка, като по този начин спомага за „удостоверяване на качеството на работата“ (Toceva, 2018: 339), от една страна, а от друга – като „съгласуван набор от материали, които представят преподавателска практика“[1], свързана с обучението на ученици или студенти.

В Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти[2] се постановява, че педагогическият специалист „отразява в професионалното си портфолио постигнатите компетентности в съответствие с професионалния профил за заеманата длъжност“, което на практика означава, че портфолиото съхранява най-значимата информация за постигнатите резултати в професионалното кариерно развитие. Характерното за него е, че не е константна величина, а се актуализира ежегодно, за да се удостовери напредъкът и ангажираността на педагогическия специалист към професията и към квалификацията. Материалите, които се включват в съставянето на професионалното портфолио, доказват в образователния процес:

• динамиката на професионалния статут на специалиста и на учениците, с които работи;
• постигнатите резултати на учениците в отношение на придобити компетентности;
• участие в политиките на министерството;
• професионална квалификация[3].

По идентичен начин и в предходната Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти извежда на основно положение квалификацията на кадрите в образователната система и регламентира задължителния, не препоръчителен, характер на професионалното портфолио като инструмент за справедливо и обективно оценяване на учителския труд, както и като част от процеса за постоянно усъвършенстване на компетентностите, знанията и уменията с „цел повишаване качеството и ефективността на образованието“[4].

В чл. 226 от Закона за предучилищното и училищното образование се упоменава, че професионалното портфолио спомага за атестирането и самооценяването на педагогическия специалист, като служи за доказателство за „активното му участие в реализирането на политиката на детската градина или училището, професионалните му изяви, професионалното му усъвършенстване и кариерното му израстване, както и постигнатите резултати с децата и учениците“[5]. Принципите в системата на българското образование са основани на единна държавна образователна политика, която има за цел да стимулира своите служители в процес на непрекъснато кариерно развитие, професионално и личностно самоусъвършенстване.

Професионалното портфолио е инструмент за персонално самооценяване, който се координира от атестационна комисия, чиято цел е да удостовери постигнатите професионални и образователни резултати.

Основните функции на портфолиото са общо четири и са описани в Наредбата:

• представителна – има за цел да спомогне за разбирането на философските възгледи на специалиста; образователната степен; повишаване на квалификацията и компетентностите;
• развиваща – има за цел да спомогне за професионалното самоусъвършенстване и личностната реализация в контекста на основните приоритети;
• оценъчна – целта е да се оцени обективното състояние на достигнатото професионално равнище и достиженията на педагогическия специалист;
• комуникативна – целта е да се осигури обратна връзка между всички заинтересовани страни и участници (родители, колеги, инспектори, експерти) в процеса на взаимодействие и сътрудничество за постигане на единни възможности за реализация и развитие[6].

Основните данни, които съдържа портфолиото, са заложени в чл. 68 от Наредбата:

• общи данни – имена, образование, квалификация;
• документи за придобити знания, умения;
• материали, които доказват постиженията на специалиста, както и такива, които включват участието му в различни форуми.

Определят се следните функции на портфолиото, които характеризират неговата процесуално-организационна дейност в цялостната квалификационна характеристика на учителя:

• съдържателна – използва се личностно-ориентираният подход на преподавателска методика, като се съчетават традиционни и иновативни технологии за ефективен учебно-образователен процес;
• комуникативна – обмяна на опит, идеи, стратегии за изграждане на ползотворно колегиално сътрудничество, от една страна, и от друга – за процесуалност в урочния час;
• диагностична – нивото на професионализъм като задължителен маркер за надграждане на обучението и квалификацията;
• рефлексивна – подпомага осмислянето и себевглеждането в преподавателската дейност, което спомага за подобряване на ефективността;
• развиваща – отговаря за мотивацията на преподавателя за постоянното му усъвършенстване и изграждане на педагогическите компетентностни подходи (Gyurova & Bozhilova, 2008: 52).

Възприето като универсална технология, професионалното портфолио спомага за прецизното документиране на постъпките и изявите на учителя, като въз основа на фактологията се правят изводи, които са рефлексия на:

• промените, които се наблюдават у човека в резултат на фактори като време, опит, пример, умения за използване на креативността;
• адекватно взаимодействие със средата;
• прогнозиране и предлагане на модели на преподавателски практики (Pavlov, 2003: 212-213).

Същевременно професионалното портфолио съчетава основни компоненти на съвременна образователна технология, като се обобщават спецификите, че е инструмент за самооценка и саморефлексия, а също и алтернативен елемент на оценяване[7]. Прави се обобщението, че професионалното портфолио е цялостен инструментариум, насочен към постигане на определена цел, свързана с дългосрочна кариерна перспектива. Въпреки че портфолиото може да отнеме много време за изграждане, то улавя сложността на професионалната практика по начини, по които никой друг подход не може. Портфолиото е не само ефективен начин за оценка на качеството на преподаване, но също така предоставя на учителите възможности за саморефлексия и колегиални взаимодействия въз основа на документирани епизоди от тяхното собствено преподаване[8].

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В ретроспективен план съобщение на Европейската комисия до Съвета на Европа и до Европейския парламент, свързано с подобряване качеството на образование сред учителите и педагогическите специалисти[9], още през 2007 г. акцентира върху спецификата на учителската професия в динамичния съвременен свят и за да се отговори на нуждите на поколенията, е необходимо да се покрият нарастващите професионални изисквания и предизвикателствата пред образователните институции.

Основното, което се изисква от учителите, е да поемат отговорност за учене през целия живот в контекста на професионалната си квалификация и умения за авторефлексивна практика. В това отношение се извеждат компетенциите, които трябва да притежават учителите:

• систематично осмисляне на практическия си опит;
• пряка ангажираност с научноизследователска дейност в работния процес с ученици;
• включване на резултати от академични проучвания и от непосредствена работа с ученици;
• оценяване ефективността на стратегиите и методите на преподавателска практика;
• анализиране и преценяване на потребности от обучение и квалификация (Zhelezova-Mindizova, 2012: 111).

В професионалното портфолио на учителя се синтезират областите на интерес, креативния стимул и цялостното развитие на професионалната личност. То съдържа цялостната философия на преподавателя в годините опит, а също така и „кондензирана индивидуална философия на преподаването на учителя“ (пак там).

Изискванията към учителя и учителската професия извеждат „профил на субект с висока рефлексивна култура“, който има способността, отговорността и нагласата да подвежда под анализ собственото си професионално поведение и да действа съобразно хуманистичните и високонравствените идеали на собствения си потенциал. В този смисъл портфолиото на учителя е продукт – процес на „ежедневна професионална дескриптивна рефлексия“ (Zhelezova-Mindizova, 2012: 111). Преподавателят става изследовател на собствените си възможности за професионална реализация, като сам на себе си е движеща сила, която има способността да създаде философия на образованието, основана на преподавателския си професионално-квалификационен опит.

В процеса на създаване на портфолио педагогическият специалист се ангажира със „задължението за повишаване на квалификацията, а оттам и професионалната компетентност“ (Toceva, 2018: 339). В една непрекъснато променяща се динамична среда квалификацията на педагогическия персонал е от съществено значение за просперитета на образователната институция. Професионалното портфолио е съвременният технологичен инструмент за поддържане нивото на качествено образование в среда на предизвикателства и иновативни преподавателски практики.

ЛИТЕРАТУРА

1. Гюрова, В. и колектив. (2006). Интерактивността в учебния процес. София: Европрес.
2. Гюрова, В., Божилова, В. (2008). Портфолиото на преподавателя. София: Европрес.
3. Железова – Миндизова, Д. (2012). Портфолиото като професионален инструмент за систематизиране и оценяване на педагогическия труд. // Научни трудове на Русенския университет. Т. 53(11).
4. Павлов, Д. (2003). Образователни информационни технологии. София: Даниела Убенова.
5. Петров, П., Атанасова, М. (2001). Образователни технологии и стратегии на учене. София: Веда-Словена-ЖГ.
6. Тоцева, Я. (2018). Професионалното портфолио на педагогическите специалисти – иновация с много въпросителни. // Сборник научни доклади. Седма международна научна конференция „Образование, наука, иновации“ ESI’17, Перник: ЕПУ.

REFERENCES

1. Giurova, V. et al. (2006). Interaktivnostta v uchebniq proces. Sofiq: Evropres.
2. Giurova, V., Bozhilova, V. (2008). Portfolio na prepodavatelq. Sofiq: Evropres.
3. Zhelezova – Mindizova, D. (2012). Portfolio kato profesionalen instrument za sistematizirane i ocenqvane na pedagogicheskiq trud.// Nauchni trudove na Rusenski universitet. T. 53 (11).
4. Pavlov, D. (2003). Obrazovatelni informacionni tehnologii. Sofiq: Daniela Ubenova.
5. Petrov, P., Atanasova, M. (2001). Obrazovatelni tehnologii I strategii na uchene. Sofiq: Veda-Slovena-JG.
6. Toceva, Q. (2018). Profesionalnoto portfolio na pedagogicheskite specialist – inovaciq s mnogo vaprositelni. // Sbornik nauchni dokladi. Sedma majdunarodna konferenciq “Obrazovanie, nauka, inovacii” ESI`17, Pernik: EPU.

[1] Mues, F., Sorcinelli, D. Preparing a Teaching Portfolio. Available from: https://www.slu.edu/cttl/docs/cuts-forms/preparing-a-teaching-portfolio.pdf.

[2] Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В сила от 02.08.2019 г. https://mon.bg/bg/59

[3] Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В сила от 02.08.2019 г. https://mon.bg/bg/59

[4] Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В сила от 27.09.2016 г., Обн. – ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г. https://mon.bg/bg/59

[5] Закон за предучилищното и училищното образование. В сила от 01.08.2016 г., Обн. ДВ. бр.79 от 13.10.2015 г, изм. и доп. ДВ. бр.82 от 18.09.2020 г., изм. ДВ. бр.17 от 01.03.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 03.05.2022 г. http://mon.bg/bg/57

[6] Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В сила от 02.08.2019 г. https://mon.bg/bg/59

[7] Янакиева, Сн. Образователното портфолио – философия, технология, практически проекции. Достъпно на: http://www.diuu.bg/ispisanie.

[8] Wolf, K. Developing an Effective Teaching Portfolio. Available from: https://www.ascd.org/el/articles/developing-an-effective-teaching-portfolio.

[9] European Commission Directorate-General for Education and Culture. Testing Соnfеrеnсе оп the Соmmоn Еигореаn Principles: Teacher Competences and Qualiications 20th – 21st June 2005. Brussels, 2005.