Abstract: The evolution of Information Society leads to changes the organization and delivery of education. The purpose of this article is to analyze the technology influence from the perspective of its affect to the education methods. Greater information access; greater communication; synchronous and asynchronous learning; increased cooperation and collaboration, cost-effectiveness and pedagogical improvement are qualities that modern е-learning environments provide to the students. This article discusses new technologies for learning and training, describing their pedagogical value.

Key words: Computer-Based Training, Computer-Aided Instruction, Web-Based Training, e-learning, m-laerning, network learning

Бързото развитие на информационните и компютърните технологии поражда необходимостта от нови стандарти и методически постановки за преподаване. Вече наред с традиционните се налагат и нови модели на обучение, а това неминуемо води до сериозни изменения в съвременното образование. Дистанционното обучение, интегрирането на информационните технологии в образованието и многото други възможности, които дава техническата революция, са предпоставка да се направи образованието индивидуално, да се мотивират обучаемите, да се промени подходът на преподавателя. Днес “мисията на образованието се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формиране и развитие на творческото мислене, към намиране на нестандартни решения в живота, към промяна на съществуващата действителност и т.н.” [Павлов 2001].

Съвременните младежи се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. Електронните медии, компютърните игри и богатият книжен пазар всекидневно провокират познавателни интереси с вълнуваща атрактивност. Учещите имат възможност за сравнение и избирателно отношение към източниците на информация. Естествени са предпочитанията им към онези от тях, в които научното знание е поднесено интересно,  привлекателно и предизвикателно за сетивата.

Появата и масовото използване на нови, основно интернет технологии като: уеббазирани платформи за обучение, социален софтуер (блогове и уикита), социални игри и др., трансформират традиционното съдържание на понятията учене и обучение, в техните социално-комуникативни аспекти. Това е предпоставка да се говори за групово социално паралелно конструиране на знания и общностни групи за обучение във виртуална учебна среда.

В настоящата разработка, дефинирайки видовете когнитивни компютърни средства, чиято цел е да се обогати и затвърди човешкото познание, се очертават различните начини, по който те могат да се интегрират в процеса на образование.

Терминът компютърно базирано обучение (Computer-Based Training, Computer-Based Tutorials, Computer-Based Teaching) се използва, за да опише почти всеки вид обучение, базирано на компютри като основно средство за представяне на информацията. Този подход за обучение се възползва от интерактивните интерфейсни елементи на компютърния софтуер и ресурсите да се въздейства със средствата на различните видове медии, които компютрите поддържат. Потенциални предимства на компютърно базираните програми за обучение са възможността за самостоятелно обучение, работата със собствени темпове, осигуряването на многократно повторение на задачите, намаляването на психическия стрес и др. Това го прави подходящо за физически лица от среди в неравностойно положение. Критиците му изтъкват липса на гъвкавост, едностранчиво въздействие от компютъра при липсата на преподавател и висока цена за софтуерно и хардуерно оборудване, недостъпна за всекиго.

Компютърно подпомаганото обучение (Computer-Assisted Instruction, Computer-Assisted Learning/Teching) обикновено се използва като допълнение към традиционните начини на обучение. За да се постигне по-голяма ефективност на обучението, то се осъществява често в самите класни стаи. Този тип обучение се използва като вече традиционен инструмент в съвременния образователен процес. Атрактивните средства за въздействие го превръщат в изключително подходящо за началното образование.

Уеббазираното обучение (Web-Based Training) може да се опише като “обучение, при което WWW се използва като виртуална среда за представяне  учебните материали и / или за осъществяване на учебния процес. Последното означава, че WWW се използва в някоя (или всички) от следните роли: за провеждане на учебно занятие от разстояние, за дискусии по теми от учебното съдържание, за комуникация между студенти и преподаватели и между самите студенти, за провеждане на упражнения, за полагане на тестове, за съвместна разработка на проекти, за достъп до допълнителни учебни ресурси и др.” [Николова 2000].

Уеббазираното обучение може да бъде в две форми – да подпомага редовния курс на обучение (както при компютърно подпомаганото обучение) или напълно да замести даден курс, преподаван в класната стая.

Динамиката на развитието и разнообразието от практики при навлизането на новите технологии в съвременното обучение  наложи  въвеждането на нов термин – електронно обучение (e-learning, е-обучение), чиято цел е да отрази новата концепция в развитието на дидактическите подходи, но бързата еволюция на технологиите и тяхното интегриране в образованието доведе до бързо променяне съдържанието на това понятие. Например: различен от съвременния смисъл се е влагал в електронното обучение преди появата на уеббазирани платформи за обучение, докато много често в съвременен контекст двете понятия (електронното обучение и уеббазирано обучение) се използват като синоними [Пейчева-Форсайт 2010].

Този вид обучение често се използва за предоставяне на информация. Това може да стане по всяко време и на всяко място по света, където има Интернет, и затова уеббазираното обучение се ползва с широка популярност в образователните среди. Уеббазираните курсове се наричат още киберкурсове (cybercourses) или виртуални курсове (virtual courses). В такива курсове обучаваният играе централна роля и му е предоставена възможността да се обучава със свое собствено темпо. Уеббазираните курсове обикновено широко използват средствата на хипермедията.

Друга характеристика на тези курсове, която ги отличава от останалите видове дистанционни курсове, е възможността за комуникация между учещите и преподавателите и между самите обучавани. Това може да стане по различни начини, например: чрез електронна поща, дискусионни групи, компютърна конференция или чат. Тези възможности за взаимодействие правят уеббазираните курсове по-подходящи за дистанционно обучение от останалите видове курсове в случаите, когато такова взаимодействие е от първостепенно значение за курса.

Тенденция на прехода и трансформирането на методологическите платформи на електронното учене / обучение е съществената промяна в ключовите понятия, използвани да обяснят тези явления. В англоезичната научна литература, която отразява и водещите тенденции в тази област, понятието компютърно базирано обучение (computer based / assisted education) е категорично заменено от понятието електронно учене (e-learning). Преместването на ударението от преподаването върху ученето не е случайно, макар че второто носи всички педагогически конотации, свързани с проектиране и реализиране на акта на обучение като цяло, т.е. съдържа елементите и на преподаването, и на педагогическото общуване като дейности.

Най-широкообхватното определение на понятието електронно учене (e-learning) звучи по следния начин: „Учене, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ)” [Бийтъм 2004]. Това определение е сравнително неоспорвано. То предполага определянето на едно обучение като електронно и тогава, когато се използват индивидуални, невключени в мрежа технологии – като интерактивна бяла дъска, дигитално видео, единични компютри с различни компютърни приложения.

Ученето в мрежа (network learning) е процес, в централния план на който са поставени връзките между участниците в образователния процес. Те обхващат както общото споделяне на информация, така и възможността за общуване по такъв начин, че да се осигури възможност за подкрепа и взаимодействие. Мрежата осъществява релационната функция, като ударението пада върху педагогическата онлайн комуникация в рамките на определена учеща общност.

Фигура 1. Модели на мобилно обучение

Джон Тракслер, професор в университета на Уулвърхямптън, говори за мобилно обучение, очертавайки тенденцията за институционално широко възприемане на този инструмент. Терминът мобилно обучение (m-обучение) се отнася до използването на мобилни и джобни устройства като персонални цифрови помощници, мобилни телефони, лаптопи и таблети в преподаването и ученето.

Тъй като мобилните технологии стават все по-преносими, достъпни, ефективни и лесни за използване, те са една нова отворена възможност за образование. Целта им е да създадат подходи за предоставяне на обучение както в рамките на институцията, така и извън нейните четири стени [Тракслер 2005].

От чисто технологична гледна точка се разглеждат различни модели на обучение в зависимост интеграцията на софтуера със системата (Вж. фигура 1).

Характерно за образователните приложения за мобилни устройства е, че са  организирани в кратки модули, предлагат опростен интерфейс и са съобразени с факта, че се използват основно в ограничени интервали от свободно време.

Поради лекотата на работната процедура повечето участници в образователния процес са готови да съдействат с обратна връзка, което води до повишаване качеството на курсовете.

Редица други автори (M. Розенберг, Р. Шарп) предлагат свой анализ и дефиниране на тези термини, като в най-широк смисъл изказват мнение, че електронното обучение се осъществява основно с посредничеството на електронна среда, което позволява то да се извършва в мрежа от разстояние и затова често електронно обучение се използва и като синоним на дистанционно обучение [Шарп 2004, Розенберг 2006].

В своите разработки проф. Г. Тотков очертава характеристиките на електронното обучение като:

• гъвкавост (задаване на време, място и темп);
• модулност (избор, индивидуални програми);
• независимост (обучение – успоредно с работа);
• обхват (ползване на различни източници на информация, много обучавани, комуникация с преподаватели);
• икономичност (ефективно използване на информационни и материални ресурси);
• технологичност (използване на нови технологии и средства);
• социално равноправие (изравняване възможностите за получаване на образование);
• нетрадиционна роля на преподавателя (в посока на координиране процеса на обучение);
• промяна на профила на обучавания (самоконтрол и самоорганизация, умения за използване на нови технологични средства), и т.н. [Тотков 2006].

Разнообразието от практики на обучение налага и използването на понятието смесено учене / обучение (blended learning). То се определя от някои автори като „учене, при което основната функция на виртуалната учебна среда е съхраняването и предоставянето на допълнителни учебни ресурси, които изпълняват помощна функция при иначе традиционната форма на обучение.” [Лазарова 2008]. Характеризира се с надграждане, вплитане, интегриране на разнообразни информационни и комуникационни технологии в традиционния образователен контекст (Вж. Фигура 2).

Фигура 2. Форми на обучение в информационното общество

Мейс и Де Фрейтас обосновават необходимостта от познаване на специфичния подход към обучението, обусловен от педагогическите парадигми, които се разглеждат като допълващи се елементи на единен цикъл на обучение, а не като алтернативи. Според тях дизайнът на електронното обучение трябва да бъде разгледан от всяка теоретична перспектива, която от своя страна поставя акцента върху различните аспекти на обучението. Те систематизират ключовите характеристики, които са в основата на съвременния педагогически дизайн [Мейс, Де Фрейтас 2006].

Теоретико–методологическият анализ на съвременните форми на обучение в информационното общество води до следните изводи:

1. Провежданата в България образователна реформа, поражда необходимостта от нови стандарти и методически постановки за преподаване, а именно усвояване на нови знания и умения чрез използването на информационни и компютърни технологии, базирани концепции и методи, които да осигурят подходящо интерактивно съдържание. Това налага осъвременяване на учебното съдържание, на учебните планове и програми и е свързано не само с предлагането на възможности за непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всеки учещ, но и с предоставяне на електронни образователни ресурси, които обогатяват традиционното преподаване чрез създаване на възможност за самостоятелно обучение. Същото се отнася и за допълнителните форми на обучение.

Съществен приоритет в предложените от Министерството на образованието, младежта и науката Националнa програма за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015)[1]  и Програмата за развитие на образованието, науката и младежките политики в България (2009-2013)[2]  е разработването и прилагането на електронни учебни материали. Това е полезно и наложително и за съжаление, подчертава все още колко сериозни пропуски има в работата на специалистите.

Увереността за това твърдение е мотивирана  и от Стратегията „Европа 2020”, приета от Европейския съвет, която се изразява в активно и ефективно използване възможностите на съвременните информационни и комуникационни технологии за реализиране на високохуманната идея за широкодостъпно, адаптирано към индивидуалните потребности, продължаващо през целия живот качествено обучение. Целта е да бъдат дадени равни възможности за придобиване знания и умения, необходими за пълноценна социална и трудова реализация и за подобряване качеството на живот в условията на информационното общество на глобалната, базирана на знанието, икономика.

2. Най-подходящ начин за обучение е смесване методите на компютърно базираното обучение с традиционните методи, като целта е откриване оптималното ниво на взаимодействие.

[1] http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/nac_programa.html

[2] http://www.minedu.government.bg/left_menu/documents/strategies/programa_MOMN-2009-2013.pdf

Литература / Reference:

1. Белингер, Джордан 2000: Belanger, F., & Jordan. D. H. Evaluation and implementation of distance learning: Technologies, tools and techniques. London: Idea Group Publishing, 2000.
2. Бийтъм 2004: Beetham, H. Review: developing e-learning models for the JISC Practitioner communities – http://www.jisc.ac.uk., 2004.
3. Гудиър 2001: Goodyear, P. Effective networked learning in higher education: notes and guidelines. Bristol, Joint Information Systems Committee, 2001, http://www.academia.edu/314168/ Effective_networked_learning_in_higher_education_notes and_ guidelines
4. Лазарова 2008: Лазарова, Ст. Дистанционно обучение в университетска среда в контекста на непрекъснатото образование. Дисертационен труд. София, Специализиран научен съвет по педагогика, 2008.
5. Мейс, де Фрейтас 2006: Mayes, T. & de Freitas, S. Review of e-learning frameworks, models and theories. JISC e-learning models desk study. Retrieved, December 22, 2006, from http://www.jisc.ac.uk/uploaded_documents/Stage 2 Learning Models (Version 1).pdf.
6. Николова 2000: Николова, И. Проектиране и реализация на WWW-базирано обучение: методология и средства. Разработка за присъждане на нучната и образователна степен „Доктор”, Софийски университет, ФМИ, 2000.
7. Павлов 2001: Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Модул първи. С., 2001.
8. Пейчева-Форсайт 2010: Пейчева-Форсайт, Р. Електронното обучение – теория, практика, аспекти на педагогически дизайн. Списание на Софийския Университет за електронно обучение, 2010.
9. Розенберг 2006: Rosenberg, M. Beyond E-Learning: Approaches and Technologies to Enhance Knowledge, Learning and Performance, ISBN: 978-0-7879-7757-3, Hardcover, 2006.
10. Тракслер 2005 : Traxler, J. Defining mobile learning, IADIS International Conference Mobile Learning, http://iadis.net /dl/final_uploads/200506C018.pdf, 2005.
11. Тотков 2006: Тотков, Г. Педагогически модели и е-обучение, Национален семинар по е-обучение, София, 3. 2006 г, www.bvu-bg.eu/sem/sem3/Totkov.pps.
12. Шарп 2004: Sharpe, R. How do professionals learn and develop? In: Baume, D. and Kahn.