Abstract: The publication justify innovations that underlie modern foundations of technological training in the initial stage of primary education. The subject is contemporary technological training, and subject – the expansion of its substantive and procedural grounds. The goal is based on sound technological innovations in education to promote its effective implementation.

Key words: basic technological training, modern paradigm, key competencies, transferable skills, personal development

„От хващане към схващане и от забавление към преносими умения“ 

Без да се стремим към изчерпателност, главна задача на изследователската ни работа е да  обосновем новостите, с които се обогатяват основите на технологичното обучение в началното училище. Обект на изследването е съвременното технологично обучение в началния етап на основното образование, а предмет – обогатяването на неговите съдържателни и процесуални основи. Целта ни е на базата на обоснованите новостите в технологичното обучение да се благоприятства неговото ефективно осъществяване. И докато новостите, свързани с процесуалната страна на обучението намират по-бърз прием, не така стои въпросът с новостите в съдържанието и средствата за обучение – учебници и учебни помагала. Консервативното начало в тях е по-трудно преодолимо. Това се доказва и от най-беглият им анализ – в тях и днес от всички ученици, без оглед на индивидуално-психологическите им особености, се изисква всичко. Успехът в работата с тези учебници е налице, ако в края на урока от всеки ученик има изработено изделие, което по технически и технологични параметри съответства на представения образец. Остава открит въпросът – изработеното изделие ли е крайната цел на технологичното обучение.

Обогатяването на основите  на технологичното обучение в първи клас на началното училище се обуславя от множество фактори, по-главните сред които са:

• новите приоритети в политиката на България и на ЕС;
• изменените социално-икономически основи в нашата страна;
• индивидуално-психологическите промени в облика на учениците от начална училищна степен;
• обвързването на Държавни образователни изисквания и Програмата по този учебен предмет с идеята за изграждане на ключови компетентности;
• промените в педагогическата наука и методиката на технологичното обучение.

Новите приоритети в политиките на ЕС в областта на образованието пораждат необходимостта българската образователна система, следвайки добрите си традиции и общоевропейските тенденции, да възприеме успешни практики за „учене през целия живот“ и да интегрира елементи на личната инициативност, предприемачеството и екипно-ориентираната работа в учебните програми още в началния етап. Това налага необходимостта от обособяване на инициативността и предприемчивостта, идентифицирани като една от осемте ключови компетентности в Европейската референтна рамка, като ядро на учебното съдържание в програмата за технологично обучение в началния етап. В контекста на ключовите компетентности се цели постигане на начално ниво на икономическа грамотност и предприемаческа култура като елемент от общообразователната подготовка на учениците. Предприемаческата култура следва да се разглежда като резултат от развитието на лична инициативност и предприемчивост.

Изграждането на предприемаческа култура е процес, който се обуславя от единството  между съдържателните и процесуалните страни на обучението. Те са обусловени от приетите подходи, принципи, методи, похвати и средствата на обучение. Акцент в изследователската работа поставяме върху подходите и принципите, които определят парадигмата в технологичното обучение.

Съвременното образование и  в частност – технологичното обучение се изгражда на основата на личностно-ориентирания подход. Той е добре познат и неговите предимства съответстват на съвременната образователна парадигма. (Василева, Ем., С. 2003.)

Новост е и холистичният подход (holos = „цял, цялостен, интегрален”). Този подход предполага ученикът да се разглежда като съставен от три основни, взаимосвързани и влияещи си нива – физическо, умствено-емоционално и духовно, всяко от тях със своя организация и енергийна структура. (Кули, Ч., 1990.; Малиновски, Б., 1990.; Мирчев, М., 1990.; Уилбърг,  К., 2005.; Шулц, Д., С., 2004.) Не може да има ефективно обучение, ако не се държи сметка за емоционалното състояние на ученика, ако не се вземат под внимание неговите преживявания и потребности от изява – интелектуална, емоционална, физическа. Изработването на изделия не е просто дейност, а средство за личностна изява на ученика. Холистичният подход  обуславя цялостност в разбирането за обучението на малкия ученик. Първокласникът живее тук и сега и неговото желание е да се чувства добре не в някакво неопределено бъдеще, не да се подготвя за него, а да се изявява и чрез тази изява да утвърждава себе си като личност. Никой не може да прогнозира с голяма степен на точност какви ще са бъдещите предизвикателства пред ученика, за да го подготви за тях. Но всеки е убеден, че знанието остарява и единственият инструмент, който би подпомогнал ученика за справяне с предизвикателствата на утрешния ден е умението му да мисли.

И докато линейните процеси в обучението са добре изучени и тяхното управление не е проблем, не така стои въпросът за управлението на стихийно възникващите, нелинейните процеси. В тази връзка новост за технологичното обучение е и един малко познат, но с голямо бъдеще подход – синергетичният. (Хакен, Г., 1980.; Гроздев, С., 2002.) Без да свеждаме неговата същност само до управлението на нелинейните процеси може да посочим, че преходите от сетивното към рационалното познание и превръщането на ученика в субект на обучението не могат да бъдат правилно управлявани процеси, без да се приложи този подход.

С представянето на личностно-ориентирания,  холистичния и синергетичния подходи не се изчерпва многообразието от подходи, но тяхното прилагане е стъпка към обосноваване и на нови за технологичното обучение принципи. Така например личностно-ориентираният подход предполага възникването на принципа за отвореност на обучението, холистиният подход – на мултисензорния принцип, а синергетичният подход може да се разглежда и като подход, и като принцип, обуславящ процесите на самоорганизация в технологичното обучение.

Отвореността на обучението предполага непрекъснатост при избора на алтернативи за активност и на учителя, и на учениците. Наличието на алтернативи в учебното съдържание и формирането на умения у първокласниците за самостоятелен избор на активност, за поемане на отговорност, за довеждане на започнатото до  различен от образеца край  е една от новостите в базиса на технологичното обучение в първи клас.

Известно е, че субект в своята дейност е всеки, който има възможност свободно да избира активност от множество алтернативи. Като се ръководи от целите в учебната програма, учителят се съобразява с най-важния фактор – ученика. Важни за учителя са  мотивацията, готовността и способностите на всеки първокласник да преодолява познавателните и практически трудности в обучението. Личността на ученика е главния ориентир на педагогическото взаимодействие при осъществяване на обучението.

Наше дълбоко убеждение е, че без наличието на алтернативи и възможности за избор, не може да има свобода в педагогическата работа на учителя и в учебно-трудовата дейност на учениците. Ако тези условия не са налице, учителят сляпо ще се ръководи  само от изискванията на учебната програма и обучението ще е „бездетно“, а ученикът ще е в позицията на изпълнител и няма да може да изгради  важните за нашето съвремие качества на личността – инициативност, предприемчивост, стремеж към самоусъвършенстване и развитие.

Наличието на алтернативи и възможността за осъществяване на самостоятелен избор на активност от всеки първокласник са важните предпоставки за постигане на главната цел на учебно-възпитателния процес в началното училище – подпомагане личностното развитие на ученика, в това число:

• самостоятелно да мисли;
• ефективно да работи с информация (да търси, да избира, да анализира, да оценява, да организира, да представя, да пресъздава);
• да моделира, да проектира обектите и процесите (в това число чрез взаимодействие с другите);
• да проявява инициативност, да взима решения и да действа в непредвидени ситуации;
• да проявява предприемчивост и упоритост, да довежда работата си докрай (отговорно да реализира своите планове);
• да се учи как да се учи или да се учи цял живот (да овладява принципите на непрекъснатото самообразование).

Мултисензорността се свързва с проблема за развитие на сетивното познание в технологичното обучение. Един от принципите в системата за обучение на М. Монтесори – „От хващане към схващане“ е  решаващ за успеха в технологичното обучение. И в досегашната практика, това обучение предвижда да се  осъществява учебно-трудов процес. Усвояването на умения за изпълнение на предвидените в учебната програма технологични операции става на конкретна предметна основа – изработване на достъпни за учениците изделия. За огромно съжаление акцентът в досегашното обучението се поставя върху успеха в практическата дейност. Възгледите за съвременно образование противостоят на тази недопустима ориентация на технологичното обучение. Предметната дейност следва да се схваща само като среда, средство за постигане на единство между сетивното и рационалното познание. Точно в тази среда се търсят проявите на принципа за мултисензорност – възприемането на учебното съдържание на основата на всички сетива и на основата на интегралното им единство (синергетичност). Това предполага възможност за преходи в структурата на сетивността и преходи във взаимовръзката сетивно-рационално на основата на преживяванията. Може би значението на мултисензорността най-пълно може да се разбере чрез сентенцията „Това, което чух, ще забравя. Това, което видях, ще запомня. А това, което направя, което преживея, ще разбера.“

Известно е, че решаването на всяка познавателна и практическа задача в обучението в началното училище преследва постигането на няколко резултата:

1. Усвояването на конкретно учебно съдържание, респективно умения и компетентности;
2. Емоционална и интелектуална стабилизация, стимулирана от преодоляната трудност и изживения успех;
3. Засилване чувството на сигурност при постигане на познавателната цел;
4. Формиране и укрепване на психичното новообразувание — рефлексията;
5. Ценностно обогатяване. (Василева, Ем., С. 2003.)

Мултисензорният принцип обуславя възможността  за постигане на тези резултати и възможността развитието на сетивното познание, да се търси в контекста и на процеса, и на резултата на технологичното обучение.

Самоорганизацията е другата стъпка към осъвременяване базиса на технологичното обучение. Тя задължава да се осъществи преход от хетерономия към автономия при управление на познавателното и практическото поведение на учениците. За да се осъществи този преход, е необходимо наличие на варианти на учебно-трудова дейност в учебното   съдържание. Чрез самостоятелния избор на активност първокласникът се изявява като субект в обучението. Преходът от тотално управление на познавателно и практическо поведение на детето към самостоятелна му изява е сложен процес. За успешното му осъществяване трябва да се изпълнят редица условия.  Кои са те?

Първото условие е да се предостави възможност на първокласника да избира активност. Затова в учебното съдържание трябва да са представени алтернативи за работа, които водят не до стандартен резултат, а до резултат съответстващ на потребностите, предпочитанията, практическите и познавателни възможности на всеки първокласник. В досегашната практика на обучението от всички ученици се изискваше да изпълнят всички предвидени технологични операции и дейности. Единственият критерий за успешност в обучението бе завършеното изделие. Като се има предвид, че целта на обучението не е изработване на определено изделие, а чрез активно включване на ученика в учебно-трудов процес да подпомогнем неговото развитие, в учебното  съдържание трябва да е осигурена възможност всеки ученик да работи и да постига свой резултат, личен за него успех. Всяко предложено за изработване изделие трябва да предполага различна степен на завършеност и никой ученик да не се задължава да прави това, което правят останалите ученици. Всеки трябва да избира дейност, която е не само интересна, но и за която той има необходимия потенциал – интелектуален, емоционален, волеви, практически и т.н. Считаме, че технологичното обучение трябва да е насочено към формиране на умения за разкодиране на технологичната информация така, че тя да придобива личностен за ученика смисъл. Критерият, по който се оценява дали е постигнато това, е умението  на ученика да пренася в различните практически дейности не предмета на труда, а овладените принципи, осъзнатите способи за постигане на желан резултат. Точно поради тази причина чрез подбрани учебно-трудови дейности, наред с определените в програмата умения,  да се предвижда формиране и т. нар. преносими (трансверсални) умения. (Мерджанова, Я., 2005.; Иванов, Г., 2014.) Акцентът при формирането им трябва да се поставя върху осъзнаването на  преносимостта им.

Без да отричаме разнообразието от дейности в технологичното обучение, е нужно те да се подчинят на идеята за постепенно овладяване на базисните знания и формирането на необходимите умения за самостоятелно решаване на актуални за ученика проблеми. Всички научни факти трябва да са вплетени в решаването на конкретен практически или познавателен проблем. Учениците трябва да се поставят в проблеми ситуации, в които  личната им позиция се гради на трите стълба – искам, мога, успявам. Те са базисът, върху който е нужно да се търси йерархията на смислените училищни дейности, обогатяващи индивидуалния опит – лична мотивация, инициативност, стремеж за довеждане на започнатото до край – превръщане на идеята, намерението в конкретен практически резултат. Не само дейност по инструкция и образец, не очакване на насоки за дейност от някой друг, а избор на осъзната активност, чрез която ученикът изявява и осъществява себе си. (Схема  №1.)

Друго условие, което подпомага прехода от хетерономия към автономия при управлението на познавателното поведение в обучението е преодоляването на ограниченията, които произтичат от необходимостта всички ученици за едно и също време да изпълнят едни и същи дейности, с едно и също качество. То би съдействало за превръщане на технологичното обучение в интересно и приятно за първокласниците занимание.  Известно е, че в паралелката попадат ученици с различни  интелектуални, емоцинално-афективни и психо-моторни възможности. Често в паралелката попадат и ученици със специални образователни потребности. Само учител, който не е работил с толкова разнообразни по възможности ученици, не знае колко трудно се осъществява обучението, в което делът на практическата дейност е значителен. Допълнително затруднение внася и малкото време за обучение – 35 мин. Тогава остава открит въпросът: с коя група ученици да работи учителят, за да може да постигне заложените цели на обучението. Как да работи, че да може поне за минута да обърне внимание на всеки ученик. Не е трудно да се отговори на този въпрос, но дали отговорът е полезен не само за всеки ученик, но и за развитието на обществото – това е проблемът. Няма ученик, който да не иска да успее, да е безразличен към участието в игрите, в организираните изложби и състезания с готовите модели. Всички ученици искат да са успели, но дали ограниченото време, и другите затрудняващи фактори се вземат под внимание при създаването на средства за обучение (учебниците)? Може ли с едно и също учебно съдържание да се справят всички ученици и да изживяват радост от успеха и чувство за удовлетвореност? Известно е, че системните неуспехи демотивират и най-усърдните ученици. Има и ученици, които се съпротивляват, искат и след биенето на звънеца да продължат с работата си, за да постигнат желания успех, но това е невъзможно – има и следващ урок по друг учебен предмет.  Съвременното образование  би следвало да е насочено към успеха на всеки ученик в регламентираното време. Точно поради тази причина наличието на алтернативи и възможност за избор на активност и постигане на индивидуален (уникален за всеки ученик) резултат са особено полезни.

Следващо условие е преодоляване на емоционалната зависимост на ученика от оценяването и одобрението от учителя. Награди, похвали и одобрение или неодобрение — всичко това приучава децата към подчинение на волята на учителя. В технологичното обучение трябва да се дава свобода на ученика да самооценява себе си и да изразява свободно своята самооценка. Известно е, че различните хора имат различно отношение към една и съща дейност. Същото е и с първокласниците. Усещането на ученика за собствен успех е важно  и то трябва да се уважава и поощрява.  За да се постигне това, учениците трябва да се включват в индивидуални или групови дейности, за качественото изпълнение на които учителят е помощник, фасилитатор, консултант, сътрудник, но не и единствен съдник.

Много близко до условието, свързано с преодоляване на емоционалната зависимост е условието за преодоляване на зависимостта от външно управление на учениците. В досегашната училищна практика добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят по-нататък, докато той се занимава с онези, които не се справят със задачите. В живота не е така – никой не ни казва как да живеем. Защо тогава това да е непроменима училищна практика? В технологичното обучение учителят трябва да постъпва така, че учениците да не чакат неговите указания, наставления и инструкции за активност, а сами да определят какво е нужно, за да постигнат свой успех в работата. Важните решения трябва да се вземат от всеки и всеки да е отговорен за тях. Инициативността няма нищо общо с вироглавството, с непокорството. Инициативните ученици упорстват да осъществят своето решение. Нека да се използва това и те да се приучат както да вземат собствено решение, така също да го осъществяват и да доказват неговите предимства.  Логично е от позицията на промените в обществото ни да си дадем сметка – кои са двигателите на обществения прогрес, кои са успяващите в живота – „покорните“ или „съпротивляващите се“. Не анархия, а стремеж към свобода и личностно себеутвърждаване, не високи изисквания, които обезкуражават и най-смелите, а точно обратното –   окуражаващата среда, подкрепата от учителя, даването на обратна връзка, ученето стъпка по стъпка е друга част от обновяването на основите на технологичното обучение.

И ако казаните до тук думи не са били убедителни за необходимостта от обновяване основите на технологичното обучение е добре да си припомним притчата за малкото слонче от книгата на Хорхе Букай „Нека ви разкажа“.

„…Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си…Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корена, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом е дресиран, защо го оковават?“

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък!

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също… Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението му, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.

Но най-лошото, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си…“

Съвременните основи на технологичното обучение биха оказали множество ефекти, но обобщено представени, те биха били:

– ориентиране на учебното съдържание към всеки първокласник в това число: първокласник с нормален за възрастта си темп на развитие; първокласник, който изпреварва развитието си; първокласник със затруднения в познавателната и практическата дейност и такъв – със специални образователни потребности (СОП);

– ориентиране на обучението към естествените нагласи на всеки първокласник за  изява, пречупени през А-за: Аз искам, Аз изпробвам, Аз мога, Аз творя, Аз успявам; Аз научавам;

– ориентиране на обучението не толкова към крайните резултати от учебно-трудовата дейност – изработените изделия, колкото към процеса на подпомагане личностното развитие;

– ориентиране на обучението към прагматични за първокласниците дейности, чрез които той се изявява – сам или в група;

– ориентиране на обучението към всички сфери на личността на първокласника – усвояване на знания и формиране на умения, свързани с техниката и технологиите и възпитаване на качества и ценности в духа на хармоничните човешки отношения, гражданското общество, предприемачеството, бизнеса, просперитета на всеки човек и на обществото като цяло;

– включване на родителите като субекти в педагогическия процес – консултанти и лектори по темите за предприемачество.

Особено важно е на учениците да се предлагат достъпни и изпълними в рамките на учебния час дейности. Критерият за успешност (завършеност на изделието) да е съизмерим с личния критерии за успех.

Целта е всеки ученик да проявява инициативност и всеки да успява  – и този, който е с изпреварващо развитие, и този със затруднения, и този със СОП.  Нужно е учителят да се ръководи от разбирането, че ученик, който не е изживял радост от успеха, е по своему нещастен.

 

Литература / Reference:

1. Василева, Ем., Урокът в началното училище. Университетско издателство „Св. Кл.Охридски”, С. 2003. стр.123.
2. Букай, Х., Нека ти разкажа. Превод от испански език Екатерина Делева, С. 2008.
3. Гроздев, С., Синергетика на ученето – Педагогика, 2002, №7)
4. Кули, Ч., Човешката природа и социалният аз, С., 1990.
5. Иванов, Г., Мултисензорният принцип в технологичното обучение. ИК „Кота“, Стара Загора, 2008.
6. Иванов, Г., Трансверсални умения в технологичното обучение. ИК „Кота“, Стара Загора, 2014.
7. Иванов, Г., Педагогическото взаимодействие в технологичното обучение. ИК „Кота“, Стара Загора, 2009.
8. Малиновски, Б., Човешката природа, С., 1990.
9. Мерджанова, Я., Мултисензорният принцип в обучението и в живота. Университетско издателство „Св.Кл.Охридски, С., 2005.
10. Мирчев, М., Социология на личността, С., 1990.
11. Taceв, M., В търсене на нов съюз между синергетика и образование в XXI век. -Педагогика, 2001, № 10, 3-28.
12. Уилбърг, К., Интегрирана психология, С., 2005.
13. Хакен, Г. Синергетика. М., Мир, 1980
14. Шулц, Д., Психология на растежа, С., 2004.