Abstract:Children with special educational needs face considerably more difficulties in education compared to their peers, cannot cope with the planned absorption into mainstream school education minimum. This is due to some of the following: sensory, physical, multiple disability, intellectual disability, speech and language disorders. These children have a right to participate in education as other children to develop and improve their potential, to master the skills and abilities that will enable them to participate actively in society.

Key words: Children with SEN, lesson, correction, compensation

Урокът е основна организационна форма на обучение както в масовото, така и в помощното училище (или при ресурсното обучението на децата, без значение от вида и формата).

Общите цели и задачи на помощното училище са такива, каквито са и на масовото. Но като осигури тясна връзка на обучението с живота и подготвяйки  възпитаниците си за достъпна за тях работа, помощното училище решава и някои специфични, произтичащи от особеностите в психическото развитие на учениците задачи. Това обяснява своеобразието при осъществяването на общите задачи, които в помощно училище придобиват друг количествен и качествен характер (С.Николова, 2007).

Учебно-възпитателната дейност в помощното училище се отличава с редица особености. Най-съществените от тях са свързани с корекционно-развиващия характер на обучението и възпитанието. Корекционната работа с учениците в помощните училища е системно организиран сложен и продължителен процес. Тя включва разнообразни методи, средства и форми за целенасочено въздействие върху цялата личност, а не за корекция на отделните недостатъци (З.Добрев, 2002).

Основната специфична цел на учебно-възпитателния процес при работа с деца със СОП е: корекция в максимална степен на негативните изменения на умствено изостаналите ученици и чрез това създаване на основа за нейното адекватно и хармонично развитие. Тази цел се разкрива по-пълно и последователно в поредица от частни цели, преследвани от корекционно-педагогическо въздействие (Р.Трашлиев и др., 2000):

• обхващане на развитието на всяко умствено изостанало дете строго в съответствие с неговото психофизиологично и здравословно състояние; максимална корекция и развитие при задължително съобразяване с неговите възможности;
• корекция и развитие на достатъчно високо равнище на всички увредени функции;
• корекционно-компенсаторно въздействие върху първично засегнатите структури на нервната система, чрез връзката „висши психически процеси – физиологични процеси – първична структура;
• корекция на неадекватно сформирани познавателни умения, емоционално-волеви и характерологичните черти на умствено изостаналите;
• адекватно и хармонично развитие на най-значимите личностни черти на умствено изостаналите и на личността като цяло.

Спецификата на обучението, организирано и предназначено да осигури корекционно-развиващ и социално рахабилитиращ ефект у децата и подрастващите с умствена изостаналост, налага своя отпечатък върху характерните черти и задачи на урока, като ги трансформира по своеобразен за помощното училище начин (Р.Трашлиев и др., 2000).

Автори като Р.Трашлиев, И. Карагьозов, П. Терзийска и др. фиксират следните характерни черти на урока при обучение на тази категория деца:

• притежава ясна корекционно-развиваща цел, на която се подчиняват или в която се снемат всички останали характеристики на урока;
• представлява логически завършена част от учебния, познавателния и корекционния процес;
• образователните, възпитателните и развиващите функции на урока се обединяват от корекционната му насоченост (цел, задачи);
• обезпечава индивидуализиране, диференциране, активизиране и повишаване на самостоятелността в процеса на функционирането на учениците в съответствие с особеностите на тяхната аномалност, възможности и конкретика на учебното съдържание;
• протича при използването на общоприетите в педагогиката методи, съдържащи методически похвати с корекционно съдържание и насоченост;
• изисква цялостно, непосредствено и активно взаимодействие между обекта и субекта на обучението върху основата на диагностично-прогностичната оценка на учителя на възможностите на учениците.

Най-често уроците са за нови знания, но според вида си те още биват: комбинирани, за затвърждаване, обобщаващи, контролни, уроци за наблюдение, лабораторни, практически.

В зависимост от вида на урока се определя и самия му ход и структура. От значение е и по каква учебна дисциплина е той.

Най-голяма свобода и творчество при разработката на уроците специалният педагог има в часовете по Човекът и природата, Околен свят, Роден край, Природен свят. В зависимост от класа, в който се изучава учебният предмет има различно наименование.

Специалната педагогика ползва всички методи, цели, задачи, похвати и средства на общата педагогика, но разполага и със свои специфични.

За разлика от урока в масовото училище където целите са образователни, възпитателни и развиващи, в помощно училище те са:

• образователни;
• възпитателни;
• корекционни.

Това са налага поради факта, че при децата с умствена изостаналост има (дефект) увреждане, което трябва да бъде коригирано.

В практиката си като учител на деца със СОП, при подготовката на всеки урок залагам по 2-3 образователни, 2-3 възпитателни и 1-2 корекционни цели. Те трябва да бъдат пряко свързани с конкретната тема и задачите, които тя си поставя. Залагането на повече цели, особено корекционни, според мен е несериозно защото, ако с един час можем да коригираме и реч, и мислене, и памет и т. н. то детето няма да е с умствена изостаналост.

Всеки урок се състои от три части:

1. Уводна част. Продължителността и е в рамките на 5 – 8 минути. Тя е изцяло съобразена с темата, която ще се разглежда по време на часа. Има разлика и в зависимост от вида на урока – дали е за нови знания или за затвърждаване.

Уводната част съдържа актуализация на старите знания, т.е. учителя задава въпроси, свързани с предстоящата тема, но изучавани предходни часове. Много е добре когато има пренос на знания от един предмет към друг, например децата изучават месеците от годината и учителя изисква да отброят колко са те. По този начин се включват знания и по математика, а урокът е по Човекът и природата.

Много е важно учителят да мотивира в тази част на урока децата за работа, защото по този начин ще бъдат постигнати по-добри резултати.

В уводната част могат да се използват гатанки, кръстословици (които при определено попълване – хоризонтално или вертикално разкриват темата на урока), песнички, стихотворения, различен нагледен материал – табла, енциклопедии, книжки и т. н., като целта е по-добро припомняне на изучения до момента учебен материал по темата и постигане на положителна нагласа за работа па време на часа.

Всичко което се прави в уводната част на урока е с цел припомняне на стария учебен материал и плавно преминаване към темата на урока.

2. Същинска част. Учителят поставя темата на урока. Записва я на дъската, а учениците в тетрадките си. След това започва същинската част на урока. В зависимост от това по кой учебен предмет е той следва методиката на съответната дисциплина. Както вече отбелязах в началото, най-голяма свобода учителят има в часовете по родино и природознание. Тъй като материята е по-близка до децата и съдържа теми от заобикалящата ги действителност, тези часове протичат много леко, спокойно и с голяма активност от страна на учениците.

В часовете по български език и литература в зависимост от жанра на изучаваното произведение – приказка, разказ, стихотворение, се следва определена последователност.

Същото се отнася и за учебните предмети по останалите направления от учебната дейност (програма).

Продължителността на същинската част е в рамките на 20 – 25 минути.

3. Заключителна част. Тя има за цел да обобщи всичко онова, което е изучено по време на часа. Повтарят се и се обясняват новите думи (ако има такива), правилата, поговорките, направените изводи.

В заключителната част се поставят задачите за домашна работа.

В края на часа задължително се прави преценка за работата по време на урока: „Доволна съм от работата на …”, „Очаквам малко повече от…” и пр.

Желателно е специалният педагог да поощрява работата на децата. Абсолютно недопустимо е децата да бъдат строго критикувани и наказвани по какъвто и да е начин.

Продължителността на урока в помощно училище в зависимост от класа в който учат децата е следната:

• І клас – 35 минути;
• ІІ клас – ІV клас – 40 минути;
• V – VІІІ (Х) клас – 45 минути.

Основни грешки, които се допускат при разработване на уроците:

• липсва някоя от частите на урока – уводна или заключителна, а понякога и двете;
• неправилно разпределени във времето части на урока;
• прекалено кратък (10 – 15 –20 минути) или много дълъг урок (над 40 – 45 минути);
• дават се на учениците непосилни задачи за домашна работа: например. да напишат 2 – 3 листа с голямата буква „А“, да прочетат приказката 5 пъти и т. н.;
• урокът е прекалено академизиран, съдържа много нови думи и стилът на преподаване на специалния педагог е неразбираем или труден за децата;
• учителят работи само с най-добрите ученици в класа и пренебрегва останалите;
• учителят не успява да мотивира децата за работа, материалът не е интересен за учениците и урокът се превръща в монолог от страна на учителя;
• специалният педагог не успява да организира децата за работа – по време на часа те не внимават, пречат, липсват им химикали, моливи, учебници, тетрадки и други учебни пособия, които са им необходими за работа.

Възможности за оптимизиране на урока в и повишаване на ефективността на работа при деца с умствена изостаналост:

• намаляване на времето за организиране на класа (съответно детето – ако се подпомага индивидуално) за работа;
• съкращаване на времето за проверка на домашната работа;
• отделяне на възможно най-малко време за устно индивидуално изпитване; използване на фронталните форми на проверка; съчетаване в отделни случаи на индивидуалното изпитване със самостоятелна писмена работа;
• възлагане на диференцирана домашна работа главно с практически характер;
• включване на учениците в самостоятелната работа при усвояване на новите знания – учителят излага само основното, а останалото учениците усвояват самостоятелно;
• редуване на периодите на активно натоварване с периоди на почивка;
• използване на повече нагледни материали;
• даване на новата информация на по-малки дози, части;
• частични обобщения да има не само в заключителната част на урока, а и по време на същинската част, след получаване на нова информация или достигане до определен извод.

Чести грешки, които допускат специалните педагози (предимно по-младите учители) и най-вече студентите:

• работят предимно с добрите ученици в класа;
• оставят децата да отговарят само с едносрични отговори с „да“ или „не“;
• задават въпросите по начин, който не е разбираем за учениците;
• не наблюдават какво пишат децата в тетрадките си;
• твърде често забравят да похвалят добрите ученици и резултатите им, но за сметка на това нагрубяват „лошите“ и то пред целия клас;
• работят предимно и единствено с учебниците.

Съществува една важна зависимост – колкото по-рано е настъпило увреждането, толкова по-сериозно е нарушението засегнало ЦНС, зрение, слух, опорно-двигателен апарат, реч.

Езиково-говорните нарушения могат да бъдат коригирани, чрез системна логопедична работа.

Децата с нарушено зрение или с нарушен слух в по-голямата си част са със съхранен интелект.

Най-сериозен е проблемът при децата с умствена изостаналост поради нарушенията в интелектуалната сфера и нарушената познавателна активност. Липсата на готовност за участие в училищен труд и слабата познавателна активност на децата с умствена изостаналост, дифузното или локално нарушение на познавателните им процеси, наличието на нарушения в тяхното личностно формиране и статус, които понякога са значителни, отклоненията в емоционално-волевата им сфера и пр. определят особеностите на учебното съдържание в помощното училище, методите и методическите похвати на обучение и възпитание, принципите на организация на различните дейности и на учебните програми, както и на учебните пособия. Тези особености на децата с умствена изостаналост отличават процеса на обучението и възпитанието им от аналогичните процеси както в някои типове специални училища, каквито са училищата за глухи, тежкочуващи и за слепи деца, така и от учебните заведения от масов тип. Много често в помощното училище се налага преодоляването на редица вторични недостатъци, формирани в процеса на неадекватното за тези деца обучение в общообразователното училище (С.Николова, 2007).

Трябва да се прави разлика между урок и самоподготовка. И самоподготовката се състои от три части както урока: уводна, същинска и заключителна, но те не са така строго регламентирани. Учителя има по-голяма свобода в работата си, децата задават въпроси за неща които ги интересуват, припомня се изученото през сутрешните часове, подготвят се домашните работи и т. н. Децата могат да се разхождат из стаята и да извършват дейности по желание.

Умствено изостаналите ученици срещат затруднения при формиране на понятия за предметите и явленията от заобикалящия ги свят, трудно превключват от една дейност към друга, неправилно пренасят усвоените знания и умения в нови ситуации и условия, речта им твърде често е нарушена и т. н. Това изисква да се съобразяват всички тези особености при подготовката и разработването на уроците по различните учебни предмети.

 

Литература / Reference:

 

1. Добрев, З., (2002) Особености в развитието на умствено изостаналите деца. София
2. Николова, С., (2007) Социални аспекти на корекционната работа в помощно училище// Сб. „Социални изследвания”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, 2007 г., Изд.“Фабер” с. 128-133
3. Трашлиев, Р., И. Карагьозов, П. Терзийска, М. Симонска, Н. Петрова, С. Бъчева, (2000) Психология и педагогика на децата с интелектуална недостатъчност. част І, Благоевград