Abstract: The current paper presents good practices with regards to the integrating programmable toys in the process of teaching Bulgarian language in primary school as part of the project-based activities. It also includes examples of games related to developing children’s reading literacy, soft skills and competences of working with the programmable toy.

Keywords: programmable toys, reading literacy, interactive games, team work, 21-century skills

ВЪВЕДЕНИЕ[1]

Формирането на четивната грамотност е процес, започващ в начален етап и преминаващ през усвояване на умението за четене на различни видове текст. Критерий за степента на четивната грамотност у учениците е способността за извличане на информация, разбирането, използването и осмислянето ѝ. Това предполага умение за четене с разбиране и свързване на прочетеното с вече съществуващите знания и опит.

ИЗЛОЖЕНИЕ

В доклад, изготвен от Наталия Василева – национален координатор на PISA 2018 за България, се отбелязва, че от началото на ХХІ век бързо се променят както начинът, по който се разпространява информацията, така и бързината за достъп до нея. Нарастването на броят на преносимите дигитални устройства, включително електронни четци и мобилни телефони, оказва сериозно влияние върху отношението на учениците към четенето и степента на техните четивни умения. Постепенно печатният текст се измества от дигиталния. Това налага промяна в разбирането за четивната грамотност и използване на съвременни методи и подходи, чрез които да се формира позитивна нагласа у учениците към четенето[2].

Замяната на традиционното обучение с активно учене и смяна фокуса на обучението от преподаване на знания към овладяването на компетентности и развитието на способности налага промяна в начина на представяне на учебното съдържание и организирането на дейностите в класната стая. Тази промяна може да се постигне чрез използването на нови педагогически инструменти и групова работа на учениците. Използването на дигитални технологии и роботизирани играчки прави обучението привлекателно, ангажиращо и практически насочено. Груповата форма на обучение разширява педагогическото общуване между учител и ученици, между децата в класа. Позволява да се прилага диференциран подход към тях, да се насърчават да бъдат креативни, да мислят самостоятелно и творчески, да си сътрудничат. Промяната в начина на представяне на учебното съдържание и организацията на дейностите в класната стая превръща предметноориентираното учене в компетентностноориентирано. При прилагането на компетентностния подход в обучението се използва интегрирано междупредметно взаимодействие, което е в основата на интердисциплинарния подход.

Целта на настоящата разработка е да представи добри практики от реализирането на интегрирани уроци, в които са използвани съвременни образователни инструменти – роботизирани играчки и групови дейности за повишаване интереса на децата към четенето и формиране на езикови компетентности у тях.

Четивна грамотност

През 50-те години на ХХ в. от Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е прието определение, според което грамотността е „съвкупност от умения, включващи четене и писане, възприемани в техния социален контекст“.

Организацията на обединените нации през 2002 г. обяви периода от 2003 – 2012 г. за Десетилетие на грамотността. Резолюция 56/116 от 2002 г признава мястото на грамотността в основата на ученето през целия живот, удостоверяваща, че: „грамотността е от решаващо значение за придобиването от всяко дете, младеж и възрастен на основни житейски умения, които им позволяват да се справят с предизвикателствата, пред които могат да се сблъскат в живота, и представляваща съществена стъпка в основното образование, което е незаменимо средство за ефективно участие в обществата и икономиката от двадесет и първи век”.

През 2003 г., в съответствие с необходимостта от измерването и оценяването ѝ се приема, че „Грамотността е способност да се идентифицира, разбира, интерпретира (тълкува), създава, обменя, общува и изчислява, като се използват печатни и писани материали от различни контексти. Тя е непрекъснат процес на обучение, даващ възможност на хората да постигат своите цели, да развиват своите знания и потенциал, както и да участват пълноценно в живота своята общност и на обществото като цяло“ [3].

Според Св. Петрова и Анр. Дамянова „формирането на четивна грамотност не е еднократен, а продължителен процес, който се осъществява както чрез формалното обучение в училище, така и посредством неформалното обучение извън училище, общуването в семейството, приятелския кръг, професионалната общност и др.“ [4].

Четенето, компонент на функционалната грамотност

Четенето се характеризира с „…изработване на механизъм за преход от видимото към произносимото” [Здравкова, 1998: 118]. Това е процес на декодиране от една знакова система в друга. Формирането на умения за четене е насочено към формиране на качествата на четенето като:

• съзнателност – осмисляне на смисловата връзка между дума-изречение-текст;
• правилност – точно привеждане на графичната форма в звукова – без изпускане, замяна, прибавяне или разместване, правилно поставено ударение;
• бързина с възможност за осмисляне на прочетеното;
• изразителност.

Роботизирани играчки

Роботиката е наука, в която успешно се съчетават механиката и изкуствения интелект. Комбинацията от задаване на указания (кодиране) и изпълнение на задачата (последващите действия) при работа с образователни роботи предоставя на малките ученици възможност за проследяване на целия процес на работа на роботизирана играчка и незабавна обратна връзка. Тестването в реално време, лесното откриване на допуснатите грешки и възможността те да бъдат отстранени водят към постигане на желания краен резултат. Ползите от използването на образователни роботи за преподаване и учене са многоаспектни. Децата усвоят базисни знания, свързани с информационната, медийната, технологичната и математическата грамотност и се научават да мислят творчески и критично, създавайки и проектирайки решения на проблеми от реалния свят. Използването на алгоритми в работата с роботизирани играчки създава предпоставки за усъвършенстване уменията на децата да следват и изпълняват конкретизирана последователност от действия.

В зависимост от физическия дизайн, метода на кодиране и образователния метод, който може да се приложи при използването им, образователните роботи се разделят в четири категории[5]:

1. Наземни роботи – програмират се с помощта на бутони, поставени върху самия робот – Bee-Bot, Blue-bot, Matatalab, Tale-Bot и др., или специални „кодиращи карти“- Ino-Bot, Matatalab Lite, KUBO и mTiny Откривател и др. Чрез тях малките ученици се запознават с основните концепции на програмирането и изпълняват елементарни задачи като следване на линия и избягване на препятствия. Основният метод за работа с децата е игровият.
2. Роботи, които се програмират с помощта на приложение, инсталирано на таблет/телефон или чрез джойстик и изпълняват по-сложни програмни структури – Botley, mTiny Откривател, Dash & Dot и др. Устройството за кодиране е отделено от физическия робот. Децата могат да осмислят начина, по който роботът работи. Основен метод за работа е игровият, но може да се използва и методът базиран на задачи.
3. Компютърно програмируемите роботи – използват се блокови езици за програмиране като Scratch, Snap, Blockly, Microsoft MakeCode и др. – Ino-Bot, Codey Rocky, Edison, Finch и др. Устройствата/роботите са напълно сглобени, имат по-голям набор от сензори и функционалности. Предназначени са за ученици 8-15 год. Образователни методи за работа са: игровият, методът базиран на задачи, проектно-базирано обучение и др.
4. LEGO роботите са за деца, които имат интерес и опит в роботиката. Основен образователен метод, използван в работата с този вид роботи, е проектно-базираното обучение.

Роботизираните играчки позволяват на малките ученици да се запознаят с роботиката като наука и да усвоят начални умения за програмиране. Децата усвояват важни когнитивни, емоционални и социални умения.

Групова и екипна работа

Екипът се състои от хора, които работят заедно за постигането на обща цел, като изпълняват определени задачи. За създаването на екип/и в начален етап са необходими време и търпение от страна на учителя. Чрез груповата и екипна работа малките ученици се учат на толерантност, уважение и взаимопомощ. Подготвят се за бъдещето, когато ще им се налага да работят с други хора по зададена цел. Работата в група учи децата на споделена отговорност. Да държат не само на своя успех, но и на този на групата, да помагат и да търсят помощ за постигане на крайните цели. За да бъде екипът от ученици успешен и работа му ефективна, учителят трябва да:

• постави ясни цели и конкретни задачи;
• направи правилен подбор на участниците при формиране на екипа;
• изиска от децата да следват правила за работа в групата и да осигури разбирателство между членовете на екипа;
• оказва помощ и подкрепа, за формиране на основни умения за съвместна работа.

Добри практики

През учебната 2022/2023 год. с ученици от първи клас при СУ „В. Левски“ – Троян бяха разработени и реализирани поредица от уроци по математика, в които при реализиране на дейностите бяха използвани роботизирани играчки – Bee-Bot, E.a.r.L. и Blue-Bot. Приложеният модел помогна на малките ученици да:

• затвърдят умението за събиране и изваждане до 20 и решаване на текстови задачи;
• усвоят умения за начално програмиране и да се превърнат от пасивни в активни участници, за които технологията не е играчка, а инструмент за решаване на проблеми – снимка 1 и 2.

Постигнатите добри резултати от използването на образователни роботи и изразеното в началото на учебната 2023/2024 год. от децата желание да продължат да работят по описания модел даде повод да бъдат разработени и реализирани поредица интерактивни уроци по български език и литература.

Основни цели на реализираните уроци:

1. формирането на умения за четене с разбиране на художествен текст;
2. повишаване ангажираността по време на час, интерес към българския език и литература;
3. обогатяване на лексикалния запас;
4. развитие на езиковите, математическите и дигиталните компетентности у децата;
5. развиване на практически умения – планиране, систематизиране, търсене и подреждане на информация;
6. мотивиране на децата да използват уменията си за четене и писане, за да разбират и интерпретират информация в писмен вид;
7. формиране на умение за групова и екипна работа.

Подготовката и реализирането на всеки урок премина през четири етапа:

1. Избор на книга, запознаване на малките ученици и техните родители с идеята на „мини проекта“. Обезпечаване с книгата, с която ще се работи – лична или заета от библиотеката.
2. Дейности с учениците в съответствие с учебния материал, в които са използвани както текстове, така и героите от съответните произведения.
3. Подготовка на материалите за интерактивния урок. Разпределяне на учениците в групи (от учителя). Припомняне на алгоритъма за работа с роботизираните играчки в часовете за занимания по интереси.
4. Реализиране на интерактивния урок.

Избор на книга

В началото на учебната година с второкласниците се проведе беседа за прочетените през лятото книги, кои герои са им станали любими, как са оформили своите читателски дневници, дали би им било интересно да четем заедно през учебната година. Според по-голяма част децата най-увлекателна, със забавни случки и герои, е била книгата на Астрид Линдгрен – „Пипи Дългото чорапче“. Заради познатите герои и поуката във всяка приказка, второ място зае „Български народни приказки“ от Ангел Каралийчев. Като най-смешна, но с много непознати думи, на трето място остана книгата на Ран Босилек – „Патиланци“.

В началото на октомври стартира читателско приключение с „Всички пирати на борда“ и забавните истории за Пипи Дългото чорапче (снимка 3).

Подготовката и реализирането на всеки урок отне около три месеца – снимка 4 – „Лошата дума“ и снимка 5 – „Патиланци“.

Тематични дейности с героите на произведенията

Второкласниците работеха тематично с избраната от тях книга в зависимост от интереса им и учебния материал по програма: четоха откъси от произведенията, търсиха скрити думи, декодираха загадки, писаха писма, описания и др. Така те не само си припомниха съдържанието на книгите, но и подобриха своята четивна техника. С героите от трите книги работиха и в часовете по математика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество – снимка 6, 7.

Подготовка на материалите за интерактивния урок

Успоредно с работа на децата с литературните произведения протече и подготовката на работните листи/ картони за всеки урок. Те съдържаха задачи: по български език и литература и/или математика и за програмиране на роботизираната играчка. За да има възможност всяко дете да се изяви, бяха подготвени индивидуални и за цялата група( екип) задачи. Уроците бяха със сюжет, структурирани като игра с нива, в която децата бяха герои – снимки 8 и 9, приложение 1 и 2.

Реализиране на интерактивните уроци

За всеки урок второкласниците бяха предварително разделени в три отбора, с определени роли и уточнени правила в групата/екипа. Последният урок беше реализиран в детски отдел на читалищната библиотека.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След реализирането на интерактивните уроци могат да бъдат направени следните изводи:

1. Недостатъчното техническо обезпечаване и големият брой участници в един екип ограничава времето за изпълнение на самостоятелната задача. За постигане на добри резултатите е добре да се предостави една роботизирана играчка на четири деца.
2. В резултат на неумението за работа в група и желанието за лидерство по-неуверените ученици не получават възможност за изява. Предварително разпределените от учителя роли, следването на правила и контрол гарантират равни възможности за всеки.
3. За постигане на основната цел на интерактивните уроци – повишаване ангажираността и интерес към българския език и литература, децата трябва добре да са усвоили инструкциите за работа с роботизираната играчка и да имат умения за програмиране.

Без съмнение, този тип учебни занимания (групови дейности с практическа насоченост с роботизирани играчки) се подготвят дълго време, изискват много  работа от страна на учителя, но резултатите показват повишаване на функционалната грамотност на учениците. Те са предпоставка за неформално учене и прилагане на получените в клас знания на практика. Това е творчески процес, който позволява на учениците по интересен и нетрадиционен начин да покажат своите знания, да проверят уменията и компетенциите си и да изразят своите идеи.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Здравкова, Ст. (1998) Методика. Основни въпроси на обучението по български език и литература в началното училище, София
2. Петрова, Св. & Дамянова, Адр. (2011)Четивната грамотност като предизвикателство към съвременния човек: Как да помогнем на учениците да се справят успешно с четенето. София, ЦКОКУО

REFERENCES

1. Zdravkova, St. (1998) Methodology. Basic issues of teaching Bulgarian language and literature in elementary school, Sofia
2. Petrova, St. & Damyanova, Addr. (2011) Reading Literacy as a Global Man’ Challenge: How to Help Students Succeed in Reading. Sofia

Приложение 1

Всички пирати на борда – материали

След избор на име на отбора и капитан и разпределяне на ролите (дизайнер/ програмист (написва кода), навигатор (заедно с дизайнера програмира пчелата) и дебъгър (следи за грешки в кода), децата получават първата си задача за кодиране и след нейното изпълнение – тази по български език. Следва промяна на ролите и усложняване на задачите – задача 1 и задача 2.

Приложение 2

Лошата дума – материали

---

[1] Статията отразява резултати от работата по проект № 24- ФПНО – 01 „Разработване и изследване на ресурси за повишаване на функционалната грамотност и социалната компетентност на учащите се в областта на предучилищното, училищното образование и социално-педагогическата сфера“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на Русенския университет.

[2] PISA 2018, с.14-15 – https://www.copuo.bg/sites/default/files/uploads/docs/2020-07/Pisa_2018_full.pdf (последно посетен на 31.08.2024 год.)

[3] Пак там – PISA 2018

[4] Четивната грамотност като предизвикателство към съвременния човек, с. 7- https://www.copuo.bg/sites/default/files/uploads/docs/2013-01/BEL_obuchenie_paket_long.pdf (последно посетен на 31.08.2024 год.)

[5] https://pedagogicnews.uni-ruse.bg/формиране-на-математическа-компетен/ (последно посетен на 28.9.2024 год.)