Abstract: Тази статия представя теоретичен анализ на ролята на педагогическите технологии в учебния процес – изследване на терминологичния апарат (технологии, образователни технологии, педагогически технологии), технологичен подход в обучението, класификация на технологиите, качества на педагогическите технологии, оценяване.

Key words: educational technologies, pedagogical technologies, educational process, teaching and learning

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Резултатите от международните изследвания TALIS (The OECD[1] Teaching and Learning International Survey) и PISA (Programme for International Student Assessment) показват нуждата на съвременния образователен пазар от висококвалифицирани обучители.

Една от основните задачи на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ  растеж Европа 2020 (2010, с. 14) е интелигентният растеж (изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации). Интелигентният растеж включва подобряване качеството на образованието, чрез което се очаква да се насърчава разпространяването на иновации и знания с използване в максимална степен на информационно-комуникационните технологии и превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които да създават растеж и качествени работни места.

Висококвалифицираните преподаватели могат да отговорят на обществените нужди от качествено образование, като организират среда за създаване и прилагане на съвременни педагогически концепции и технологии, насочени към развиване, обогатяване и усъвършенстване на знанията, уменията и компетенциите на всички участници в образователните процеси.

 

ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ

Понятието технология

Понятието технология се разглежда като словосъчетание от гръцките думи τέχνη (tehno) – изкуство, майсторство, умение, и λόγος (logos) – знание, наука, изучаване (Маслева, 2001) или от латинските думи techno (tehno) – мога и logus (logos) – наука (Бойнов и Милев, 1990). То се интерпретира от J. Galbraith като системно приложение на науката или всяко друго познание, ориентирано към и организирано от практически задачи (Galbraith, 1967, p. 31).

Д. Павлов отбелязва, че всяка дейност, насочена към постигане на конкретен резултат в процеса на формиране и развитие на човека и, която има технологичен характер, може да се нарече един или друг вид технология (Павлов, 2007, с. 26).

Технологичната структура обхваща взаимосвързаните елементи:

• процедури (латински произход от prosedo) – официално приет ред от последователни действия при изпълнение на нещо (Филипова–Байрова и др., 1982, с. 703);
• операции – отделна завършена част от технологическия процес (пак там, с. 597);
• стъпки – конкретни действия (пак там), които са минималният структурен елемент на операциите.

Конкретни технологични операции и стъпки образуват процедура, която определя тяхното изпълнение.

Технологията е система от логически, последователни, паралелни и смесени дейности, които са насочени към постигане на конкретен резултат. Тя се характеризира с качества като резултатност, оптимално качество и ефективност. Нейната конкретна цел зависи от входните условия (точно определени параметри за необходимите ресурси) (Павлов, 2001, с. 6 – 7; Galbraith, 1967). Изпълнението на избраната технология гарантира висока степен на сигурност за достигане до желан резултат с предварително определени приемливи отклонения. Неизпълнението или нарушаването на технологията, почти винаги води до несъответствия с желаната крайна цел или до значителен преразход на ресурси (Павлов, 2001, с. 10).

Класификациите на технологиите, прилагани в сферата на образованието, се основават на (Павлов, 2001, с. 23 – 26):

• процеса на обучение – педагогически технологии, дидактически технологии, технологии за преподаване или технологии за учене;
• използваните образователни елементи, като:
• образователни техники – алгоритмична технология, технология на проектите, програмирана технология или технология на поощренията;
• форми на учебна работа – технология на груповото обучение или кооперативни технологии, екипни технологии и т. н.;
• методи на обучение – игрови технологии, театрални технологии, дискусионни технологии, демонстрационни технологии, ситуационни технологии, евристични технологии, рефлексивни технологии и т. н. ;
• аудио-визуални средства – компютърни технологии, Интернет технологии, софтуерни технологии, мултимедийни технологии, телевизионни технологии и др.

Технологичният подход в обучението

Педагогическите технологии са обвързани с концепцията за технологичния подход в обучението. М. Кларин стига до извода, че до средата на 50-те години на XX век опитите за технологизиране на учебния процес са насочени към използването на различни технически средства за обучение и са предпоставка за появата на технологичния подход в управлението на учебния процес (Кларин, 1984). Той разграничава алгоритмичен цикъл от три основни етапа на учебния процес, конструиран в условията на технологичния подход:

• определяне на общи и специфични учебни цели, диагностициране степента на знания, умения и компетенции на обучаваните;
• организация на обучението в съответствие с планираните учебни цели;
• оценка на резултатите.

М. Кларин ( 2003, с. 4) определя основната цел на технологичния подход в обучението – изграждане на учебния процес върху съществуващите обществен ред, образователно ориентиране, цел и съдържание на обучението.

Съвременната педагогическа практика потвърждава необходимостта от прилагането на технологичния подход в обучението (Ганчев и Иванов, 1993, с. 1). Той осигурява нови възможности за (Селевко, 2006 б, с. 14 – 15):

• прогнозиране на резултатите от управлението на педагогическите процеси с висока степен на сигурност;
• поставяне на научна основа на анализа и организацията на учебната дейност;
• избиране на ефективни модели за решаване на образователни, социални и възпитателни проблеми по разнообразни начини;
• развитие на личността на обучавания и на обучаващия;
• намаляване неблагоприятния ефект от конкретни обстоятелства;
• оптимално използване на ресурсите;
• създаване на нови технологии.

Г. Селевко (2006 б, с. 15) отбелязва, че технологичните подходи не са универсални, а по-скоро, допълват научните области педагогика, психология, социология, социална педагогика, политология и др. Прилагането на технологичния подход в обучението става важна част от теоретичните постановки и успешните практики в педагогиката.

 

Понятието образователна технология

Групата философи  Allo et al. (2007, p. 67) систематизира основните причини за възникването на образователните технологии: информационната революция и ключовите промени в образованието, които от своя страна зависят от еволюцията на информационните средства.

Понятието информационна революция е въведено за първи път от A. Toffler през 1980 година (Toffler, 1980) и означава радикална промяна в инструменталната база, начините за създаване, предаване и съхраняване на информацията, достъпна до активната част от населението (Туджаров, 2007; Allo et al., 2007, p. 67).

Ключовите промени в образованието, описани от E. Ashby през 1967 година (Singh et al., 2008, p. 1 – 2), са:

• отговорността за образоването на младите отчасти е пренасочена от родителите към учителите и от дома към училището;
• приемането на писменото слово като инструмент на образованието;
• изобретяването на печатната преса и книги;
• появата на електрониката и развитието в комуникацията.

Качествата на съвременното образование са определени от A. Collins & R. Halverson (2009) върху основата на развитието на дигиталните технологии:

• учебното съдържание е насочено към основни умения за решаване на проблеми, комуникация, намиране на образователни ресурси;
• педагогиката се променя от практическо решаване на проблеми към дидактика на взаимодействието;
• оценяването чрез компютърна среда подпомага обучаващия при изпълнение на задачите и при определяне степента на достигане на поставените цели;
• създадени са възможности за обучение на много различни и/или отдалечени места с леснодостъпни материали;
• учащият общува и взаимодейства със компютърни системи, които са чувствителни към неговите действия без да го възприемат като личност;
• създават се смесени възрастови взаимоотношения (работа по задачи заедно с родители, с други възрастни, със съученици или често в изолация в компютърните среди и глобалната мрежа).

Етапите в развитието на еволюцията на информационните средства (фиг. 1) съответстват на шестте етапа в историята на развитието на човечеството (Туджаров, 2007; Allo et al., 2007, pp. 67 – 68; Селевко, 2005, с. 60).

 

Фигура 1

Времева линия на еволюцията на информационните средства

 

Терминът образователна технология за първи път е определен като теория през 1963 година, като научна област през 1972 година от Ely (Januszewski & Persichitte, 2008, p. 273), а през 1977 година – като процес (AECT- Association for Educational Communications and Technology, 1977, p. 1).

А. Januszewski и К. А. Persichitte (2008, p. 1) дефинират термина образователна технология върху основата на развитието и трансформирането на технологиите: образователната технология е изучаването и етичната практика за улесняване на живота и подобряване на работата чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси.

1. W. Dugger и N. Naik определят образователните технологии като инструмент за подобряване на преподаването и учебния процес (Dugger & Naik, 2001, p. 31 – 32).

М. Михова (2003, с. 17 – 19) заключава, че образователната технология обединява различни технологии – обучаващи, възпитателни, учебни, управленски и други с цел вземане на научнообосновани педагогически решения за подготовката, осъществяването и оценката на процеса на образование на човека. Принципната роля на образователната технология е свързана с повишаване ефективността на образователния процес.

1. Petrina (2003) анализира дейностите на две световни асоциации ITEA (International Technology Education Association), сега ITEEA (International Technology and Engineering Educators Association) и ISTE (International Society for Technology in Education). Тя анонсира мнението, че те изкуствено поддържат теорията за неравностойност на понятията образователна технология и технология в образованието. В статията си, авторът по нетрадиционен начин описва общите елементи на двете понятия, отнесени към учебния процес. Той подчертава, че по-значими са дигиталните технологии, които включват по–широк кръг от действия и сетива на обучаваните и обучаващите и не са само преносители на информация.

ISTE е неправителствена организация, която е създала стандарти на образователните технологии (за обучаеми, обучаващи, административен персонал, обучаващи в сферата на компютърните технологии и др.). Тя обслужва повече от 100 хиляди участници в образованието по целия свят. ISTE има мисия за висока успеваемост на всички обучавани чрез формиране на професионална образователна общност за непрекъснато подобряване на процесите на учене и преподаване, достъпност на знания и опит, които се обединяват в стратегически политики.

ITEEA e професионална организация за технологии, иновации и дизайн. Нейната мисия е подпомагане преподаването на технологиите и инженерството, професионално развитие и др.

1. K. Singh (2008, p. 338), П. Радев (2007, с. 399), Д. Павлов (2001, с. 20 – 34) и др. се обединяват около определяне на съдържанието на образователните технологии като технологии на образованието и технологии в образованието. Различията между тези две понятия са анализирани от много изследователи, като R. Sharma и S. Chandra от 2003 г., C. Singh от 2006 г., Y. Singh, T. Sharma & Br. Upadhya от 2008 г., С. Mangal & U. Mangal от 2009 г., R. Pathak & J. Chaudhary от 2012 г., J. Spector от 2012 г.

 

Понятието педагогическа технология

Термините педагогически технологии и образователни технологии се приемат за взаимнозаменяеми. Г. Селевко отбелязва, че основна причина за това са различните позиции при превода на научна литература по тази тематика. Той отбелязва, че двете технологии обхващат едни и същи направления, но образователната технология е с по–широк обхват, от колкото педагогическата технология. В руската научна литература, образователните и педагогическите технологии служат за рамка при изграждане на цялостния образователен процес на високо психолого–педагогическо ниво (Селевко, Монахов, Кларин и др.). В българската научна литература педагогическите технологии често се заменят с дидактически технологии (Ганчев и Иванов, 1993, с. 3), докато в англоезичната научна литература, педагогическите технологии се изместват от образователните технологии (Селевко, 2005, с. 28 – 32; 2006 а, с. 29).

Педагогическите технологии могат да се разглеждат в три аспекта (Селевко, 2005, с. 26 – 27; Кукушин, 2005, с. 179):

• научен аспект, като част от педагогическата наука, която включва цел, съдържание и методи на преподаване, проектиране на педагогическите процеси;
• процесуално–описателен аспект, като алгоритмичен процес, система от цели, съдържание, методи и средства за постигане на очакваните резултати от обучението;
• процесуално–дейностен аспект, като процес на изпълнение/ преподаване.

Педагогическите технологии са дефинирани от много изследователи като:

• медия и аудио-визуални средства (Saettler, 1990, с. 9), оборудване за педагогическия процес – разработване, прилагане и оценяване на системи, техники и помощни средства за подобряване процеса на учене (Ellington et al., 1993, p. 9);
• интегрирано използване на технически и човешки ресурси:
• метод на организиране, начин на възприемане на материалите, хората, институциите, моделите и системите от вида „човек-машина“ (Finn, 1960);
• област за изследвания и практики в системата на образованието, която има отношения към всички аспекти на организацията на педагогическите системи и процедурите за разпределение на ресурсите с цел постигане на специфични резултати, които могат да бъдат възпроизведени (Mitshell, 1972);
• системна съвкупност и подреденост на функционирането на всички инструментални и личностни средства, използвани за постигане на педагогически цели (Селевко, 2006 а, с. 30 – 31; Селевко, 2006 б, с. 12);
• организационни и методически инструментариум на педагогическия процес:
• система от психолого–педагогически настройки, които определят специален комплекс от форми, методи, техники, методи на обучение, образователни ресурси и др. (Лихачев, 1992);
• прилагане на научното познание за ученето с цел повишаване ефективността и ефикасността от обучението (Ellington et al., 1993, p. 9).

Пътищата за формиране на педагогически технологии, определени от Д. Цветков (1987), са:

• от наличните базови теоретични познания към многовариантно технологизиране на теоретичните знания;
• от нови фундаментални научно–педагогически познания към технологизиране на новите теоретични знания;
• от новите информационно–технически средства и методи за програмиране и управление към нови педагогически технологии.

Всяка разработена педагогическа технология включва система от елементи (действащи лица, параметри и фактори в различно съотношение) (Ганчев и Иванов, 1993, с. 4):

• обучаем – характеристики ;
• обучаващ – професионални качества;
• субект-субектни отношения;
• детерминанти на средата;
• дидактически средства и материали;
• система за ръководство на учебния процес, която преминава през следните етапи:
• изучаване на особеностите на обучавания и средата;
• определяне на стратегията на обучение;
• планиране на обучението;
• определяне на стратегия за регулиране и ръководство на учебния процес.

Оценяването на педагогическите технологии включва количествен и качествен анализ на различни техни характеристики в зависимост от поставените цели, например:

• цялостно оценяване на педагогическите технологии (Николаева и Гуменюк, 2011; 2012, с. 2, Селевко, 2006 б, с. 17; Махмутов, 1997): научност (концептуалност), системност, управляемост, ефективност и възпроизводимост и др.;
• оценяване въздействието на педагогическите технологии върху специфични психологически фактори, като например: човешкото съзнание, съотношението на доброволни и неволни процеси съотношението на външна и вътрешна мотивация за обучение, сензитивността, съотношението на дейностите в областта на актуалното и близко развитие и др. (Кушнир, 2001);
• оценяване функционалността на педагогическите технологии (Беспалько, 1995):
• ясни цели на обучението и възпитанието;
• структуриране на учебната информацията;
• интегрирано приложение на средствата за обучение и контрол;
• установяване на диагностични функции за обучение и образование и др.;
• оценяване спазването на основните принципи (Беспалько, 1989):
• принцип на цялостност – закономерно развитие на цялата система; хармонично взаимодействие на всички компоненти и елементи;
• принцип вариативно–личностна организация на обучението – адаптивност на технологията към особеностите на личността на обучавания, неговите типологически и индивидуални свойства, които оказват голямо влияние върху учебната дейност;
• принцип на фундаментална и професионална насоченост на технологиите, който осигурява формирането и развитието на професионални умения и професионално значими качества, които са в съответствие с настоящите и бъдещите изисквания;
• принцип на информационна подкрепа – прилагане на педагогически обосновани средства, информационните и компютърни технологии в образователния процес.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Представеният теоретичен анализ в статията потвърждава важната и актуална роля на педагогическите технологии в учебния процес. Изследването припомня характеристиките и качествата, които описват цялостно понятието технология. Посочена е връзката между технологичния подход в обучението и педагогическата технология. Анализирани са различни научни постановки за по-ясно дефиниране областите на образователната технология и на педагогическата технология. Посочени са пътищата на формиране на педагогическите технологии. Представени са техните основни елементи и характеристики за оценяване.

 

Литература / Reference: 

1. Беспалько, В. П. (1989). Слагаемые педагогической технологии.— М.: Педагогика, 192 е.: ил. ISBN 5–7155–0099–0.
2. Беспалько, В. П. (1995). Педагогика и прогрессивные технологии обучения. М.
3. Войнов, М. и А. Милев (1990). Латинско–български речник A–Z. Изд. „Наука и просвета“, С., 830 с.
4. Ганчев, Н. и И. Иванов (1984). Технологични основи на обучението. ВПИ «Константин Преславски», гр. Шумен. N 7-8, 1993, 3-15. http://www.ivanpivanov.com/research/ (23.09.2014)
5. Европейски съюз (2010). Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020 на Европейската комисия. Брюксел, от Портал за обществени консултации на Министерски съвет. http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg–BG&Id=124 (10.07.2014 г.)
6. Зязюн, I. А., Л. В. Крамущенко, І. Ф. Кривонос, О. Г. Мироиіник, В. А. Семиченко, Н. М. Тарасевич (2004). Педагогічна майстерність: Підручник / І. А. Зязюн, Л. В. Крамущенко, І. Ф. Кривонос та ін.; За ред. І. А. Зязюна. — 2–ге вид., доітов. і пєреробл. — К.: Вища шк., 422 с. ISBN 966–642–238–7.
7. Кларин М.В. (2003). Технологический подход к обучению. Школьные технологии № 5.
8. Кларин, М. Б. (1984). Развитие „педагогической технологии“ и проблемы теории обучения. Советская педагогика, № 4, с. 117-122. http://www.bim-bad.ru/biblioteka/article_full.php?aid=1629 (31.09.2014 г.)
9. Кукушин C. (2005). Теория и методика обучения / B.C. Кукушин.— Ростов н/Д. : Феникс, 474, [1] с. (Высшее образование). ISBN 5-222-07126-Х
10. Кушнир, А. М. (2001). Методический плюрализм и научная педагогика // Народное образование. № 1.
11. Лихачев, Б. Т. (1992). Педагогика. – М.
12. Маслева, Н. (2001). Гръцко–български речник/Българо–гръцки речник. Изд. „Gaberoff“, Елпис, В. Т., 576 с.
13. Михова, M. (2003). Дизайн на обучението. Теоретико–приложни аспекти, Изд. „Астарта”, В. Т.
14. Монахов, В.М. (1995). Технологические основы проектирования и конструирования учебного процесса. Волгоград.
15. Николаева Н. И., Гуменюк В. И. (2011). Организационно-педагогические условия формирования инновационной среды. Современные проблемы науки и образования, № 2. ISSN – 1817-6321. science-education.ru/96-4610 (28. 09.2014г.)
16. Николаева Н. И., Гуменюк В. И. (2012). Критерии эффективности реализации модели формирования организационно-педагогических условий образовательной среды. Современные проблемы науки и образования, № 4. ISSN – 2070-7428. science-education.ru/104-6599 (28.09.2014 г.)
17. Павлов, Д. (2001). Образователни информационни технологии. Университетски курс. Модул първи (М–1), Изд. къща „Д. Узунова“, С., 151 с., ISBN 954–8155–92–3.
18. Радев, П., Г. Цоков, П. Лазаров, К. Къндева, Р. Иванова, З. Касандрова, А. Александрова, О. Койчев, А. Блянтова (2007). Педагогика. Университетски учебник под съставителството и научната редакция на П. Радев, Изд. къща „Хермес“ – Пловдив, 527 с. ISBN: 978–954–26–0493–8.
19. Селевко, Г. К. (2006 а). Энциклопедия образовательных технологий: В 2 т. Т.1. М.: НИИ школьных технологий, Серия «Энциклопедия образовательных технологий», 816 с. ISВN 5–87953–211–9.
20. Селевко, Г. К. (2006 б). Энциклопедия образовательных технологий: В 2 т. Т.2. М.: НИИ школьных технологий, Серия «Энциклопедия образовательных технологий»816 с.. ISВN 5–87953–211–9.
21. Туджаров, Хр. (2007). Електронен учебник по Информатика. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, В.Т. http://www.tuj.asenevtsi.com/index.htm (18.07.2014 г.)
22. Филипова–Байрова, М., С. Бояджиев, Е. Машалова и К. Костов (1982). Речник на чуждите думи в българския език. Институт за български език, Българска академия на науките, С., 1015 с.
23. Цветков, Д. (1987). Общопедагогически проблеми на педагогическите технологии. Народна просвета. – № 5.
24. Штейнберг, В. Э. (2000). Образование — технологический рубеж: инструменты, проектирование, творчество Школьные технологии.№1.
25. Aggarwal, J. C. (2009). Essentials of Educational Technology, 2E. Vikas Publishing House Pvt Ltd, 505 p., ISBN 81–259–2293–8.
26. Allo, P., B. Baumgaertner, S. D’Alfonso, N. Fresco, F. Gobbo, C. Grubaugh, A. Iliadis, P. Illari, E. Kerr, G. Primiero, F. Russo, C. Schulz, M. Taddeo, M. Turilli, O. Vakarelov, H. Zenil (2013). The Philosophy of Hilosophy – An Introduction by the Π Research Network, 220 p. http://www.socphilinfo.org/teaching/book–pi–intro/ (17.07.2014 г.)
27. Association for Educational Communications and Technology. (1977). The definition of educational technology. Washington, DC: Author
28. Collins, А. & R. Halverson (2009). Rethinking Education in the Age of Technology: The Digital Revolution and Schooling in America. New York: Teachers College Press, ISBN 978–0–8077–5002–5.
29. Dugger, W. E. and N. Naik (2001). Clarifying Misconceptions between Technology Education and Educational Technology. The TECHNOLOGY TEACHER, pp. 31 – 35.
30. Ellington, H., F. Percival, P. Race (1993). Handbook of Educational Technology. London: Nichols. P, 263 p. ISBN 0893973890.
31. Finn, J.D. (1960). Technology and instructional process. Audiovisual Communication Review, 8 (1), pp. 9-10.
32. Galbraith, J. K. (1967). Part I: The History and Nature of the New Industrial State Change and the Industrial System from “The new industrial state”. Boston, MA: Houghton Mifflin. Last modified: 2010/02/03 11:15. http://abridge.me.uk/doku.php?id=the_new_industrial_state/ (11.07.2014 г.)
33. ISTE, International Society for Technology in Education, http://www.iste.org/
34. ITEЕA, International Technology and Engineering Education Association, http://www.iteaconnect.org/
35. Januszewski, A., & Persichitte, K. A. (2008). A history of the AECT’s definitions of educational technology. In A. Januszewski & M. Molenda (Eds.), Educational technology (pp. 259-282). New York: Lawrence Erlbaum Associates. http://lichinhuangdl.wikispaces.com/file/detail/ER5861X_C010.pdf (13.09.2014 г.)
36. Mangal, S. K. & U. Mangal (2009). Essentials Of Educational Technology. PHI Learning Pvt. Ltd., 8.
37. Mangal, S. K. & U. Mangal (2009). Essentials оf Educational Technology. PHI Learning Pvt. Ltd., 812 p., ISBN–978–81–203–3723–7.
38. Mitchell, P. (1972). Educational Technology. In the Encyclopedia of educational media, communications and technology, Westport, Conn.: Greenwood Press.
39. Pathak, R. P. & J. Chaudhary (2012). Educational Technology. Pearson Education India, 271 p. ISBN 978–81–317–5429–0.
40. Petrina, S. (2003). The Educational Technology is Technology Education, Manifesto. Journal of Technology Education Vol. 15 No. 1, Fall 2003, pp. 64 – 74.
41. Programme for International Student Assessment (PISA). Early childhood and schools. Directorate for Education and Skills. The Organisation for Economic Co–operation and Development. http://www.oecd.org/pisa/ (06.09.2014 г.)
42. Saettler, P. (1990).The Evolution of American Educational Technology.570 pp.
43. Sharma, R. N. & S. S. Chandra (2003). Advanced Educational Technology 2 Vols. Set. Atlantic Publishers & Dist, 576 p. ISBN 81–269–0322–8.
44. Singh, C. P. (2006). Introduction to Educational Technology. Lotus Press, 314 p.
45. Singh, Y. K., T. K. Sharma & Br. Upadhya (2008). Education Technology: Teaching Learning. APH Publishing, 337 p. ISBN 978–81–313–0362–7.
46. Spector, J. M. (2012). Foundations of Educational Technology: Integrative Approaches and Interdisciplinary Perspectives. Routledge, 216 p. ISBN13: 978–0–415–87470–0 (hbk).
47. TALIS – The OECD Teaching and Learning International Survey. Early childhood and schools. Directorate for Education and Skills. The Organisation for Economic Co–operation and Development. http://www.oecd.org/edu/school/talis.htm/ (06.09.2014 г.)
48. Toffler, A. (1980). The Third Wave. The Classic Study of Tommorrow. Publisher: Bantam Books (USA), ISBN 0–517–32719–8, ISBN 0–553–24698–4.

[1] Organization for Economic Co–operation and Development