Abstract: This article examines strategies for developing reading comprehension skills in the Bulgarian language and literature classes in 7th grade. The focus is on the different types of questions that help develop this skill. Observations on the work with unfamiliar texts for reading comprehension in Bulgarian language classes in the 7th grade are presented. Appropriate texts for reading comprehension, tailored to the age and interests of students, and a diverse set of questions to them greatly support the improvement of the reading technique, as well as the perception and use of the extracted information. The open-ended questions aim to build skills for formulating a position according to what has been read in the texts.

Keyswords: text, reading comprehension, information retrieval, closed questions, free answer questions

УВОД

В статията акцентът е върху развиване на умението за четене с разбиране като част от обучението по български език и литература в часовете в 7. клас. Предмет на изследване е развиване на умението за извличане на информация от конкретни текстове, а обект – работата с непознати текстове и изпълнението на поставените задачи. За целта се представят наблюдения върху работата на ученици от 7. клас от ЧСУ „Роналд Лаудер“ върху различни текстове за четене с разбиране в продължение на един учебен срок (първи срок на 2022/2023 г.). В хода на работа са поставени следните задачи:

1. Да се провери дали учениците успяват да извлекат информация от непознат текст, която да използват, за да отговорят на поставените въпроси;
2. Да се проследи дали учениците развиват умението за четене с разбиране и извличане на информация след дадени насоки от страна на учителя и работа върху различни текстове;
3. Да се провери дали учениците успяват да формулират собствен отговор на поставен въпрос, след като са прочели текста.

В учебния процес са провеждани упражнения върху различни текстове за четене с разбиране, като те са съобразени с възрастта, интересите на седмокласниците и следват формàта на външно оценяване в края на 7. клас. В изследването е използван методът на контент анализа, като се проследява дали се развива умението за определяне тема на текста, посочване на вярно или невярно твърдение от текста, извличане на информация с оглед на поставените задачи, формулиране на свободен отговор по поставен въпрос, включващ посочване на аргументи.

ТЕОРЕТИЧЕН ОБЗОР

          Четенето представлява рецептивен процес, при който читателят извлича информация от конкретен текст, която обработва и използва за различни цели. Процесът на четене включва разбиране на прочетеното, неговото осмисляне и служене с информацията за решаване на практически задачи. Тази дейност увеличава знанията на човек, като спомага за формиране на конкретни идеи, развиване на мисленето и духовното обогатяване. Според учебните програми по български език за 6. и 7. клас четенето на непознат текст и извличането на информация от него представлява мисловен процес на обмисляне на информация, термини и концепции от научен, медиен или художествен текст[1]. По време на четене се извършват следните действия:

1. Прочит на текста без конкретна цел;
2. Прочит на текста с цел разбиране на съдържанието му;
3. Свързване на прочетеното с натрупаната до момента обща култура по темата;
4. Анализиране на прочетената информация, извличане на новата информация, търсене на възможности за нейното приложение в конкретни задачи[2].

По време на работа върху текстове за четене с разбиране обикновено се прилагат втора, трета и четвърта стъпка, като различните видове текстове, съобразени с възрастта и интересите на учениците, позволяват търсенето на междупредметни връзки и разширяват общата култура и стимулират любопитството на учениците.

Развиването на умението за четене с разбиране е сред основните цели в прогимназиалния етап на обучение, като задача за извличане на информация от непознат текст е включена в моделите на външно оценяване в края на 4., 7. и 10. клас. Това е предпоставка още в началния етап на обучение да се формират основни умения за четене с разбиране на непознат текст и в прогимназиалния и гимназиалния етап да се продължи работата върху доразвиване на умението, което е ключово в подготовката на учениците. Четенето с разбиране е фундаментално умение, което спомага за формиране на критическо мислене, извличане на информация от различни видове източници, нейното осмисляне, анализ на прочетеното, търсене на междутекстови връзки и др. При прочит на непознат текст и изпълняване на задачи след него се проверява дали се разбира смисълът на прочетеното и дали ученикът успява да обработи информацията, за да изпълни поставените задачи. За успешното развиване на умението за четене с разбиране е от първостепенно значение правилното формулиране на задачите към текста за четене. Освен това е необходимо учениците да имат богат речников запас и да вникват в прочетеното. За развиване на умението за четене с разбиране се използват различни стратегии или комбинация от тях в зависимост от потребностите на конкретния ученик. Сред тях са:

• Съсредоточавам се върху тези откъси от текста, които са лесни за разбиране.
• Прочитам текста два пъти.
• След като прочета текста, обсъждам съдържанието му с други хора.
• Подчертавам важните откъси в текста.
• Опитвам се сбито да преразкажа текста с мои думи.
• Чета текста на глас на друг човек.[3]

Според проведено проучване от Института за изследване на образованието използването на стратегии за разбиране и осмисляне на прочетеното повлиява благоприятно върху формиране на четивната грамотност на учениците. Седмокласниците, чиято работа е анализирана в настоящата статия, са предварително запознати с тези стратегии, като те се прилагат в часовете по български език. Сред най-предпочитаните от учащите са: прочит на непознатия текст и подчертаване на по-важните моменти с цел открояване на съществената информация. За развиване на умението за четене с разбиране се работи както в часовете по български език в училище, така и под формата на самостоятелни задачи у дома, за да може да се постигне устойчивост в учебния процес. Учениците споделят, че при работа с непознат текст у дома рядко използват стратегията за резюмиране на текста, а предпочитат директно да отговарят на поставените въпроси. Липсата на задълбочено вникване в непознатия текст и предварителна подготовка върху него са сред основните предпоставки да не се разбере напълно прочетеното, което от своя страна довежда до ниска успеваемост при отговаряне на въпросите след текста.

          ЧЕТИВНА ГРАМОТНОСТ

          Четенето с разбиране заема значимо място в началния и прогимназиалния етап на образованието. Четивната грамотност заедно с математическата и тази по природни науки е сред основните умения на 21. век. Според нивата по PISA основната (базова) грамотност от първо ниво покрива умения за четене и писане. Второто ниво обхваща функционалната грамотност, която включва четене и писане с цел реализация в обществото. Третото ниво е ниво на комплексна грамотност и обхваща разбиране, тълкуване и оценка на възприетата информация. За изпълнение на поставените задачи по формàта на външно оценяване в края на седми клас ученикът трябва да покрива третото ниво на четивната грамотност. Функционалната грамотност на седмокласниците е комплексна и включва следните умения: „да се идентифицира, да се възприема, да се тълкува, да се осмисля, да се оценява информация“[4]. За да може обучението да е резултатно и учениците да са функционално грамотни, е необходимо да се работи в следната последователност – първата стъпка се изразява в разбиране на информацията – ученикът самостоятелно трябва да открие смисъла на прочетения текст и да може да отговори на основни въпроси, свързани със съдържанието му. Втората стъпка се изразява в осмисляне на информацията – на този етап ученикът съпоставя прочетеното със своя житейски опит, като може да формулира позиция по проблема. Третата стъпка при четене с разбиране обхваща използване на информацията – ученикът си служи с прочетеното, за да изпълни конкретна задача или да формулира позиция.

          Процесът на четене включва разбирането на новата информация и умението тя да бъде използвана за различни цели. При работа с непознат текст, след който следват въпроси, трябва да се формулират ясни цели и задачи, върху които да се работи. За формиране на самостоятелни умения за четене с разбиране в учебния процес са използвани следните стъпки:

• Самостоятелно прочитане на текста от всеки ученик и определяне на темата;
• Задаване на въпроси след първия прочит на текста с цел самопроверка на разбирането;
• Устно резюмиране на прочетеното;
• Отговаряне на поставените въпроси след текста;
• Формулиране на свободен отговор на поставените въпроси, изразяване на позиция.

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ РАБОТА С РАЗЛИЧНИ ТЕКСТОВЕ

          В тази част на статията са изведени основните наблюдения от работата на учениците от 7. клас върху различни текстове за четене с разбиране, съобразени с формàта на изпита по български език и литература. Емпиричното изследване е проведено през първия учебен срок на 2022/2023 г. с ученици от 7. а клас в ЧСУ „Роналд Лаудер“. Сред учащите има ученик, който е израснал в чуждоезикова среда, и дете със специални потребности. Седмокласниците работиха самостоятелно върху непознати текстове от различни сфери на общуване. Работата им върху текстовете за четене с разбиране е анализирана по следните критерии: 1) умение за определяне тема на текста; 2) извличане на информация с оглед на поставените задачи (умение да се намери вярно или невярно твърдение според прочетената информация в текста); 3) умение за извличане на информация от два източника – текст и таблица и изпълнение на поставените задачи; 4) формулиране на свободен отговор по поставен въпрос според прочетената информация. През първия учебен срок учениците най-напред работят самостоятелно върху непознатите текстове, а след това ги анализираме с цел по-пълноценно вникване в тяхното съдържание и осмисляне формулировките на въпросите и отговорите.

          Първият критерий от проведеното наблюдение обхваща умението за определяне тема на текста. Понятието тема на текста е въведено в учебната програма по български език в 5. клас, което дава възможност на учениците в продължение на три години да се упражняват върху самостоятелно формулиране тема на текста или посочване на отговор от четири възможни. Това е примерен въпрос, свързан с определяне тема на текста от тест по формàта на външно оценяване – „Коя е темата на текста? А) Историята на международната авиация; Б) Основоположникът на българската авиация; В) Първите летателни апарати в България; Г) Спорът между Кольо Фичето и Хараламби Джамджиев[5]. За да се справят с този въпрос, учениците внимателно трябва да прочетат текста и отговорите. Последният дистрактор се различава от останалите, което помага на учениците по-лесно да стигнат до верния отговор. В текста за четене с разбиране е представен Хараламби Джамджиев, който е основоположник на авиацията. Споменат е и Кольо Фичето, което може да заблуди седмокласниците, че верният отговор е Г), но при внимателен прочит на текста става ясно, че спор между Хараламби Джамджиев и Кольо Фичето не е имало. От анализа на посочените отговори проличава, че учениците успешно се справят с тази задача – средно 83% успяват да посочат темата на текста. Това е доказателство, че внимателно са прочели текста и правилно преценяват кой от посочените отговори най-точно отразява съдържанието му.

          Вторият критерий обхваща умението за извличане на информация с оглед на поставените задачи. Към тази група спадат кое от изброените твърдения е вярно или невярно според прочетеното в текста, как е представена информацията в текста, коя информация липсва в текста и др. От работата върху различни видове текстове проличава, че прогимназистите срещат известни затруднения с извличане на информация от непознат текст, за да отговорят на поставените въпроси. Върху отделните текстове за четене с разбиране, по които е работено през срока, успеваемостта при въпросите за посочване на вярно/невярно твърдение е между 60% и 83%. Най-често се допускат грешки при посочване на невярно твърдение, като за причина може да се посочи прибързаното прочитане на въпроса или недостатъчно задълбоченото вникване в смисъла на текста. При работа с непознат текст в часовете по български език отделни ученици споделят, че не разбират прочетеното, като причините са различни: ниска степен на владеене на български език (при деца с различен майчин език), ниска читателска култура, проблеми с усвояването на четивната техника, недостатъчна концентрация и др. Върху тези проблеми се работи както в часовете по български език и литература, така и самостоятелно с цел повишаване на резултатите в учебния процес.

          В част от въпросите към текстовете за четене с разбиране се търси как е представено съдържанието – „Информацията в текста е представена чрез: А) рекламиране на веломагистрали; Б) оборване на становища; В) съобщаване на факти; Г) аргументиране на позиция“[6]. За да може ученикът да отговори правилно, е необходимо внимателно да вникне в посланията на текста. Този въпрос проверява дали седмокласникът има познания какво представлява оборване на становища и аргументиране на позиция и дали разпознава фактите сред останалата информация в текста. Част от учениците срещат затруднения с разбиране смисъла на отговори Б) и Г), което би могло да е предпоставка да отговорят грешно.

Един от въпросите, който затрудни 25% от седмокласниците, изисква посочване на конкретна информация от текста – „Какви езици със сигурност е говорила принцеса Сиси според данните от текста? – А) немски и унгарски; Б) френски и немски; В) руски и френски; Г) унгарски и италиански“[7]. ¼ от учениците срещат трудност с този въпрос, тъй като верният отговор не е пряко посочен в текста, а изисква търсене на междупредметни връзки. В първото изречение на текста за четене с разбиране е посочено, че принцеса Сиси е родена в Мюнхен (град в днешна Германия, през 19. век е част от Кралство Бавария) и детството ѝ преминава в този град, което означава, че говори немски. В предпоследния абзац на текста се съдържа информация, че Сиси владее перфектно унгарски език. Това позволява да се изключат отговори Б) и В). Седмокласниците използват стратегията за премахване на неверни отговори, но част от тях посочват отговор Г) унгарски и италиански, като най-вероятно са се затруднили да преценят кой език се говори в Мюнхен или да свържат града с държавата, към която принадлежи в момента, за да стигнат по-лесно до верния отговор.

          Във формàта на външно оценяване по български език и литература е предвидена задача за извличане на информация от два източника – текст и таблица. Това е третият критерий, по който е анализирана работата на учениците. 66% от седмокласниците се справят с тази задача. Най-големи затруднения срещат при анализ на информация, която присъства както в текста, така и в таблицата. Понякога учениците не дочитат внимателно условието на въпроса и пропускат, че се търси информация, която присъства само в таблицата, а не в текста – „Коя информация се съдържа само в таблицата, но не и в текста? – А) каква е общата дължина на велоалеите в два европейски града; Б) каква част от общото население на Амстердам ежедневно използва колела; В) с колко процента са се увеличили колоездачите в Амстердам за 20 години; Г) какъв процент от населението използва велосипеди всеки ден[8]. Подобен вид въпроси проверява умението за възприемане на информация от различни източници (текст и таблица) и използването ѝ за изпълнение на поставена задача. Средно 1/3 от учениците срещат затруднения с тези въпроси в началото на срока, но бързо успяват да свикнат с тях с помощта на целенасочена работа върху открояване на информация, спомената само в единия източник. Подобни трудности са обичайни и над тях се работи системно както в часовете по български език и литература, така и у дома под формата на самостоятелна работа с помощта на подходящи тестове за упражнение.

          Учениците в 7. клас срещат най-големи затруднения при въпросите със свободен отговор. При тях със свои думи учащите трябва да отговорят на поставения въпрос въз основа на прочетеното в текста или да дадат конкретни аргументи – „Като имате предвид информацията от текста, запишете три факта, които показват достойнствата на немската веломагистрала“[9]. Учениците разполагат с текста пред себе си, докато отговарят на въпроса, което значително ги улеснява. Тази задача цели да провери дали могат да извлекат информация от текста и по-точно да посочат факти за достойнствата на магистралите. Част от седмокласниците допускат грешка, като преписват изречения от текста, които не отговарят на условието, други се затрудняват да намерят три доказателства. Има и ученици, които не работят по задачата със свободен отговор, като причините са различни: не се чувстват уверени да отговорят на въпроса, не разбират конкретната задача (наблюдава се при ученици билингви), не могат да структурират свободен отговор, не разпределят правилно времето за работа и не стигат до този въпрос. В началото на първия срок успеваемостта при отворените въпроси е под 50% и стига до 74% в края му, което е значителен ръст за няколко месеца. Въпросите със свободен отговор най-много затрудняват учениците, затова работата върху тях продължава и през втория срок.

          ЗАКЛЮЧЕНИЕ

          През първия учебен срок акцентът в обучението по български език на учениците от 7. клас е върху развиване на умението за четене с разбиране. От наблюденията върху работата на седмокласниците проличава, че успяват да извлекат информация от непознат текст и я използват адекватно, за да отговорят на въпросите от теста (отворени, затворени), с което е изпълнена първата от поставените задачи в настоящата статия. Повишаването на успеваемостта върху отделните критерии показва, че учениците развиват умението за извличане на информация и използването ѝ за изпълнение на различни комуникативни задачи. През учебния срок системно се работи върху различни видове текстове, като на учениците се дават насоки за преодоляване на възникнали трудности (втора изследователска задача). Най-сериозни затруднения срещат при формулиране на свободен отговор на отворен въпрос, като тази задача е във фокуса през втория срок. Упражненията върху различни текстове за четене с разбиране формират умения за извличане на информация от непознати текстове и нейното използване за различни цели – отговор на въпроси, изразяване на собствена позиция, предаване на съдържанието на текста и други (трета изследователска задача). Работата върху разбиране и извличане на информация от непознат текст е ключова и тя продължава и в целия гимназиален етап на обучение, като част от подготовката на учениците за различни видове изпити.

ЛИТЕРАТУРА

1. Михайлова, В., Л. Шишкова (2022). Български език и литература за отличен 7. клас. София: Просвета, с. 13.
2. Петров, А. М. Падешка, М. Балинова. (2018). Книга за учителя по български език. София: Булвест 2000, с. 10.
3. Петрова, С., Е. Тошева, А. Христова. (2020). Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България. Институт за изследвания на образованието.
4. Петрова, Т., Иванова, К., И. Конедарева, Б. Георгиев. (2021). Примерни тестове по български език и литература за външно оценяване и прием в гимназия. София: БГ Учебник.
5. Geiger, J.F, Millis, K.K. (2004). Assessing the Impact of Reading Goals and Text Structures on Comprehension. Reading Psychology, pp. 93 –
6. Учебни програми по български език и литература за 6. клас https://web.mon.bg/bg/1998, 27.08.2023

REFERENCES

1. Mikhaĭlova, V., L. Shishkova (2022). Bŭlgarski ezik i literatura za otlichen 7. klas. Sofiya: Prosveta, s. 13.
2. Petrov, A. M. Padeshka, M. Balinova. (2018).  Kniga za uchitelya po bŭlgarski ezik. Sofiya: Bulvest 2000, s. 10.
3. Petrova, S., Tosheva, A. Khristova. (2020). Motivatsiya i naglasi za chetene na mladite khora v Bŭlgariya. Institut za izsledvaniya na obrazovanieto.
4. Petrova, T., Ivanova, I. Konedareva, B. Gueorgiev. (2021). Primerni testove po bŭlgarski ezik i literatura za vŭnshno otsenyavane i priem v gimnaziya. Sofiya: BG Uchebnik.
5. Geiger, J.F, Millis, K.K. (2004). Assessing the Impact of Reading Goals and Text Structures on Comprehension. Reading Psychology, pp. 93 –
6. Uchebni programi po bulgarski ezik i literatura za 6. klas https://web.mon.bg/bg/1998 , 27.08.2023 g.

[1] Учебни програми по български език и литература за 6. клас https://web.mon.bg/bg/1998, 27.08.2023

[2] Geiger, J.F, Millis, K.K. (2004). Assessing the Impact of Reading Goals and Text Structures on Comprehension. Reading Psychology, pp. 93 – 100.

[3] Петрова, С., Тошева, Е., Христова, А. Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България. Институт за изследвания на образованието, 2020.

[4] Петров, А. М. Падешка, М. Балинова (2018). Книга за учителя по български език. София: Булвест 2000, с. 10.

[5] Михайлова, В., Л. Шишкова (2022), Български език и литература за отличен 7. клас. София: Просвета, с. 13.

[6] Петрова, Т., Иванова, К., И. Конедарева, Б. Георгиев. (2021). Примерни тестове по български език и литература за външно оценяване и прием в гимназия. София: БГ Учебник, с. 6.

[7] Пак там, с. 12.

[8] Пак там, с. 7.

[9] Пак там, с. 8.