Abstract: The principle of lifelong learning is enshrined in the European policy for education, employment and, in particular inclusion. Informal learning is associated with situations in which a person learns and acquires skills through different types of activities in which a teaching process. By placing learners at the center of policies for lifelong learning can be achieved improvements in the lives of people – qualification in a particular field or retraining. Principles of training are a system of basic principles leading ideas or requirements and define the overall activity of teachers or adults students. They refer to the category normative knowledge that prescribe what should be training and thus regulates the activities of participants in the educational process.

Key words: : training, lifelong learning, adult, principles

“Колкото по-възрастен ставам, толкова повече се уча.” (Солон)

Андрагогиката (от гр. aner, andros — мъж,възрастен човек, + agoge — водя, ръководя, възпитавам), като съвременна педагогическа наука, разкрива теоретичните и практически проблеми на обучението, възпитанието и образованието на възрастния човек през целия му живот.

Андрагогиката следва да се разбира като наука за образованието, обучението и  личностна самореализация на възрастните, която разкрива закономерностите на организация и реализация на учебно – възпитателния и самообразователния процес с тази категория лица. (Петров,Атанасова,с.16) Възникването  и развитие на обучението на възрастните, като самостоятелна дейност, е тясно свързано с появата на човешкото общество, защото е на лице необходимостта от формиране , овладяване и развитие на определени навици и умения от възрастните с цел задоволяване на техните интереси. В началните етапи на човешкото общество не може да се говори за наличие на андрагогическа наука и поява на теория , но тогава съществува андрагогическа практика. Така се натрупва андрагогическия опит и човечеството започва да   обобщава и обмисля този опит , с което се появяват първите наченки на андрагогическата теория.

Препоръката на Европейският парламент и на Съветът на Европа към всички страни – членки е насочена към гарантиране на „ възможностите за обучение, така че да позволят на изложените на риск лица да придобият ключови умения . Тази намеса е необходима, за да се гарантира, че възрастните, които са напуснали училище без съответен формален ценз и които искат да започнат отново основното си обучение в даден момент от живота си, ще бъдат подкрепени чрез адекватно и иновативно насочване и чрез възможности за придобиване на умения чрез предложения за работни стажове. Необходимостта от подобна намеса е дори по-голяма в контекста на бързия темп на промяна на работната среда и на уменията, необходими за постигане на успех там“. (           Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2007 за  ключовите умения за учене през целия живот, 2006)

Според международните стандарти, разработени от ЮНЕСКО през 70-90 години на 20 век, под образование на възрастните се разбира всяка организирана дейност, насочена към постигане на определени цели- образование на лица, завършили средно или висше образование и съответно адаптирано към техните потребности. Последователната политика на съгласуване на общите цели и приоритети се определят от конференциите на ЮНЕСКО, известни като CONFINTEA (Conference International de l’Education des Adultes). До този етап  са проведени шест такива конференции:

• CONFINTEA І – 16-25 юни 1949 г., Елсеньор, Дания.
• CONFINTEA ІІ – 22-31 август 1960 г., Монреал, Канада.
• CONFINTEA ІІІ – 25 юли – 2 август 1972 г., Токио, Япония.
• CONFINTEA ІV – 1985 г., Париж, Франция.
• CONFINTEA V – 14-18 юли 1997 г., Хамбург, Германия.
• CONFINTEA VI – 1-4 декември 2009 г., Белем, Бразилия.

Тези конференции се явяват регулатор на приоритетите и насоките, които определят политиката и решенията на всяка държава по отношение на организацията, управлението и функционирането на образованието на възрастните.

Провеждат се и много други форуми, приемат се важни документи (стратегии, решения и доклади, които определят съвременните насоки на европейската политика в сферата на образованието на възрастните. (Гюрова, 2013,с.15)

Терминът  „образование на възрастните“,според документа „Генерална препоръка за развитие на образованието на възрастните“, приета през 1976 г на Генерална конференция на ЮНЕСКО, е съвкупност от организирани образователни процеси с различно съдържание, ниво и метод; може да бъде формално, неформално или информално, то замества или продължава първоначалното образование на хората, смятани за възрастни в обществото, като те развиват способностите си, обогатяват знанията си и усъвършенстват своята техническа или професионална квалификация; насочват я в ново направление; осъществяват промени в отношението или поведението си. (Гюрова,1998,с.48)

Е. Георгиева (Георгиева,2004,с.108) в свой доклад сочи, че андрагогиката (науката за ученето на възрастните) действа преди всичко в зависимост от реалните потребности на обучаемите. Нейната цел е да ги приобщи към знанията, като се съобразява с техните интереси.

По-важните особености на обучението на възрастните при прилагането на андрагогическия подход са следните:

• ограничават се предварителните предписания;
• това е проблемно ориентиран процес;
• формулират се и разрешават учебни и научни проблеми;
• усвоената теория се прилага в практиката;
• непрекъснатото договаряне е в основата на процеса на обучение;
• индивидуалната и груповата отговорност са негова характерна черта;
• формирането на ценности е основен компонент на ученето (обучението);
• една от най-важните особености е диалогът;
• необходимо условие е равенството между членовете на групата;
• важни предпоставки за творчеството и ангажираността са: загрижеността; доверието; откритостта;
• взаимното зачитане на мненията на участниците в обучителния процес е отличителна негова черта;
• интегративността на мисленето и ученето е отличителната му особеност.

(Подобед, Марон, 2004,,с.87-89)

За пръв път терминът „андрагогика“е въведен през 1833 г. от немския учен Александър Кап., като няколко години по- късно Й.Хербарт се противопоставя категорично на обособяването на андрагогиката като самостоятелна наука, в резултат на което терминът е елиминиран за почти век. През 1921 г. Й.Розенщок в доклад пред Академията на работната сила във Франкфурт подчертава необходимостта от специални учители, методи и философия за образование на възрастните.

През 19 в. Е. Трондайк доказва по научен път, че способността за учене намалява постепенно в периода 22 – 45 години, но въпреки това възрастните могат да учат и притежават интереси и способности, различни от тези на децата. (Гюрова,1998,с.77)

През 1970 г. Малкълм Ноулс , в своя труд „Съвременна практика на образованието на възрастните. Андрагогика срещу педагогика“ формулира основните положения в андрагогиката:

–    Водещата роля в процеса на обучение принадлежи на възрастният човек, който се обучава, . Той е личност, която си поставя конкретни цели на обучение, стреми се към самостоятелност, към самореализация и самоуправление.

–    Възрастният учащ се притежава професионален и жизнен опит; знания, умения и навици, които е длъжен да използва в процеса на обучение.

–    Процесът на обучение се определя от времевите, пространствени, битови, професионалнии  социални фактори, които могат да ограничават или да подпомагат учащия се.

–    Процесът на обучение е съвместна дейност между обучаван и обучаващ.

Ноулс посочва, че възрастния обучаем  се включва в продължаващото образование с богата гама от преживявания, които ще се отразят на стиловете на учене и усвояването  на знания.

Обучението и образованието на възрастните са ключови компоненти на ученето през целия живот, обхващащо формалното, неформалното и информалното обучение и което в пряк или косвен образ е предназначено както за младежи, така и за по- възрастни учащи се. То е насочено към осигуряване на такива условия и процеси за обучение, които имат привлекателен характер и отчитат потребностите на учащите.

Приоритетите са ориентирани към развитие на самостоятелна, независима личност; към изграждане и промяна на живота  в съответствие с променящите се културни, социални и икономически условия в семейството, в работата и в обществото.  Това изисква способност у личността за бърза адаптация към новите условия; овладяване на нови знания, умения и навици и наличие на потенциал за повишаване качектвото на живот.

Професионалното обучение „осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й. При условия, определени със Закона за професионалното образование и обучение, със Закона за народната просвета и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, то осигурява и завършването на основно образование или на класове от средното образование.

Професионалното обучение включва:

1. Начално професионално обучение – придобиване на първоначална квалификация по професия или по част от професия;
2. Непрекъснато професионално обучение – усъвършенстване на придобитата квалификация по професия или по част от професия.

Професионалното образование осигурява усвояването на общообразователния минимум за средно образование и придобиването на квалификация по професия.

Професионалното обучение може да се осъществява и по пътя на обучение чрез работа (дуално обучение). Обучението чрез работа (дуално обучение) е форма на партньорство между професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение и един или няколко работодатели,която включва:

1. практическо обучение в реална работна среда,
2. обучение в професионално училище, професионална гимназия, професионален колеж или център за професионално обучение.

Валидирането на професионални знания, умения и компетентности е признаване на придобити знания, умения и компетентности по професия или част от нея, получени чрез неформално обучение или самостоятелно учене, с цел достъп до обучение за придобиване на професионална квалификация и улесняване на достъпа до пазара на труда.“ (Закон за професионалното обучение и образование, 2015)

Принципите  на обучение са теоретичната основа, върху която се изгражда обучението по съдържание, форми и методи. Думата принцип има латински произход (principium) и означава основа, начало, изходно положение, ръководна идея или изискване по отношение на дейността и поведението на човека.

Принципите на обучение са система от основни положения, водещи идеи или изисквания и определят цялостната дейност на преподавателите или възрастните учащи.те се отнасят към катеегорията нормативни знания, които предписват какво трябва да бъде обучението и по този начин се регулира дейността на участниците в образователния процес. (Петров,1994, стр.209 )

 

Малкълм Ноулс формулира следните принципи на обучението за възрастни:

1. Възрастните се самоорганизират и самоуправляват. Преподавателите подпомагат обучаемите при вземане на решения : какво ще бъде обучението, темпото на обучение, как успехите ще бъдат признати.
2. Възрастните притежават житейски опит, който използват в процеса на обучение. Опитът от миналото е интегриран в учебната програма и служи като богат ресурс за учене.
3. Учащите се са достигнали физическа зрялост и живеят в обществото на възрастните. Средата на живот допринася за задоволяване на психологическите и физически нужди, които възрастните имат. Движимо и недвижимо имущество, дейности и ресурси отразяват опита и перспективата на възрастните.
4. Възрастните са изпълнители и решават проблеми. Ориентацията им към обучението е свързано със решаване на определени задачи или проблеми. Необходимо е възрастните да осъзнават връзките между уменията, които придобиват следствие на решаване на учебните задачи..Мотивацията им за учене е пряко свързана с нуждата им да знаят как да се направи нещо.
5. Възрастните учат по различни начини.Обучението на възрастните е съобразено с индивидуалните им различия и различните им стилове на учене.

6.Нагласите на възрастните към ученето са основани на минали техни преживявания. В учебният процес се наблюдава не заплашителна, неосъждаща атмосфера, където възрастните имат възможност активно да участнат и да  поемат дял от отговорността за тяхното обучение. Времето за учене предоставя възможност за  размисъл за целите на обучение и оценка на настоящия опит срещу минали преживявания и за извършване на необходимите корекции в очакваниятя и нагласите на възрастните учащи.

7. Възрастните изпълняват много социални роли и отговорности. Те са наясно с многобройните искания, отправени в процеса на обучение.Програмите са с определени цели, свързани са и се фокусират върху реалните и специфични умения, които възрастните желаят да овладеят или трябва да развиват.
8. Възрастни притежават различен социално-икономически и културен произход.

Образованието на възрастните осигурява справедлива среда за обучение, където жените, възрастните хора, по-малко заможните, членовете на малцинствени общности, хора с увреждания и в неравностойно положение , имат равен достъп до възможностите за учене.

9. Възрастните виждат своя житейски опит като част от своята идентичност.
10. Възрастните са мотивирани да учат , за да постигнат промяна. Възрастните ще осъзнаят значимостта на новите знания,умения и навици, когато видят, че това, което учат, е свързано с удовлетворяване на нуждите им.
11. Възрастните ще повтарят модели за обучение, които те са използвали в миналото. Обучението предвижда подкрепа на ефективните процеси на учене, позволява знанията и уменията да се прилагат на практика.
12. Възрастните имат своите индивидуални качества и независимост да „поемат нещата“ в свои ръце ; предоставя им се възможност да променят собствената си представа за света около тях и да определят своето  място в него.      За  възрастните учащи на преден план са изведени възможности за обработка на идеи чрез анализ и обсъждане с другите участници в процеса на обучение. Те имат възможност да изразят мнение  как се чувстват (чрез устна комуникация и в писмен вид) , достатъчно благоприятна ли е средата за обучение, и дали тази среда  насърчава експериментиране и проучване. (CESBA, 2015)

Различни учени правят опити да формулират принципите за ученето на възрастните, въз основа на анализа на изследвания, публикувани статии,и на база на условията, при които могат да бъдат приложени.

Още през 60-години на 20 век се появяват различни идеи за обособяване на принципи за учене на възрастните, като пръв  Гиб определя следните ключови принципи :

• Ученето да е проблемно ориентирано;
• Ученето да е ориентирано към опита;
• Учащият да е свободен да се опира на опита, като опитът да е от изключителна важност за него;
• Учащият да участва в определяне и реализиране на целите на учебната дейност;
• Учащите да получават обратна информация относно процеса на ученето си, в съответствие с целите. (Гюрова,1998,с.307)

С. Брукфилд, обобщавайки мненията на различни автори относно ключовите принципи на ученето при възрастните, извежда следното:

• “възрастните учат през целият си живот, като обвързват ученето през различните преходни етапи с определени “неотложни причини” и специфични мотиви за учене;
• те се отличават по стиловете на учене и стратегиите за кодиране на информацията, когнитивните процедури, умствените постановки, т.е. те учат по различни начини, в различно време, за различни цели;
• като правило те предпочитат учебната дейност да бъде проблемно ориентирана и да съответства на тяхната жизнена ситуация, а също учебните резултати да могат да се приложат незабавно;
• миналият опит на възрастните учащи влияе върху ученето им в момента, като понякога се явява стимул, а в други случаи – пречка за усвояването на нови знания;
• ефективното учене е обусловено от Аз-концепцията – представата за самия себе си като учащ;
• възрастните са склонни към самоуправление в ученето си.”(Гюрова,1998,стр.310)

Според Дресвянников съвременната наука формулира следните принципи на андрагогиката:

• Принцип за приоритет на самостоятелното обучение. За осъществяване на принципа е необходима значителна предварителна подготовка – подготовка на програма, подбор на учебен материал, създаване на обучителни компютърни програми. Принципът предоставя възможност на възрастния учащ се да се запознае с учебните материали, с нови термини, понятия и класификации. Той стои в основата на дистанционното обучение.
• Принцип за съвместна дейност на обучаемия с другите участници в групата и с преподавателя при подготовката на процеса на обучение. В този случай опорна точка на обучителния процес се явяват потребностите на възрастните учащи.
• Принцип на използване на съществуващия положителен жизнен опит (професионален и социален); на придобитите знания, умения и компетенции като основа за овладяване на нови знания. Принципът е основан на използването на активни методи за обучение , които стимулират творческата активност на възрастните. Приоритет има индивидуалната работа, под формата на диалог между учащ се и преподавател, в резултат на което се осъществява взаимно предаване на знания и информация.
• Принцип за коригиране на съществуващите жизнен опит и личностни нагласи, които препятстват овладяването на нови знания. Този принцип, чрез беседи между участниците в обучителния процес, помага за формиране на нови гледни точки и разкриване на нови перспективи пред възрастните.
• Принцип на индивидуален подход към обучението, на основата на личностните потребности на учащите; при което се отчитат социално – психологическите характеристики на личността и ограниченията, налагани от дейността, наличието на свободно време, финансови ресурси и др.в началото на обучението се извършва оценка на възрастния учащ, определя се професионалния му и социален статус и характера на взаимоотношенията в групата. Използваните методи са интервю, анкетиране, прилагане на тестове и др.
• Право на свободен избор на цел, съдържание, форми, методи, източници, средства, време и място на обучение, начини за оценяване на овладените знания, умения и компетенции от възрастният учащ се.
• Принцип на рефлексия. Основава се на съзнателното отношение на възрастния към обучението.
• Принцип на приложимост на резултатите от практическото обучение на възрастните. Преди планирането и организирането на обучението е необходимо да се проведе изследване и да се анализират дейностите, предвидени в образователния процес на възрастните и на тази основа да се формулират целите и задачите на обучението.
• Принцип на системност. Изразява се в непрекъснатото и регулирано обучение, при което се отчитат резултатите от предшестващо обучение и се вземат под внимание новите потребности на учащите.
• Принцип на актуализиране на резултатите от обучението на възрастните.
• Принцип за личностно развитие на възрастния учащ се. В този случай на преден план се извежда идеята, че обучението е необходимо да бъде насочено към усъвършенстване на личността; мотивиране на възрастните за самообучение и овладяване на нови знания, умения и компетенции, приложими в практическата им дейност.

Марон, в своята монография „Практическая андрагогика. Открытое образование взрослых“,  формулира следните принципи на обучение на възрастните:

• Принцип на проблемност. В основата на този принцип е идеята учебния материал да се представя под формата на проблемна ситуация и участие на обучаемите в процесите на анализ и достигане до решение.
• Принцип на игрова дейност. В началото на учебния процес се използва лекцията като метод, с цел снижаване на емоционалното напрежение, създаване на творческа атмосфера и формиране на познавателна мотивация. За  активизиране на възрастните учащи е целесъобразно да се използват игрови процедури- ролеви игри, делови игри,  мозъчна атака и др.
• Принцип на диалогично общуване. Принципът предполага създаване на необходимите условия за включване на възрастните в диалогично общуване, след което се предоставя възможност за самоорганизация на учебната дейност от страна на учащите.
• Принцип на двуплановост. Двуплановостта се изразява в съчетаването на лекция или практическа дейност с игрови елементи. Първият план е условен, игрови; вторият план – реален, насочен към формиране и развитие на умения и навици в съответното професионално направление. (Никулина, 2015)

От андрагогическа гледна точка организацията на обучението на възрастните представлява сктруктура, включваща взаимодействието между субектите в учебния процес и използваща технологии и методи за активно обучение.

Възрастните са участници в автономен и самостоятелно насочен образователен процес. Преподавателите- андрагози е необходимо да включват активно възрастните учащи се в процеса на обучение и служат като посредници между тях и новите знания, умения и компетенции. По-специално, те трябва да предоставят перспективи на участниците да изучават теми и да работят по проекти, които отразяват техните интереси; да се даде предоставят възможност на участниците да поемат отговорност за презентации и екипна дейност. Възрастните са натрупали житейски опит и знания, които могат да включват трудови дейности, семейни отговорности, както и предишното образование. При записване в курс, те обикновено знаят какво искат да постигнат. Поради тази причина те ценят образователна програма, която е организирана и съобразена с техните потребности и интереси и разполага с ясно определени елементи. (Lieb, 1991)

Андрагогическите принципи не се противопоставят на дидактическите принципи в педагогиката. Разликата между андрагогическите и педагогически принципи се изразява с следното: андрагогическите принципи на обучение са насочени към организацията на дейността на учащите се възрастни, докато педагогическите принципи са насочени основно и главно към дейността на самия учащ се.

 

Литература / Reference:

1. Георгиева, Е., Андрагогически подход при подготовката на студентите във ВУЗ, Сборник научни трудове „Преподаване и контрол във висшето образование”,Ботевград, 2004.
2. Гюрова В. АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД за присъждане на научна степен «Доктор на науките» по професионално направление: 1.2. «Педагогика» научната специалност: «Теория на възпитанието и дидактика»(Образователен мениджмънт) ТЕМА: „Андрагогическото измерение на мениджмънта на образованието на възрастните,С.2013,
3. Гюрова, В., Андрагогия- изкуството да обучаваме възрастните, С., 1998.
4. Петров, П., Дидактика , С., 1994,
5. Петров, П., М. Атанасова, Образователни технологии и стратегии за учене, С., 2001
6. Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2007 за ключовите умения за учене през целия живот (2006/962/ЕО), ОВ L 394/10, 30.12.2006 г.,
7. Подобед В. И., А. Е. Марон, Практическая андрагогика СОВРЕМЕННЫЕ АДАПТИВНЫЕ СИСТЕМЫ И ТЕХНОЛОГИИ ОБРАЗОВАНИЯ ВЗРОСЛЫХ,кн.1 С.П.,2004
8. Дресвянников В., Андрагогика: принципы практического обучения для взрослых [Електронен  ресурс].URL:  http://sdo.elitarium.ru/andragogika-principy-prakticheskogo-obuchenija-vzroslyh//2/ (посетен на 21.09.2015)
9. Закон за професионалното образование и обучение Обн. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. 2000г., 2001г.,2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2008г., 2009г., 2010г., 2013г., 2014г.,изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.[Електронен  ресурс].URL: http://www.navet.government.bg/bg/media/ZPOO_20_02_15.pdf / 02.04.2015/
10. Капитанская А. Принципы и организация процесса обучения с андрагогических позиций [Електронен ресурс].URL: http://www.openclass.ru/node/9213 (посетен 25.01.2014)
11. Никулина Н. Ю. Особенности профессионального обучения взрослых [Текст] / Н. Ю. Никулина, Т. А. Зиновьева // Молодой ученый. — 2015. — №1. — С. 464-466, [Електронен  ресурс].URL:  http://www.moluch.ru/archive/81/14760/   (посетен 15.11.2014)
12. Lieb, S. (1991). Principles of adult learning , Phoenix, AZ: Vision – South Mountain Community College, [Електронен ресурс]. URL:  http://honolulu.hawaii.edu/ intranet/committees/FacDevCom/guidebk/teachtip/adults-2.htm (& 1. htm) (посетен 08.01.2014)
13. Kearsley, G. (2010). Andragogy (M.Knowles). The theory Into practice database. Retrieved from, [Електронен ресурс].URL:   http://tip.psychology.org (посетен 25.08.2013)
14. CESBA , the Ontario Association of Adult and Continuing Education School Board Administrators, and is funded by Ontario’s Ministry of Training, Colleges and Universities (TCU) . Principles of Adult Learning [Електроненресурс].URL: http://www.lbspractitionertraining.com/pd-courses/practitioners/working-with-adult-learners/270-22-principles-of-adult-learning (посетен 15.01.2015)