Abstract:The article describes the life and body of work of Mary Carpenter – a British philanthropist from the 19th century. She re-imagined the notions of education and re-education of those rejected by society by founding so called ragged schools for poor children and young offenders. She contributed to the development of social education and the establishment of social pedagogy as a branch of science.

Мери Карпентър

Мери Карпентър (Mary Carpenter, 1807-1877) е британски филантроп, социален реформатор и основател на безплатни училища за бедни деца и непълнолетни престъпници. Известна е като една от най-изявените публични говорителки на своето време и активна защитничка на движението против робството.
Мери Карпентър е родена в Ексетър, Югозападана Англия, в семейството на пастор в унитарската църква и дълбоко религиозната му съпруга. Възпитана в протестантско вероизповедание, израства като най-голямото от общо шест деца – има две сестри и трима братя. Семейството се премества в Бристол, където Мери преподава в неделното училище, ръководено от баща ѝ. През 1927 г. става гувернантка на о. Уайт, а две години по-късно заедно с майка си и сестрите си открива малко училище за момичета в Бристол. Постепенно развива траен интерес и привързаност към бедните и изпадналите от обществото и превръща в свой дълг работата за подобряване на техния живот.
Счита се, че интересът ѝ към бедните деца е повлиян от известния тогава бостънски филантроп д-р Джоузеф Тъкърман. През 1835 г. Карпентър организира благотворително дружество, чийто секретар е почти 20 години. Целта на дружеството е да се събират средства за подпомагане живота и образованието на бедните. Членовете на дружеството посещават определен район в бедните квартали на Бристол, като проучват нуждите на хората и намират начини за ефективна помощ. Мери Карпентър още отначало избира най-трудните места, а опознаването живота на бедните деца предопределя избора ѝ да им се посвети.
През 1846 г. основава училище в един беден бристолски квартал, населен с ирландци-католици, като съсредоточава усилията си върху потребностите на по-трудните за възпитание млади хора, които в немалко случаи били и правонарушители. Мери Карпентър е дълбоко впечатлена от крехката възраст, в която са проявили престъпното поведение. Училището става част от мрежата на т.нар. „дрипави“ училища, където децата на бедните получават начално образование, религиозно възпитание, учат се на някакъв занаят, получават храна и облекло. След две години упорит труд Карпентър с удовлетворение приема думите на посетилия ги училищния инспектор, който казва, че „не знае за друго „дрипаво“ училище, където има такова количество интелект и добре насочено усилие да се издигне училището и да обучи хора, които да могат сами да се грижат за себе си“ (Carpenter, J., 1881, с. 88)
Мери Карпентър започва да изучава организацията на училищата за бедни в другите страни и разработените за тях програми. Докато работи в собственото си училище, отбелязва, че някои от нейните ученици са вече утвърдени крадци. Повторните присъди и лишаването от свобода не помагат за тяхното превъзпитание. Осъзнава, че „дрипавите“ училища не са адекватни за нуждите на непълнолетните нарушители и затова е необходимо организирането на друг тип училища. Те да са места, където да бъдат задържани младите престъпници и чрез съчетаване на строгост и любов да бъдат обучени и възпитани. През 1851 г. публикува книгата „Реформаторски училища за децата от загиващите и опасни класи и за непълнолетни престъпници“ (Reformatory Schools for the Children of the Perishing and Dangerous Classes, and for Juvenile Offenders). Заедно с това свиква конференция в Бирмингам за обсъждане на институционалната грижа на младите правонарушители. Интересът към предложенията ѝ е много голям. През 1852 г. тя открива изправително училище за непълнолетни престъпници – Kingswood, 1852 г., като така има възможност да експериментира и популяризира идеите си. Съместното пребиваване на момичета и момчета в Kingswood създава повече проблеми и Карпентър се принуждава да ги раздели, като по този начин създава едно от първите изправителни училища за момичета в Англия – Red Lodge, 1854 г. За издръжката на училищата се разчита на финансовата помощ на благотворители. През 1853 г. публикува „Непълнолетните правонарушители, тяхното състояние и лечение“ (Juvenile Delinquents, their Condition and Treatment), а в 1864 г. – книга за системата на затворите.
През 1833 г. чрез индийския лидер Рам Моуан Рой у Мери Карпентър се формира траен интерес към Индия и между 1866 и 1876 г. отива там четири пъти. Посещава много училища, болници и затвори, като препоръчва на английските колониални администратори да ги подобрят и финансират. Открива училище за индуски момичета, което след 1870 г. управлява ефективно от Англия. Учредява Национална индийска асоциация, за да информира английското общество за нуждите на Индия и да подобри отношенията между британските и индийските реформатори.
През 1873 г. посещава Северна Америка, като проучва затворническите системи, а интересът и е привлечен най-вече от тази в Канада.
Карпентър подкрепя активно движението за висше образование за жени, пише статии и книги за „дрипавите“ училища, за младежката престъпност и за социална реформа, които предизвикват интерес и стават причина за промени в законодателството, засягащо училищата за бедни деца и изправителните заведения за непълнолетни престъпници.
С цялостната си дейност Мери Карпентър става един от забележителните представители на филантропията от викторианската епоха (XIX в.), а едно от големите движения за социални реформи от това време е за създаването на споменатите вече „дрипави“ училища (Ragged School) за деца и младежи, които заради бедността си не са допуснати до други форми на образование. Идеята принадлежи на Джон Паундс (John Pounds) – обущар от Портсмут, който през 1818 г. започва да обучава в работилницата си бедни деца без такса. Откривал е раздърпани и мръсни деца по улиците и кейовете на града и ги е привличал у дома си, подкупвайки ги с печени картофи. Преподавал им е четене, писане и аритметика, момичетата са се учели да готвят, а момчетата е обучавал в собствения си занаят.

Ragged School

Томас Гътри (Thomas Guthrie) популяризира идеята за безплатно образование на деца от работническата класа, а този тип училища се разпространяват бързо. Към 1867 г. се съобщава за 226 неделни „дрипави училища, 204 дневни и 207 вечерни училища с присъствие на средно 26 000 деца (Smith, 2001).
Другият голям популяризатор на идеята за образование на бедните е Чарлс Дикенс, който след посещение във Field Lane Ragged School през 1843 г. се вдъхновява да напише сборника „Коледни песни“. Първоначалното му намерение е било да напише статия за тежкото положение на бедните деца, но впоследствие решава, че една трогателна история би имала по-голямо въздействие.
Резултатите от организирането на „дрипавите“ училища са противоречиви. Присъствието на децата не е постоянно и активно, качеството на образование е под въпрос. Но те имат своето място до приемането през 1870 г. на закон, който гарантира безплатно и задължително начално образование за всички деца в Англия (Lee, 2014).
Бедността и индустриализацията след 1800 г. нанасят разрушителни последици върху семейния живот. Много 8-16-годишни деца са принудени да скитат без родителски надзор и в немалко случаи това ги превръща в правонарушители, като най-честото престъпление е кражбата, но има и случаи на убийства. Доказателства от съдилищата и статии от вестниците от първата половина на XIX век сочат, че престъпленията на непълнолетни са истински проблем.

джебчийството

Престъпни босове обучават момчета и момичета да крадат, а след това продават откраднатото. Особено популярно е джебчийството, като най-често се крадат копринени кърпички, които се продават скъпо. Панаири, пазари и публични екзекуции – все места, където се събират много хора, са полето за действие на младите крадци. Регистрирани са и кражби на пари и имущество.
За съвременния човек третирането на малолетни и непълнолетни правонарушители през XIX век изглежда особено жестоко. След 1800 г. се счита, че деца на възраст 7-14 години са неспособни да формират престъпни намерения, но биха могли да бъдат признати за виновни в случаите, когато това е доказано без съмнение. На теория деца, осъдени за тежки престъпления, са изправени пред пълната санкция на закона: лишаване от свобода, транспортиране в колониите и смърт. Една от мерките за наказание до края на века е било бичуването. Деца са изтърпявали продължително лишаване от свобода заедно със закоравели престъпници. Смъртните присъди за момичета и момчета на възраст под 16-годишна възраст на практика се пренасочват към заселване за определен период или до живот в наказателните колонии. До 30-те години на XIX век всяка година близо 5 000 затворници, част от които и 10-годишни деца, са превозвани с кораб в Австралия. Като мярка за наказание след пристигането си осъдените е трябвало да работят по обществени проекти (изграждане на пристанища или затвори) или като работници при частни работодатели. През 1857 г. принудителният труд в наказателните колонии е премахнат като наказание (White, 2014).
В общата история на движението за ресоциализиране на непълнолетните правонарушители специално място имат идеите и практическата дейност на Мери Карпентър. В книгата си „Реформаторски училища за децата от загиващите и опасни класове и за непълнолетни престъпници“ (Carpenter, М., 1851) Карпентър дава обяснение за „загиващите и опасни класи“. „Загиващият“ клас е на децата, които все още не са извършили престъпление, но за които се предполага, че ще стигнат до там, живеейки в бедност и невежество. В „опасния“ клас са тези, които вече са осъдени или неминуемо ще получат присъда, защото преживяват от кражби, които приемат като по-доходни за себе си и родителите си, отколкото препечеленото с труд Като отделен клас разглежда децата на ирландските заселници в пристанищните градове на Англия. За всички класове препоръчва добри безплатни училища, където с опитни учители, подходящи методи и изучаване особеностите на децата могат да бъдат постигнати добри резултати.
Проследява задълбочено достъпните статистически данни за детската престъпност през XIX в. и стига до извода, че в много случаи те не отразяват същинското положение. Разглежда състоянието на затворите за непълнолетни и обосновава твърдението, че условията, които предлагат, не могат да изпълнят задачата за ресоциализацията на младежите, които често трябва да изтърпяват наказанията си заедно с осъдени за тежки престъпления. Затова препоръчва спциализирани заведения за непълнолетните правонарушители, в които те да се обучават и възпитават, за да могат след освобождаването си действително да променят живота си.
В книгата „Непълнолетните правонарушители, тяхното състояние и лечение“ (Carpenter, М., 1851) Карпентър разработва някои ключови идеи, обосновани от преки наблюдения и работата в нейните училища. Отчита, че децата от по-нисшите класи по-често стигат до системата на наказателното правосъдие. Твърди, че те често са погрешно обвинявани за провалите на родителите си, а всъщност родителите са отговорни за нарушенията на децата си. Открива, че причина за престъпленията на непълнолетните не е само бедността. Освен бедни, те са и „морални сираци“ – родителите им не са упражнявали никаква грижа и контрол. Където липсва родителска грижа, трябва да се намеси държавата, като осигури на такива деца убежища с близки до семейните условия, а родителите да се задължат да заплащат за държавните грижи. Мери Карпентър вярва, че само така индивидуалните нужди на всяко дете могат да бъдат решени.
След проучване системите за справяне с непълнолетните правонарушители в други държави дава примери с Хамбур и Бостън, където, според нея, се прилагат по-хуманни и по-ефективни методи. Вярва, че никой не трябва да бъде подлаган на страдание като наказание за своите злини, а тези, които страдат, като естествено следствие от тях, трябва да бъдат подкрепяни, за да се справят със страданието.
Мери Карпентър класифицира непълнолетните правонарушители в групи, сред които са: закоравели нарушители; членове на криминални семейства; случайни нарушители, които стават постоянни поради липса на родителски надзор; нарушители, станали такива от бедност и др. Разглеждайки характеристиките на всяка група, стига до извода, че особено трудни за възпитание са децата, произхождащи от семейства с криминални прояви, защото често срещат лошия пример. Карпентър твърди, че голяма част от непълнолетните престъпници не са от бедни семейства и затова основният проблем за престъпното им поведение не е бедността, а липсата на морално образование.
Мери Карпентър обсъжда ролята на жените в обществото и отбелязва, че макар и сред момичетата да има по-малко престъпници, те по-често са в по-лошо положение и са по трудни за управление и възпитание от момчетата. Открива причините за това явление в дългото прилагане на снизходителни методи или липсата на такива във влошена семейна среда. Предполага, че момичетата страдат повече, тъй като са по-малко склонни да напуснат дома си, отколкото момчетата. Отхвърля виждането, че момичетата са по-малко интелигентни от момчетата, като представя като доказателства резултати от обучението им. Препоръчва ограничения и строг контрол, дисциплиниране и образование чрез създаването от възпитателите на добронамерена семейна атмосфера. Обучението и възпитанието им да се осъществява след задълбоченото опознаване на характера и индивидуалните особености на всяко момиче. Възпитателките трябва да живеят в училището или близо до него, да упражняват общ надзор и да регулират ежедневната работа във възпитателното заведение.
Young и Ashton са обобщили използваните от Мери Карпентър принципи в ръководените от нея училища Kingswood и Red Lodge и обосновани в публикациите ѝ (Young and Ashton, 1956, с. 168-172) :
• Възпитанието трябва да се основава на любовта към детето.
Мери Карпентър счита, че доверието, привързаността и чувството за сигурност, присъщи на семейната среда, може и трябва да бъдат събудени и у децата от „дрипавите“ училища. Всеки в това „семейство“ трябва да бъде самостоятен и същевременно всички негови членове трябва да са обвързани с отношения на взаимна зависимост и отговорност. Изпълнението на тази важна задача изисква и назначаването на квалифициран персонал. Сравнява работата на възпитателя с тази на лекаря и твърди, че лечението на моралното здраве е много по-трудно, защото симптомите често са невидими, а възстановяването му зависи от много фактори.
• Промяната изисква сътрудничеството на детето.
Мери Карпентър приема, че може да се постигне смислен резултат във възпитанието само ако децата са готови и желаят да се променят, ако вярват, че напредъкът е възможен. Без тяхното активно участие промяната не може да се случи. Това е вярно както за трудовото им обучение, така и за моралното им развитие.

• Трудът трябва да бъде средство за постигане на целта, а не самоцел.
Според Мери Карпентър полезен е трудът, който предизвиква интереса на децата – пробужда всичките им сили и им помага да видят, че те са полезни. Затова, макар да счита, че в основата на учебната програма трябва да стои трудът, не трябва да има принудителна работа – тя не може да изпълнява образователна функция и няма да доведе до качествено изпълнение. Би било по-добре детето да е без работа, даже да му се отказва достъп до такава, така че когато е уморено от безделието си, работата да бъде предоставена като услуга.
• Отдихът е толкова важен, колкото и трудът.
Мери Карпентър вярва, че децата се нуждаят от спорт. Това нейно мнение не се споделя от доминиращото мислене в тогавашната епоха, което е считало, че трябва да се ограничат възможностите за почивка и развлечения на тези деца. Освен, че признава ползите на спорта за детското развитие, тя счита, че учителите в училищата имат по-голяма възможност да открият истинската природа на момчето в периодите на отдих, отколкото по всяко друго време и във сяка друга дейност.
• Физическото наказание да е сведено до минимум.
Карпентър вярва, че както постоянната строгост, така и прекалените отстъпки са контрапродуктивни. Добронамереността и любовта трябва да са основните средства за възпитание, защото физическите наказания биха направили момчетата по-зли. Наказанието не е изключено като метод за дисциплиниране, но то трябва да бъде лесно разбираемо като пряк резултат от неправилно действие. Кражбата е навик, труден за изкореняване. Карпентър препоръчва децата да получават пари за труда си и да имат възможност да притежават своя собственост. Така те ще са по-склонни да уважават собствеността на другите, защото ще осъзнаят, че това, което принадлежи на другите, е толкова ценно, колкото собствените им притежания.
• Методите да са образователни, но основани на християнското морално обучение.
Християнското морално възпитание и обучение трябва да вървят паралелно с изучаването на търговията. По този начин правонарушителят ще бъде подготвен по всякакъв начин да заеме своето място в живота след освобождаването си.
За разлика от редица други практикуващи в тази област, Мери Карпентър не дава предписание за срока, необходим за промяна и превъзпитание на малолетните правонарушители. Тя твърди, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално, а освобождаването да зависи от постигнатия напредък и да бъде решено от училищните ръководители при правителственото инспектиране“.
През 1864 г. Мери Карпентър назначава т.нар. „детски агент“, който да посещава момчета и момичета след освобождаването им от ръководените от нея училища, като при необходимост да им намира жилища и работа, както и да следи да не попадат в рискова среда.
Активната дейност на Мери Карпентър повлиява приемането в Англия на Закон за млади правонарушители от 1854 г., който признава изправителните училища като институции за ресоциализация на младежи. Лобирането ѝ по-късно довежда до трансформацията на тези училища в индустриални и признаването им в законодателството от 1857, 1861 е 1866 г. (Smith, 2002).
Мери Карпентър има голям принос за развитието на по-хуманно и научно обосновано възпитание на непълнолетни правонарушители. Демократизмът и толерантността на нейните образователни методи и принципи са в ярък контраст с доминиращата идеология и практики на нейното време. Kingswood Reformatory продължава да работи до 1984 г., а Red Lodge – до 1918 г., като сега е музей, в който има зала, посветена на Мери Карпентър.
Практическата педагогическа работа, публикациите и политическата активност на Мери Карпентър оказват голямо влияние върху социалната педагогика във Великобритания, Европа, Индия и Америка и допринасят за много реформи през ХІХ в. и ХХ в.

ИЗТОЧНИЦИ:
Ванева, В. Развитие на социалната педагогика през XIX век. https://e-learning.uni-ruse.bg/ (27.10.2018)
Carpenter, Mary (1851). Reformatory Schools for the Children of the Perishing and Dangerous Classes, and for Juvenile Offenders, London: C. Gilpin.
Carpenter, Mary (1853) Juvenile Delinquents, their Condition and Treatment, London: W. & F.G. Cash.
Carpenter, J. E. (2d ed. 1881) Life and Work of Mary Carpenter, London: Macmillan.
Lee, Imogen (2014). Ragged Schools. https://www.bl.uk/ (26.10.2018).
Smith, Mark K. (2001). Ragged Schools and the Development of Youth Work and Informal Education. http://www.infed.org/ (26.10.2018).
Smith, Mark K. (2002). Mary Carpenter, reformatory schools and education, the encyclopedia of informal education, Last update: December 06, 2012. http://infed.org/ (29.09.2018).
White, Matthew (2014). Juvenile crime in the 19th century. https://www.bl.uk/ (26.10.2018).
Young, A. F. and Ashton, E. T. (1956) British Social Work in the Nineteenth Century, London: Routledge and Kegan Paul.