Abstract:The article is aimed at clarifying the specifics of the process of training pedagogical staff in higher education, through the application of the socio-andragogical paradigm, which in the educational process of the university ensures the maturation of the student’s personality, the formation of qualities such as: greater independence, confidence and responsibility, ability for continuous professional and career growth and realization in the labor market. This requires education and science is aimed at new approaches in teaching and learning, tailored to individual needs, trends in the labor market and the technological development of society. In the andragogical model, the student strives for self-realization, and learning for him is a way to solve a life problem, achieve a specific goal in professional activity, etc. As an adult, he already has significant life experience that can be used as a source of learning, and can immediately apply in life new knowledge, skills, personal qualities acquired in the learning process.

Системата на висшето образование, по отношение обучението на педагогически кадри, в настоящия момент  е ориентирана  към подготовката на професионално компетентни специалисти, способни да се адаптират към социокултурните обстоятелства.

Това се подпомага от прилагането на  социално-андрагогическата парадигма, която в образователния процес на университета осигурява съзряването на личността на студента, формиране на качества като: по-голяма самостоятелност, увереност и отговорност, способност за непрекъснато професионално и кариерно израстване и реализация на пазара на труда.

С прилагане на андрагогическата парадигма в образователния процес се оформя нова образователна система. Тази система включва структури за обучение в областите: продължаващо професионално обучение, повишаване на общото образование; непрофесионална квалификация; придобиване, разширяване и усъвършенстване на чуждоезиковата подготовка; разпространение на научнопопулярни знания, като и други специални форми за образование на възрастни[1].

Интеграцията на образованието и науката е насочена към нови подходи в преподаването и ученето, съобразени с индивидуалните потребности на личността, тенденциите на пазара на труда и технологичното развитие на обществото. Тези и други особености е необходимо да се интегрират в обучението на бъдещите учители, от които се очаква да подготвят високо адаптивни, независими и с критическо мислене личности, които да имат умения и нагласи за учене през целия живот, иновативен и творчески подход при решаването на конкретни проблеми и способности за самонаблюдение и самоконтрол, които да прилагат в личния и професионалния си живот.

Реформите в областта на съдържанието на общо научната и професионалната подготовка на бъдещите учители  се базира на компетентностния подход, Темата за компетентностите и в частност за ключовите компетентности не е нова за образованието. Формалното ѝ начало се поставя през декември 2006 г. с приемането на Препоръката на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент за създаване на Рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, макар че изработването ѝ е резултат на дълъг процес, в основата на която лежи концепцията за комплекса от компетентности, необходими за личностно развитие, активно гражданство, социално включване и пригодност за трудова заетост през 21 век. Рамката описва осем (групи от) ключови компетентности, сред които са общуване на роден, съответно на чужд език, основни умения в областта на математиката, природните науки и технологии, дигитални компетентности, умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемачество и културна осъзнатост и творчество и културни компетентности.

Наред с това извежда редица преносими, „меки“ умения (напр. инициативност, оценка на риска, креативност, критично мислене, контролиране на емоциите, работа в екип, решаване на проблеми, поемане на отговорност), които осигуряват свързаност между личната, социалната и професионалната изява на съвременния човек.

Посочените компетентности се определят като ключови, защото:

• са приложими за всички възрасти и за всички форми на обучение;
• правят реално ученето през целия живот;
• осигуряват връзка с пазара на труда;
• са инструмент за измерване на качеството, но и съизмерване на образователните системи;
• създават възможности за мобилност, за пренос на кредити и за сертифициране;
• осигуряват успешна изява и социално благополучие на хората чрез повишаване на качеството на живот.
• намаляват риска от социално изключване.

Рамката извежда дефиниция за компетентностите като съчетание от знания, умения и нагласи, като в същото време дефинира знанията като съставени от факти, данни, понятия, представи и теории, които са вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или предмет, уменията като способност и възможност на човек да извършва процеси и да използва съществуващите знания, за да постигне резултати, а нагласите като предразположение и начин на мислене за действие. Всяка от осемте ключови компетентности е ясно определена и са посочени конкретните знания, умения и нагласи, които се отнасят към нея.

С концепцията за ключовите компетентности се извежда на преден план обучението, ориентирано към резултати, и се акцентира върху прилагането на знания в реални ситуации от живота, като по този начин образованието се оттласква от традиционната си предметна ориентираност, залагайки на изграждането на ключови компетентности – интегрирано през всички предмети.

В рамките на Българското председателство с Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22 май 2018 г. тези ключови компетентности са осъвременени, без обаче да се променя разбирането за тях като съчетание от знания, умения и нагласи. Непроменен остава и броят на ключовите компетентности.

Осъвременяването поставя по-силен акцент върху базовите умения (грамотност в областта на четенето, на чуждите езици и на основните дигитални умения) и върху преносимите умения, отделя специално внимание на обучението за предприемачество, фокусира се върху усъвършенстване на уменията в областта на математиката, природните науки, технологиите и инженерството (наричани за краткост STEM), подчертава образованието за демократично гражданство и ценности и разширява обхвата на дигиталните компетентности, включвайки програмиране и киберсигурност[2].

Новата концепция за висше образование измества фокуса от тясно професионалния подход към обучението на специалисти педагози към многостранното интелектуално и духовно развитие на личността на студента в съответствие с повишената роля, която е предназначена за нея в съвременното общество.

Започвайки от втората половина на 20-ти век, проблемите на образованието за възрастни, към които спада и подготовката на студенти във формалното образование, многократно се разглеждат на международни конференции. През 2000 г. в Лисабон е приет „Меморандум за образование през целия живот“ на страните от Европа, който формулира основните принципи, въз основа на които се планира да се развива образованието за възрастни в съвременни условия. Сред тях е въвеждането на нови базови компетенции, необходими за живота в информационното общество: компютърна грамотност, чужди езици, технологична култура, предприемачество, социални умения, способност за навигация в потока от информация, способност за адаптиране към промените, способност за учат и т.н.

Императивът на иновативното развитие на България е заложен в нормативните  документи:

• Закон за висшето образование[3];
• Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021-2030 година[4]. Настоящата стратегия представя основните принципи и приоритети в развитието на системата на висшето образование в Република България с хоризонт до 2030 г. и определя конкретни цели, дейности и мерки за тяхното изпълнение. В структурен аспект тя обхваща анализ на средата и на състоянието на системата на висшето образование; принципи при разработването и изпълнението на стратегията за развитие на висшето образование; визия за развитие на висшето образование; основни цели, дейности и мерки на стратегията, както и очаквани резултати от изпълнението ѝ. В съдържателен аспект стратегията е конструирана съобразно идентифицираните предизвикателства пред системата на висшето образование, произтичащи от външната среда и от вътрешните процеси във висшето образование. При анализа и дефинирането на целите, дейностите и мерките са обхванати ключови процеси при функционирането на системата на висше образование, като управление на ВУ, поддържане и повишаване на качеството на образованието, развитие на научноизследователска и иновационна дейност, усъвършенстване на моделите на финансиране и прием, дигитализация на учебния процес и административните услуги във ВУ, кариерно развитие на преподавателите, интернационализация, професионално ориентиране на студентите, студентско предприемачество и др.
• Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)[5]. След влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) през 2016 година се постигна обвързаност при разработването и прилагането на националните образователни политики. ЗПУО осигури нормативни предпоставки за цялостно изпълнение на политиките. Беше постигната съгласуваност на целите, заложени в ЗПУО и в стратегическите документи, със социалните и икономическите цели на държавната политика. Успешното изпълнение на националните политики в предучилищното и училищното образование се реализира чрез интегрирането им с други публични политики и обща насоченост на действията. Чрез взаимодействието с родителите, социалните партньори, работодателите и гражданите се цели политиките в областта на образованието да бъдат максимално разпознаваеми и подкрепени. Съществена подкрепа в изпълнение на реформите, заложени в ЗПУО, е оказана и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Инвестициите в развитието и квалификацията на педагогическите специалисти са приоритет в системата на образованието. Целта е не само увеличаване на доходите, а и повишаване статуса на учителската професия в средносрочен и дългосрочен план. От съществено значение е и осигуряването на системата с подготвени и мотивирани преподаватели.
• Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“[6].Националната програма отговаря на потребността от целенасочени усилия и инвестиции за осигуряване на високо качество на образованието с акцент върху квалификацията на преподавателите във висшите училища, подготвящи учители с цел прилагане на компетентностния подход в обучението на студентите. Програмата е насочена към социални предизвикателства, изискващи ангажираност от страна на висшите училища, които, чрез повишаване на качеството на подготовката на бъдещите учители, да допринесат за разрешаването им;
• Националната програма „Дигитална квалификация“, [7]която отговаря на потребността от целенасочени усилия и инвестиции за осигуряване на високо качество на подготовката на ученици, студенти, учители и преподаватели с оглед на дигиталната трансформация на образованието. Програмата е насочена към обезпечаването на системата с кадри, притежаващи високо ниво на дигитална компетентност, с нагласи за усъвършенстване през целия си професионален живот и преподаване на собствените опит и знания.
• Стратегия „Европа 2030“[8];
• Националната програма за развитие „България 2030“;
• Национална квалификационна рамка;
• Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот и др.

Прилагането на андрагогическата парадигма в системата на висшето образование, насочено към обучение и образование на педагози, отразява признаването на безусловната стойност на образованието за студентите, като се вземат предвид спецификите на обучението на студента като субект на образователна дейност; второ, допринася за андрагогическата насоченост на учебния процес в университета, професионалното и личностно развитие на студента, натрупване на опит, придобиване на независимост и отговорност в професионалното развитие, като се вземат предвид изискванията на съвременния пазар на труда .

Педагогическата същност на социално-андрагогическата парадигма в системата на висшето педагогическо образование се състои в актуализирането на субектната позиция на студента, неговата социална отговорност за резултата от професионалното и личностното развитие въз основа на ресурсите на образователната институция и перспективите за активно взаимодействие с възрастни (учители, възпитатели, родители, работодатели), готовност за самостоятелно вземане на решения в съответствие със социално и личностно значими цели.

Необходимостта от ново качество на образователните резултати е очевидна и налага все по-широкото използване на компетентностния подход в образованието – основно, средно и висше, общо и професионално. Този подход съответства на възприетата в повечето развити страни обща концепция за образователни резултати във вид на компетентности, разглеждани като „индикатор на човешкия капитал” и е особено приложим в контекста на ученето през целия живот(Tsankov &Genkova, 2009).

Учителите имат изключително важна роля в развитието на общото образование и на специфичните умения за работа на учениците. За да отговорят на променящите се изисквания, учителите имат нужда от добра подкрепа и възможности за непрекъснато професионално развитие, включително от това да развият собствените си умения за учене през целия живот и да си сътрудничат с колегите (Vasileva, 2017:8).

От андрагогическа гледна точка, според която възрастният учащ има водеща роля, повишаването на равнището на академичната мотивация влияе позитивно върху личната удовлетвореност на студентите от постиженията им, обуславя ниското равнище на тревожност и отразява постоянните усилия за своевременно преодоляване на страха от провал в процеса на обучението (Stoyanova, 2009:187).

Развитието на компетентността на учителя включва не само познаване на социални въпроси, но и познаване на единството на уменията, целенасочени действия, формиране на манталитет, който осигурява поведение на учениците, основано на равни права и възможности (Radoslavova, 2021:113).

В съвременната образователна среда преподавателите се нуждаят от специфични компетенции, които да им позволят да работят с деца с различни способности и от все по-различен произход. И, разбира се, цялото обучение на бъдещите педагози изисква от академичните преподаватели да притежават ключовите компетенции, една от които е „да се научим да учим“[9].

 

Знания и разбиране	Познаване на предмета
	Знания за педагогическо съдържание (PCK), предполагащи задълбочени познания за съдържание и структура на предмета: познаване на задачите, учебния контекст и целите познаване на предварителните познания на учениците и повтарящи се, специфични за предмета затруднения в обучението стратегически познания за методите на обучение и учебната програма Педагогически познания (познания за процесите на преподаване и учене). Знания по учебни програми (познания за учебни програми по предмети – напр. планираните и насочвано обучение на специфично за предмета съдържание)
	Основи на образователните науки (междукултурни, исторически, философски, психологически, социологически знания) Контекстуални, институционални, организационни аспекти на образователните политики Въпроси на приобщаването и многообразието Ефективно използване на технологиите в обучението Психология на развитието
	Групови процеси и динамика, теории за учене, мотивационни проблеми
	Процеси и методи за оценяване и оценка
Умения	Планиране, управление и координиране на обучението
	Използване на учебни материали и технологии
	Управление на студенти и групи
	Мониторинг, адаптиране и оценяване на целите на преподаване/учене. Събиране, анализиране, тълкуване на доказателства и данни (обучение в училище резултати, резултати от външни оценки) за професионални решения и подобряване на преподаването/ученето.
	Използване, развитие и създаване на изследователски знания за информиране на практиките. Рефлексивни, метакогнитивни, междуличностни умения за индивидуално обучение и в професионалните общности Умения
	Адаптиране към образователни контексти, характеризиращи се с многостепенна динамика с кръстосани влияния (от макроравнището на правителствените политики до мезо ниво на училищни контексти и микро ниво на класна стая и динамика  на учениците)
	Сътрудничество с колеги, родители и социални служби
	Умения за водене на преговори (социални и политически взаимодействия с множество образователни заинтересовани страни, участници и контексти
	Рефлексивни, метакогнитивни, междуличностни умения за индивидуално обучение
Разпореждания: вярвания, нагласи, стойности, ангажираност	Епистемологично съзнание (въпроси, свързани с характеристики и исторически развитие на предметната област и нейния статус, свързан с друг предмет области)
	Склонност към промяна, гъвкавост, непрекъснато учене и професионализъм- подобряване, включително проучване и изследване
	Ангажимент за насърчаване на обучението на всички ученици. Разположения за насърчаване на демократичните нагласи и практики на учениците, като европейски граждани (включително оценяване на многообразието и мултикултурност)
	Критично отношение към собственото преподаване (преглед, обсъждане,практики за задаване на въпроси)
	Склонност към работа в екип, сътрудничество.

Таблица 1 Компетенции, необходими за ефективно преподаване през 21 век  (European Commission (2013:22). Supporting Teacher Competence Development for Better Learning Outcomes )

 

В допълнение към „основните“ преподавателски компетенции, за всяка група преподаватели се изискват специфични компетенции за преподаване на определени предмети (общи или технически умения и знания) на  определена възрастова група или в специфични условия. Качественото преподаване и добре подготвените преподаватели могат да помогнат на обучаващите се да развият необходимите умения за глобализиращия се пазар на труда чрез непрекъснато усъвършенстване на уменията.

 

ИЗВОДИ:

В контекста на прилагане на андрагогическата парадигма в подготовката на бъдещите педагози следва да се отбележи, че студентите по педагогика в процеса на своето обучение ще придобият умения за прилагане на иновативни методи и подходи, включително технологията за прилагане на проектно-базирано обучение, чрез разработване на проекти и мениджмънт, умения за планиране на проектна работа в образователния процес с деца и ученици като се вземат предвид техните нужди и интереси  (Georgieva, 2020:119).

Развитието на необходимите качества на педагога трябва да започне в условията на висшето образование. В същото време една от основните задачи на обучението трябва да бъде насочено към разкриването на вътрешната същност на учащия и движещите сили на неговото формиране. Учителите трябва да притежават основни компетенции като: солидни познания за образователните теории, задълбочени познания за това как да преподават, междуличностни умения и способност за адаптиране към нуждите на учениците.

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Василева, В. (2017). Професионалната квалификация учител в контекста на „Учене през целия живот“, Педагогически новости, Русе: Русенски университет „А. Кънчев” катедра Педагогика, психология, история .
2. Василева, В. (2015). Андрагогика. Русе: Медиатех
3. Стоянова, Д. (2009). Изследване равнището на академичната мотивация на студентите от педагогическите специалности. В: НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2009, том 48, серия 6.2 – Педагогика и психология; История, етнология и фолклор., Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“.
4. Цанков, Н., Л. Генкова. (2009). Компетентностният подход в образоването. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.
5. Georgieva, (2020).THE PROCESS OF FORMING THE SOCIAL IDENTITY AND POSITION THROUGH EDUCATION. In: 60th Annual Scientific Conference – University of Ruse and Union of Scientists, Bulgaria, Reports Awarded with „Best Paper“ Crystal Prize, Ruse.
6. Radoslavova, L. (2021). THE PROCESS OF FORMING THE SOCIAL IDENTITY AND POSITION THROUGH EDUCATION. In: 60th Annual Scientific Conference – University of Ruse and Union of Scientists, Bulgaria, Reports Awarded with „Best Paper“ Crystal Prize, Ruse.

 

 

 

REFERENCES

1. Vasileva, V. (2017). Profesionalnata kvalifikatsia uchitel v konteksta na „Uchene prez tselia zhivot“, Pedagogicheski novosti, Ruse: Rusenski universitet „A. Kanchev” katedra Pedagogika, psihologia, istoria .
2. Vasileva, V. (2015). Andragogika. Ruse: Mediateh
3. Tsankov, N., L. Genkova. (2009). Kompetentnostniyat podhod v obrazovaneto. Blagoevgrad: Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski“.
4. Georgieva, (2020).THE PROCESS OF FORMING THE SOCIAL IDENTITY AND POSITION THROUGH EDUCATION. In: 60th Annual Scientific Conference – University of Ruse and Union of Scientists, Bulgaria, Reports Awarded with „Best Paper“ Crystal Prize, Ruse.
5. Stoyanova, D. (2009). Izsledvane ravnishteto na akademichnata motivatsia na studentite ot pedagogicheskite spetsialnosti. V: NAUChNI TRUDOVE NA RUSENSKIA UNIVERSITET – 2009, tom 48, seria 6.2 – Pedagogika i psihologia; Istoria, etnologia i folklor., Ruse: Rusenski universitet „Angel Kanchev“.
6. Radoslavova, L. (2021). THE PROCESS OF FORMING THE SOCIAL IDENTITY AND POSITION THROUGH EDUCATION. In: 60th Annual Scientific Conference – University of Ruse and Union of Scientists, Bulgaria, Reports Awarded with „Best Paper“ Crystal Prize, Ruse.

[1] Василева, В.(2015). Андрагогика.Русе,с.7

[2] Компетентности и образование. (2019:6-8), URL: https://web.mon.bg/bg/100770

[3] Закон за висшето образование  (обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., …; изм. и доп. ДВ. бр.56 от 19 юли 2022 г.) кт. 19.07.2022 г.), URL: https://web.mon.bg/bg/57

[4]Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021-2030 година. URL: https://web.mon.bg/bg/143

[5] Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) URL: https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1399.

[6] Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“, приета с Решение на Министерски съвет № 47 от 19 януари 2021 г. (публ. 25.03.2021 г.). URL:https://www.mon.bg/bg/101030

[7] Националната програма „Дигитална квалификация“,URL: https://web.mon.bg/bg/101029

[8] Стратегия „Европа 2030“; URL:https://www.consilium.europa.eu/media/30756/qc3210249bgc.pdf

[9] European Commission (2013:22). Supporting Teacher Competence Development for Better Learning Outcomes. URL:http://ec.europa.eu/education/policy/school/doc/teachercomp_en.pdf