Abstract: Communication is simultaneously a skill, an activity and a need. It is a condition for building relationships, without which a person’s social and professional success is unthinkable. In this article, attention is focused on active listening as part of the communication skills of students in the primary grades. Active listening is a skill that can be directly influenced by musical activities in music class and that can be developed by emphasizing specific aspects of music education at the primary school level. In support of this statement, the intersections between musical activities, with an emphasis on the perception of music, and active listening are indicated.

Keywords: active listening, musical activities, music perception, communication, social skills

Съвременното образование в контекста на Европейската Референтна Рамка изисква повече от преподаването на знания и умения по съответните учебни предмети. Обучението предполага интегриране и трансфер на знания от различни научни области – междупредметни връзки, развиването на познавателни и практически умения и формирането на различни компетентности. В Закона за предучилищното и училищното образование чл. 77 са посочени всички 9 групи ключови компетентности, които трябва и могат да бъдат развивани във всеки учебен предмет. Учителят има свобода да прояви творчески подход към преподаването, така че да постигне промяна в начина на преподаване. Да подбере формите и методите, които използва, за да удовлетвори потребностите на съвременните деца от иновативно поднасяне и съответно възприемане на учебното съдържание.

Една от основните и значими компетентности, която децата в начална образователна степен трябва да развиват е социалната компетентност. Тя включва в себе си множество емоционални, социални и когнитивни знания, умения и нагласи, с които се осигурява качествено общуване, ползотворни взаимодействия и взаимоотношения с връстници и възрастни и от която зависи добрата социална адаптация в клас и успешно академично учене.

В литературата за социалната интелигентност може да се открият два основни класа:

• Единият е свързан с умения и способности, водещи до успешни и удовлетворяващи социални и междуличностни отношения;
• Другият касае успешната професионална реализация, изискваща социална интелигентност (Andreeva, 2007). 

Според Л. Андреева „тенденцията социокогнитивната психология да изучава и да показва начините, по които социалното познание влияе и се оформя от мотивацията в определени области на социалния живот“ увеличават значението на социалната компетентност и я правят ключов конструкт за личността (Andreeva, 2007, p. 301). В същото време само познанието не е достатъчно. Нужни са и практически умения за междуличностното взаимодействие, т.е. комуникативните умения необходими за успешното функциониране в социалния свят.

Ние сме създадени да растем и да се развиваме в социални условия. Затова е необходимо да се полагат целенасочени усилия, за да се усъвършенстват социалните ни умения, защото само в контекста на взаимодействието си с другите човек може да удовлетворява личните си психологични нужди, потребности и желание за самоактуализация. В условията на образователната среда водещ е учителят. Както отбелязва и Ц. Иванова „педагогът поема и задачата да помогне на учениците да осъзнаят тези свои потребности“ (Ivanova, 2021, p. 364).

Актуалността на разглеждането на тези междуличностни, социални, комуникативни умения се обосновава от факта, че в училище доминира усвояването на академични знания и умения. В последно време силно започна да се говори, за необходимостта да се обърне внимание на този аспект, за спешността децата да бъдат обучавани да разпознават емоциите си, да ги управляват, за да умеят по-качествено да общуват и взаимодействат с възрастните и връстниците си. Има очакване, че това ще рефлектира върху намаляване на антисоциалните прояви на учениците и върху повишаване академичната им  успеваемост.

В настоящата статия се обръща внимание на активното слушане като едно от комуникативните умения, което благоприятства акуратното декодиране на полученото съобщение и без което общуването би било непълноценно и дори неудовлетворяващо. Активното слушане е умение, което пряко може да се повлияе от музикалните дейности в часа по музика и което може да се развива с акцентирането на конкретни аспекти от музикалното образование в начална училищна степен.

Активното слушане е част от процеса на общуване или комуникация и в голяма степен определя неговото качество. В българския език, отбелязва Петрова, „комуникация и общуване често се използват като синоними, независимо от различния си произход“ (Petrova, 2010, p. 122). Въпреки това, авторката отбелязва, че комуникацията в междуличностен план „може да се разгледа като система от актове на общуване между хората, докато общуването като цяло е основна психологическа категория с много по-богато съдържание и по-пълно разкрива сложността на човешките взаимоотношения в сравнение с понятието комуникация, което отразява преди всичко информационните процеси“ (Petrova, 2010, p. 122). Терминът комуникация навлиза в психологията на общуването от теорията за груповата динамика на К. Левин и П. Хофщетер (Lewin 1963 – acc. Baltadzhieva, 2001). В по-тесен смисъл Балтаджиева разглежда комуникацията като една от функциите на общуването (Baltadzhieva, 2001).

И макар учените да не са достигнали до едно общоприето определение за общуването, едно е сигурно „човешкото общество е просто немислимо извън общуването“ (Andreeva, G., 1983, p. 88). Затова е важно да разбираме този процес, неговите структурни и съдържателни компоненти.

Г. Дянкова (Dyankova, 2002, p. 7) обобщава елементите на комуникационния процес и го илюстрира схематично по следния начин: 

Самият процес на общуване съдържа пет етапа в следната последователност: 1. Кодиране (използване на конкретна знакова система за „обличане“ на съдържанието); 2. Предаване (през различни канали съобщението бива предавано както звуково, така и писмено или чрез друга знакова система); 3. Приемане (съобщението достига до получателя); 4. Декодиране/Дешифриране (съществен момент, в който получателят възприема, анализира, интерпретира и разбира полученото съобщение и има възможност да даде; 5. Обратна връзка.

Позовавайки се на Харги (Hargie,1994), Андреева изброява редица изследователи и практици от областта на подпомагащите професии (Burley-Allen 1982, Wolff, Marsnik, Tacey & Nichols, 1983, Floyd, 1985, Borisoff & Rurdy, 1991, Bostrom,  1990, Wolvin & Coakley, 1982), работещи в края на миналия век върху умението да се слуша и някак парадоксално се оказва, че въпреки техните усилия в съвременната ни реалност то остава все така едно от най-неразвитите комуникативни умения. Цели „45% от комуникационното време се прекарва в слушане, 30% – говорене, 16% – в четене и 9% – в писане“ (Andreeva, 2007, p. 316). 

Чуването и слушането на пръв поглед се приемат като синоними, но в дълбочина те имат съществени разлики. Когато говорим за чуване се има предвид физиологичния процес, при който звуците от околната среда, попадат в „средното ухо“ посредством вибрации, преминават през вътрешното ухо, където звукът се преобразува в електрически сигнал, а от там чрез слуховия нерв достига до мозъка. При чуването няма анализиране, тълкуване и селектиране на звуковата информацията. Докато при слушането, целта е след като тези звуци бъдат възприети, те да бъдат обработени и анализирани с оглед, да се получи информация, да се реагира или отговори и най-вече да се разбере и вникне в получаваното съобщение без значение дали е реч, музика или други звуци.

Слушането може да бъде активно и пасивно. Докато пасивното слушане е насочено основно върху разбирането и интегрирането на възприеманата информация, активното слушане е социално умение. То е част от процеса на комуникация, при която двамата партньори активно сменят ролите си на адресат и адресант и непрекъснато дават и получават обратна връзка в отговор на възприеманото съобщение (Andreeva, 2007).

Музикалният език също е средство за общуване, който, макар да е доста по-абстрактен от вербалното общуване, е алтернативна форма на изразяване и обмяна на информация. Общуването с музиката се осъществява основно между субекта и музикалното произведение, като най-съществен компонент на това общуване се явява слушането. Връзката композитор-творба-слушател е онази, чрез която се осъществяват социалната, комуникативната, познавателната, преобразуващата и възпитателната функция на музиката.

„В изкуствоведческата, естетическата и психологическата литература по отношение на дейността на човека, слушащ музика, се използват две понятия: музикално възприятие и възприемане на музика“ (Atanasova-Vukova, 2014, p. 182) . И те, както и понятията „чуване“ и „слушане“ си приличат и на пръв поглед се приемат за синоними, но погледнати в дълбочина имат своите съществени различия. 

Музикалната психология разглежда музикалното възприятие като психичен процес, при който се включват физиологични и когнитивни аспекти, касаещи мозъчната дейност за обработка на звуците. Това включва слуховото разпознаване на тонове, тембър, ритъм и други елементи на музикалната изразност. При този процес музикалното произведение се отразява като образ в съзнанието на слушателя.

Музикалното възприемане е по-широкото понятие, което се отнася до цялостното, субективно осмисляне, преживяване и оценяване на музиката и цялата съвкупност от изразните ѝ средства, които я превръщат в изкуство с нейните емоционални, културални и социални аспекти. Музикалното възприемане е дейност, която включва музикалното възприятие и е негова основа. Без възприемането на мелодията, лада, акордите и всички останали изразни средства, не би било възможно да се достигне до посланието на музикалната творба, до способността ѝ да създава емоции, чувства, настроения, мисли. Този процес зависи от развитието на общите и специфичните музикални способности на личността, нейният музикален опит и смисъла, който тя придава на слушаното музикално произведение.

Освен като психичен процес музикалното възприемане се разглежда и като една от музикалните дейности в музикалната педагогика или т. нар. възприемане / слушане на музика. Другите две са изпълнителската и творческата дейност.

В контекста на анализа до тук и факта, че музиката е изкуство, протичащо във времето и реализиращо се в звукова материя точно както и словесната реч (разбирана като говорна по Dyankova, 2002) аргументирано може да се подкрепи тезата, че музикалните дейности в урока по музика могат да повлияят развитието на умението активно слушане у учениците в начална училищна възраст. 

Пресечни точки между активното слушане и музикалните дейности (музиката)

Активното слушане и музикалните дейности имат много общи черти. И двете изискват внимание, концентрация, емоционална отзивчивост, емпатия, интерпретация, търпение. И за двете е нужно полагане на осъзнати усилия и практика и е изключително ценно да бъдат свързани в урока по музика за постигане на по-ефективно и смислено общуване.

Основните общи черти между активното слушане и музикалните дейности включват:

1.       Пълно внимание и концентрация.

Когато говорим за активно слушане, имаме предвид пълна концентрация, отдаване и вникване в смисъла на съобщението, което събеседникът отпраща към слушащия. Това изисква фокусът да бъде изцяло върху възприеманата информация, без опити за прекъсване, интерпретиране, критикуване и споделяне. Когато се слуша музикално произведение, също се изисква такава концентрация. Възприемането на музика, особено инструментална, но и не само, изисква слушане с внимание към детайла, към изразните средства – мелодия, ритъм, метрум, хармония, тембър, динамика. Изразни средства, които са със съобразена степен на трудност и в произведение, които са във възможностите за разграничаване от ученици в начална училищна възраст. Фокусирайки се в звучащата материя (и вербална и музикална) ученикът изгражда навик да проследява развитието на съдържанието, което възприема, за да може след това да го разграничи и разбере. При слушането на говор вниманието се насочва към думите, тона, тембъра, интонацията, емоцията на говорещия, а при слушането на музикално произведение – към мелодията, ритъма, хармонията, динамиката. Когато се свири на детски музикални инструменти или се изпълнява песен ученикът също насочва вниманието си към същите аспекти на говора и музиката, но вече контролирайки и собственото си изпълнение.

2.       Създаване на емоционална връзка – емоционална отзивчивост, емпатията.

В общуването най-значим момент е създаването на връзка между общуващите. По същество тази връзка винаги включва емоционално отношение между участниците в комуникативния процес. Дори и в деловото общуване то съществува, макар и да бъде професионално овладяно. В процеса на активно слушане, слушащият може да долавя, разбира и усеща емоциите на другия човек и да покаже емпатия. Това е ключово за качественото общуване, защото включва разбиране на емоционалния контекст на събеседника и в същото време емпатията е механизъм за опознаване на другия човек. При нея има емоционално откликване на чувствата на другия, емоционално разбиране и съпреживяване. В хода на общуването на субекта с музикалната творба също възникват чувства и емоции, които въздействат на настроението и създават връзка с вътрешното му емоционално състояние. Той преживява и съпреживява, той се вълнува, той се интересува от съдържанието на музиката, той реагира и на тази база създава своите емоционално отношение и оценка към слушаното произведение, към автора, към епохата, в която е творил. “Още Толстой пише, че изкуството е необходимо за живота на отделния човек и на човечеството като „средство за общуване на хората, обединяващи ги в преживяването на едни и същи чувства“ (по Atanasova-Vukova, 2014:58). Познавателната и емоционалната работа с музикални произведения в часа по музика съдействат за осъзнаването на чувствата и емоциите, които човек може да преживее в съприкосновението си с музиката и учи слушателя да бъде по-чувствителен към емоционалните послания в речта на другите. 

3.       Интерпретация

Следващият значим общ аспект на междуличностното и музикалното общуване е интерпретацията на възприеманата информация. В общуването между субекти освен със значение, думите са придружени от тон, интонация, невербален език, конотация. Всичко това има отношение към нивото на правилно възприемане на съобщението от адресанта към адресата и кореспондира с нивото на речниковия запас и житейски опит на втория. Интерпретацията на чутото е с цел разбиране на контекст и скритите значения. Аналогично е и в музикалните произведения, където замисълът, посланието, музикалният образ са скрити на пръв поглед и изискват активно ангажиране на слуха, вниманието, музикалните способности и опит, за да бъдат разбрани. Анализът на музикално-изразните средства водят до интерпретиране на посланията вложени от композитора и изпълнителя. Така връзката между интерпретирането на словесната реч и музикалната тъкан активира слушателя да „чете между редовете“ и да разбира не само това, което се казва и изразява (словесно или музикално), но и как се казва и изразява.

4.       Практикуване на търпение и трениране на паметта

Търпението като личностно качество е особено значимо и силно необходимо за всяка личност и което се формира в продължителен период от време. То е и едно от онези качества, благодарение на което личността действа постоянно и последователно, отлага удоволствието и чака резултата. Освен в различни дейности търпението се проявява и в умението да се изслушва събеседника, особено когато разговорът може да бъде дълъг, когато може да има монолог, без който беседването да не може да се случи и от изслушването на който зависи адекватното и конструктивно продължаване на комуникативния процес. Освен това цялата възприета информация трябва да бъде точно съхранена в паметта, за да може да бъде обработена и включена акуратно в хода на общуването. Музиката създава условия за трениране на паметта и търпението в различни дейности. При възприемане на инструментално или вокално произведение е важно при първото си прослушване то да бъде възприето цялото без прекъсвания. При изпълнение на музика (свирене или пеене) също се включва търпението и паметта от една страна в процеса на учене на това, което трябва да се изпълни и от друга по време на самото изпълнение. И в двата случая, активно възприемане на словесна реч и възприемане на музикална творба, трябва търпение и готовност за ангажиране с цялото преживяване, за да бъде оценено пълноценно.

Активното слушане е много ценено и значимо умение, което трябва целенасочено да се развива. То е условието за истинско и пълноценно свързване на субектите в общуването. Без него опознаването и съпреживяването на ситуации, емоции и поведения, извършвани от други хора, както и придобиването на знания за света им е трудно постижимо. Затова целенасоченото музикалното обучение може да се насочи към активиране на умението за активно слушане с цел разбиране, оценяване, преживяване, свързване с другия и с посланието, което той отправя.

Със сигурност във връзката музика – общуване има още много какво да се отбележи, което свързва и насочва към развитие на активното слушане, затова тук не се говори за изчерпателност на възможностите. Обвързването на методиката на обучението по музика с развитието на социалните умения на учениците в начална училищна възраст, в частност с активното слушане, може да бъде осъществено чрез внимателно подбрани педагогически подходи и музикални дейности, които насърчават взаимодействието, сътрудничеството и емоционалната интелигентност.

И при двата процеса – възприемане на реч и възприемане на музика се активират емоционално и когнитивно отношение, и двата са повлияни от културната среда, музикалния и житейски опит и лични предпочитания и възможности.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Андреева, Г. (1983). Социална психология. София: Наука и изкуство.
2. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. София: Св. Климент Охридски. ISBN 978-954-07-2515-4
3. Атанасова-Вукова, А. (2014). Музикална психология. Шумен: Епископ Константин Преславски. ISBN 978-954-577-999-2
4. Балтаджиева, Й. (2001). Психология на общуването. Ямбол: Диамант. ISBN 954-731-065-8
5. Дянкова, Г. (2002). Словесно общуване. Теоретико-практически аспекти. Благоевград: Неофит Рилски. ISBN 954-680-223-9
6. Иванова, Ц. (2021). Теоретични основи на опитно-изследователската дейност по човекът и природата в началните класове. Педагогика, 93(3), 361–371. https://doi.org/10.53656/ped2021-3.06
7. Петрова, Д. (2010). Общуването между ученици и учители: психологически аспекти. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет. Психология, 1, 121–139. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1080272

REFERENCES:

1. Andreeva, G. (1983). Socialna psihologiia [Social psychology, in Bulgarian]. Sofia: Nauka i izkustvo.
2. Andreeva, L. (2007). Socialno poznanie i mezhdulichnostno vzaimodejstvie [Social cognition and interpersonal interaction, in Bulgarian]. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. ISBN 978-954-07-2515-4
3. Atanasova-Vukova, A. (2014). Muzikalna psihologiia [Music psychology, in Bulgarian]. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski. ISBN 978-954-577-999-2
4. Baltadzhieva, Y. (2001). Psihologiia na obshtuvaneto [Psychology of communication, in Bulgarian]. Iambol: Diamant. ISBN 954-731-065-8
5. Dyankova, G. (2002). Slovesno obshtuvane. Teoretiko-prakticheski aspekti [Verbal communication: Theoretical and practical aspects, in Bulgarian]. Blagoevgrad: Neofit Rilski. ISBN 954-680-223-9
6. Ivanova, C. (2021). Theoretical basis of experimental research activity in the school subject “Man and Nature” in the elementary classes. Pedagogika-Pedagogy, 93(3), 361–371. https://doi.org/10.53656/ped2021-3.06
7. Petrova, D. (2010). Teacher–student communication: psychological aspects. Annual of Sofia University St. Kliment Ohridski. Faculty of Philosophy. Psychology, 1, 121–139. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1080272