Abstract:Speaking a foreign language, including English, can be a significant challenge for many of its learners. The article aims to identify the difficulties faced by first-year students majoring in Preschool and Primary School Pedagogy at Trakia University, Stara Zagora in developing speaking skills, as well as to suggest options for overcoming the barriers in oral communication. In order to find out the reasons for the obstacles in speaking English, a survey of students’ opinions was made in the form of an interview. Their answers were collected and grouped based on quantitative indices.

Увод

Обучението по английски език включва четири умения, а именно слушане, говорене, четене и писане. От тези четири, умението, което някои смятат за най-важно, е говоренето. Това е така, защото неговото овладяване означава, че студентите са усвоили не само т.нар. пасивни умения (слушане и четене), но са в състояние да участват в реални езикови ситуации, създавайки смислово свързана и граматично издържана реч. Според (Burkart, 1998) говоренето е дейност, която включва области на знанието по отношение на произношение, граматика и лексика, а също така и употребата на подходящи думи в правилен ред, с правилно произношение. За (Cameron, 2001) говоренето е активното използване на езика за предаване на значение, така че слушателите да могат да го осмислят, а (Brown, 2004) заявява, че говоренето е интерактивен процес на конструиране на смисъл, който включва в себе си създаване на информация устно, както и нейното получаване и осмисляне.

Доста често развиването на това езиково умение остава на заден план, а несъмнено то трябва да бъде усвоено на нужното равнище от учещите, за да могат да общуват пълноценно на чуждия език. Говоренето изглежда е най-трудно за овладяване от  четирите езикови умения, тъй като обучаваните го придобиват и усъвършенстват в неестествена и неавтентична езикова среда и защото традиционно акцентът при учене се поставя върху граматиката и писането. Обстоятелствата у нас показват, че малко студенти могат да се изразяват устно на английски език гладко и с увереност, дори след като са го учили години наред в училище. Повечето са в състояние да разбират английски текст, но са с недостатъчни умения да общуват устно. За да се подобрят техните говорни умения трябва да се изяснят проблемите, които студентите срещат при упражняването му, както и да се работи по всеки един от компонентите, които го изграждат.

Характеристика на говорните умения

При преподаването на говорене има няколко елемента, които имат ключова важност по отношение на развиване на способността да се общува устно на английски език. Според (Harris, 1969), петте необходими компонента, които учещите трябва да овладеят на нужното ниво, за да могат успешно да водят разговор са: лексика, граматика, разбиране, произношение, и гладкост на изказа.

• Лексика. Речниковият запас е признат за ключов компонент при владеенето на чужд език (Schmitt, 2010). Невъзможно е да се общува или да се изразяват идеи нито в устна, нито в писмена форма, ако не се владее достатъчен брой думи. Най-добрият начин да се увеличи речниковия запас е да се чете на английски и да се отбелязват всички нови, непознати думи в тетрадка речник.
• Граматика. Това са правилата на езика и усвояването им помага на студентите да говорят английски, защото знаят как да подреждат думите в изречение, знаят, например, кое глаголно време да използват и как да образуват правилната му форма.
• Разбиране. Този компонент, свързан с говорното умение е необходимо да се разглежда в тясна връзка с умението за слушане, защото за провеждане на разговор е нужно да се слуша и разбира другия говорещ. Разбирането при слушане е процес на извличане на значение и смисъл от чутото: слушащият трябва да различава звуковете, да разбира границите на думите в цялостния ритмичен поток на езика, да осъзнава словесните структури, да интерпретира интонацията и да умее да свързва всичко това с конкретния езиков контекст и обстановка. (Underwood, 1989)
• Произношение. Произношението е комплексно умение с много елементи, които трябва да се упражняват. Те включват: ударение на думи, фрази, логическо ударение в изречението, интонация, ритъм и характеристика на отделните звукове. Добър начин да се тренира произношението е като се слуша автентична реч и след това се повтаря. В днешни дни съществуват редица софтуерни приложения, които доста улесняват упражняването на това умение и в извънучебна среда.
• Гладкост. Гладкостта на изказа е начинът по който се изговарят думите с ясно произношение без особено дълги и неестествени паузи и спиране, така че слушателят да може да улови правилния смисъл. Разбира се, това е свързано с цялостната увереност на студентите във владеенето на езика, защото колкото по-неуверени се чувстват, толкова говоренето на английски е по-несигурно и възпрепятствано, както твърди и (Thornbury, 2005). Сходни с това схващане са и данните от настоящото проучване относно нагласите на студентите по отношение на развиване на умението им да говорят на английски език.

Данни от проведеното проучване

Изследването е осъществено за да се изяснят причините за трудностите, с които се сблъскват студентите от първи курс, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Тракийски университет – Стара Загора при усъвършенстването на речевите си умения по английски език. В него участват 26 студента, редовна форма на обучение от гореспоменатата специалност. Събирането на данни е реализирано април месец 2022г. под формата на събеседване със студентите, които изброяват причините, предизвикващи нежелание у тях да говорят английски, след което е извършен анализ и групиране на техните отговори. Групирането е осъществено в зависимост от повторяемостта на отговорите, като на първо място в таблица №1 е поставен най-често повтарящият се отговор:

Таблица №1

Както се вижда от общия брой отговори, студентите са посочвали по няколко причини, които по тяхно мнение възпрепятстват говоренето на английски език.

Какво трябва да се направи, за да се мотивира по-активното участие на студентите при говорене винаги е било една от основните цели при изучаване на чужд език. За да се намалят задръжките при говорене, е необходимо както преподавателите, така и самите учещи да предприемат съответни действия като използват адекватни стратегии за справяне с проблемите. Според (Harmer, 1991) постоянното поправяне на грешките може да бъде силно демотивиращо и да накара обучаемите да се страхуват да говорят. Именно поради тази причина е нужно да се осигури позитивна, добронамерена и ползотворна образователна среда, където студентите не се страхуват да допускат грешки, а се учат от тях.

Стратегии за подобряване на говорните умения

Учебните занимания трябва да се провеждат така че фокусът да попада върху развиване и усъвършенстване на способността на студентите да говорят. Това може да се постигне чрез определени типове упражнения като, например, дискусии по групи, разказване на истории, презентации, участване в диалози и дори четене на глас на предварително подбрани текстове със съответните задачи по тях.

1. Дискусии

Студентите се разделят на групи, за да обсъждат интересни за тях теми.Те могат да имат за цел да стигнат до заключение, да споделят идеи за събитие или да намерят решение на някакъв проблем. Важно е да се даде достатъчно време да се подготвят, за да не се чувстват несигурни в представянето си.

2. Разказване на истории

Учещите могат накратко да обобщят книга, филм или, с оглед на специалността им, приказка. Тук може да се вплете и игрови елемент, например, предварително подготвеният разказ да не съдържа името на произведението, а слушащите да се опитат да отгатнат коя е книгата или филмът.

3. Презентации

В тази дейност студентите представят своето виждане по предварително зададена от преподавателя тема. Тук може да се включи подготовката на викторини, проучвания, както и на тестове за обща култура, или в някаква по-специфична област – студентите съставят редица въпроси по техен избор и ги задават на колегите си.

4. Диалог

Това е традиционна техника за изучаване на чужд език, която няма как да излезе от мода, особено ако участващите в диалога в действителност желаят да кажат нещо наистина важно и значимо за самите тях. По-напредналите в английския език с лекота могат да се справят с импровизиран диалог, но за обучаемите с по-малко познания е необходимо да се даде време да подготвят своите реплики предварително. Теми на разговор могат да бъдат семейството, любими магазини, рецепти, хобита, отдих, различни интересни събития и други.

Освен подходящите упражнения за подобряване на говорните умения по английски език, важна стъпка е да се подберат автентични учебни материали, които да предлагат адекватни езикови практики.  Използването на автентично чуждоезиково съдържание е от решаващо значение за ефективността на възприемане от страна на учещите, защото се докосват до „истинския“ език, употребяван от неговите носители. Тук може да се постави специален акцент върху   дигиталните  източници на такова съдържание, поради огромното разнообразие, което предлагат, свойството им да визуализират конкретни комуникативни събития и не на последно място – учещите сами могат да избират информацията, като това е допълнителен стимул и мотивиращ фактор в учебния процес.

Наред с предимствата на употребата на автентично чуждоезиково съдържание в учебния процес, възникват и някои трудности като, например, това че тази информация често съдържа сложни за разбиране изрази, особени езикови конструкции, което може да затрудни учещите с по-ниско равнище на езикова компетентост. Това се дължи на факта, че повечето овладяват нужния обем от думи и граматика когато достигнат средно ниво. Според резултати от проучвания сред начинаещи, извършени от (Chavez, 1998), учещите посрещат с удоволствие автентичните езикови материали, защото им дават възможност да се запознаят с  реалната употреба на езика. Също така, те не считат това съдържание за трудно, но казват че им е нужна педагогическа подкрепа, особено при слушане. Всъщност това, заедно с говоренето, са основните затруднения, пред които се изправят. Слушането на естествена чуждоезикова реч поражда проблеми, свързани с неумението да се различат отделните смислови единици в нейния поток. Тук значително ефективен е  подходящият подбор на видео материали, защото те предават на слушащите визуална информация и така допълват цялостната ситуация в даденото комуникативно събитие. Разкриват се невербалните характеристики на речта, давайки възможност на учещите да развиват уменията си за слушане в един по-богат езиков контекст.

Заключение

От преподавателите по английски език се очаква да могат да разбират разнообразието у своите студенти, особено защото нивото на езикова компетентност на обучаемите е различно, а това до голяма степен е свързано и с увереността им да говорят на чуждия език. Стремежът в занятията по английски език трябва да е насочен към създаването на положителна образователна атмосфера,  в която студентите не се чувстват застрашени, а мотивирани да развиват говорните си умения. Като се предоставят добронамерени отзиви, дори при наличието на грешки, може успешно да се намалят задръжките и неудобството, пред които са изправени студентите, когато трябва да говорят на английски език. Способността да се общува на целевия език ясно и ефективно играе важна роля в успеха на обучаемите не само в академичния етап на обучение, а и в по-нататъшното им реализиране в живота. Поради тази причина е от съществено значение да се поставя особен акцент върху развиване на говорните умения на студентите, допринасяйки за усъвършенстването на комуникативните им умения чрез адекватен подбор на необходимите образователни материали. Тези практики карат студентите да са по-активни и заинтересовани от задачите в учебната дейност и в същото време правят обучението им по-смислено и приятно.

REFERENCES

1. Burkart, G. S. (1998). Modules for the professional preparation of teaching assistants in foreign languages. Washington DC: Center for Applied Linguistics.
2. Cameron, D. (2001). Working with spoken discourse. Oxford: SAGE Publications, Ltd.
3. Chavez, M. (1998). Learner’s perspectives on authenticity. International Review of Applied Linguistics in Language Teaching, 36(4)
4. Harmer, J. (1991). The Practice of English Language Teaching: New Edition. New York: Longman.
5. Harris, D. P. (1969). Testing English as a second language. New York: McGraw-Hill Book Company
6. Schmitt, N. (2010). Researching vocabulary: A vocabulary research manual. New York: Macmillan.
7. Thornbury, S. (2005). How to teach speaking. New York: Pearson Education.
8. Underwood, M. (1989). Teaching listening. New York: Longman.