Превенцията и противодействието на противообществените прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни, са от изключителна важност за всички субекти, които активно участват в тази нелека за резултатно и ефективно изпълнение задача.

Средствата, които се използват при реализирането на гореописаните дейности, изискват наличие на задълбочено изучаване и опознаване същността, рисковите фактори и причините за девиантно поведение на евентуалните извършители на противоправни деяния, съобразно тяхната възраст, развитие и особености.

Специфичното е в това, че подходът и методите са изцяло съобразени с възрастовите различия и степен на развитие на обектите на превенция. Изследователите неслучайно посочват, че за децата не са нужни санкции, а повече възможности. Това изцяло се основава на факта, че личността на детето е недоизградена и крехка, претърпяваща множество промени през този възрастов период и често тези промени са продиктувани от макро- и микросредата, в които детето израства, като една голяма част от техните компоненти и характеристики не са избор на подрастващия, а фактическа и ситуативна обстановка, в която той самият е поставен.

В българското законодателство е регламентирано, че непълнолетните, лицата на възраст между 14-годишна и 18-годишна възраст, носят наказателна отговорност само в случаите, при които са осъзнавали какво вършат. Малолетните лица, ненавършили 14-годишна възраст, не носят отговорност при наказателен съд, но пък не са напълно освободени от отговорност. Малолетните, навършили 8-годишна възраст и тези непълнолетни, които не осъзнават вината си, подлежат на санкция, съгласно разпоредбите на Закона за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН)[1]. Подрастващите до 7-годишна възраст не подлежат на никакви санкции, като тогава се приема, че родителите им отговорят за техните действия и постъпки, вместо тях.

Наказателният кодекс[2] приема, че подрастващите не са достигнали до този етап от своята социална, психическа и физическа зрялост, при който може ефективно да се използва срещу тях наказателна репресия, дори извършените от тях деяния да са с висока обществена опасност. Оттук произлиза и презумпцията, че малолетните не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки, нито да ги ръководят. Единствен критерий за преценка на малолетието е възрастта и тя е определяща към момента на извършване на деянието. Непълнолетните са наказателно отговорни само в случаите, когато са можели да разбират свойството и значението на деянието и са ръководили постъпките си. Тази особеност е свързана отново с възрастта и е в основата на наказателно правния режим на непълнолетните.

Формирането на личността на човека е продължителен процес и за начинът на протичане влияние оказва колко време е живял човек и какъв е неговият придобит опит. Другата съществена особеност при тази възрастова група е тяхната вменяемост, която от своя страна трябва да бъде констатирана към момента на извършване на противоправното деяние – доколко са осъзнавани действията от извършителя и способността му за волевото им овладяване.  

Дейността, насочена към ограничаване на противоправните деяния, извършвани от малолетни и непълнолетни, е сред един от водещите приоритети на МВР и главно на полицейските служители, тясно специализирани за работа с деца –инспекторите в Детска педагогическа стая.

В Правилника за детските педагогически стаи (ДПС)[3] (Обн. ДВ. Бр. 92 от 07.08.1998г.) са описани основните положения в задълженията на длъжностите, изпълняващи функциите на ДПС в МВР, вменяващи им защита правата, живота, здравето и имуществото на подрастващите от престъпни посегателства, което само по себе си включва участие в разкриването, изучаването и отстраняването на факторите, които обуславят извършването на престъпления срещу тях. Освен това ДПС участват в разкриването, отстраняването и изучаването на факторите, които способстват извършването на престъпления и противообществени прояви от ненавършилите 18-годишна възраст граждани на страната ни.

Съвместната работа на специализираните полицейски служби с Министерството на образованието и науката съдейства за ранната превенция сред подрастващите, цели утвърждаването на ценностно отношение към законите в страната, изграждане на гражданска позиция и създаване на навици за безопасно поведение. Полицейските служители провеждат общосоциална превенция като вземат участие в различни дейности, програми, проекти, изготвят предложения и сигнали до различни институции, които са насочени към неутрализирането  на фактори, водещи до криминализиране на населението, като се акцентира върху децата. Имайки предвид неизградената и формираща се тепърва ценностна система на подрастващите, както и подлежащата на развитие детска личност, ранната превенция може да бъде изключително ефективна и градивна.

По-рядко приложима, но не по-малко резултатна, е текущата превенция от полицейските органи, когато правонарушителите са обект на санкции, като се съчетава с последваща превенция, след наложените рестриктивни мерки. Ефект върху противоправните деяния, извършвани от деца, има и превенцията на виктимизацията, въпреки че практиката не сочи висока  степен на приложимост в тази област. В своята монография „Детска престъпност и полицейска превенция“ Нина Белова описва, че разгласяването на налаганите мерки и прилагането на такива, с цел предпазване на жертвите, обезкуражава извършителите на криминални деяния и сензитивно намалява тяхната мотивация. Авторката отбелязва, че при децата това важи в най-голяма степен, поради факта че „при тях криминалната мотивация, както и цялата система от мотиви, все още е лабилна“ (Belova,2009).

Плод на активната съвместна работа между Министерството на вътрешните работи и Министерството на образованието и науката е Националната програма „Детско полицейско управление“. Тя се реализира по инициатива на силовото ведомство и е пореден своеобразен отговор на устойчивото равнище, през последното десетилетие, противоправни деяния, извършвани от подрастващи на територията на страната. Създават се детски полицейски управления на територията на всички ОДМВР в страната. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова дава официален старт на националната превантивна програма „Детско полицейско управление“ на 16 май 2016 г. В нея участват служители на МВР от структурите на „Охранителна полиция”, „Пътна полиция“ и „Криминална полиция”, психолози от психологичните лаборатории на МВР, експерти от Българския Червен кръст, Българския младежки Червен кръст, Българския туристически съюз и духовни лица.

Идеите и темите в програмата са дългосрочни и са предназначени за извънкласна форма на обучение на децата от началните прогимназиалните класове за период от две последователни учебни години. Самата програма е мобилна и е отворена за нови идеи, и допълнения в хода на работа, както и съобразно нуждите на децата, учителите, непосредствените и непредвидени промени в оперативната обстановка в страната, и в частност – в населеното място, в което се реализира националният проект на МВР. Целта е ограничаване и предотвратяване на агресивното поведение, насилието и асоциалното поведение сред децата; изграждане на ценностно отношение към законите в страната; създаване на навици за безопасно поведение и вземане на адекватни решения в определени ситуации, включително при участие в движението по пътищата в ролята на пешеходец или водач; получаване на първоначална гражданска компетентност и повишаване доверието към полицията; придобиване на социални умения и знания в областта на здравето и първата долекарска помощ, както и основи на институционалната грамотност.

Новите познания се поднасят на подрастващите участници в програмата по разбираем и достъпен за тях начин, съобразен с тяхното интелектуално и възрастово развитие. Проектът е отворен и позволява да се канят гост-лектори и специалисти в отделни област, които да споделят освен познания и опит. Ранната превенция е един от основните приоритети в програмата. Основен принцип и водещ в проекта, е съзнателността, която дава възможност знанията да се превърнат в убеждения и умение самостоятелно да се вземат решения в практиката. Не на последно място е създаването да самосъзнание и отговорност за собствените действия и последиците от тях, придобиване на умения за работа в екип, спазване на правила, ред и дисциплина, които доброволците сами утвърждават и изграждат в хода на занятията. Уважението и зачитането на човешкото достойнство са широко застъпени в проекта.

Форматът на превантивната програма включва предимно деца на възраст между 9-12 години. Съдържанието, с което те се запознават по време на участието си в програмата „Детско полицейско управление“ е широкоспектърно и обхваща голям обем от теми, касаещи:

• значимост на дейността и обществена необходимост на полицейските органи;
• структура и роля на Полицията;
• отговорност на малолетните и непълнолетните при извършването на противообществени прояви и престъпления;
• безопасността на децата в и извън дома им;
• безопасност и правила за движение по пътищата;
• отговорното поведение на подрастващите като членове на обществото и правата им като такива;
• базови познания на нормативната законова база в Република България;
• необходимост от спазването на законите в страната ни и извън нея;
• техники за предпазване от физическо и сексуално посегателство;
• техники за отклоняване на криминогенно влияние;
• запознаване с видове престъпления – против личността и против собствеността;
• сексуално посегателство и последици от него;
• опасностите в интернет – превенция и последици;
• преодоляване на противоречия – тормоз и агресия.

Националната програма „Детско полицейско управление“ се явява активен фактор в превенцията на престъпността и противообществените прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни. Реализирана за пети пореден път през учебната 2024-2025 г., Програмата получава широк обществен отзвук и медийно отразяване.

С тържествени церемонии в учебните заведения се дава началото на двугодишното обучение на децата-доброволци с подписване на Споразумения и Декларации за съвместна дейност по проекта между директорите на училищата и началниците на съответните районни управления по териториално разпределение, а участниците полагат символична „клетва“, съгласно „Етичния кодекс на доброволеца в Детско полицейско управление“. Задължително родител или настойник на всеки ученик, преди старта на проекта, попълва декларация за съгласие за обучението му в Програмата. Това потвърждава и принципът на доброволност, залегнат в програмата.

В своята монография „Превенция на насилието над деца“ Ирина Кръстева подробно представя проекта на МВР, който квалифицира и като постижение в превенцията сред подрастващите. „Формата на обучение е извънкласна, като заниманията се провеждат, съгласно предварително изготвен и утвърден от началника на съответното Районно управление и Директор на учебно заведение график (по образец), в рамките на един астрономически час, веднъж седмично, считано от началото на всяка учебна година. Теоретичните занимания се провеждат в училищна класна стая или в други подходящи помещения, а практическите – на открито, като преди всичко се следи за опазване живота и здравето на децата. Идеята е децата, забавлявайки се да получават знания и умения за: опазване на своя живот и този на приятелите си; справяне в трудни ситуации с различни предизвикателства вкъщи, в училище, на улицата, в планината; своите права и отговорности пред обществото; работа в екип, уважение и толерантност към чуждото мнение и различните от тях.“ (Krasteva, 2017:111-113).

От всичко гореизложено може да се направи извода, че за противодействието на противообществените прояви е нужна мобилизация на всички институции, които са ангажирани с обучението, възпитанието, развитието и социалната адаптация на малолетните и непълнолетните. От своя страна наличието на противообществените прояви при подрастващите формира необходимост от иновации в обучението на педагози, социални работници и специалисти, работещи с деца, включително от структурите на МВР. И не на последно място, за успешната превенция на правонарушенията на непълнолетните е необходимо полагане на усилия от страна на цялото общество.

• 

Снимки: Архив ОД на МВР – Русе, 2020г.

ЛИТЕРАТУРА

Белова, Н. (2009). Детска престъпност и полицейска превенция. София: МВР.

Кръстева, И. (2017). Превенция на насилието над деца. София: Министерство на вътрешните работи. Академия на МВР.

REFERENCES

Belova, N. (2009). Detska prestapnost i politseyska preventsia. Sofia: MVR.

Krasteva, I. (2017). Preventsia na nasilieto nad detsa. Sofia: Ministerstvo na vatreshnite raboti. Akademia na MVR.

---

[1]Закон за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни,
URL: https://lex.bg/laws/ldoc/2123897345

[2]НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС, URL: https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529

[3]Правилник за детските педагогически стаи,URL: https://lex.bg/laws/ldoc/-13059584