Abstract:The article examines the phenomenon of proverb (beyond the word) through the prism of ancient universal principles. Bulgarian proverbs gather knowledge about the macrocosm and microcosm and show the connections between the sublime and the earthly, as this knowledge is encoded in all manifestations of folk art and waiting for contemporaries to read them to educate and train children and young people.

Живеем в забързано време. В свят, който ни кара да се взираме в малките неща, да вървим по утъпкани пътеки, без да можем да видим големия Път, единственият, който показва кои сме и накъде отиваме. Пътят е в нас и всеки интуитивно усеща  дали е на мястото си или не, но инерцията и поведенческите модели изместват фокуса и не разрешават да прогледнем отвъд зримото. Кое е това „отвъд“, което може да ни помогне да преосмислим битието си и да отворим съзнанието си, за да изпълни всеки от нас мисията си в живота?   То е свързано с възприемането и разбирането на живота и света в неговата цялост и неделимост, в намирането на връзките между елементите, явленията, процесите, в създаването на органичен, цялостен, синтезен образ на битието, който е нужен, за да може всеки човек да се чувства полезен, удовлетворен в живота си, да намери мястото си, да отговори на съкровените въпроси, които го вълнуват и го водят напред.

Поколението, което ще гради бъдещето на света в момента е поставено в  положение да получава информация „на парче“, без връзки с действителността, без разбиране на необходимостта от това учене. Парчетата свят се възприемат всяко само за себе си, без да се отчита, че всяко дете вижда едно и също явление по различен начин, в зависимост от даденостите си. Ако могат да се съберат достатъчен брой детски възприятия и разбиране на едно и също явление, картината би представлявала едно цяло, с всичките му качества, връзки и зависимости, което ще даде възможност да се намерят принципите на функционирането му и начини за неговото преобразуване. Това е пътят за развитие на съзидателност и новаторство.

Съществуват различни подходи за преодоляване на фрагментарността в образованието. В детската градина, с помощта на игровите методи и непреднамерените ситуации до голяма степен е възможно една тема, предмет, явление, идея да се обхване интегрирано – и математически, и езиково, и чрез ситуиране в околната действителност, и цветово, и звуково. Ако ситуациите в този етап от детското развитие се обединят тематично, тогава е възможно максимално доближаване до детското възприемане на света. Тогава би се избегнал процеса на анализиране, без преди това да има първоначално общо възприемане на едно явление, което дава представа за цялото с помощта на емоцията. Едва след първоначалния общ, синтезиран образ, получен в детското съзнание, има смисъл от анализиране на елементите, които изграждат цялото, за да се разбере кой от тях е причината да ни харесва или не възприетото. При наблюдаването на едно и също явление различните деца получават различна представа в зависимост от своите качества – характер, темперамент, възпитание, насоченост.  Изводите от наблюдението на цялото дават представа за него и подпомагат след анализа всяко дете да изгради нов синтезиран образ, на по-високо ниво, с който да може да борави, когато се наложи. Това е и принципът за използване на информацията в кой да е момент от човешкия живот. Когато са разбрани връзките, които го изграждат и правят образа цялостен.

Един от начините детето да опознае и осъзнае заобикалящия го свят, да разбере причинно-следствените връзки между явления и събития, да търси и намира по-лесно отговори на въпросите, които го вълнуват, е с помощта на народната мъдрост, втъкана в градежа на къщи и чешми, в украсата по хлябовете, които бабите правят за празници, във везбата по народните носии, в писаните каручки и разбира се в песента на старите българи – триединство от музика, стих и движение, в приказките, в пословиците и поговорките, събрали хилядолетната мъдрост на народа ни.  Народното изкуство, като многоликост събира в себе си всичко, което е и го представя с помощта на изразните средства на различни изкуства. По този начин е възможно цялото да въздейства с всичките си елементи, без да е необходимо това цяло да се разделя и откъсва от същността си. За да се излезе от този омагьосан кръг, ние – обществото, учителите, родителите, е необходимо да се обърнем към това, което ни свързва, което ни прави единни – нашето народно знание. Да се обърнем към народното изкуство, което носи единството на вселената и цялото необходимо знание. Да прогледнем в него не само като традиции и обичаи, защото повтарянето им по време на празници, без да са разбрани, не носи напредък; в подобен контекст традицията убива развитието. Традицията е нужно да се запази за поколенията не като форма, тя трябва да се приеме като съкровищница от знания, да се потърси онова, което съдържа, да се намери съдържанието. В него е скрито знанието за всичко, което е; за света, който се променя непрекъснато; за човешката еволюция и нашето място в нея.

Чрез възприемането на цялото, наречено народно изкуство, детето, а по-късно и големият човек ще научи много за битието на хората, които са го създавали, за техния живот в други епохи, за символите, които са втъкани в различните му проявления, за ритмичността на изказа, който разказва и показва пътя ни и мястото ни на тази земя.

Темата за духа в нашето народно изкуство е необходима и навременна точно сега, когато изкуството е превърнато единствено в  забавление, а учебните дисциплини в училище, свързани с изкуството, от години се интерпретират като леки, за почивка и за разтоварване. Литературата, историята, предметите от хуманитарния цикъл не се представят на младите хора така, че да създадат в съзнанието им една обща картина за света някога и сега, както и визия за бъдещето. Музиката и изобразителното изкуство не помагат на учениците да придобият представа за епоха, стил, историчност и предпоставки за културните и общочовешките явления, както и да видят мястото им в потока на времето. Това поражда объркване, а то от своя страна, води до липса на житейски и културен интерес, липса на интерес към търсенето на причинно-следствените връзки между ежедневието и културните явления в настоящето. За да започнем да решаваме житейските въпроси, е необходимо да се обърнем и към формата, и към съдържанието на фолклора (народното изкуство), да разберем какво предците ни са заключили във фолклора с помощта на изразните му средства (символи), да разберем посланията им. Само тогава ще имаме здрави устои и перспектива пред себе си.

В научната литература народното изкуство се разглежда в малка степен като цялостност, съдържаща народна мъдрост, знание и дух. Фолклорът, по определение, съдържа устно предавана традиция – музика; песен; слово (гатанка, приказка, пословица) и танц, но в него не присъства градежът, няма го сакралният български дом и огнището, съхраняващи през вековете народния дух, не присъстват символите, втъкани в носията, килима, фигурите по хлябовете. Разбирането за фолклора днес не е свързано с идеята за обединение на всички елементи на народния духовен излив. За да може обаче и сега, и в бъдеще народът ни да разнася духа и знанието по света, е необходимо ново разбиране за цялостност на народностното, за общото функциониране на неговите части. За това е целесъобразно, първо, да се потопим в елементите му, да опознаем фигурите, мотивите и съчетанията, които го изграждат, да разберем какво съдържат, да ги анализираме и да открием причинно-следствените връзки между тях. Чак след това може да потърсим логиката и смисъла, които носят, както и посланията, които изпращат на наследниците с помощта на своите символи.

В народното изкуство на всеки народ има една особена форма късо слово, което събира всичко, което човекът е разбрал подсъзнателно и го е извел като кондензирана мисъл. Тази къса мъдрост съдържа в себе си цялото знание за света и законите, които го управляват, не човешките, а вселенските. Това е пословицата.

Пословица, ПО – Словото!

„В началото бе Словото! И словото бе у Бога! И Бог бе словото!“^[1]

Ако приемем думата слово буквално, т. е. външно или формално, то тя ще принадлежи на изказа, на езика като средство за общуване и за разбиране на хората помежду им. Необходимо е на словото да се погледне от друг ъгъл, за да не се изпада във формализъм, за да се усетят в него и нюансите, и скрития смисъл, който това понятие носи и което го прави всичко – началото на всички начала. А то е Божествената мисъл и Божественото дихание.

Словото е Мисъл

Словото е първична мисъл за съзидание, за съществуване и развитие, за конструкция на света, за подреждането на света в себе–то на човека. СЛОВО=Мисъл + Слово, слово като предварителност, не като звук, а като идея за градеж, въображение, мисловно сътворяване. Бог става Слово – ритмичен звук, който прониква в Универсума и оформя всичко! Така се ражда това, което възприемаме днес с петте си физически сетива, а тези сетива начело с мисълта, произведена в най-важния орган на физическото ни съществуване – човешкия мозък, създават изкуство и култура, които, от своя страна, са отражение и на външното, и на скритото знание за и в еволюционното развитие.

Слово = Език

В този смисъл то е и език за свързване, преводът, от който могат да направят само тези, които го владеят.

Изкуството е език.

Чрез него осененият дух прави превод на вселенското знание в земен изказ – с думите, с камъка, с вибрациите на музиката и танца, с цвета и формата на шарката, в тяхната ритмичност и организация чрез ритмични модели.

Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Преди да бъдат наречени така, са се наричали „стари приказки“ или „прищи“ (Англ. Proverb, от Latin: proverbium – проста, конкретна, традиционна фраза, която изразява лесно разбираема истина, основана на чувство или социален опит). Пословицата често е метафорична и използва клиширан език и фолклорен жанр. Лорд Джон Ръсел поетично казва, че „пословицата е знание за един и мъдрост за мнозина“ (Mieder. 1993: 25) Според Михаил Арнаудов българските повествователи търсят чрез пословиците „мъдрата или духовита мисъл на народа по села и градове и чрез тях, както и чрез песните, приказките, преданията и поверията му те успяват да вникнат пряко в духовния му свят, тъй отличен в много отношения от този на интелигенцията“.

По – словото в пословицата е мисъл за вселенските закони, за причинно-следствените връзки, които движат живота, за привличането и отблъскването, за развитието, за живота и смъртта в пряк и преносен смисъл.  Пословиците са устойчива и много често употребявана форма на изказ. Обикновено с една пословица може да се каже всичко, което е необходимо, без многословие. „Зад поучителността на пословиците се крие устойчивостта на определени морални ценности и неслучайно те играят в известен смисъл ролята на морални закони, които определят поведението на човека“ (Georgieva & Ebazerova 2020: 59). Мъдростта в пословицата е подсъзнателна, в нея са изведени в метафорична форма знанията на хората в миналото за отношенията, за връзката с природата, за съдбата и битието, за силите, които движат света, за космоса. Знанието е закодирано в клетките на човека и се проявява под формата на изказ, с който може да се обясни всичко.

„Един от най-съществените въпроси на битието ни след този за Сътворението на света и създаването на човека е въпросът за принципите и законите на еволюцията. Той създава много доктрини, които взаимно се отричат, но и взаимно се допълват; градират познание според възможностите, които носят — наука, религия и окултизъм. Този въпрос е бил пред взрението на човека: пред взрението на учения, в съзерцанието на мистика, пред тези, които създават различни окултни школи, за да характеризират същината на този процес“ (Tolev, 1998: 72).

Под понятието Вселенски закони, изследователите предлагат различни тълкувания, които могат най-общо да се сведат до няколко основни духовни закони или закони на Еволюцията (Blavatska, Tolev, Tepervayn, Muldashev). Това са:

а)        законът за причината и следствието;

б)        законът за подобието;

в)         закон за привличането;

г)         закон за съответствието;

д)        закон за отражението;

е)        закон за целостта;

ж)        закон за ритъма.

В древността посветените стилизират знанието и го обличат във форма, достойна за възприемане с „невъоръжено“ око и ухо – градеж, поезия, песен, театър, рисунка и пластика. Повторението на даден елемент, цифра или броя на елементите е начин за закодиране и предаване на послание. Според триадичната концепция на Пиърс и Фреге, посланието е смисъл, изместил (основното) значение, по-широко вписал се в контекста, по-значим. За разбиране на ефекта от посланието ключови думи са „код“, „различие“ и „значимост“. То трябва да бъде разчетено чрез някакъв код, за да даде информация на получателя си и трябва да получи значимост – и в семиологическия, и във всекидневния смисъл на думата – да се вмести в определена, знакова за адресата система от отношения, да измести, да превърне всичко друго в незначително (Grigorov, 2011).

Херметизмът – едно от най-древните основополагащи духовни учения не е обвързано с вяра в Бог, но присъства във всички религии и духовни школи. Знанията, които дава, се откриват от най-новите изследвания на науката. Негов създател е Хермес Трисмегист^[2], живял по времето на най-старите династии на Египет, много преди времето на Мойсей. Смята се, че е автор на сборник с основните херметични принципи, максими, аксиоми и предписания, предавани от учител на ученик, известен като „Кибалион“. Херметизмът извежда седем принципа, в които се съдържат основните Истини за света, законите във Вселената, Мъдростта:

1. Принципът на менталността „Цялото е Ум; Светът е Ментален.“ Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като „Енергия“, „Сила“ и „Материя“; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума.
2. Принципът на съответствието „Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.“ Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. “Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното“ (Atkinsan, 2017:20).
3. Принципът на вибрацията „Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира“ Този Принцип олицетворява истината, че „всичко е в движение“, „всичко вибрира“, „нищо не е в покой“ – факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. Този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяснява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията
4. Принципът на противоположностите „Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“( Atkinsan, 2017: 23)
5. Принципът на ритъма „Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.“ Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение – напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната – между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята.
6. Принципът на причината и следствието. „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.“ Този принцип обяснява, че „всяко нещо се случва в съответствие със Закона“, че нищо никога не се случва без причина, че не съществува Случайност; че съществуват различни нива на Причина и Следствие.
7. Принципът на рода. „Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.“( Atkinsan, 2017: 29)

В Талмуда[3] тези принципи са обобщени по следния начин:

• Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
• внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
• внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
• внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
• внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба. (Коен, 2008)

Древната иранска религия – зороастризъм, разглежда Вселената като пространство на противоборство между Доброто и Злото и синтезира намерението на учението в кредото „Добри помисли, добри думи, добри дела“. (Kostadinova, 2015)

Ние изказваме предположение, че тези принципи, положения, закони са вложени като универсално знание за света в пословиците на всеки народ. Ще разгледаме поотделно всеки от законите в съответствие с вложеното по – Словото знание за отношенията между човека и Космоса в пословиците на нашия народ.

1. Закон за Причината и следствието е главният закон, на който се подчинява всичко. Този закон съответства на третия закон на Нютон, според който „На всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие“. Ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие. Според закона за причината и следствието (наречен още и закон за кармата), изходът от всяка ситуация зависи от нейните причини. Причините винаги служат на някаква идея или убеждения. Този Вселенски Закон казва, че нищо не се случва по случайност или извън Вселенските Закони. Всяко действие има реакция или последствие, а ние „жънем това, което сме посели“. Същността на този закон може да се формулира по друг начин: каквото посееш, това ще пожънеш, или с други думи казано, всичко, което се случва в живота, е породено от нашите мисли. Законът за причината и следствието е безпристрастен – като слънчевата светлина. Народната мъдрост много ясно демонстрира познаването на закона:

• Каквото повикало – такова се обадило;
• Каквото посееш, това ще пожънеш;
• Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо;
• Да би мирно седяло, не би чудо видяло;
• Докато не хвърлиш в нивата, не никне;
• Желаеш ли чуждото, загубваш своето;
• Казана дума – хвърлен камък;
• Каквото селото, такъв и кмета;
• Каквото си надробиш, това ще сърбаш;
• Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина;
• Клин клин избива;
• Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре;
• Който бърка в меда, той си облизва пръстите;
• Който е копал лозето, той ще яде гроздето;
• Който е работен, ще бъде имотен;
• Който завижда-не вижда;
• Който има крава пие мляко;
• Който копае гроб другиму, сам пада в него.

 

2. Законът за подобието. Всичко, което се случва в живота ни, се подчинява на един от основните закони, който гласи: Подобното привлича подобно

• Услуга за услуга;
• Умната жена струва повече от елмаз;
• Умните мъже си почитат жените;
• Умният и насън си изкарва хляба;
• Сърдит Петко, празна му торбата;
• Краставите магарета през девет дола се надушват;
• Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака;
• Пари при пари отиват;
• Лошите се лесно сдружават;
• Лоши уста всичко могат да кажат;
• Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши;
• Лошият и от дявола не се страхува;
• Лошият човек и хаджия да е, пак е лош;
• Лошо правил, па добро никога не видял;
• Лошото иде с колата, а се отнема с иглата;
• Лошо се с лошо изпъжда;
• Гарван гарвану око не вади.
• Барабар Петко с мъжете

 

3. Закон за привличането. Колкото повече имаш, толкова повече получаваш. Колкото повече привличаш, толкова повече неща можеш да привлечеш към себе си. Човекът е жив магнит и неизменно привлича в живота си хората, ситуациите и обстоятелствата, които са в хармония с неговите доминиращи мисли.

• Краставите магарета през девет земи се подушват;
• Като две и две — четири;
• Като две капки вода;
• Като дупе и гащи;
• Живее като сврака на драка;
• Живеят като котката и кучето;
• Живеят като снаха и свекърва;
• Жени мързеливи — деца въшливи;
• С какъвто се събереш, такъв ставаш.

 

4. Закон за съответствието. Външният свят е отражение на вътрешния. Той съответства на доминиращия начин на мислене. Според този Вселенски Закон принципите или законите на физиката, които обясняват нашия физически свят – енергия, Светлина, вибрация и движение – имат своите съответни принципи в ефира или вселената. Това означава, че всичко, което виждаме във физическия свят е било преди всичко нечия мисъл.
   • Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
   • Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
   • Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
   • Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
   • Ако Господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
   • Ако Господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
   • Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно.
   • Ако денят е къс, годината е дълга.
   • Ако е гарга, да е рошава!
   • Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
   • Ако живеем на село, трева не пасем.
   • Ако има грешка, има и прошка.
   • Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
   • Каквото е над, такова е и под.
   • Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
   • Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
   • Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
   • Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
   • Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
   • Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
   • Ако не съмва рано, ти подрани.
   • Ако не щеш мира, на ти секира!
   • Ако няма ум, крака няма ли?
   • Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
   • Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
   • Ако работата имаше край, още дядо ти да я беше свършил.
   • Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
   • Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
   • Всяко зло за добро.
   • Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
   • На гол тумбак, чифте пищови

 

5. Закон за отражението Този закон обезпечава великите ред и хармония, висшата справедливост и чистота на Вселената.

Външното отразява вътрешното. Ние сами създаваме нашия свят и можем да го изменим. Ако не ни харесва нещо, можем да го променим, като отстраняваме причините за този проблем и можем да създадем нещо ново. Необходимо е да се обърнем навътре към себе си и да изменим своята подсъзнателна програма за поведение. Ако искаме да променим заобикалящия свят и обкръжението си от хора, трябва да помним, че всичко, което ни заобикаля е отражение на самите нас. Затова е необходимо промяната да започне отвътре, от себе си. Когато променим себе си, ще се промени заобикалящата действителност.

• Бащина поука — синова сполука.
• Един яде лимон, на друг текат лигите.
• Който пее, зло не мисли.
• Който се цапа, той лапа.
• Който седи на воденицата, той си смила брашното.
• Който си върви полека, той отива надалеко.
• Който шъта в двора, той играе на сбора.

 

6. Закон за целостта. Светът е цяло и елементите му са свързани, и от всеки елемент може да се проследи цялото като в холограма. Защото всяка частица е носител на всичко така, както и човекът носи в себе си цялата информация за света и връзките между неговите части.

Човекът е част от Вселената и като част от цялото се стреми към това цяло. Нютон открива закона за привличане между материалните тела, а законът за целостта действа и на живите тела, които са информационно-енергетични структури. През целия си живот човек подсъзнателно се стреми да добие цялостност. Това обединява всичко в света.

• Сговорна дружина планина повдига.
• Слънцето не изгрява за едного.
• Ти работи, аз ще ти помагам — рекъл Господ.

 

7. Закон за Ритъма Според него всичко вибрира и се движи в определени ритми. Тези ритми установяват сезоните, циклите, стадиите на развитие и шаблоните, моделите в природата и живота.  Всеки цикъл се отразява върху постоянството на Вселената. След прилива следва отлив, нощта следва деня, след добрите времена настъпват лоши времена. В живота има спадове и изкачвания, така като човешкото развитие  се движи от  низходяща към възходяща посока – инволюция – еволюция.

• Капка по капка вир става.
• Всяко чудо за три дни.
• Всичко хубаво си има и край

 

В народното съзнание законите на Еволюцията, духовните закони нямат горната формулировка. Затова повечето пословици могат да се отнесат и към един, и към друг закон. Мъдростта на предците ни извежда знанието във вид, подходящ за различни житейски ситуации и от един случай (по – едно – слово) могат да се направят различни изводи, които да ни послужат в различни моменти. Най-често пословиците, които са свързани с причина и следствие, могат да се отнасят и за ритмичността, която е универсален принцип във Вселената (Каквото посееш, това ще пожънеш; Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо; Да би мирно седяло, не би чудо видяло; Докато не хвърлиш в нивата, не никне), а съответствието и отражението имат често аналогични словесни формулировки (Каквото е над, такова е и под; Ако искаш да вземаш, научи се да даваш; Всяко зло за добро и пр.). Законът за подобието има аналози и в закона за причина – следствия (Каквото повикало, такова се обадило и др.)

В народната памет е закодирано всичко, което като закономерности присъства във вселенския компютър. Мъдрите хора знаят, че причината и следствието вървят ръка за ръка, т.е. няма „случайност“, която да е по-силна и важна от факта, че всяко наше действие води до обозрим резултат и „Каквото посееш, това ще пожънеш“. По същият начин и „Каквото повикало, такова се обадило“, подобното привлича подобно, необходимо е всеки да се съобразява с това правило, защото мисълта на човека е най-голямата му сила, така както и обредите, и обичаите в живота на предците имат в основата си точно този закон – и „Герман“, и „Пеперуда“ – и дъжд, и  слънце извиква мощната народна енергия така, както знае от дедите си, както е предавано знанието в семейството и рода, както народът познава закона и неговото приложение, за да се случат нещата и да научи човекът „уроците си“.

Предците ни са имали закодираното знание за човешката еволюция и несъмнено са търсели най-доброто за себе си и за наследниците си. Благодарение на това е процъфтявал родът, раждали са се красиви и здрави потомци, умножавали са знанието и моженето, богатството на родителите си. Но затова е нужно да се привличат към семейството хора, които да носят подобни добродетели, да множат, а не да разпиляват семейното богатство. Поради тази причина майката търсила за дъщеря си най-подходящия момък, който да отговаря на имотното състояние на тяхното семейство, бащите пък искали снаха от семейства, които уважават моралните ценности, които могат да родят здрав и красив наследник. Трезвата народна мисъл е наясно, че „С какъвто се събереш, такъв ставаш“, че ако не са работни младите, както са били техните родители ще загине това, което е градено с векове – „Жени мързеливи — деца въшливи“. Търсили са синхронност, за да може бъдещото семейство да бъде един организъм и неговите елементи да се спогаждат и да си приличат „Като две капки вода“, за да „мели брашно“ семейната воденица.

По същия начин българинът е усещал подсъзнателно, че промяната идва с промяна на мисленето и че най-красивата идея – за къща, семейство, красив двор или имане първо се ражда в мисълта. А за да стане реалност, на физическо ниво, се налага да се потрудиш, да преодолееш препятствия, да я заслужиш. Народният мъдрец може да каже „Всяко зло за добро“, защото знае, че в живота има и върхове, и спадове, и ако нещо, за което мислиш, че е лошо, те споходи, то след него задължително ще се появи друго, което да те извиси. Много често са разбирали, че „Ако искаш да познаеш човека, дай му власт“, така проверяваш приятелите си, така избираш ортак за обща работа, даже и с кого да се сродиш.  А прозрението да пазиш това, което имаш не е нищо друго освен опазване на традиции, родова памет, род и семейство, имане – „Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш“. Ако не се опазва това, което притежаваш, няма как на негово място да дойде нещо добро и градивно. И още ако в мисълта ти е хаос, ако не знаеш какво да правиш, кой път да поемеш, то и резултатът ще бъде същия.

Подобни идеи може да потърсим в народната мъдрост и по отношение на спазването на закона за отражението. „Каквото повикало, това се и обадило“ е не само пример за добро познаване на причинно-следствените връзки в света, но и за връзките между мислите и идеите на човека и тяхната реализация на физически план. „Бащина поука — синова сполука“ пък показва освен здравата връзка между поколенията, също така загатва за предаването на знанието – житейско и вселенско, за да продължи да съществува рода и да се предава от баща на син и от майка на дъщеря. По същия начин се предава знанието и на седенките с песните и танците, в измесването и украсяването на хляба със символност, във везането на дрехата, в градежа на черквата и къщата на българина. Всичко в кой и да е клон на народното изкуство е магия от символи, разположени в определен ритмичен порядък и разказващи приказка – приказка за това кой си, какъв си, защо си тук и на къде отиваш. За да се знае, че си българин и навсякъде да носиш народното знание за света и нашето място в него като част от цялото.

Пословицата често присъства и в приказките за животни, които в исторически аспект са най-стари. Тези приказки притежават двупланово изображение – светът на животните е похват за разкриване на сложните човешки взаимоотношения и нрави. Героите в тях – мечката, вълкът, лисицата,  врабчето и други – са типизирани и противопоставени едни на други, като характерите им се разкриват чрез постъпките и диалозите. Пример за такива български народни приказки  са „Мечката и дърварят“ и „Лозарят и косето“.  Те завършват с афористично умозаключение на народния разказвач, което често крие в себе си народна мъдрост. Поуката при тези приказки обикновено е пряко изказана и има констативен характер, например: „Казана дума – хвърлен камък“ и „Който е копал лозето, той ще яде гроздето.“ (Valcheva; 2020)

В миналото дедите ни са търсели и знаели връзката си с макрокосмоса и са я пренасяли в микрокосмоса си – семейството и рода. Цялата космогония на българите е свързана с природата – при – рода – при рода, при близките, при роднините. Подсъзнателен стремеж за единение с всичко е и символиката в народното изкуство. А в пословицата тази цялостност излиза на преден план като мото и като извод, за да води – „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“, „Сговорна дружина планина повдига“. В пословицата е закодирана и ритмичността на космоса – „Всичко тече, всичко се променя“, „Ако не засееш, няма да ожънеш“. Ритъмът в пословицата посочва последователността на явленията и процесите, връзката между събитията, редуването на добро и лошо, издигания и спадове. Т. нар. закони на Вселената, закони на Еволюцията са послания, втъкани в който и да е артефакт от народното ни изкуство във времената, когато не е било необходимо да се изтъква авторство, а само знание и мъдрост. Затова и нямаме автори – писатели, поети, композитори, но наследеното знание ни показва Пътя напред, ако отворим очи за истините в него, ако се вслушаме в ритмичността на повторенията му, ако се обърнем към себе си и потърсим истината вътре в нас.

Всички части на целокупното народно знание са дошли до нас под формата на изкуство – т.е. метафора, символност, информационна система за „посветени“ в него. И не формата във всяко от тези изкуства е това, което ни води, а посланието, знанието за връзката с природата, с космоса, със себеподобните и света, знанието за това, че се развиваме и вървим напред към цялото, като преди това намерим себе си и всеки последва собствения си Път!

ЛИТЕРАТУРА

1. Аткинсън, У.У. (2017) Кибалион. София: Дигитален център „Мария Арабаджиева“.
2. Григоров, Ат. (2011) Съобщение и послание. Диалог, Електронно списание на СА „Д. А. Ценов“, №3.
3. Георгиева С., М. Ебазерова (2020) Съдържателно-технологичните модели на работа с пословици в родноезиковото обучение през погледа на учители и ученици. SOCIOBRAINS.COM ISSUE 72 (online)
4. Коен, Е. (2008) Талмуд за всеки, София: Кибея.
5. Костадинова, С. (2015) Тримата братя и златната нишка на безсмъртието в мита за Ферейдун – „Шах-наме“ („Книга за царете“) на Абулгасем Фердоуси, (сс.181-187) В: Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии, София: УИ „Св. Климент Охридски“.
6. Мулдашев, Е. (2003) От кого сме произлезли, София: НСМ Медия.
7. Толев, В. (1998) Закони на Еволюцията, (сс. 71 – 91) в: НУР 98/3, издание на Общество „Път на Мъдростта“, Пловдив.
8. Mieder, W. (1993) „The wit of one, and the wisdom of many: General thoughts on the nature of the proverb. Proverbs are never out of season: Popular wisdom in the modern age 3-40. Oxford University Press.
9. Neusner, Jacob (2003). The Formation of the Babylonian Talmud. Wipf and Stock Publishers. p. ix.
10. Steinberg, Paul; Greenstein Potter, Janet (2007). Celebrating the Jewish Year: The Fall Holidays: Rosh Hashanah, Yom Kippur. The Jewish Publication Society. Talmud central text to Rabbinic.
11. Steinsaltz, Adin (2009). What is the Talmud? The Essential Talmud (30th anniversary ed.). Basic Books.
12. Valcheva, P. (2020). The stories of the Banat Bulgarians – methodical instruments in building up language and literary knowledge in pre-school children. Annual of Assen Zlatarov University, Burgas, Bulgaria, v. XLIX, book 2

REFERENCES

1. Atkinson, U. U. (2017) Sofia: Digitalen tsentar Maria Arabadzhieva.
2. Grigorov, At. (2011) Saobshtenie i poslanie, v: „Dialog“ Elektronno spisanie na SA „D. A. Tsenov“ – Svishtov, Vol
3. Georgieva, S., M. Ebazerova (2020) Content-technical models of working with provers in education in Bulgaria according to teachers’ and students’ point of view WWW.SOCIOBRAINS.COM ISSUE 72, (online)
4. Koen, E. (2008). Talmud za vseki. – Sofia: Kibeya
5. Kostadinova, S. (2015) Trimata bratya i zlatnata nishka na bezsmartieto v mita za Fereydun – „Shah-name“ („Kniga za tsarete“) na Abulgasem Ferdousi, v: Dvanadeseta konferentsia na nehabilitiranite prepodavateli i doktoranti ot Fakulteta po klasicheski i novi filologii, Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 181-187.
6. Muldashev, E. (2008) Ot kogo sme proizlezli. – Sofia: NSM Media
7. Tolev, V. (1998) Zakoni na Evolyutsiyata, In: NUR 98/3, izdanie na Obshestvo „Pat na Madrostta“, Plovdiv, 71-91
8. 8. Mieder, W. (1993). „The wit of one, and the wisdom of many: General thoughts on the nature of the proverb. Proverbs are never out of season: Popular wisdom in the modern age 3-40. Oxford University Press.
9. 9. Neusner, Jacob (2003). The Formation of the Babylonian Talmud. Wipf and Stock Publishers. p. ix.
10. 10. Steinberg, Paul; Greenstein Potter, Janet (2007). Celebrating the Jewish Year: The Fall Holidays: Rosh Hashanah, Yom Kippur. The Jewish Publication Society. Talmud central text to Rabbinic.
11. 11. Steinsaltz, Adin (2009). „What is the Talmud?“. The Essential Talmud (30th anniversary ed.) Basic Books.
12. Valcheva, P. (2020). The stories of the Banat Bulgarians – methodical instruments in building up language and literary knowledge in pre-school children. Annual of Assen Zlatarov University, Burgas, Bulgaria, v. XLIX, book 2.

[1] Библия: Йоан 1:1-18

[2] Хермес Трисмегист (гр. Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот, които са богове на писането и магията в съответните си култури. Двамата богове били психопомпи, т.е. водачи на душите в задгробния живот [https://sebepoznanie.com].

[3] Талмудът (на иврит: תלמוד „указанията“) се смята за авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, легенди и истории. Той е основен източник за законодателство, обичаи и морални ценности на юдаизма. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел – Петокнижието (Мойсеевият закон или Тората). (Neusner, 2003), (Steinberg & Potter 2007), (Steinsaltz,2009)