Abstract:This article refers to a topic of present interest and of increasing importance – providing a safe learning environment in cases of physical aggression. The focus of this publication is put on the policies that aim prevention and intervention of risky behavior bearing the signs of physical aggression. It contains foreign experience on the matter, both at national and school level, and a comparison is made with the existing regulations and policies treating the subject in our country. The study highlights the biggest challenges faced by educational institutions in terms of providing a safe environment for children and teachers and justifies the need to develop and improve relevant policies, outlining their importance in reducing the phenomenon of „physical aggression“. Based on the analysis of the problems and needs of the Bulgarian educational institutions and the current state of the existing policies in our country, several recommendations have been made for introduction of specific measures and guidelines.

Системното нарушаване на класната дисциплина и проявите на насилие и тормоз са сред големите предизвикателства, пред които са изправени педагогическите специалисти не само у нас, но и в други страни. Възможностите за адекватно справяне с този проблем са тясно свързани както с равнището на подготовка на педагогическите специалисти, така и с особеностите на образователната система и в частност съществуващата нормативна уредба, разработените политики и въведени практики в тази насока. Настоящата публикация има за цел да представи именно политиките, които са насочени към превенция и интервенция на рисковото поведение и най-вече към тези прояви, носещи белезите на физическата агресия. В публикацията проблемът е разгледан както в контекста на българската система на предучилищното и училищното образование, така и в контекста на образователните системи на страните от Обединеното кралство, които имат добре развити политики за осигуряване на безопасна образователна среда.

Въпреки че темата за физическа агресия в образователните институции е широко отразявана и дискутирана у нас през последните години, а педагогическите специалисти често извеждат този проблем на преден план по отношение на професионалното прегаряне (бърнаут), той е слабо отразен в съществуващата нормативната уредба. В Закона за предучилищното и училищното образование[1] е вменена отговорността на специалистите да опазват живота и здравето на децата и учениците: „Педагогическите специалисти имат следните задължения: … да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията“ (чл. 219, ал. 2, т. 2), нито в този, нито в друг нормативен документ обаче е упоменато как трябва да бъде поета тази отговорност в случаите на проявена физическа агресия, характеризираща се с висока степен на риск! Същият закон определя, че „Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение” (чл. 185, ал.1), а в ал. 2 на същия член и в чл. 186, ал. 1 са зададени и конкретни насоки по отношение на видовете и съдържанието на тези дейностите, които са част и от общата подкрепа за личностно развитие (чл. 178, ал.1, т. 12). Прави впечатление обаче, че тези текстове се отнасят за случаите, в които съответното проблемно поведение все още не е факт или вече е проявено, т.е. не касаят възможностите за интервенция по време на самата проява. В същия дух, но в по-голяма конкретика, този въпрос е регламентиран в Наредбата за приобщаващото образование[2], където фокусът отново е върху превенцията на насилието и преодоляването на проблемното поведение, като по смисъла на текста „преодоляването” изцяло е насочено към корекцията на поведението, а не към действията на педагогическите специалисти в момента на проявата. Частично, в тази насока, със заповед РД09−5906/28.12.2017 г. на министъра на образованието и науката, е утвърден Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищно образование[3] и Алгоритъм[4] за прилагането му. В този механизъм вече е отразен и въпросът за възможната намеса при проявите на физическа агресия, като в приложение № 2 „Насоки за интервенция”, точка първа „Прекратяване на ситуация на насилие и тормоз” е записано следното: „Задължение на всеки служител на институцията е да се намеси, за да прекрати ситуация на насилие/тормоз, на която е станал свидетел или за която е получил сигнал… в случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно; когато има опасност за живота на детето, неговото здраве и физическия интегритет може да се използва разумна физическа сила под формата на избутване, издърпване, задържане на място”. Почти изцяло текстовете в този механизъм са насочени отново към превенцията и последващата подкрепа, а не толкова към момента на проявата, когато рискът е най-съществен. Същевременно, определянето на възможността за прилагане на „разумна физическа сила под формата на избутване, издърпване, задържане на място” означава, че се допуска употреба на физическа намеса при определени обстоятелства, но текстът е твърде общ и не става ясно кога и по какъв начин е уместно педагогическите специалисти да влизат във физическо съприкосновение с децата. Терминът „разумна физическа сила”, както и конкретните форми на намеса, предполагат редица уточнения и допълнителен регламент, а на ниво прилагане – и практическа подготовка. При всички положения, въпреки липсата на конкретика, приемането на такъв механизъм е стъпка в посока регламентиране действията на педагогическите специалисти при проявите на физическа агресия от страна на децата. Според Алгоритъма за прилагане на механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищно образование, образователните институции трябва ежегодно да изготвят/актуализират планове, съдържащи ясни срокове, ангажименти и отговорности за дейностите по превенция и интервенция на насилието и тормоза, като в документа е представена и общата рамка, към която институциите трябва да се придържат.

Важен документ на национално равнище е и Междуинституционалният план за действие за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции[5], който допълва горепосоченият механизъм, разработен е съвместно от множество институции и съдържа в себе си 22 конкретни мерки за превенция на агресията в училище. Част от заложените в плана мерки са краткосрочни и средносрочни, но има и такива с постоянен характер. Освен срока за изпълнение на мерките, в документа са посочени и отговорните за това институции. Основно мерките касаят медицинското обслужване в образователните институции, информационната и методическа подкрепа на педагогическите специалисти относно действията, които трябва да предприемат в случаите на инцидент, насилие и други критични ситуации, както и взаимодействието им с други специалисти и институции, имащи отношение към тези ситуации. Съществен акцент в част от мерките е взаимодействието на педагогическите специалисти с родителите, както и тяхното активното включване в дейностите по превенция и противодействие на насилието. В плана налице са и мерки за подобряване координацията между институциите на областно равнище с цел превенция и противодействие на насилието в училище, както и подобряване на институционалните политики в тази насока. Като най-пряко свързани с осигуряването на безопасна образователна среда при проявите на физическа агресия, могат да бъдат откроени мерките свързани с разработването на информационни материали с практически насоки и организирането и провеждането на обучения на директори, учители и други педагогически специалисти относно действията, които трябва да предприемат в случаите на инцидент, насилие и в други критични ситуации. Сред обученията в тази насока са и тези по оказване на първа помощ на деца и ученици, както и обученията за работа с деца с емоционални и поведенчески затруднения.

Индиректно с осигуряването на безопасна образователна среда при проявите на физическа агресия е свързана и Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие[6] (един от държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищно образование). Тази наредба не касае пряко въпроса за превенцията и противодействието на проявите на агресия, но е свързана с физическото пространство, в което се осъществява учебно-възпитателния процес, а то от своя страна е един от факторите, които имат отношение към появите на социално неприемливо поведение, включително носещо белезите на физическата агресия. С най-голяма сила това се отнася до процеса на приобщаване на децата и учениците със специални образователни потребности.

На ниво конкретна образователна институция, изготвените политики и програми, съобразно Механизъма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищно образование, Алгоритъма за прилагането му, както и Междуинституционалният план за действие за превенция на агресията и за засилване на сигурността в образователните институции, обичайно включват:

• въведение и цел на съответния документ;
• понятийни и терминологични уточнения;
• определяне на взаимодействията с институциите, които имат отношение към противодействието на тормоза и насилието (МВР, МЗ, МОН, ДАЗД, АСП, доставчиците на социални услуги, кметовете на общините и т.н.);
• разработване на политика на образователната институция по отношение на тормоза и насилието, определяща целите и конкретните мерки за превенция и интервенция;
• създаване на координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза и насилието;
• изготвяне на план за превенция и интервенция на насилието и тормоза за съответната учебна година, основаващ се на оценката за ситуацията в образователната институция;
• изготвяне на етичен кодекс, както и на единни вътрешни правила;
• задаване на насоки за оценка на ситуацията (оценка на риска) и разпознаване на насилието и тормоза по определени признаци;
• разработване на механизъм за индивидуална и групова интервенция, включващ водене на съответната документация, процедури за откриване и работа по случай, възможности за включване на родителите, групата/класа, както и насочването към външни служби;
• класификация на формите на насилие и тормоз и предприемане на съответните действия (съобразно Приложение 1 от Механизма). Включва четири компонента: нива на насилие и тормоз; отговор на институцията; документиране и последователност на процедурите за интервенция.

Безспорно приемането на Механизъма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищно образование и Алгоритъма за прилагането му, както и разработваните политики и програми на равнище конкретна образователна институция, е необходима стъпка в посока справяне с проявите на агресия. Тя задава ясни насоки и структурира превенцията, интервенцията и подкрепата в дейността на педагогическите специалисти, както и подпомага вземането на управленски решения за осигуряването на по-безопасна образователна среда.

Анализирайки въпросните документи, могат да бъдат отправени и някои препоръки за тяхното подобряване. На първо място трябва да се отбележи, че по смисъла на текста в Механизма, под „превенция” се разбира единствено „обща превенция” на равнище клас/група, но не и на равнище отделен ученик. Колкото и да е важна общата превенция, тя не отчита конкретните потребности, дефицити и фактори, оказващи въздействие върху поведението на детето/ученика, който проявяват предизвикателно поведение (в т.ч. насилие и тормоз). Това от своя страна затруднява разработването на индивидуално насочени стратегии за превенция, които да бъдат ефективни и съобразени със спецификата на конфликтната ситуация, както и с личностните особености на детето с поведенчески затруднения. Подобен подход би бил недотам ефективен, когато класа/групата има адекватно разбиране и поведение относно междуличностните взаимоотношения, изключващи насилието и тормоза, както и спазването на правилата в образователната институция, а конфликтните ситуации биват провокирани единствено от определени деца.

По отношение на проявите на агресия и тормоз (във всички техни измерения), в графата „Последователност на процедурите за интервенция”, като първа стъпка е записано „Прекратяване на ситуацията и успокояване/интервенция към всички участници”. Тази процедура реално е свързана с едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени педагогическите специалисти днес, а именно, справяне с проявите на физическа агресия. Тези прояви могат да имат различен характер и форма, да възникнат при различни обстоятелства и да са с различна степен на риск, което предполага и използването на широк набор от стратегии, насочени към неприемливото поведение. Прибавяйки и факта, че педагогическите специалисти нямат нужната подготовка за овладяване на агресивното поведение, когато то предполага физическа намеса, както и липсата на документ, който ясно да регламентира и дава насоки за поведението на специалистите в подобни ситуации, подобна обща формулировка на процедурата е по-скоро формална и няма оперативна стойност. Съществен пропуск е, че сред формите на насилие и тормоз (посочени са форми на физическо, психическо, сексуално и кибернасилие) не са включени проявите на автоагресия, респективно липсва и процедура за интервенция в тези случаи, което е особено важно при работата с деца със специални образователни потребности и най-вече с тези от аутистичния спектър.

Поведението на педагогическите специалисти, съобразно Механизма, е сведено до унифициран набор от „процедури за интервенция” при проявите на насилие и тормоз, чието стриктно следване може да има и негативен ефект ако не се отчита спецификата на педагогическото общуване с детето, личностните му особености, взаимоотношенията и взаимодействията на равнище специалист-родители и родители-дете, обстоятелствата, при които детето е проявило неприемливо поведение, както и възможностите за промяна на поведението чрез педагогически подходи и средства. Като цяло педагогическите аспекти на интервенцията са слабо засегнати, а някои от тях имат спорен характер. Дискусионно е например, доколко удачно е при всяка проява на насилиe и тормоз, независимо от спецификата и обстоятелствата, в случая да бъде въвличана групата/класа (както е заложено в Механизма), особено в случаите, в които това уронва достойнството на засегнатите.

Като пример за добре разработени политики и успешно въведени практики по отношение на осигуряването на безопасна образователна среда, могат да бъдат посочени страните от Обединеното кралство. В тях, в продължение на повече от две десетилетия, както на национално, така и на локално и на ниво конкретна образователна институция, се разработват политики за прилагане на т.н. „позитивни подходи” и „физическа намеса”, които са съобразени със съществуващата нормативна уредба (няма отделен закон, който да определя тези политики). Обичайните им наименувания са: Positive Handling and Physical Intervention Policy, Policy and Guidelines for Use of Physical Intervention, Restrictive Physical Intervention Policy и т.н.

Според А. Ранев oсновните характеристики на позитивния подход включват:

• разкриване и използване на положителния потенциал на детето;
• индивидуален подход;
• екипна работа;
• промяна чрез дейности от ежедневието и естествената среда;
• подкрепа на родителите и специалистите, работещи с детето. (Ranev, 2017)

Позитивните подходи са подходи, основаващи се на силните страни, интересите и потребностите на детето, както и на развитието на неговия потенциал чрез насърчаване и изграждане на нови умения, компетентности и просоциални поведенчески модели. Като такива, те са насочени не само към превенцията на агресивните прояви, но и целят постигането на трайна промяна в детското поведение. Тези подходи са залегнали в основата и на т.н. „физическа намеса”, която е пряко свързана със ситуациите, изискващи бърза, кризисна интервенция, насочена към осигуряване на безопасна образователна среда в условията на физически конфликт. Физическата намеса, в контекста на работата с деца с емоционални и поведенчески затруднения, може да бъде определена като набор физически действия за ограничаване на мобилността, предприети от възрастните, с цел ограничаване на риска от нараняване на децата и/или околните. Тя включва специфични техники за задържане, ескортиране, разтърваване, измъкване и упражняване на контрол в широк спектър от ситуации, в които е налице насилническо, агресивно поведение или проява на автоагресия от страна на децата. (Nikolov, 2020). Този тип намеса е наложителна в случаите, в които децата демонстрират поведение, което не само е неприемливо, но и представлява заплаха за живота и/или здравето им или тези на околните. На концептуално ниво, тази интервенция е тясно свързана с позитивните подходи, допълва ги и заедно с тях образува цялостен модел за подкрепа на деца с предизвикателно поведение.

Въпросният модел е в основата на съществуващите политики за осигуряване на безопасна образователна среда в страните от Обединеното кралство, които обичайно имат следната структура:

• въведение и цел на документа;
• понятийни и терминологични уточнения;
• нормативни документи, на които се основава политиката;
• правна рамка, регулираща употребата на физическа намеса и определяща субектите, които могат да я прилагат, както и условията, при които това е възможно;
• основни принципи, определящи прилагането или неприлагането на техниките за физическа намеса (обвързани с концепцията за приоритетната употреба на позитивните подходи);
• процедури за изготвяне на оценка на риска;
• форми на физическа намеса. Определяне на техните характеристики и условия за прилагане;
• превенция на агресивните прояви, включваща факторите, които оказват въздействие върху детското поведение, както и стратегиите за превенция, които могат да бъдат използвани;
• изготвяне на индивидуален план за подкрепа и проследяване на случая (включено е в част от политиките);
• определяне задълженията на директора и на персонала на образователната институция. Регламентиране на екипната работа и взаимодействията с други институции;
• обучения на персонала. Педагогическите специалисти периодично преминават през обучения по физическа намеса. Те се провеждат от външни фирми, акредитирани от Британския институт за затруднения в обучението (British institute of learning disabilities);
• прилагани процедури и документиране на случая след употребата на физическа намеса.

Съпоставяйки политиките в България с тези в страните от Обединеното кралство може да бъдат откроени следните особености:

Таблица 1. Съпоставка на политиките в България и Обединеното кралство

 В периода 2008−2020 г. бяха проведени редица обучения по позитивни подходи и физическа намеса в различни градове у нас, организирани както в рамките на НПО сектора, така и в рамките на предлаганите от катедра „Социална педагогика и социално дело” към Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ „Св. Климент Охридски” курсове за следдипломна квалификация и курсове за продължаваща квалификация. При проведените обучения с участието на различни специалисти, работещи с деца − социални и специални педагози, социални работници, психолози, педагогически съветници, учители, възпитатели, логопеди и др. ясно бе очертана необходимостта от подобен тип подготовка, насочена към най-рисковите взаимодействия с децата в случаите на проявена физическа агресия. Тази необходимост се основава най-вече на факта, че съществуващите политики и практики все още не дават задоволителен отговор на въпросите, касаещи справянето с физическата агресия по време на учебно-възпитателния процес. Именно тези ситуации са и едно от най-големите предизвикателства в работата на педагогическите специалисти.

При липсата на алтернативна методика за интервенция при проявите на физическа агресия, въвеждането на физическата намеса (на системно равнище) в практиката на специалистите, работещи с деца у нас, е препоръчително, а в определени случаи и наложително. Независимо от равнището на педагогическа подготовка и опит на специалистите, възникват и ситуации (особено често при работата с деца със специални образователни потребности), които предполагат влизане във физическо съприкосновение с децата, с цел обезопасяване на средата, в която те са обучавани и възпитавани. Налице е необходимостта от по-ясно определяне на правата и задълженията на педагогическите специалисти в случаите на проявена физическа агресия, както и тяхното обезпечаване със съответните политики и практическа подготовка. Въвеждането на физическата намеса като политика и практика на национално ниво би било важна крачка по отношение на противодействието на детската агресия и осигуряването на по-безопасна за развитие среда.

ЛИТЕРАТУРА

1. Николов, Ц. (2020). Справяне с предизвикателното поведение при работа с деца в училищна и извънучилищна среда. Педагогика, №. 2.
2. Ранев, А., Ц., Николов (2017). Позитивен подход и физическа намеса при работа с деца с предизвикателно поведение. Педагогика, № 4.
3. Department for Children, Schools and Families. The use of force to control or restrain pupils. Guidance for schools in England. Nottingham, 2010
4. Hanline, M. F., Wetherby, A., Woods, J., Fox, L., & Lentini, R. (2004). Positive Beginnings: Supporting Young Children with Challenging Behavior [CD-ROM].
5. Harris, J., Cornick, and etc. (2008). Physical interventions. A Policy Framework. Second edition, BILD Publications.
6. Nottinghamshire Country Council. (2011). Keeping Classrooms Safe for Learning and Teaching. Physical Intervention Policy.

REFERENCES

1. Nikolov, Ts. (2020). Spravyane s predizvikatelnoto povedenie pri rabota s detsa v uchilishtna i izvanuchilishtna sreda. Pedagogika, 2.
2. Ranev, A., Ts., Nikolov (2017). Pozitiven podhod i fizicheska namesa pri rabota s detsa s predizvikatelno povedenie. Pedagogika, 4.
3. Department for Children, Schools and Families. The use of force to control or restrain pupils. Guidance for schools in England. Nottingham, 2010.
4. Hanline, M. F., Wetherby, A., Woods, J., Fox, L., & Lentini, R. (2004). Positive Beginnings: Supporting Young Children with Challenging Behavior [CD-ROM]
5. Harris, J., Cornick, and etc. (2008). Physical interventions. A Policy Framework. Second edition, BILD Publications.
6. Nottinghamshire Country Council (2011). Keeping Classrooms Safe for Learning and Teaching. Physical Intervention Policy.

[1] https://www.mon.bg/bg/57

[2] https://www.mon.bg/bg/59

[3] https://mon.bg/upload/14362/Mehzm_protivodejstvie_tormoz_281217.pdf

[4] https://www.mon.bg/upload/14360/Mehzm_protivodejstvie_tormoz_Algoritum-281217.pdf

[5] https://www.mon.bg/upload/2051/PLAN_za_deistvie_agresia.pdf

[6] https://www.mon.bg/bg/59