Abstract: The article deals with a particularly important problem for modern society, namely the manifestations of deviant behavior among adolescents. This behavior is characteristic of adolescents in the period of maturation and socialization. This phenomenon is caused both by the impact of unfavorable external factors (improper upbringing in a family environment, influence of the peer group, socio-economic conditions) and as a consequence of the crisis periods in the psychosocial formation of the child’s personality. It is essential to prepare teachers and social pedagogues to identify and deal with various manifestations of deviant behavior by adolescents.

Keywords: deviant behavior, social pedagogue, training, prevention

Проявите на девиантно поведение са характерни за подрастващите в периода на съзряване и социализация. Това е феномен, породен както от въздействието на неблагоприятни външни фактори (неправилно възпитание в семейна среда, влияние на групата на връстниците, социално-икономически условия), така и следствие на кризисните периоди в психосоциалното формиране на личността на детето.

Този проблем е обект на изследване на много български и чуждестранни учени, в чиито трудове се описват целите и задачите на социално-педагогическата дейност с деца и младежи с отклонения в поведението, както и методите на социално-педагогическата дейност за превенция на проявата на девиантно поведение (Е. Рангелова, Р. Манчева, С. Будева, Т. Демирева, Т. Манасиева, Т. А. Василкова, М. А. Галагузова, Л.А. Беляева, Л.С. Виготски, A.С. Макаренко и др. )

Девиантното (от латинското deviatio – отклонение) или отклоняващо се поведение се свързва винаги с определен вид несъответствие между човешките постъпки, действия и дейности с разпространените в обществото и неговите групи ценностите, правилата (нормите) и стереотипите на поведение, очаквания и нагласи[1].

Галаузова дава следното определение: „Девиантно поведение е един от видовете отклоняващо се поведение, свързани с нарушаване на съобразени с възрастта социални норми и правила на поведение, характерно за микросоциалните отношения (семейство, училище) и малки възрастово-полови социални групи“ (Galauzova, 2000:216).

Според авторката проявите на девиантното поведение от подрастващите се изразява в агресия, системни отклонения от учебната или трудова дейност, бягства от дома, употреба на алкохол и наркотични средства и др. (пак там).

А. Гърбачева определя девиантното поведение като закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното или психосоциалното формиране на децата и подрастващите. Тя посочва, че субекти на девиантното поведение могат да бъдат както психически здравите деца и юноши, така и тези с различни по степен и характер на изразеност физически и психофизически аномалии(Garbacheva,1996).

Русанка Манчева определя девиантното поведение като система от действия, на отделен човек или група от хора, които се проявяват под формата на действия и постъпки, които не се приемат от обществото и се определят като отклоняващи се от моралните, културните, естетическите и религиозни норми на поведение, а част от тях и от правните и се определят като правонарушения на хората. Всички те свидетелстват за неадекватност и нарушен процес на нравствен контрол над собственото поведение и затова, по своята насоченост, девиантното поведение има деструктивен и автодеструктивен характер (Mancheva, 2012:21).

Според Елена Димитрова една от основните предпоставки за девиантно поведение на юношите са ограничените им умения в областта на емоционалната интелигентност, трудностите, които изпитват, когато отстояват собственото си мнение пред връстниците, липсата на мотивация за учене, неспазването на общоприетите социални норми и правила, невъзможност да се самоопределят личностно и професионално[2].

Георгиев изразява становище, че преобладаващата част от децата в конфликт със закона са жертви на неглижиране, много често придружено с физическо и друго насилие. Те са отглеждани в семейства с нисък социален и образователен статус, живеят в бедност и често нямат реален достъп до общите и до социалните услуги. В резултат на това децата имат сериозни трудности в училище, застрашени са от отпадане от училище, което от своя страна води до социално изключване и десоциализация (Georgiev, 2019:51).

Змановская разглежда специфичните особености на отклоняващото се поведение в два аспекта:

•  Отклоняващото се поведение е това, което не съответства на общоприетите социални норми на поведение, т. е. девиантното поведение е нарушение не на всички, а на най- важните за дадено общество в даден момент социални норми.
• Девиантното поведение и личността, проявяваща такова поведение предизвикват негативните оценки на другите хора. Тези оценки могат да са под формата на социални санкции илизаконово установени наказания (Zmanovskaya, 2008:12).

            Според Мудрик същността на социалната педагогика се изразява в социалното възпитание на човека и неговата социалната защита. Тези процеси са в основата на развитие на социалната педагогика като професионална дейност, основаваща се на научните основи на социална диагностика, социално прогнозиране и социална справедливост (Mudrik, 2006).

Професионалното предназначение на социалния педагог е да предотвратява проблеми и своевременно да установява причините, водещи до отклонение в поведението, както и да осъществява превантивна и корекционна дейност по отстраняване на различни негативни явления (Basov, 2006:29-30).

Функциите на социалния педагог са следните:

• Образователно-възпитателна.Изразява се в педагогическо въздействие върху поведението и дейността на децата и целенасочено използване във възпитателния процес на средствата и възможностите на социалните институции.
• Диагностична. Социалният педагог изучава медико- психологичните и възрастови особености на човека, неговите интереси, условията на живот, способности за общуване, какви позитивни или негативни въздействия оказва средата върху личността.
• Организационна. Социалният педагог организира социално-педагогическата дейност с деца и възрастни.
• Прогностична. Включва дейности по прогнозиране и проектиране на процеса на социално развитие в микросоциума.
• Превантивна. Социалният педагог привежда в действие социално- правови, юридически и психологически механизми за превенция и преодоляване на негативни въздействия, като в същото време оказва социално-терапевтична помощ на имащите нужда.
• Организационно – комуникативна. Осигуряване на доброволни помощници в социално-педагогическата работа с деца и семейства.
• Защитна. Умението на социалния педагог да използва правовите норми за защита на правата и интересите на личността (Оvcharova, 2004:33).

Като част от професионалното си обучение студентите от специалност „Социална педагогика“, ОКС „бакалавър“ и магистърска програма „Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики“ изучават теорията и практиката за превенция и справяне с проявите на девиантно поведение сред подрастващите. Също така овладяват знания за теориите за умственото и личностното развитие на личността, както и теорията и практиката на социално-педагогическото консултиране и съветване. В учебните планове са предвидени дисциплини за изучаване на видовете, характеристиките и причините за девиантно поведение в детството, юношеството и в зряла възраст. В процеса на обучение съществено място е отделено на овладяване на знания и компетенции за прилагане на психологически и педагогически методи за развитие, формиране и корекция на свойствата на личността, за психодиагностика на личността.

Основната цел на изучаването на дисциплини, разглеждащи проблематиката на девиантно поведение, е формирането у бъдещите социални педагози на умения и компетенции за оказване на специфичната помощ за децата в намиране на личностен смисъл в живота, овладяване на морални ценности, на способност за саморегулация, самокорекция на поведението.

През м. май и м. септември 2024 г. бе проведено изследване сред 43 студенти от 3. курс специалност „Социална педагогика“ и 20 студенти от магистърска програма „Педагогическа превенция на престъпността и пробационни практики“ в Русенски университет относно подготвеността им за превантивна и корекционна дейност с подрастващи с девиантно поведение или намиращи се в риск за проява на такова поведение. При провеждане на изследването бяха използвани методът на анкетиране на студентите с помощта на авторски въпросник и групова дискусия.

Прилагането на анкетно проучване сред студентите имаше за цел да установи:

• Степен на познаване на емоционални състояния на подрастващите и на причините за отклоняващо се поведение;
• Разпознаване на най-типични характеристики на девиантно поведение сред учениците;
• Наличие на знания за ролята и мястото на социалните педагози за намаляване проявите на девиантно поведение.

Преди провеждане на анкетирането на студентите бе проведена групова дискусия.

При груповата дискусия основната характеристика на метода е тази, че когато се провежда едновремено с повече лица, на преден план излизат комуникативните компетенции и се предполага, че участниците в такава дискусия познават проблема.

При груповата дискусия всеки студент има възможност не само да се изкаже, но и да обоснове своето мнение, да се съгласи или отхвърли мнението на другите участници. Тази особеност е добра предпоставка да се установи способността на участниците да излагат и защитават аргументирано своите становища по проблемите, като при определени случаи те коригират собствените си виждания и позиции.

Проведените дискусии показаха, че разбирането от студентите на ситуациите с насилие и прояви на различни форми на девиантно поведение в значителна степен се определя от ценностно-нормативната сфера на личността на учениците и се акцентира върху това, че главната причина, подтикваща подрастващите към участие в насилствени прояви, следва да се търси в правилата за поведение, приети в референтната група от връстници.

Анкетната карта съдържа 12 въпроса, като 7 от тях са с отворен отговор, за да могат студентите да изразят своето мнение по разглежданата проблематика.

На първия въпрос „Какви знания, умения и компетенции придобиват студентите в изучаваните дисциплини, подготвящи ги за работа с деца с отклоняващо се поведение в училищна и извънучилищна среда?“ анкетираните са посочили, че усвояват базови знания и умения за разпознаване на девиантното поведение и неговите форми, на причините, условията и факторите, които го провокират, какви са методите за превантивна и корекционна работа с подрастващи с девиантно поведение и техните семейства.

На въпроса „Кои са факторите, предизвикващи проявата на девиантно поведение сред подрастващите?“ 66% от анкетираните са посочили на първо място, че причините могат да се открият в семейството, децата често наблюдават и възприемат девиантни модели на поведение; 21% от студентите считат, че модели на отклоняващо се поведение се усвояват в средата на връстниците,10% в училището и 3% влияние на медиите.

Фигура 1

Студентите-социални педагози споделят, че рисковите фактори за проява на девиантно поведение сред подрастващите са в резултат на нисък социално-икономически статус на учениците, слаба връзка между родители и деца, влошени взаимоотношения с връстниците, липса на интерес към училището, което от своя страна води до ниска успеваемост, а понякога и до отпадане от училище.

На въпроса чувстват ли се подготвени студентите за работа с ученици, които имат асоциално и рисково поведение, 76% са отговорили положително, 7% отрицателно и 17% считат, че имат какво да научат още.

Фигура 2

Преобладаваща част от анкетираните са изразили мнение, че родителите оказват съдействие на социалните педагози при установяване на причините за прояви на девиантно поведение от децата и при изработване на корекционни програми (53%), докато 43% смятат, че могат да окажат съдействие само при необходимост.

Фигура 3

На въпроса „Необходими ли са добре формирани комуникативни компетенции у студентите и къде се проявяват те?“ студентите са посочили в отговорите си, че комуникативните компетенции на социалния педагог са от особено важно значение и се проявяват при индивидуалния подход към децата, при създаване на атмосфера на доброжелателност и доверие, при спазване на конфиденциалност.

Относно новите зависимости – интернет, телефони, компютърни игри, студентите-социални педагози са изразили мнение, че това са рискови фактори, които оказват отрицателно въздействие върху емоционалното, психическото и физиологичното здраве на детето. Децата живеят във виртуалната реалност, което затруднява общуването им с връстници и др. хора. Често са раздразнителни, имат ниска самооценка, а това е реална предпоставка да отклоняващо се поведение.

По отношение на методите и подходите, които използват академичните преподаватели за формиране на социално-педагогическа компетентност у бъдещите социални педагози, студентите са посочили интерактивните методи беседа, решаване на казуси, мозъчна атака, кейс стъди.

При проучване на педагогическия потенциал на образователната среда на висшето учебно заведение за формиране на социално-педагогическата компетентност на бъдещия социален педагог 68% от анкетираните са посочили, че предвидените за изучаване дисциплини формират професионално-личностни качества у студентите, 15% считат, че могат да се въведат и други дисциплини, свързани с работа с деца с девиантно поведение и 17% са дали отговор „не мога да преценя“.

На въпроса „Кои са основните трудности в работата със семействата на ученици с девиантно поведение?“ анкетираните са посочили нежеланието на родителите да се ангажират с отглеждането на децата си; проявяват безразлично отношение към тяхното образование; родителите смятат, че това поведение е характерно за юношеството и съпровожда процеса на израстване.

Към най-перспективните дейности, свързани с превенцията на девиантно поведение на подрастващите, бъдещите социални педагози са посочили възпитателната дейност сред учениците, организиране на свободното им време; разработване на методически материали за децата, родителите и учителите за превенция на отклонения в поведението (тютюнопушене, употреба на алкохол, насилие и др.).

На въпроса „Смятате ли, че сте достатъчно подготвени за работа по превенция на девиантното поведение сред подрастващите?“ студентите са изразили мнение, че са придобили знания, умения и компетенции за идентифициране на характеристиките на взаимоотношенията в класа, както и за идентифициране на ученици със социални затруднения в адаптацията, водещи до повишен риск от развитие на девиантно поведение 100%.

Девиантното поведение на подрастващите заема централно място сред социалните, педагогически и психологически проблеми в съвременното общество. В тази връзка проблемът с превенцията и корекцията на отклоняващото се поведение на подрастващите в образователните институции придобива все по-голяма актуалност.

В процеса на работа с подрастващите учителите и социалните педагози често се сблъскват проблеми, свързани с нарушаване на нормите на поведение, поява на зависимости, агресивност и насилие.

Основните средства за създаване на педагогически условия за превенция на девиантното поведение са насърчаване на социализацията на учениците; приобщаване към околната среда чрез формиране на умения за общуване с връстници и възрастни; включване в разнообразни дейности според интересите и потребностите на децата. В тази връзка основна насока за дейността на преподавателския състав (учители и социални педагози) е формирането и укрепването на индивидуалните психологически и социални фактори за развитие на учениците, създаване на благоприятен социално-психологически климат в училище, идентифициране на взаимоотношенията в групата на връстниците, подкрепа на деца със социални и образователни затруднения като основа за превенция на девиантното поведение.

ЛИТЕРАТУРА:

Басов, Н.Ф. (2006). Социальный педагог: Введение в профессию: учеб. пособие для студ. высш. учеб. заведений/ Н.Ф. Басов, В.М. Басова, А.Н. Кравченко. Москва: Издательский центр „Академия“.

Галаузова, М. А.(2000). Социальная педагогика. Курс лекции. Москва: ВЛАПОС.

Георгиев, Г. (2019). Жертви на системата или защо децата в конфликт със закона все още не са деца в риск. Педагогически новости, №1, Русе: Университетско издателство на Русенски университет.

Гърбачева, А. (1996). Психология на девиантното поведение. Велико Търново: Абагар.

Демирева, Т., С. Будева. (2002). Девиантно поведение. Велико Търново: Абагар.

Змановская, Е. В. (2008). Девиантология: (Психология отклоняющегося поведения): учеб. пособие для студ. высш. учеб. заведений. Москва: Издательский центр „Академия“.

Ломброзо, Ч. (2005). Преступный человек. Санкт Петербург: МИДГАРД.

Манасиева, Т. (2010). Девиантно и делинквентно поведение на децата. Основи за превенция и корекция. София: Изток-Запад.

Манчева, Р. (2012). Диагностика на личността с девиантно поведение. Благоевград: Югозападен университет „Неофит Рилски“.

Овчарова, Р.В. (2004). Справочная книга социального педагога. Москва: ТЦ Сфера.

Рангелова, Е. (2000).Педагогически проблеми на ресоциализацията на децата с девиантно поведение. София: Комливес-ЛМ 2000

REFERENCES:

Basov, N.F. (2006). Sotsialynoy pedagog: Vvedenie v professiyu: ucheb. posobie dlya stud. vissh. ucheb. zavedeniy/ N.F. Basov, V.M. Basova, A.N. Kravchenko. Moskva: Izdatelyskiy tsentr „Akademia“.

Galauzova, M. A. (2000). Sotsialynaya pedagogika. Kurs lektsii. Moskva: VLAPOS.

Georgiev, G. (2019).Zhertvi na sistemata ili zashto detsata v konflikt sas zakona vse oshte ne sa detsa v risk. Pedagogicheski novosti, №1, Ruse: Universitetsko izdatelstvo na Rusenski universitet.

Garbacheva, A. (1996). Psihologia na deviantnoto povedenie. Veliko Tarnovo: Abagar.

Demireva, T., S. Budeva. (2002). Deviantno povedenie. Veliko Tarnovo: Abagar.

Zmanovskaya,E.V.(2008).Deviantologia:(Psihologia otklonyayushtegosya povedenia): ucheb. posobie dlya stud. vissh. ucheb. zavedeniy. Moskva: Izdatelyskiy tsentr „Akademia“.

Lombrozo,Ch. (2005). Prestupnoy chelovek. Sankt Peterburg: MIDGARD.

Manasieva, T. (2010). Deviantno i delinkventno povedenie na detsata. Osnovi za preventsia i korektsia. Sofia: Iztok-Zapad.

Mancheva, R. (2012). Diagnostika na lichnostta s deviantno povedenie. Blagoevgrad: Yugozapaden universitet „Neofit Rilski“.

Ovcharova, R.V. (2004). Spravochnaya kniga sotsialynogo pedagoga. Moskva: TTs Sfera.

Rangelova, E. (2000).Pedagogicheski problemi na resotsializatsiyata na detsata s deviantno povedenie. Sofia: Komlives-LM 2000

---

[1] Гилинский,Я.И.2004.Девиантология:социология преступности, наркотизма, проституции, самоубийств и других „отклонений“,Москва,с.4

URL: https://www.rulit.me/books/deviantologiya-sociologiya-prestupnosti-narkotizma-prostitucii-samoubijstv-i-drugih-otklonenij-read-501947-4.html

[2] Димитрова, Е.2023. ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ –възможност за превенция на девиантно поведение в юношеска възраст Обществено възпитание, бр.1, с.42

http://www.ckbppmn.government.bg/magazines/c5729e36ef412f0e7764f897d7215d10.pdf