Abstract: Preparation for national external assessment at the end of the 7th grade is an important moment for both students and their teachers. The article examines the program for external evaluation in the subject and presents a tested model of work in the course of pedagogical practice. Three trial external assessments were conducted with the students of the 7th grade in order to check their current knowledge and to mark the next steps in their preparation. After each exam, the results are carefully analyzed and students and parents have detailed feedback regarding the success rate on the specific tasks. The article proposes a possible working model for preparation for external assessment.

Keywords: national external assessment, exam preparation, information retrieval, editing, text creation, Bulgarian language, literature

Увод

В края на седми клас учениците завършват основния етап на своето образование, като националното външно оценяване по български език и литература е проверка на усвоените знания и умения. От една страна, този изпит измерва знанията и уменията, придобити до момента, а от друга, служи за прием в различни училища. Милен Велушев посочва, че „това е единственият валиден тест за всички акумулирани знания и умения на учениците за целия изминал период на образование“ (Velushev, 2020:32), което подчертава значимостта на изпита за седмокланиците. Подготовката за външно оценяване по български език и литература е дълъг и отговорен процес, който изисква последователна работа върху езиковия материал и литературните задачи, заложени в изпитната програма, както и върху създаването на трансформиращ преразказ на непознат текст. На преподавателите често им се налага да адаптират учебните материали спрямо индивидуалните потребности на всеки ученик и да се стремят да мотивират подрастващите в хода на учебния процес, за да могат да се справят успешно в изпитната ситуация. Тази статия разглежда учебно-изпитната програма по български език и литература с оглед на външното оценяване по предмета в края на 7. клас, като се анализират основните предизвикателства, пред които се изправят учителите по време на работата си с учениците върху първата част на изпита, и се представят възможните начини за преодоляването им. Проведеното изследване има важно практико-приложно значение, тъй като идентифицира конкретни трудности пред учениците и учителите и възможни начини за преодоляването им; предлага ефективни стратегии, които да се използват по време на подготовката за националното външно оценяване; дава препоръки за повишаване на мотивацията в учебния процес.

Учебно-изпитната програма по български език и литература за НВО

Задачите в националното външно оценяване по български език и литература обхващат материал, който е част от задължителното учебно съдържание, включено в учебните програми по предмета от 5. до 7. клас включително[1]. Проверката на усвоените знания се извършва чрез задачи с избираем и свободен отговор. Въпросите от първата част могат да се обединят в пет групи – извличане на информация от непознат текст; задачи върху граматическия материал (включват изучената граматика в 5., 6. и 7. клас); редактиране на езикови грешки; литературни задачи, които проверяват познаването на произведенията от българската литература; тълкуване на цитат от литературна творба. Тези задачи проверяват езиковата, комуникативно-речевата, литературната и социокултурната компетентност на седмокласниците. Втората част изисква създаване на преразказ на непознат текст. 

Тук накратко са представени особеностите на петте компонента от външното оценяване по български език и литература в края на седми клас.

Извличане на информация от непознат текст – учениците трябва да познават особеностите на различните видове текстове – научен, художествен, медиен, разговорен, да използват дадената информация за изпълнение на поставените задачи и да могат да определят темата на текста. Най-често седмокласниците имат за задача да разпознаят вида на текста, да открият кое твърдение е вярно/невярно според информацията в текста или таблицата или текста и таблицата и да формулират свободен отговор по поставен въпрос, като използват предоставената информация. Тези задачи проверяват умението на учениците да тълкуват, осмислят и оценяват информация (Petrov, M. Padeshka, Balinova, 2018:10), което е ключово умение през 21. век.

Задачи върху граматическия материал, изучен в 5., 6. и 7. клас – въпросите са върху граматическия материал, изучен в прогимназиалния етап на обучение. Част от въпросите са отворени и изискват посочване на вида на използваното местоимение, причастие, глаголно време, наклонение или еднородни части. За разпознаване на видовете думи (синоними, омоними, антоними), частите на речта и изречението, както и видовете сложни изречения, се използват предимно въпроси със затворен отговор.

Редактиране на езикови грешки – това е 17. задача от външното оценяване, в която са допуснати 14 езикови грешки – правописни, пунктуационни и при членуване. За отстраняване на грешките е необходимо прилагането на изучените правила до седми клас включително. Учениците трябва да редактират текста и да го препишат в листа за отговори.

Литературни задачи върху произведения от българската литература – задачите от 18. до 23. са с избираем отговор и проверяват познаването на изучените литературни творби. 24. задача е със свободен отговор и учениците трябва да свържат цитат с литературно произведение, реплика с герой или да разпознаят литературното произведение по зададеното описание.

Тълкуване на цитат от литературна творба – това е последната 25. задача, с която завършва първата част на външното оценяване. Учениците създават текст в обем от 3 – 4 изречения, от който да проличи, че познават литературната творба и умеят да разтълкуват вложения смисъл в дадения цитат, анализирайки използваните езикови средства.

Създаване на трансформиращ преразказ – учениците пишат трансформиращ преразказ по поставена дидактическа задача (преразказ от името на неутрален разказвач или от герой от творбата), без да разполагат с текста пред себе си. От седмокласниците се изисква да предадат съдържанието според поставената задача, да изберат подходящо глаголно време, да приложат езиковите норми на съвременния български книжовен език и графично да оформят текста.

Изследователска част

През учебната 2023/2024 г. с учениците от 7. А клас на ЧСУ „Роналд Лаудер“ бяха проведени три пробни външни оценявания с цел проследяване на напредъка им и евентуални пропуски в усвояването на учебното съдържание, над които да се работи допълнително. В изследването са обхванати всички 15 седмокласници от паралелката, сред които е и дете билингва. За целта е разработена петкомпонентна карта, която отразява напредъка по отделните компоненти от първата част на изпита – четене на непознат текст и извличане на информация; граматични въпроси; редакция на езикови грешки; литературни въпроси; тълкуване на цитат от литературна творба. Общият брой точки по петте компонента е 65, като в картата е посочен максималният брой точки за всеки от тях и постигнатият резултат от конкретния ученик. Тази систематизирана информация дава адекватна представа на ученика – родителя – учителя в каква степен е усвоен изучаваният учебен материал и над какво да се положат повече усилия.  

Трите пробни изпита са проведени през декември 2023 г., март 2024 г. и май 2024 г., като целта е учениците да свикнат с формата на изпита и да формират умения за работа в рамките на установеното време. След всеки пробен изпит е изчислена успеваемостта по отделните компоненти и е направен анализ на какво трябва да се наблегне в работата в часовете по български език и литература, за да се запълнят пропуските.

Резултати

Първите въпроси от външното оценяване проверяват умението за извличане на информация от непознат текст и включват затворени и отворени въпроси (със свободен отговор). Умението за четене на текст и извличане на информация е сред основните умения, над които се работи в процеса на обучение по български език и литература до 12. клас. В трите пробни изпита е даден текст с таблица към него и въпроси към двата източника на информация. Учениците най-често допускат грешки при въпроса, който е насочен към извличане на информация както от текста, така и от таблицата. Обикновено те посочват верния отговор според информацията от текста, като не обръщат внимание на написаното във въпроса – както от текста, така и от таблицата. При първия пробен изпит успеваемостта върху извличането на информация от непознат текст е 85%, което показва, че учениците имат добре развити четивни умения и използват информацията от различни видове източници (текст и таблица) за изпълнение на поставените им задачи. През март месец резултатът е 93%, а през май – 75% (Фиг. 1).

Фиг. 1. Успеваемост върху първия изпитен компонент

Разликата в успеваемостта при провеждане на последните два пробни изпита зависи и от трудността на текста за четене с разбиране, тъй като учениците по-трудно възприемат информацията от научен текст спрямо научнопопулярния. Средният резултат по този компонент от трите изпита е 84%, което доказва високата четивна грамотност на учениците от 7. клас.

Вторият изследван компонент е свързан с познаване на граматичните правила, които се изучават в прогимназиалния етап на обучение. Най-нисък е резултатът през месец декември – 54%, а най-висок през март – 78% (Фиг. 2). По-ниският резултат при първия пробен изпит се дължи на по-малкото време за преговор на изученото в 5. и 6. клас, както и усвояването на новото учебно съдържание от 7. клас. През месец май успеваемостта е 64%, като въпросите, над които са работили учениците, обхващат целия материал, включен в програмата за национално външно оценяване. Най-честите затруднения са свързани с глаголните времена, наклоненията и разпознаване на частицата и междуметието. Те могат да бъдат преодолени чрез повече упражнения върху граматичния материал с цел затвърждаване и системен преговор.    

Фиг. 2. Успеваемост върху граматичните задачи

Третият компонент от формата на външното оценяване проверява умението за редактиране на езикови грешки в даден текст (17. въпрос). Върху тази задача е работено многократно в часовете по български език и в 6. клас, което е предпоставка учениците да не срещат затруднения с нея. Успеваемостта при трите пробни изпита е между 71% и 83% (Фиг. 3), което се дължи на натрупания опит през годините, от една страна, и на високата езикова култура, от друга. Грешките, които по-малко ученици успяват да редактират, са свързани с пунктуацията на обособените части – материал, изучаван в часовете по български език в 7. клас, за който е нужно повече време за упражнения, за да бъде усвоен.

Фиг. 3. Успеваемост върху редактиране на езикови грешки

Следващият компонент от формата на външното оценяване обхваща творбите от българската литература, изучени в часовете по литература в 5., 6. и 7. клас. Въпросите са както затворени, така и отворени, и проверяват познанията на учениците за литературните творби и техните жанрове. Най-много ученици се затрудняват с 24. задача – разпознаване на литературна творба по конкретен цитат или нейно описание и посочване на герой според негова реплика, което показва, че не познават задълбочено изучените текстове. Най-високи са резултатите при последния пробен изпит (Фиг. 4), който обхваща всички произведения, включени в програмата за национално външно оценяване. Данните на Фиг. 4 показват много малки разлики в успеваемостта при този компонент, което е доказателство, че учениците познават сравнително добре изучените произведения и техните жанрове. 

Фиг. 4. Успеваемост върху литературните задачи

Последната задача във формата на външното оценяване е за тълкуване на цитат от литературна творба в рамките на 3–4 изречения, като това е задача за разширен свободен отговор. Учениците от седми клас срещат известни затруднения с писането на теза, което проличава и от резултатите на Фиг. 5. През декември успеваемостта е 42%, което е сравнително нисък резултат на фона на представянето им на останалите компоненти. Причините са няколко: това е нова задача, върху която са работили през октомври и ноември и не са натрупали достатъчен опит; не са прочели задълбочено литературното произведение, в резултат на което не могат да разтълкуват конкретния цитат; не разпределят правилно времето си и не работят по 25. въпрос. След провеждане на първия пробен тренировъчен изпит през месец декември се установи, че учениците имат затруднения с тълкуването на цитат от литературна творба, което е предпоставка да се обърне повече внимание върху последната задача. В следващите месеци учениците тълкуваха цитати както в часовете в училище, така и у дома като част от самоподготовката им по предмета, като се анализираха допусканите грешки и се даваха насоки за редакцията им. Засилената работа върху тази задача повиши успеваемостта при пробния изпит през март до 83%. Спад има на последния пробен изпит, когато поради неправилно разпределение на времето част от учениците не са работили върху 25. задача, което се отразява върху цялостния резултат при изпълнение на задачата.

Фиг. 5. Успеваемост върху задачата за тълкуване на цитат

Първата част на пробния изпит е с общо 65 точки, като представянето на учениците, изчислено в проценти, е между 67% и 75% и е над средното ниво за столицата според представените данни от Министерството на образованието и науката през 2023 г. (Фиг. 6.).

Фиг. 6. Успеваемост на първия модул в %

Изводи

• Пробните тренировъчни изпити по формата на Националното външно оценяване спомагат за изграждане на умения за работа за определено време и по определен формат
• Пробните тренировъчни изпити по формата на Националното външно оценяване помагат на учениците да свикнат с изпитната ситуация и имат за цел да намалят стреса по време на реалния изпит
• Пробните тренировъчни изпити по формата на Националното външно оценяване спомагат за затвърждаване на взетия материал и развиват чувство на отговорност
• Пробните тренировъчни изпити по формата на Националното външно оценяване помагат на преподавателя да анализира върху кои компоненти учениците се нуждаят от повече работа и да насочи усилията си върху тях
• Пробните тренировъчни изпити по формата на Националното външно оценяване ориентират учениците и родителите за моментните им познания по предмета.

Заключение

В хода на подготовката за външно оценяване редовната и обективна оценка на знанията и уменията на учениците има ключова роля. Провеждането на пробни изпити позволява да се установят индивидуалните нужди на всеки ученик, което е предпоставка за по-целенасочена работа във времето до изпита. Това е ефективен начин за подобряване на качеството на обучението и подготовката на седмокласниците. Анализираните резултати посредством 5-компонентната карта дават на учениците важна информация за силните и слабите им страни, което ги насочва върху какво да обърнат повече внимание. Провеждането на пробни изпити показва на учениците как да използват теоретичните знания в практически задачи, което повишава мотивацията им за учене. Тези изпити не трябва да се възприемат единствено като средство за контрол, а като инструмент за развитие, който дава конструктивна обратна връзка, която да мотивира седмокласниците да работят по-усърдно с цел постигане на по-високи резултати. Посредством персонализиране на обучението и насърчаване на активното участие на учениците пробните изпити повишават мотивацията за учене и създават позитивна учебна среда. Подготовката за външно оценяване в края на седми клас е част от цялостния образователен процес, като изпитът е възможност за доказване на придобитите знания и формираните умения, които ще бъдат основа за личностното развитие на всеки ученик.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Велушев, М. (2020). Накъде води този път? Констатации, основани на някои особености на системата на основното и средното образование в България. Сп. Стратегии на образователната и научната политика, том 28, с. 32.
2. Петров, А., М. Падешка, М. Балинова (2018). Книга за учителя по български език. София: Булвест 2000, с. 10.

REFERENCES:

1. Velushev, M. (2020). Nakude vodi tozi put? Constatacii, osnovani na nyakoi osobenosti na sistemata na osnovnoto I srednoto obrazovanie v Bulgaria. Sp. „Strategii na obrazovatelnata I nauchnata politika“, tom 28, s. 32.
2. Petrov, A., M. Padeshka, M. Balinova (2018). Kniga za uchitelya po bulgarski ezik. Sofiya: Bulvest 2000, s. 10.

---

[1] Модел на НВО по български език и литература в VII клас учебната 2022-2023 година, https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/natsionalno-vanshno-otsenyavane-nvo/nvo-za-vii-klas/model-na-nvo-za-vii-klas-prez-uchebnata-2023-2024-godina/arhiv-modeli-na-nvo-za-uchenitsite-v-vii-klas/