Abstract: The ability of students to develop knowledge, skills, and attitudes is influenced by external conditions. Some of these are directly related to motivation, which teachers can foster through the activities they select in class. The teacher’s role is to adapt the learning environment so that motivation becomes an inherent phenomenon for a larger number of students. This article presents ideas for objectifying the effectiveness of educational interaction, based on the fundamental needs of adolescents and adapted to real conditions. The proposed strategies and guidelines aim to enhance efficiency and improve outcomes in pedagogical interaction.

Keywords: motivation, educational interaction, theories of motivation, hierarchy of needs, concept

Работят ли на практика всички постановки за мотивация, използвани в образователния процес? Адекватни ли са те, от една страна, на съвременната образователната парадигма, от друга страна, на потребностите на съвременното общество и на когнитивния егоцентризъм у съвременния ученик. Има ли учителят днес ролята на вездесъщ, който може да промени облика и възприятието на своите ученици, да влияе пряко или косвено върху тяхното развитие?

Отговорът на всички тези въпроси е категоричен – и днес, в условията на технологична дезориентираност, бурно навлизане на АI, многообразие от методи и похвати, омаловажаване на човешкия фактор в еволюционното развитие, учителят все още е Пигмалион, който има силата да сътвори идеалния образ на ученическата Галатея (по: Petrov: 2023).

Търсенето на обективност във всички аспекти на образователното взаимодействие и в образователната институция като цяло не успява да нулира докрай присъствието на учителя с неговото субективно отношение към действителността с оглед на ключовата роля, която той има, представена метафорично в теорията на Р. Галисън. В теоретичната постановка на Галисън (Galisan: 2010) се характеризират преподавателските способности на учителя като: дипломат, съдия, баща/майка, философ, кумир, божество.

Несъзнателно като активни страни в образователното взаимодействие учителите и учениците продължават да бъдат част от един толкова известен експеримент, който оказва влияние във взаимоотношенията и съвместните дейности повече от половин век. Експериментът на Розентал и Джейкъбсън, свързан със скритата интелигентност на учениците, красноречиво доказва, че очакванията на учителите се материализират, че учителят може да влияе на реалното поведение и постижения на учениците. Оказаното влияние не е с абсолютна стойност за всички участници в образователното взаимодействие, в което доминантна е личността на учителя по български език и литература въз основа на схващанията, че обучението по език е основният фактор за формиране и развитие на личността и обществото като цяло. Спецификата на дейността обучение по български език като вид взаимодействие между субекти с различни социокултурни, психофизиологични и др. особености се определя от характеристиките на: субектите, мотивите, целите, резултатите и начините за постигане и отчитане на резултатност (Dimchev 2010: 75). Без една от тези характеристики е невъзможно осъществяването на това взаимодействие като процес. Ако участниците в педагогическата комуникация не са мотивирани да овладяват знания, умения и отношения, то педагогическото взаимодействие е обречено на ученическо „бездействие“.

Мотивираността е понятие, което има отношение към цялостния процес на обучението. Свързва се с личността на учителя и основната му функция на мотиватор, с поредица от действия за мотивиране, които се поставят в процеса на преподаване, и изначалната част на всяка урочна единица, с процеса на учене и езиковата личност на ученика, която се изгражда въз основа на неговия лексикон, тезаурус и прагматикон. Именно мотивационното равнище е т. нар. прагматикон на личността според Ю. Н. Караулов, т.е. системата от цели, мотиви, нагласи и намерения. Изграждането на това равнище е в посока от учителя към ученика, което налага в методическата подготовка на учителите по български език да бъде поставен и акцент върху техния прагматикон (по: Georgieva: 2021).

Методическата подготовка на учителя е теоретична и практическа. Теоретичната подготовка включва овладяване на сведения за функцията и структурата на образователния процес в средното училище, за социалните потребности, за учениците като обект на съзнателно и целенасочено въздействие, за факторите, от които зависи развитието им.

За оптимизирането на учебния процес е необходимо да се отчита и влиянието на други науки – в случая психологията и психолингвистиката, които активно съдействат за разкриване на механизмите, с чиято помощ се усвоява езиковедска, комуникативноречева и обща култура.

Това поставя необходимостта от проектиране и реализиране на теоретичните постановки и механизмите за пораждане на мотивация в часа по български език.

В психологията съществуват множество стратегии за повишаване на успеваемостта в образованието чрез мотивацията за учене, една от тях представя модел, създаден от Жерард Гроу, в който се прави връзка между мотивацията за учене и овладяването на знания и умения. Моделът е изграден от четири равнища, като всяко едно от тях отговаря на опреден стил на ръководене на образователния процес. В първоначалния етап, асоцииран с първо равнище, учениците все още се ориентират в обстановката и не притежават знания за същността на изучаваното явление. Тук от изключително значение е авторитетът на обучаващия. Във второ равнище интересът от страна на обучаваните е налице и учителят се превръща в мотиватор. В последващото равнище на развитие ученикът вече е действаща страна в образователното взаимодействие под влияние на засиления интерес, а учителят се превръща във фасилитатор, чиято роля е да отсее правилното от неправилното и уместното от неуместното, което учениците овладяват и развиват. В последното равнище, отговарящо на етапите на развитие на подрастващите, е достигната степента на самостоятелност в действията на учениците, които сами си поставят целите и начините за тяхното реализиране. Тук ролята на учителя е на консултант, а ученикът е достигнал степен на развитие на самостоятелни умения за операционализиране с различна по вид информация и нейното използване (по: Ivanov: 2022).

Познаването на този модел е насока за избор на подходящ подход и средства в работата на учителя на всеки един етап от организацията на интеракцията и в избора на подходящи стратегии за работа.

Според Т. Ангелова комуникативноориентираното обучение означава не въобще обучение по комуникация чрез подражание на образцовата реч на писатели класици, подражанието на образцовата реч, генерирана от учителя, а по собствен път – пътя на ученето чрез опита в опита, чрез проекти, чрез критическо мислене, чрез конструктивизъм в действие в обучението по български език. Обучението по български език трябва да стане обучение по прагматика, да формира отношение към езиковия знак, към речевата комуникация (Angelova 2004: 32). Ключово тук е отношението – отношението между субектите в педагогическата интеракция, отношението към езика и към образователната парадигма като цяло, а то е основен компонент в мотивацията.

Сред множеството теории за мотивацията, които обясняват какво подтиква хората към действие, основно място заема Йерархията на потребностите на Маслоу. Основата ѝ се гради на идеята, че човешкото движение се реализира чрез необходимостта от удовлетворяване на специфични нужди и желания. Нуждите, категоризирани йерархично, се постигат поетапно, но прогресията нагоре е възможна само при задоволяване на по-ниското ниво. Достигането на всяко едно от тези равнища на удовлетвореност е резултат от взаимодействието между преподаване – учене – оценяване. Изпълненията на различни типове задачи в обучението по български език „могат да помогнат за изграждане на личен когнитивен стил, да предложат възможности за формиране на собствени комуникативни ценности, потребности, нагласи за действие (Dimchev 2010: 39).

Вникването в основните положения на Йерархията на потребностите може да бъде приложено към ученето и постиженията на учениците по български език. Основна роля в постигането на всяко едно ниво на развитие играе учителят, който трябва да бъде активен субект, воден от убедеността във възгледа, че обучението по български език има водеща роля не само за осъществяване на успешен образователен процес, но и активно съдейства за формиране на успешни личности, чрез подобряване на езиковата им подготовка – основен фактор за развитие на личността.

Проектирането на структурата на йерархията на потребностите в образователния диалог започва от второ ниво – потребност от сигурност – свързва се със стремежа на учениците за постигане на безопасност и стабилност, изграждането на самочувствие, което се постига, от една страна, чрез придобиването на увереност, от друга, чрез постигането на репутация и престиж сред останалите в групата.

Второто ниво от йерархията на Маслоу се свързва с мотивацията, концентрацията и постиженията на учениците в образователния контекст. Учениците се чувстват в безопасност, когато знаят какво могат да очакват от учителя и от протичането на образователната интеракция. В това ниво има няколко фактора, които учителят трябва да има предвид, за да установи сигурност и стабилност в обучението по български език.

1. Ред в класната стая – тук не става въпрос за чистота, а за основни правила, с които да запознае учениците още в етапа на тяхното опознаване. Постигането на хармоничен учебен ред включва следните правила:

• Всеки ученик трябва да има точно определено място, което да заема в класната стая. Установеното позициониране ще помогне на учителя да запомни по-бързо имената на учениците, което е не просто проява на уважение, но и на усещане за важност у учениците.
  • Всяко правило, което въвежда учителят по отношение на процеса на работа, изхождайки от най-малките детайли, трябва да бъдат установени в първоначалния контакт с класа и непроменени до края на тяхното обучение. На този етап от своето развитие учениците се чувстват сигурни в реда, който създава учителят.
  • Учебните материали за часа трябва да бъдат приготвени след биенето на втория звънец, в противен случай учителят рискува да загуби голяма част от часа.
  • Необходимо е учениците да влизат навреме в час и да излизат след биенето на звънеца, при избързване за излизане от тяхна страна следва леко забавяне в освобождаването от час. Това е форма на уважение от тяхна страна, която учителят трябва да завоюва и затвърди.
  • Учителят не стои седнал в час, сядането на стола е неуважение от страна на учителя към учениците, ограничава видимостта и обхвата към класа.
  • Учителят не бива да се изкушава да използва план, написан на дъската в предходния час, да, това спестява време, но лишава учениците от поетапно възприемане на информацията – зрително и слухово.
  • Учителят трябва да използва една и съща структура на плановете, които създава в зависимост от лингвистичната информация, която подлежи на овладяване.

          Например при изучаване на ново езиково явление планът може да има следния модел на подредба:

• Същност на (посочва се езиковата единица)
• Видове
• Употреба

Следването на единно въведен модел за представяне на новата лингвистична информация позволява учениците да изградят представа за езика като система със строго кодифицирани правила, взаимосвързаност и взаимообусловеност на езиковите факти, което в последващ етап ще помогне за трансформирането на знанията в умения за практическа употреба.

В 5. и 6. клас на основната образователна степен учебните седмици са 34, съответно по 5,5 часа седмично, което не позволява равномерното разпределение на часове по български език и по литература. Учителят трябва да определи дни, в които учениците да работят с помагала по български език и ден за работа съответно с тези по литература. Най-оптимално и ефективно е двойните часове да бъдат часовете по литература.

• Въвеждането на различни по тип уроци, с които се запознават учениците, следва модела – Нови знания, Упражнение. Учениците могат да ползват учебник и тетрадката за работа в клас в часовете за нови знания и учебна тетрадка и тетрадка в часовете за упражнение.
  • Учителят трябва да научи учениците на правилния начин за изява на техните виждания и мнения по даден въпрос – с вдигане на ръка, непрекъсване на речта на съученик или тази на учител.
  • Учителят трябва да прави разлика между творчески хаос в класната стая и невъобразим шум в нея, в среда без внимание и концентрация не е възможна реализация на целите, поставени за час.
  • Проверката на домашната работа трябва да бъде системен процес, протичащ по един и същи начин и в един и същ времеви отрязък. Необходимо е въвеждането на похвали и забележки при изпълнени задачи от страна на ученика и липсващи такива.

На трето равнище се намира нуждата от социални потребности – то имплицира необходимостта от социални връзки и взаимоотношения, принадлежността към общност, отсъствието на такъв тип потребности води след себе си до социална изолация. Основна роля в достигането на третото равнище играят възпитанието и образованието като един неразривно свързан процес, в който се формират норми и ценности, основни средства за комуникация, които са социално значими и определящи, норми и правила за осъществяване на тази комуникация, чрез която подрастващите откриват своето място в социума. Чрез своите речеви изяви ученикът представя собствената си гледна точка, преодолява психологически бариери и все повече засилва мотивацията си за участие в речевите актове. По този начин той не само разкрива себе си за света, но и се приобщава към него и социализира. Тази социализация и приобщаване се изгражда посредством речта му, което засилва и мотивацията за постигане на последващо ниво на развитие.

Ролята на учителя за установяването на това ниво на удовлетвореност у учениците се реализира чрез:

• Демонстриране на уважение от учителя към ученика, това влияе положително върху мотивацията и оказва влияние върху социализацията им.

Част от учителите демонстрират уважение чрез избора на Вие форма в диалога с учениците.

• Установяване на строг ред във взаимоотношенията – учителите и учениците не са приятели, те са партньори и не бива да прекрачват границата на взаимоуважението, демонстрирайки лични отношения.
• Овладяване на умения за дистанцираност и избягване на конфронтация – учителят не позволява подигравки между учениците и в никакъв случай не си позволява да станете част от тях.
• Открояване на способности – необходимо е да се открие това, в което всеки един ученик е добър. Някой може да чете гладко и бързо, друг извлича по-лесно информация от текст, трети имат лидерски способността, важно е да се подчертава и мотивира изключителността на всеки един ученик.
• Фаворизиране на детайлите – възможно най-бързо имената на учениците трябва да бъдат запомнени, правенето на комплименти, отбелязването на новата им прическа или обувки, ги кара да се чувстват значими и важни.

В предпоследното ниво на пирамидата се реализира потребността от уважение и признание. В него се включват желанието за самоуважение, увереност, признание и успех. Хипотетично нивото може да бъде разделено на постигане на вътрешно самоуважение – възможно чрез изграждане на увереност и независимост и на външно признание – постигано чрез уважение от другите. Реализацията на потребността от уважение и признание е възможно постижима чрез съблюдаване и следване на следните условни правила:

1. Учителят трябва да признава положените усилия от страна на учениците, да ги поощрява и подпомага процеса на постигане на компетентности.
2. Учителят трябва да създава условия за успех, да поставя малки цели, свързани с езиковото развитие на учениците, и едва след тяхното постигане да проектира и работи за следващата цел.
3. Учениците трябва да могат да поемат отговорност, което се постига чрез системно оценяване на знанията им и обективно обобщение на постигнатите нива на всеки един етап от оценяването.
4. Учениците трябва да имат възможност да проявяват лидерство и инициативност. На тази възраст те обичат да се взаимообучават, затова е подходящо делегирането на права на учениците от страна на учителя.

Според Врум мотивацията на даден индивид зависи от три основни фактора:

• очакване;
• инструменталност;
• валентност.

В основата на концепцията на Врум тези три фактора се интерпретират по следния начин:

Очакването се отнася до вярванията на индивида, че полаганите усилия от негова страна ще доведат до конкретни изпълнения. Мотивацията се проявява, когато в резултат на положените усилия се поражда успехът.

Инструменталността се проявява в убеждението, че доброто изпълнение на поставена задача ще доведе до желаното възнаграждение. Ако ученикът не получава награда за постигнатите успехи, то мотивацията му ще намалява пропорционално на липсващия стимул.

Валентността се изразява в стойността, която ученикът предава на дадена награда. Ако тази стойност е висока, то и мотивацията ще бъде такава.

Врум предлага следната формула за постигане на мотивация:

Мотивация = Очакване х Инструменталност х Валентност (по: Gyoshev: 2011).

Формулата демонстрира зависимостта между компонентите, ако някой от трите е нулев, то и мотивацията ще бъде нулева. За да се постигне по-висока мотивация, е необходимо всеки един от трите елемента да бъде на високо ниво. Приложението на теорията в образователното взаимодействие намира израз в удовлетвореността на учениците от положените усилия под формата на постигнат успех, което стимулира и последващото им развитие.

Успешното занятие в методиката е това, в което в единство се осъществяват прагматичните, когнитивните и културологичните функции на обучението по български език, всички те могат да бъдат инструмент и проекция на мотивацията. Наличието на външни и вътрешни подбуди като част от мотивираността у учениците е гаранция за постигане на ефективно и резултатно педагогическо взаимодействие, в което отношенията между учител и ученици е отношение на съвместно партньорство, насочено към успешна реализация на поставените цели в обучението по български език.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Ангелова, Т. (2004). Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. София: Сема РШ.
2. Галисън, Р. (2010). Ролите на учителя. Достъпно на: http://plessner.u-strasbg.fr
3. Георгиева, А. (2021). Ю. Н. Караулов в българската лексикография и стилистика. Сборник „Съвременна лингвистика“. София: Българска академия на науките.
4. Гьошев, Б. (2011). Основи на управлението. Глава 10 „Мотивация“. София: МВБУ.
5. Димчев, К. (2010). Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. София: Знак ’94.
6. Иванов, Д. (2022). Основни коучинг модели: Прилагане на GROW модела в образованието. Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
7. Петров, М. (2023). Преподаване на психология в обстановка на високи очаквания: Ефектът на Пигмалион. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
8. Топузова, И. (2024). Управление на мотивацията: Приложение на модел за мотивационна диагноза в университетска среда. София: Издателство на Нов български университет.

REFERENCES:

1. Angelova, T. (2004). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik. Savremenni problemi. Sofia: Sema RSh.
2. Galisson, R. (2010). Rôles d’enseignant. http://plessner.u-strasbg.fr.