Abstract: Numerous studies show that dramatic play stimulates children’s development in a number of aspects. At the same time, it is a challenge for many teachers to develop dramatic play. In this context, the purpose of this material is to offer methodological guidelines for planning, organizing and conducting dramatic play in kindergarten, which will help educators to realize the educational and developmental potential of the phenomenon while preserving children’s interest in the activity. The planning and preparation of the dramatic play goes through the following stages. 1. Perception of the literary work and analysis of the motives, actions and qualities of the characters. 2. Retelling and development of plastic imagery. 3. Table theater play and development of verbal imagery. 4. Improvisations to enrich the play with new actions and episodes. 5. Presentation of a performance. Observance of the specified accents and ways of working is of great importance for the development of the dramatic play, since, unlike the plot-role-playing game, in it not all actions are given ready-made; they must be created using dialogue, gestures, facial expressions, movements.

Множество изследвания показват, че играта-драматизация стимулира развитието на децата в редица аспекти: свързана реч, познавателна децентрация, логическото мислене, социални умения, памет, въображение, творческо мислене. (J. Han et al., 2015; L. Furman, 2000; Е. Migunova, 2006) В същото време, както посочва Н. Губанова, спектаклите в детската градина понякога се провеждат единствено с цел да се впечатлят възрастните (родители, колеги) и това превръща процеса в безконечни изморителни репетиции, в които няма място за собствено творчество, а само следване на указания и предварителен план, „за да покажем своята работа“ (N. Gubanova, 2008). Във връзка с това Дж. Хан основателно твърди, че педагозите са изправени пред трудността да направят постановката реалистична, интерактивна и ангажираща децата. Затова е предизвикателство за много учители да развиват играта-драматизация. (J. Han et al., 2015) В този контекст целта на настоящия материал е да предложи методически насоки за планиране, организиране и провеждане на игри-драматизации в детската градина, които да подпомогнат педагозите да реализират възпитателния и развиващ потенциал на феномена при съхраняване на интереса на децата към дейността. Методическите насоки са онагледени с примери към българската народна приказка „Житената питка“.

Планирането и подготовката на играта-драматизация преминава през следните етапи. 1. Възприемане на литературното произведение и анализ на мотивите, постъпките и качествата на героите. 2. Преразказ и развитие на пластичната образност. 3. Игра с театър на маса и развитие на словесната образност. 4. Импровизации за обогатяване на играта с нови действия и епизоди. 5. Представяне на спектакъл.

Работата върху литературното произведение и подготовката за драматизация се осъществява в педагогическите ситуации по български език и литература и в допълнителните форми на педагогическо взаимодействие. Първият етап от подготовката за драматизиране е задълбоченото възприемане на произведението. Текстът трябва да се поднесе от учителя изразително, защото неговата реч е образец за децата. След повторен прочит, се прави анализ на литературната творба. Педагогът трябва предварително да планира въпроси, с които да подпомогне децата да вникнат добре в личните качества, мотивите на поведение и чувствата на героите и да направят оценка на техния характер. Това е предпоставка за правдиво изпълнение на ролите. По отношение на избрания пример с приказката „Житената питка“ подходящи са например въпросите: Защо питката избягала от бабата и дядото?, Каква е тя, щом не се страхува да тръгне сама по света?, Защо Зайо се засмял на песничката на питката? Защо казал, че не яде изгоряла питка? Какво мисли Кумчо Вълчо за питката? Защо Меца си мисли, че питката не е за нея? Защо Лиса казала на питката, че песничката й е хубава? Как нарекла Лиса питката? Как Лиса надхитрила питката? Каква е питката, щом се оставила Лиса да я изяде? Подходящо е ситуацията да завърши с песен по приказката, при изпълнението на която децата да се насочат към имитационни действия от името на героите.

В следващите дни се предлага на групата отново да чуе приказката. Подготвя се влизането на децата в роли, като се насочват към пластична и словесна образност, а не просто към възпроизвеждане на репликите и действията, описани в произведението. За постигане на пластична образност е полезна работата с илюстрации върху съдържанието на произведението. Необходимо е, задавайки въпроси, учителят да насочи децата към възприемане и заимстване на изразните средства – мимиките и жестовете на картините. В конкретния пример това може да стане с въпросите: Как е изглежда бабата? (насочва изпълнителите да наподобят прегърбената стойка) По какво се разбира, че Зайо се зарадвал на питката? (провокира заимстване на весело, усмихнато изражение) Страхува ли се питката от Зайо? Как разбрахте? (приканва към безгрижна мимика) По какво се разбира, че Вълчо е гладен? (фиксира вниманието върху извадения, облизващ се език и потъркването на празния корем с лапа) (Как Меца гледа питката? (учудено) Как Лиса показала на питката да се приближи? (подсказва лукаво изражение и приканване с пръст). Желателно е да се подканят децата за всеки от въпросите да изпълнят коментираните мимики и жестове, за да заприличат на героите. След разглеждането на илюстрациите е добре учителят да разкаже приказката, включвайки епизодични изпълнения от страна на децата. Например стигайки до срещата на Зайо Байо с питката извиква дете да покаже действията му и да каже репликата му. По същия начин излизат изпълнители за останалите герои. Според желанието и интереса на групата, приказката може да се разкаже по този начин повече от веднъж.

В следващото занимание, когато децата вече са позапомнили поредността на епизодите и репликите на героите, се работи за постигането на словесна образност. След прочит на приказката е подходящо да се предложи на децата да я изиграят с кукли за театър на маса. Избира се този вариант, тъй като в случая децата действат с малко подвижни фигури и вниманието им може да се концентрира върху запомнянето на репликите и промяната на интонацията. Преди играта с куклите се обсъжда подходящата интонация и се предлага на няколко деца да кажат репликите изразително. Учителят не просто поканва децата да кажат една или друга реплика, а поставя конкретна художествена задача. За целта той предварително планира по няколко въпроса и насоки за всеки герой. Например: С какъв глас говори дядото? Кажи на бабата да премете хамбара, но да си личи, че не си доволен, дето няма брашно. С какъв глас говори бабата? Кажи колко съжаляваш, че няма брашно? Кажи думите на питката така, че да си личи колко си весела и безгрижна. Кажи думите на Зайо, който е много радостен да види питката. Кажи думите на Вълчо, така че да разберем колко е страшен. Какъв е гласът на Меца? Как ръмжи тя? А как Лиса говори ласкаво на питката? След отговорите на децата, по тяхно желание се разпределят ролите и се изиграва приказката с театър на маса. След това артистите дават куклите на други деца от групата и приказката се изиграва втори път.

Отделно занимание се посвещава на детските импровизации за обогатяване на играта с нови действия и епизоди, които не са описани в произведението. Целта е приказката да придобие индивидуални краски и играта да се обогати така, че да е по-богата, по-правдива и близо до живота. За всеки герой се обсъждат въпроси и децата дават свои предложения, какви допълнителни действия биха могли да извършат. Например: Какво правела бабата, когато дядото дошъл при нея? Групата може да даде разнообразни идеи: плетяла, чистела, четяла и т.н. Предложените действия се показват с пантомима. След това се избира кои от тях да се включат в играта. Насочват се децата и към имитация на действията, описани в приказката. По отношение на примера с приказката „Житената питка“ е подходящо да се насочат децата към импровизации с въпросите: Как дядото се подпира са бастун? Как бабата меси питка? Как извадила горещата питка от печката? Покажи, че пари. Как се търкаляла питката по пътечката? С какви подскоци Зайо дошъл по пътеката? Какво правел Вълчо, преди питката да мине покрай него? Какво правела Меца на горската пътека? Как Лиса вървяла през гората? Как Лиса показала, че питката била много вкусна? На този етап е подходяща играта, предложена от С. Козлова и Т. Куликова, в която се изисква от детето да избере някое събитие от приказката и мълчаливо да го изиграе, а останалите да отгатнат кой епизод е представен (S. Kozlova, Т. Kulikova, 2009). Е. Мигунова пък предлага децата да изпълняват образно-игрови етюди с импровизационен характер, например: „Познай какво правя?“ или „Познай какво ми се случи“. Същата авторка препоръчва в процеса на работа децата да фантазират по повод дома на героя, взаимоотношенията му с родители, приятели, да измислят любимите му ястия, занятия, игри; да съчиняват различни случки от живота му (Е. Migunova, 2006).

По време на работата върху произведението важно значение има оценката на изпълнението от страна на педагога. Вниманието на децата трябва да се насочва към използваните изразни средства – словесни и пластични. На описаните до момента етапи не е препоръчително използването на цели костюми, за да не се отвлича вниманието на децата от главното – изпълнението на ролята. Желателно е да се организира цялостния педагогически процес така, че децата да претворяват впечатленията си от произведението в различни дейности: рисуване, апликиране, оцветяване на най-ярките и емоционални събития; изработване на реквизит и декор за игра на маса и с костюми или елементи на костюми; импровизиране на движенията на героите под подходящ музикален съпровод. Важно значение има и посещението на театър. На следващия ден се провежда беседа върху сюжета, актьорите, костюмите и обстановката. Друг вариант е групата да слуша аудиозапис на произведението, който след това също се обсъжда. Така децата се насочват да осмислят и съответно претворят възприетите изразни средства.

Последният етап от планирането и подготовката на играта-драматизация е участието в спектакъл. Не е задължително това да става пред гости – може зрители да са част от децата в групата или образните играчки. Учителят предварително подготвя декорите и материалите, с които ще се дегизират артистите. Въвежда децата в игровата ситуация с помощта на подходяща психологическа нагласа – например прочит на откъс от приказка; внасяне на кукла или елементи на костюм; показ на илюстрации или предмети, които са ключови за даденото произведение; гатанка или стихотворение и др. Предлага се на децата да изберат изпълнители на ролите и сценични работници, които подготвят сцената. Докато те работят, останалите от групата подреждат столчетата както в театрална зала. След сигнал от учителя, играта започва. В хода на дейнсотта, децата не се прекъсват; ако се нуждаят от помощ, учителят подсказва реплики или следващия епизод. Накрая се прави преценка на артистичността на изпълнителите. Хубаво е ситуацията да завърши с песен или танц, изпълнявани от всички деца. През следващите дни според желанието на групата приказката се изиграва отново, като се сменят актьорските състави. Ако представлението ще се играе пред гости, то трябва да е предшествано от генерална репетиция с костюми и декори.

По-нататък играта-драматизация може да стане самостоятелна дейност на децата. При наличието на кът за игри-драматизации в занималнята, желаещите си избират кукли или елементи на костюми и реквизит, като изпълняват с тях познатите им литературни произведения, понякога причудливо съчетани едно с друго. За да се стигне до този творчески етап на дейността, е необходима системна работа на детския учител в описаната по-горе последователност.

Съблюдаването на посочените акценти и начини на работа е от важно значение за развитието на играта-драматизация, тъй като за разлика от сюжетно-ролевата игра, при нея не всички действия са дадени в готов вид; те трябва да се създадат с помощта на диалог, жестове, мимики, движения.

ЛИТЕРАТУРА

1. Губанова, Н. (2008). Игровая деятельность в детском саду. [Программа и методические рекомендации]. – Москва: Мозайка Синтез.
2. Козлова, С., Т. Куликова. (2009). Дошкольная педагогика. [Учебник для студ. сред. проф. учеб. заведений]. – 10-е изд., стер. – Москва: Издательский центр „Академия”.
3. Мигунова, Е. (2006). Организация театрализованной деятельности в детском саду: Учеб.-метод. Пособие. Великий Новгород: НовГУ имени Ярослава Мудрого.
4. Furman, L. (2000). In Support of Drama in Early Childhood Education, Again. Early Childhood Education Journal, Vol. 27 (3), 173 – 178.
5. Han, J., Jo, M., Hyun, E., & So, H. (2015). Examining young children’s perception toward augmented reality-infused dramatic play. Educational Technology Research and Development, 63(3), 455-474. https://doi.org/10.1007/s11423-015-9374-9

REFERENCES

1. N. (2008). Igrovaya deyatelnost v detskom sadu. [Programma i metodicheskie rekomendatsii]. – Moskva: Mozayka Sintez.
2. S.. T. Kulikova. (2009). Doshkolnaya pedagogika. [Uchebnik dlya stud. sred. prof. ucheb. zavedeniy]. – 10-e izd.. ster. – Moskva: Izdatelskiy tsentr „Akademiya”.
3. E. (2006). Organizatsiya teatralizovannoy deyatelnosti v detskom sadu: Ucheb.-metod. Posobie. Velikiy Novgorod: NovGU imeni Yaroslava Mudrogo.
4. Furman, L. (2000). In Support of Drama in Early Childhood Education, Again. Early Childhood Education Journal, Vol. 27 (3), 173 – 178.
5. Han, J., Jo, M., Hyun, E., & So, H. (2015). Examining young children’s perception toward augmented reality-infused dramatic play. Educational Technology Research and Development, 63(3), 455-474. https://doi.org/10.1007/s11423-015-9374-9