Abstract: The article examines the communicative-cognitive approach in foreign language teaching, which proves to be an effective method both for the acquisition of linguistic structures and for the development of learners’ communicative skills. The emphasis is placed on the significance of the communicative and cognitive aspects for the realization of the main language functions and the principles underlying the communicative-cognitive approach are presented.

Keywords: communicative-cognitive approach, communicative competence, cognitive linguistics, foreign language learning

В съвременния глобализиран свят многоезичието се превръща не само в предимство, но и в необходимост за личностното и професионалното развитие. Стремежът към усвояването на чужди езици се обуславя от възприемането им като средство за общуване, чрез което се реализира ефективна и пълноценна междукултурна комуникация.

През годините в обучението по чужд език се прилагат различни методи и подходи, сред които са граматико-преводният, естественият, директният, аудио-лингвалният, методът на цялостната физическа реакция, комуникативният подход, мълчаливият начин, сугестопедията, обучението чрез сътрудничество и други. В наши дни актуален се оказва въпросът за комуникативно-когнитивния подход, който, както става ясно и от самото му название, обединява два структурни компонента – комуникативен и когнитивен. Преди да пристъпим към особеностите на комуникативно-когнитивния подход, ще разгледаме двата аспекта поотделно.

Комуникативният подход започва да се разпространява през 70-те години на ХХ век и постепенно се утвърждава като водещ в чуждоезиковото обучение. Той е ориентиран към развитието на основните езикови умения – слушане, говорене, четене и писане, като главната му цел е постигането на комуникативна компетентност. Дел Хаймс въвежда понятието комуникативна компетентност в противовес на установения от Ноам Чомски термин лингвистична (езикова) компетентност. Според Н. Чомски лингвистичната компетентност е умението на носителите на даден език да създават граматически правилни изречения. Комуникативната компетентност, от своя страна, освен знания за езика включва и способността за уместното му използване в контекст. 

При разглеждания подход учебният процес протича в условия, които отразяват реални комуникативни ситуации и предполагат използването на езика като средство за общуване. По отношение на ролите на преподавателя и обучаемия Анатоли Шчукин отбелязва, че комуникативният подход е „противоположен на традиционния, в който учителят е основният участник в учебната дейност на ученика, осигурявайки предаването на знания и контролирайки тяхното усвояване. В рамките на този подход центърът на обучението се измества върху ученика, а задачата на учителя е да разкрие личностния потенциал на учениците и да им помогне при избора на стратегия за усвояване на езика, която най-добре отговаря на индивидуалните особености на обучаемия“[1] (Shchukin, 2004: 102).

Е. Пасов, основоположник на комуникативното езиково обучение в Русия, и О. Захарова открояват пет принципа, на които се основава посоченият подход:

1.       Речева насоченост на учебния процес, чиято цел е да развие говоренето като средство за комуникация. Този принцип изисква постоянно практическо използване на езика и наличие на речемисловна дейност от страна на обучаемите, която изследователите определят като „ядрото на комуникативния процес в обучението“ (Passov & Zakharova, 2002: 29). Особено значима е организацията на речевото пространство, която до голяма степен зависи от комуникативното поведение на учителя.

2.       Индивидуализация на учебната речева дейност, която предполага съобразяване с личностните качества на обучаемите и с уменията им за речева и учебна дейност. Учените смятат, че по този начин се гарантира истинска мотивация и активност в учебния процес, и подчертават, че не е възможно да се преподава реч, без да се вземат предвид всички индивидуални особености на ученика.

3.       Функционалност – всяка езикова единица изпълнява някаква речева функция в хода на комуникацията. Заучаването на думи и граматични форми, без да е обвързано с конкретни речеви задачи (функции), много често води до случаи, в които обучаемите не успяват да използват знанията си при общуване. Причина за това е, че учащите не могат да установят връзка между езиковите единици и речевите им функциите, тъй като не са наясно с тях.

4.       Ситуативност, необходима като средство за стимулиране на речта и развитие на комуникативни умения. Този принцип предполага учебният процес да бъде организиран така, че речевото взаимодействие да възпроизвежда ситуации, максимално близки до реалната комуникация. Така обучението излиза от рамките на механичното усвояване на езиковите структури и се превръща в процес на овладяване на езика като инструмент за ефективно общуване.

5.       Новост, която е свързана с динамиката в комуникацията и осигурява необходимото развитие на речевите умения. Процесът на езиково взаимодействие се характеризира с постоянно разнообразие на ситуации, задачи, роли, учебен материал, организация на пространството и други. В резултат на това новостта съдейства за устойчивото поддържане на интереса и мотивацията за учене (Passov & Zakharova, 2002: 29-33).

Прилагането на комуникативния подход в чуждоезиковото обучение успешно формира умения за общуване, но се характеризира със съществен недостатък, тъй като не осигурява целенасочено овладяване на граматиката на изучавания език. Именно споменатия дефицит обуславя необходимостта да се потърси друга методика, която да съчетава практическото използване на езика със системното усвояване на граматическите правила. В този контекст особено ефективен се оказва когнитивният подход, който намира приложение в редица научни направления и постепенно се утвърждава като перспективна методологическа основа и в езикознанието.

Когнитивната лингвистика разглежда езика като когнитивен механизъм, който е свързан с възприемането, обработката, съхранението и използването на информация. Както отбелязва Анатоли Шчукин, когнитивният подход навлиза в чуждоезиковото обучение като противовес на интуитивното изучаване на езика и „предполага осъзнаване и разбиране на езиковите единици (за които са дадени съответните обяснения) от учащите и формиране на способността за обяснение на избора и използването на тези единици в процеса на комуникация“ (Shchukin, 2004: 98-99).

През последните години интересът към комуникативно-когнитивния подход значително нараства. С оглед на посочения подход изучаването на чужд език не се разглежда само като усвояване на граматични правила или развиване на умения за общуване, а и като средство за разширяване на познанието. Освен че служи за комуникация, езикът има и ключова роля в съхраняването на информацията, в нейното подреждане и систематизиране, с което оказва влияние върху цялостната когнитивна дейност на човека. Според изследователите по този начин се реализират основните функции на езика – комуникативната и когнитивината, чието единство е в основата на тясната взаимовръзка между двата аспекта (Obdalova & Minakova, 2013: 149).

В статията „Взаимовръзката между когнитивните и комуникативните аспекти в обучението по чужд език“ Олга Обдалова и Людмила Минакова разясняват, че първоначално в лингвистиката водеща роля има комуникативната функция на езика, който се разглежда като важно средство за общуване. През последните десетилетия обаче в унисон с развитието на когнитивистиката все по-значимо става проучването на езика като механизъм за изучаване, познание и ментална дейност. Днес учените признават, че когнитивната функция е също толкова съществена, колкото и комуникативната, затова двата аспекта се възприемат като равноправни и взаимодопълващи се. Изследователките отбелязват, че са съгласни с мнението на Ирина Троянова, според която „комуникацията е невъзможна без когницията и е, от една страна, крайната ѝ цел, основана на огромното значение, което речевото общуване има за живота и същността на човека като член на обществото. От друга страна, комуникацията между хората се осъществява именно с цел познание, получаване на нови знания за реалността, тяхната обработка, съхранение и предаване от поколение на поколение“ (Obdalova & Minakova, 2013: 149).

Реализацията на комуникативно-когнитивното чуждоезиково обучение не изключва използването на останалите методи и похвати. Разглежданият подход успешно интегрира традиционните и съвременните практики за изучаване на чужд език, като ги приспособява за постигането на съзнателно усвояване на езиковите структури и за формирането на комуникативна компетентност. Ролята на преподавателя е не да предоставя готови знания, а да създаде условия, в които обучаемите също да бъдат активни участници в учебния процес. Той ги подпомага в хода на занятията и чрез изпълнението на разнообразни задачи учащите развиват своите езикови и когнитивни умения. Галина Третякова разглежда въпроса за изграждането и поддържането на мотивацията за учене и посочва, че при разработването на упражненията е необходимо да се имат предвид няколко критерия:

1. готовност на учащия – обучението трябва да бъде съобразено с когнитивните способности и опита на обучаемите;

2. спирална организация на обучението, която се изразява в постоянно надграждане на усвоените знания;

3. отворено обучение – преподавателят насърчава обучаемите самостоятелно да търсят нужната информация, да извеждат правила и да излязат извън рамките на наученото;

4. създаване на реална среда, което предполага да се използват автентични задачи и подходящ контекст, а също и да се насърчава рефлективната практика и концептуалната взаимосвързаност.

Относно поддържането на желанието за изучаване на чужд език Г. Третякова обобщава, че „Състезателният дух в групата, систематичното представяне и наблюдение на материала, отчитането на индивидуалните характеристики на учениците, правилната организация на учебния процес и постоянството в постигането на резултати са добри стимули, които повишават мотивацията за изучаване на чужд език“ (Tret’yakova, 2021: 128-131).

Друга важна особеност на комуникативно-когнитивния подход е, че обучаемите усвояват навици за самоконтрол и самооценка, а това допринася за по-ефективното овладяване на учебния материал, тъй като на учащите се дава възможност да сравняват изпълнението на поставените задачи с правилните отговори, а след това при необходимост да потърсят стратегии за по-задълбочено учене. По този начин те добиват увереност, което допълнително ги мотивира да се стремят към усъвършенстване на компетенциите си по изучавания език.

Опирайки се на възгледите на Алла Шчепилова, Елена Палмова откроява следните принципи, заложени в методологическата основа на комуникативно-когнитивния подход:

– принцип на комуникативната насоченост, който предполага в съвременното разбиране обучението да се разглежда като социално и ситуативно обусловен интерактивен обмен между хората;

– принцип на функционалността, който изисква обучението на езикови явления в единство на форма, значение и функционална значимост;

– принцип на комплексността, който се проявява във взаимосвързаното обучение на всички видове речева дейност, във взаимосвързания характер на всички елементи на урока по чужд език;

– принцип на когнитивната насоченост на обучението, според който оптималната организация на учебния процес съвпада с естествените пътища на познание, присъщи на психиката на човека;

– съпоставителен принцип, който се състои в необходимостта от анализ на езиковите явления на изучавания и на родния език и тяхната диференциация. Този принцип играе една от най-важните роли в обучението по граматика на чужд език, като помага да се избегнат явления на интерференция;

– принцип на съзнателността, който предполага осъзнаване от страна на учащите на системата на езика, тяхната способност да обясняват и интерпретират различни езикови явления;

– принцип на спираловидната прогресия, според който в процеса на изучаване на чужд език се извършва постоянно връщане към вече изучаван материал, като той се усложнява, разширява и детайлизира;

– принцип на дейностната насоченост на обучението;

– принцип на интеркултурната насоченост на обучението, който предполага задължително включване на социокултурния компонент в обучението по чужд език, тъй като всички отношения в езика, включително граматическите, са обусловени от манталитета на носителите на езика, както и от идеята за взаимното проникване на културите“ (Pal’mova, 2022: 101).

В редица западноевропейски страни и особено в Русия комуникативно-когнитивният подход успешно се прилага за усвояването на чужди езици. Изследователите споделят, че чрез него се реализира ефективно обучение, при което учащите осъзнато усвояват езиковите структури, а също така развиват критическото си мислене, придобиват културна компетентност и способност да общуват на чуждия език (виж: (Chepurnova, 2018: 43); (Gul’ko, 2023: 925). В българското изследователско поле комуникативно-когнитивният подход все още не е системно разработен. Комуникативният и когнитивният подход се разглеждат поотделно, като значителна част от проучванията се съсредоточават върху комуникативния аспект. Настоящата разработка би могла да послужи като отправна точка за развитието на комуникативно-когнитивния подход в чуждоезиковото обучение у нас.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Гулько, И. (2023). Основные положения когнитивно-коммуникативного подхода в обучении иностранному языку. Международный научный журнал „Вестник науки“, № 12 (69), Т. 4., 919-927.

2. Обдалова, О., Минакова, Л (2013). Взаимосвязь коммуникативных и когнитивных аспектов при обучении иноязычному дискурсу. Филологические науки. Вопросы теории и практики. 7 (25), 148-153.

3. Пальмова, Е. (2022). Коммуникативно-когнитивный подход в обучении грамматике онстранного языка в вузе. Вестник Таганрогского института имени А. П. Чехова. 99-104.

4.Пассов, Е., Захарова, О. (2002). Современные направления в методике обучения иностранным языкам. Воронеж: НОУ „Интерлингва“.

5. Третьякова, Галина (2021). Когнитивный подход в обучении иностранному языку как мотивационный инструмент для студентов. Сервис Plus. Т. 14, № 2, 124-132.

6. Чепурнова, И. (2018). Коммуникативно-когнитивный подход к обучению грамматике английского языка в коррекционных классах средней школы. Екатеринбург.

7. Щукин, А. (2004). Обучение иностранным языкам. Теория и практика. Москва: Филоматис.

REFERENCES:

1. Gul’ko, I. (2023). Osnovnyye polozheniya kognitivno-kommunikativnogo podkhoda v obuchenii inostrannomu yazyku. Mezhdunarodnyy nauchnyy zhurnal „Vestnik nauki“, № 12 (69), T. 4., 919-927.

2. Obdalova, O., Minakova, L (2013). Vzaimosvyaz’ kommunikativnykh i kognitivnykh aspektov pri obuchenii inoyazychnomu diskursu. Filologicheskiye nauki. Voprosy teorii i praktiki. 7 (25), 148-153.

3. Pal’mova, YE. (2022). Kommunikativno-kognitivnyy podkhod v obuchenii grammatike onstrannogo yazyka v vuze. Vestnik Taganrogskogo instituta imeni A. P. Chekhova. 99-104.

4. Passov, YE., Zakharova, O. (2002). Sovremennyye napravleniya v metodike obucheniya inostrannym yazykam. Voronezh: NOU „Interlingva“.

5. Tret’yakova, Galina (2021). Kognitivnyy podkhod v obuchenii inostrannomu yazyku kak motivatsionnyy instrument dlya studentov. Servis Plus. T. 14, № 2, 124-132.

6. Chepurnova, I. (2018). Kommunikativno-kognitivnyy podkhod k obucheniyu grammatike angliyskogo yazyka v korrektsionnykh klassakh sredney shkoly. YEkaterinburg.

7. Shchukin, A. (2004). Obucheniye inostrannym yazykam. Teoriya i praktika. Moskva: Filomatis.

---

[1]  В настоящата разработка всички преводи на цитати от чуждоезикови източници са наши – М. С.