Abstract: Communicative competence is part of the professional profile of the pedagogical specialist. It is an important factor for the successful fulfillment of pedagogical responsibilities, effective interaction with students, members of the pedagogical team and the parent community. Based on the results of the research study, we can summarize that it is important for pedagogical specialists to possess very good communicative competences. They are necessary for overcoming obstacles and inhibitions in communication, which motivates and inspires teamwork and partnership with students.

Keywords: communicative competence, teacher, professional profile, effectiveness, educational activity

ВЪВЕДЕНИЕ

       Комуникативната компетентност е една от най-важните характеристики от професионалния профил на педагога. Благодарение на нея той реализира педагогическите си отговорности, осъществява взаимодействие с обучаемите, с членовете на педагогическия екип, с родителската общност и др. Комуникативният компонент, се счита като фундамент на възникването, развитието и управлението на конфликтите. При използването на ефективна комуникация и правилно определената конкретика в поднесеното съдържание към обучаемите се гарантира разбирателство и успех в образователната дейност. Съвременните педагози осъзнават колко е важна правилната комуникация, но немалка част от тях не се интересуват от възможностите за нейното усъвършенстване. Педагогическите специалисти не бива да пренебрегват и различните проблеми, които могат да възникнат в процеса на комуникация. Необходимо е те да използват целесъобразни модели на общуване, благодарение на които по-лесно да ги превъзмогнат.

       Ефективните комуникационни умения на педагозите са необходими за преодоляването на преградите и задръжките в общуването, което подтиква и вдъхновява екипната работа и партньорство с учениците. Комуникационната стратегия на педагога е най-важният етап от формирането на личността на ученика. Най-важното за един педагогически специалист е да подхожда с разбиране и доверие към своите възпитаници, за да изгради полезна среда на диалог и сътрудничество (Ivanov, 2024: 83).

Същност на комуникативната компетентност

       В научната литература двете основни понятия – компетенция и компетентност се използват като синоними и те се съчетават със способността на педагога да използва натрупаните знания и умения, да ги прилага ефективно в процеса на обучение.

       Понятието „компетенция” е сформирано от американския лингвист А. Н. Чомски (1965). В неговата теория централно място заема различието между знание от една страна и тяхното използване – от друга. Терминът компетенции се използва по отношение на “вътрешно присъщи знания” (Rusinova, 2008: 36).

       Н. Боритко приема, че „компетенцията е предварително зададено изискване към образователната подготовка на обучаемия, характеристика на неговата професионална роля, а компетентността е степента на съответствие на това изискване за усвояване на компетенцията, личностна характеристика на човека” (Борытко, 2007).

       В. Делибалтова, счита че „компетентността е личностно образувание, което не може да се операционализира, като се сведе до отделни разпокъсани „дискретни” знания или умения, а би следвало да се оценява в определен контекст на основата на постигнатото действително ефективно изпълнение на задача или дейност, а не като постигане на предварително определен стандарт” (Delibaltova, 2003).

       Hayes и Spencer дефинират компетентността като знания, умения, самооценяване, черти и мотиви на човек, свързани с превъзходното му представяне на работното място (Hayes, 1979; Spencer & Spencer, 1993).

Фигура 1. Компетентностите – съвкупност от човешки ресурси
(по Hayes, 1979; Spencer & Spencer, 1993)

       Личностната компетентност е умението през целия живот човек да се стреми към трупане на знания и опит и благодарение на тях да изгражда своята адаптация и увереност към света. Именно професионалната адаптация предполага овладяване на човешките ценности в дадена професионална област, осъзнаване на мотивите и целите, сближаването на човека с професионалната общност, в която е, както и въведение в ролевата структура на професионалната дейност (Siniakova, 2018: 163). Също така зависи от компонентите на професионалната деятелност като осмисляне на задачите, предмета, способите и средствата, резултатите и условията, които рамкират дадената професия.

       Според „Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот”[1] понятието „компетентност” означава доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие. В Европейската референтна рамка са описани девет ключови компетентности, които трябва да бъдат придобити, усвоени и непрекъснато развивани от педагогическите специалисти (фиг. 2).

Фигура 2. Ключови компетентности на педагогическите специалисти

 

       В т. 12 към Закона за предучилищното и училищното образование, раздел „Допълнителни разпоредби” ключовите компетентности са описани като комплекс от взаимносвързани знания, умения, нагласи и отношения, необходими за личностното развитие на индивида през целия живот, за изграждането на адекватна гражданска позиция и участие в социалния живот.

       На основание на ЗПУО всеки педагогически специалист е длъжен да повишава периодично своите компетентности. В чл. 221, ал.1 е записано, че повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване на компетентностите на педагозите, което е свързано с ефективното изпълнение на посочените изисквания на изпълняваната работа и кариерно развитие (ЗПУО, 2016).[2]

       М. Георгиева твърди, че „комуникативната компетентност се приема като най-висша в йерархията на компетентностите“. Това понятие се тълкува по-различен начин, „но най-широко приеманите модели за него включват: езикова компетентност; социолингвистична компетентност, която се съотнася с уместността на общуване (според социалния контекст); дискурсна компетентност, т.е. предаване назначения чрез текста или дискурса, и стратегийна компетентност, включваща стратегиите на общуващите за справяне с проблеми на общуването, като се използват различни механизми, отнасящи се до „приспособяването“ на системата от езикови средства, нужди за оптимално протичане на комуникативния акт”. (Georgieva, 2005: 79).     

       Е. Русинова подчертава, че „комуникативната компетентност не е вродена. Тя е способност, която се формира чрез взаимодействието със социалната среда в процеса на придобиване на опит в общуването”. (Rusinova, 2008:36). Успешният педагог е необходимо да притежава компетентности за осъществяване на ефективно общуване, което се определя като притежание на комуникативни способности и умения, етикет на поведение и знания за правилно използване на разнообразни комуникативни средства в определени ситуации. (Sergeev, 2005: 227).

       В. Чантов отбелязва, че „комуникативната компетентност се определя като способност да се осъществява речева дейност, като реализация на комуникативно поведение на базата на система от компоненти: мотивационен (речево поведение), когнитивен (знания), оперативен (преодоляване на противоречия, предписани от съдържанието на обучение) (Chantov, 2014).

       В Наредба № 15 от 22.07.20219 г. на МОН за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в Република България са регламентирани необходимите компетентности (знания, умения и отношения), които педагогът трябва да притежава, за да заема длъжността и да изпълнява професионалните си задължения (фиг.3):

Фигура 3. Компетентности на учителя според държавния образователен стандарт

       Комуникативната компетентност дава възможност на педагогическите специалисти да общуват професионално с учениците по време на образователния процес и извън него. Комуникацията има определени педагогически функции и е пряко насочена към формирането на благоприятна образователна среда, както и към психологическа оптимизация на взаимоотношенията между педагог и ученик.

       Известно е, че значимостта на комуникативната компетентност в образователно-възпитателния процес, съобразно нейните педагогически реалности е едно адекватно решение на проблемите при възпитанието на подрастващото поколение. Комуникация, при която се избягва емоционалното безразличие и предразполага към искреност, с предварително обмислени и планирани образователни въздействия, довежда до ефективни резултати.

       Комуникативната компетентост има водеща функция в образователния процес и предполага взаимна размяна на информация за състояния, намерения, мотиви и идеи. В този процес обучаемите не само усвояват учебни знания, умения и навици, а изразяват и отношение към овладяната материя и към самите педагогически специалисти. В резултат на това взаимно влияние педагогът непрекъснато получава достоверна информация за ефективността на педагогическата си дейност и има възможност да коригира стратегическите си и тактически действия.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

       Настоящото изследване е проведено online, анкетата е качена в Google Forms. Участие са взели 239 респонденти, които са от разнообразни културно-образователни области. Те изпълняват своите професионални отговорности в начални, основни, обединени и средни училища, професионални и профилирани гимназии. Съотношението между половете на респондентите е 69% жени и 31% мъже. Участниците в изследването имат различен професионален педагогически стаж, а именно: до 5 г. – 11%, от 5 до 10 г. – 23%, от 11 до 20 г. – 38%, от 21 до 30 г. – 17% и над 30 г. са 11%.

       Целта на проучването е да се установи влиянието на комуникативната компетентност върху ефективността в образователната дейност.

Диаграма 1. Какво включва „комуникативната компетентност”?

       От получените резултати (диагр.1) се забелязва, че 39% от анкетираните, считат че важен компонент от комуникативната компетентност е точното и ясно изразяване от страна на педагога. Той трябва да проявява взискателност и критичност към своята реч, тъй като речевото му поведение е авторитетен модел за ученика, оказва съществено влияние върху личността на подрастващия. 35,5% от респондентите посочват, че ефективният обмен на учебна информация между учител и обучаем е необходимо да бъде на високо равнище, за да се гарантира успешното усвояването на учебната материя. Във всяка една педагогическа ситуация учителят трябва убедително да обоснове необходимостта от усвояването на новите знания (25,5%).

Диаграма 2. Използване на комуникативната компетентност

       По-голям процент от участниците (31%) в проучването са посочили, че използват комуникативната компетентност при преподаване на нови знания, а 26% – при оценяване знанията на ученика. Според 19% от анкетираните комуникативната компетентност е необходима при предоставяне на указания в урочната дейност, 11% при тълкуване и коментиране на определено учебно съдържание. Не малка част (14%) от педагозите споделят, че комуникацията им е от съществено значение при запознаване с учениците (диагр.2).

Диаграма 3. Необходимост от комуникативната компетентност

       Речта на педагога действа като фактор върху изграждането на комуникативните способности на подрастващите и преобразява техния мироглед. За да може учителят да обучи своите обучаеми да комуникират правилно, в съответствие с езиковите и вербални норми, той трябва да владее ефективни методи и прийоми за комуникативна дейност. Базирайки се на това голяма част от респондентите – 69%, считат че всеки педагогически специалист трябва да притежава много добра комуникативната компетентност. 17% от участниците в анкетата са на противоположното мнение и отричат необходимостта от добра подготовка на този вид компетентност (диагр.3).

Диаграма 4. Затруднения в комуникацията между учител и ученик

       Видно от данните – 46% от педагогическите специалисти най-често срещат затруднения при комуникацията с учениците, когато става въпрос за оценяването на усвоените от тях знания. 21% от респондентите влизат в конфликт с обучаемите, когато се дискутира дисциплината им в учебното заведение. Не по-малко важен е проблемът и за неуважителното отсъствие на подрастващите от учебни занятия. Поради това – 15% от педагозите се притесняват от последващи усложнения, когато се обсъжда тази проблематика. С еднакъв процент – 9% са анкетираните, които споделят, че най-големи пречки в общуването имат, когато говорят за слабата подготовка и липса на домашна работа от страна на учениците (диагр.4).

Диаграма 5. Затруднения в комуникацията между учител и родител

       Конфликтните ситуации между педагог и родител най-често са породени от разговори свързани с: оценяването на усвоените знания на ученика и неуважените отсъствия от учебни часове – 38%. Тези два фактора са взаимосвързани и пораждат притеснения у учителите, тъй като безпредметното отсъствие от учебни занятия води след себе си до ниска усвояемост на преподадения материал и лоши оценки. С нарастване функциите и значението на информационните технологии в образованието, отговорностите на педагогическите специалисти в електронна среда се увеличават. Всекидневно те трябва да въвеждат учебна информация в е-дневник, свързана със зададена домашна работа, оценки от изпитване, отзиви за подготовката и поведението на обучаемия, дати за родителски срещи и др. Евентуалната липса на тази информация води до влошаване на взаимоотношенията между учител и родител (диагр.5).

       Анализираните резултати от проведената изследователска дейност дават основание да се направят следните изводи:

• Педагогическите специалисти считат, че важен компонент от комуникативната компетентност е точното и ясно изразяване от страна на учителя. Той трябва да преподава на учениците кратко и увлекателно, с което се гарантира ефективното усвояване на учебния материал.
• Комуникативната компетентност е в основата на професионализма на педагога, тъй като общуването с учениците е същността на образователната дейност. Ясната и точна комуникация спомага за по-ефективното усвояване на учебната материя и мотивира обучаемите да бъдат активни участници в обучението.
• Учителите е необходимо да притежават висока комуникативна компетентност, да владеят ефективни методи и похвати, за да могат да обучат своите възпитаници да комуникират правилно, съгласно с езиковите и вербални норми.
• Респондентите от анкетното проучване посочват, че най-големи затруднения при комуникацията със своите ученици, респективно и с техните родители срещат, когато се обсъжда проблематика свързана с оценяването на знанията и уменията обучаемите. Не са за подценяване и конфликтите, които се базират на неуважителното отсъствие на подрастващите от учебни занятия, слабата им заинтересованост към преподаваното учебно съдържание и честата липса на подготвена домашна работа от тяхна страна.
• Разрешаването на конфликтите е една от най-сложните форми на социални умения. Без притежанието на много добри комуникативни компетентности не може да се постигнат позитивни резултати при взаимодействията по посока на решаване на възникнали проблеми. Задължително е учителите да си изградят стратегии за поведение в конфликтни ситуации, да имат нагласа за откриване на конструктивни решения, за да реагират адекватно на оформили се конфликти с определени ученици или с класа като цяло.

       Комуникативната компетентност има сложна и многопластова структура и се формира от определена система от научни знания и практически умения. Комуникативната компетентност на педагогическите специалисти е система от вътрешни ресурси, които са необходими за реализирането на ефективна комуникативна дейност и ефективно протичане на образователно-възпитателния процес. Педагогическите специалисти е важно да отчитат равнището на собствената си комуникативност. Това може да се измерва чрез различни елементи, включително: честота на осъществените контакти с обучаемите, повишена информираност и усвоени знания, характер на емоционалния тон на взаимоотношенията, стил на общуване, удовлетвореност от комуникацията и т.н.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Борытко, Н. М. (2007). „Профессионально – педагогическая компетентность педагога”. http://www.eidos.ru/journal/2007/0930-10.htm 
2. Георгиева, М., Р. Йовева, Ст. Здравкова. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен.
3. Делибалтова, В. (2003). Към компетентността като обект на дидактически интерес. // Педагогика, № 2.
4. Иванов, И. (2024). Комуникативните компетентности на педагога. Теоретични постановки и решения. // Съвременна хуманитаристика, бр. № 1, 2024/(20), с. 76-85, Бургас.
5. Русинова, Е. (2008). За някои възгледи върху комуникативната компетентност и общуването. Научни трудове на Русенския университет, том 47, серия 5.2.
6. Сергеев, А. (2005). Организационно поведение, Москва.
7. Синякова, М. (2018). Педагогическая акмеология. Москва, Юрайт.
8. Чантов, В. (2014). Комуникативната компетентност – небходимо условие за формиране и развитие на чуждоезикова компетентност. сб. от ХII национална научна конференция „Знанието и новата цивилизация”, София, БАН, УниБИТ.
9. McClelland, D. (1973) Testing for competence rather than intelligence. American Psychologist, 28, 1–14.
10. Spencer, L. & Spencer, S. (1993). Competence at Work. Models for Superior Performance, New York: John Willey & Sons.

REFERENCES:

1. Borыtko, N. M. (2007). „Professionalyno – pedagogicheskaya kompetentnosty pedagoga”. http://www.eidos.ru/journal/2007/0930-10.htm.
2. Georgieva, M., R. Yoveva, St. Zdravkova. (2005). Obuchenieto po balgarski ezik i literatura v nachalnoto uchilishte. Shumen.
3. Delibaltova, V. (2003). Kam kompetentnostta kato obekt na didakticheski interes. // Pedagogika, № 2.
4. Ivanov, I. (2024). Komunikativnite kompetentnosti na pedagoga. Teoretichni postanovki i reshenia. // Savremenna humanitaristika, br. № 1, 2024/(20), s. 76-85, Burgas.
5. Rusinova, E. (2008). Za nyakoi vazgledi varhu komunikativnata kompetentnost i obshtuvaneto. Nauchni trudove na Rusenskia universitet, tom 47, seria 5.2.
6. Sergeev, A. (2005). Organizatsionno povedenie, Moskva.
7. Sinyakova, M. (2018). Pedagogicheskaya akmeologia. Moskva, Yurayt.
8. Chantov, V. (2014). Komunikativnata kompetentnost – nebhodimo uslovie za formirane i razvitie na chuzhdoezikova kompetentnost. sb. ot HII natsionalna nauchna konferentsia „Znanieto i novata tsivilizatsia”, Sofia, BAN, UniBIT.
9. McClelland, D. (1973) Testing for competence rather than intelligence. American Psychologist, 28, 1–14.
10. Spencer, L. & Spencer, S. (1993). Competence at Work. Models for Superior Performance, New York: John Willey & Sons.

[1] Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г., https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=880, (посетен на 05.09.2025 г.)

[2] Закон за предучилищното и училищното образование, 2016 г., https://www.mon.bg/regulation/zakon-za-preduchilisthnoto-i-uchilisthnoto-obrazovanie/, (посетен на 22.09.2025 г.)