Abstract:The report presents the leadership of Guitar Orchestra Practice at the Ruse National School of Arts “Prof. Vesselin Stoyanov”. Two aspects of the art manager`s activities are considered – Conductor-Teacher and Teacher- Conductor. The main focus is on their competencies.

Съвременното ниво на икономическо и социокултурно обществено развитие изисква от системата на професионалното музикално образование да подготви кадри, които са способни да работят както в екип под формата на камерни състави, ансамбли, оркестри, така и под ръководството на художествените си ръководители. Това предполага, че формирането и развитието на подобни умения е възможно да се осъществи при създаване на ученически творчески колективи в контекста на обучението по специален предмет. В този смисъл оркестровата практика е от голямо значение както за възпитателно-образователната работа с учащите, така и в подготовката им за професионална реализация.

На базата на естествен експеримент с цел откриване на творчески и методически решения през учебната 2000/2001 г. по смисъла на учебния план (на Министерство на културата, одобрен от Министерство на образованието и науката) за училищата по изкуствата, в НУИ “Проф. В. Стоянов” гр. Русе се сформира учебен китарен оркестър от „нов тип”, включващ учениците от 5^-ти до 12^-ти клас. Същият през годините се превърна в своеобразна “лаборатория” за професионално усъвършенстване на възпитаниците чрез въвличането им в екипна работа, изграждане на колегиални отношения, обучение в навици и умения за музициране, следене и подчиняване на диригентски жест, пълно сливане в партията, ансамблова и ритмична дисциплина, спазване на уеднаквени пръстовка, вибрато, място на звукоизвличане, както и за инспириране на интерес към оркестровото свирене.

От процесна гледна точка съществуват множество аспекти, определящи резултатите от колективното изпълнителско творчество. Като един от най-важните фактори, оказващ пряко въздействие може да се посочи взаимодействието между оркестрантите и диригента, който не само изпълнява организационно-управляваща функция, но се явява и непосредствена част от оркестровия колектив.

В това отношение поради спецификата на учебния процес диригентът често се сблъсква с редица проблеми, касаещи организацията и ръководството на оркестъра, а именно:

– затруднения от технически характер (пултове, столове, практикабли, инструменти, струни, репетиционни зали и пр.);

– разлика във възрастта на оркестрантите, което от една страна предполага различно ниво на общокултурно, музикално, инструментално, интелектуално и физическо развитие, а от друга се явява като предпоставка за затруднения при изграждането на хомогенен колектив в социален аспект;

– постигане на естествена приемственост и подмяна на учениците в оркестъра, без това да има неблагоприятно отражение върху качеството на неговата художествена продукция. Невъзможност за продължителна работа с непроменен състав;

– променливост на количествените показатели в зависимост от индивидуалните качества на изпълнители, инструменти и пр.;

– репертоар;

– настройване на оркестъра;

– мотивация на учениците.

В този контекст ръководителят на учебен китарен оркестър в идеалния случай би следвало да съчетава два ролеви модела на поведение диригент-учител и учител-диригент.

Диригентът-учител се проявява като организатор и художествен ръководител, обучаващ и извършващ високо художествена и целенасочена работа с младите музиканти. Спецификата на неговата дейност е свързана както с приобщаване на учениците към музикалната естетика и култура, така и с уменията му за задълбочено разбиране на човешката личност.

Липсата на стройна система и методика в оркестровото обучение по класическа китара поставя сериозни творчески и педагогически задачи за решаване, като първата е свързана с мотивацията. В това отношение приоритетен дълг на диригента-учител е да стимулира открояващите се с инстинктивен стремеж ученици към оркестровия ансамбъл и към себеизява в неговото русло, като елемент от важното за изкуството артистично самочувствие, както и търсене на творчески сполуки, общуване с връстници на духовно ниво. В този контекст неговата основна задача е свързана с:

– обясняване и внушаване, че свиренето в оркестър е не по-малко важно от солистичната изява и всеки персонално е значим и отговорен за общия резултат, като възприемайки концепцията на диригента, му сътрудничи активно със силата на своето индивидуално изкуство;

– изтъкване на факта, че между 90 и 95 % от инструменталистите в България осъществяват своята артистична реализация в оркестри и ансамбли. От тази гледна точка резултатите, които се постигат при изучаване на дисциплината “Оркестрово свирене” не са самоцел, тъй като те се проектират в бъдещата практическа дейност на учениците, а ансамбловото музициране има своите допълнителни тънкости, закони и принципи, които би следвало да се знаят и овладеят;

– акцентиране върху националното чувство свързано със създаването на условия и предпоставки за оформяне на традиция и школа в оркестровото свирене, т. е. при постигане на високи художествени резултати, всеки работи не само за себе си, а и за тези, които ще го наследят. В по-широк план това рефлектира върху националната ни китарно-оркестрова култура и е важна стъпка към непрекъснатото й обновяване и възход;

– поемане на изпълними обещания в условно наклонение – ако се постигне добър художествен резултат, следват концерт, турне, конкурс, запис на CD и пр.

Репертоарната политика и количествените параметри на китарния оркестър също са изключителни прерогативи на диригента-учител. Негово е правото, отчитайки конкретните условия в ръководения ансамбъл, да определи числения показател на отделните партии.

Друга основна задача е настройването на учебния китарен оркестър. Китарата е капризен инструмент – найлоновите й струни се разстройват при незначителни разлики в температурата. Този недостатък се засилва от разнородния състав – малките ученици все още не са усвоили прецизната настройка, липсват натрупани слухови представи. След множество проведени алтернативни опити за настройване на учебния китарен оркестър при Национално училище по изкуствата гр. Русе се установи, че оптималният и най-ефективен вариант е диригентът-учител да настрои всички китари, а преди започването на репетиция или концерт, концертмайсторът да провери строя на оркестъра на свободни (празни) струни в унисон, като за еталон използва собствената си китара.

За постигане на общите цели е необходимо диригентът-учител да умее да ангажира и да разчита на помощници като:

– концертмайстор – има основна роля при настройване на оркестъра и провеждане на групови репетиции. Необходимо условие е същият да се отличава с музикалност, обща култура и художествен интерес, да притежава камерно-музикална школовка, авторитет, личностни и лидерски качества, както и умения за елементарно дирижиране. В русенското училище по изкуствата за концертмайстори се подбират лауреати от национални и международни конкурси, което е предпоставка за извоюван авторитет сред учениците;

– водачи на групи и изявени ученици – като помощници на диригента следят за уеднаквени апликатура при смяна на позиции, вибрато, място на звукоизвличане и фразиране;

– преподаватели по китара – за разучаване на нотния текст като отделят необходимото за целта време от часовете по специален предмет.

Най-голямата пречка за качеството на художествената продукция на учебния китарен оркестър е невъзможността за продължителна работа с непроменен състав. Неотменимо задължение на диригента е да подсигури процеса на естествена приемственост, като наблюдава музикално-техническото израстване на учениците и определи предварително (поне една година напред) попълването местата на абитуриентите за следващата учебна година.

Учебният китарен оркестър не е професионален, но не е и самодеен, т.е. освен удоволствието от оркестровото музициране има за цел да изгради в учениците правилни професионални оркестрови навици, най-важните от които са за следене и подчиняване на диригентския жест.

От гледна точка на психологическата наука навикът е действие, което се формира чрез многократни повторения и се характеризира с висока степен на изпълнение на действието, при което отсъства съзнателна регулация и контрол. В основата на този процес са механизмите на класическия инструментален и операционен условен рефлекс. Първият опит на оркестранта се явява за него ново действие, при изпълнението на което се образува двигателно-сетивен образ на операциите. Последният се свързва с предметната ситуация и по този начин се създава абстрактен психичен модел на действието, който управлява и регулира неговото изпълнение. При своя втори опит оркестранта вече има формирана представа за дейността, както и такава за начините на изпълнение и регулиране на действието. Благодарение на това впоследствие се отстраняват излишните операции и допуснатите грешки, а формираният навик придобива характер на система от условнорефлекторни реакции. В този контекст диригентът-учител има в инструментариума си три изразни средства – жест, мимика и слово. Чрез словото, като посредник в репетиционната дейност (посредством напомняне) е възможно да се изгради у учениците условен рефлекс при изпълнение на фермати, ритарданди, цезури и промяна на темпото за следене на диригентския жест. Последният от своя страна трябва да се отличава с отчетливост на метричния рисунък, независимост от движенията (бавни или бързи, заоблени или резки, малки или големи), да бъде недвусмислено ясен и разбираем.

За да има съзнателно отношение към създаването и затвърждаването на този навик е необходимо многократно да се внушава и обяснява необходимостта му, както и че има три момента в дирижирането и ако не са те – може и без диригент:

– контролиране на метричното протичане на музиката;

– водене на оркестъра – въвеждане и закриване на партии, изглаждане на колебания и неточности;

– балансиране на партиите и подчертаване на експресивно изграждащите сили на музиката.

Относно мануалната техника на диригента-учител има два важни елемента, които са в пряка връзка със специфичните особености на учебния китарен оркестър:

– по-уместно е дирижирането без палка. Лявата ръка ръководи I^-ва и II^-ра китара, а дясната – III^-та, IV^-та и бас китара, като е добре да се избягва еднаквата симетрична употреба на двете ръце и усложнени излишни движения. Ако дясната ръка използва разбираеми основни метрични знаци, то лявата е средство за разчленяване, градация, подчертаване, туширане. Този модел се обръща огледално при художествени проблеми в ниските партии;

– дирижирането наизуст осигурява свобода на погледа като силна беззвучна връзка с оркестрантите. Погледът успокоява, концентрира, владее оркестъра. Доброжелателната мимика, усмивка и похвала вдъхват увереност и самочувствие в учениците. Диригентът трябва да “има в главата си” мелодичното, ритмично и хармонично протичане, предписаната динамика, начините и похвати за изпълнение. Невербалните средства за комуникация (поглед, мимика) подобряват чувствително съотношението между звукова представа и звуково осъществяване в учебния китарен оркестър.

Наизустяването на нотният текст от учениците концентрира вниманието им върху елементите на музикалното изграждане (фразировка, динамика и пр.), предоставя свобода и спонтанност на изпълнението, подсигурява възможност за непрекъснато следене на диригентския жест.

Характерна за учебния оркестър е една особеност, която го отличава от другите видове оркестри – оркестрантите са подрастващи и се променят твърде бързо и неравномерно през различните периоди на развитието си. Процесът е динамичен и се влияе от разнородната възраст и половите различия между учениците, за него са свойствени сложни и нестандартни педагогически казуси (ситуации). Тези особени условия налагат необходимостта от специализирана подготовка по дисциплините от психолого-педагогическия цикъл (педагогика, психология и пр.), като поставят акцент върху ролевия модел на поведение на художествения ръководител на учебен оркестър – учител-диригент.

 

Учителят-диригент е педагог, справящ се с всички проблеми от психолого-педагогическо естество, възпитаващ и изграждащ оркестрови навици и морално-волеви качества у учениците. Той трябва да е носител на редица педагогически техники изградени на основата на две групи компоненти:

– умения за управление на собственото поведение – владеене на тялото (мимика, пантомимика); управление на емоциите, настроението; умение за социална перцепция („четене” по лицето); техника на речта (дишане, дикция, риторика);

– умения за въздействие върху личността и колектива – техника на педагогическото общуване; техника на предявяване на изисквания; техника за установяване на дисциплина; техника при организиране на режима; техника за прилагане на позитивни и негативни подкрепления (вкл. оценъчна система).

Вербалната комуникация с оркестрантите изисква построяване на речта в зависимост от нейните цели:

– информационната реч се съобразява с интелектуалните способности на обучаваните, техните познавателни възможности и интереси като учителят-диригент постоянно концентрира вниманието си върху предмета на изложение;

– убеждаващата реч се ориентира към емоциите и чувствата на учениците и въздейства на тяхната нагласа. При това задължително се отчита тяхната възприемчивост, емоционална култура, жизнен опит и конкретната речева ситуация;

– развлекателната реч се свързва с интересите на аудиторията и конкретната ситуация. Използването на премерен хумор спомага за неутрализиране и предотвратяване на емоционални напрежения и конфликти, премахва излишното нервно напрежение.

Учителят-диригент формира личността на учениците-оркестранти със своя личен пример като образец за принципност и ерудиция, изповядващ високи нравствени ценности.

Педагогическият такт и чувството за мярка са необходим коректив, предпазващ от неуместен и педагогически вреден сарказъм, който би поставил ученика в неудобно положение. В този смисъл е важно учителят-диригент като минимум да съблюдава общоприетите правила в педагогическата комуникация:

– оказване помощ на ученика, с който общува да се почувства значим и ценен;

– внимателно изслушване на учениците и заедно с това търсене на причините за различията в позициите;

– избягване на безсмислени и безкрайни спорове, в които надделяват емоциите, а не аргументите;

– уважаване мнението на учениците и неговото приемане без предразсъдъци, защото всеки има своя уникална гледна точка;

– опит за разбиране на учениците като се погледне на света от тяхната позиция;

– отправяне на премерена градивна критика – критикуване на поведението, а не на личността;

– оказване на подкрепа чрез одобрение дори за малки постигнати успехи;

– създаване на нагласа, че допуснатите грешки са лесно поправими и учениците са способни да ги преодолеят;

– опит за признаване на собствените грешки с достойнство.

Спазването на тези правила в съчетание с емпатийно отношение, гарантира плодотворна работа и творческа атмосфера в репетиционния процес.

Натрупаният през годините опит в Национално училище по изкуствата “Проф. В. Стоянов” гр. Русе сочи, че оценъчната система има мотивационен ефект ако се използва като позитивно подкрепление и в съвсем редки, изолирани случаи като негативно (напр. на ученик с висока степен на обучаемост да се постави по-ниска оценка, с цел активизирането му за полагане на труд, който в конкретния случай изисква по-малко усилия). Поставянето на отлични оценки на всички ученици след успешен концерт, придружено от публична похвала, се утвърди като мощен мотивационен стимул.

Значение за успешната работа на учителя-диригент имат и педагогическата интуиция (изградена на основата на знания и опит), педагогическата наблюдателност и оптимистичното прогнозиране.

В заключение може да се направи извода, че най-важният фактор за успешното ръководство на учебен китарен оркестър е личността на неговия ръководител – фактор, който може да се окаже и съществен недостатък. За преодоляването му е необходимо учителят-диригент да подсигури приемственост, като подбере и подготви евентуалния си заместник измежду младите преподаватели. Критериите за подобен подбор са многопосочни и включват личностните черти на младия преподавател (потребности, интереси, мотиви, способности, особености на характера, темперамента и пр.), както и отношението му към професията и към децата.

Професията на художествения ръководител – диригент-учител на учебен оркестър е високо и постоянно усъвършенстващо се изкуство на обучение и възпитание, достъпно за всеки педагог, работещ по призвание и обичащ децата.

 

Литература / Reference:

1. Абрашев, Б. (1996). Симфонична оркестрация. Музика, София, 560 с.
2. Големинов, М. (1966). Проблеми на оркестрацията. Наука и изкуство, София, 575 с.
3. Горчев, С. (2001). Психологически механизъм на активността. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 72 с.
4. Полякова, Е. (2009). Педагогические закономерности становления и развития личностно-профессиональных качеств учителя музыки. ИВЦ Минфина, Минск, 542 с.
5. Стойков, И. (2009). Педагогическа и възрастова психология. Фабер, Велико Търново, 272 с.
6. Стърнбърг, Р., У. Уилямс. (2014). Педагогическа психология. Изток-Запад, София, 768 с.
7. Шерхен, Х. (1968). Ръководство по дирижиране. Наука и изкуство, София, 340 с.