Abstract: School hostels in Namibia have their long history and evolution and with the time they have been establish as an integral part not only of education but also of nurturing and development of children. By their functions school hostels have more socio-pedagogical nature, but because they are essential for access to education for children of Namibia, they are integrated into the structure of the Ministry of Education, Arts and Culture and their aim is to facilitate education in areas where Ministry can’t approach education near to the people.

Key words:Namibia, school hostel system, condition, legal framework, management and structure

Интернатите към училищата в Намибия имат своята дълга предистория и развитие като с времето са се етаблирали като неразделна част не само от образованието, но и от възпитанието и развитието на децата. Възникването, развитието и съществуването на интернатна система се обуславя от няколко определящи за страната фактора:

• рядко заселеното на големи дистанции население прави невъзможно осигуряване на училища, достъпни за всички на пешеходни дистанции;
• големите разстояния затрудняват и често правят невъзможен достъпа на деца с физически увреждания до образование;
• осигуряване на достъп до образование на маргинализираните групи деца като например тези от типа номадски племена – химба и бушмените; деца на работещи във фермите (голяма част от територията на Намибия е заселена с ферми – огромни площи, отдалечени понякога стотици километри до най-близкото населено място); деца на улицата; неглежирани деца; деца преживели различни злоупотреби и деца от отдалечените райони;
• осигуряване на подслон на деца, които за да имат достъп до образование живеят отдалечено от своите семейства и домове в неподходящи, несигурни и нехигиенични условия – без достъп до течаща вода и подходящо хранене.

Според функцията си интернатите имат по-скоро социално-педагогически характер, но тъй като са от особено значение за достъпа до образование на децата на Намибия, са интегрирани към структурата на Министерството на образованието, изкуствата и културата, въпреки че не изпълняват образователни функции. Целта на Министерството на образованието, изкуствата и културата не е да предоставя възможности за настаняване, тоест интернатите са единствено необходими, за да улеснят образованието в областите, където министерството не може да доближи образованието до хората. Въпреки този така прагматичен възглед на министерството интернатите са се превърнали в интегрална част от образованието и според нормативните документи трябва да предоставят здравословна и възможно най-близка до дома атмосфера, задоволявайки физическите, психологическите и духовните нужди на всяко дете (Ministry of Education, 2004).

Към настоящия момент в Намибия съществуват и функционират редица държавни, общински и частни интернати в отделните административни области на страната. Частните  интернати също имат възможност за субсидиране от държавата – предимно относно храната.

Интернатната система в Намибия, въпреки благородния си замисъл, подлежи на промени и развитие в много аспекти. Голяма част от интернатите се помещават в стари и имащи голяма нужда от ремонт сгради. Децата често живеят в лоши битови и хигиенни условия. Много интернатите имат проблеми и с пълноценното и разнообразно, здравословно хранене, но едно от най-големите предизвикателства си остава социално-педагогическото взаимодействие с децата, начина на възпитание и отглеждане, квалификация и качество на персонала, както и съотношението на персонала към броя на децата.

Корените на интернатната система и прототипа на интернатите се открива в историческото развитие на страната свързано с навлизането на мисионерите в нея и процеса на християнизиране. В южната част на Намибия образованието на децата започва още през 1805 г. с навлизането на лондонски мисионери (B. Fuller, 2000).  В северните части на страната доста по-късно с навлизането на католическите мисионери през началото на 20 век, навлиза и стремежа към образование и възпитание на децата. В област Каванго мисионерите навлизат много трудно, с многократни неуспешни опити и жертви в началото на 20 век. В хрониките на местната католическа църква навлизането в област Каванго е назовано „Епичната история на Каванго“ (A. Beris, 1996). Експедициите към тази област не биха могли да се сравнят с нищо, което бихме могли наистина да си представим – неналична инфраструктура в първите години на 20 век, пустиня, пясъчни пътища, суша, дъждовни сезони, малария, много диви животни, различни местни племена и неимоверно дълги и трудни експедиции от столицата до тези части с каруци теглени от биволи.Голяма част от първите мисионери отправили се към област Каванго са загинали от опасностите по пътя (най-вече малария), неопитността и все още слабите познания за страната, нейния климат, природа, бит и  култура. Друга част са били пропъдени от местните племена и техните крале. За да се установят където и да било мисионерите са трябвало да получат разрешението и благоволението на местните крале. Основно желанието на кралете било образование за техните деца. Първата успешна и установена трайно мисия била Ниянгана през 1910 г. (A. Beris, 1996).  Тъй като разстоянията, от които са идвали децата в мисиите, за да се научат да четат и пишат, били често прекалено големи, мисиите започват да приютяват децата и с това полагат корените на интернатната система в Намибия. С развитието и изграждането на следващите мисии се развива постепенно и обучението на децата, обособяването на помещения за неговото провеждане както и помещения за настаняване на децата – бъдещите интернати. В повечето случаи първоначално това са били семпли постройки или традиционни колиби. Обучението първоначално се е състояло най-вече от четене,  писане, религиозно обучение. В повечето случаи след часовете децата са помагали в селско стопанството на мисиите или други трудови дейности провеждани в тях. Селско стопанствата към мисиите са спомагали неимоверно много за изхранването не само на мисионерите, но и на приютените в тях деца. Интернатите като термин се споменават в хрониките на католическата църква още през 1923 г. във връзка с една от последващите в област Каванго  мисии – Андара, която имала голяма и процъфтяваща градина за изхранването на децата в интернатите (A. Beris 1996). Обучение и интернати се развиват и в мисиите в Каванго открити след това – 1928г. в мисията Тондоро, 1929 г. в мисията Буня, 1930 г. в мисията Шамбию. Обучението на децата в училищата към мисиите не е имало за цел само чисто академичното образование, но и визията децата да се научат на „дисциплина, точност и трудолюбие“ (A. Beris, 1996).

С установяването и утвърждаването на мисиите се развиват и утвърждават и техните образователни институции, в това число и интернатите, които изпълняват спомагателна за образованието на децата функция. С течение на времето мисионерите развиват начални и основни училища, гимназии, както и колеж за обучение на учители. Всички тези институции са съпътствани от изграждането към тях и на интернати за настаняване на децата, които се обучават в тях. Години наред образователните институции, както и интернатите са били ръководени и обслужвани от немските мисионери – свещеници, монаси и монахини. С развитието и израстването на църквата в Намибия институциите постепенно преминават в ръцете на свещениците, монасите и монахините от местното население. Това е съпроводено с редица затруднения и предизвикателства поради недостатъчната или липсваща образователна подготовка на местното духовенство. Много от младите свещеници и монахини са поставяни на управленски постове свързани с интернатите към мисиите или са ангажирани с директното обгрижване на децата в интернатите без да имат нужната управленска и/или педагогическа подготовка за работа с деца.  Това поставя и пред голямо предизвикателство качеството на предоставяните услуги в частните интернати към католическите мисии от гледна точка не само на доброто управление на интернатите, но и също толкова съществено от гледна точка на доброто и ползотворно социално-педагогическо взаимодействие с децата – социалните умения и компетенции, които придобиват или не придобиват, ценностната система, която изграждат.

Колониалният период на Намибия се характеризира с редица неравенства и дискриминация в различните сфери, в това число и в сферата на образованието. Немският колониален период (1884-1915) бележи наченките на държавните образователни институции, но те са изключително и само за белите заселници. С настъпването на Южно Африканския колониален период от 1915 г. постепенно училищата и интернатите започват да преминават в държавния сектор, но до 1960 г. в северната част на Намибия (в това число и в област Каванго) училищата и интернатите принадлежат изключително на мисиите.  След 1960 г. и в северната част започва постепенен процес на преминаване на училищата и интернатите към държавния сектор, но до 1962 г. все още 48% от системата остава подвластна на мисиите (B. Fuller, 2000). Образователната система в този период на Намибия също  силно е повлияна от режима на сегрегация наложен от Южна Африка. Училищата, учебните планове и качеството на образование са били различи за местното население, за цветнокожите и за белите. Това довежда до редица трудности и предизвикателства след извоюването на независимостта на страната през 1990 г.

Интернатната система също бива повлияна от историческите и политическите процеси, протичащи в страната. Погледнати от чисто битов аспект различните интернати се намират в различно състояние в зависимост от това, къде и от кого, и за кого са били открити. Интернатите за децата на белите заселници са били с по-висок стандарт на живот и са се помещавали в по-качествени и добре оборудвани бази. В интернатната система в Намибия, предимно сред държавните интернати, е разпространена класификационна система, която дава на интернатите различна категория, базирана на тяхното качество, условия на живот и състояние. Категориите са обозначени с латинските букви от А до Е. Категория А обозначава интернатите с основни и недостатъчни минимални благоприятни условия; категория В с умерени условия; категория C с умерени условия и повече удобства докато категориите D и E обозначават интернатите с условия и удобства над общите стандарти. Последните две категории са били в миналото предимно интернати за децата на белите заселници и се срещат много рядко в много малко от областите на Намибия. Болшинството от интернатите в  страната попадат в първите две категории А и В. Повечето частни интернати, особено тези към мисиите също лесно биха могли да се съотнесат към категориите А и В – с вече остарели бази, нуждаещи се от належащи ремонти и не дотам добри условия на живот за децата.

Това поставя настоящото състояние на интернатната система в страната пред редица предизвикателства за обновяване и развитие както на битово-сградния фонд, така и на качеството на предоставяната услуга, респективно качеството и образованието на персонала, който я предоставя.

Едни от основополагащите документи за управлението на интернатите са Закона за образованието № 16 от 2001 г. и Административния наръчник за интернатите на държавните училищни интернати.

Законът за образованието дава основни насоки за структурирането, функционирането и управлението на интернатите, докато разработения през 1991 година Административен наръчник за интернатите, ревизиран през 2004 година, дава по-детайлна информация и инструкции за функционирането и управлението на този тип заведения.Насоките в наръчника са за държавните интернати, но тъй като и частните попадат под наблюдението и контрола на инспекторите от Министерството на образованието, изкуствата и културата, то би следвало да са запознати с изискванията и да прилагат по-голямата част от тях. Частните интернати имат своята самостоятелност и  различия в управленската  си структура, но същевременно и много идентични паралели с управлението и функционирането на държавните интернати.

Въпросите по функционирането и управлението на държавните интернати са разгърнати детайлно в Административния наръчник за интернатите в 15 глави, отнасящи се до: откриването и управлението на интернат, персонал, настанените в интерната ученици, административния офис на интерната, финансови въпроси, материална база и оборудване, хранене и доставка на храна, медицински услуги, домашна обстановка, въпроси свързани с гости и посетители на интернатите, публични отношения, както и въпроси свързани с ХИВ и СПИН проблематиката (Ministry of Education, 2004).  Откриването и закриването на държавните интернати става след решение на Министерството на образованието, изкуствата и културата. Държавните интернати са подчинени на областните инспекторати и техните служители, но главно отговорно лице за управлението и ръководенето на интернатите е директора на съответния интернат. Директорът на училището, към което е съответния интернат, е главната управленска инстанция, но той делегира правата по управлението на интерната на директора на интерната. В училища с до четирима учители на пълен щат директорът на училището може същевременно да изпълнява и функциите на директор на интерната към училището, а за училища с повече от четирима учители на пълен щат това не е препоръчително (Ministry of Education, 2004). Директорът на интерната е отговорен за неговото менажиране – планиране, организация, ръководене и упражняване на контрол. Наръчникът описва подробно мениджърския модел и по какъв начин той би трябвало да се изпълнява. Функциите за планиране на директора са свързани с цялостната политика на интерната, разработването на различни процедури, изготвяне на бюджет, вземане на решение, решаване на проблеми, формулиране на цели, изготвяне на програми и евалюиране на цялостния процес. Организационните му функции от своя страна са свързани с развитие на организационната структура, описание на задачите, упражняване на авторитет, делегиране и координиране. Неизменно за една ръководна мениджърска позиция е и упражняването на контрол като за директорите на интернатите това е контрол върху прилагането и изпълнението на съответните стандарти, наблюдение и оценяване, евалюиране, корекционни действия и стимулиране (Ministry of Education, 2004). Мениджърските функции на директора не са свързани само с управлението на персонала, финансите и настанените деца, но и на сградния фонд и битовите условия, склада и оборудването, здравословното хранене, благоприятните условия, осигуряване на близка до домашната среда, медицинските услуги, публичните връзки, гостите и посетителите на интерната (Ministry of Education, 2004). Директорът на интерната изготвя също така годишен план за управлявания от него интернат, който представя пред директора на училището за разглеждане и дискутиране. Функциите и отговорностите на директора на интернат са респективно отбелязани и в Закона за образованието №16 от 2001 г. в глава IV, член 37 и 38.

Следващо звено в управленската система е супервизиращ учител, учител от училището към което е интерната и на когото му е възложена задачата от директора на училището да супервизира интерната в рамките на една година. Супервизиращият учител респективно е подчинен както на директора на училището, така и на директора на интерната и изпълнява поставените от тях задачи. По преценка на директора и по-голям брой настанени ученици в интерната супервизиращите учители могат да бъдат двама или повече. В глава трета от Административни наръчни се описват и задълженията на супервизиращите учители, които са свързани с:

• подкрепа на директора на интерната в прилагането на правилата на интерната сред възпитаниците му и следене за поддържане на добра дисциплина и ред между тях;
• ежедневно инспектиране на спалните помещения, столовата и кухнята, които се ползват от децата настанени в интерната, като съществено при контрола е поддържането на чистотата, реда и следене за доброто състояние на материалната база (гардероби, прозорци, врати и т.н);
• инспектиране на произволни спални след вечерния час;
• придружаване на децата във времето им за учене и осигуряване на атмосфера, подходяща за това, следейки едновременно времето за учене да бъде използвано пълноценно и по предназначение от учениците;
• придружаване на децата по време на храненията и следене на добри обноски при хранене (Ministry of Education, 2004).

Съществена позиция в организацията и управлението на интернатите заемат също така интернатни съвети съм тях.  В чл.33 от Закона за образованието се казва, че за ефикасното управление на всеки държавен интернат, всяко училище с такъв трябва да учреди към него интернатен съвет (The Educational act, 2001). Интернатният съвет трябва да включва не по-малко от трима и не повече от петима от членовете на училищния съвет, за да се разграничава от него, а също така може да включва родители на деца настанени в интернатите. В случаите, когато интерната обслужва нуждите на повече от едно училище, в интернатния съвет трябва да влязат членове респективно от училищните съвети на тези училища. Директорът на учлището и директорът на интерната също са част от интернатния съвет, но без право на глас при гласувания (Ministry of Education, 2004). Събранията на интернатния съвет трябва да се състоят поне веднъж на всеки учебен срок. Интернатния съвет според Закона за образованието и Административния наръчник за интернатите има следните функции:

• да подкрепя, съветва и консултира директора на интерната и училищния съвет, респективно директора на училището, по въпроси отнасящи се до благосъстоянието на интерната и децата настанени в него;
• получават редовни доклади за дейностите на интерната;
• да се информира редовно и да проследява условията на живот в интерната и при необходимост и належащи въпроси свързани с това да уведомява директора на интерната и училищния съвет;
• да получава, разглежда и разследва жалби и оплаквания от родители или деца настанени в интерната и да уведомява директора на интерната за тях;
• да упражнява основен контрол върху управлението на интерната, в това число и счетоводство и финансови въпроси;
• да препоръчва правила и норми на поведение за децата настанени в интерната;
• да спомага за здравето благосъстоянието и хигиената на децата настанени в интернатите (The Educational act, 2001).

Интернатните съвети нямат директни управленски правомощия, но могат да дават препоръки на директора на интерната, при необходимост и на директора на училището, както и да се обръщат директно към инспектора за интернатите към Министерството на образованието, изкуствата и културата, ако препоръките им не бъдат взети под внимание от управленския орган.

Разглеждайки управленската структура в частните интернати биха могли да се направят следните паралели и съпоставки с управленската структура на държавните интернати:

• позицията на директор/мениджър на частните интернати се заема най-често от действащия в мисията и отговорен за нея свещеник;
• дейността на мениджъра свързана с интернатите се подпомага от супервайзор (ръководител), който контролира и пряко организира дейностите в интерната; тази ръководно позиция интегрира в себе си ролите на супервизиращия учител и главния иконом в държавните интернати; позицията в частните католически интернати към мисиите често се заема от мисионерка или друго лице определен от свещеника;
• някои от частните интернати на католическата църква нямат към тях учреден и действащ интернатен съвет както са задължени да имат държавните интернати според Закона за образованието и Административния наръчник за интернатите.

Финансирането и издръжката на държавните интернати се осъществява чрез държавни субсидии и такси, които родителите на настанените деца трябва да заплащат всеки учебен срок. От 2013 година насам образованието за децата в Намибия е безплатно, но не и настаняването в интернатите. Таксите за интернатите са типични както за държавните, така и за частните такива. Частни интернати също могат да кандидатстват за субсидии от държавата, като предимно това са субсидии за перото по храненето на децата. Останалите пера, свързани с битовите разходи, заплати, поддръжка и т.н. частните интернати в повечето случаи трябва да покриват само чрез таксите на деца, евентуална допълнителна дейност като градинарство или животновъдство и дарения от различни донори и благодетели.

Отделът за интернатите към Министерството на образованието, изкуствата и културата на Намибия е създаден през 1991 г. и изпълнява функциите на контролен орган по отношение на инернатната система. Преди независимостта на страната местните власти са били отговорни за собствените си интернати. Поради тази особеност в исторически план от развитието на интернатите се наблюдава и различие в стандарта, архитектурата, помещенията и условията на живот, администрацията, както и отношението и отдадеността на персонала в различните административни области на страната. Не по-малка роля играе и факта дали интернатите са държавни или частни.

            Отделите към Министерството на образованието, изкуствата и културата отговорни за интернатите, съобразно основната цел на интернатите свързана с подсигуряване на всяко дете в Намибия достъп до ефективно образование чрез задоволяване на физическите, психическите и духовните нужди на детето, изпълняват следните основни функции:

• максимално използване на способностите и потенциала на персонала свързан с интернатите в създаването на правилно управление и развитие на персонала;
• развитие на позитивна нагласа (лоялност, отговорност, учтивост) в децата чрез възпитателно взаимодействие;
• създаване на ефективни интернатни офиси, служещи като административен център на интернатите;
• промяна на администрацията на интернатите по такъв начин, че да бъде достъпна за родителите и устойчива за министерството;
• изграждане и поддържане на съоръжения, необходими за управлението на интернатите;
• информиране на всички служители в интернатите по отношение на доставките и оборудването, както и на списъците с различните квоти;
• подсигуряване и проследяване на това всяко дете настанено в такъв тип заведение да получава три основни хранения на ден, добре балансирани, здравословни и на достъпна за родителите и Министерството цена;
• установяване на добър контрол върху гостите и посетителите на интернатите;
• създаване на атмосфера близка до семейната среда във всеки интернат.

Министерството на образованието, изкуствата и културата функционира в тринадесетте административни области на Намибия, като във всяка област има областен офис. Във всеки от областните офиси има отдел отговорен за интернатите и централен такъв отдел ситуиран в столицата Виндхук. Държавните, както и частните интернати, са под контрола на главния инспектор по образованието, който е отговорен за цялостната координация и провеждана политика за всички интернати в Намибия. Интернатите в отделните административни области са отговорност на областния инспекторат по образование с неговите старши инспектори за интернатите и главни служители за интернатите (Ministry of Education, 2004).

Според наръчника за управлението на интернатите всяко настанено дете в тях има право на собствено легло, матрак, гардероб, както и на подходящи условия за живот, свързани с достатъчната вентилация и светлина в спалните помещения, както и функциониращи и безопасни санитарни помещения (Ministry of Education, 2004). Тези изисквания са проблематични за почти всички интернати в страната. Според одиторски доклад интернатите в цялата страна са в лошо състояние, а някои от тях дори са били обявени от Министерството на здравеопазването и социалните услуги за негодни за обитаване от хора, като 30 % от интернатите са били затворени, а други 40 % обявени за много порутени (E. Sheehama, 2014). Най-проблематичните сфери в страната са често липсата на електричество, неадекватната поддръжка и належащата нужда от множество ремонти, нефункционираща или блокирана канализация, сигурността на децата в интернатите не е достатъчно подсигурена, интернатите са претъпкани и понякога се налага деца да споделят леглата и гардероби (E. Sheehama, 2014). В одиторският доклад за държавните интернати в област Каванго се отбелязва още:

• капацитетът на интернатите е преизпълнен, което е предпоставка за влошаване на условията на живот на децата;
• често се ползват общи гардероби, които в повечето случаи са разбити;
• често прозорците са също счупени и не са обезопасени;
• канализацията е в лошо състояние и често има проблеми със запушването й;
• много от тръбите и душовете са спукани и има течове или не функционират;
• често срещан проблем е и нефункциониращи тоалетни, като понякога децата ходят просто навън в храстите;
• интернатите използват като питейна вода за децата непречистена такава от реката, което създава предпоставки за различни болести;
• в някои от интернатите децата от бушменски произход са настанени в палатки без подходящи условия (E. Sheehama, 2014).

Фиг. 1 Органиграма на Министерство на образованието, изкуствата и културата на Намибия (ср.3, гл.1, 1.6)

Сградният фонд е остарял, често непригоден за обитаване от деца според европейските представи, критерии и стандарти за отглеждане и възпитаване на деца извън семейна среда. Хигиенните и санитарните условия са на или под минималния допустим праг. Храненето е непълноценно и често недостатъчно. Ключовата роля на персонала не е осъзната и оценена, респективно липсва качествен и добре работещ персонал.

Спалните помещения на децата са претъпкани, с невинаги достатъчно светлина и вентилация и несъздаващи условия нито за лично пространство, нито за създаване на атмосфера близка до семейната среда. Ситуацията в различните интернати е различна според наличния сграден фонд, но масово в едно спално помещение са настанени минимум поне 20-30 деца. Често срещан проблем е и липсата на матраци или наличие на вече непригодни такива, липсата на спално бельо и одеяла, тъй като интернатите не винаги ги предоставят, а  някои от родителите не са в състояние да ги подсигурят за децата си.

Личните гардероби често липсват, ползват се от повече от едно дете или са разбити като в тях се побира целия наличен багаж на децата – от обувки и дрехи, през учебници, санитарни материали до храна. Помещенията ползвани от децата са не само остарели, порутени и подлежащи на ремонт, но често и бездушни, мрачни,  некомфортни и неуютни. Липсва всякакъв признак на естетическо оформление – картини, цветя и прочие – до известна степен разбираемо при наличие на незадоволени основни човешки  потребности според теорията на Маслоу. Това затруднява и възпрепятства респективно и естетическото възпитание на децата, настанени в интернатите.

Счупените врати, прозорци, тоалетни са част от ежедневието на децата поради факта, че почти всички деца настанени в интернатите идват от среда много по различна от помещенията, в които биват настанявани. Израсналите в традиционните колиби в саваната деца се сблъскват с редица предизвикателства и нови умения, които трябва да усвоят – правилното ползване на баня и тоалетна, боравенето с врати и прозорци, начина, по който се отварят и затварят, за да не бъдат повредени – неща, които за повечето от нас изглеждат нормални и на които не обръщаме внимание, но които създават неимоверни затруднения за децата на саваната в процеса им на адаптиране в интернатите. Често срещан проблем е и този с хигиената, както личната такава на децата, така и на помещенията. Липсата на топла вода в баните допълнително допринася за проблема, особено през зимните месеци, когато температурите на места в страната падат и под нулата. В повечето случаи още с първата крачка към спалните помещения в интернатите посетителя се сблъсква с острата миризма на урина и застоял въздух. Тъй като родителите на децата трябва да осигуряват хигиенно-санитарните материали те много често лисват поради високия праг на бедност.

Санитарните помещения – бани и тоалетни са в окаяно състояние, порутени, частично нефункциониращи, далеч от хигиенните изисквания и норми. Проблемите свързани с тях са не само с липсата на топла вода и подходящи хигиенни условия, но и липсата понякога изобщо на вода, нефункциониращи душове, нефункционираща канализация.

В повечето случаи в интернатите липсват обособени общи помещения за учене и организиране на свободното време, както и библиотека. При наличност на такива обстановката не е пригодна за гореспоменатите цели – липсват столове и маси, често липсва и осветление в помещенията за учене. В свободното си време, ако не им е възложена някаква трудова дейност в мисията, децата са оставени на самотек. Организирането и провеждането на педагогически смислени и интересни занимания в свободното от училище време на децата, особено през почивните дни, е по-скоро непознато. Често липсва и социално-педагогическото взаимодействие като цяло както и възпитаването и придобиването на различни ценности и социални умения извън чисто академичните знания придобивани в училище. Това се дължи до голяма степен и на персонала ангажиран с децата. В интернатите, както държавните така и частните, се приемат деца от двата пола, като част от сградите са обособени само за момичетата, а друга част само за момчетата. За всяка една от групите отговаря по един човек, който бихме могли да сравним с позицията на възпитател в нашите условия, но който в същото време няма почти никакво образование. Персоналът работещ с децата е със завършен 10 клас, в много случаи и без тази степен, без никакво допълнително образование, в това число и без педагогическа правоспособност и познания в сферата на социално-педагогическото взаимодействие с деца. В същото време е и крайно недостатъчен – типичното съотношение персонал-деца за интернатите е един човек отговарящ за всички момичета, които варират между 100 и 150, и респективно един отговарящ за приблизително същия брой момчета. Много често тези хора, както ги наричат особено в област Каванго – интернатна майка и интернатен баща, имат много слаба взаимовръзка и отношения с децата, понякога не знаят и всички имена, отношенията са по-скоро безлични и бездушни, базирани на задоволяване на минимални битови потребности на децата. Дори и при най-голямо желание физически е невъзможно установяването на добър контакт и обръщане достатъчно внимание на всяко едно от стотиците деца. Допълнително към това много често този персонал се използва като помощен в кухнята, пералнята и други дейности на интернатите във времето, което децата имат училище, което допълнително влошава качеството на предоставяната услуга.

Потребността от промяна на ситуацията, в която се намират интернатите към училищата в Намибия към момента е силно осезаема не само в битово-материалните условия, но и в цялостния както административен, така и социално-педагогически процес.

Литература / Reference:

1. African Union, African Charter on the Rights and Welfare of the Child, OAU Doc. CAB/LEG/24.9/49 (1990), entered into force Nov 29, 1999: Addis Ababa, Ethiopia, 1990.
2. Beris, A.P.J. From mission to local church, Published by R.C. Church, Windhoek, 1996.
3. Fuller, B. and Prommer, I. Population-Development-Environment in Namibia. Background Readings. IIASA Interim Report, Мay 2000.
4. Ministry of Basic Education, Sport and Culture, Divisin: Inspectorate and Hostel Management, Hostel Administrative Guide for Government School Hostels, 1991, revised 2004.
5. Sheehama, Е., Nelwamondo, Follow-up performance audit report of the auditor-general on the Ministry of Education – Administration of the government school hostels for the financial years 2008, 2009, 2010 and 2011, Windhoek, 2014.
6. The Education Act 16, Namibia, 2001.
7. The constitution of the Republic of Namibia, 9. February, 1990.